НОХД 6272/2012 - Мотиви - 04-11-2016

Мотиви по Наказателно дело 6272/2012г.

М О Т И В И

към Присъда № 259/05.10.2016г. по НОХД № 6272/2012г. по описа на ПРС, ХХІІ н.с.

 

Пловдивска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Й.Д.Н., ЕГН **********, и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл.211, пр.2, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б."А" и б."Б", вр.чл.26, ал.1 от НК, за това, че в периода месец февруари 2011 год. до 16.12.2011 год. в с.Костиево, обл.Пловдив, и в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от  една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за  умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едното от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение, както следва:

-         през месец февруари.2011 год. в с.Костиево обл.Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у Я.К.М. ЕГН ********** заблуждение и с това е причинил на „Акорд”ООД гр.Пловдив, имотна вреда в размер на 4242 лв/четири хиляди четиридесет и два лв./.

- на 16.12.2011 год. в гр.Пловдив, с цел да набави за себе си  имотна облага е възбудил  у А.Е.А. ЕГН ********** заблуждение и с това й е  причинил имотна вреда в размер  на 1000 лв / хиляда лв/, или  всичко , вреда в общ размер – 5242 лв/пет хиляди двеста четиридесет и два/ лева.

         По искане на подсъдимия и неговия защитник, съдът е допуснал предварително изслушване на страните по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК.

         В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението  със същата правна квалификация на деянието. По отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” над законоустановения минимум, което при приложението на чл.58а, ал.1 от НК да бъде редуцирано с една трета, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и да му се възложат направените по делото разноски.

В съдебно заседание граждански искове не се били приети за съвместно разглеждане с наказателното производство.

         Адв.Д. - защитник на подсъдимия Н., пледира за налагане на наказание в минимален размер, определено при условията на чл.58а от НК, изразявайки становище за наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства в насока липсата на актуална противоправна деятелност на подзащитния му. Взема позиция и досежно направените разноски по делото, а именно за присъждането им в тежест на подсъдимия.

         Подсъдимият Й.Н. се солидаризира с исканията на защитника му досежно размера на наказанието „Лишаване от свобода”, като акцентира на смекчаващо вината обстоятелство – влошено здравословно състояние.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , намери за установено следното:

    ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

         Подсъдимият Й.Д.Н. е роден на ***г. в гр. П., живущ ***, б., български гражданин, с висше образование, *********, неженен, осъждан, ЕГН **********.

         Подс.Н. има дванадесет влезли в сила осъдителни съдебни акта, всички за престъпление “измама”.

С Присъда № 3 по НОХД 1210/2001г. на ПРС, влязла в сила на 07.05.2003г. за престъпление по чл.210, ал.1 от НК, му е било наложено наказание от 4г. и 6 м. лишаване от свобода, като е зачетено задържане от 05.10.2001г. Към това наказание са били кумулирани наказанията по още 4 присъди.

С Определение на Районен съд гр.Асеновград по НОХД № 378/2006г., влязло в сила на 19.01.2007г. за престъпление по чл.211 от НК му е било наложено наказание от 1г. и 9 м. лишаване от свобода, което след групиране с присъда № 8 е увеличено на 2 г. лишаване от свобода.

Така описаните осъждания обуславят квалификацията на деянието, предмет на настоящото производство като такова, извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.

Подс.Н. бил **** и **** на фирма ******** ЕООД гр.Асеновград, която се занимавала с отливане на чугунени изделия.

Св.Я.К.М. бил **** на “Акорд” ООД, чиято производствена база се намирала в с.Костиево, обл.Пловдивска. Фирмата се занимавала с производство и ремонт на електрокари. В тази връзка св.М. познавал подс.Н., тъй като се налагало да лее чугунени противотежести за електрокари в леярната на последния.

Един ден в края на м.февруари 2011г. подс.Н. позвънил на св.М. с молба да му услужи с тежести, за да затисне леарска каса, в което ще се лее дъно на яхта. Още не следващия ден подс.Н. лично шофирайки товарен камион отишъл в базата в с.Костиево. В присъствието на работниците С.Х. и Ив.Г., св.М. дал на подс.Н. 6 чугунени противотежести и 7 чугунени блокчета с общо тегло 3600 кг. Св.Х. лично натоварил с електрокар тежестите в камиона, след което подс.Н. потеглил с уговорката, че след няколко дни ще ги върне.

Последвали многократни опити на св.М. да си върне тежестите като подс.Н. измислял различни лъжи. Един път те били в склад, а той нямал ключ, друг път, че са вече натоварени в камион и пътуват към с.Костиево, но вещите така и не били върнати. Не се установило и къде въобще са били откарани, т.к. не пристигнали в леярната в гр.Асеновград, а и въобще според работниците не е имало поръчка за изработване на дъно на яха. Едва след като св.М. сезирал полицията, подс.Н. обещал да му заплати тежестите като му дал срещу разписка само сумата от 600 лева.

Видно от изготвената СОЕ и допълнителна такава стойността на всички тежести възлиза на 4242 лева.

Пострадалата А.Е.А. *** на семейни начала с А.Ж.И., който пък познтавал подс.Н. от затвора. През м.декември 2011г. св.И. бил издирван за изтърпяване на присъда, поради което се криел в гр.Асеновград и няколко дни не се бил прибирал в дома си в “Шекер махала”. В една закусвалня срещнал подс.Н.. Разказал му в какво положение се намира, като споменал и, че има жена, която се казва “Г.”. Помолил го за съдействие за намаляване на присъдата. Разменили си телефонните номера. След това св.И. заминал за няколко дни в гр.Кричим, но не се обадил на св.А., тъй като батерията на телефона му била изтощена.

Подс.Н. решил да се възползва от това, че А.А. е сама и няма връзка с И.. На 16.12.2011г. около 11.00 часа той отишъл до дома й. Съобщил й, че св.А.И. е много тежко болен и е настанен в Първа градска болница в гр.Пловдив, но лекарите отказвали да го лекуват, докато не му се платят здравните осигуровки. Поискал от св.А. 700 лева за осигуровки и 300 лева за болничното легло или общо 1000 лева. Пострадалата му повярвала и веднага тръгнала из махалата да търси пари на заем, като се разрали да се срещнат пред болницата.

След като събрала сумата св.А. помолила св.А.т. и А. А. да я придружат до лечебното заведение.

Пред входа ги чакал подс.Н.. Той обяснил на св.А., че св.И. е във вътрешно отделение на втория етаж. Докато вървели по коридора, той й поискал парите, за да влезе при доктора и му плати. След което ги взел, влязъл в стая № 18, позабавил се 10-тина минути и излязъл. Св.А. поискала да види мъжа си, но подс.Н. й обяснил, че това може да стане след 16.00 часа. После казал, че отива за цигари и повече не се върнал.

Тъй като била притеснена за състоянието на мъжа си, св.А. решила да влезе в стая № 18 при *** Д.. От него разбрала, че въобще нямат болен на има А.Ж.И., както и, че никой не е влизал при него, за да му плаща здравни осигуровки. Едва тогава св.А. осъзнала, че е жертва на измама. Започнала да търси подс.Н. по телефона. Той първоначално не взигал, а след това обещал, че ще върне парите. Същото обещание дал по-късно и на св.И., но така и не го изпълнил.

         За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.

            Гореописаната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали - от самопризнанията на подсъдимия, направени в съдебното заседание, от свидетелските показания на свидетелите Я.К.М., С.С.Х., И.Д.Г., Й.К.Т., И.К.Т., Д.Г.Т., Ю.Е.А., И.К.К., Р.Х.Д., М. Р.А., К.Б.В., Г.К.В., А.Е.А., А.Й.Т., Й.И.Д., З.Б.П. и А.Ж.И., дадени в досъдебното производство, които подкрепят направеното от подсъдимите самопризнание и са събрани по реда, предвиден в НПК, както и от писмените доказателства, събрани на досъдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал, сред които заключение на СОЕ и допълнителна СОЕ, протокол за разпознаване на лица, справки “БДС” за лице, медицински документи, характеристична справка и справки за съдимост.

Съдът кредитира и изцяло се доверява на показанията на свидетелите, като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и в съответствие с останалите доказателства по делото. Същите разкриват така приетата за установена фактическа обстановка в отделни аспекти, изяснявайки различни моменти, които са им станали достояние и които са предмет на доказване в настоящето производство. В смисъла на гореизложеното следва да се отбележи, че показанията на цитираните свидетели изцяло синхронизират на наличните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира в пълнота като обективни, достоверни и неоспорени от страните. Съдът възприе и заключенията на СОЕ и допълнителна СОЕ, като изготвени обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област.

Доказателствената съвкупност разкрива факти, касаещи инкриминирания период и места, дейността на подсъдимия, зараждайки заблудата у пострадалите и мотивирайки ги да извършат имуществените разпореждания.

          При постановяване на присъдата си, съдът се ползва от самопризнанието на подсъдимия, което в контекста на гореобсъденото изцяло се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

         ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът зае  становище, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.211, пр.2, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б."А" и б."Б", вр.чл.26, ал.1 от НК, за това, че в периода месец февруари 2011 год. до 16.12.2011 год. в с.Костиево, обл.Пловдив, и в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от  една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за  умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едното от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение, както следва:

-         през месец февруари.2011 год. в с.Костиево обл.Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у Я.К.М. ЕГН ********** заблуждение и с това е причинил на „Акорд”ООД гр.Пловдив, имотна вреда в размер на 4242 лв/четири хиляди четиридесет и два лв./.

- на 16.12.2011 год. в гр.Пловдив, с цел да набави за себе си  имотна облага е възбудил  у А.Е.А. ЕГН ********** заблуждение и с това й е  причинил имотна вреда в размер  на 1000 лв / хиляда лв/, или  всичко , вреда в общ размер – 5242 лв/пет хиляди двеста четиридесет и два/ лева.

От обективна страна с действията си подсъдимият е реализирал обективните признаци от състава на престъплението “измама”, тъй като в инкриминирания период и в инкриминирани места - различните селища, е възбудил заблуждение у **** на ощетеното юридическо лице, че за кратък период от време са му нужни за послужване определени вещи, след което ще ги върне, както и пострадалата А., че предоставените му от нея пари са необходими за несъществуващо лечение на партньора й. Тоест подсъдимият създал и у двамата неверни представи относно действителното положение в неговата битност и в битността на други лица, които неверни представи мотивирали М. и А. да се разпореди с имуществените блага.

Вмененото във вина на подс.Н. деяние същият е извършил при условията на опасен рецидив, съгласно чл. 29 ал. 1 б. “А” и б. “Б” от НК, тъй като е извършил измамата след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едното от тях изпълнението не е отложено по чл. 66 от НК. Наличието на това квалифициращо обстоятелство се извежда от миналите му осъждания, изложени по-горе, изводимо от приложената по делото справка за съдимост. Същевременно, подсъдимият е действал при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК – като деянията му осъществяват състава на едно и също престъпление и са осъществени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което всяко последващо се явява от обективна и субективна страна продължение на предхождащото го.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. Подсъдимият е съзнавал противоправността на деянието си, като умисълът му се обективира от действията му, описани по-горе, очертан и от кредитираните показания на свидетелите и приобщените писмени доказателства. Това е така, тъй като въпреки, че не са съществували никакви ситуации свързани с леене на дъно на яхта и лекуване на св.И., за които подс.Н. е бил наясно, то тези отрицателни факти не са го възпрели да създаде неверните представи както у св.М., така и у св.А.. В крайна сметка подсъдимият се е възползвал от създаденото у тях заблуждение, получавайки имотните облаги. Реализицията на целта на подсъдимия – да се облагодетелства, е станала възможна именно чрез осъществяване на измамливите му действия, като изначално е бил наясно, че действителните факти не са такива, каквито се представят от него, но именно тези факти ще мотивират пострадалите да се разделят с имуществото си.

ПО НАКАЗАНИЕТО

При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Съдът взе предвид следното:

На първо место, съобразявайки правната квалификация на деянието, съдът прие, че следва наказанието да се определи при условията на чл.54, ал.1 от НК, тоест при параметри на наказанието “лишаване от свобода” от три до десет години, като в случая не би могло да се приеме за резонно приложението на чл.55 от НК, тъй като в конкретния казус не се установява наличието нито на многобройни, нито на изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Прочее за такива се приемат направеното самопризнание и съдействието за разкриване на обективната истина, относително отдалечения период от време, изминал от деянието до наказването му, както и влошеното здравословно състояние на подсъдимия. Като отегчаващи отговорността обстоятелства се установяват в начина на осъществяване на престъплението – касае се за един немалък период на реализация на измамливите действия, понеже в рамките на около година подсъдимият упорито е осъществявал измамата. Не на последно място и не без значение е обстоятелството, че причинената вреда е в не малък размер, което съвкупно и с оценката за изключително обременото съдебно минало на подсъдимия, досежно множеството му осъждания извън тези от тях, обуславящи по-тежко наказуемия състав на деянието, осъществено при условията на опасен рецидив, налагат извода за значително по-висока степен на обществена опасност както на извършеното, така и на дееца, очертаващ се като лице с трайно установени престъпни нагласи. Всички тези индивидуализиращи отговорността белези сочат, че е налице относителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което мотивира съда да определи наказанието под средния и към долната граница на наказанието размер, а именно ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. 

Имайки предвид характера на производство и реда, по който същото се разглежда и приключва по съкратената процедура, а именно по Глава ХХVІІ от НПК, предварително изслушване на страните по реда на чл.370 и чл.371, т.2 от НПК, т.е. съобразявайки и разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК съдът наложи на подсъдимия  наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а именно редуцирайки с една трета размера на определеното и посочено по-горе наказание. В тази връзка Съдът осъди подс.Й.Н. на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА “лишаване от свобода”.

         Според преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което и е справедливо.

На следващо място, при обсъждане на въпроса за условията и режима, при които следва наложеното наказание да бъде изтърпяно Съдът отчете обстоятелството, че подсъдимият е осъждан многократно и са му били налагани наказания „лишаване от свобода”, то и на основание чл.61, т.2, вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС Съдът определи първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на наложеното му понастоящем наказание, което да се изтърпи в затвор или затоврнически общежитие от ЗАКРИТ ТИП.

Причините за извършване на престъплението са незачитане на личната собственост и  установените правила и норми за нейното опазване, ниската правна култура на дееца, както и стремеж към лично облагодетелстване по неправомерен начин.

По делото няма приобщени веществени доказателства.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК Съдът  осъди подсъдимия Й.Д.Н. да заплати направените по делото разноски, както следва: в размер на 1152,80 лева по сметка на РС Пловдив за изготвени съдебно-медицински експертизи и в размер на 60 лева по сметка на ОД МВР Пловдив за изготвени стоково-оценъчни експертизи.

 

По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

                                                                            

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: МК