НОХД 3075/2012 - Мотиви - 16-01-2014

Мотиви по Наказателно дело 3075/2012г.

М О Т И В И

към присъда по НОХД №3075 по описа на Пловдивски Районен съд двадесет и първи наказателен състав за 2012 година.

Подсъдимият К.К.К. с ЕГН **********, се обвинява от Районна прокуратура - гр. П. за извършено престъпление както следва:

 За това, че през периода от 30.06.2010 г. до 12.07.2010 г. в гр. П. в немаловажен случай, в условията на продължавано престъпление, самоволно, не по установения от закона ред, е осъществил едно оспорвано от другиго И.Х.Г., ЕГН **********, свое предполагаемо право, свързано с използване по предназначение на служебно помещение – офис на „Ц.К.К.” ООД, находящ се в гр. П., бул. „К.М.Л.” № **, като е ограничил достъпа на И.Х.Г. до горепосоченото помещение, както следва: на 30.06.2010 г. е ограничил достъпа на И.Х.Г. до горепосоченото помещение; на 02.07.2010 г. е ограничил достъпа на И.Х.Г. до горепосоченото помещение; на 06.07.2010 г. е ограничил достъпа на И.Х.Г. до горепосоченото помещение; на 07.07.2010 г. е ограничил достъпа на И.Х.Г. до горепосоченото помещение; на 08.07.2010 г. е ограничил достъпа на И.Х.Г. до горепосоченото помещение; на 09.07.2010 г. е ограничил достъпа на И.Х.Г. до горепосоченото помещение и на 12.07.2010 г. е ограничил достъпа на И.Х.Г. до горепосоченото помещение , което е престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

Прокурорът в съдебно заседание поддържа обвинението и взе становище, че така предявено на подсъдимия, то е доказано по един несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, за което и следва да му се наложат съответните наказания. Счита, че при оценка на доказателствата и на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, следва да се определи наказание „лишаване от свобода” в размер от една година, изпълнението на което да се отложи по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, както и да му се възложат направените разноски.

Частният обвинител И.Г. лично и чрез поверениците си - адвокат П. и адвокат Н. поддържа обвинението като счита, че са налице безспорни и категорични доказателства, от които да се направи извода, че са налице съставомерни действия, осъществени от подсъдимият в посоченият период от време, на посоченото място и изразили се в ограничаване на достъпа му до офис на адрес гр. П. бул. „К.М.Л.” №**. Излагат подробни съображения защо считат, че поведението на К. е било противоправно, несъобразено  юридически с настъпилия правен спор между съдружниците по отношение на общото им търговско дружество, както и кои факти удостоверяват проявлението на прекия умисъл за извършване на деянието. В предвид на това си становище предлагат на съда той да бъде признат за виновен и да му бъде определено и наложено съответното наказание.

Упълномощените защитници на подсъдимият, адв. Д. и адв. В. считат, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и липсват съставомерни действия от страна на К.. Молят съдът да постанови присъда, с която да признае подсъдимият за невинен. Обосновават становище, че от събраните доказателства не се установява по несъмнен начин подсъдимият да е имал виновно поведение за извършеното престъпление, като счита, че отношенията между него и пострадалия Г. са били предмет на гражданско правен спор, който е приключил с изключването на частния тъжител от дружеството, собственик на сградата. Затова предлагат подзащитният им да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият К.К. се явява в съдебно заседание и дава обяснения по предявеното му обвинение. Същият не се признава за виновен и отрича със съответните си действия умишлено да е ограничил достъпа на частния обвинител Г. до  посочения офис. Определя поведението си като правнорелевантно на взетите на Общо събрание на дружеството решения по изключване на другия съдружник. Затова моли съдът да го признае за невиновен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение.

Пловдивски Районен съд, като взе в предвид становищата на страните, на основата на доказателствата, събрани по реда на проведеното от него съдебно следствие, прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият К.К.К. е роден на *** година в гр. С.. ***. Живее постоянно на адрес в гр. А., ул. П. №**. Има ЕГН**********. Той и свидетелят И.Г. били съдружници в търговско дружество „Ц.К.К.” ООД- гр. П.. Отношенията помежду им се влошили и обтегнали до състояние на нетърпимост. Това довело до редица спорове, които касаели дружествените им дялове. На 07.04.2010 година било проведено Общо събрание на съдружниците, поискано от частния обвинител, на което му била връчена нотариална покана за следващо Общо събрание на съдружниците по искане на К., което ще се проведе на 26.04.2010 година. За връчването и бил съставен констативен протокол, регистриран в Акт № 162, том І, рег. № 244/07.04.2010 година на Нотариус с рег. № 229 по описа на Нотариалната Камара. При редовно връчени покани се провело и самото Общо събрание на съдружниците, на което по предложение на подсъдимият и в отсъствието на свидетелят или негов представител било взето решение за изключването на частният обвинител като съдружник. След взимане на решението и изтичане на едномесечния срок за неговото обжалване се пристъпило към неговото вписване в Търговски регистър по партидата на дружеството и промяна на дружествената форма, като ООД се преобразувало в ЕООД с единствен управител К.. След като постъпило заявлението за вписване АВ № 201005241715636/25.05.2010 година по партидата на „Ц.К.К.” ООД, на 10.06.2010 година бил постановен отказ от длъжностно лице по регистрация поради незаконосъобразност на проведеното Общо събрание. Този отказ бил предмет на образуваното по молба на  пълномощниците на К., свидетелите П. и Б., търговско дело № 384/2010 г. по опис на Пловдивски Окръжен съд, по което с Решение № 237/21.06.2010 година той бил отменен, като с него е разпоредено да се извърши вписването на взетите решения на Общото събрание от 26.04.2010 година. Междувременно постъпила искова молба с правно основание по чл. 74 от ТЗ от свидетеля Г. срещу решенията на това Общо събрание на съдружниците, по която било образувано търговско дело № 441/2010 година по опис на Окръжен съд - П. - ХХ състав. В исковата си молба той посочил, че решенията на Общото събрание са му станали известни на 25.06.2010 година, когато е разбрал за поисканите за вписване обстоятелства от К., като с нея изискал да се постанови определение, с което да се спре вписването им в Търговския регистър. С определение № 1012/29.06.2010 година това му искане за спиране на Заявление вх. № 201005241715636 от 25.05.2010 година на ТР било оставено без уважение, което било потвърдено с определение № 1018/30.07.2010 година по частно гражданско дело № 781/2010 година на Пловдивски Апелативен съд. Независимо от тези съдебни произнасяния с входящ № 14905 от 30.06.2010 година постъпила нова молба от И.Г. *** за спиране на вписването в Търговски регистър на взетите на 26.04.2010 година решения на Общото събрание на „Ц.К.К.” ООД, на основание на която било образувано търговско дело № 419/2010 година по опис на ХІ състав на ПОС. По него с Определение № 1028/01.07.2010 година било постановено спиране на вписването на взетите решения. С молба вх.№ 15155/05.07.2010 година подсъдимият поискал заведеното по- късно търговско дело № 419/2010 година да бъде прекратено поради наличие на предишни произнасяния с идентичен предмет на други съдебни състави. Това искане било оставено без уважение с Определение № 1056 от 06.07.2010 година. Междувременно, след подаване на заявление за вписване на решенията вх. № 201005241715636 от 25.05.2010 година и запознаване с Решение № 237/21.06.2010 година по търговско дело № 384/2010 година на ПОС, след обсъждане със свидетелите П. и Б. в качеството им на адвокати, които бил упълномощил, подсъдимият събрал в офиса всички служители и им обявил, че И.Г. е изключен като съдружник и единствен управител се явява той. За осъществяване на охраната на офиса той наел търговско дружество „С.Г-” ЕООД, представлявано от свидетеля К., като следвало да се следи за това да не бъде изнасяно имущество, документация и други активи на дружеството. На основание сключеният договор за охрана свидетелят К. разпоредил да се провежда денонощен контролно - пропускателен режим, който се осъществявал от служители на управляваното от него дружество. Денонощно на входа на сградата и на втори етаж имало охранители, като първоначално те били само двама, а постепенно техния брой се увеличавал поради настъпило напрежение и неговата ескалация,  породено от влошените дружествени отношения между подсъдимия и частния обвинител. След като била поета охраната на обекта от охранителите на „С.Г-” ЕООД, по съвет на свидетелите Н.П. и А.Б., които му посочили, че отношенията между съдружниците са уредени с Общото събрание от 26.04.2010 година, подсъдимият подписал съставената от тях заповед № 5/30.06.2013 година като единствен управител на дружеството, в която се сочело, че е забранен достъпа на И.Г. и упълномощени от него лица до офисите на „Ц.К.К.” ООД, включително и този в гр. П. на бул.”К.М.Л.” № **. Тази заповед била сведена до знанието на свидетеля, на когото било разяснено от подсъдимият, че свидетелят Г. е изключен от дружеството и вече не е съдружник. Съобразявайки се с нея и легитимността на К.К. като единствен собственик на дружествените дялове и управител, К. разпоредил на свидетелите Л.А. и Х.С. да осъществяват пропускателния режим в сградата на бул. „К.М.Л.” № ** по начин, по който да не бъде допускан частният обвинител и други посочени от възложителя лица. Междувременно на 30.06.2010 година свидетелите М.Г.- Ш., Д.В., И.С., П.А. и други служители на дружеството били уведомени в заседателната зала на офиса от присъствуващите свидетели А.Б. и Н.П., в качеството им на обслужващи дружеството адвокати, че присъстващият К.К. е едноличен собственик и управител на капитала на дружеството. По същото това време като съдружник свидетелят Г. пристигнал пред офисите на дружеството, които се намирали на втори етаж. Там той бил посрещнат от униформени охранители на ТД „С.Г-” ЕООД, които осъществявали пропускателен режим, като не го допуснали в помещението. Между частният обвинител и свидетелят П. се провел разговор, в който последният му обяснил, че е изключен от дружеството и затова не е допускан. В него обаче в този момент се намирал и подсъдимият. След като му бил отказан достъп до офиса, свидетелят Г. посетил Агенция по вписванията, от където му било издадено удостоверение, че не е извършено вписване на промяната на дружествената форма и той е съдружник и управител, като подал жалба до органите на МВР. На следващият ден частният обвинител отново посетил офиса в присъствието на охранители, служители на охранителни дружества „А.****” ООД и „Т.Г.” ООД, като представил и актуално удостоверение от Агенцията по вписвания, че в Търговския регистър той все още не е изключен като съдружник и е управител. Независимо от представените и показани документи на свидетеля Х.С., охранителите от „С.Г-” ЕООД отново отказали да го допуснат до помещенията. В периода след 01.07.2010 година подсъдимият К. не посещавал повече офиса на управляваното от него дружество и не търсил разговор с частният обвинител. На 02.07.2010 година И.Г. отново се явил заедно с наети от него охранители пред офиса на „Ц.К.К.” ООД на бул. „К.М.Л.” №** и направил опит да влезе в помещенията, като не бил допуснат от охранителите. Поредни опити той осъществил и в дните 06.07.2010 година, на 07.06.2010 година, на 08.07.2010 година, на 09.07.2010 година и на 12.07.2010 година. На всяка една от посочените дати частният обвинител се явявал пред офиса на бул.”К.М.Л.” № ** и изисквал да бъде допуснат до помещението в качеството му на управител, което му се отказвало от разположените пред вратата служители на „С.Г-” ООД. За повечето от тези случай Г. освен на 30.06.2010 година, така и в другите дни, подал молба до органите на МВР, в която сочел, че неоснователно не е допускан до офиса на дружеството от К. чрез наетите от него охранители, като се позовавал на различни правни обстоятелства, свързани със спирането на вписванията на промените във формата на управление и структурата на дружеството в Търговския регистър, като се позовавал и на това, че той е обжалвал решенията на Общото събрание за неговото изключване и затова считал, че все още е действуващ съдружник и представител на „Ц.К.К.” ООД. Тези съображения той излагал и пред охранителите при опитите си да влезе. Затова на посочените дати се породили множество проблеми, причинени от различни обстоятелства, които били свързани с намиращите се там охранители от „С.Г-” ООД и присъствуващите отвън служители на „А.****”ООД, които осъществявали възложената им дейност по охрана на свидетеля Г.. Напрежението се пораждало от това, че частният обвинител, за да получи достъп до офиса на посочения адрес, предприемал поведение, насочено към влизане в помещенията и от това бил породен конфликт между самите охранители. Сигналите за нарушения на обществения ред, както и за евентуални самоуправни действия от страна на К. и на Г. били подавани до органите на Четвърто РУП на МВР- гр. П. и от двете страни в спора. Така освен молбата от 30.06.2010 година, такива сигнали подавал на 06.07.2010 година и подсъдимият, за което било изготвено обяснение, както и свидетелите М.Г.- Ш., Д.В., И.С., П.А., в който излагали мотивите си, че неоснователно е ограничен достъпа им до работното място от страна на К.. Същевременно с договор за наем на недвижим имот от 05.07.2010 година, подсъдимият в качеството си на управител на „Ц.К.К.” ООД отдал от името на представляваното от него дружество под наем помещението, намиращо се на адрес – гр. П., бул.”К.М.Л.” **, ет.* на търговско дружество „Р.Г.” ЕООД- П., представлявано от свидетеля К.Д., като подписите в договора били заверени пред нотариус на 14.07.2010година. Неговото изпълнение обаче не започнало, което било породено от настъпилите конфликтни ситуации пред сградата. Междувременно с помощта на охранителите от „А.****” ООД и „Т.Г.” ООД частният обвинител успял да влезе в офиса и да извърши действия, касаещи намиращите се в него съоръжения на изградената от дружеството далекосъобщителна мрежа. След влизането в офиса продължил съдебния спор по образуваното търговско дело № 441/2010 година по опис на Окръжен съд- П. - ХХ състав, касаещ взетото решение на Общо събрание за изключването на свидетеля Г. като съдружник. Постановеното по него съдебно решение № 418/04.08.2011 година било обжалвано пред Пловдивски Апелативен съд, който образувал въззивно търговско дело №1104/2010 година, по което със свое решение № 585/08.12.2011 година той обезсилил взетото решение и прекратил като недопустимо съдебното производство. С Определение № 119/26.02.2013 година, постановено по тяхно търговско дело № 198/2012 година Върховният Касационен съд на РБ не допуснал касационно обжалване на Решение № 585/08.12.2011 година на Пловдивски Апелативен съд. В резултат на тези съдебни решения и определения взетите на Общото събрание на съдружниците от 26.04.2010 година решения по преобразуването му и изключването на свидетеля Г. влезли в сила, като подсъдимият вече бил едноличен съдружник и управител на дружеството.

Така изяснената фактическа обстановка се подкрепя по безспорен начин от събраните гласни доказателства. Тя се извлича от една страна от показанията на подсъдимия К.К., а от друга страна, от показанията на свидетелите И.Г., Д.Ч., Х.С., И.С., Д.В., П.А., Й.А., М.Г.- Ш., К.Д., Н.К., М.Ц., А.Ц., Н.П., А.Б., И.С., Д.В., П.А., Й.А., М.Г.- Ш., К.Д., Н.К., М.Ц., А.Ц., Л.А., А.К., А.Т., И.Н. дадени в хода на съдебното следствие. Горната фактическа обстановка се доказва и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, неоспорени от страните в съдебното производство: Търговско дело № 411/2010 година, в едно с преписи от решение на № 418/04.08.2010 година по търговско дело № 411/2010 година на ПОС, Решение № 418/04.08.2011 година на Пловдивски Апелативен съд, Определение № 119/26.02.2013 година на ВКС - С., Определение № 1012/29.06.2010 година на ПОС, Определение № 1018/30.07.2010 година на Пловдивски Апелативен съд, търговско дело № 419/2010 година на Пловдивски Окръжен съд, препис от Решение № 237/21.06.2010 година по търговско дело № 384/2010 година на ПОС- ХІ състав, справка изх. рег. № РБ-2309/14.03.2013 година на Агенция по вписванията в едно с приложения към нея, Справка рег. № ИЯ/04-394/16.01.2013 година на Четвърто РУП на МВР - П. в едно с докладна записка към нея, справка от 07.02.2013 година по т. д. 198/2012 година на ВКС - С. с приложени копия от връчени съобщения, извлечение от Търговски регистър по партидата на „Ц.К.К.” ООД - П., копия от заявления до Агенция по вписванията за вписвания по партидата на „Ц.К.К.” ООД с вх.№ 20100525171536 и № 20100625162429, заявление от И.Г. до Агенция по вписванията относно Определение № 1028/01.07.2010 година по т. д. № 419/2010 година на ПОС, справка за съдимост и характеристична справка, приложени от дознател. Така събраните доказателства по един непротиворечив и взаимноподкрепящ се начин изясняват фактическата обстановка, приета за установена от съда. В конкретният случай съдът счита, че обясненията на подсъдимия К. относно причините и механизма, поради които не е допускан до офиса частния обвинител на посочените в обвинението дати, което за него е станало след запознаване с решение № 237/21.06.2010 година по т.д. № 384/2010 година на ПОС и консултирането му от свидетелите П. и Б., че той е единствен съдружник и управител на дружеството, изложените от него факти, че подписването на заповед № 5/30.06.2010 година е станало, след като е била подготвена и съставена от свидетелите П. и Б. и в качеството му на единствен управител на дружеството, основанията да откаже достъп на  Г. и служителите, както и последващите му действия по отдаване на офис- помещението под наем, следва да се кредитират изцяло. Това е така, защото неговите твърдения са подкрепени и от показанията на свидетелите Н.П., А.Б., Н.К., Л.А., Х.С., А.Т., А.К., М.Ц., А.Ц., К.Д., Д.В., П.А., М.Г.- Ш., И.С.. Затова в тази си част те се явяват напълно логични и последователни, взаимодопълващи се и съответни на останалите събрани по делото други гласни и писмени доказателства. Подсъдимият има особено качество в наказателния процес, тъй като от една страна той е заинтересован от изхода на делото, но от друга, той е непосредствен очевидец на случилото се. Не се доказват причини, който да не дават възможност на подсъдимият да възприеме случилото се тогава, както и такива, които да поставят под съмнение обективността му, с която дава годни показания по основните факти. За това съдът счита, че неговите показания са напълно достоверни в тази си част, те изцяло релевират фактите, касаещи изясняване на обстоятелствата по това, дали има извършено от него престъпление по смисъла на чл. 323, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. От тях се изясни механизма на недопускането на И.Г. на 30.06.2010 година, 02.07.2010 година, 06.07.2010 година, 07.07.2010 година, 08.07.2010 година, 09.07.2010 година и 12.07.2010 година и при какви обстоятелства се е стигнало до ограничаване на неговия достъп до офиса на „Ц.К.К.” ООД в гр. П. бул. „К.М.Л.” №**. Безспорно е обстоятелството, че към посочените дати е съществувал правен спор, който според мнение на подсъдимият, е бил решен с изключването на Г. и са били налице основанията да се впишат в търговския регистър промените в управлението и дружествената форма на „Ц.К.К.” ООД. Това се потвърждава и от последващите съдебни решения – Решение № 585/08.12.2011 година на Пловдивски Апелативен съд и Определение № 119/26.02.2013 година на ВКС - С., с които е оставена без разглеждане молбата на И.Г. срещу взетите решения на Общо събрание на съдружниците от 26.04.2010 година. Потвърждава се и от Решение № 237/21.06.2010 година на ПОС, с което е обезсилен отказът на АВ да впише решенията на проведеното Общо събрание на съдружниците, както и Определение № 1012/29.06.2010 година по т. д. № 411/2010 година на ПОС, като подадената в последствие от И.Г. частна жалба е оставена без разглеждане с определение № 1018/30.07.2010 година по ч. гр. д. № 781/2010 година на Пловдивски Апелативен съд. Така фактите, касаещи изпълнение на решението да се ограничи достъпа на И.Г. до офис- помещението на дружеството, са безспорно и несъмнено изяснени. Те са подкрепени и от събраните други гласни доказателства- показания на свидетелите Д.Ч. и Й.А.. Посочените свидетели също разясниха, че са били налице охранителни действия, касаещи недопускането на частния обвинител до него. Безспорността на този факт се подкрепя от всички събрани по делото доказателства. Затова съдебния състав дава вяра на заявеното в показанията на подсъдимия и на посочените свидетели като счита, че то се явява обективно и достоверно, подкрепено от събраните други писмени доказателства. В случая е несъмнено, че след като на подсъдимият от свидетелите П. и Б. са му станали известни обстоятелствата, касаещи необходимостта да се впишат взетите решения на Общо събрание на съдружниците по изключването на И.Г. като съдружник в Търговския регистър и тяхното мнение, че те са станали окончателни и той е единствен собственик на дружеството и негов управител, за него вече е било налице основание да ограничи достъпа на частния обвинител до офис- помещението на бул. „К.М.Л.” №**. Естеството на воденият съдебен спор, свързан с множество произнасяния от страна на Пловдивски Окръжен съд – търговско отделение /в кратък период от време/, а в последствие и на Пловдивски Апелативен съд, свързани с обстоятелствата, касаещи преценката необходимо ли е вписване на взетите решения на Общото събрание, механизмът на оспорването им от страна на свидетеля Г., водещо до образуването на второто търговско дело с № 419/2010 година по опис на ПОС касаят изясненият факт, че са били налице противоположни правни мнения, които обосновават поведението и позицията, както на подсъдимият, така и на частният обвинител, при опитите да се установят в офисното помещение на търговското дружество в периода 30.06.-12.07.2010 година. В търсене на своите права, всеки един от тях се е опирал на позицията, касаещи различните произнасяния на съда. В този смисъл са и показанията на пострадалия Г.. За К. това е било произнасянето с Решение № 237/21.06.2010 година по търговско дело № 384/2010 година, което е било окончателно, както и на Определение № 1012/29.06.2010 година по търговско дело № 411/2010 година, а за свидетеля това е било Определение № 1028/01.07.2010 година за спиране на вписването в Търговски регистър, както и последващото Определение № 1056/06.07.2010 година по търговско дело № 419/2010 година на ПОС. Тези разнопосочни правни позиции, касаещи и правните консултации от страна на свидетелите П. и Б., са мотивирали подсъдимият да предприеме административно- организационни действия, включително ограничаване на достъпа на оспорващият решенията съдружник, с цел предотвратяване изнасянето на счетоводна документация и унищожаване, респективно повреждане на имущество на дружеството. Затова със съдействието на свидетеля К. и чрез служителите на управляваното от него дружество „С.Г-” ЕООД той е въвел съответният пропускателен режим. В тази връзка между показанията на подсъдимия и на пострадалият има съществени противоречия относно факта, било е необходимо неговото пропускане в офис помещението на дружеството на бул. „К.М.Л.” №** или не. Безспорно е, че към инкриминирания период от време, съдебните произнасяния са обосновавали правнорелевантната позиция за всеки един от съдружниците. В този смисъл личният мотив от страна на всеки един от тях е довел до неправилната оценка на случилото се, като в последствие е бил прехвърлен от тях и върху съответните държавни органи, в случаят органите на Четвърто РУП на МВР и Районна прокуратура - град П., които са осъществили необходимите проверки. На база различните съдебни произнасяния, поставената пред офиса охрана, наета единствено база сключения договор между „Ц.К.К.” ООД с представляващ само подсъдимия и издаването от негово име на заповед за недопускането на И.Г. е възприето като противоправно противопоставяне на съдружник, който е обжалвал решенията на Общото събрание пред съответната съдебна инстанция във връзка с изключването му от дружеството. Пострадалият е възприел еднозначно настъпилите събития, воден само от собствения си интерес и без да има реална оценка на случващото се. В действителност, в нито един момент от периода 30.06.2010 година - 12.07.2010 година, с оглед настъпилите събития по опитите на частния обвинител да влезе в офис – помещението на дружеството подсъдимият не е отказвал по категоричен и несъмнен начин да го допусне. От друга страна, посредством предоставените му правни съвети той не е възприемал поведението си като необоснован отказ да допусне свидетеля Г. до офис-помещението, като е бил наясно и с водените съдебни дела пред гражданския съд, основно с образуваното търговско дело № 419/2010 година по опис на ПОС. В неговото  съзнание, с оглед последиците от взетите решения на Общото събрание на съдружниците от 26.04.2010 година, както и съдебните произнасяния по техните вписвания, е била единствено и само необходимостта от негови действия като управител, с които да защити интересите на дружеството и да не допусне разпиляването на неговото имущество. Била е налице непосредствена опасност за това, в предвид и поведението на самият пострадал, който е наел други служители на охранително дружество, с помощта на които  е предприел активни и агресивни действия да проникне в офис помещението. Свидетелите П., Б., Н., Х.С., Ч., К., Й.А., В., А.Т., К.Д., С., П.А., Г.- Ш., К. категорично сочат, че офисът е бил обсаден, обстановката в него и отвън помещенията напрегната и се стигало  до неприемливи ситуации, касаещи паника при опитите на И.Г. да влезе в него. Безспорно е, че при така създалата се ситуация, частният обвинител със своето поведение е допринесъл за настъпването на редица нарушения на обществения ред, което е отразено и в приетата Справка рег. № ИЯ/04-394/16.01.2013 година на Четвърто РУП на МВР - П. в едно с докладна записка към нея. В последствие, със съответното произнасяне с Определение № 119/26.02.2013 година по търговско дело № 198/2012 година на ВКС на РБ, въпросът касаещ основният, спорен факт, а именно, дали Решенията на проведеното Общо събрание на „Ц.К.К.” ООД са законосъобразни и дали е следвало да бъдат вписани в Търговски регистър, е окончателно отпаднал. На база на това съдебно решение подсъдимият е едноличен съдружник и управител на дружеството от момента на влизане в сила на взетите решения на проведеното Общо събрание на съдружниците.. Затова и се е стигнало до подаването на жалба с вх.№ ИП-2045/30.03.2012 година пред Сектор „ИП”- П.. Затова според съда следва да се кредитира изцяло заявеното от подсъдимият, че той е възприемал предадената му движима вещ само като капаро, което не е следвало да възстанови при поискване. Това негово обяснение се явява в достатъчна степен достоверно, обективно и близко до механизма на настъпилите взаимоотношения между страните по основният им спор - бил ли е изключен И.Г. като съдружник с решенията на Общото събрание на съдружниците от 26.04.2010 година или все още е бил такъв. Всички тези съвпадения между обясненията на К. и посочените свидетели разкриват онази достоверност на така изяснените от подсъдимия факти за сложни, правомерно оформени гражданско- правни взаимоотношения по надлежното изключване на свидетеля Г. от дружеството, която води съда до извода, че те са напълно обективни и може да се има доверие за всички факти, съобщени в тях. При тях са налице онези съвпадения на доказателства, които изясняват в цялост възприетите фактически обстоятелства, касаещи обективни и правни причини за недопускането му до помещенията на „Ц.К.К.” ООД, с цел запазване имуществото на дружеството. Фактите са безспорно установени пред настоящия състав на съда. Подсъдимият в даденото си обяснение е посочил действително съществуващи обстоятелства по необходимостта да не бъде допуснат частният обвинител. Не е налице негово виновно поведение, насочено към настъпването на обществено опасните последици. Затова и посочените действия на К.К. не могат да се обосноват като виновни и неправомерни, насочени към самоволно осъществяване на свое, оспорвано от другиго, предполагаемо право.

Направените от прокурора възражения, че има достатъчно гласни доказателства, че от страна на подсъдимия е налице противоправно, самоволно осъществяване на едно оспорвано от И.Г. предполагаемо право, свързано с използването по предназначение на служебно помещение- офис на „Ц.К.К.” ООД на адрес в гр. П., бул.”К.М.Л.” №**, не се споделят от настоящия състав. От събраните и кредитирани от съда гласни показания съдът счита, че това твърдение се явява необосновано и не почива на изяснените от събраните доказателства. Същите по един несъмнен начин изясняват механизма на отношенията на подсъдимият със свидетеля Г., които следва да бъдат разгледани на плоскостта на гражданско правния спор и решаването на основния въпрос - съдружник ли е свидетелят в посоченото дружество или е бил надлежно изключен с решението на Общо събрание от 26.04.2010 година и от кой момент е станало това, на какво правно основание му е отказан достъп до офис – помещението и от кога, с какви действия, защо той претендира допускането му до офис помещението, а от там и как това е възприето и отразено в поведението и съзнанието на подсъдимият. Несъмнено е изяснен и въпросът, че към момента на подаване на Заявлението за вписване на взетите решения на Общо събрание на съдружниците, за К.К. е било налице съзнание, че той вече е единствен съдружник и управител в дружеството, който следва да защити неговото имущество. Този спор в последствие се е разрешил единствено и само от компетентния за това граждански съд, за което има и съответното съдебно произнасяне с Определение № 119/26.02.203 година по търговско дело № 198/2012 година на ВКС - С., което потвърждава Решение № 585/08.12.2011 година по търговско дело № 1104/2011 година на Пловдивски Апелативен съд.

При тази система от преки и косвени доказателства, съдът приема изложената по- горе фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която следват и съответните правни изводи:

Подсъдимият К.К. към момента на деянието е бил пълнолетен и в състояние на вменяемост, разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

По отношение на него съдебния състав счита, че не са налице безспорни доказателства за съпричастност в осъщественото престъпление по чл. 323, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. Не се събраха доказателства да е налице от негова страна на самоволно, не по установения от закона ред осъществяване на едно свое предполагаемо право, оспорвано от частния обвинител И.Г. и свързано с използването по предназначение на служебно помещение- офис на „Ц.К.К.” ООД на адрес гр. П. бул.К.М.Л.” №**. Нормата на чл. 323, ал. 1 НК предвижда ангажиране на наказателна отговорност на лице, което самоволно е осъществило свое или чуждо, оспорвано от другиго, с фактически действия и чрез възникнали правоотношения (спорът, по които е отнесен за решаване пред съд или друг компетентен орган), действително или предполагаемо право, при кумулативната даденост на останалите посочени обективни белези, и след изследване на тяхното субективно отражение в съзнанието на дееца. В хода на делото не бе установено по безспорен и несъмнен начин, че визираното "недопускане" на свидетеля Г. е станало с конкретни,  активни действия от страна на самия подсъдим. Установи се единствено, че той е издал заповед № 5/30.06.2010 година в качеството си на управител, сведена до знанието на охранителите, служители на „С.Г-” ЕООД, да не допускат частният обвинител, като причина за това се явява обстоятелството, че той  вече не е съдружник в дружеството и се цели запазване и съхраняване на имуществото му.  Тази заповед е било прилагана от тяхна страна стриктно, дори при видимите опити за насилствено проникване в офис помещенията от  страна на пострадалия и създаването на условия да не може да се провежда нормално дейността на дружеството. Тези безспорни факти некоректно се отъждествяват със самоволни, не по установения от закона ред на едно предполагаемо за подсъдимият право. В случаят безспорно е изяснено обстоятелството, че към момента на подаване на заявлението за вписване на взетите решения от Общо събрание на дружеството, проведено на 26.04.2010 година, за него е налице съзнание, че е единствен съдружник и управител. Това му съзнание кореспондира съобразно и с последващото развитие на търговските правоотношения по правния спор, приключил със съответните съдебни произнасяния. Предложената аргументация обосновава заключение, че в конкретния казус липсват категорични доказателства за самоволно осъществяване от подсъдимият К.К. на едно оспорвано от другиго свое претендирано право, като характеристиките на инкриминирания акт и претендирания от свидетеля Г. вредоносен резултат не мотивират престъпна съставомерност по чл. 323, ал. 1 НК, а индицират на поведение, насочено към обществените отношения, охраняващи собствеността на гражданите. В последствие безспорно е изяснено, че частният обвинител е влезнал в офиса на един по късен етап по начин, който не отговаря на правомерното, необходимо поведение за това. Затова при изяснената с необходимите доказателства фактически обстоятелства, касаещи налице ли е съставомерност на поведението на подсъдимия по  престъпния състав на повдигнатото му обвинение във визираните правни норми се установи, че при него няма наличност на предвиденото субективно, психическо отношение към обществената опасност на деянието и последиците от него. От субективна страна няма проявление на признаците на формата на вина за осъществяване на деянието при пряк умисъл. Безспорно е установен факта, че той в настоящият случай е имал разбиране за влезли в сила на решенията на Общо събрание на съдружниците от 26.04.2010 година, а издаденото съдебно решение № 237/21.06.2010 година по търговско дело № 384/2010 година на ПОС за тяхното вписване, е възприемал за влязъл в сила съдебен акт. Мотивите и подбудите при извършване на вмененото му деяние следва да бъдат ценени единствено с оглед наложилите се обстоятелства по запазване на имуществото на дружеството, в което той се е чувствал едноличен собственик и управител, което обстоятелство се потвърждава в последствие и с Определение № 119/26.02.203 година по търговско дело № 198/2012 година на ВКС - С.. Липсата на съставомерно проявление на признаците от обективна и субективна страна в поведението на подсъдимият не съставлява и престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 1 от НК. Въпросът за това, че решенията на Общото събрание не са били вписани в Търговския регистър по партидата на дружеството, не може да бъде основание да се изключи установените конкретно отношения между страните- бивши съдружници и механизма на използването на офис- помещенията на бул. „К.М.Л.” №**. Това е така, защото подсъдимият е имал съзнанието, че тези офис помещения се ползват единствено и само от дружеството, което вече е негова еднолична собственост и той е единствения му представляващ, като собствеността си той е следвало да защити на съответното правно основание чрез тяхната охрана, включително и чрез недопускането на лица, които могат да увредят имуществото му. Той не е целял настъпването на общественоопасните последици, не е имал за цел противоправно и самоволно да упражни едно свое предполагаемо право, а е защитавал с необходимата грижа дружествените интереси с издаването на заповед № 5/30.06.2010 година като единствен управител. От там се налага извода, че направеният от охранителите отказ да бъде допуснат свидетеля Г. в периода 30.0.2010 година, 02.07.2010 година, 06.07.2010 година, 07.07.2010 година, 08.07.2010 година 09.07.2010 година и 12.07.2010 година не е направен противоправно. Липсата на проявлението на признаците от обективната  и субективна страна на състава по чл. 323, ал.1 от НК води до липсата на извършено от подсъдимият К.К. престъпление. Ето защо същият следва да бъде признат за невинен по повдигнатите му обвинения в това, че в периода от 30.06.2010 г. до 12.07.2010 г. в гр. П. в немаловажен случай при условията на продължавано престъпление, самоволно не по установения от закона ред, е осъществил едно оспорвано от другиго – И.Х.Г., ЕГН **********, свое предполагаемо право, свързано с използване по предназначение на служебно помещение – офис на „Ц.К.К.” ООД, находящ се в гр. П., бул. „К.М.Л.” № **, като е ограничил достъпа на И.Х.Г., ЕГН ********** до горепосоченото помещение, както следва: на 30.06.2010 г. е ограничил достъпа на И.Х.Г., ЕГН ********** до горепосоченото помещение; на 02.07.2010 г. е ограничил достъпа на И.Х.Г., ЕГН ********** до горепосоченото помещение; на 06.07.2010 г. е ограничил достъпа на И.Х.Г., ЕГН ********** до горепосоченото помещение; на 07.07.2010 г. е ограничил достъпа на И.Х.Г., ЕГН ********** до горепосоченото помещение; на 08.07.2010 г. е ограничил достъпа на И.Х.Г., ЕГН ********** до горепосоченото помещение; на 09.07.2010 г. е ограничил достъпа на И.Х.Г., ЕГН ********** до горепосоченото помещение; на 12.07.2010 г. е ограничил достъпа на И.Х.Г., ЕГН ********** до горепосоченото помещение и на основание чл. 304 от НПК да бъде оправдан по повдигнато му обвинение за престъпление по чл. 323, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като не следва да му се налага наказание.

Няма направени в наказателното производство разноски, нито веществени доказателства, по които съдът да дължи произнасяне.

В предвид на изложеното, съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

Н. В.