НОХД 7584/2012 - Мотиви - 31-05-2013

Мотиви по Наказателно дело 7584/2012г.

М О Т И В И

към присъда по НОХД №7584 по описа на Пловдивски Районен съд двадесет и първи наказателен състав за 2012 година.

Подсъдимият К.Д.Д. с ЕГН **********, се обвинява от Районна прокуратура - гр. П. за извършено престъпление както следва:

 За това, че в края на м. март 2012 година в гр. П. противозаконно е присвоил чужда движима вещ – скутер „Малагути Мадисон К400” на стойност 2100 лева, собственост на О.О.Б., която е владеел, което е престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

Прокурорът в съдебно заседание поддържа обвинението и взе становище, че така предявено на подсъдимия, то е доказано от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства по един несъмнен начин, за което и следва да му се наложат съответните наказания. Счита, че при оценка на доказателствата и на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, следва да се определи наказание в размер по преценка на съда.

Упълномощеният защитник на подсъдимият, адв. Р. счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и моли съдът да постанови присъда, с която да признае подсъдимият за невинен. Обосновава становище, че от събраните доказателства не се установява по несъмнен начин подсъдимият да е имал виновно поведение за извършеното престъпление, като счита, че отношенията между него, свидетеля В. и пострадалия Б. са предмет на гражданско правен спор. Затова моли той да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият К.Д. се явява в съдебно заседание и дава обяснения по предявеното му обвинение. Същият не се признава за виновен и отрича умишлено да е присвоил чужди движими вещи, които е владеел. Определя поведението си като правнорелевантно на сключена сделка по покупко- продажба на МПС и даден за това задатък. Затова моли съдът да го признае за невиновен и да го оправдае по повдигнатото обвинение.

Пловдивски Районен съд, като взе в предвид становищата на страните, на основата на доказателствата, събрани по реда на проведеното от него съдебно следствие, прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият К.Д.Д. е роден на *** ***. Той е българин и е български гражданин. Семейното му положение е неженен. Не е осъждан и няма противообществени прояви. Има образователна степен „средно образование”, като се счита за безработен, защото не упражнява трудова дейност, а помага без трудов договор в автосалон, собственост на единия от неговите родители. Постоянно живее на адрес в гр. П., ул. „С.” № *. Има ЕГН **********. Свидетелят К.В. се познавал с пострадалия О.Б. и с подсъдимият. През м. март 2012 година той решил да закупи автомобил марка „Мерцедес”, модел Е270 SDI, който се управлявал от К.Д.. Посетил автосалон „Д.А.”, който се намирал на „К.Ш.” до с.Т. и бил собственост на бащата на подсъдимият, свидетеля Д.Д.. Там в присъствието на свидетелите П.Ц. и Д.Д., К.В. поискал да закупи автомобилът. Предложил да даде капаро за покупката му, което предложил под формата на мотоциклет тип „скутер”, марка „Малагути Мадисон К400”, цвят сребърен металик, без регистрационни номера, с номер на рама ***********, който се продавал, но бил собственост на свидетелят О.Б.. На 24.03.2012 година В. се обадил от мобилния си номер ********* на мобилния номер *********, ползван от Б. и поискал среща във връзка с този мотор и неговата продажба, като споменал, че това касае и подсъдимият, който е съгласен да го вземе. Още същият ден след обед се състояла среща между тримата пред дома на Б., като заедно те отишли в с.Р., където в гараж се намирало посоченото МПС. При пристигане на място в къщата на пострадалият в с. Р., той извадил от гаража собствения му мотоциклет „Малагути Мадисон К400” за оглед на В. и Д., като подсъдимият дори го управлявал.  След което провели разговор, в който Б. поискал за него сумата от 2300 лева, а В. пояснил, че желае мотора да се даде на Д., като пояснил, че парите ще му бъдат платени. Буквално заявил на Б. думите „Дай ми го, парите ще си ги получиш”, без да уточнява от кого и посочил документите да се предоставят на Д.. Уговорката за предаване на сумата от 2300 лева като продажна за мотоциклета била това да стане в рамките на 3-4 дни. След като уговорили сумата, по искане на В.Б. предоставил на Д. владението на мотора и документите за него. Тогава Д. потеглил с  мотора, а В. взел неговия автомобил „Мерцедес” и си тръгнал с него. Свидетелят Б. останал за известно време в с. Р., където пред очевидци на идването и на провеждането на някакъв разговор за превозното средство „Малагути”- свидетелите К. и Й.Р. посочил, че лицата, с които е разговарял са купувачи и затова им го е предал. Вечерта излезли заедно с В., като се обадили и на Д.. Подсъдимият след като получил мотоциклета „Малагути” го прибрал в гараж, собственост на свидетеля Д.Б.. След като в посоченият му период от три – четири дни не получил искана сума за извършената продажба, а вече бил предал превозното средство, Б. започнал да си търси парите за него. Понеже за него купувач бил подсъдимият, той го потърсил по телефона, при което Д. му заявил, че трябва да ги потърси от К.В.. Това препращане объркало свидетелят и въпреки, че в периода 29-31.03.2012 година често се чувал с В., той от него не потърсил сумата. В последствие се свързал с адвокат, свидетеля У., който поискал да проведе разговор с купувача. Затова двамата посетили автосалон „Д.А.”, където се срещнали с подсъдимия и в разговора поискали от него или да върне движимата вещ, която е получил, или да заплати договорената сума. В този първоначален разговор Д. обяснил, че ще заплати мотора и уговорил среща с двата на следващия ден в близост до кръстовището тип колело на бул.”Б.” и бул.”Ц.Б.Т.О.”, намиращо се непосредствено до „М.П.” – град П.. На тази среща подсъдимият заявил, че няма да върне вещта, защото имал договорки с В. и „много щял да се набута”. В предвид обстоятелството, че не може да си върне вещта или да получи договорената за нея сума, той поискал от адвокат У. да  напише жалба до МВР, която след изготвянето и входирал с вх.№ИП-2045 от 30.03.2012 година. На база жалбата започнала полицейска проверка, а в последствие и разследване. В хода на започналото наказателно производство Д. поискал от К.В. „да оправи нещата”. В тази връзка В. поискал от свидетеля Ц.Х. - негова баба, определена сума, за да заплати на Б. мотора. Пред нея обяснил, че го е взел, за да го предостави като капаро във връзка с устен договор за покупко- продажба на автомобил „Мерцедес”, като се надявал доплащането на цялата сума да стане с пари, предоставени от неговите родители, но всичко това не се осъществило.  Обяснил и за настъпилите усложнения, касаещи водено наказателно производство. Затова свидетеля Х. предоставила в присъствието на свидетелите У. и К.В. на пострадалия Б. сумата първоначално от 600 лева, а в последствие и още 200 лева, общо 800 лева, които нейния внук предал като част от дължимите за покупката на мотора 2300 лева. В последствие по предложение на подсъдимият, двамата със свидетеля К.В. решили да върнат мотора. За целта се свързали с Б. и след няколко опита, си уговорили среща с него на 03.09.2012 година пред обект „М.”, намиращ се в района до А.У. – П.. Там Д. предал движимата вещ, а пострадалия му написал разписка, в която посочил, че мотор – скутер „Малагути –Мадисън К400”, предаден на 10.04.2012 година е върнат в годно техническо състояния. По предложение на свидетеля У., сумата от 800 лева, предадена от К.В. като част от покупно-продажната цена, останала като обезщетение за Б.. В последствие се установило, че действителната стойност на инкриминираната движима вещ е 2100 лева.

Така изяснената фактическа обстановка се подкрепя по безспорен начин от събраните гласни доказателства. Тя се извлича от една страна от показанията на подсъдимия К.Д., а от друга, от показанията на свидетелите О.Б., К.В., В.К., Й.Р., Д.Д., Ц.Х., Б.У., П.Ц., Д.Д. и Д.Б. дадени в хода на съдебното следствие, включително и проведените по него очни ставки между свидетелите К.В. и О.Б.. Горната фактическа обстановка се доказва и от заключение на проведената съдебна стоково-оценъчна експертиза с вещо лице К., прието в съдебно заседание и неоспорено от страните, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, неоспорени от страните в съдебното производство: справка за абонат на „В.” мобилни за тел. №********** за периода 01.03.12 г. - 30.04.12 г.; оригинал на разписка от 03.09.2012 година за възстановяване на движимата вещ мотоциклет скутер „Малагути мадисон К 400” на О.Б.; копия от съдебни решения на ТД „Д.А.” ЕООД и договор за наем на недвижим имот, удостоверение за актуално състояние, копия от договор за покупко- продажба на МПС употребяван  мотоциклет „Малагути Мадисон К400” от 27.08.2011 година и от документи за неговия внос от И., справка за съдимост и характеристична справка, приложени от дознател. Така събраните доказателства по един непротиворечив и взаимноподкрепящ се начин изясняват фактическата обстановка, приета за установена от съда. В конкретния случай съдът счита, че обясненията на подсъдимия Д. относно причините и механизма на предоставяне на инкриминираната движима вещ от Б. в негово владение, което представлява за него капаро във връзка с устна договорка за постигане на предварителен договор със свидетеля К.В. по продажба на МПС „Мерцедес”, изложените от него факти, че свидетеля В. е следвало да го заплати на пострадалия, основанията да откаже връщането му на Б. при поискване и последващите му действия да възстанови вещта във вида, в който я е приел, както и за предаването на сумата от 800 лева от В. на Б. следва да се кредитират изцяло. Това е така, защото неговите твърдения са подкрепени и от показанията на свидетелите О.Б. в кредитирана от съда част, на К.В., Д.Д., П.Ц., Д.Б., Б.У., Ц.Х.. Затова в тази си част те се явяват напълно логични и последователни, взаимодопълващи се и съответни на останалите събрани по делото други гласни и писмени доказателства. Подсъдимият има особено качество в наказателния процес, тъй като от една страна той е заинтересован от изхода на делото, но от друга, той е непосредствен очевидец на случилото се. Не се доказват причини, който да не дават възможност на подсъдимият да възприеме случилото се тогава, както и такива, които да поставят под съмнение обективността му, с която дава годни показания по основните факти. За това съдът счита, че неговите показания са напълно достоверни в тази си част, те изцяло релевират фактите, касаещи изясняване на обстоятелствата по това, дали има извършено от него престъпление по смисъла на чл.206, ал.1 от НК. От тях се изясни механизма на устно договаряне за сключване на предварителния договор за покупко- продажба на МПС и даване на капарото под формата на мотоциклет – скутер „Малагути Мадисон К 400”, предложен от В. след споразумение с Б.,  чия е инициативата за него, кой е настоявал да се предаде тази движима вещ като част от сделката, каква е постигнатото договорка за покупко – продажбата му, кой е следвало да заплати сумата от 2300 лева, какви  са договореностите за това, както и обстоятелствата, свързани с направеното искане от пострадалия за връщането, както и предприетите от него постъпки в тази връзка. Безспорно е обстоятелството, че свидетелите В. и Б. са се познавали, като се касае за покупко- продажба на МПС „Малагути Мадисон К400” за сумата от 2300 долара, както и предоставянето му от К.В. на подсъдимият като вещ, която ще се приспада като капаро за продавача на лек автомобил „Мерцедес” по предварителен договор, който не е бил сключен в съответната законова форма. Това се потвърждава и от показанията на свидетеля К.В., частично от показанията на пострадалия Б., изцяло от показанията на свидетеля П.Ц., Ц.Х., Д.Д.. Те са подкрепени и от събраните други гласни доказателства- показания на свидетелите Д.Б., както и косвено от показанията на свидетелите В.К. и Й.Р.. Посочените свидетели разясниха, че е било налице действително предаване на мотоциклета, като се касае за осъществена с него покупко- продажба. От своя страна свидетелят У. и свидетеля Б. потвърдиха, че е имало покупко-продажба на мотоциклета в размер на 2300 щатски долара, като са постигнали съгласие вещта да бъде предадена на подсъдимият, но заплащането и да стане или от него или от свидетеля К.В.. Безспорността на този факт се подкрепя от всички събрани по делото доказателства. Затова съдебния състав дава вяра на заявеното в показанията на подсъдимия и на посочените свидетели като счита, че то се явява обективно и достоверно, подкрепено от събраните други писмени доказателства. В случая е несъмнено, че след като са разбрали, че предварителният договор няма да има правна възможност да се изпълни със сключването на окончателен за покупко- продажба на МПС, подсъдимият и свидетеля В. са постигнали съгласие предаденият мотоциклет да остане като капаро по сделката. това от своя страна не е било известно в достатъчна степен на свидетелят б., който в случаят също е осъществил сделка по покупко – продажба на МПС- мотоциклет - скутер, възприемайки Д. като свой съконтрагент с гаранцията на В.. Затова със съдействието на свидетеля У. потърсил от подсъдимият да му възстанови движимата вещ или заплати продажната цена в размер на 2300 лева. В този смисъл са и показанията на подсъдимият. В случая съдебния състав счита, че в тази връзка между показанията на подсъдимия и на пострадалият Б. има несъществени противоречия относно това, в кой период от време са провеждали разговори за връщането на сумата и какви са били обясненията на Д. в тази връзка. Това обективно се дължи на изминалия период от време и на конкретната възможност за всеки един от тях да си спомни подробности от тях, както и на предубедеността на пострадалия към проведените разговори в негово присъствие и на свидетеля В. във връзка със сключването на предварителния договори и условията за неговото изпълнение. Този личен техен мотив е довел до неправилната оценка на случилото се от тяхна страна и затова е бил прехвърлен в последствие от тях и върху съответните държавни органи, в случая Районна прокуратура - град П., които са осъществили необходимите проверки. В действителност, в нито един момент от тези разговори подсъдимият не е отказвал по категоричен и несъмнен начин да им възстанови получената вещ, като се е позовавал на правото си да задържи полученото капаро във връзка с неизпълнение на устната договорка за покупко – продажба на МПС с К.В.. Неговите отговори са били възприети от свидетелите Б. и У. като обективно противопоставяне на искането за връщането на вещта във връзка с проваления договор за покупко- продажба. Пострадалият ги е възприел еднозначно. От друга страна, посредством предоставените му правни съвети те са възприемани от него като необоснован отказ, който не касае възможното връщане на вещта чрез водене на съдебни дела пред гражданския съд, където е бил наясно с необходимостта да бъдат доказани претендираните от него дължими суми. Затова и се е стигнало до подаването на жалба с вх.№ ИП-2045/30.03.2012 година пред Сектор „ИП”- П.. Затова според съда следва да се кредитира изцяло заявеното от подсъдимият, че той е възприемал предадената му движима вещ само като капаро, което не е следвало да възстанови при поискване. Това негово обяснение се явява в достатъчна степен достоверно, обективно и близко до механизма на настъпилите взаимоотношения между страните по едновременно две сделки - между него и К.В. и между К.В. и О.Б.. Всички те са касаели договорки за постигането на предварителни договори за покупко-продажба на МПС. Тези съвпадения между обясненията на Д. и посочените свидетели разкриват онази достоверност на така изяснените от подсъдимия факти за сложни, неправомерно оформени гражданско-правни взаимоотношения по предаденото му капаро, която води съда до извода, че те са напълно обективни и може да се има доверие за всички факти, съобщени в тях. При тях са налице онези съвпадения на доказателства, които изясняват в цялост възприетите фактически обстоятелства, касаещи обективни и правни причини за невръщане от негова страна на предадената му вещ. Фактите са безспорно установени пред настоящия състав на съда. Подсъдимият в даденото си обяснение е посочил действително съществуващи обстоятелства по необходимостта да не бъде върнато предаденото му капаро. Не е налице негово виновно поведение, насочено към настъпването на обществено опасните последици. Затова и посочените действия на К.Д. не могат да се обосноват като виновни и неправомерни, насочени към противоправно присвояване на МПС мотоциклет – скутер „Малагути Мадисон К400” на стойност 2100 лева.

Направените от прокурора възражения, че има достатъчно гласни доказателства, че от страна на подсъдимия е налице противозаконно присвояване на посоченото МПС в размер на 2100 лева, която движима вещ е владеел, не се споделят от настоящия състав. От събраните и кредитирани от съда гласни показания съдът счита, че това твърдение се явява необосновано и не почива на изяснените от събраните доказателства, които по един несъмнен начин изясняват механизма на отношенията на подсъдимият със свидетеля К.В., които почиват на плоскостта на гражданско правния спор - дължи ли се връщане на това капаро или не, на какво правно основание и от кой момент, а от там и на отношенията му с пострадалия Б.. Несъмнено е изяснен и въпросът, че при предаването на инкриминираната вещ в с. Р. се е касаело за постигната договорка за покупко- продажба на стойност 2300 лева, като връщането на предмета на сделката или заплащането на договорената цена също почива на плоскостта на гражданско правните правоотношения, който спор се разрешава единствено и само  от компетентния за това граждански съд – чл.14, ал.1 и чл.17, ал.1 от ГПК.

При тази система от преки и косвени доказателства, съдът приема изложената по- горе фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която следват и съответните правни изводи:

Подсъдимият К.Д. към момента на деянието е бил пълнолетен и в състояние на вменяемост, разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

По отношение на него съдебния състав счита, че не са налице безспорни доказателства за съпричастност в осъщественото престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. Не се събраха доказателства да е налице противозаконно присвояване от негова страна в края на м. март 2012 г. в гр. П. на чужда движима вещ - скутер „Малагути Мадисон  К400” на стойност 2100 лева, собственост на О.О.Б., която е владеел. В хода на делото не бе установено по безспорен и несъмнен начин, че посочената движима вещ е противозаконно присвоена от подсъдимия. Налице са отношения на подсъдимият със свидетеля К.В., които почиват на плоскостта на гражданско правния спор- дължи ли се връщане на това капаро или не, на какво правно основание и от кой момент, а от там това е рефлектирало и на отношенията му с пострадалия Б.. Съдът приема за достоверни обясненията на подсъдимия, че съгласно установените в практиката търговски отношения той държи вещта на правно основание по неизпълнение на един сключен предварителен договор за покупко – продажба на МПС, без с това да е налице някакво намерение от негова страна да увреди свидетеля Б.. Безспорно е установен факта, че той в настоящият случай е имал разбиране за вещта като за правомерно получена. Въпросът за това, дали сключените предварителни договори са били в съответната изискуема от закона форма по смисъла на чл.19 от ЗЗД не може да бъде основание да се изключи установените конкретно отношения между страните и механизма на предаване на движими вещи, предмет на уговорките. От субективна страна няма проявление на признаците на формата на вина за осъществяване на деянието при пряк умисъл. Това е така, защото подсъдимият Д. е имал съзнанието, че тази вещ му е предадена на съответното правно основание и тя вече е негова собственост. Той не е целял настъпването на общественоопасните последици, не е имал за цел противозаконно да присвои чужди движими вещи, а е държал скутер „Малагути Мадисон К400” съобразно уговорения предварителен договор, като в последствие е считал, че е имал законовото основание да си послужи с нея. В тази връзка той е имал и изразеното съгласие на свидетеля К.В. за това. Налице е договор, който разкрива обективните елементи на разпоредбата на чл.93, ал.2, изр.1 от ЗЗД и чл. 81, ал.2 от ЗЗД. Правото на кредитора да задържи задатъка, като с това са престанали да бъдат и чужди движими вещи за владеещия го. От там се налага извода, че осъщественият от него отказ да върне мотоциклета на Б. в края на м. март не е направено при съзнание от негова страна, че това обстоятелство е противоправно. В подкрепа на горното е и постоянната съдебна практика, съдържаща се в Решение № 419 от 27.XI.192000 г. по н. д. № 384/2000 г. ІІІ н.отд. на ВКС, Решение № 456 от 04.01.2009 г. по н. д. № 493/2009 г., 2-ро н.о на ВКС и Решение № 150/24.02.2003 г. по н. дело № 847/2002 г., II н. о на ВКС.

Липсата на проявлението на признаците от обективната  и субективна страна на състава по чл. 206, ал.1 от НК води до липсата на извършено от подсъдимият К.Д. престъпление. Ето защо същият следва да бъде признат за невинен по повдигнатите му обвинения в това, че в края на м. март 2012 г. в гр. П. противозаконно е присвоил чужди движими вещи – скутер „Малагути Мадисон  К400” на стойност 2100 лева, собственост на О.О.Б., която е владеел и на основание чл.304 от НПК да бъде оправдан по повдигнато му обвинение за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, като не следва да му се налага наказание.

На основание чл.190, ал.1 от НПК направените в наказателното производство разноски в размер на 70 лева за експертизи, следва да останат за сметка на държавата.

В предвид на изложеното, съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

Н. В.