НОХД 4138/2012 - Мотиви - 18-05-2014

Мотиви по Наказателно дело 4138/2012г.

М  О  Т  И  В  И  към Присъда № 60/18.02.2014г., постановена  по  НОХД № 4138/2012г. по описа на Пловдивски районен съд, XI н. с.

 

РП – П. е повдигнала обвинение срещу:

Д.Я.Я. – роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, висше образование, работещ, женен, неосъждан, ЕГН ********** за това, че:

В периода от 23.03.2011г. до 25.03.2011г. в гр. П. при условията на продължавано престъпление в съучастие със С.К.Я., ЕГН ********** като извършител противозаконно е пречил на орган на властта – инспектори в Отдел „Безопасност на труда и контролна дейност” при Дирекция „Инспекция по труда” П. – инж. А.М.К. – старши инспектор, инж. В.С.С. – старши инспектор и инж. И.Б.Л. – главен инспектор да изпълнят задълженията си – извършване на проверка на „А.” ООД гр. П. за спазване на трудовото законодателство, както следва:

- на 23.03.2011г. в съучастие със С.К.Я., ЕГН ********** като извършител противозаконно е пречил на орган на властта – инспектори в Отдел „Безопасност на труда и контролна дейност” при Дирекция „Инспекция по труда” П. – инж. А.М.К. – старши инспектор, инж. В.С.С. – старши инспектор и инж. И.Б.Л. – главен инспектор да изпълнят задълженията си чрез отказ да бъдат допуснати да извършат проверка в дружеството;

- на 25.03.2011г. противозаконно е пречил на орган на властта – инспектори в Отдел „Безопасност на труда и контролна дейност” при Дирекция „Инспекция по труда” П. – инж. А.М.К. – старши инспектор и инж. В.С.С. – старши инспектор да изпълнят задълженията си чрез отказ да бъдат допуснати да извършат проверка в дружеството – престъпление по чл.270 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК;

На 23.03.2011г. в гр. П., ул. „В.” № *** е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост – престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК и

С.К.Я. – родена на ***г***, живуща ***, българка, българска гражданка, висше образование, работеща, омъжена, неосъждана, ЕГН ********** за това, че:

В периода от 16.03.2011г. до 23.03.2011г. в гр. П. при условията на продължавано престъпление в съучастие с Д.Я.Я., ЕГН ********** като извършител противозаконно е пречила на орган на властта – инспектори в Отдел „Безопасност на труда и контролна дейност” при Дирекция „Инспекция по труда” П. – инж. А.М.К. – старши инспектор, инж. В.С.С. – старши инспектор и инж. И.Б.Л. – главен инспектор да изпълнят задълженията си – извършване на проверка на „А.” ООД гр. П. за спазване на трудовото законодателство, както следва:

- на 16.03.2011г. противозаконно е пречила на орган на властта – инспектори в Отдел „Безопасност на труда и контролна дейност” при Дирекция „Инспекция по труда” П. – инж. А.М.К. – старши инспектор и инж. В.С.С. – старши инспектор да изпълнят задълженията си чрез отказ да бъдат допуснати да извършат проверка в дружеството;

- на 23.03.2011г. в съучастие с Д.Я.Я., ЕГН *********** като извършител противозаконно е пречила на орган на властта – инспектори в Отдел „Безопасност на труда и контролна дейност” при Дирекция „Инспекция по труда” П. – инж. А.М.К. – старши инспектор, инж. В.С.С. – старши инспектор и инж. И.Б.Л. – главен инспектор да изпълнят задълженията си чрез отказ да бъдат допуснати да извършат проверка в дружеството – престъпление по чл.270 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК;

На 23.03.2011г. в гр. П., ул. „В.” № *** е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост – престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК.           

Прокурорът поддържа повдигнатите срещу подсъдимите обвинения, като предлага подс. Я. да бъде признат за виновен, като за престъплението по чл.270 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер не по – малък от шест месеца, а за престъплението по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК - наказание лишаване от свобода в размер не по – малък от една година, като на основание чл.23 ал.1 от НК бъде определено едно общо най – тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Посочените по – горе наказания според прокурора следва да бъдат наложени и на подс. Я., като и по отношение на нея бъде приложена разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК и бъде определено едно общо най – тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Направените по делото разноски според прокурора следва да бъдат възложени на подсъдимите.

Защитниците на подсъдимите – адв. Е.Н. и адв. С.С. молят съда да признае подзащитните им за невинни в извършване на престъпленията, във връзка с които са им повдигнати обвинения и да ги оправдае.

Подс. Я. не се признава за виновен и моли съда да го оправдае по повдигнатото му обвинение.

Подс. Я. не се признава за виновна и моли съда да я оправдае по повдигнатото и обвинение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подс. Д.Я.Я. е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, висше образование, работещ, женен, неосъждан, ЕГН **********.

Подс. С.К.Я. е родена на ***г***, живуща ***, българка, българска гражданка, висше образование, работеща, омъжена, неосъждана, ЕГН **********.

Подс. Я. бил собственик и управител на „А.” ООД, като дружеството имало седалище в гр. П., ул. „В.” № ***. Като финансов управител в „А.” ООД работела подс. Я.. Във връзка с жалби, подадени от служители на „А.” ООД до Дирекция „Инспекция по труда” П., била възложена проверка на дружеството относно спазване на трудовото законодателство. Проверката следвало да бъде извършена от св. К. и св. С. – старши инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” П.. С оглед изпълнение на възложената им задача, на 16.03.2011г. св. К. и св. С. посетили адреса, на който се намирало седалището на дружеството в гр. П., ул. „В.” № ***. Влезли в обособения КПП и се легитимирали със служебните си карти на св. Г., който извършвал охранителна дейност. Св. Г. уведомил подс. Я. за посещението на инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда”, след което тя слязла в КПП. Инспекторите се легитимирали със служебните си карти и пред подс. Я., като св. К. и казал, че целта на тяхното посещение е извършването на проверка относно спазване на трудовото законодателство. Подсъдимата поискала да и бъде представена заповед от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” за извършване на проверка в дружеството. Инспекторите обяснили на подс. Я., че правомощията им за извършване на проверки във връзка със спазване на трудовото законодателство се основават на разпоредбата на чл.402 от КТ. Въпреки това обаче подс. Я. отказала да допусне св. К. и св. С. да извършват проверка в дружеството. В последствие св. К. изпратил покана до подс. Я. да се яви в Дирекция „Инспекция по труда” П. на 30.03.2011г. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/.

На 30.03.2011г. подс. Я. се явила в Дирекция „Инспекция по труда” П. и на същата бил съставен АУАН № *********/30.03.2011г. за това, че не е допуснала инспекторите до работните помещения, с което е създала пречка на контролен орган да изпълни служебните си задължения. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.415 ал.2 вр. чл.402 ал.2 от КТ. Въз основа на съставения акт било издадено Наказателно постановление /НП/ № *********/20.04.2011г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” П., с което на подс. Я., в качеството и на длъжностно лице – ръководител финансов отдел в „А.” ООД, е наложено административно наказание глоба в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл.415 ал.2 вр. чл.402 ал.2 от КТ, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.2 от КТ. С Решение № 1795/19.09.2011г., постановено по НАХД № 3037/2011г. по описа на ПРС, ХІХ н. с. е потвърдено НП № *********/20.04.2011г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” П.. С Решение № 75/13.01.2012г., постановено по КНАХД № 2819/2011г. по описа на Административен съд П., ХХІІІ к. с. е отменено Решение № 1795/19.09.2011г., постановено по НАХД № 3037/2011г. по описа на ПРС, ХІХ н. с. и вместо това е изменено НП № *********/20.04.2011г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” П., като на основание чл.415в от КТ е намален размерът на наложеното административно наказание глоба от 10 000 лв. на 100 лв.

С оглед извършването на повторна проверка за спазване на трудовото законодателство на „А.” ООД, с писмо изх. № *********/23.03.2011г. Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” П. поискал съдействие от Началника на Трето РУ „Полиция” П., на обслужваната от което територия се намирало седалището на дружеството. Писмото било входирано в полицейското управление с вх. № *********/23.03.2011г. На същата дата 23.03.2011г. св. К., св. С. и св. Л. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” П. посетили Трето РУ „Полиция” П., за да поискат оказване на съдействие, на основание посоченото по – горе писмо, във връзка с извършването на проверка на „А.” ООД. Придружени от полицейски служители от дневния автопатрул – *** в състав главен полицай св. О.А. и старши полицай св. Д.М., инспекторите посетили адреса в гр. П., ул. „В.” № ***, на който се намирало седалището на дружеството, и влезли в обособения КПП, където били посрещнати от св. Г.. След като инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда” П. и полицейските служители от Трето РУ „Полиция” П. се легитимирали със служебните си карти на св. Г., последният се обадил по телефона на подс. Я. и тя слязла в КПП. Св. Г. и подс. Я. се намирали от вътрешната страна на бариерата на КПП, а инспекторите и полицаите – от външната, като освен това между тях имало масивен плот, който ги разделял. Както инспекторите, така и полицаите се легитимирали със служебните си карти и пред подс. Я.. Св. К. обяснил на подсъдимата, че целта на тяхното посещение е извършването на проверка в дружеството, поради което следва да бъдат допуснати до работните помещения. Подс. Я. отново поискала да и бъде представена заповед от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” П. и въпреки че инспекторите и обяснили, че такава заповед не е необходима, тя отказала да ги допусне да извършат проверка в дружеството. Св. А. поискал личната карта на подс. Я., за да бъдат записани данните с оглед изготвяне в последствие на полицейски доклад. Подсъдимата попитала полицейските служители какви са и какво правят във фирмата. На подсъдимата било обяснено, че полицейските служители оказват съдействие на инспекторите. Тогава подс. Я. отказала да представи личната си карта на полицаите, като им казала, че това е частна собственост, в която те нямат право да влизат. Св. К. казал на подсъдимата, че на място ще и бъде съставен АУАН. Тогава подс. Я. оставила личната си карта на плота пред св. К., който започнал да пише АУАН. Докато св. К. пишел акта, св. А. взел личната карта на подсъдимата, която се намирала на плота пред св. К., за да запише личните и данни предвид възложената им задача, за която следвало да бъде изготвен доклад. Тогава подс. Я. се присегнала през плота и издърпала личната карта от ръцете на св. А., който отново я поискал, но подсъдимата му казала, че това е частна собственост, а не на улицата, поради което не можели да и правят проверка. Св. А. и обяснил, че иска личната и карта само, за да и запише имената с оглед съставяне на полицейски доклад за случая. Тогава подс. Я. се обърнала към полицейските служители с думите „смешници, нещастници, неграмотни милиционери”, като им казала, че не си знаят задълженията и, че на тях плащат заплатата. Предвид поведението на подсъдимата и възникналите с ней пререкания, св. А. се обадил в ОДЧ при Трето РУ „Полиция” П. и поискал съдействие. На място пристигнали още двама полицейски служители от това полицейско управление – св. С.П. – главен инспектор, обслужващ района, и св. Г.Т. - полицай при Трето РУ „Полиция” П.. Св. П. и св. Т. се легитимирали пред подс. Я., след което св. П. поискал от нея да представи личната си карта. Подсъдимата дала личната си карта на св. П., а той от своя страна я предоставил на св. А., който започнал да записва личните и данни. Тогава подс. Я. се обърнала към полицаите с думите „смешници, малоумни идиоти, милиционери, нещастници”, питала: „Кой Ви праща? Началникът ли Ви праща?”, като казала, че и той е идиот. Подсъдимата казала на полицейските служители, че са измислени герои, че още малко и ще бъдат изчистени, че времето им свършва, както и че им плаща заплатите и затова ще я слушат и гледат в очите, за да не останат на улицата и да просят. Наред с горното подс. Я. отново казала на полицаите да напуснат района, тъй като това било частна собственост, че дори служители на ГДБОП не пускала, камо ли нещастници като тях. След това подсъдимата се обадила на съпруга си – подс. Я., който също слязъл в КПП, преминал бариерата и се приближил към инспекторите и полицейските служители, казвайки: „Я да видим сега кой в какъв филм участва по ред на номерата”. Както инспекторите, така и полицаите се легитимирали пред подс. Я. със служебните си карти, след което св. П. поискал личната карта на подсъдимия, за да разберат с кого разговарят. Подс. Я. отказал да даде личната си карта и на въпроса на св. П. „Кой е?”, казал, че е чистачът на фирмата. Подсъдимият издърпал личната карта на подс. Я. от ръцете на св. А. и я оставил на плота пред св. К.. След това подс. Я. се обърнал към полицейските служители като им казал да напуснат района на фирмата, че той им плаща заплатите, че ще се обади по телефона, където трябва и всички ще бъдат уволнени. Подс. Я. се обърнал и към съпругата си, на която казал да задържи колкото може повече инспекторите и полицаите, за да им дойде акълът в главата, след което се прибрал във вътрешността на сградата. След като св. К. приключил с написването на акта, го предявил на подс. Я., за да се запознае същата с неговото съдържание. Подсъдимата прочела и подписала акта, след което както инспекторите, така и полицаите напуснали района на „А.” ООД.

АУАН № *********/23.03.2011г. бил съставен срещу подсъдимата за това, че не е допуснала инспекторите до работните помещения, с което е създала пречка на контролен орган да изпълни служебните си задължения. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.415 ал.2 вр. чл.402 ал.2 от КТ. Въз основа на съставения акт било издадено НП № *********/20.04.2011г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” П., с което на подс. Я., в качеството и на длъжностно лице – ръководител финансов отдел в „А.” ООД, е наложено административно наказание глоба в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл.415 ал.2 вр. чл.402 ал.2 от КТ, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.2 от КТ. С Решение № 1432/09.06.2011г., постановено по НАХД № 3038/2011г. по описа на ПРС, VІІ н. с. е потвърдено НП № *********/20.04.2011г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” П.. С Решение № 1842/10.11.2011г., постановено по КНАХД № 2097/2011г. по описа на Административен съд П., ХХІV състав е отменено Решение № 1432/09.06.2011г., постановено по НАХД № 3038/2011г. по описа на ПРС, VІІ н. с. и вместо това е изменено НП № *********/20.04.2011г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” П., като на основание чл.415в от КТ е намален размерът на наложеното административно наказание глоба от 10 000 лв. на 100 лв.

На 25.03.2011г. инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда” П. - св. К. и св. С., придружавани от служители на Трето РУ „Полиция” П., отново посетили „А.” ООД с цел извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство.  Св. К. и св. С. влезли в обособения КПП и се легитимирали със служебните си карти на св. Г.. Полицейските служители, които представлявали инспекторите останали извън КПП. След като дошъл подс. Я., св. К. и св. С. се легитимирали и пред него със служебните си кърти. Подс. Я. се представил като управител на дружеството и посочил имената си. Инспекторите обяснили на подсъдимия, че целта на тяхното посещение е извършване на проверка на дружеството относно спазване на трудовото законодателство. Подсъдимият поискал да му бъде представена заповед от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” П., като заявил, че без наличието на такава няма да допусне инспекторите на територията на дружеството. Инспекторите обяснили на подс. Я., че такава заповед не е необходима и че ако не бъдат допуснати следва да съставят АУАН, при което подсъдимият им заявил, че няма нищо против съставянето на акт и дори поканил проверяващите в стаята на охранителя, където да изготвят акта. Подс. Я. предоставил личната си карта на св. К., който съставил акта, след което както инспекторите, така и придружаващите ги полицаи напуснали района на „А.” ООД.  

АУАН № *********/25.03.2011г. бил съставен срещу дружеството за това, че управителят на същото – подс. Я. е създал пречки на контролен орган по спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.415 ал.2 вр. чл.402 ал.2 от КТ. Въз основа на съставения акт било издадено НП № *********/20.04.2011г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” П., с което на „А.” ООД, в качеството на работодател, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 20 000 лв. за нарушение на чл.415 ал.2 вр. чл.402 ал.2 от КТ, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.2 от КТ. С Решение № 1932/11.10.2011г., постановено по НАХД № 3036/2011г. по описа на ПРС, ХХІV н. с. е потвърдено НП № *********/20.04.2011г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” П.. С Решение № 117/18.01.2012г., постановено по КНАХД № 2980/2011г. по описа на Административен съд П., ХХ състав е оставено в сила Решение № № 1932/11.10.2011г., постановено по НАХД № 3036/2011г. по описа на ПРС, ХХІV н. с.

От заключението на изготвената по делото съдебно – видеотехническа експертиза се установява, че представеният оптичен диск съдържа папка „disc”, с 64 бр. видео файлова. Същите са цифрови презаписи от оригиналния файл на записан върху твърдия диск на видео охранителната система видео запис. Не на установени следи от манипулация/намеса при записаната информация.

В заключението на изготвената по делото допълнителна съдебна видеотехническа експертиза са посочени същинските обозначения на видео файловете, тяхното условно номериране в съдебно – видеотехническата експертиза, началото и краят им по време, както и времетраенето на всеки един от тях. Съгласно заключението записите върху компактдиска обхващат времето от 10:07:48ч. до 11:09:42ч., съгласно вкопирания таймкод или 01:01:54ч. Общата продължителност на записа върху диска съвпада с общата продължителност на записаните 64 бр. видео файлове, което като време е 00:21:18ч. Общата продължителност на липсващите интервали от време е 00:40:36ч.   

Описаната по – горе фактическа обстановка се установява частично от обясненията на подсъдимите, депозирани в съдебно заседание и дадени пред орган на досъдебното производство, за които беше приложена процедурата на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.4 пр.2 от НПК.

Фактическата обстановка се установява от показанията на свидетелите – А.М.К., И.Б.Л. /депозирани в съдебно заседание и дадени пред орган на досъдебното производство, за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК/, Д.М.М., С.К.П., О.А.А. и Г.Н.Т. и частично от показанията на свидетелите В.С.С. и Г.К.Г. /депозирани в съдебно заседание, а относно обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК – съответно от показанията на св. Г., дадени пред орган на досъдебното производство, които съдът кредитира, тъй като именно те бяха потвърдени от свидетеля след прочитането им/.   

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимите в частта им, в която отричат да са казали – подс. Я. по отношение на полицейските служители, а подс. Я. и по отношение на инспекторите, посочените в приетата за установена от съда фактическа обстановка думи и изрази. Действително обясненията на подсъдимите са не само израз на правото им на защита, но и доказателствено средство, поради което следва да бъдат обсъдени в съвкупност с останалите доказателства по делото. В тази им част обясненията на подсъдимите се опровергават от показанията на свидетелите К., С., Л., М., П., А. и Т.. Действително посочените по – горе свидетели са потърпевши от поведението на подсъдимите, поради което, както и с оглед на служебното им положение – част от тях са служители на Дирекция „Инспекция по труда” П., а останалите – на Трето РУ „Полиция” П., следва да се приеме, че същите в някаква степен са заинтересовани от изхода на делото. Показанията на тези свидетели обаче са обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото. Действително в показанията на свидетелите има известни разминавания относно конкретните думи и изрази, които са били казани от всеки един от подсъдимите по отношение на полицейските служители и инспекторите, както и относно поредността, в която това се е случило. Следва обаче да се отбележи, че това е нормално с оглед на изминалия период от време. Трябва да се има предвид и създалата се напрегната ситуация, както и това, че инспекторите са имали възложена задача, която е следвало да извършат и в която насока са били съсредоточени техните усилия, като освен това св. К.  е съставял АУАН срещу подс. Я.. Още по – малко пък може да се изисква от полицейските служители, в работата на които такива случаи са често срещани, да могат точно да възпроизведат казаното от подсъдимите. Наред с горното следва да се отбележи и това, че в случая не става въпрос за отделни думи и изрази, а за една поредност от такива, казани в един сравнително продължителен период от време, през който е била извършвана проверката, а именно в рамките на около един час. Въпреки тези разминавания в показанията на свидетелите, същите не само, че не са противоречиви помежду си, но си и кореспондират, доколкото са в еднакъв смисъл. В тази връзка следва да се отбележи, че има думи и изрази, които са възпроизведени по еднакъв начин от всички или по – голяма част от свидетелите като казани от подсъдимите по отношение на полицейските служители и инспекторите, като казаното от подс. Я., че дори служители на ГДБОП не пускала, камо ли тях,  квалификациите по отношение на полицаите, казаното от подс. Я. при пристигането му в обособения КПП: „Я да видим сега кой в какъв филм участва по ред на номерата”, това, че е чистачът на фирмата, че ще се обади по телефона и всички ще бъдат уволнени, както и казаното от него на съпругата му да задържи колкото може повече инспекторите и полицаите, за да им дойде акълът в главата. В подкрепа на фактическата обстановка са и показанията на св. Л., дадени пред орган на досъдебното производство, които бяха прочетени в хода на съдебното следствие. Съдът кредитира тези показания, тъй като те са дадени в момент, близък до инкриминирания период, когато спомените за случилото се са били по – ясни, а и след прочитането им тези показания бяха потвърдени от св. Л., който обясни липсата на спомени именно с изминалия продължителен период от време. Действително съгласно разпоредбата на чл.281 ал.8 от НПК осъдителната присъда не може да се основава само на показанията, прочетени по реда на ал.4. В случая обаче фактическата обстановка се основава освен на показанията на св. Л. и на тези на свидетелите К., С., М., П., А. и Т..

Дори подс. Я. не отрича да е казал фразата: „Я да видим кой в какъв филм играе тука”, а заявява, че не си спомня да е казал това. Св. Г. от своя страна посочва, че подс. Я. е казал: „Хайде сега да разбера кой за какво е дошъл”, като обаче уточнява, че не може на сто процента да каже, че това са точните думи, а че това е била посоката на разговора. Наред с горното св. Г. в показанията си посочва, че подсъдимият е казал, че е чистачът. Обясненията на подс. Я. и показанията на св. Г. в посочената им по – горе част са в подкрепа именно на показанията на инспекторите и полицейските служители.

В обясненията си подс. Я. твърди, че личната и карта е била поискана от единия от дошлите в последствие полицейски служители, който бил с по – висок ранг, на когото тя я предоставила. Това обстоятелство се установява се и от останалите доказателства по делото. От показанията на свидетелите К., С., Л., М. и А. обаче се установява, че личната карта на подс. Я. е била поискана и преди това - от св. А., след като тя отказала да допусне инспекторите да извършат проверка в дружеството. Тогава подсъдимата попитала полицейските служители какви са и какво правят във фирмата и въпреки, че и било обяснено, че оказват съдействие на инспекторите, тя отказала да представи личната си карта на полицаите, като им казала, че това е частна собственост, в която те нямат право да влизат. В последствие личната карта на подсъдимата, която била предоставена от нея на св. К. за съставяне на АУАН и се намирала на плота, била взета от св. А., за да запише личните и данни. Тогава подс. Я. се присегнала през плота и издърпала личната карта от ръцете на св. А., който отново я поискал, но подсъдимата му казала, че това е частна собственост, а не на улицата, поради което не можели да и правят проверка. Св. А. и обяснил, че иска личната и карта само, за да и запише имената с оглед съставяне на полицейски доклад за случая. Тогава подс. Я. се обърнала към полицейските служители с думите „смешници, нещастници, неграмотни милиционери”, като им казала, че не си знаят задълженията и, че на тях плащат заплатата. Поведението на подсъдимата и възникналите с ней пререкания, станали причина св. А. се обадил в ОДЧ при Трето РУ „Полиция” П. и поискал съдействие. В подкрепа на горното са и показанията на св. Г., който твърди, че е имало спор между подс. Я. и полицейските служители относно личната карта на подсъдимата, който спор възникнал след като инспекторите казали, че нямат заповед във връзка с проверката, която следвало да извършат. Тогава полицаите казали на подсъдимата, че придружават инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда” и са поискали от нея да се легитимира, след което възникнал спорът между тях. Св. Г. твърди, че е имало няколко такива моменти, в които се е водил спор за личната карта, като посочва, че такъв спор е имало както между подсъдимата и офицера, имайки предвид св. П., така и между подсъдимата и полицаите. Св. Г. заявява и това, че именно спорът между подс. Я. и полицаите е станал причина да бъдат извикани и другите служители от Трето РУ „Полиция” гр. П..

Съдът не кредитира обясненията на подс. Я. относно твърдението и, че полицейският служител, на когото е предоставила личната си карта, е отказал да и я върне, като и казал, че ще отиде в районното управление, за да си я вземе. Тогава подсъдимата се обадила на съпруга си – подс. Я., който дошъл в обособения КПП и взел личната карта от ръцете на св. П.. В тази им част обясненията на подсъдимата се подкрепят от показанията на св. Г.. Тези твърдения обаче се опровергават от показанията на полицейските служители, от които се установява, че след като подс. Я. е дала личната си карта на св. П., той я е предал на св. А., който започнал да записва личните данни на подсъдимата. Именно от ръцете на св. А. подс. Я. е издърпал личната карта на съпругата си. Това, че подс. Я. е издърпал личната карта на съпругата си от ръцете на св. А., се установява и от вещественото доказателство по делото. При положение, че личната карта на подсъдимата се е намирала в св. А., от когото подс. Я. я е издърпал, звучи най – малкото нелогично св. П. да е отказал да върне личната карта, респ. да казва на подс. Я., че следва да отиде в районното управление, за да си я вземе. Освен това, ако личната карта на подсъдимата е щяла да бъде взета в полицейското управление, тогава св. А. не би започнал на място да записва личните и данни. Подс. Я. в обясненията си посочва, че когато е слязъл в КПП съпругата му е казала, че са отказали да и върнат личната карта, която била държана от св. П., от когото той я взел. На съпруга си обаче подс. Я. не е казала, че следва да отиде в районното управление, за да си вземе личната карта, което също е в подкрепа на това, че полицейските служители, и по – конкретно св. П., не е казвал на подсъдимата, че личната и карта ще бъде взета.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимите и показанията на св. Г. относно това, че св. П. е казал, че подс. Я. е за психиатрия. Тези твърдения се опровергават от показанията както на полицейските служители, така и на инспекторите, от които се установява, че полицаите по никакъв начин не са отвърнали на казаното по отношение на тях от подсъдимата. Що се отнася до обясненията, които св. Г. е написал, то същите не могат да бъдат ценени като такива, доколкото не са дадени по предвидения за това процесуален ред.      

Съдът не кредитира показанията на св. С. в частта им, в която той твърди, че при извършената на 23.03.2011г. проверка в дружеството, от подс. Я. е било поискано извършването на проверка, за което същият поискал да му бъде представена заповед. Тези твърдения на св. С. се опровергават от показанията на св. К. и на св. Л.. Св. К., който е бил инспекторът, водещ проверката, посочва, че при проверката на 23.03.2011г. от подс. Я. нито е било искано инспекторите да бъдат допуснати до работните помещение, нито подсъдимият от своя страна е искал представянето на заповед от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” П., респ. не е отказвал да допусне инспекторите да извършат проверка в дружеството. Нещо повече, св. К. и св. Л. дори не са знаели кое е лицето, дошло в КПП, и тъй като той не се представил, не разбрали, че това е управителят на дружеството. Едва след като инспекторите напуснали района на „А.” ООД, св. С. казал, че това лице е г – н Я., управителят на дружеството.

В подкрепа на приетата на фактическа обстановка е и вещественото доказателство по делото. Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно – видеотехническа експертиза не са установени следи от манипулация/намеса при записаната информация върху оптичния диск, приет като веществено доказателство. От заключението на допълнителната съдебна видеотехническа експертиза се установява, че записите върху компактдиска обхващат времето от 10:07:48ч. до 11:09:42ч., като общата продължителност на записа върху диска съвпада с общата продължителност на записаните 64 бр. видео файлове, което като време е 00:21:18ч. Общата продължителност на липсващите интервали от време е 00:40:36ч. Вещото лице С.Г. е посочил, че камерата е обозначена като „КАМ1 КРР” заснема пространство от вътрешността на помещението, имащо система за контрол на достъпа по посока на входа му. Посочените липсващи интервали от време е възможно да се дължат на режима, в който записва видео – охранителната система – при наличие на движение в определена област. Предвид горното следва да се приеме, че незаснетите от камерата движения, които от доказателствата по делото се установяват като извършени такива, са били извършени в тази част от пространството на помещението, което не е било обект на заснемане от видео – охранителната камера. Както се посочи по – горе камерата е била настроена така, че да заснема само тази част от вътрешността на помещението, която е имала система за контрол на достъпа по посока на входа му. Доколкото записът върху диска е без звук, от него не могат да бъдат установени казаните от подсъдимите по отношение на полицейските служители думи и изрази. От диска обаче се установява, че се водят разговори между подсъдимите, от една страна, и инспекторите и полицейските служители, от друга, като при предявяване на вещественото доказателство на свидетелите, беше посочено, че част от разговорите между подсъдимите и полицейските служители са се изразявали в спор между тях.

Съдът кредитира заключенията на изготвените по делото съдебна видеотехническа и допълнителна съдебна видеотехническа експертиза, като обективни и компетентно изготвени, с нужните знания и опит в съответната област.

От обективна страна фактите по делото се подкрепят и от събраните по същото писмени доказателства: от дознание № ***/2011г. по описа на Трето РУ „Полиция” П. – докладна записка рег. № ****/27.05.2011г. /л.4/, доклад от А.М.К. /л.8/, доклад от А.М.К. /л.9/, доклад от А.М.К. /л.10/, докладна записка рег. № ****/23.03.2011г. /л.21 – л.22/, писмо изх. № ********/23.03.2011г. /л.23/, докладна записка рег. № ****/23.03.2011г. /л.24 – л.25/, длъжностна характеристика за длъжността старши инспектор в Отдел „Безопасност на труда и контролна дейност”, Дирекция ИТ П. /л.28 – л.31/, справка за съдимост /л.54/, справка за съдимост /л.55/, удостоверение за актуално съдебно състояние на „А.” ООД /л.58 – л.59/, характеристична справка /л.60/, характеристична справка /л.61/, покана до С.Я. /л.122/, писмо изх. № ********/24.03.2011г. /л.125/, Заповед № *****/30.07.2010г. /л.132/, длъжностна характеристика за длъжността главен инспектор в Отдел „Безопасност на труда и контролна дейност”, Дирекция ИТ П. /л.133 – л.136/, Заповед № *****/30.07.2010г. /л.137/, Заповед № *****/14.09.2010г. /л.142/, писмо изх. № ********/29.03.2011г. /л.165/, сигнал вх. № ********/11.03.2011г. /л.166/, писмо изх. № ********/08.06.2011г. /л.167/, писмо изх. № ********/03.05.2011г. /л.169/, сигнал вх. № ********/04.04.2011г. /л.170/, заявление от К.А.Д. /л.172/, заявление от Т.В.М. /л.173/, Заповед на основание чл.325 т.2 от КТ /л.174/, писмо изх. № ********/08.06.2011г. /л.176/, писмо изх. № ********/08.06.2011г. /л.181/, сигнал вх. № ********/10.05.2011г. /л.182/, писмо изх. № ********/08.06.2011г. /л.183/, резолюция /л.184/, сигнал вх. № **** – 04.05.2011г. /л.185/, писмо от 14.04.2011г. /л.187/, молба от 10.06.2011г. /л.188/, НП № *********/20.04.2011г. /л.184/, АУАН № *********/30.03.2011г. /л.190/, Решение № 1795/19.09.2011г., постановено по НАХД № 3037/2011г. по описа на ПРС, ХІХ н. с. /л.191 – л.192/, Решение № 75/13.01.2012г., постановено по КНАХД № 2819/2011г. по описа на Административен съд П., ХХІІІ к. с. /л.193 – л.194/, НП № *********/20.04.2011г. /л.195/, АУАН № *********/23.03.2011г. /л.196/, Решение № 1432/09.06.2011г., постановено по НАХД № 3038/2011г. по описа на ПРС, VІІ н. с. и Решение № 1842/10.11.2011г., постановено по КНАХД № 2097/2011г. по описа на Административен съд П., ХХІV състав /л.197 – л.200/, НП № *********/20.04.2011г. /л.201/, АУАН № *********/25.03.2011г. /л.202/, Решение № 1932/11.10.2011г., постановено по НАХД № 3036/2011г. по описа на ПРС, ХХІV н. с. /л.204 – л.206/, Решение № 117/18.01.2012г., постановено по КНАХД № 2980/2011г. по описа на Административен съд П., ХХ к. с. /л.207 – л.208/, Протокол за извършена проверка изх. № ****/06.02011г. /л.209 – л.210/, призовка /л.211/, идентификационна карта /л.212/; от НОХД № 4138/2012г. по описа на ПРС, ХІ н. с. – диплома за завършено висше образование Серия *, № ****** /л.182/, разпечатка от в. „М.” с приложено платежно нареждане за кредитен превод от 21.01.2011г. /л.183, л.184/, Договор за дарение от 01.12.22010г. с приложен протокол за приемане и предаване от 01.12.2010г. /л.185, л.186/, заверени копия на материали от извършена проверка съгласно Заповед рег. № *****/30.09.2011г. на Директора на ОД на МВР гр. П. във връзка с подадени жалби вх. № ****/19.09.2011г. и вх. № ****/19.09.2011г. от Д. и С. Я.     

При така описаната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.325 ал.1 от НК за това, че на 23.03.2011г. в гр. П., ул. „В.” № *** е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

Основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението “хулиганство” е да става въпрос за непристойни действия. Това са такива, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, скарване, сбиване и други прояви, скандализиращи обществото. С непристойните действия трябва грубо да се нарушава общественият ред и да се изразява явно неуважение към обществото, т. е. трябва да е налице не само обективно несъответствие на извършеното с установения обществен ред, но и демонстриране от страна на дееца на едно незачитане на обществото и принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване. Именно тази демонстративна, провокираща непристойност на действията на дееца характеризира същите като посегателство срещу обществения ред. Наказателноправната норма на чл.325 от НК има за цел да осигури условия за спокойно съществуване на гражданите в обществени отношения, съобразени с правилата, установени в обществото.

С действията си подс. Я. е осъществил едно обществено укоримо поведение. След като подсъдимият пристигнал в обособения КПП и преминал бариерата, се приближил към инспекторите и полицейските служители, казвайки: „Я да видим сега кой в какъв филм участва по ред на номерата”. На въпроса на св. П.: „Кой е?”, казал, че е чистачът на фирмата. Наред с горното подс. Я. се обърнал към полицейските служители като им казал да напуснат района на фирмата, че той им плаща заплатите, че ще се обади по телефона, където трябва и всички ще бъдат уволнени. Преди да се прибере във вътрешността на сградата, подсъдимият се обърнал към съпругата си, на която казал да задържи колкото може повече инспекторите и полицаите, за да им дойде акълът в главата.

Непристойните действия на подсъдимия се изразяват в казаното от него, на първо място, по отношение на инспекторите и полицейските служители, към които се обърнал с думите: „Я да видим сега кой в какъв филм участва по ред на номерата”, на следващо място в това, което е казал на св. П., след като последният го е попитал кой е, на което подс. Я. отговорил, че е чистачът, в казаното по отношение на полицейските служители да напуснат района на фирмата, че той им плаща заплатите, че ще се обади по телефона, където трябва и всички ще бъдат уволнени и на последно място, в това, което е казал преди на съпругата си – да задържи  колкото може повече инспекторите и полицаите, за да им дойде акълът в главата.

Посоченото по – горе подс. Я. е извършил по отношение на инспектори и полицейски служители, т. е. органи на властта, с което обстоятелство подсъдимият е бил наясно, тъй като лицата се легитимирали пред него със служебните си карти. Както беше посочено по – горе, нормата на чл.325 от НК има за цел да осигури условия за спокойно съществуване на гражданите в обществени отношения, съобразени с правилата, установени в обществото. Действията на подс. Я. са били насочени по отношение на лица, на които със ЗМВР е възложено извършването на дейности по защита на правата и свободите на гражданите и опазването на обществения ред, което прави поведението му още по – непристойно и демонстративно.

Една от основните задачи на МВР е оказването на съдействие на други държавни органи, в изпълнението на която задача структурите на МВР извършват дейност по осъществяване на сътрудничество и съдействие на органите на държавната власт. В случая служителите на Трето РУ „Полиция” П. са оказвали съдействие на инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда” П. при изпълнение на служебните им задължения, свързани с извършването на проверка на „А.” ООД с оглед спазване на трудовото законодателство. Това съдействие е било поискано от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” П. с писмо изх. № *********/23.03.2011г. до Началника на Трето РУ „Полиция” П., на обслужваната от което територия се намирало седалището на дружеството. Писмото било входирано в полицейското управление с вх. № *********/23.03.2011г. Съгласно ЗМВР както държавните органи, организациите, юридическите лица, така и гражданите са длъжни да оказват съдействие и да спазват разпорежданията на органите на МВР, издадени при или по повод осъществяване на определените им със закон дейности.

Не по – малко укоримо е поведението на подс. Я. и по отношение на инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда” П., които са призвани да провеждат социалната политика в държавата. Непристойните действия подсъдимият е извършил не само в присъствието на инспекторите и полицейските служители, но и на подс. Я. и св. Г.. Наред с горното, установи се от доказателствата по делото, включително и от вещественото доказателство, че по това време в КПП са влизали и излизали и други хора.

С оглед на изложеното по – горе извършеното от подс. Я., освен че е обществено укоримо, представлява и демонстриране от негова страна на едно незачитане на обществото и на принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване, поради което следва да се приеме, че в случая са налице признаците, характеризиращи деянието като “хулиганство” по смисъла на чл.325 ал.1 от НК.

От субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл. Подс. Я. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Съдът обаче намира, че извършените от подс. Я. непристойни действия, не се отличават с изключителен цинизъм и изключителна дързост. Деянието се характеризира като такова с изключителен цинизъм, когато хулиганските действия са особено нагли и безсрамни и грубо нарушават нравствените принципи. Изключителна дързост е налице, когато с хулиганските действия в много груба форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват. В случая хулиганските действия не са нито особено нагли и безсрамни, като наред с това не може да се приеме, че с извършването им грубо са нарушени нравствените принципи, нито с тях в много груба форма се засягат интересите на обществото или личността. Предвид горното подс. Я. следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение в този смисъл.

Предвиденото от закона наказание за извършеното от подс. Я. престъпление е лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание. От приложената към делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, като наред с това от деянието няма причинени имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. При наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на чл.78а от НК, съдът счита, че подс. Я. следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба. При индивидуализация размера на глобата, съдът отчита всички обстоятелства по делото, от една страна, смекчаващите такива – оказаното, макар и частично, съдействие за разкриване на обективната истина, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни. Отегчаващо обстоятелство е това, че хулиганските действия са били насочени към органи на държавна власт и то както по отношение на инспектори от Дирекция „Инспекция по труда” П., така и към полицейски служители. С оглед на изложеното по - горе съдът намира, че на подс. Я. следва да бъде наложена глоба при превес на смекчаващите обстоятелства в размер на 2 000 лв. Така определеният размер на глобата се явява справедлив и съобразен и с имотното състояние на подсъдимия.

При така описаната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. Я. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.325 ал.1 от НК за това, че на 23.03.2011г. в гр. П., ул. „В.” № *** е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

С действията си подс. Я. е осъществила едно обществено укоримо поведение, тъй като се обърнала към полицейските служители с думите „смешници, нещастници, неграмотни милиционери”, като им казала, че не си знаят задълженията и, че на тях плащат заплатата. Поведението на подсъдимата станало причина св. А. да се обади в ОДЧ при Трето РУ „Полиция” П. и да поиска съдействие. След като подс. Я. представила личната си карта на единия от новодошлите полицейски служители, а именно на св. П., той от своя страна я предал на св. А., който започнал да записва личните и данни. Тогава подс. Я. се обърнала към полицаите с думите „смешници, малоумни идиоти, милиционери, нещастници”, питала: „Кой Ви праща? Началникът ли Ви праща?”, като казала, че и той е идиот. Подсъдимата казала на полицейските служители, че са измислени герои, че още малко и ще бъдат изчистени, че времето им свършва, както и че им плаща заплатите и затова ще я слушат и гледат в очите, за да не останат на улицата и да просят. Наред с горното подс. Я. отново казала на полицаите да напуснат района, тъй като това било частна собственост, че дори служители на ГДБОП не пуска, камо ли нещастници като тях.

Посоченото по – горе подс. Я. е извършила по отношение на полицейски служители, т. е. органи на властта, с което обстоятелство подсъдимата е била наясно, тъй като лицата са се легитимирали пред нея със служебните си карти. Както беше посочено по – горе, със ЗМВР на тези лица е възложено извършването на дейности по защита на правата и свободите на гражданите и опазването на обществения ред, което прави поведението на подсъдимата още по – непристойно и демонстративно. Полицейските служители са се намирали на територията на „А.” ООД, за да окажат съдействие на инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда” П.. Оказването на съдействие на други държавни органи е една от основните задачи и дейности на структурите на МВР, при изпълнението на която както държавните органи, организациите, юридическите лица, така и гражданите са длъжни да оказват съдействие и да спазват разпорежданията на органите на МВР.

Непристойните действия подсъдимата е извършила не само в присъствието на инспекторите и полицейските служители, но и на и св. Г.. Както беше посочено по - горе по това време в КПП са влизали и излизали и други хора. Наред с горното действията на подс. Я. са станали причина да бъде поискано съдействие от ОДЧ при Трето РУ „Полиция” П. и да поиска съдействие, в резултат на което на място пристигнали още двама служители от Трето РУ „Полиция” П..

С оглед на изложеното по – горе извършеното от подс. Я., освен че е обществено укоримо, представлява и демонстриране от нейна страна на едно незачитане на обществото и на принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване. Чрез тази демонстративна, провокираща непристойност на действията на подсъдимата грубо е бил нарушен общественият ред и изразено явно неуважение към обществото, поради което следва да се приеме, че в случая са налице признаците, характеризиращи деянието като “хулиганство” по смисъла на чл.325 ал.1 от НК.

Не се установява от доказателствата подс. Я. да е извършила непристойни действия и по отношение на инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда” П.. 

От субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл. Подс. Я. е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици.

Съдът обаче намира, че извършените от подс. Я. непристойни действия, не се отличават с изключителен цинизъм и изключителна дързост. Хулиганските действия не са нито особено нагли и безсрамни, като наред с това не може да се приеме, че подсъдимата грубо е нарушила нравствените принципи, нито с тях в много груба форма са били засегнати интересите на обществото или личността. Предвид горното подс. Я. следва да бъде призната за невинна и оправдана по повдигнатото и обвинение в този смисъл.

Както беше посочено по – горе, предвиденото от закона наказание за това престъпление е лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание. От приложената към делото справка за съдимост се установява, че подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност, като наред с това от деянието няма причинени имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. При наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на чл.78а от НК, съдът счита, че подс. Я. следва да бъде освободена от наказателна отговорност, като и се наложи административно наказание глоба. При индивидуализация размера на глобата, съдът отчита всички обстоятелства по делото, от една страна, смекчаващите такива – оказаното, макар и частично, съдействие за разкриване на обективната истина, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни. Отегчаващо обстоятелство е това, че хулиганските действия се изразяват в една поредица от казани по отношение на полицейските служители думи и изрази. С оглед на изложеното по - горе съдът намира, че на подс. Я. следва да бъде наложена глоба при превес на смекчаващите обстоятелства в размер на 2 000 лв. Така определеният размер на глобата се явява справедлив и съобразен и с имотното състояние на подсъдимия.

Извършените от подсъдимите непристойни действия не могат да бъдат квалифицирани като дребно хулиганство по смисъла на чл.1 ал.2 от Указ № 904 от 28.12.1963г. за борба с дребното хулиганство. Разграничителният критерий между хулиганството по смисъла на чл.325 ал.1 от НК и дребното хулиганство е степента на обществена опасност на непристойната проява, която, за да се установи във всеки конкретен случай следва да се вземат предвид всички признаци на извършеното деяние – време, място и обстановка, в условията на които е било извършено и с оглед на това да се прави извод за неговата степен на обществена опасност. Извършените от подсъдимите непристойни действия не само, че обективно не съответстват с установения обществен ред, но и представляват демонстриране на едно незачитане на обществото и принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване, поради което грубо е бил нарушен общественият ред и изразено явно неуважение към обществото. Предвид горното не може да се приеме, че същите са с по – ниска степен на обществена опасност. Напротив, в случая са налице всички признаци, които характеризират действията на подсъдимите като “хулиганство” по смисъла на чл.325 ал.1 от НК.

Що се отнася до цитираното от защитата на подсъдимите Решение № 134 от 11.04.2012г. на ВКС по н. д. № 73/2012г., ІІІ н. о., следва да се посочи, че то има за предмет съвсем различен случай, при който по отношение на подсъдимия е било повдигнато обвинение за хулиганство, съпроводено със съпротива срещу орган на власт, когато деянието трябва да е започнало преди намесата на органите на властта и да продължи и след тяхната намеса. ВКС е приел, че поведението на подсъдимия, включително и отправените от него спрямо полицейските служители обидни изрази, осъществяват състава на престъпление по чл.270 ал.1 от НК, доколкото тези обиди, само в които се е изразявало поведението на подсъдимия преди намесата на органите на властта, не са били до степен с тях грубо да се нарушава общественият ред и да се изразява явно неуважение към обществото, както и с оглед на това, че цялостното поведение на подсъдимия не е било насочено против реда и общественото спокойствие, а против реда на управлението. В настоящия случай непристойното поведение на подсъдимите не само, че е било обществено укоримо, но и демонстриране на едно незачитане на обществото и принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване, нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото. Доколкото подсъдимите не са оказали съпротива на полицейските служители, не може да се приеме, че те са се противопоставили на дейността на държавните органи, респ. че техните действия са били насочени против реда на управлението. Това, което подсъдимите са извършили, е било насочено против реда и общественото спокойствие.       

При така описаната фактическа обстановка подс. Я. следва да бъде признат за невинен в това в периода от 23.03.2011г. до 25.03.2011г. в гр. П. при условията на продължавано престъпление в съучастие със С.К.Я., ЕГН ********** като извършител противозаконно да е пречил на орган на властта – инспектори в Отдел „Безопасност на труда и контролна дейност” при Дирекция „Инспекция по труда” П. – инж. А.М.К. – старши инспектор, инж. В.С.С. – старши инспектор и инж. И.Б.Л. – главен инспектор да изпълнят задълженията си – извършване на проверка на „А.” ООД гр. П. за спазване на трудовото законодателство, както следва:

- на 23.03.2011г. в съучастие със С.К.Я., ЕГН ********** като извършител противозаконно да е пречил на орган на властта – инспектори в Отдел „Безопасност на труда и контролна дейност” при Дирекция „Инспекция по труда” П. – инж. А.М.К. – старши инспектор, инж. В.С.С. – старши инспектор и инж. И.Б.Л. – главен инспектор да изпълнят задълженията си чрез отказ да бъдат допуснати да извършат проверка в дружеството;

- на 25.03.2011г. противозаконно да е пречил на орган на властта – инспектори в Отдел „Безопасност на труда и контролна дейност” при Дирекция „Инспекция по труда” П. – инж. А.М.К. – старши инспектор и инж. В.С.С. – старши инспектор да изпълнят задълженията си чрез отказ да бъдат допуснати да извършат проверка в дружеството, поради което и оправдан в това да е извършил престъпление по чл.270 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.

При така установената фактическа обстановка за невинна следва да бъде призната и подс. Я. в това в периода от 16.03.2011г. до 23.03.2011г. в гр. П. при условията на продължавано престъпление в съучастие с Д.Я.Я., ЕГН ********** като извършител противозаконно да е пречила на орган на властта – инспектори в Отдел „Безопасност на труда и контролна дейност” при Дирекция „Инспекция по труда” П. – инж. А.М.К. – старши инспектор, инж. В.С.С. – старши инспектор и инж. И.Б.Л. – главен инспектор да изпълнят задълженията си – извършване на проверка на „А.” ООД гр. П. за спазване на трудовото законодателство, както следва:

- на 16.03.2011г. противозаконно да е пречила на орган на властта – инспектори в Отдел „Безопасност на труда и контролна дейност” при Дирекция „Инспекция по труда” П. – инж. А.М.К. – старши инспектор и инж. В.С.С. – старши инспектор да изпълнят задълженията си чрез отказ да бъдат допуснати да извършат проверка в дружеството;

- на 23.03.2011г. в съучастие с Д.Я.Я., ЕГН *********** като извършител противозаконно да е пречила на орган на властта – инспектори в Отдел „Безопасност на труда и контролна дейност” при Дирекция „Инспекция по труда” П. – инж. А.М.К. – старши инспектор, инж. В.С.С. – старши инспектор и инж. И.Б.Л. – главен инспектор да изпълнят задълженията си чрез отказ да бъдат допуснати да извършат проверка в дружеството, поради което и оправдана в това да е извършила престъпление по чл.270 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.

На 16.03.2011г. инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда” П. - св. К. и св. С. посетили „А.” ООД с цел извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство.  Св. К. и св. С. се легитимирали пред подс. Я., като и обяснили целта на тяхното посещение. Подсъдимата поискала да и бъде представена заповед от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” П., като заявила, че без наличието на такава няма да допусне инспекторите на територията на дружеството. Въпреки че инспекторите обяснили на подс. Я., че правомощията им за извършване на проверка във връзка със спазване на трудовото законодателство се основават на разпоредбата на чл.402 от КТ, тя отказала да ги допусне. Във връзка с горното в последствие на подсъдимата бил съставен акт за нарушение на чл.415 ал.2 вр. чл.402 ал.2 от КТ. Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП, с което подсъдимата била санкционирана за това, че не допуснала инспекторите до работните помещения, с което е създала пречка на контролен орган по спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения.

На 23.03.2011г. подс. Я. отново отказала да допусне инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда” П. да извършат проверка в дружеството. И при това посещение инспекторите – свидетелите К., С. и Л. се легитимирали със служебните си карти пред подсъдимата, като и обяснили целта на тяхното посещение, а именно извършване на проверка в дружеството, поради което следвало да бъдат допуснати до работните помещения. Подс. Я. отново поискала да и бъде представена заповед от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” П. и въпреки, че инспекторите и обяснили, че такава заповед не е необходима, тя отказала да ги допусне да извършат проверка в дружеството. На подсъдимата бил съставен акт за нарушение на чл.415 ал.2 вр. чл.402 ал.2 от КТ. Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП, с което подсъдимата била санкционирана за това, че не допуснала инспекторите до работните помещения, с което е създала пречка на контролен орган по спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения.

На 25.03.2011г. инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда” - св. К. и св. С. отново посетили „А.” ООД с цел извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство.  Св. К. и св. С. се легитимирали пред подс. Я., като му обяснили целта на тяхното посещение. Подсъдимият поискал да му бъде представена заповед от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” П., като заявил, че без наличието на такава няма да допусне инспекторите на територията на дружеството. Въпреки че инспекторите обяснили на подс. Я., че такава заповед не е необходима, той отказал да ги допусне да извършат проверка в дружеството, поради което на „А.” ООД бил съставен акт за нарушение на чл.415 ал.2 вр. чл.402 ал.2 от КТ. Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП, с което дружеството е санкционирано за създаване на пречка на контролен орган по спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения.

От доказателствата по делото се установява, че при проверката, извършена на 23.03.2011г. целта на посещението на инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда” П., а именно извършване на проверка в дружеството, е била обяснена само на подс. Я. и единствено от нея е било поискано инспекторите да бъдат допуснати до работните помещения. От подс. Я., който в последствие слязъл в КПП, в който се намирали инспекторите заедно с придружаващите ги полицейски служители, нито е било искано инспекторите да бъдат допуснати до работните помещение, нито подсъдимият от своя страна е искал представянето на заповед от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” П., респ. не е отказвал да допусне инспекторите да извършат проверка в дружеството. Нещо повече, св. К. и св. Л. дори не са знаели кое е лицето, дошло в КПП, и тъй като той не се представил не разбрали, че това е управителят на дружеството. Едва след като инспекторите напуснали района на „А.” ООД, св. С. казал, че това лице е г – н Я., управителят на дружеството. Именно защото само подс. Я. е отказала до допусне инспекторите, само на нея е бил съставен акт за нарушение на чл.415 ал.2 вр. чл.402 ал.2 от КТ, въз основа на който в последствие е издадено и НП. Ако и подс. Я. беше създал пречки на контролните органи да извършат проверка в дружеството, логично би било АУАН да бъде съставен и срещу него, респ. издадено НП. След като не е констатирано подс. Я. да е извършил нарушение, още по – малко може да се приеме, че същият е извършил престъпление.  Предвид горното и доколкото подс. Я. не е отказвал да допусне инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда” П. да извършат проверка в дружеството, не може да се приеме, че същият на 23.03.2011г. противозаконно е пречил на орган на властта да изпълнят задълженията си.

Съгласно КТ Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” е към Министъра на труда и социалната политика. Чрез нея се реализира държавната политика в областта на цялостния контрол за спазване на трудовото законодателство. Посоченото по – горе обуславя качеството орган на властта на св. К. и св. С. - старши инспектори и на св. Л. – главен инспектор. Съгласно чл.402 ал.1 т.1 от КТ контролните органи в рамките на своята компетентност имат право да посещават по всяко време предприятията и местата, където се извършва работа, помещенията, ползвани от работниците и служителите, както и да изискват от лицата, които се намират на територията им, да се представят с документ за самоличност. Работодателите и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции /ал.2/. Съгласно чл.20 ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” /УПИАГИТ/, действал към 2011г., при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в КТ, в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, в Закона за насърчаване на заетостта, Закона за държавния служител и в други нормативни актове. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.21 ал.1 от сега действащия УПИАГИТ. Правомощия на инспектор имат служителите, назначени на длъжност инспектор /чл.20 ал.2 от УПИАГИТ /отм./ и чл.21 ал.2 от УПИАГИТ. Предвид изложеното по – горе следва, че както св. К. и св. С., така и св. Л., които са били назначени на длъжност старши инспектор, съответно главен инспектор, са имали правомощия на инспектор, респ. на контролен орган, имащ правомощия, установени в КТ, едно от които е правото им да посещават по всяко време предприятията и местата, където се извърша работа, помещенията, ползвани от работниците и служителите, както и да изискват от лицата, които се намират на територията им, да се представят с документ за самоличност. Съгласно чл.19 ал.2 от УПИАГИТ /отм./ и чл.20 ал.2 от УПИАГИТ инспекторът удостоверява правомощията си със служебна карта.

Като са отказали да допуснат инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда” П. да извършат проверка в дружеството, подс. Я. – на 16.03.2011г. и на 23.03.2011г., а подс. Я. – на 25.03.2011г., са попречили на същите да изпълнят задълженията си. Отказът на подсъдимите да допуснат инспекторите да извършат проверка в дружеството не е почивал на каквото и да било основание. Подсъдимите отказали да допуснат инспекторите на територията на дружеството, тъй като не им била представена заповед от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” П.. Както беше посочено по – горе инспекторът удостоверява правомощията си със служебна карта. При посещенията си инспекторите са се легитимирали със служебните си карти, като наред с това са обяснили на подсъдимите, че такава заповед не е необходима, както и че поведението им представлява нарушение, поради което ще им бъде съставен АУАН. Въпреки това обаче подсъдимите отказали да допуснат инспекторите да извършат проверка.

Във връзка с горното следва да се посочи, че противозаконни пречки на орган на власт да изпълни задълженията си могат да бъдат създадени не само и единствено с осъществена активна дейност, но и с всяко действие или бездействие, респ. съвкупност от такива. Действително съгласно Решение № 556 от 15.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1780/2012 г., I н. о. „преченето” на орган на властта следва да се обективира с активно действие. Следва обаче да бъде отбелязано и Решение № 16 от 24.02.2009г. на ВКС по н. д. № 652/2008г., ІІІ н. о., съгласно което начинът на извършване на деянието по чл.270 ал.1 от НК може да бъде изразен в различни фактически форми поначало на активно препятстване от дееца на органа на властта да изпълни задълженията си, от което следва да бъде направен извод, че пречките могат да бъдат създадени и чрез бездействие. В Решение № 113 от 20.03.2014г. на ВКС по н. д. № 207/2014г., ІІІ н. о., което е значително по – ново от Решение № 556 от 15.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1780/2012 г., I н. о., изрично е посочено, че формата на изпълнителното деяние на престъплението по чл.270 ал.1 от НК не визира само и единствено осъществена от дееца активна дейност по създаване на противозаконни пречки в работата на надлежните субекти, а включва всяко умишлено действие или бездействие, респ. съвкупност от такива, препятстващи изпълнението на възложените на държавните органи и на лицата с публични функции служебни задължения.

Разликата между престъплението по чл.270 ал.1 от НК от аналогичното му по деяние административно нарушение по чл.415 ал.2 от КТ, който предвижда налагането на имуществена санкция или глоба на работодател, който противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, е в степента на обществената им опасност като елемент от характеристиката както на престъпленията, така също и на административните нарушения. Тя е израз на юридически установената противоправност на деянието. Степента на обществена опасност се определя от различни фактори, между които важна роля играят мотивите, подбудите, вината, субектът и обектът на нарушението. В конкретния казус не може да се приеме, че деянията, извършени от подсъдимите притежават характеристиката на такава обществена опасност, която по степен е по – висока от тази на аналогичното деяние по КТ и тъкмо заради това не са престъпни. Във връзка с горното следва да се има предвид, че подсъдимите по – скоро са създали временни затруднения при изпълнение на служебните задължения на инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда” П., отколкото противозаконно да са им пречили при осъществяване на тези задължения. Причината, поради която подсъдимите не са допуснали инспекторите да извършат проверка в дружеството е, че те не са представили заповед от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” П.. Действително, както беше посочено по – горе, такава заповед не е била необходима, но тези подбуди на подсъдимите са един от факторите, които обуславят по – ниската степен на обществена опасност на извършените от тях деяния. В подкрепа на обстоятелството, че подсъдимите по – скоро са създали временни затруднения на контролните органи, е обстоятелството, че при последващо посещение в дружеството инспекторите са били допуснати до работните помещения и са извършили са проверка с оглед спазване на трудовото законодателство.

Наред с горното следва да се отбележи, че на подс. Я. е бил съставен АУАН № *********/30.03.2011г. за това, че на 16.03.2011г. не е допуснала инспекторите до работните помещения, с което е създала пречка на контролен орган да изпълни служебните си задължения. Въз основа на съставения акт било издадено НП № *********/20.04.2011г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” П., с което на подс. Я., в качеството и на длъжностно лице – ръководител финансов отдел в „А.” ООД, е наложено административно наказание глоба в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл.415 ал.2 вр. чл.402 ал.2 от КТ, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.2 от КТ. С Решение № 1795/19.09.2011г., постановено по НАХД № 3037/2011г. по описа на ПРС, ХІХ н. с. е потвърдено НП № *********/20.04.2011г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” П.. С Решение № 75/13.01.2012г., постановено по КНАХД № 2819/2011г. по описа на Административен съд П., ХХІІІ к. с. е отменено Решение № 1795/19.09.2011г., постановено по НАХД № 3037/2011г. по описа на ПРС, ХІХ н. с. и вместо това е изменено НП № *********/20.04.2011г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” П., като на основание чл.415в от КТ е намален размерът на наложеното административно наказание глоба от 10 000 лв. на 100 лв.

На подс. Я. бил съставен и АУАН № *********/23.03.2011г. за това, че на 23.03.2011г. не е допуснала инспекторите до работните помещения на, с което е създала пречка на контролен орган да изпълни служебните си задължения. Въз основа на съставения акт било издадено НП № *********/20.04.2011г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” П., с което на подс. Я., в качеството и на длъжностно лице – ръководител финансов отдел в „А.” ООД, е наложено административно наказание глоба в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл.415 ал.2 вр. чл.402 ал.2 от КТ, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.2 от КТ. С Решение № 1432/09.06.2011г., постановено по НАХД № 3038/2011г. по описа на ПРС, VІІ н. с. е потвърдено НП № *********/20.04.2011г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” П.. С Решение № 1842/10.11.2011г., постановено по КНАХД № 2097/2011г. по описа на Административен съд П., ХХІV състав е отменено Решение № 1432/09.06.2011г., постановено по НАХД № 3038/2011г. по описа на ПРС, VІІ н. с. и вместо това е изменено НП № *********/20.04.2011г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” П., като на основание чл.415в от КТ е намален размерът на наложеното административно наказание глоба от 10 000 лв. на 100 лв.

За създадените от подс. Я. пречки на контролен орган да изпълни задълженията си, е бил съставен АУАН № *********/25.03.2011г. на дружеството. Въз основа на съставения акт било издадено НП № *********/20.04.2011г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” П., с което на „А.” ООД, в качеството на работодател, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 20 000 лв. за нарушение на чл.415 ал.2 вр. чл.402 ал.2 от КТ, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.2 от КТ. С Решение № 1932/11.10.2011г., постановено по НАХД № 3036/2011г. по описа на ПРС, ХХІV н. с. е потвърдено НП № *********/20.04.2011г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” П.. С Решение № 117/18.01.2012г., постановено по КНАХД № 2980/2011г. по описа на Административен съд П., ХХ състав е оставено в сила Решение № № 1932/11.10.2011г., постановено по НАХД № 3036/2011г. по описа на ПРС, ХХІV н. с.

С Решение № 75/13.01.2012г., постановено по КНАХД № 2819/2011г. по описа на Административен съд П., ХХІІІ к. с. и Решение № 1842/10.11.2011г., постановено по КНАХД № 2097/2011г. по описа на Административен съд П., ХХІV състав дори е било прието, че е налице маловажност на извършените нарушения.

Посоченото по – горе е още едно обстоятелство, което е в подкрепа на становището на настоящия съдебен състав, че извършените от подсъдимите деяния осъществяват единствено признаците на административното нарушение по чл.415 ал.2 от КТ, но не и състава на престъплението по чл.270 ал. от НК.  

Само за пълнота на изложението и във връзка с направените от защитата доводи, следва да се отбележи, че влязлото в сила съдебно решение, с което е потвърдено наказателното постановление, не е пречка за реализиране на наказателната отговорност. И това е така, тъй като съгласно чл.70 б.г от ЗАНН административнонаказателните производства, по които наказателните постановления са влезли в сила, както и решените и прекратените от съда дела, образувани във връзка с обжалване на наказателни постановления, подлежат на възобновяване, ако с влязла в сила присъда се установи, че деянието, за което е наложено административно наказание, съставлява престъпление. Що се отнася до посочените Решение № 227 от 21.05.2012г. на ВКС по н. д. № 651/2012г., ІІ н. о. и Решение № 180 от 22.06.2012г. на ВКС по н. д. № 417/2012г., ІІ н. о., следва да се отбележи, че същите касаят случаите, в които на дееца е било наложено административно наказание по УБДХ, поради което, в първия случай е било прекратено образуваното наказателно производство от частен характер, а във втория – наказателното производство от общ характер поради тъждество на фактите, предмет на разглеждане по образуваните дела.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплати по сметка на ВСС сумата от по 80 лв., представляваща направени по делото разноски.

          Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в страната правов ред.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                        

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Вярно с оригинала!

АМ