НОХД 8374/2011 - Мотиви - 03-04-2013

Мотиви по Наказателно дело 8374/2011г.

МОТИВИ

към присъда по НОХД №8374 по описа на Пловдивски Районен съд за 2011 година, Осми наказателен състав

Подсъдимият З.Ч.П. с ЕГН**********, се обвинява с внесен обвинителен акт от Районна прокуратура- гр. П. за извършено престъпление както следва:

За това, че на 29.11.2010 в с. П., обл.П. на язовир”К.”, след предварително сговаряне с М.А.Г. *** и А.И.К. ***, чрез използване на моторно превозно средство- лек автомобил „Форд Е.” с рег. № ******** и чрез използване на техническо средство –рибарска мрежа, е направил опит да отнеме чужди движими вещи - 309,300 кг шаранови риби- шаран на обща стойност 1 546,50 лева /хиляда петстотин четиридесет и шест лева и 50 стотинки/ от владението на фирма „Б.” ЕАД гр.П. с управител Д.Д. *** без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини, като вещта не е под постоянен надзор, което е престъпление по чл.195, ал.1, т.2 ,т.4, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК.

Подсъдимият А.И.К. с ЕГН:**********, се обвинява с внесен обвинителен акт от Районна прокуратура- гр. П. за извършено престъпление както следва:

За това, че на 29.11.2010 в с.П., обл.П. на язовир”К.”, след предварително сговаряне със З.Ч.П. *** и М.А.Г. ***, чрез използване на моторно превозно средство- лек автомобил „Форд Е.” с рег. № ******** и чрез използване на техническо средство –рибарска мрежа, повторно, в немаловажен случай -извършил престъплението след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление , е направил опит да отнеме чужди движими вещи - 309,300 кг шаранови риби-шаран на обща стойност 1 546,50 лева /хиляда петстотин четиридесет и шест лева и 50 стотинки/ от владението на фирма „Б.” ЕАД гр.П. с управител Д.Д. *** без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини, като вещта не е под постоянен надзор, което е престъпление по чл.195, ал.1,т.2,т.4 ,т.5,т.7 вр. чл.194, ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК.

Подсъдимият М.А.Г. с ЕГН:**********, се обвинява с внесен обвинителен акт от Районна прокуратура- гр. П. за извършено престъпление както следва:

За това, че на 29.11.2010 в с.П., обл.П. на язовир”К.”, след предварително сговаряне със З.Ч.П. *** и А.И.К. ***, чрез използване на моторно превозно средство- лек автомобил „Форд Е.” с рег. № ******** и чрез използване на техническо средство – рибарска мрежа, в немаловажен случай  е направил опит да отнеме чужди движими вещи- 309,300 кг шаранови риби-шаран на обща стойност 1 546,50 лева/хиляда петстотин четиридесет и шест лева и 50 стотинки/ от владението на фирма „Б.” ЕАД гр.П. с управител Д.Д. *** без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини, като вещта не е под постоянен надзор, което е престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.4, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК.

Прокурорът в съдебно заседание поддържа внесените обвинения. По същество взе становище, че така предявени и на  тримата подсъдими, те са доказани по несъмнен начин, за което следва да им се наложат съответните наказания. Счита, че за подсъдимия К. следва да се определи наказание по реда на чл.54 от НК при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, което да бъде „лишаване от свобода”, ориентирано към средата на предвидения за престъплението размер. По отношение на подсъдимите Ч. и Г. предлага също да се определи наказание по реда на чл.54 от НК, но при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Затова за тях предлага да се им се определи наказание „лишаване от свобода”, също ориентирано в рамките от минималния до средния възможен размер, изпълнението на което да се отложи по реда на чл.66, ал.1 от НК. Счита, че само при така определени размери на наказания „лишаване от свобода”, то би изиграло в максимална степен своите възпитателни и превантивни цели. Предлага да се възложат в тежест на подсъдимия направените разноски, а веществените доказателства - мрежа и чували, да се отнемат в полза на държавата като вещи на подсъдимите, послужили за извършване на престъплението.

Подсъдимият А.К. се явява в съдебно заседание и дава обяснения по предявеното му обвинение. Същият не се признава за виновен и отрича да е участвувал в извършване на престъплението, което му е вменено. Сочи на допълнителни гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения. Затова моли съдът да го признае за невиновен и да го оправдае по повдигнатото обвинение.

Упълномощеният защитник на подсъдимият А.К., адв. З. счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и моли съдът да постанови присъда, с която да признае подсъдимият за невинен. Обосновава становище, че от събраните доказателства не се установява по несъмнен начин подсъдимият да е участвувал в извършването на вмененото му престъпление. Обсъжда реда на събиране на доказателствата, като сочи на множество пороци на водения наказателен процес. Затова моли той да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият З.П. се явява в съдебно заседание и дава обяснения по предявеното му обвинение. Той се признава за виновен, но отрича да е участвал в изпълнителното деяние на вмененото му обвинение. Затова по същество моли съдът да го признае за невиновен и постанови оправдателна присъда, която да е съответна на изложеното от него поведение, което счита за най- достоверно.

Служебният защитник на подсъдимият П., адв. Д. счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и безспорен начин. Оспорва фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, както и събраните гласни доказателства. Затова моли съдът да постанови присъда, с която да признае подсъдимият за невинен. Обосновава становище, че от събраните доказателства не се установява по несъмнен начин подсъдимият да е имал виновно поведение за извършеното престъпление. Затова моли той да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият М.Г. се явява в съдебно заседание и не се признава за виновен. Възползва се от правото си да не дава обяснения по предявеното му обвинение. Затова моли съдът да го признае за невиновен и го оправдае по повдигнатото му обвинение.

Упълномощеният защитник на подсъдимият М.Г., адв. К. счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и моли съдът да постанови присъда, с която да признае подсъдимият за невинен. Обосновава становище, че от събраните доказателства не се установява по несъмнен начин подсъдимият да е участвувал в извършването на вмененото му престъпление. Оспорва посоченият в обвинителния акт факт, че същият е бил задържан в автомобил непосредствено по време на извършване на деянието.  Обсъжда реда на събиране на гласни и писмени доказателства, като в тази връзка сочи на множество пороци на водения наказателен процес. Затова счита, че нейния подзащитен следва да бъде признат за невиновен и бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Пловдивски Районен съд, като взе в предвид становищата на страните, на основата на доказателствата, събрани по реда на проведеното от него съдебно следствие, прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А.И.К. е роден на *** ***. По произход е българин и е български гражданин. Не е женен. Осъждан е с три влезли в сила съдебни акта. Има основно образование и понастоящем е безработен. Живее постоянно на адрес в гр. П., ул. „Х.К.” № *. Има ЕГН **********.

Подсъдимият З.Ч.П. е роден на *** г. в гр. П.. По произход е българин и български гражданин. Не е женен и не е осъждан. Има образователна степен „средно образование, като понастоящем упражнява дейност като търговец с ЕТ „З.П. ***. Постоянно живее на адрес в гр. П., ул. „В.Т.” № **. Има ЕГН **********.

Подсъдимият М.А.Г. е роден на *** ***. По произход е българин и е български гражданин. Не е женен и не е осъждан. Има образователна степен „основно образование”, като е работещ на длъжността „работник в Автомивка „Л.””- гр. П.. Постоянно живущ ***. Има ЕГН **********. Търговско дружество „Б.” ЕАД- гр. П. с Булстат ********* по силата на договор, сключен на 08.01.2007 година с Община „Х.” - гр. Х. за срок от 10 години, стопанисвало риболовно стопанство в язовир „К.” със залята площ 817,246 декара, разположен в имот №001049 в землището на с. П., общ. Х., обл. П.. Язовирът бил „зарибен” с 200 000 бройки зарибителен материал, който включвал основно шаран - 80%, толстолоб - около 12% и амур - от 5 до 8%. Производственият му капацитет е до 150 тона готова рибна продукция от всички видове, възрастови и размерни групи риби в него. Дружеството ползвател имало всички необходими за тази дейност документи за регистрация и отчитане на дейността, изисквани от ЗРА, като това се потвърждава и от удостоверение за регистрация на язовира като обект за аквакултури с №343/30.10.2007 година с партиден № 164000062 в регистъра на ИАРА.  Мястото нямало постоянна охрана като управителят на дружеството- свидетелят Д., заедно със свидетеля К.М. извършвали периодични, почети ежедневни проверки, касаещи физически обход на площта му. На 29.11.2010 г. П. се уговорил с М.Г. да осъществят улов на риба в посоченият водоем, като предвижат до там с оставеният на съхранение при първият от тях автомобил, марка „Форд Е.” с ДК № ********, собственост на свидетеля А.Д.. Двамата взели мрежи за риболов тип „сетка” с дължина 200 метра и 15 броя найлонови чували.  Около 20 часа пристигнали в района на яз.”К.”, като автомобилът се управлявал от Г.. Спрели на разстояние около 400 метра от дигата на водоема и с приготвените средства за риболов се предвижили до него. След като стигнали до водата, те пуснали мрежата във водата и се оттеглили настрани, като я наблюдавали. В този момент свидетелят Д. решил да осъществи обход. Предвижвайки се по крайбрежието, той в района в близост до източната стена забелязал пусната мрежа, вързана за колче и човешки стъпки. Понеже било в тъмната част на денонощието, свидетелят се скрил в храстите, които имало в района и започнал да наблюдава кой ще дойде да прибере мрежата, като повикал и свидетеля К.М.. Около 22 часа видял, че се приближават пеш хора, като възприел, че това са трима души. В това време подсъдимият П. слязъл към водата, като минал в близост до Д., без да го забележи. Той стигнал до колчето, към което била привързана мрежата и се огледал. След това се навел, за да започне да я вади. Възползвайки се от това, свидетелят Д. се приближил зад него и му нанесъл удар с гумена палка, която държал в себе си. От ударът подсъдимият паднал, но се опитал да побегне към дигата. Свидетелят забелязал, че стоящите горе лица побягнали също и затова се опитал да задържи П., който се опитвал да се качи на над водоема. Станала борба помежду им. В този момент от бял на цвят, неустановен автомобил слезли група от 4 души, които помогнали на Д. да задържи подсъдимият. В хода на това задържане те употребили сила, в резултат на което увредили здравето на П., причинявайки му контузии по главата, гърба, гърдите, горните крайници, както и счупване на два предни зъба. След като сломили съпротивата на П., лицата го съблекли по слипове, като свидетелят Д. със сезал му вързал на гърба ръцете и му взел телефона. В този момент с автомобил на мястото пристигнал и свидетеля М.. Около 10 минути след неговото пристигане се чул шум от запаления двигател и се забелязали светлини от фаровете на оставеният от подсъдимите автомобил „Форд Е.”. Виждайки движението му, свидетелят М. със собственият си автомобил решил да го настигне и спре, за да установи другите лица, които били забелязани заедно с П.. Затова започнал да го преследва по черните пътища, по които се предвижвал. Настигайки го в района на м. „Б.” в землището на с.Н.Ж., свидетелят М. започнал да го притиска, като доближавал своят автомобил отдясно до лявата страна на „Форд Ескорд”, в резултат на което причинил побитости на задна лява врата и ляв калник, както и охлузване на цялата му лява страна. В резултат на това избутване в движение на автомобила, подсъдимият М.Г., който го управлявал, не успял да избегне затъването в коловоз и удар в областта на предна дясна гума, която  заедно с окачването се скъсала и той спрял. До него спрял и свидетеля М., който го принудил да излезе от автомобила с думите ”Излез отвън”. Излизайки подсъдимият Г. се обърнал към него с думите „Аз не съм участвал в бракониерството, аз само ги докарах”. Независимо от това, свидетелят го принудил да си свали дрехите, виждайки на предна дясна седалка на спрелия „Форд Ескорд” нож тип „пеперуда”. След като го съблякъл, той го качил в багажника на джипа си и с него се върнал на източната стена на язовира, където го свалил. При слизането подсъдимият П. се обърнал към Г. с думите ”Кажи им, те всичко знаят, недей лъжи”. Двамата подсъдими били с вързани на гърба ръце, съблечени по слипове и така били оставени да лежи по корем на земята в района на дигата. Междувременно свидетелят М. уведомил по телефона органите на РУП на МВР- гр. Х., а свидетелят Д. проверил телефона на подсъдимият П. и видял, че последните повиквания са към телефонен номер, който бил записан с името „П.”. Прякорът „П” му бил известен, като с него се обръщали към подсъдимият К., когото свидетелят познавал като лице, осъществило бракониерски риболов на ползвания от него язовир, за което било водено друго наказателно производство, приключило с влезли в сили присъди. Затова преценил, че третото лице, което възприел, че се е намирало на повърхността и е било заедно с двете задържани лица, е именно подсъдимият А.К.. По подаденият сигнал за случилото се до органите на МВР, на мястото пристигнали свидетелите Д., Ч., А. и Д.Т., служители на РУП - гр. Х.. Те установили, че двамата подсъдими са съблечени и с вързани на гърба ръце, легнали на земята, като около тях имало четирима човека, вкл. свидетелите М. и Д.. Последният им показал пуснатите във водата мрежи и поставените до тях чували като обяснил, че П. и Г. са вързани, защото са извършвали риболов от язовира, който неговото дружество ползва под наем и осъществява рибностопанска дейност в него. Пояснил, че е имало и трето лице, което е избягало, но посочил, че това е подсъдимият К.. Полицейските служители установили множество охлузвания и наранявания по подсъдимите. След като обходили мястото и установили веществените доказателства, те докладвали за случилото се. По разпореждане на дежурния по управление те превозили с патрулните автомобили подсъдимите до сградата на РУП на МВР- гр. Х., където била повикана медицинска помощ за тях и им били дадени дрехи. В последствие и двамата подсъдими били питани кой е третият човек с тях и дали това е А.К.. На 30.11.2010 година сутринта, около 09.00 часа свидетелите Д. и Ч., заедно със свидетелите К. и К. присъствували на изтеглянето на мрежата и измерването на намереното в нея количество риба, което било установено на 309.30 кг обикновен шаран, основно от видовете гол /огледален/ и частично люспест. В последствие се установило, че неговата стойност възлиза на 1546.50 лева. Междувременно посоченият като присъствуващ подсъдим А.К. не бил в района на яз.”К.”, а непосредствено след провеждането на спортна среща по футбол, приключила около 16 часа, той бил откаран от свидетеля Е.К. - негов брат, на гости в гр. Х., където престоял до 30.11.2010 година. След като били освободени от органите на МВР, подсъдимите Г.П. подали жалба, че е била засегната телесната им неприкосновеност. В тази връзка свидетелят А. извършил необходимата проверка. За нейните нужди снел обяснения от жалбоподателите, които посочили, че са били в района на язовира „К.” заедно с подсъдимия К., но не желаят да го посочват по случая. Пояснили, че са били бити, като на Г. е пострадал и от извършен грабеж на сумата от 100 лева и златна обеца. За нуждите на полицейската проверка свидетелят направил опит да огледа и иззетия автомобил „Форд Ескорд”, като само визуално през прозорците установил, че в него се намират чували и дрехи, една от които била и гащеризона на подс. Г., в която се намерила сумата от 100 лева.

Така изяснената фактическа обстановка се подкрепя по безспорен начин от събраните гласни доказателства. Тя се извлича от една страна частично от показанията на подсъдимите А.К., които съдът изцяло кредитира и на подсъдимия З.П. в кредитираната от съда част, а от друга, от показанията на свидетелите Д.Д., К.М., А.Д., М.Д., С.Ч., П.А., Е.К., В.А., Д.Т., Д.К. и Т.К.. Тя се изяснява и подкрепя и от заключението на тройната стоково-оценъчна експертиза, което съдът възприема изцяло като логично, мотивирано, научно обосновано и без възникнали съмнения в неговата правилност. Горната фактическа обстановка се доказва и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: протоколи за оглед на местопроизшествие от 30.11.2010 година с фотоалбум към тях, протоколи за очни ставки, документи за рибовъдно стопанство в яз.”К.” на името на ТД „Б.” ЕАД, получени с писмо изх. №1100-12–09.05.2012 година на Сектор „Рибарство и контрол” при ИАРА- град П., справка от Военно-Окръжна прокуратура гр. П., справка изх.№214/13.10.2012 година на Б.Ф.С., справка за съдимост на подсъдимите, характеристична справка, приложени по досъдебното и инкорпорирани в доказателствения материал, всички неоспорени от страните в съдебното производство. Установява се и от приложените по делото веществени доказателства- мрежа за улов на риба с дължина 200 метра, 10 броя бели, полиетиленови чували и лек автомобил „Форд Ескорд” с ДК № ********. Горните доказателства по един непротиворечив и взаимно подкрепящ се начин описват фактическата обстановка, приета за установена от съда. В конкретния случай съдът счита, че показанията на свидетелите А.Д., М.Д., С.Ч., П.А., Е.К., В.А., Д.Т., Д.К. и Т.К. следва изцяло да се кредитират, тъй като същите са логични, последователни, взаимно обвързани и непредубедени, като съответстват на събраните по делото писмени доказателства. В тази насока показанията на свидетелите Д. и М. също следва да се кредитират в частта си, в която описват фактите относно задържането на подсъдимите, намерените във водата мрежи и чували на брега, проверката на телефона на подсъдимия П.. По отношение на съобщените в тази връзка факти те са напълно достоверни, последователни, обективни, те изясняват обстоятелствата по извършеното престъпление, конкретното участие на подсъдимият З.П. в опит да изтегли мрежата в района на язовира, а на подсъдимият Г. в ползуването и управлението на процесния автомобил Форд Ескорд, местонахождението им в района на водоема в посоченото време. Те се явяват постоянни, последователни и по един категоричен и несъмнен начин изясняват дали посочените лица са участвували в извършването на деянието. Съдът изцяло кредитира техните показания относно участието като извършители на подсъдимите З.П. и на М.Г.. Техните показания са подкрепени и от показанията на свидетелите А.Д., М.Д., С.Ч., П.А., В.А., Д.Т.. Тези свидетели категорично потвърдиха, че подсъдимите са осъществявали неправомерно поведение в района на язовира, пускайки в него мрежа с цел улов на риба, което е станало без съответното разрешение на ръководството на дружеството, стопанисващо обекта. По отношение на показанията на свидетеля Д., съдът изцяло ги кредитира по отношение на участието на двамата подсъдими. Същият има особено качество в този наказателен процес, тъй като от една страна той е заинтересован от изхода на делото, но същевременно той е и очевидец на случилото се, а именно, подходът към водата на П., с цел да бъде изтеглена пусната от него във водата мрежа за улов на риба. Неговите показания следва да се преценяват внимателно и съобразно останалите доказателства. По отношение на обстоятелствата, касаещи има ли направено самопризнание от подсъдимият пред него за осъществени съставомерни действия на престъпление, съдът изцяло ги приема. От показанията на свидетеля става ясно, че той никога не е търсил саморазправа, не е давал разрешение на двамата подсъдими за улов във стопанисваното от управляваното от него дружество рибовъдно стопанство и пристъпил към задържането му с цел да предотврати отнемането за уловената в мрежата риба. Това се потвърждава и от останалите гласни доказателства - на свидетеля К.М. и свидетелите Д., Ч., А. и Т.. В случая съдът дава изцяло вяра на показанията им, като ги счита за обективни и достоверни, изцяло безпристрастни, подкрепени и от писмените доказателства, инкорпорирани по делото. Показанията на свидетелят М. съдът също изцяло ги кредитира като непредубедени, последователни и съответни на събраните други доказателства. От тях по несъмнен начин се установява опитът за бягство от местопрестъплението на подсъдимия Г., отношението му с подсъдимия П., съпричастността към извършеното деяние.

Съдът кредитира частично обясненията на подсъдимият З.П.. Така той не кредитира обясненията на подсъдимия в частта им, че се е предвижил от гр. П. заедно с подсъдимия Г. с лек автомобил “Форд Ескорд”, собственост на А.Д., за да се разходят до яз.”П.”, при което внезапно в района на яз.”К.” са били нападнати от неустановен брой, непознати за него лица, които са им нанесли побой, съблекли са го и вързали ръцете им, без да има основание за това. Да оспорва обективната и субективна съставомерност на инкриминираното си поведение, е изначална негова защитна позиция, поддържана в хода на цялото съдебно производство. Тази негова позиция е защитна, защото макар да се признава за виновен, той отрича основните факти и обстоятелства, посочения в обвинителния акт. Сама по себе си тя остава изолирана, като не се подкрепя от останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства. От показанията на свидетелите Д., М., както и на полицейските служители, посетили първи местопроизшествието, както и от обсъдените писмени доказателства несъмнено се установява, че подсъдимият е участвувал в поставянето на мрежата във водоема, което се потвърждава от поведението в последствие, когато в присъствието на свидетеля Д. е слязъл в близост до водата, за да я извади със събрания с нея улов. Несъмнени са и неговите действия, при които в момента на предотвратяване на изваждането и той е предприел постъпки да напусне района на язовира, като е оказал съпротива на длъжностното лице, което е представлявало дружеството, стопанисващо  рибовъдния обект. В хода на съдебното следствие се установиха противоречия в показания на подсъдимия, дадени на досъдебното производство в присъствието на защитник и при настоящото разглеждане на делото. Обективно, те се дължат на приетата от П. защитна позиция, отстоявана от него в хода на съдебното производство. Съдът дава вяра на заявеното от свидетеля Д. относно факта, че подсъдимия е подходил да извади мрежата в присъствие на други лица, останали на брега на обекта, за да прибере противозаконно улова в намерените до мястото на връзването и 10 броя полиетиленови чували като по достоверно, логично и непротиворечиво, съответно на останалите събрани доказателства. Съдът кредитира показанията на подсъдимият единствено относно обстоятелството, че той е бил придружаван само от подсъдимият М.Г., а не и от подсъдимият К.. В тази си част те се явяват  обективни, последователни и съответни на останалите събрани гласни и писмени доказателства, както и на приложените веществени доказателства.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия А.К. относно изразените с тях обстоятелства, че не е присъствувал на посоченото от обвинението място и време - яз. „К.” на 29.11.2010 година, а след като е посетил футболна среща е заминал на гости в гр. Х., където е останал до сутринта. Тази негова позиция е обоснована и съответна на събраните доказателства- показания на подсъдимият П. в кредитираната от съда част, показания на свидетеля Е.К., справка от Б.Ф.С.. В тази си част неговата позиция се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства. Свидетелят Е.К., макар и брат на подсъдимият излага факти, касаещи присъствието на подсъдимият на територията на град Х.. Тези показания не могат да бъдат отхвърлени, защото липсват други оборващи ги доказателства. Единствено показанията на свидетеля Д. касаят посочването на факт относно лице с прякор „П.”, за който казва, че се отнася за подсъдимия К.. Други доказателства, с които да се изясни факта на присъствие на подсъдимият на територията на яз.”К.” заедно с подсъдимите П. и Г. няма. Напротив, позоваването на това обстоятелство чрез показания на подсъдимите от досъдебното производство се явява ирелевантно на другите събрани в хода на съдебното следствие доказателства. Безспорно е, че подсъдимите П. и Г. са били малтретирани при задържането си от неустановени лица, съблечени и вързани от тях неправомерно на мястото на произшествието, а в последствие задържани и по реда на ЗМВР на 30.11.2010 година, като непосредствено преди привличането им като обвиняеми те са били освободени. Независимо от това освобождаване, те са дали обяснения при привличането им като обвиняеми без да има назначен защитник, което е съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.94, ал.1, т.6 от НПК, водещо до опорочаване на процесуално-следствените действия по техният разпит като обвиняеми. Затова е налице тяхната процесуална негодност, поради което те не могат да бъдат ценени и не могат да водят до изграждане на правни изводи на база фактите, изложени с тях. В този смисъл е и постоянната съдебна практика на ВКС на  Р България, изразена в Решение № 37 от 24.02.2009 г. по н. д. № 719/2008 г., I н. о., Решение № 453 от 5.11.2008 г. по н. д. № 469/2008 г., I н. о  и Решение № 237 от 26.04.2010 г. по н. д. № 170/2010 г., II н. о.. В потвърждение на изложеното се явяват и последващите им показания, включително в проведени очни ставки, а на подсъдимият П. по реда на съдебното следствие, в които те отричат изложеното от тях на 30.11.201о година, като същите са дадени в присъствието на защитник. Съдът счита, че показанията на подсъдимият П. относно взаимоотношенията между него и подсъдимия К., при което последният не е присъствувал на мястото на произшествието са достоверни, обективни и последователни, поради което може да се има вяра за всички факти, съобщени с тях. По тези съображения съдът изцяло дава вяра на показанията на подсъдимият К., дадени при настоящото разглеждане на делото като достоверни и подкрепени от останалите събрани доказателства. В тази връзка съдът дава вяра на заявеното от свидетеля Е.К. относно факта, че подсъдимия не е присъствувал на територията на яз. ”К.” като по достоверно, логично и непротиворечиво, непротиворечащо на останалите събрани доказателства. Тези показания на свидетеля се подкрепят и от писмените доказателства: справка от Б.Ф.С. за проведена спортна среща.

При така изяснените факти съдът счита, че са налице онези съвпадения на свидетелски показания и писмени доказателства, които изясняват в цялост продължилото в определен период от време престъпно деяние от страна на подсъдимите П. и М.Г.. Тези съвпадения разкриват онази им достоверност, която води съда до извода, че те са напълно обективни и може да се има доверие за всички факти, съобщени в тях. По един логичен начин се изяснява механизма на извършеното престъпление и участието само на подсъдимите З.П. и М.Г. в него, характерът и размера на причинените вреди. Детайлно е описана причинно следствената връзка между действията на подсъдимите и механизма, по който те са направили опит с мрежа с дължина 200 метра да отнемат посоченото количество шаран. Фактите са безспорно установени пред настоящия състав на съда. От друга страна, липсват несъмнени доказателства, от които да се направи недвусмислен и обоснован извод за участието на подсъдимия К. в изпълнителното деяние на вмененото му престъпление.

При тази система от преки и косвени доказателства, съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която следват и съответните правни изводи:

Подсъдимият З.Ч.П. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянията е бил пълнолетен и в състояние на вменяемост. Той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

От обективна страна действията на подс. П. са съставомерни за осъществено от него изпълнително деяние на престъпление по чл. 195, ал.1, т.2, т.4, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК, защото на 29.11.2010 в с. П., обл.П. на язовир”К.”, след предварително сговаряне с М.А.Г. ***, чрез използване на моторно превозно средство- лек автомобил „Форд Е.” с рег. № ******** и чрез използване на техническо средство –рибарска мрежа, е направил опит да отнеме чужди движими вещи- 309,300 кг шаранови риби-шаран на обща стойност 1 546,50 лева /хиляда петстотин четиридесет и шест лева и 50 стотинки/ от владението на фирма „Б.” ЕАД гр. П. с управител Д.Д. *** без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини, като вещта не е под постоянен надзор. Действията на подсъдимият са изцяло съставомерни за така осъществено престъпление, като те разкриват всички признаци от обективна страна на изпълнителното деяние – налице е техническо средство – риболовна мрежа с дължина 200 метра и полиетиленови чували, чрез използването на които да се достигне до движимите вещи, владени от търговското дружество и да се установи фактическата власт от подсъдимият върху тях, за да може да осъществи разпореждането им в негов личен интерес. Възражението на защитата, че се касае за искреност от подсъдимия в последващите му показания, което се потвърждава от обстоятелството, че той е бил малтретиран в района на язовира и са му причинени телесни увреждания, поради което следва да не се възприема като извършител на вмененото му престъпление, в случая не се явяват в достатъчна степен обосновани и годни да изключат съпричастност от страна на П. към така осъщественото деяние. Тези твърдения са изолирани, като макар и да се подкрепят от някои от приложените писмени доказателства, те не изключват виновното   му поведение.

От субективна страна подс. З.П. е извършил престъплението с пряк умисъл. Същият е съзнавал обществено опасния характер на поведението си, настъпването на противоправните последици и с тези действията си е целял да постигне престъпния резултат - да достигне до посоченото количество риба, което се е захванало за поставената риболовна мрежа с дължина 200 метра, в противовес на правото на собственост на нейния собственик. Това се подчертава и от последващите му действия, насочени към опит да се освободи от наложения му граждански арест от свидетеля Д. и да избегне от мястото на престъплението. Налице е проявление на съставомерни признаци от субективна страна на осъщественото от него деяние.

Подсъдимият М.Г. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянията е бил пълнолетен и в състояние на вменяемост.

От обективна страна действията на подс. Г. са съставомерни за осъществено от него изпълнително деяние на престъпление по чл. 195, ал.1, т.2, т.4, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК, защото на 29.11.2010 година в с.П., обл.П. на язовир”К.”, след предварително сговаряне със З.Ч.П. ***, чрез използване на моторно превозно средство- лек автомобил „Форд Е.” с рег. № ******** и чрез използване на техническо средство – рибарска мрежа, в немаловажен случай  е направил опит да отнеме чужди движими вещи- 309,300 кг шаранови риби-шаран на обща стойност 1 546,50 лева /хиляда петстотин четиридесет и шест лева и 50 стотинки/ от владението на фирма „Б.” ЕАД гр.П. с управител Д.Д. *** без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини, като вещта не е под постоянен надзор. Действията на подсъдимият са изцяло съставомерни за така осъществено престъпление, като те разкриват всички признаци от обективна страна на изпълнителното деяние – налице е техническо средство – риболовна мрежа с дължина 200 метра и полиетиленови чували, чрез използването на които той в съучастие с подс.П. е целял да достигне до движимите вещи - шаран, владени от търговското дружество и да се установи фактическата власт от подсъдимият върху тях, за да може да осъществи разпореждането им в негов личен интерес. В последствие е предприел постъпки към своето укриване, като с установеното МПС „Форд Ескорд” се е опитал да напусне мястото на престъплението. Възражението на защитата, че в случая не са събрани безспорни, несъмнени доказателства, че Г. е осъществил вмененото му престъпление, не могат да бъдат споделени. Установи се, че в действителност, както и подс. П., е бил малтретиран в района на язовира от свидетелите Д. и М., бил е вързан и съблечен по слипове до идването на органите на МВР, в случая това обстоятелство не е в достатъчна степен годно да обори по категоричен начин свидетелските показания, възприети от съда, както и писмените и веществените доказателства. От тях по несъмнен начин е установено  участието на Г. в изпълнителното деяние на осъщественото деяние. Приложените веществени доказателства не са оборими поради съществени процесуални нарушения при тяхното приобщаване, каквото е твърдението на защитата. Протоколите от проведените процесуални действия по полицейско разследване са изготвени по реда на чл.127-130 от НПК и са годно доказателствено средство на основание чл.131 от НПК. Затова те могат и следва да бъдат ценени в представения им вид, като свидетелските показания на поемните лица не са в достатъчна степен годни да изключат тяхното съдържание и легитимация за осъществените действия и за приобщените веществени доказателства. Тези твърдения са изолирани, като макар и да се подкрепят от някои от приложените писмени доказателства, те не изключват виновното поведение на подсъдимия. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, изразена и в Решение № 204 от 28.05.2010 г. по н. д. № 129/2010 г., ІІ н. о..

От субективна страна подс. М.Г. е осъществил престъплението с пряк умисъл. Същият е съзнавал обществено опасния характер на поведението си, настъпването на противоправните последици и с тези действията си е целял да постигне престъпния резултат-  да достигне до посоченото количество риба, което се е захванало за поставената риболовна мрежа с дължина 200 метра, в противовес на правото на собственост на нейния собственик. Това се подчертава и от последващите му действия, насочени към опит да се отдалечи от мястото на престъплението. Налице е проявление на  съставомерни признаци от субективна страна на осъщественото от него деяние.

По отношение на подсъдимият А.К. съдът счита, че не са налице безспорни и несъмнени доказателства за съпричастност към осъществено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.4, т.5, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр. с чл.28 от НК, както от обективна, така и субективна страна. Установи се в хода на съдебното следствие, че той не се е намирал на територията на яз.”К.” в посоченото в обвинителния акт време, а се е намирал в гр. Х.. В тази насока са и обясненията на подс. П. и показанията на свидетеля Е.К., както и представената справка за проведената футболна среща. Съдът приема за достоверни обясненията на подсъдимия, че той не е участвал в изпълнителното деяние на вмененото му обвинение. От субективна страна няма проявление на признаците на формата на вина за осъществяване на деянието с общност на умисъла с другите двама подсъдими. Направеното от прокурора възражение, че  са събрани достатъчно доказателства, а именно обяснение на другите двама подсъдими от досъдебното производство и на свидетеля Д., по изложените по – горе мотиви не се споделя от съда. Липсата на проявлението на признаците от обективната  и субективна страна на състава по чл.195, ал.1, т.2, т.4, т.5, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр. с чл.28 от НК води до липсата на извършено от подсъдимият А.К. престъпление. Ето защо съдът го призна за невиновен за това на 29.11.2010 в с.П., обл. П. на язовир”К.”, след предварително сговаряне със З.Ч.П. *** и М.А.Г. ***, чрез използване на моторно превозно средство- лек автомобил „Форд Е.” с рег. № ******** и чрез използване на техническо средство –рибарска мрежа, повторно, в немаловажен случай -извършил престъплението след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление , е направил опит да отнеме чужди движими вещи - 309,300 кг шаранови риби-шаран на обща стойност 1 546,50 лева /хиляда петстотин четиридесет и шест лева и 50 стотинки/ от владението на фирма „Б.” ЕАД гр.П. с управител Д.Д. *** без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини, като вещта не е под постоянен надзор и на основание чл.304 от НПК го оправда по повдигнато му обвинение по чл.195, ал.1, т.2, т.4, т.5, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр. с чл.28 от НК и не му наложи наказание.

При така изложените правни съображения, касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, се определиха съответните наказания на подсъдимите П. и Г.. По отношение на З.Ч.П., при индивидуализацията на наказанието му за така извършеното от него престъпление с правна квалификация по чл.195, ал.1, т.2, т.4, т.5, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр. с чл.28 от НК, се отчетоха от следните смекчаващи отговорността обстоятелства: проявеното от него критично отношение, липса на минали осъждания на дееца и на други противообществени прояви, степента му на засегнатост и характера на телесните му увреждания, трудовата му ангажираност. Не се отчетоха отегчаващи отговорността обстоятелства. Подбудите за извършване на престъплението са желание за неправомерно облагодетелствуване. Степента на обществената опасност на деянието и на самият деец са относително ниски в сравнение с други подобни случай. При наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и с оглед на извършеното, което е в стадия на опита, за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.36 от НК, като най- съответно на извършеното деяние, следва да се наложи наказание при приложението на чл.58, б.а, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК. Като най-съответно на извършеното престъпление, с оглед личността на подсъдимият З.П., мотивите за извършване на настоящото престъпление, които обуславят една по-висока обществена опасност в бъдеще дееца да извърши престъпление, съдът прецени, че се явява наказанието от 3 /три/ месеца лишаване от свобода. Съдът намира, че в конкретния случай така определеното наказание в най-пълна степен ще спомогне за постигане целите на наказанието: то ще доведе до реалното поправяне и превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, ще въздейства предупредително върху него и ще му отнеме възможността да извърши и други престъпления, ще въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Налице са обективните предпоставки на чл.66, ал.1 от НК – наложеното наказание е до 3 години лишаване от свобода, лицето не е осъждано за престъпление от общ характер и затова съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения, не е наложително той да го изтърпи. Затова отложи изпълнението на наказанието от три месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 години.

По отношение на подс. М.Г., при индивидуализацията на наказанието му за така извършеното от него престъпление с правна квалификация по чл. 195, ал.1, т.2, т.4, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК, се отчетоха следните смекчаващи отговорността обстоятелства: проявеното от него критично отношение, липса на минали осъждания на дееца и на други противообществени прояви, степента му на засегнатост и характера на телесните му увреждания, младата му възраст. Не се отчетоха отегчаващи отговорността обстоятелства. Подбудите за извършване на престъплението са желание за неправомерно облагодетелствуване. Степента на обществената опасност на деянието и на самият деец са относително ниски в сравнение с други подобни случай. При наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и с оглед на извършеното, което е в стадия на опита, за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.36 от НК, като най- съответно на извършеното деяние, следва да се наложи наказание при приложението на разпоредбата на чл.58, б.а, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК. Като най- съответно на извършеното престъпление, с оглед личността на подсъдимият М.Г., мотивите за извършване на настоящото престъпление, които обуславят една по-висока обществена опасност в бъдеще дееца да извърши престъпление, съдът прецени, че се явява наказанието от 3 /три/ месеца лишаване от свобода. Съдът намира, че в конкретния случай така определеното наказание в най- пълна степен ще спомогне за постигане целите на наказанието: то ще доведе до реалното поправяне и превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, ще въздейства предупредително върху него и ще му отнеме възможността да извърши и други престъпления, ще въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Налице са обективните предпоставки на чл.66, ал.1 от НК – наложеното наказание е до 3 години лишаване от свобода, лицето не е осъждано за престъпление от общ характер и затова съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения, не е наложително той да го  изтърпи. Затова отложи изпълнението на наказанието от три месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 години.

Като признати за виновни подсъдимите П. и Г. дължат на основание чл.189, ал.3 от НПК направените в наказателното производство разноски в размер на 555.00 /петстотин и петдесет и пет/ лева, по 277.50 лева за всеки един от тях, а като признат за невиновен, подсъдимият К. не дължи направените разноски.

Приложените по делото веществени доказателства - 10 бр. полиетиленови чувала, 1 бр. рибарска мрежа с дължина 200 м. на основание чл. 53, ал. 1, б. „А” от НК се отнеха в полза на Държавата и се разпореди да се унищожат като вещи без стойност, а веществено доказателство - лек автомобил „Форд Е.” с рег. № ********, оставено на отговорно пазене на управителя на яз. „К.”, община Х. следва да се върне на собственика му А.Б.Д. ***.

Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

Н. В.