НОХД 2273/2012 - Мотиви - 14-06-2013

Мотиви по Наказателно дело 2273/2012г.

М   О   Т   И   В   И

по НОХД № 2273/2012 г. по описа на ПРС – VІІ н.с.

 

          Районна прокуратура – гр. Пловдив е повдигнала обвинение срещу В.Л.Р. с ЕГН **********, за това, че на 02.08.2011 г. в гр. Пловдив, е причинил на С.Х.Т.,*** лека телесна повреда, изразяваща се в контузии на главата с оток, охлузвания и кръвонасядане и отчупване на част от режещия ръб на първи горен ляв зъб и кръвонасядане на шията, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет граждански иск в размер на 3 500 (три хиляди и петстотин) лева, предявен от пострадалия С.Х.Т., със съгласието на законния си представител Х.С.Т. срещу подсъдимия В.Л.Р., обезщетение за причинени неимуществени вреди, болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието - 02.08.2011 г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски за процесуално представителство.

          В наказателния процес пострадалият С.Х.Т., със съгласието на законния му представител Х.С.Т., е конституиран в качеството на граждански ищец и частен обвинител.

Представителят на Районна прокуратура – гр. Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото спрямо подсъдимият обвинение, като счита, че деянието е доказано по безспорен и категоричен начин и следва да бъде признат за виновен в извършването му. Предлага наказанието на  подсъдимия Р. *** в размер на три години, при условията на чл.66 ал.1 от НК, с максимално предвидения изпитателен срок от пет години. По отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск, изразява становище, че същият е доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен. Моли в тежест на подсъдимия да бъдат възложени направените по делото разноски. 

Адвокат С.А. - повереник на пострадалия С.Т. се присъединява към становището на представителя на държавното обвинение, че е изцяло доказана отразената в обвинителния акт фактическа обстановка, и подкрепя искането за налагане на максимален размер на наказанието, при условията на чл.66 от НК, а именно да му се наложи наказание три години лишаване от свобода, с петгодишен изпитателен срок. Гражданския иск счита за доказан по несъмнен начин както по основание, така и по размер, за което изтъква аргументи, и моли съдът да го уважи изцяло ведно със законната лихва от датата на извършеното деяние 02.08.2011г. до окончателното й изплащане, както и да осъди подсъдимия да заплати направените разноски за адвокатски хонорар.

          Адвокат С.С. - защитник на подсъдимия Р., счита, че повдигнатото към него обвинение не е доказано по безспорен и категоричен начин и моли същият да бъде признат за невинен, а гражданския иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Подсъдимият Р. не се признава за виновен, дава обяснения и моли да бъде оправдан.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият В.Л.Р. е роден на *** год. в гр. С., живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, работещ, неженен, реабилитиран, ЕГН **********.

В началото на месец август 2011 г. пострадалият С.Т. останал сам в дома си в гр.П., тъй като неговите родители били на почивка. Около 01:00 часа на 02.08.2011 г., същият по „скайп“ се обадил на своя приятел – свидетелят К.Т.Т. да го пита какво прави. Последният му предложил да се видят. Затова се срещнали около 01:30 ч. пред дома на пострадалия Т.. Двамата решили заедно да отидат до бензиностанция „***“, която се намирала на бул.“***“. Свидетелят Т. дал 5 лева на пострадалия Т., за да купи цигари от бензиностанцията, а самият той останал на спирката на автобус ***, която се намирала от страната на бензиностанцията, тъй като бил гол до кръста и му било неудобно така да влезе в нея. Той видял как Т. влиза от задния вход на бензиностанцията и го зачакал. След като минали около 15 минути, свидетелят Т. решил, че Т. няма да се върне и си тръгнал към дома. През това време, пострадалият Т. влязъл през източния вход на бензиностанцията /през кафенето/, отишъл до касата и купил една кутия цигари. Като си тръгвал, напускайки през същия вход, чул че някой му подсвирнал и го викнал с прякора, с който бил известен в махалата „***“. Обръщайки се в тази посока, пострадалият, забелязвайки находящата се на 6-7 метра маса в непокритата част на бензиностанцията с някакви хора, изненадващо получил силен удар с юмрук в областта на устата. Усетил силна болка. Веднага след това преди да се опомни бил хванат през шията с хватка и изтеглен назад, при което загубил равновесие и паднал по гръб удряйки силно главата си в тилната част в бетонните плочки. Осъзнавайки случващото се,  Т. разпознал стоящия до него нападател като  В.Л.Р.. Пострадалият изпитвал силни болки в областта на главата - както в тилната част, така и в областта на устата, бил замаян и силно изплашен. Главата му била обляна в кръв в тилната област. Кръв течала и от устата му. След като подсъдимият се отдалечил по посока на гореспоменатата маса, към пострадалия се приближил И.В., който му бил известен с прякора „***“. Той помогнал на Т. да се изправи, като го хванал през раменете и го завел на масата. Там освен Р. били свидетелят Д.Ш. и още едно лице, което пострадалият познавал само по физиономия, чията самоличност не била установена в хода на досъдебното производство. Свидетелят В. веднага влязъл в помещението на бензиностанцията и се завърнал със сухи салфетки, с които опитал да спре кръвотечението от главата и от устата на Т.. Почерпил пострадалия с бира, като му налял около 150 милилитра и държейки го за раменете не му позволил да си тръгне, въпреки желанието на последния. През това време подсъдимият Р. макар да виждал по Т. белезите на своята жестокост, го уговарял че нищо не се е случило и му предлагал да не пуска жалба срещу него в полицията. След около 15 минути, пострадалият се поуспокоил и компанията на подсъдимия го пуснала да си тръгне.  Пострадалият Т. се прибрал в къщи, веднага звъннал от домашния си телефон на мобилния телефон на своя приятел – свидетелят Т. и му разказал за нанесения от подсъдимия Р. побой. Помолил го да дойде да го вземе с такси и заедно да отидат до дежурно болнично заведение. Свидетелят Т. го взел от тях с такси и го отвел до спешния кабинет на *** ***“*** за извършване на преглед. По пътя Т. се опитал да съобщи на родителите си за случилото се от мобилния телефон на своя приятел, но бил много притеснен и започнал да заеква. Наложило се Т. да разговаря с тях и да им изясни ситуацията. На пострадалия му е била оказана спешна медицинска помощ - били му направени изследвания на кръвта, скенер и бил прегледан от невролог и хирург. Медицинският екип подал сигнал до ІІ РУ „Полиция“ – Пловдив за извършено престъпление по отношение на пострадалия. На място пристигналите полицейски служители, провели беседа с него и му обяснили, че може да заведе наказателно производство спрямо побойника. На 04.08.2011 г., след преглед в съдебна медицина му било издадено съдебномедицинско удостоверение за причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена отчасти от обясненията на подсъдимия В.Р., отчасти от показанията на свидетелите Д.Ш., изцяло показанията на свидетелите С.Т., К.Т., Х.Т., Г. К., както и от останалите приложени по делото писмени доказателства – СМЕ, заключението на техническа експертиза, справки от мобилни оператори, протокол за оглед на веществено доказателство – диск със запис, фотоснимки, справка съдимост, характеристична справка.

Видно от заключението на вещото лице – д-р З.Н., по назначената съдебномедицинска експертиза по писмени данни - л.21 от д.п., на пострадалия С.Х.Т. са му били причинени следните увреждания: контузии на главата с оток, охлузвания и кръвонасядане и отчупване на част от режещия ръб на първи горен ляв зъб, кръвонасядане на шията. Според вещото лице, описаните увреждания са в резултат на удари с/или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени така, както се съобщава в данните по дознанието. Според заключението на съдебния лекар, на Т. му е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, което представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.

За изясняване на фактическата обстановка в съдебното производство, по искане на защитата, е била назначена техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Г.М., която дава следните отговори на поставените й въпроси:

1. Посоката на вратата, от която може да се излезе в задната част на бензиностанция „***“ гледа на север – отклонението от идеалния север е 4,88 градуса, а отваряемите крила, от които може да се излезе в задната част на бензиностанция „***“ гледат на изток – отклонение от идеалния изток – 5,37 градуса.

2. Съществува бетонова преграда в североизточния край на бензиностанция “***”.

3. Ако човек излиза от отваряемото крило, другият човек, който се намира отзад на бензиностанцията, трябва да заобиколи бетоновата стена, за да достигне до излизащия човек. В противен случай, трябва да влезе през северния вход на бензиностанцията и после да мине през отваряемите крила. Вещото лице уточнява, че „отваряемите крила“ представляват три остъклени плъзгащи се врати, които не са отворени постоянно и не се използват от клиентите за перманентно влизане и излизане, а през студените месеци са и затворени.

4. От отваряемите крила има пряка видимост към спирката, като само и единствено от югозападния ъгъл на остъкленото помещение не се вижда спирката.

5. Вещото лице е изготвило снимков албум на бензиностанцията с поглед от всички страни, на чертежа е показан северния вход, отваряемите крила на остъкленото помещение и бетоновата стена.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица като намира, че същите са обективно, безпристрастно и професионално изготвени, неоспорени  от страните и съответстват на събрания по делото доказателствен материал.

          Съдът не възприема и не кредитира показанията на свидетелите И.В., А.С. и Д.Ш., като недостоверни, опосредени, заинтересовани и противоречащи на останалия събран по делото доказателствен материал, по следните съображения:

          Съдът възприема показанията на изброените по-горе свидетели като заинтересовани, тъй като са в близки отношения с подсъдимия и данните от тях обслужват изцяло защитната позиция на Р.. Последният е в близка приятелска връзка както с Ш., така и с В., а С. е в интимни отношения с И. "***" през инкриниминария период и досега. Последната е "въвлечена" в  защитната теза на подсъдимия единствено, за да осигури алиби на "ненужния" свидетел на престъплението - И.В.. Тъй като инкриминираното деяние не е било заснето от охранителни камери и Т. е излезнал от бензиностанцията сам, най-добре защитената позиция на подсъдимия е очевидците да са минимален брой - само един - Ш.. Така, биха се избегнали евентуални проблеми при бъдещо наказателно производство от разлика в показанията, а и обвинителната теза, би била много по-трудно доказуема.

          Недостоверни показанията на изброените по-горе трима свидетели са по следните съображения:

          В хода на досъдебното производство, вследствие на извършените множество съдебно процесуални действия, категорично се доказа, че изложеното в показанията на Т., че В. е присъствал на инкриминираното деяние, е неоспорима истина. Категорично се установи, че на инкриминираната дата свидетелят В. е провел 38-секунден разговор с подсъдимия Р., като първият се е намирал именно в района на бензиностанцията "***", където няколко часа по-късно е извършено инкриминираното деяние. От направената справка в "***" ЕАД - л. 105 от съдебното следствие,  с позициониране, се вижда, че телефонният разговор е проведен на 01.08.2011 г. в 21,03 часа, от клетка с местонахождение в квартал ***, ул. ***, ***, находяща се на няколко метра от бензиностанцията "***". От същата справка става ясно, че Сим карта с № ***, на инкринимираната дата се е ползвала именно от свид. В., тъй като свид. С. заяви, че не познава нито едно от лицата, с които от този номер са провеждани разговори на 01 и 02 август 2011 г. По същото време, тя е ползвала сим карта, регистрирана на името на майка си - Д.А. С., с № *** и това е така, защото В. в съдебно заседание заявява, че не познава майката на свидетелката С. и никога не е контактувал с нея, а в посочената по-горе справка, се констатират множество разговори между сим карти с №№ *** и ***, както и размяна на 16 текстови съобщения в рамките на 18 минути в периода 01.-02.08.2011г. При тези данни, нелогично и неправдоподобно би било свид. С., ползвайки сим картата на майка си и сим картата, дадена й от свид. В., да провежда дълги телефонни разговори сама със себе си или пък да си разменя съобщения от единия на другия номер. От същата тази разпечатка е видно, че разговори със сим картата на В. *** са провеждани до 11,49 часа  на 02.08.2011 г., след което както тази сим карта, така и сим картата, ползвана от свид. С.,*** , в района на клетка ТВРС ***, която обслужва и с. М.. При тези данни, недостоверни са показанията на В., че в периода от 27.07.2011 г. до 05-06.08.2011г. е бил на село, както и показанията на С., че в края на м. юли и началото на м. август 2011 г. не е напускала гр. П..

          На следващо място, недостоверни са показанията на В. и С., че са били в близки отношения само до м. септември 2011 г., когато са се разделили окончателно. В тази връзка свид. В. в показанията си в съдебно заседание на 31.07.2012 г., стр. 75-76, заявява, че няма контакт със свид. С. - "Доста време вече не сме заедно. Повече от година. Септември-октомври се разделихме с нея и искам да забравя всичко свързано с нея." Поради изтичане на срока на съхранение на данните за провежданите разговори, съдът е изискал справка за проведените телефонни разговори между В. и С., единствено в периода след като последната си е регистрирала собствена карта в "***" ЕАД с № *** от 14.03.2012 г. до 14.01.2013г. От приложената справка от мобилния оператор на страници 208-244 вкл. от съдебното следствие, се констатират повече от 2 260 контакта между двамата във вид на електронни текстови съобщения и разговори, някои от тях с продължителност повече от час.

          Недостоверни са показанията на свид. В. от съдебното заседание на 31.07.2012 г., лист 76, че се е запознал с подсъдимия, едва когато са го извикали по досъдебното производство, тъй като от изисканата справка от "***" ЕАД на л. 105, от съдебното следствие, е видно, че между сим картата, регистрирана и ползвана от В. с № *** и сим картата, регистрирана и ползвана от Р. с № ***, са разменени два телефонни разговора, съответно в 20,11 часа и в 21,03 часа, именно на 01.08.2011 г., като и в двата случая В. е бил в района на бензиностанция "***", на няколко метра от обслужващата го клетка на ул. ***, ***. В тази връзка съдът приема за недостоверни и показанията на свид. Ш., който твърди, че по време на инкриминираното деяние В. не е бил в района на гореописаната бензиностанция "***". Съдът не кредитира и не възприема изцяло и показанията му относно появата на Т. и механизма на извършване на престъпното деяние на инкриминираната дата. Като цяло те обслужват единствено защитната позиция на Р. и остават изолирани от всички останали писмени и гласни доказателства по делото. Същите са и опосредени, тъй като детайлно преповтарят изложената от Р. фактическа обстановка, без обаче да намират каквато и да е подкрепа в другите данни по делото. Показанията на Ш. са и вътрешно противоречиви. При констатиране на противоречия в съдебното заседание на 05.06.2012 г. между дадените такива на същата дата и в досъдебното производство, свидетелят заявява категорично, че верни са обстоятелствата съобщени от него в конкретното съдебно заседание - десет месеца след 02.08.2011 г., а не тези, които е твърдял около три месеца след инкриминираната дата. Явно е, че свид. Ш. прави опити да защити своя близък приятел. Няма как, иначе да се констатират съществени разлики във възприемането на действителността около престъпното деяние, касаещи вида на пострадалия, неговото поведение, колко хора са присъствали на масата, относно това, чул ли е звука от падане на пострадалия на земята, дали е забелязал лице, което да чака Т. на спирката и как е изглеждало това лице, както и колко души са си тръгнали от бензиностанцията "***". В случая, единствената идея в промяна на показанията на Ш. цели пълното обезпечаване с подкрепа на версията на Р..

          Ето защо, съдът счита показанията на С., В. и Ш. за недостоверни, опосредени, заинтересовани и противоречащи на останалия събран по делото доказателствен материал.

      Съдът не възприема и не кредитира обясненията на подсъдимия Р. по следните съображения:

          Даваните в хода на досъдебното производство, както и в хода на  съдебното следствие обяснения на подсъдимия, се явяват ярко изразена, но зле обоснована негова защитна позиция. Същите са логически и смислово свързани единствено с показанията на свидетелите Ш., В. и С., но изцяло противоречат на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. Съдът приема за недостоверни обясненията му в частта, в която той твърди, че пострадалият го е предизвикал със силен удар в областта  на лицето и той при самозащита го е сграбчил, за да не му позволи да  му нанася повече удари, след което го е бутнал на земята и така Т. се бил наранил. Посочените обстоятелства са в ярко противоречие с установения по делото механизъм на нанесените леки телесни повреди на пострадалия. Няма как без да е нанесен силен фронтален юмручен удар в областта на устата на Т., да му се отчупи част от първи горен ляв зъб. На следващо място, недостоверни данни в обясненията на Р. са и тези относно състоянието на пострадалия. Твърдяното от него "приповдигнато настроение", "напрегната походка", "клатушкане", "забавени движения", "агресивно държане" и "миризма на алкохол", обуславящи извода му за злоупотреба от страна на Т., същата вечер, с алкохол и наркотици, категорично се опровергава, както от показанията на свидетеля Т., така и от неналичието на каквито и да е индиции за това в направените му изследвания в болничното заведение, минути след като му е нанесен побой. Житейски неправдоподобно и логически необяснимо е твърдението на Р., че пострадалият сам е отишъл на масата в инкриминираната вечер и е започнал да се заяжда с него и приятелите му. Дори и видимо, Р. съществено превъзхожда физически Т.. Не без значение е и факта, че подсъдимият е бил в компания на други трима свои приятели, а пострадалият - сам. Видно от видеоматериалите от камерата за наблюдение, приобщени по делото, от които е снет снимков материал, от влизането на Т. в бензиностанцията, до излизането му е изтекъл период около минута и половина, което навежда на категоричния извод, че Т. е бързал да се завърне при своя приятел, чакащ го на автобусната спирката в близост. Няма и следа от каквито и да са намерения у пострадалия да търси други забавления или да влиза в пререкания с когото и да било. Нещо повече. По делото няма никакви доказателства за налични телесни увреждания  у подсъдимия вследствие на твърдяната от него схватка и предшествал удар от пострадалия. Такива не се твърдят дори и в хода на съдебното следствие. Отново неправдоподобни и лишени от обикновена логика са и данните, които дава в обясненията си Р. за това, как са се разделили с пострадалия в инкриминираната вечер. Твърдението, че пострадалият му се извинил и дори му е казал "чао, лека вечер", не съответстват до абсурдност с неоспорвания от страните факт, че Т. само 20 минути по-късно е бил на преглед в лечебно заведение, изплашен и заекващ.

          По тези съображения, съдът не кредитира и не възприема обясненията на Р., като ги счита за недостоверни и противоречащи на останалия събран по делото доказателствен материал.

          Съдът кредитира изцяло показанията на пострадалия свидетел Т., като последователни, логически непротиворечиви, достоверни, логически подредени, неопосредени, незаинтересовани и непротиворечащи на събрания поделото доказателствен материал, по следните  съображения:

          Дадените в хода на съдебното следствие и досъдебното производство показания на Т. са логически последователни и непротиворечащи си. Същите подробно описват фактите и събитията от действителността, касаещи инкриминираната дата, макар от първият му разпит в досъдебното производство до този в хода на съдебното следствие да е изтекъл срок повече от 12 месеца. Описаните факти и обстоятелства от Т. изцяло се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Нанесените му телесни увреждания от подсъдимия са констатирани при първоначалния преглед в спешния  кабинет в *** "***"***, както и впоследствие в издаденото му съдебно медицинско удостоверение. Описаният в показанията начин на нанасяне на телесните повреди е потвърден и в изготвената по делото СМЕ на в. л. З.Н..

          На следващо място, показанията на свид. Т. са хронологически подредени и последователни. В този аспект те  категорично се потвърждават от показанията на свид. Т., от извадките от дневника за прегледи в спешния кабинет на *** "***"***, както и от удостоверението от същото медицинско заведение, от които се вижда, че след обработване на раните, медицинският екип е съобщил за инцидента на органите на полицията, които са го посетили на място в болницата. Показанията му в тази  насока, се потвърждават и от извадките в дневника за приетите сигнали във Второ РУ "Полиция" Пловдив, както и изготвената по случая докладна записка, приложена по делото.

          Съдът възприема и кредитира показанията на свид. Т. като обективни, неопосредени, незаинтересовани и достоверни по следните съображения:

          От събраните по делото показания на свид. Т. от досъдебното производство и от съдебното следствие, не са констатирани съществени разлики, а наличните такива касаят единствено възприятие за време, които по същество могат да възникнат предвид на факта, че едните от другите са отдалечени на времеви период повече от една година. Категорично установено е по делото, че Т. е първият свидетел, извън участващите в инкриминираното деяние, който е видял нанесените телесни повреди на Т.. Не са събрани данни по делото Т. и Т., макар и намирайки се в приятелски отношения, в периодите преди и след инкриминираното деяние да са контактували ежедневно, за да може да се обоснове една евентуална опосреденост на посочените от него данни за обстоятелствата, касаещи инкриминираното деяние. По тези съображения съдът кредитира изцяло показанията на свид. Т..

          Съдът кредитира и показанията на свидетеля Х.С.Т. - баща на пострадалия, като достоверни, макар и даващи косвени данни за инкриминираното деяние. Съобщените в тях факти касаят периода след 02.08.2011 г. и се отнасят предимно за психичното и физическото състояние на пострадалия. В тази връзка следва дасе отбележи, че тези показания намират подкрепа в СМЕ, където вещото лице експерт, макар и работило по писмени данни, е посочило близки прогнозни данни за възстановяването на пострадалия от нанесените му телесни увреждания. Съобщеното в тези показания за случило се на инкриминираната дата, е  възприето от свидетеля единствено от разказа на сина му. Ето защо съдът дава вяра на показанията на свидетеля Х.Т..

          Съдът кредитира и възприема и показанията на свидетеля Г. К., даващи характеристични данни за подсъдимия, като достоверни и неопосредени. Описаните добри характеристични данни се съобщават от лице, което не е в близки роднински връзки с подсъдимия. Същите са незаинтересовани от изхода на делото и представляват личните възприятия на свидетеля за личността на подсъдимия.

          Съдът възприема и кредитира и показанията на свидетеля И.В., като незаинтересовани, обективни и достоверни по следните съображения:

          Видно от материалите по делото като свидетелят В., като служител във Второ РУП Пловдив, е участвал в преглеждането на записите от охранителните камери на бензиностанция "***", където е станал инцидента и не се познава нито с пострадалия, нито с извършителя. Показанията му са последователни и безпротиворечиви и като такива съдът ги възприема и кредитира при изясвянане на фактическата обстановка.

          Показанията на последната група свидетели, С.К., З.Т. и Д.Л. - дежурни служители на бензиностанцията на "***" на инкриминираната дата, както и С. К. и Н.Б. - полицейски служители от Второ РУП Пловдив, посетили пострадалия в *** "***"***, съдът възприема и кредитира изцяло като незаинтересовани, неопосредени и достоверни по следните съображения:

          Видно от показанията на изброените по-горе свидетели, първите трима от тях са служители на бензиностанцията, в която се е случил инцидента, но не знаят нищо и не са получили никакви възприятия от извършеното престъпление. Последните двама пък са служители на полицията, които са се отзовали на сигнала от спешния медицински екип, но нямат никакъв спомен за своето дежурство на инкриминираната дата. Макар и да ги кредитира и възприема съдът показанията на изброените петима свидетели, същите не спомагат съществено за изясняване на фактическата обстановка по делото.

          Съдът не възприема възраженията на адв. С. за достоверността на показанията на свид. Ш. по съображения, изложени по-горе, както и по следните съображения:

          Категорично се установи, че Ш. дава неверни данни за това, дали В. е присъствал или не на инкриминираното деяние. Тези данни категорично се опровергават от извършените в "***" ЕАД справки, с позициониране на разговорите, от които се установяват следните факти: Преглеждайки проведените разговори, явно инициатор за срещата на бензиностанцията между Ш. и В. е последният. Той е провел два разговора с Ш. в 19,07 часа и в 19,08 часа и впоследствие два разговора с подсъдимия в 20,11 часа и в 21,03 часа, като последните два от тях са от бензиностанцията на "***", където е станало инкриминираното деяние. След този час телефонните разговори между тримата приключват, тъй като вече са били заедно и са започнали да употребяват алкохол.

          На следващо място недостоверни са данните, които Ш. дава за състоянието и вида на пострадалия Т.. Видно от събраната по делото медицинска документация при прегледа в спешния кабинет  на *** "***"***, не е констатирано пияно състояние или употреба на наркотици от пострадалия. Напротив. Медицинският екип е констатирал множество наранявания, които няма как да обосноват твърденията му в съдебно заседание "На С. нищо му нямаше"..."Не е имало бой, нямало е такова нещо". На следващо място, няма как да се даде вяра на показанията на свидетел, който извън посоченото по-горе, съществено променя данните за възприятията си в разпита от съдебното следствие, за разлика от този, в досъдебното производство. Различните му възприятия биха били нормални, ако се касаеше за факти отнесени до точен времеви период - време на извършване на деянието или време на пристигане или тръгване на местопроизшествието. В този аспект свидетелят и в досъдебното производство и в съдебно заседание не си спомня почти нищо,недопустимо обаче разликите във възприятията да касаят цели композиции от факти и действия, които на практика засягат и генералния извод от възприятията за индивида. В настоящия казус Ш. услужливо променя спомените си за инкриминираната дата, за да подкрепи с "неопровержими доказаталества" защитната теза на Р.. Същата обаче се оказва "съшита с бели конци". Установените в хода на съдебното следствие неверни данни, дадени от Ш., на практика опровергават тезата за неговата обективност и безпристрастност, горещо лансирани от защитата на подсъдимия.

          На следващо място, неоснователни са възраженията на защитата на Р., касаещи противоречия в показанията на свид. Т. и на пострадалия Т., касаещи незначителни разлики във времето на осъществяване на действия и факти по следните съображения:

          Коментирайки времеви разлики от по няколко минути налични в показанията на тази група свидетели, дадени в хода на досъдебното производство и тези, събрани в хода на съдебото следствие, адв. С. манифестира изводи за изначална и пълна недостоверност на съобщаваните от тези свидетели факти. Горният извод, обаче, категорично не се споделя от съда. Житейски допустимо е, спомените относно време след изтичане на едногодишен срок, да не бъдат така ярки и категорични, както са били непосредствено след инкриминираната дата. Не може за манифистирани разлики от по няколко минути, свидетелите да бъдат изцяло дискредитирани. Следва да се отбележи, все в този ред на мисли, че свидетелите на защитата, които съдът обстойно е обсъдил по-горе по делото В., Ш. и С., както и самият подсъдим, много услужливо в тази насока нямат никакви спомени за дати и за време, касаещи инкриминираното деяние. За разлика от тях обаче, събраните  по делото писмени доказателства, изцяло подкрепят времево и фактологически, дадените данни от Т. и Т., и опровергават изложените факти от В., С. и Ш..

          На следващо място, съдът не се солидализира с тезата на защитата, че след като свидетелят К. е разпознал подсъдимия Р., то неговите показания не следва да се кредитират в тази насока, тъй като продавал цигари на непълнолетни. След като обаче не бил видял, а не си спомнял пострадалия,  то тогава пострадалият не е бил изобщо в покритото помещение на бензиностанцията. Горните изводи не почиват на никакви реални факти или доказателства, събрани по делото, поради което съдът счита същите за неоснователни и не ги кредикира. Все в тоя ред на мисли са коментарите на защитата на Р., относно възрастта на пострадалия, както и по отношение на родителския контрол, упражняван върху него.

          Съдът не възприема и възраженията на адв. С. касаещи личността на подсъдимия по следните съображения:

          Няма как с данните, събрани по делото за личността на подсъдимия - характеристични, да се опровергаят писмени доказателства относно инкриминираното деяние. Събраните сведения за доброто име на подсъдимия в обществото, за неговата отзивчивост, желанието му да помага на хората, ярко контрастират на съдебното минало на същия. Видно от материалите по делото, макар и реабилитаран към настоящия момент, Р. е бил осъждан с влязла в сила присъда на 21.03.2006 г. по НОХД № 211/2004 г. по описа на ПРС, за извършено деяние по чл. 325, ал. 1 от НК. Горното обстоятелство, макар и да е правно илеревантно за квалификацията на извършеното деяние, се явява също характеристична данна, която обрисува личността на подсъдимия в друга светлина. В тази връзка няма събрани данни по делото, освен твърденията на подсъдимия и свид. Ш., че Т. е злобен, заядлив, конфликтен, още по-малко пък побойник, имайки предвид външните му физически качества. От тази гледна точка нереална и по-скоро комична изглежда версията на подсъдимия Р., поддържана от неговата защита и свид. Ш., че 6-7 години по-младият във възрастово отношение и изглеждащо крехко физически момче на 15 години, умишлено се е насочил към маса, на която седят четирима, многократно превъзхождащи го във физическо отношение мъже и даже е посегнал да се саморазправя с един от тях.

          Неоснователно е възражението на адв. С. за неравнопоставеност на страните в процеса, а именно за превъзхождащи възможностти от страна на Районна прокуратура за събиране на доказателства. Съдът счита за нужно да отбележи, че единственият орган, който събира доказателства в съдебното следствие, съобразно нашия наказателен закон, това е съдът и то както по свой почин, така и по искане на страните.

          На следващо място неоснователно е възражението на адв. С. за отказ на съ да да събира характеристични данни за пострадалия, а именно употребявал ли е Т. наркотични вещества и алкохол, три години преди инкриминираното деяние. Отново, цитирайки действащия в Република България наказателен закон, характеристични данни се събират единствено и само в полза и за подсъдимия. Фактите, дали Т. е използвал наркотични вещества далеч в миналото си или е злоупотребявал с алкохол, нямат никакво отношение към извършеното деяние, тъй като в случая неговото процесуално качество е на пострадал. 

          При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна, с деянието си подсъдимият В.Л.Р., е осъществил съставомерните признаци на престъплението по чл.131, ал.1 т.12 във вр. с чл.130, ал.1 от НК, за това, че на 02.08.2011 г. в гр. П., е причинил на С.Х.Т.,*** лека телесна повреда, изразяваща се в контузии на главата с оток, охлузвания и кръвонасядане и отчупване на част от режещия ръб на първи горен ляв зъб и кръвонасядане на шията, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди

          От обективна страна, изпълнителното деяние е извършено чрез действията на подсъдимия, в резултат на които са причинени леки телесни повреди на пострадалия Т., която е пряка и непосредствена последица от противоправното му поведение. Телесните повреди са били причинени по хулигански подбуди, защото действията му са в резултат единствено от желанието му за саморазправа, а с поведението си е изразил явното си неуважение към обществото и незачитане на обществените порядки. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, хулигански подбуди са налице и тогава, когато няма никаква видима причина за осъществяването на противоправните действия - без логично обяснение, без отправяне на каквито и да е реплики между пострадалото лице и извършителя и се изразяват в агресивни действия, водещи до нанасяне на телесна повреда на пострадалия. Такъв е настоящия казус.

От субективна страна, деянието по чл. 131, ал.1 т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК е извършено от подсъдимия Р. при пряк умисъл, като е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им.

При така посочената правна квалификация и данни по делото, съдът е длъжен да приложи чл.78а от НК като освободи подсъдимият от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба.

Налице са кумулативно предвидените в чл.78а от НК предпоставки за неговото приложение - за това деяние Наказателният кодекс предвижда наказание лишаване от свобода до три години. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК и от деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.

          Ето защо съдът счита, че подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и най-справедливо би било да му бъде наложено административно наказание ГЛОБА в минимално предвидения от закона размер, а именно 1000 лв. 

Определеният размер на глобата е съобразен със семейното положение на подсъдимия, материалното и имуществено състояние, добрите му характеристични данни. При тези данни, съдът счита, че степента на обществена опасност на дееца е ниска и че по този начин ще бъде постигнат максимален поправително-възпитателен и предупредително – възпиращ ефект върху него.

          Приетият за съвместно разглеждане срещу подсъдимия В.Л.Р. граждански иск за неимуществени вреди, съдът счита за доказан по своето основание, тъй като причинените болки, страдания и стрес на непълнолетния пострадал, са пряка и непосредствена последица от престъплението, предмет на делото. Деянието е извършено от него виновно и съставлява деликт по смисъла на чл.45 от Закона за задълженията и договорите, а съгласно същия законов текст, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Увреждането и последствията му се установяват от кредитираните от съда гласни и писмени доказателства. Според настоящия съдебен състав обаче, размерът, в който е предявен искът е завишен и в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че е най-справедливо да уважи иска за сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева, което обезщетение в случая е съответно на претърпените от пострадалия неимуществени вреди, а до пълния му предявен размер от 3 500 (три хиляди и петстотин) лева, гражданският иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

          Върху уважената сума от 2 500 лева, на основание чл.84, ал.3 от Закона за задълженията и договорите се дължи и законната лихва, считано от датата на извършване на престъплението - 02.08.2011 година до окончателното й изплащане.

          Подсъдимият В.Л.Р. следва да заплати на гражданския ищец и частен обвинител С.Х.Т., със съгласието на родителя си и законен представител Х.С.Т., сумата от 600 (шестотин) лева, представляващи направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение. 

          На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият В.Р., следва да заплати по сметка на ВСС сумата от 364 (триста шейсет и четири) лева за направени по делото разноски, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 100 (сто) лева.

          Причини за извършване на деянието – престъпна самонадеяност, ниска правна култура и слаби волеви задръжки.

          Мотиви – чувство за безнаказаност и незачитане на личната неприкосновеност и установения в страната правов ред.

Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:     

 

ВЯРНО с оригинала.

 

М.Г.