НОХД 5540/2012 - Мотиви - 05-02-2014

Мотиви по Наказателно дело 5540/2012г.

М  О  Т  И  В  И  към Присъда № 340/23.10.2013г., постановена  по  НОХД № 5540/2012г. по описа на Пловдивски районен съд, XI н. с.

 

РП – П. е повдигнала обвинение срещу:

Г.Ю.Й. – роден на ***г***, живущ ***, ***, български гражданин, средно образование, студент, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за това, че:

- На 29.01.2012г. в гр. П., обл. П. е причинил средна телесна повреда по хулигански подбуди на И.М.М., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на челюст – престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК;

- На 29.01.2012г. в гр. П., обл. П. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл.325 ал.1 от НК.

Х.В.Б. – роден на ***г***, живущ ***, ***, български гражданин, средно образование, студент, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за това, че:

- На 29.01.2012г. в гр. П., обл. П. в съучастие като извършител с Д.Р.З., ЕГН ********** и Б.Р.Й., ЕГН ********** е причинил лека телесна повреда по хулигански подбуди на В.М.М., ЕГН **********, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК;

- На 29.01.2012г. в гр. П., обл. П. в съучастие като извършител с Д.Р.З., ЕГН ********** и Б.Р.Й., ЕГН ********** е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл.325 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.

Б.Р.Й. – роден на ***г***, живущ ***, ***, български гражданин, средно образование, студент, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за това, че:

- На 29.01.2012г. в гр. П., обл. П. в съучастие като извършител с Х.В.Б., ЕГН ********** и Д.Р.З., ЕГН ********** е причинил лека телесна повреда по хулигански подбуди на В.М.М., ЕГН **********, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК;

- На 29.01.2012г. в гр. П., обл. П. в съучастие като извършител с Х.В.Б., ЕГН ********** и Д.Р.З., ЕГН ********** е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл.325 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.

Д.Р.З. – роден на ***г***, живущ ***, ***, български гражданин, висше образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за това, че:

- На 29.01.2012г. в гр. П., обл. П. в съучастие като извършител с Х.В.Б., ЕГН ********** и Б.Р.Й., ЕГН ********** е причинил лека телесна повреда по хулигански подбуди на В.М.М., ЕГН **********, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК;

- На 29.01.2012г. в гр. П., обл. П. в съучастие като извършител с Х.В.Б., ЕГН ********** и Б.Р.Й., ЕГН ********** е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл.325 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.

Пострадалото от престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК лице И.М. и пострадалото от престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК лице В.М. са конституирани като частни обвинители в наказателното производство. 

          Прокурорът поддържа повдигнатите срещу подсъдимите обвинения, като предлага на всеки от тях за всяко едно от извършените престъпления да бъде наложено наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващи обстоятелства в размер, ориентиран около средния, предвиден от закона за конкретното престъпление, след което наказанията да бъдат кумулирани и отложено изпълнението на общото най – тежко наказание.

Повереникът на частните обвинители адв. К.Е. моли съда да признае подсъдимите за виновни в извършване на престъпленията, във връзка с които са им повдигнати обвинения.

Повереникът на частните обвинители адв. Е.Н. моли съда да признае подсъдимите за виновни, като относно виновността на подс. Д.З. предоставя преценката на съда. Адв. Н. моли съда да наложи на подсъдимите наказания при превес на отегчаващи обстоятелства.

Защитниците на подс. Г.Й. – адв. С.Л. и адв. Н.П. молят съда да признае подзащитния им за невинен и да го оправдае по повдигнатите му обвинения.

Подс. Г.Й. не се признава за виновен в извършване на престъпленията, за които е обвинен и моли съда да го оправдае.

Защитникът на подс. Х.Б. – адв. Д.Б. моли съда да признае подзащитния му за невинен и да го оправдае по повдигнатите му обвинения.

Подс. Х.Б. не се признава за виновен в извършване на престъпленията, за които е обвинен и моли съда да го оправдае.

Защитникът на подс. Б.Й. – адв. Е.И. моли съда да признае подзащитния и за невинен и да го оправдае по повдигнатите му обвинения, като е направено алтернативно искане, ако подсъдимият бъде признат за виновен за причиняване на лека телесна повреда, да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК с налагане на административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.

Подс. Б.Й. не се признава за виновен в извършване на престъпленията, за които е обвинен и моли съда да го оправдае.

Защитникът на подс. Д.З. – адв. М.Ж. моли съда да признае подзащитния и за невинен и да го оправдае по повдигнатите му обвинения.

Подс. Д.З. не се признава за виновен в извършване на престъпленията, за които е обвинен и моли да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подс. Г.Ю.Й. е роден на ***г***, живущ ***, ***, български гражданин, средно образование, студент, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Подс. Х.В.Б. е роден на ***г***, живущ ***, ***, български гражданин, средно образование, студент, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Подс. Б.Р.Й. е роден на ***г***, живущ ***, ***, български гражданин, средно образование, студент, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Подс. Д.Р.З. е роден на ***г***, живущ ***, ***, български гражданин, висше образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Вечерта на 28.01.2012г. св. И.М. и брат му св. В.М. заедно с техните приятелки св. Р.Г. и св. Д.Н. вечеряли в ресторант в гр. П.. След полунощ св. И.М. и св. Р.Г. решили да се прибират, а св. В.М. и св. Д.Н. отишли в бар „Б.” в гр. П., където вече се намирали техните приятели св. Р.В. и св. И.А., последният с неговата приятелка И.К., както и Д.Н.. На съседна на тяхната маса седели подс. Д.З., св. Т.Л. и св. А.А. заедно с техен приятел на име Г.К.. По – късно към компанията на подс. Д.З. се присъединили св. В.Ф., св. С.С. и св. Н.С.. В последствие към тази компания се присъединили подс. Г.Й. и неговата приятелка св. С.С.. Същата вечер в бар „Б.” дошли подсъдимите Х.Б. и Б.Й., които се установили на сепаре, намиращо се в дъното на заведението, т. е. на място, различно от това, на което се намирала компанията на пострадалите и тази на подсъдимите Г.Й. и Д.З., които, както беше посочено по – горе, се намирали в съседство. Подс. Х.Б. и подс. Б.Й. се присъединили към компания, в която се намирал св. И.Б. и св. Д.П.. Същата вечер в заведението се намирал и св. И.А. заедно с негов приятел. Посетители на дискотеката били св. Т.И. и св. З.Я.. В заведението дошъл и св. Н.С., който известно време след това си тръгнал, след което отново се върнал. На паркинга пред дискотеката като инкасатор на плащанията работел св. С.А.. Охранители в заведението тази вечер били св. П.К., св. Л.Б., св. К.Л. и св. Б.К., служители в охранителна фирма „Г.” ЕООД. Една от сервитьорките в заведението била св. М.Д., а като касиер на входа се намирала св. М.К..

Пръв от компанията, в която се намирал св. В.М., си тръгнал св. Р.В.. След като св. Р.В. си тръгнал, Д. Н., минавайки покрай съседната маса, съборил една от чашите с питиета. Тъй като това била чашата на св. С.С. - приятелка на подс. Г.Й., възникнал конфликт между него и Д. Н.. Това наложило намесата на св. И.А., който провел разговор с подс. Г.Й., в резултат на което била поръчана нова чаша с питие на св. С.С. и конфликтът бил разрешен. Известно време след това от заведението си тръгнали св. И.А. и неговата приятелка И.К.. От тяхната компания останали св. В.М., св. Д.Н. и Д.А.. Св. В.М. се обадил на брат си св. И.М. и изказал своето притеснение от създалата се ситуация, при което св. И.М. решил да отиде в дискотеката заедно със своята приятелка св. Р.Г.. След като двамата пристигнали в заведението, св. И.М. видял на бара двама негови познати, единият от които бил св. И.А.. Св. И.М. и св. Р.Г. се установили на мястото, където се намирал св. В.М. и неговата компания, след което св. И.М. се върнал при св. И.А. и останал при него няколко минути и после отново се присъединил към компанията на брат си, при което забелязал, че обстановката е напрегната. Тогава св. И.М. решил да проведе разговор с лицето от съседната маса, което се намирало най – близко до тяхната маса и това бил подс. Г.Й.. След като св. И.М. се приближил до подс. Г.Й. го попитал каква е причината за създалата се ситуация, при което подсъдимият му нанесъл един удар с дясната ръка с юмрук в областта на носа, при което св. И.М. залитнал назад. При изправянето на св. И.М. подс. Г.Й. му нанесъл още един удар отново с дясната ръка с юмрук, но този път в дясната част на лицето около окото. Св. В.М., след като видял нанасянето на удар от подс. Г.Й., се насочил към брат си. Тогава св. В.Ф., който се намирал в компанията на подс. Г.Й., се насочил към св. В.М. и му нанесъл един удар с юмрук в областта на лицето. Св. В.М. отвърнал на удара, като ударил св. В.Ф. също с юмрук в областта на лицето. Създалата се ситуация наложила намесата на охранителите, които решили да изведат част от участниците в конфликта извън заведението, един от които бил св. В.Ф.. От заведението излязъл подс. Г.Й., както и свидетелите С.С. и Н.С.. Навън излезли и свидетелите А.А. и Т.Л. заедно с подс. Д.З.. При преминаването на св. И.М. и един от охранителите, който го извеждал покрай св. И.А., последният се намесил и дръпнал св. И.М. и двамата заедно тръгнали към изхода на заведението. След като св. И.М. и св. И.А. излезли от заведението, се насочили към паркинга. Междувременно от заведението бил изведен св. В.М.. Навън излезли и подсъдимите Б.Й. и Х.Б. заедно със св. И.Б. и св. Д.П.. Св. И.А. бил издърпан от негови познати - св. Т.И. и св. З.Я., които видели, че от заведението излизат много хора и се притеснили за св. И.А. и за да не пострада го издърпали назад, след което свидетелят влязъл вътре в заведението. В момента, в който св. И.А. бил издърпан от св. Т.И. и св. З.Я., св. И.М. останал сам на паркинга пред заведението и тогава подс. Г.Й., който се намирал отляво на входа на заведението, се насочил към св. И.М. и му нанесъл един удар с дясната ръка с юмрук в областта на носа. В резултат на удара св. И.М. паднал на земята. При опита на св. И.М. да се изправи му бил нанесен още един удар от подс. Г.Й. с юмрук в областта на лицето, след който свидетелят отново паднал на земята. Тогава от заведението излязъл св. И.А. и видял, че св. И.М. е на земята, а около него имало няколко момчета, които го ритали в областта на тялото. Св. И.А. вдигнал св. И.М. и го прибрал в колата си. В този момент св. В.М. си свалил ризата и тръгнал към събралите се на паркинга момчета, викайки към тях и предизвиквайки ги. Двама от тези лица, към които се насочил св. В.М., били подсъдимите Х.Б. и Б.Й.. Когато св. В.М. се приближил, подс. Х.Б. го бутнал на земята, след което последният заедно с подс. Б.Й. започнали да му нанасят удари с крака по цялото тяло. След като св. И.А. видял какво се случва със св. В.М., му се притекъл на помощ, вдигнал го от земята и го прибрал в колата си. След това св. И.А. отишъл да види какво е състоянието на св. И.М., при което св. В.М. излязъл от колата и отново се насочил към събралите се на паркинга пред заведението лица. Тогава подс. Б.Й. ударил св. В.М. с юмрук в областта на главата, в резултат на което свидетелят паднал на земята, а подсъдимият му нанасял удари с крака по тялото. Св. И.А. се опитал да вдигне св. В.М., при което бил ударен в главата, в резултат на което също паднал на земята. След това св. В.М. и св. И.А. се изправили едновременно и се насочили към колата, в която се намирал св. И.М.. След случилото се в заведението св. Д.Н., св. Р.Г. и св. С.С. останали вътре. След като св. Д.Н. разбрала за случващото се пред заведението, излязла отвън, видяла св. И.М. и св. В.М., след което се върнала отново в дискотеката, при което се разминала със св. Р.Г., която също излизала навън. Св. Д.Н. взела багажа и тръгнала към изхода на заведението. Св. Р.Г. излязла от заведението в момента, в който св. И.А. вдигал от земята св. И.М.. Тъй като вниманието на св. Р.Г. било ангажирано със св. И.М., те не обърнала внимание на случващото се със св. В.М.. В момента, в който св. Д.Н. излязла втория път от заведението видяла подс. Б.Й. да нанася удари на св. В.М.. Св. Д.Н. заедно с И.М., В.М., Р. Г. и Д. Н. си тръгнали с колата на св. И.А., която била управлявана от приятел на последния. Подс. Г.Й. заедно със своите приятели се върнали отново в заведението,  където поседели известно време, след което си тръгнали. Подс. Г.Й. си тръгнал със свидетелите С.С., В.Ф., С.С. и Н.С.. Посочените по – горе лица се качили в колата на подс. Г.Й., която била управлявана от св. Н.С.. Подс. Д.З., св. Т.Л. и св. А.А., които също се били върнали в дискотеката и след като и те поседели известно време, също си тръгнали. След случилото се на паркинга в заведението се върнали и подсъдимите Х.Б. и Б.Й. заедно със свидетелите И.Б. и Д.П., които малко по – късно си тръгнали и отишли в друго заведение.

Св. И.М. бил откаран в болнично заведение, където бил прегледан. Св. В.М. се прибрал вкъщи и казал на баща си, че двамата с брат му са били пребити. Св. М.М. отишъл в болницата и след като видял сина си, се обадил на св. Д.Т., управляващ „Д.” ООД, служители на което дружество охранявали бар „Б.”. Св. М.М. отишъл до заведението и там се срещнал със св. Д.Т., както и с охранителите, които му разказали какво се е случило. Св. М.М. разговарял и със св. С.А. относно това има ли камери, които да записват случващото се на паркинга. Св. С.А. показал на св. М.М. монтираната камера, за която заявил, че не знае дали работи.

От заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че на св. В.М. при нанесения на 29.01.2012г. побой са били причинени следните травматични увреждания: ивичести охлузвания по гърба отдясно, на площ – 6/5 см.; множество охлузвания по дясна раменна става отзад, на площ 9/4 см.; две охлузвания по задната повърхност на дясната лакътна става; три охлузвания по задната повърхност на дясната предмишница; множество охлузвания в основата на пръстите на дясната ръка; множество охлузвания по задната повърхност на лявата лакътна става – на площ с размери 10/8 см. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят по начин и време да са получени при нанесен побой с поваляне на земята и ритане с крака. Установените множествени охлузвания и на обширна площ по гърба и по задната повърхност на дясната раменна става по своята характеристика добре отговарят да са получени при понесени ритници. Същото се отнася и за охлузванията на обширна площ по задната повърхност на лявата лакътна става. По – малките и пръснати охлузвания по дясната лакътна става, по дясната предмишница и в основата на пръстите на дясната ръка най – вероятно са получени при падания на земята – по тангенциален механизъм. Медико – биологичният признак на причинената телесна повреда в конкретния случай е болка и страдание.

От заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че на св. И.М. при нанесения побой на 29.01.2012г. са били причинени следните травматични увреждания: контузия на главата, мозъчно сътресение, раздробено счупване на носните кости с изместване на носната преграда, счупване на предна стена на горна челюст и пода на орбитата отдясно, кръвоизлив в десния горночелюстен синус, контузия на клепачите и очните ябълки двустранно, масивни отоци и кръвонасядания на меките тъкани на лицето. На следващия ден след побоя се е наложило да бъде извършена оперативна интервенция под обща наркоза, при която е възстановено състоянието на носните кости и носната преграда. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет и добре отговарят по начин и време да са получени при нанасяне на силни юмручни удари по лицето, като е възможно да е ритан и с крака, когато е бил паднал на земята. Касае се за счупване на челюст по смисъла на чл.129 от НК. Мозъчното сътресение е протекло със степенно разстройство на съзнанието, проявило се със зашеметяване, дезориентираност, липса на ясен спомен, световъртеж, без пълна загуба на съзнание до степен на травматична кома. Така протекло мозъчното сътресение се преценява като довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Останалите травматични увреждания сами по себе си и по съвкупност също са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Травматичните увреждания са били придружени от изживяване на значителни по интензитет болки и страдание. В разпита си в съдебно заседание вещото лице, изготвило експертизата, е посочило, че травматичните увреждания на св. И.М. са били причинени от най – малко три удара със значителна сила, а именно в областта на дясното око, в областта на носа и по лявата лицева половина. От удара в областта на дясното око е причинено счупването на горната челюст. От удара в областта на носа е причинено счупване на носните кости с изместване на носната преграда. Наред с горното вещото лице е посочило, че някои от нараняванията, а именно тези по изпъкналите части на лицето, могат да се получат при падане, но травматичните увреждания, свързани със счупване на носните кости с изместване на носната преграда, както и счупването на горната челюст, могат да бъдат причинени само от удари с юмруци или ритници, тъй като същите са със значителна тежест и за тяхното причиняване се изисква значителна сила. Освен това тези травматични увреждания не са по изпъкналите части на лицето, поради което не могат да се получат при падане. 

От заключението на изготвената по делото тройна съдебномедицинска експертиза се установява, че на св. В.М. при нанесения побой на 29.01.2012г. са били причинени следните травматични увреждания: ивичести охлузвания по гърба отдясно, на площ – 6/5 см.; множество охлузвания по дясна раменна става отзад, на площ 9/4 см.; две охлузвания по задната повърхност на дясната лакътна става; три охлузвания по задната повърхност на дясната предмишница; множество охлузвания в основата на пръстите на дясната ръка; множество охлузвания по задната повърхност на лявата лакътна става – на площ с размери 10/8 см. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят по начин и време да са получени при нанесен побой с поваляне на земята и ритане с крака. Травматичните увреждания са били придружени от обичайните за описаните увреждания болка и страдание, по – силни в първите дни след инцидента и отминали със завършване на оздравителните процеси за период около 1 – 2 седмици.

От заключението на изготвената по делото тройна съдебномедицинска експертиза се установява, че на св. И.М. при нанесения побой на 29.01.2012г. са били причинени следните травматични увреждания: контузия на главата, мозъчно сътресение, раздробено счупване на носните кости с изместване на носната преграда, счупване на предна стена на горна челюст и пода на орбитата отдясно, кръвоизлив в десния горночелюстен синус, контузия на клепачите и очните ябълки двустранно, масивни отоци и кръвонасядания на меките тъкани на лицето. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и добре отговарят по начин и време да са получени при нанасяне на силни юмручни удари по лицето, като е възможно да е ритан и с крака, когато е бил паднал на земята. Травматичните увреждания са били придружени от обичайните за описаните увреждания болка и страдание, по – силни в първите дни след инцидента и преминали след завършване на оздравителните процеси за около 2 месеца. В медицинската документация не се съдържа информация за травматична увреда на жизненоважен орган, която да крие реална опасност за живота на пострадалия. В епикризата, издадена от МБАЛ „К.” П. е посочено, че при постъпването И.М. е бил в добро общо състояние. Въз основа на горното вещите лица са приели, че не е съществувала реална опасност за живота на И.М.. В зависимост от силата и местоположението на нанесените удари могат да причинят увреждания с различна степен на тежест. В случая с И.М. не е причинена тежка травма, създаваща опасност за живота му.  

От заключението на изготвената по делото съдебно – видеотехническа експертиза се установява, че представеният оптичен диск съдържа два видео файла, като „********” е фрагмент от „********”. Същите са цифрови презаписи от оригиналния файл на записан върху твърдия диск на видео охранителната система видеозапис. Описанието на видеозаписа в протокола за оглед на веществено доказателство от 05.06.2012г. отговаря напълно на заснетата обстановка. В заключението е посочено, че не се установяват следи от манипулация/намеса при записаната информация. 

Описаната по – горе фактическа обстановка се установява частично от обясненията на подс. Д.З. /депозирани в съдебно заседание, а относно обстоятелствата, за които бе приложена процедурата на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК – съответно от обясненията му, дадени пред орган на досъдебното производство/, подс. Б.Й., депозирани пред орган на досъдебното производство, за които бе приложена процедурата на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК, подс. Х.Б. /депозирани в съдебно заседание, а относно обстоятелствата, за които бе приложена процедурата на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК – съответно от обясненията му, дадени пред орган на досъдебното производство/, подс. Г.Й. /депозирани в съдебно заседание, а относно обстоятелствата, за които бе приложена процедурата на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК – съответно от обясненията му, дадени пред орган на досъдебното производство/.

Фактическата обстановка се установява изцяло от показанията на свидетелите - И.М.М., Д.Т.Н., Р. В.Г., Р.П.В., С.З.А., М.М.М., И.В.А., Н.Р.С., Т.Г.И. и З.А.Я., както и частично от показанията на свидетелите - П.К.К. /депозирани в съдебно заседание, а относно обстоятелствата, за които бе приложена процедурата на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК – съответно от показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство/, Л.М.Б., И.А.А. /депозирани в съдебно заседание, а относно обстоятелствата, за които бе приложена процедурата на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК – съответно от показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство/, Д.С.Т. /депозирани в съдебно заседание, а относно обстоятелствата, за които бе приложена процедурата на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК – съответно от показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство/, К.М.Л., депозирани пред орган на досъдебното производство, за които бе приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК, Б.К.К. /депозирани в съдебно заседание, а относно обстоятелствата, за които бе приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК – съответно от показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство/, В.М.М. /депозирани в съдебно заседание, а относно обстоятелствата, за които бе приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК – съответно от показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство/, И.А.Б., М.А.Д., М.Т.К., Т.А.Л., А.П.А., С.П.С., В.И.Ф., С.Г.С., Н.Д.С. и Д.А.П..        

Спрямо част от обясненията на подсъдимите, дадени в хода на съдебното следствие, бе приложена процедурата на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК поради наличие на съществени противоречия между тях и обясненията им, дадени пред орган на досъдебното производство. Спрямо част от показанията на свидетелите П.К., И.А., Д.Т., Б.К. и В.М. бе приложена процедурата на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК, съответно на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК поради наличие на съществени противоречия между тях и показанията на свидетелите, дадени пред орган на досъдебното производство. Спрямо показанията на св. К.Л. бе приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК поради неспомняне на определени обстоятелства. Съдът кредитира обясненията на подсъдимите, съответно показанията на свидетелите, дадени пред орган на досъдебното производство, тъй като именно те кореспондират с останалите доказателства по делото.

Съдът не кредитира обясненията на подс. Г.Й. в частта им, в която същият твърди, че св. И.М. го е заплашил, че ще му пръсне черепа, след което бръкнал в чантата си, в която подсъдимият видял дръжка на пистолет и в този момент бутнал ръката на свидетеля. Действително обясненията на подсъдимия са не само израз на правото му на защита, но и доказателствено средство, поради което следва да бъдат обсъдени в съвкупност с останалите доказателства по делото. В посочената им част обясненията на подс. Г.Й. се подкрепят от показанията на св. К.Л., който заявява, че единият от двамата братя е казал по отношение на подс. Г.Й. репликата „Искаш ли да те застрелям?”, както и от тези на св. М.Д., която твърди, че св. И.М. е извадил пистолет от чантата си. В този смисъл са и показанията на св. С.С., която твърди, че св. И.М. е казал на подс. Г.Й.: „Искаш ли да те гръмна право в очите?”, след което е извадил пистолет от чантата си. Св. В.Ф. твърди, че св. И.М. е заплашил подс. Г.Й., че ще го застреля с пистолет, след което е посегнал към чантата, която носел. Св. С.С. и св. Н.С. също заявяват, че са чули как св. И.М. заплашва подс. Г.Й. и са видели, че в чантата си свидетелят носи пистолет. Това, че св. И.М. е носел пистолет се опровергава от показанията на свидетелите И.М., П.К. и Л.Б.. Св. И.М. заявява, че не е носел оръжие, а св. П.К. и св. Л.Б. наред с това посочват, че при влизане в заведението, всяко едно от лицата се проверява за носене на оръжие. Разпитаните като свидетели  охранители са заявили и това, че е възможно, ако лицето е излязло от заведението, при следващото му влизане да не бъде проверено предвид това, че веднъж вече е проверявано. В тази връзка следва да се отбележи, че от доказателствата по делото се установява, че св. И.М., след като е влязъл в заведението, е излязъл едва след нанасянето на ударите. Наред с горното следва да се посочи, че обясненията на подс. Г.Й. и подкрепящите ги показания на свидетелите са противоречиви. Подс. Г.Й. посочва, че е видял пистолет в чантата на св. И.М., но последният не го е извадил, тъй като подсъдимият му е бутнал ръката. В този смисъл са и показанията на свидетелите В.Ф., С.С. и Н.С.. В същото време обаче св. М.Д. и св. С.С. твърдят, че св. И.М. е извадил пистолет от чантата си. Св. К.Л. пък не е видял пистолет, а само е чул заплахата, отправена от единия от двамата братя по отношение на подс. Г.Й.. Следва обаче да се отбележи, че св. К.Л. не е бил в близост до подс. Г.Й. и св. И.М. при първоначалното възникване на конфликта между тях, поради което и не би могъл да чуе разменените помежду им реплики предвид това, че в случая става въпрос за дискотека, като освен това свидетелят е заявил, че може тази реплика да е била казана и от някой друг от компанията на двамата братя. Що се отнася до останалите свидетели, които твърдят, че са чули отправени от св. И.М. по отношение на подс. Г.Й. заплахи, предвид това, че в случая става въпрос за лица, намиращи се в приятелски отношения с подсъдимия, съдът намира, че същите са заинтересовани от изхода на делото и показанията им не следва да бъдат кредитирани, доколкото не се подкрепят от други доказателства.

На следващо място, съдът не кредитира обясненията на подс. Г.Й. в частта им, в която твърди, че е бил ударен от св. И.М. и отрича да е удрял последния както вътре в заведението, така и извън него. В подкрепа на обстоятелството, че вътре в заведението подс. Г.Й. е бил ударен от св. И.М., както и на това, че подсъдимият не е удрял свидетеля, са показанията на свидетелите М.Д., Т.Л., С.С., В.Ф., С.С. и Н.С.. Посочените по – горе свидетели, с изключение на св. М.Д., са лица, които се намират в приятелски отношения с подс. Г.Й. и същата вечер са били в една компания, поради което се явяват заинтересовани от изхода на делото. Техните показания се опровергават от показанията на свидетелите И.М., Л.Б. и Р. Г., които посочват, че подс. Г.Й. е нанесъл два удара на св. И.М., както и от показанията на свидетелите П.К., който е видял един удар, като обаче заявява, че ударите може да са били повече, но той да не ги е видял, св. Д.Н., св. К.Л. и св. В.М., които са видели един удар. Действително св. И.М. е пострадало от престъплението лице, което е конституирано като частен обвинител по делото, което го прави заинтересован от изхода на същото. Това се отнася и за св. В.М., който е брат на св. И.М., както и за приятелките на последния - свидетелите Д.Н. и Р.Г.. Показанията на св. И.М. обаче се подкрепят и от свидетелите П.К., Л.Б. и К.Л.. Действително св. П.К. и св. Л.Б. са служители на „Г.” ЕООД, което дружество охранява и стопанисваните от св. И.М. и неговия баща св. М.М. обекти. Що се отнася до св. К.Л. обаче същият е бивш служител на „Г.” ООД. Относно това кой кого е ударил в заведението св. К.Л. посочва, че не си спомня това обстоятелство. При прочитане на показанията му свидетелят заявява, че поддържа тези, дадени пред орган на досъдебното производство, като обяснява липсата на спомени с това, че е минало много време, като освен това е имало много такива случаи, докато е работел като охранител, респ. многократно е давал показания. В показанията си пред орган на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по делото, св. К.Л. е посочил, че лицето, което е било ударено вътре в заведението, е единият от двамата братя.

На следващо място, съдът не кредитира и обясненията на подс. Г.Й. относно това, че не е нанасял удари на св. И.М. извън заведението. В тази връзка подсъдимият твърди, че след като е бил ударен от св. И.М. вътре в заведението, е излязъл и заедно с хората от неговата компания – свидетелите С.С., В.Ф., С.С. и Н.С. са си тръгнали. В този смисъл са и показанията на свидетелите М.К., Т.Л., С.С., В.Ф., С.С. и Н.С.. Техните показания се опровергават от показанията на свидетелите И.М. и Л.Б., които посочват, че подс. Г.Й. е нанесъл два удара на пострадалия. Според св. К.Л. на св. И.М. са били нанесени няколко удара. Свидетелите П.К. и И.А. са видели един удра. С изключение на св. М.К., останалите свидетели, показанията на които подкрепят обясненията на подс. Г.Й., са заинтересовани от изхода на делото. Що се отнася до втората група свидетели такива са само св. И.М. и св. И.А.. Макар св. П.К. и св. Л.Б. да са служители на дружеството, охраняващо обектите на пострадалия и тези на неговия баща, то св. К.Л., както беше посочено по – горе, е бивш служител на „Г.” ООД. Относно случилото се извън заведението в показанията си св. К.Л. след като е посочил, че св. И.М. е паднал сам, е заявил, че очевидно някой го е ударил, но не е видял кой точно. В показанията си, дадени пред орган на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им към доказателствения материал по делото, св. К.Л. е заявил, че единият от двамата братя е бил ударен и извън заведението от същото момче, което го е ударило и вътре. Именно тези показания св. К.Л. е заявил, че поддържа. Обясненията на подс. Г.Й. относно това, че след случилото се вътре в заведението е излязъл и си е тръгнал с неговите приятели, се опровергават и от показанията на лице от неговата компания, а именно св. А.А.. Този свидетел твърди, че когато е излязъл от заведението, на паркинга се е намирал подс. Г.Й., който в последствие се е върнал обратно в дискотеката и едва след като заедно с неговите приятели са поседели още известно време, са си тръгнали. Предвид всичко изложено по – горе не могат да бъдат кредитирани обясненията на подс. Г.Й. и подкрепящите ги показания на свидетелите относно това, че същият веднага след случилото се вътре в дискотеката си е тръгнал, което от своя страна води до дискредитиране на обясненията, респ. показанията, че подсъдимият не е удрял св. И.М.. Обясненията на подс. Г.Й. в посочената им по – горе част се опровергават и от обясненията на подс. Б.Й., дадени пред орган на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по делото чрез прочитането им предвид наличието на съществени противоречия между тях и обясненията, дадени в хода на съдебното следствие. В обясненията си в досъдебното производство подс. Б.Й. заявява, че е категоричен, че е видял как „Ж.” удря непознато за него момче. Именно тези обяснения на подсъдимия следва да бъдат кредитирани, въпреки че след прочитането им същият е заявил, че е видял едро момче да нанася удара, но не може да го разпознае, тъй като го е видял в гръб. Тези обяснения на подс. Б.Й. са били дадени в присъствие на упълномощения от него адвокат, като протоколът за разпит е бил подписан както от подсъдимия, така и от защитника му, поради което да се твърди, че обясненията са били продиктувани от разследващия полицай, е най – малкото несериозно.  

В подкрепа на обстоятелството, че подс. Г.Й. е нанесъл удари на св. И.М. са и заключенията на изготвените по делото съдебномедицински експертизи, съгласно които травматичните увреждания на пострадалия са причинени от действието на твърд тъп предмет и добре отговарят по начин и време да са получени при нанасяне на силни юмручни удари по лицето, като е възможно да е ритан и с крака, когато е бил паднал на земята. В разпита си в съдебно заседание вещото лице д – р Й.Ш. е посочило, че някои от нараняванията, а именно тези по изпъкналите части на лицето, могат да се получат при падане, но травматичните увреждания, свързани със счупване на носните кости с изместване на носната преграда, както и счупването на горната челюст, могат да бъдат причинени само от удари с юмруци или ритници, тъй като същите са със значителна тежест и за тяхното причиняване се изисква значителна сила. Освен това тези травматични увреждания не са по изпъкналите части на лицето, поради което не могат да се получат при падане. Наред с горното в разпита си вещото лице е заявило, че травматичните увреждания на св. И.М. са били причинени от най – малко три удара - в областта на дясното око, в областта на носа и по лявата лицева половина. Предвид горното съдът кредитира показанията на  свидетели, съгласно които подс. Г.Й. е нанесъл два удара на св. И.М. вътре в заведението и два удара извън заведението, в резултат на което са били причинени травматичните увреждания на последния. И докато причинените на св. И.М. травматични увреждания се установяват от издаденото съдебномедицинско удостоверение, респ. от изготвената съдебномедицинска експертиза, твърдението на подс. Г.Й. за нанесен му удар от св. И.М. не се подкрепя от каквито и да било медицински документи.

Обстоятелството, че подс. Г.Й. е нанесъл удари на св. И.М. извън заведението се подкрепя и от съставения в досъдебното производство протокол за оглед на веществени доказателства от 05.06.2012г., както и от заключението на изготвената в хода на съдебното следствие видеотехническа експертиза.

По делото се установява, че след като подс. Г.Й. е нанесъл удари на св. И.М., пострадалият е паднал на земята и е бил удрян от събралите се около него няколко момчета, които го ритали в областта на тялото. Доколкото обаче счупването на челюст е травматично увреждане в областта на лицето, където пострадалият е бил удрян от подс. Г.Й., съдът намира, че именно той е причинил това увреждане.

Съдът не кредитира обясненията на подс. Б.Й. в частта им, в която същият твърди, че само е бутнал момчето, което на паркинга пред заведението се е насочило към него, в резултат на което това момче е паднало, както и обясненията на подс. Х.Б., който отрича да е нанасял удари на св. В.М.. Тези обяснения на подс. Б.Й. и подс. Х.Б. се опровергават от показанията на свидетелите В.М., П.К., Л.Б., Д.Н., Б.К. и И.А.. В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие св. Б.К. заявява, че познава подс. Б.Й. и подс. Х.Б., като обаче не знае какво същите са правили пред заведението във въпросната вечер. В тази връзка са прочетени показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство, които съдът кредитира, въпреки заявеното от свидетеля, че тогава може и да е излъгал, тъй като именно тези показания се подкрепят от доказателствата по делото. Св. И.Б. посочва, че е бил пред заведението заедно с подс. Б.Й. и подс. Х.Б. и отрича двамата да са нанасяли удари на когото и да било. В проведената обаче очна ставка между св. И.А. и св. И.Б. последният посочва, че св. И.А. е разговарял с него като го е помолил да спре неговите приятели да бият св. В.М.. Пред заведението св. И.Б., както и самият той заявява, е бил с подс. Б.Й. и подс. Х.Б., от което следва, че именно това са лицата, нанесли побоя на св. В.М.. Наред с горното от показанията на св. Д.Т., дадени пред орган на досъдебното производство, прочетени в хода на съдебното следствие и поддържани от него, се установява, че след инцидента в дискотеката, подс. Х.Б. е отишъл при него и му е заявил, че той също е удрял малкия син на св. М.М..

В подкрепа на това, че подс. Б.Й. и подс. Х.Б. са нанесли удари на св. В.М. е и заключението на съдебномедицинските експертизи, от които се установява, че травматичните увреждания на пострадалия са били причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят по начин и време да са получени при нанесен побой с поваляне на земята и ритане с крака. В заключението си вещото лице е посочило, че установените множествени охлузвания и на обширна площ по гърба и по задната повърхност на дясната раменна става по своята характеристика добре отговарят да са получени при понесени ритници. Същото се отнася и за охлузванията на обширна площ по задната повърхност на лявата лакътна става. По – малките и пръснати охлузвания по дясната лакътна става, по дясната предмишница и в основата на пръстите на дясната ръка най – вероятно са получени при падания на земята – по тангенциален механизъм.

От доказателствата по делото се установява, че след като св. В.М. си е свалил ризата, е тръгнал към събралите се на паркинга лице, между които са били подс. Б.Й. и подс. Х.Б.. Не се установява обаче удари на св. В.М. да са били нанасяни и от останалите лица, към които той се е бил насочил, освен двамата подсъдими. От показанията на посочените по – горе свидетели и най – вече от тези на св. И.А., който е възприел всичко случило се със св. В.М. и му е оказал помощ, се установява, че последният е бил бутнат на земята от подс. Х.Б., след което той заедно с подс. Б.Й. са започнали да му нанасят удари с крака по цялото тяло. Тогава св. И.А. вдигнал пострадалия от земята и го прибрал в колата си, след което обаче св. В.М. отново тръгнал към събралите се пред заведението лица и тогава подс. Б.Й. го ударил с юмрук в областта на главата, в резултат на което св. В.М. паднал на земята, а подсъдимият му нанасял удари с крака по тялото. Именно в този момент от заведението  излязла св. Д.Н., която видяла св. В.М. паднал на земята, а подс. Б.Й. да го рита по гърба.

По делото се установява, че удар на св. В.М. е бил нанесен и вътре в заведението. В този смисъл са показанията на пострадалия, както и на свидетелите И.М., Д.Н. и Р. Г.. Св. И.М. и св. Р.Г. твърдят, че св. В.М. е бил ударен и вътре в заведението, като обаче не могат да посочат кое е лицето, което го е ударило. В показанията си св. В.М. посочва, че това лице е подс. Д.З., докато св. Д.Н. твърди, че вътре в дискотеката св. В.М. е бил ударен от св. В.Ф.. Във връзка с тези противоречия в показанията им свидетелите са били поставени в очна ставка, в която св. В.М. е заявил, че тъй като не е познавал предварително момчетата, не прави разграничение между подс. Д.З. и св. В.Ф., като бърка и техните имена, поради което е възможно вътре в заведението да е бил ударен от св. В.Ф.. Св. В.М. отвърнал на удара, като ударил св. В.Ф. с юмрук в областта на лицето. Съдът не кредитира показанията на свидетелите В.Ф., Т.Л., С.С. и С.С., които твърдят, че само св. В.М. е ударил св. В.Ф., тъй като св. В.М. се е насочил към компанията, в която се е намирал св. В.Ф., след като е видял подс. Г.Й. да удря брат му. При това положение нелогично е да е ударил св. В.Ф., който е бил един страничен наблюдател до този момент. Ако св. В.М. би ударил някого, то това би бил подс. Г.Й., който е нападнал брат му.

Съдът намира, че травматичните увреждания на св. В.М. са били причинени при нанесените му от подс. Б.Й. и подс. Х.Б. удари, а не от удара, нанесен му от св. В.Ф.. И това е така, тъй като травматичните увреждания не са били областта на лицето, където е бил ударен от св. В.Ф.. Освен това от заключението на съдебномедицинските експертизи се установява, че травматичните увреждания на пострадалия са били причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят по начин и време да са получени при нанесен побой с поваляне на земята и ритане с крака, като установените множествени охлузвания и на обширна площ по гърба и по задната повърхност на дясната раменна става по своята характеристика добре отговарят да са получени при понесени ритници, по какъвто начин са били нанесените на св. В.М. от двамата подсъдими. Същото се отнася и за охлузванията на обширна площ по задната повърхност на лявата лакътна става. По – малките и пръснати охлузвания по дясната лакътна става, по дясната предмишница и в основата на пръстите на дясната ръка най – вероятно са получени при падания на земята – по тангенциален механизъм.

Съдът не кредитира показанията на св. В.М. относно това, че извън заведението е бил удрян и от подс. Д.З.. В тази им част показанията му се опровергават от показанията на св. П.К. и св. Б.К., които посочват, че лицата, които са нанесли побой на св. В.М. са подс. Б.Й. и подс. Х.Б.. Св. Л.Б. не само посочва, че тези, които са удряли св. В.М. извън заведението са подс. Б.Й. и подс. Х.Б., но и изрично заявява, че не е виждал подс. Д.З. да нанася удари на някого. Св. Д.Н. посочва, че в момента, в който е излязла от заведението е видяла св. В.М. паднал на земята, а подс. Б.Й. да го рита по гърба. В последствие в социалната мрежа „Фейсбук” св. Д.Н. е разпознала само подс. Б.Й., като лицето, което е удряло св. В.М. и съответно подс. Г.Й., когото е видяла да удря св. И.М.. Ето защо съдът не кредитира показанията на св. В.М., че във „Фейсбук” св. Д.Н. е разпознала всички лица, които са нанасяли удари на свидетеля, включително и подс. Д.З.. В проведената между св. Д.Н. и св. В.М. очна ставка във връзка с тези противоречия в показанията им, последният е заявил, че тъй като оттогава е минало доста време няма ясен спомен дали св. Д.Н. е разпознала всички лица, които са го удряли или само някои от тях, като мисли, че освен лицето, което е посочила, а именно подс. Б.Й., е разпознала и още едно лице – подс. Х.Б.. Предвид горното и доколкото показанията на св. В.М. в посочената им по – горе част не само, че не се подкрепят, но и се опровергават от показанията на всички останали свидетели, съдът приема, че на същия не са били нанасяне удари и от подс. Д.З..    

Описаната по - горе фактическа обстановка се подкрепя и от заключенията на изготвените по делото съдебномедицински и съдебно – видеотехническа експертизи, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени, с нужните знания и опит в съответната област.

От обективна страна фактите по делото се подкрепят и от събраните по същото писмени доказателства: от дознание № **/2012г. по описа на сектор „ПИП” при ОД на МВР гр. П. - съдебномедицинско удостоверение № **/2012г. /л.5 – л.6/, съдебномедицинско удостоверение № **/2012г. /л.7/, характеристика /л.20/, трудов договор № **/12.03.2012г. /л.22/, допълнително споразумение № **/02.05.2012г. /л.23/, справка /л.24/, студентска книжка /л.25 – л.30/, справки за съдимост /л.48, л.57, л.66, л.75/, медицински документи /л.79 – л.90/, протокол за разпознаване на лица и предмети от 19.04.2012г. /л.126/, протокол за разпознаване на лица и предмети от 11.06.2012г. /л.128/, протокол за разпознаване на лица и предмети от 12.06.2012г. /л.129/, протокол за оглед на веществени доказателства от 05.06.2012г. /л.136 – л.137/, характеристични справки /л.212, л.213, л.214, л.215/; от НОХД № 5540/2012г. по описа на ПРС, ХІ н. с. – амбулаторен лист № ***/17.08.2011г. /л.245/, амбулаторен лист № ***/12.09.2012г. /л.246/.

При така описаната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. Г.Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 29.01.2012г. в гр. П., обл. П. е причинил следна телесна повреда по хулигански подбуди на И.М.М., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на челюст.

От обективна страна, с действията си подс. Г.Й. е реализирал обективните признаци от състава на посоченото по – горе престъпление, тъй като в резултат на нанесените от него на св. И.М. удари, на последния е било причинено счупване на челюст по смисъла на чл.129 от НК. 

От субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл. Подс. Г.Й. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Деянието подс. Г.Й. е извършил по хулигански подбуди, тъй като с действията си е изразил явно неуважение към обществото. С действията си подсъдимият е демонстрирал незачитане на обществото и принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване, тъй като е нанесъл удари на св. И.М. на публично място, в присъствието на множество хора, както вътре в заведението, така и извън него, без да е бил провокиран по какъвто и да било начин. Това поведение на подс. Г.Й. е наложило намесата на охраната и извеждането навън на посетителите на заведението. 

С оглед на посочената и приета по – горе правна квалификация за извършеното от подс. Г.Й. престъпление, като се съобрази с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената опасност на деянието и на дееца, съдът е на становище, че на същия следва да бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК. Съдът намира, че не са налице основания за определяне на наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като в случая не са налице нито изключителни, нито  многобройни смекчаващи обстоятелства, поради които и най – лекото, предвидено в закона наказание да се оказва несъразмерно тежко. При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, съдът отчита всички обстоятелства по делото. Като смекчаващи такива следва да бъдат посочени чистото съдебно минало, добрите характеристични данни,  младата възраст на подс. Г.Й., това че същият е студент. Отегчаващо обстоятелство е това, че подсъдимият е нанесъл няколко удара на св. И.М., в резултат на което на последния са били причинени и други травматични увреждания. Предвид горното съдът намира, че на подс. Г.Й. следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващи обстоятелства, а именно две години и шест месеца лишаване от свобода. Така определеното наказание се явява справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

Съдът намира, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 ал.1 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подс. Г.Й. не е наложително същият да изтърпи така наложеното му наказание две години и шест месеца лишаване от свобода, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на същото следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години и шест месеца, считано от влизане в сила на присъдата.

На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК от така наложеното на подс. Г.Й. наказание две години и шест месеца лишаване от свобода следва да бъде приспаднато времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 18.04.2012г. до 21.04.2012г.

От доказателствата по делото не се установява подс. Г.Й. освен нанасянето на удари на св. И.М., да е извършил и други действия, несъответстващи на установения обществен ред. Такива не са описани и в обвинителния акт. За причиненото на св. И.М. счупване на челюст в резултат на нанесените му от подс. Г.Й. удари, последният е признат за виновен за причиняване на средна телесна повреда по хулигански подбуди. При това престъпление хулиганският мотив е включен като квалифициращо обстоятелство, поради което този състав се явява специален и поглъща общия на хулиганството в случаите, когато телесната повреда е причинена по хулигански подбуди. Предвид горното подсъдимият следва да бъде признат за невинен в това на 29.01.2012г. в гр. П., обл. П. да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл.304 от НПК оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.325 ал.1 от НК.   

При така описаната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. Х.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 29.01.2012г. в гр. П., обл. П. в съучастие като извършител с Б.Р.Й., ЕГН ********** е причинил лека телесна повреда по хулигански подбуди на В.М.М., ЕГН **********, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето.

При така описаната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. Б.Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 29.01.2012г. в гр. П., обл. П. в съучастие като извършител с Х.В.Б., ЕГН ********** е причинил лека телесна повреда по хулигански подбуди на В.М.М., ЕГН **********, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето. 

От обективна страна, с действията си подс. Х.Б. и подс. Б.Й. са реализирали обективните признаци от състава на посоченото по – горе престъпление, тъй като в резултат на нанесените от тях на св. И.М. удари, на последния са били причинени ивичести охлузвания по гърба отдясно, на площ – 6/5 см.; множество охлузвания по дясна раменна става отзад, на площ 9/4 см.; две охлузвания по задната повърхност на дясната лакътна става; три охлузвания по задната повърхност на дясната предмишница; множество охлузвания в основата на пръстите на дясната ръка; множество охлузвания по задната повърхност на лявата лакътна става – на площ с размери 10/8 см., довели до болка и страдание без разстройство на здравето, от което следва, че на пострадалия е била причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.

Престъплението подс. Х.Б. и подс. Б.Й. са извършили в съучастие като извършители, тъй като всеки един от тях е участвал в самото изпълнение на престъплението.

Налице е и субективният обединяващ признак на съизвършителството, а именно – общност на умисъла и това е така, тъй като всеки от извършителите е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици, като е съзнавал, че осъществява деянието съвместно с друго лице, което също действа с пряк умисъл. Всеки от подсъдимите е съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другия подсъдим и е искал от тяхната обща дейност да бъдат причинени телесни увреждания на пострадалия. В този случай не е необходимо да бъде установено кой от подсъдимите какви точно телесни увреждания е причинил на пострадалото лице. И това е така, тъй като и двамата са нанасяли удари на св. И.М., като всеки един от тях е съзнавал, че осъществява деянието съвместно с друго лице и е искал от тяхната обща дейност да бъдат причинени телесните увреждания на пострадалия.

Подс. Х.Б. и подс. Б.Й. са извършили деянието по хулигански подбуди, тъй като с действията си са изразили явно неуважение към обществото, като са демонстрирали незачитане на обществото и принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване, тъй като са нанесли удари на св. В.М. на публично място, в присъствието на множество хора. Установява се от доказателствата по делото, че отивайки към лицата, събрали се пред паркинга на заведението, след които са били и двамата подсъдими, св. В.М. е викал към тях, предизвиквайки ги, като си свалил и ризата. В случая обаче не може да се приеме, че телесната повреда е била причинена от подс. Х.Б. и подс. Б.Й. в състояние на силно раздразнение, тъй като от действията на пострадалия не са настъпили, нито пък е било възможно да настъпят тежки последици за подсъдимите или за техните ближни.     

Предвид обстоятелството, че подс. Д.З. е признат за невинен и оправдан в извършване на повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, следва подс. Х.Б. и подс. Б.Й. да бъдат признати за невинни и оправдани в това да са извършили посоченото по – горе престъпление в съучастие като извършители и с подс. Д.З., поради което и на основание чл.304 от НПК оправдани по повдигнатото им обвинение в този смисъл.  

За извършеното от подс. Х.Б. и подс. Б.Й. престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до една година или пробация. От приложената към делото справка за съдимост се установява, че подс. Х.Б. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, като е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.325 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК. Наред с горното от деянието няма настъпили съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. При наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на чл.78а от НК, съдът счита, че подс. Х.Б. следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба. При индивидуализация размера на така посоченото наказание, съдът отчита всички обстоятелства по делото. Като смекчаващи такива следва да бъдат посочени чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, младата възраст на подсъдимия, това, че същият е студент. Отегчаващо обстоятелството е това, че на пострадалия са били причинени множество травматични увреждания.  Предвид горното съдът намира, че на подс. Х.Б. следва да бъде наложено административно наказание глоба при превес на смекчаващи обстоятелства, а именно в размер на 2 000 лв. Така определеният размер на глобата се явява справедлив и съобразен и с имотното състояние на подс. Х.Б., който, както беше отбелязано по – горе, е студент. Предпоставките за приложение на чл.78а от НК, са налице и по отношение на подс. Б.Й., тъй като от справката за съдимост се установява, че същият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност и е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.325 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК. Наред с горното от деянието няма настъпили съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. При наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на чл.78а от НК, съдът счита, че подс. Б.Й. следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба. При индивидуализация размера на така посоченото наказание, съдът отчита всички обстоятелства по делото. Като смекчаващи такива следва да бъдат посочени чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, младата възраст на подсъдимия, това, че същият е студент, като едновременно с това работи Отегчаващо обстоятелството е това, че на пострадалия са били причинени множество травматични увреждания.  Предвид горното съдът намира, че на подс. Б.Й. следва да бъде наложено административно наказание глоба при превес на смекчаващи обстоятелства, а именно в размер на 2 000 лв. Така определеният размер на глобата се явява справедлив и съобразен и с имотното състояние на подсъдимия, който, както беше отбелязано по – горе, е студент.

От доказателствата по делото не се установява подс. Х.Б. и подс. Б.Й. освен нанасянето на удари на св. В.М., да са извършили и други действия, несъответстващи на установения обществен ред. Такива не са описани и в обвинителния акт. За причинените на св. В.М. телесни увреждания в резултат на нанесените му удари от подс. Х.Б. и подс. Б.Й., последните са признати за виновни за причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди. Както беше посочено по – горе, в случая хулиганският мотив е включен като квалифициращо обстоятелство, поради което този състав се явява специален и поглъща общия на хулиганството тогава, когато телесната повреда е причинена по хулигански подбуди.

Предвид горното подс. Х.Б. следва да бъде признат за невинен в това на 29.01.2012г. в гр. П., обл. П. като извършител с Д.Р.З., ЕГН ********** и Б.Р.Й., ЕГН ********** да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществени ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл.304 от НПК оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.325 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.

Подс. Б.Й. следва да бъде признат за невинен в това на 29.01.2012г. в гр. П., обл. П. като извършител с Х.В.Б., ЕГН ********** и Д.Р.З., ЕГН ********** да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществени ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл.304 от НПК оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.325 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.

При така описаната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. Д.З. не е осъществил от обективна и субективна страна престъпленията, във връзка с които са му повдигнатите обвинения. От доказателствата по делото не се установява подс. Д.З. да е нанасял удари на св. В.М., т. е. същият не е участвал в причиняването на леката телесна повреда на пострадалия, поради което и следва да бъде признат за невинен в това на 29.01.2012г. в гр. П., обл. П. в съучастие като извършител с Х.В.Б., ЕГН ********** и Б.Р.Й., ЕГН ********** да е причинил лека телена повреда на В.М.М., ЕГН **********, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.304 от НПК оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК. Не се установява от доказателствата по делото подс. Д.З. да е извършил каквито и да било действия, несъответстващи на установения обществен ред, поради което същият следва бъде признат за невинен в това на 29.01.2012г. в гр. П., обл. П. в съучастие като извършител с Х.В.Б., ЕГН ********** и Б.Р.Й., ЕГН ********** да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл.ц304 от НПК оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.325 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.  

Вещественото доказателство по делото – диск, съдържащ записи от охранителните камери, следва да се върне на „Р.” ЕАД, след влизане в сила на присъдата.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. Г.Й. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВСС сумата от 335 лв., представляваща направени по делото разноски за изготвяне на експертизи.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. Х.Б. и подс. Б.Й. следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ВСС сумата от по 177.50 лв., представляваща направени по делото разноски за изготвяне на експертизи.

          Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в страната правов ред.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                        

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Вярно с оригинала!

АМ