НОХД 8312/2012 - Мотиви - 31-05-2014

Мотиви по Наказателно дело 8312/2012г.

М  О  Т  И  В  И

по НОХД №8312/2012год. на ПРС, Ін.с.

         Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия С.К.М., в това че на 22.03.2012 год. в гр. Пловдив, самоволно, не по установения от закона ред, е осъществил едно оспорвано от другиго – Г.И.Б. ***, свое предполагаемо право на собственост и право на ползване върху недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ 445 кв.м., находящо се в гр. Пловдив на бул. „Хр. Б.” № ***, и деянието е в немаловажен случай - престъпление по чл.323, ал.1 от НК.

         Прокурорът поддържа така повдигнатите на подсъдимия обвинение изцяло. Предлага на същия за горепосоченото деяние да му бъде наложено наказание лишаване от свобода, което на основание чл.66 НК да се отложи с подходящ изпитателен срок.

         Не е предявен граждански иск и не участва граждански ищец.

         По делото като частен обвинител е конституиран пострадалия Г.И.Б.. Неговият повереник също намира обвинението за доказано и настоява за наказание лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно, макар и в минимален размер.

         Подсъдимият С.К.М. не се признава за виновен по обвинението. Сочи, че е реализирал правата си по предвидения от закона ред, като лично и чрез своя защитник моли да бъде оправдан.  

         Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Подсъдимият С.К.М. е роден на *** ***, живущ ***. Той е българин, български гражданин, със средно специално образование, безработен, разведен, неосъждан, с ЕГН **********.

         Подс.С.М. притежавал дворно място, ведно със сграда от етаж и сутерен, находящи се в гр.П. на бул.”Хр. Б.” № *** / по настоящем/. Същите бил придобил от баба си Т. Я. П. чрез покупко-продажба през 1989г. Скоро след това подсъдимия построил в имота незаконно две сгради, които се ползвали съответно като кафе-аперитив и магазин. На 07.01.1993г. обаче влязло в сила съдебно решение по в.гр.д. №4151/92г. на ПОС, с което договора за покупко-продажба относно имота посочен по-горе между подс.М. и баба му бил обявен за недействителен поради унищожаемост на основание чл.31, ал.1 ЗЗД. Съответно подсъдимия М. бил осъден да предаде владението на законните наследници на Т. П.. Самият М. също бил такъв ето защо станал съсобственик, а по гр.д. №8249/1993г. била извършена съдебна делба между съделителите. След приключване на същото било образувано изпълнително дело №2075/2004г. при ДСИ към ПРС, а в последствие изпратено на ЧСИ А. А.. Имотът бил изнесен от последния на публична продан в периода 09.09.06г. до 09.10.06г. Междувременно на 10.11.2006г. подс.М. подарил на дъщеря си К. М. двете построени от него сгради в имота като при изповядване на сделката се позовал на нотариалния си акт №13/89г. по сделката с неговата баба. За себе си запазил пожизнено право на ползване. На 23.11.2006г пък частният обвинител Г.Б. бил обявен за купувач с Постановление за възлагане от ЧСИ А. Същото било вписано обаче едва на 28.07.2008г. при приключване на ч.гр.д.№777/07г. на ПОС. На 01.08.2008г. ЧСИ А. въвел във владение ЧО Б. ***. Тъй като в него се намирали двете изградени сгради от подсъдимия и позовавайки се на тях, подс.М. пък бил въведен във владение на същите. Последното очевидно препятствало възможността на свид.Б. да ползва имота според първоначалните си планове. Ето защо се водели дела по премахване на същите като незаконно построени, а на 17.11.2011г. същите били фактически премахнати по Заповед № РД-14- 95/10.09.2009г. на РДНСК Пловдив. Въпреки това подсъдимия продължавал да твърди, че в имота има собственост визирайки основите на двете сгради, както и материалите от същите. Ето защо се противопоставял на всеки опит на свид.Б. да предприеме действия по застрояване на имота. Все пак последния получил разрешение за строеж №227/09.12.11г., по силата на което следвало имота да бъде заграден с ограда. Самото строителство той възложил на фирма „И. **”ООД гр.П. Същата щяла да се изгради от метални колове, между които да се опъне телена мрежа. Изграждането на оградата било възложено на свидетелите К.Т. и Г.М.. На 21.03.12г. те започнали фактическото поставяне на коловете. Сигнализиран от свид.Д.Й.Т., който продавал вестници и списания срещу имота, на място пристигнал подс.М.. Той се представил като съсобственик в имота и поискал дейността по изграждане на оградата да бъде спряна или поне да му бъде оставен достъп да влиза в имота. Свид.Т. и М. подготвили дупки в земята, в които да поставят коловете и с това се изчерпала работата им за деня. На следващия ден – 22.03.12г., двамата свидетели започнали да опъват мрежата между коловете като отново били посетени от подс.М., който настоял да му бъде оставен достъп до имота. Инструкциите на работещите обаче били да не оставят врата, ето защо те опънали мрежа между всички колове. Последното не се понравило на подс.М. и той извадил едно звено от мрежата между два кола, с което на практика прекъснал целостта й. Така си осигурил достъп от към бул.Х. Б. Същевременно, за да не влизат други в имота събрал двете парчета мрежа и ги заключил с катинар. Всичко това било възприето от свид.Т. и М., а за ставащото били сигнализирани органите на МВР. На место пристигнал автопатрул в състав свид.С.К. и Д.Б.. Тъй като и пред тях пос.М. се манифестирал като притежаващ имуществени права върху имота, то всички на обекта били приканени в ІV РУП П. за изясняване на случая. Междувременно пристигнал и свид.Б., който също посетил районното. Срещу подс.М. бил съставен Протокол за предупреждение по ЗМВР, а на следващия ден и срещу свид.Б..

         Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията на подсъдимия С.М. дадени в хода на съдебното производство, от показанията на разпитаните в хода на същото производство свидетели Г.И.Б., К.Д.Т., Г.И.М., С.Д.К., Д.И.Б., П.Т.Т., Д.Й.Т. и И.Д.И. дадени пред настоящия състав , а на свид.К. и тези на л.70 от д.пр. досежно обстоятелството, че мрежата е била вече затворена с катинар при пристигане на полицейските служители. В тази част показанията бяха приобщени на основание чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.1 НПК. Досежно обстоятелството била ли е вече затворена мрежата или тепърва я е затварял подсъдимия при идване на полицейските служители, възникнаха противоречия с показанията на свидетеля от съдебно заседание, но настоящата инстанция кредитира тези от дъсодебно производство като дадени по-близо до разигралите се събития. Горното се установява и от писмените доказателства по делото: заверено копие от Заповед № РД-14-95/10.09.09г.  на РДНСК П. /л.82 от делото/, Протокол от 25.03.09г. на ЧСИ Д. М. /л.83 от делото/, писмо изх.№ 2546/02.07.13г. на Адм.съд – П. по АХД № 3258/12г., ІХ с-в, писмо изх.№3674/10.10.13г. ведно с Определение №2649/8.10.13г. по адм.д.3258/12г. на Адм.съд – П. / л.107-109/, с което е отхвърлена жалбата на подс.М. срещу разрешението за строеж  на оградата, Протоколи за предупреждение по чл.56 ЗМВР /л.14 и 15 д.пр./, писмо изх.№2117/25.07.12г. на Агенция по вписванията гр.П. с приложения към него / л.73-88 д.пр./, справка съдимост /л.94 д.пр./, характеристична справка на подсъдимия /л.95 д.пр./ .

Горното фактическо положение се установява категорично като по съставомерните факти на практика и обясненията на подс.М. кореспондират с показанията на свидетелите. Ето защо в своята съвкупност се кредитират и от настоящата инстанция. В случая не е съществено дали мрежата е била прекъсната с използване на клещи или както твърди подсъдимия като просто е извадил едно звено от нея, тъй като крайния ефект е същия, а именно нарушаване целостта на заграждението. Безспорно се установи, че горното е сторено от подсъдимия М. на процесната дата 22.03.12г., а причина за това е обстоятелството, че той самия намира, че все още има вещни права върху имота. Това възражение настоящата инстанция намира за неоснователно, тъй като с разрушаването на двете стопански постройки ползвани като търговски обекти, на практика е приключило и вещното право на ползване на същите. Ето защо с действията си по прекъсване целостта на оградата, за да си осигури достъп подс.М., действително самоуправно е реализирал свое предполагаемо право, което очевидно е било оспорвано от свидетеля и ЧО Б. – на собственост и ползване върху недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ 445 кв.м., находящо се в гр. Пловдив на бул. „Хр. Б.” № ***. Същевременно според настоящата инстанция не е налице визираното от законодателя изискване в нормата на чл.323, ал.1 НК случая да не е немаловажен. Следва да се посочи, че обвинението в настоящия казус касае единствено деянието на 22.03.12г. То пък се изразило в прекъсване целостта на оградната телена мрежа, която пак от подсъдимия М. на практика е възстановена като е събрал двете части на мрежата и ги заключил с катинар. Така той си осигурил достъп до вътрешността, но препятствайки възможност за проникване на трети лица. Същевременно оспорването по съдебен ред и подаването на жалби от самия подсъдим до други институции /РДНСК, РП-П. и др./ не може да се вмени било като престъпление, било като някакво отегчаващо обстоятелство, защото право на всеки гражданин е / включително подсъдимия по делото/ да се обръща с искания към държавните органи, когато сметне , че са нарушени негови права. Дори исковете/съответно сигналите да са неоснователни, то пак това не е нарушение или престъпление. Санкцията на практика се явява поемането в тежест на разноските по делата. Продължителността  на тези дела пък също не може да се вмени в тежест на подсъдимия.

         Ето защо настоящата инстанция намира, че на основание чл.304 НПК подс.М. следва да бъде признат за НЕВИНЕН в това, че 22.03.2012 год. в гр. П., самоволно, не по установения от закона ред, е осъществил едно оспорвано от другиго – Г.И.Б. ***, свое предполагаемо право на собственост и право на ползване върху недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ 445 кв.м., находящо се в гр. П. на бул. „Хр. Б.” № ***, и деянието да е в немаловажен случай, и ОПРАВДАН по повдигнатото му в този смисъл обвинение по чл. 323, ал. 1 от НК.

         По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Вярно с оригинала.

Секретар: К. Ч.