НОХД 835/2011 - Мотиви - 05-02-2014

Мотиви по Наказателно дело 835/2011г.

М О Т И В И

към Присъда по НОХД  № 835/2011г. по описа на ПРС,

ХХ н.с.

 

             С внесен от Районна прокуратура гр.П. обвинителен акт З.А. ***, ЕГН ********** и Б.Х. ***, ЕГН ********** са предадени на съд за извършено престъпление по чл.211, вр. чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода от началото на 2007г. до 15.01.2009г. в гр.П., в условията на продължавано престъпление, след предварително сговаряне помежду си, с цел да набавят за себе си имотна облага са възбудили и поддържали заблуждение: 

             - в периода от началото на 2007г. до 28.10.2008г. са възбудили и поддържали заблуждение у М.А.А. и с това са й  причинили имотна вреда в размер на 39 261.31 лв.;

         - в периода от 20.07.2007г. до края на месец септември 2007г. са възбудили и поддържали заблуждение у М.А.А. и с това са причинили имотна вреда на М.К.Н. в размер на 17 000 лв.;

         - през лятото на 2007г. са възбудили и поддържали заблуждение у М.А.А. и с това са причинили имотна вреда на Л.А.С. в размер на 5000 лв.;

         - от 19.12.2007г. до 16.12.2008г. са възбудили и поддържали заблуждение у А.Е. и с това са му причинили имотна вреда в размер на 87 400 лв.;

         - в периода от месец август 2008г. са възбудили и поддържали заблуждение у П.Г.П. и с това са му причинили имотна вреда в размер на 9000 лв.;

         - в периода от 07.10.2008г. до 23.12.2008г. са възбудили и поддържали заблуждение у Г.Д.П. и с това са му причинили имотна вреда в размер на 17 000 лв.;

         -  на 20 и 21.12.2008г. са възбудили и поддържали заблуждение у С.Г.М. и с това са й причинили имотна вреда в размер на 5000 лв.;

         - на 22.12.2008г. са възбудили и поддържали заблуждение у М.М. Р. и с това са й причинили имотна вреда в размер на 7000 лв.;

         - в периода 19.09.2008г. – 23.12.2008г. са възбудили и поддържали заблуждение у Н.И.А. и с това са й причинили имотна вреда в размер на 6000 лв.;

         - на 29 и 30.12.2008г. са възбудили и поддържали заблуждение у В.П.Г. и с това са й причинили имотна вреда в размер на 5000 лв.;

         - на 29 и 30.12.2008г. са възбудили и поддържали заблуждение у И.Д.И. и с това са му е причинили имотна вреда в размер на 5000 лв.;

         - на 20 и 21.12.2008г. са възбудили и поддържали заблуждение у Р.И.Ч. и с това са му причинили имотна вреда в размер на 5000 лв.;

         - на 06 и 07.01.2009г. са възбудили и поддържали заблуждение у П.И.И. и с това са й причинили имотна вреда в размер на 5000 лв.;

         - на 07 и 08.01.2009г. са възбудили и поддържали заблуждение у Ц.Г.Ц. и с това са й причинили имотна вреда в размер на 5000 лв.;

         - на 09 и 10.01.2009г. са възбудили и поддържали заблуждение у К.Д.И. и с това са му причинили имотна вреда в размер на 5000 лв.;

         - на 12 и 13.01.2009г. са възбудили и поддържали заблуждение у М.Г.Д. и с това са й причинили имотна вреда в размер на 5000 лв.;

         - на 15.01.2009г. са възбудили и поддържали заблуждение у В.Д.Х. и с това са му причинили имотна вреда в размер на 2200 лв.   или всичко в размер на 229 861.31 лв. /двеста двадесет и девет хиляди, осемстотин шестдесет и един лева и тридесет и една стотинки/, като измамата е извършена от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване и е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай.

 

              В съдебно заседание по нейна молба бе конституирана в качеството на граждански ищец М.А.А., като беше приет за съвместно разглеждане с наказателния процес предявения от нея срещу двамата подсъдими  граждански иск в размер на  39 261,31 лв., представляващ обезщетение за имуществени вреди, причинени от деянието по чл.211, вр. чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието.

             Същата чрез своя повереник адв.Г.С. изрази мнение, че събраните по делото доказателства обосновават обвинението по посочения по-горе текст от НК и моли Съда да осъди подсъдимите и да уважи изцяло предявения срещу тях граждански иск.

             В съдебно заседание по нейна молба бе конституирана в качеството на граждански ищец М.К.Н., като беше приет за съвместно разглеждане с наказателния процес предявения от нея срещу двамата подсъдими граждански иск в размер на 17 000 лв., представляващ обезщетение за имуществени вреди, причинени от деянието по чл.211, вр. чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието.

             Същата чрез своя повереник адв.Г.С. изрази мнение, че събраните по делото доказателства обосновават обвинението по посочения по-горе текст от НК и моли Съда да осъди подсъдимите и да уважи изцяло предявения срещу тях граждански иск.

              В съдебно заседание по нейна молба бе конституирана в качеството на граждански ищец Л.А.С., като беше приет за съвместно разглеждане с наказателния процес предявения от нея срещу двамата подсъдими  граждански иск в размер на 5 000 лв., представляващ обезщетение за имуществени вреди, причинени от деянието по чл.211, вр. чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието.

            Същата чрез своя повереник адв.Г.С. изрази мнение, че събраните по делото доказателства обосновават обвинението по посочения по-горе текст от НК и моли Съда да осъди подсъдимите и да уважи изцяло предявения срещу тях граждански иск.

             В съдебно заседание по негова молба бе конституиран в качеството на граждански ищец А.Г.Е., като беше приет за съвместно разглеждане с наказателния процес предявения от него срещу двамата подсъдими  граждански иск в размер на  87 400 лв., представляващ обезщетение за имуществени вреди, причинени от деянието по чл.211, вр. чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието.

            Същият  чрез своя повереник адв.Г.С. изрази мнение, че събраните по делото доказателства обосновават обвинението по посочения по-горе текст от НК и моли Съда да осъди подсъдимите и да уважи изцяло предявения срещу тях граждански иск.

             В съдебно заседание по нейна молба бе конституирана в качеството на граждански ищец и частен обвинител С.Г.М., като беше приет за съвместно разглеждане с наказателния процес предявения от нея срещу двамата подсъдими граждански иск в размер на 5 000 лв., представляващ обезщетение за имуществени вреди, причинени от деянието по чл.211, вр. чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието.

            Същата,  лично и чрез своя повереник адв.Г.С.,  изрази мнение, че събраните по делото доказателства обосновават обвинението по посочения по-горе текст от НК и моли Съда да осъди подсъдимите, да им се наложи наказанието поискано от представителят на РП П. и да уважи изцяло предявения срещу тях граждански иск.

              В съдебно заседание по нейна молба бе конституирана в качеството на граждански ищец и частен обвинител Н.И.А., като беше приет за съвместно разглеждане с наказателния процес предявения от нея срещу двамата подсъдими граждански иск в размер на 600 лв., представляващ обезщетение за имуществени вреди, причинени от деянието по чл.211, вр. чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието. 

             Същата лично и чрез своя повереник адв.Г.С. изрази мнение, че събраните по делото доказателства обосновават обвинението по посочения по-горе текст от НК и моли Съда да осъди подсъдимите, да им се наложи наказанието поискано от представителят на РП П. и да уважи изцяло предявения срещу тях граждански иск.

              В съдебно заседание по нейна молба бе конституирана в качеството на граждански ищец и частен обвинител В.П.Г., като беше приет за съвместно разглеждане с наказателния процес предявения от нея срещу двамата подсъдими граждански иск в размер на 4 543 лв., представляващ обезщетение за имуществени вреди, причинени от деянието по чл.211, вр. чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието.

              Същата чрез своя повереник адв.Г.С. изрази мнение, че събраните по делото доказателства обосновават обвинението по посочения по-горе текст от НК и моли Съда да осъди подсъдимите, да им се наложи наказанието поискано от представителят на РП П. и да уважи изцяло предявения срещу тях граждански иск.

              В съдебно заседание по негова молба бе конституиран в качеството на граждански ищец и частен обвинител И.Д.И., като беше приет за съвместно разглеждане с наказателния процес предявения от него срещу двамата подсъдими граждански иск в размер на 4 350 лв., представляващ обезщетение за имуществени вреди, причинени от деянието по чл.211, вр. чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието.

              Същият чрез своя повереник адв.Г.С. изрази мнение, че събраните по делото доказателства обосновават обвинението по посочения по-горе текст от НК и моли Съда да осъди подсъдимите, да им се наложи наказанието поискано от представителят на РП П. и да уважи изцяло предявения срещу тях граждански иск.

              В съдебно заседание по нейна молба бе конституирана в качеството на граждански ищец и частен обвинител П.И.И., като беше приет за съвместно разглеждане с наказателния процес предявения от нея срещу двамата подсъдими граждански иск в размер на 4 076 лв., представляващ обезщетение за имуществени вреди, причинени от деянието по чл.211, вр. чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието.

             Същата лично и чрез своя повереник адв.Г.С. изрази мнение, че събраните по делото доказателства обосновават обвинението по посочения по-горе текст от НК и моли Съда да осъди подсъдимите, да им се наложи наказанието поискано от представителят на РП П. и да уважи изцяло предявения срещу тях граждански иск.

              В съдебно заседание по нейна молба бе конституирана в качеството на граждански ищец и частен обвинител Ц.Г.Ц., като беше приет за съвместно разглеждане с наказателния процес предявения от нея срещу двамата подсъдими граждански иск в размер на 3 285 лв., представляващ обезщетение за имуществени вреди, причинени от деянието по чл.211, вр. чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието.

             Същата чрез своя повереник адв.Г.С. изрази мнение, че събраните по делото доказателства обосновават обвинението по посочения по-горе текст от НК и моли Съда да осъди подсъдимите, да им се наложи наказанието поискано от представителят на РП П. и да уважи изцяло предявения срещу тях граждански иск.

              В съдебно заседание по негова молба бе конституиран в качеството на граждански ищец и частен обвинител К.Д.И., като беше приет за съвместно разглеждане с наказателния процес предявения от него  срещу двамата подсъдими граждански иск в размер на 4 307 лв., представляващ обезщетение за имуществени вреди, причинени от деянието по чл.211, вр. чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието.

              Същият лично и чрез своя повереник адв.Г.С. изрази мнение, че събраните по делото доказателства обосновават обвинението по посочения по-горе текст от НК и моли Съда да осъди подсъдимите, да им се наложи наказанието поискано от представителят на РП П. и да уважи изцяло предявения срещу тях граждански иск.

 

              В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението  със същата правна квалификация на деянието. По отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимите да бъде наложено наказание при балансирани вината обстоятелства, както и да бъдат уважени предявените граждански искове като основателни и доказани.

 

              Подсъдимите З.А.А. и Б.Х.А. се явяват в съдебно заседание, не се признават за виновни, дават обяснения по обвинението. 

              Подсъдимият З.А. лично и чрез своите защитници адв.К.Т. и адв.Р.С. моли съда да бъде признат за невинен и оправдан по предявените му обвинения.

               Подсъдимата Б.А. лично и чрез своя защитник адв.П.К. моли съда да бъдат призната за невинна и оправдана по предявените и обвинения.

 

             Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установено следното:

  Подсъдимият З.А.А. е  роден на ***г***, адресно регистриран и живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, безработен, неосъждан, ЕГН: **********.

            Подсъдимият е с призната инвалидност и получава социална пенсия.

            От приетата по делото справка съдимост на подсъдимия А. съдът намира като безспорно установено,  че същия не е  осъждан, че не е освобождаван от наказателна отговорност и не му е налагано административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК.

 Подсъдимата Б.Х.А. е родена на ***г***, адресно регистрирана и живуща ***, българка, българска гражданка, с висше образование, омъжена, работи в личен състав на фирма „Т.С.”, неосъждана, ЕГН: **********.

              От приетата по делото справка съдимост на подсъдимата А. съдът намира като безспорно установено,  че същата  не е  осъждана, че не е освобождавана от наказателна отговорност и не и е налагано административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК.

 

              Подсъдимите З.А. и Б.А. са съпрузи от 1995 година /удостоверение за сключен граждански брак – лист 476, т.1 от наказателното/, и от брака си имат едно дете М., родена на ***г. /удостоверение за раждане – лист 476, т.1 от наказателното/. След завършване на висшето си образование, двамата заживели в жилище на подсъдимия А. ***. 

              Подсъдимата А. започнала работа на 20.05.1997г. като екскурзовод с френски език в „Х.Г. П.”, където работила до 10.06.2009г. , когато и е била връчена  заповед за прекратяване на трудовото правоотношение /копие от трудова книжка на Б.А. лист 492 – 495, т.1 от наказателното и копие от Заповед за прекратяване на трудово правоотношение - лист 499, т.1 от наказателното/.

              Подсъдимият З.А. има регистрирана фирма ЕТ „З.А.”***, със седалище и адрес на управление гр.П., бул.„Б.” № **, вписана в регистъра за едноличните търговци при Окръжен съд П. с решение № *** от 10.03.1994г. След завършване на висшето си образование А. не могъл да започне работа по специалността си, и като едноличен търговец започнал да се занимава с търговска дейност, първоначално предоставяйки под наем за ползване видеокасети. Занимавал се и с продажба на сувенири.  По съвет на други лица с които А. имал търговски отношения,  започнал търговия със сребърни изделия.  За осъществяване на търговската си дейност с такива изделия,  подсъдимият ги закупувал от други търговци, между които и ЕТ „Ф.-М.Б.”, ЕТ „П.-И.В.” / виж консигнационен протокол от 08.10.2001г. между ЕТ”З.А.” и „ Ф.-М.Б.” – лист 496, том 1 от наказателното и фактура № 81 от 11.11.2005г. между ЕТ”З.А.”   и  ЕТ „П.-И.В.”,  лист 497, том 1 от наказателното /.

            В периода 2006 година до началото на месец юни 2008 година, подсъдимият закупувал сребърна бижутерия  и от фирма „С.” ЕООД гр.П. с управител свидетел П.Г., които издавали фактури само за продадена стока. / виж стокови разписки издадени на ЕТ „З.А.” от „С.” ЕООД  / лист 256 – 260, т.1 от досъдебното, лист 502 и 503, т.1 от наказателното/.

            През 2006 година, във връзка с промени в правилата за осъществяване търговска дейност със сребърни изделия, подсъдимият А. получил Разрешение от Министерство на финансите на основание разпоредбите на Валутния закон,  като едноличен търговец да извършва външнотърговски сделки с благородни метали и скъпоценни камъни, да изкупува изделия от благородни метали и скъпоценни камъни, да извършва продажба на изделия от благородни метали и скъпоценни камъни от местно производство и от  внос / Разрешение за регистрация № 02962/31.07.2006г.  лист 222,  том 2 на досъдебното/.

            Подсъдимият осъществявал търговската си дейност със сребърни изделия на сергия на площад „Джумаята” в гр.П.,  съгласно разрешение за такава дейност от Община П. / Разрешение от Община П., Район „Централен” № ****** от 06.11.2008г. за извършване търговия само на бижутерия - лист 224, том 2 от досъдебното /. 

 През 2006 година подсъдимият А.  наел  сергия и в гр.Н., в старата му част, където извършвал той продажбите. През това време подсъдимата извършвала продажбите в гр.П., за което време вземала отпуск от  своя работодател.

             За финансиране на дейността си подсъдимият ползвал средства получени от предишната си търговска дейност, средства предоставени му от родителите на подсъдимата, както и чрез кредити взети от банкови институции. В периода от 2005 година до средата на 2009 година били взети следните кредити:

             През 2005 година на подсъдимия З.А. като кредитополучател и Б.Х.А. като солидарен и ипотекарен длъжник бил отпуснат кредит от „ПроКредит банк” АД в размер на 15 000 лева., и във връзка с който на 01.06.2005г. била учредена  договорна ипотека върху жилището им находящо се в гр.П., бул. „Б.” № ** / лист 15, том 2 от досъдебното/.

             През 2006 година на подсъдимия З.А. като кредитополучател и Б.Х.А. като солидарен и ипотекарен длъжник от банка „Хеброс” АД - преименувана в „УниКредит Булбанк” АД бил отпуснат кредит в размер на 24 100 евро, и във връзка с който на 10.05.2006г. била учредена  договорна ипотека върху жилището им находящо се в гр.П., бул. „Б.” № **/ лист 16, том 2 от досъдебното /.

            На 25.04.2007г. на подсъдимия З.А. като кредитополучател и Б.Х.А., Н.И.А. и В.П.Г. като солидарни длъжници бил отпуснат кредит от „Райфайзенбанк” ЕАД в размер на 10 000 лева.   Към договора на 02.06.2009г. е сключен анекс съгласно който към датата на подписването му кредитополучателя е дължал 6592,83 лева , както и че следва да се внесе една изравнителна вноска от 255,37 лева и 34 по 227,02 лева. /лист 41 -  47,  т.2 от досъдебното/.

            През 2008 година е бил  отпуснат кредит в размер на 50 000 евро с кредитополучател З.А. и Б.Х.А. като солидарен и ипотекарен длъжник от „Юробанк и Еф Джи Б.” АД София, и във връзка с който на 14.02.2008г. била учредена  договорна ипотека върху жилищата им находящи се в гр.П., бул. „Б.” № ** и ул.”С.Г.” № ** / лист 17-20, том 2 от досъдебното/.

            На 23.04.2008г. подсъдимите сключили договор за кредит с „Н.” ЕАД за сумата от 10 000 евро,  по който поръчители били свидетелките С.Г.М. и Н.И.А..   Заема бил погасен, като до 19.06.2009г. били внесени от ЕТ „З.А.” сумата от 9 532,54 лева, а останалата част от задължението било погасено чрез внасянето от С.М., Н.И.А. и В.Л.Я. на сума по 5 279,69 лева всяка.  / справки лист 37, 39 и 41 -  44, т. 1 от досъдебното/

            За гарантиране на вземанията си / сумите от по 5 279,69 лева / от  С.М., Н.И.А. и В.Л.Я. било заведено изпълнително дело № 20098260400209 при ЧСИ А.А.  на база издадени им изпълнителни листове срещу Б.Х.А., по което било направено искане за налагане на възбрана върху жилището собственост на Б. *** / лист 11, т.2 от досъдебното /.

            През 2008 година им бил отпуснат кредит с кредитополучател З.А. и Б.Х.А. като солидарен и ипотекарен длъжник в размер на 82 100 евро от „УниКредит Булбанк” АД , и във връзка с който на 16.10.2008г. била учредена  договорна ипотека върху жилищата им находящи се в гр.П., бул. „Б.” № ** и ул.”С.Г.” № *** лист 21 – 22 , том 2 от досъдебното /, с който бил изплатен предходния за 50 000 евро.

             През 2009 година им бил отпуснат  кредит с кредитополучател З.А. и Б.Х.А. като солидарен и ипотекарен длъжник в размер на 40 000 лева от „ПроКредит Банк” АД и във връзка с който на 10.06.2009г. била учредена  договорна ипотека върху жилищата им находящи се в гр.П., бул. „Б.” № ** и ул.”С.Г.” № ** / лист 12 - 13, том 2 от досъдебното /.

 

            Подсъдимите през инкриминирания период притежавали автомобил марка „Фолксваген Голф”,  с първа регистрация от 03.06.1993г., с рег. № ****  / справка от сектор „Пътна полиция” П. -  лист 38,  т.2 от досъдебното/.

 

            Доходите които получавали от търговската дейност на подсъдимия като едноличен търговец и трудовото възнаграждение на подсъдимата, през инкриминираният период били достатъчни за покриване на нуждите на семейството и за поддържане стандарт на живота в рамките на средностатистическия. / данъчни декларации по чл.59 от ЗДДФЛ – лист 477 – 491, т.1 от наказателното, справка НСИ – лист 571 - 574, т.2 от наказателното /.                   

            От приетите по делото писмени доказателства / справки от Агенцията по вписванията – лист 10  и лист 23, т.1 от досъдебното / не се установи в инкриминираният период подсъдимите да са придобивали недвижими имоти.

            От приетите по делото писмени доказателства не се установи наличието на такива удостоверяващи направени от подсъдимите разходи за придобиване на движими вещи с висока стойност, услуги, пътувания.

             За погасяване задълженията на подсъдимите по взетите кредити към посочените по – горе банкови институции, през 2011 година и 2012 година жилищата им находящи се в гр.П. били продадени чрез публична продан от ЧСИ / съобщения и постановление на ЧСИ – лист 507- 509, т.1 от наказателното/.             

 

             Подсъдимият З.А. и свидетелката М.А. са брат и сестра, но не са живели в едно домакинство. Подсъдимият поради инвалидността си бил отглеждан от баба си, която се грижела за него и за рехабилитацията му. До 2006 година срещите между подсъдимите и свидетелката А. били инцидентни.

            Свидетелката М.А. знаейки с какво се занимава подсъдимия и къде работи, през 2006 година, на неустановена в делото дата, го потърсила за съвет относно закупуване на сребърно изделие. След тази среща двамата поддържали постоянна връзка помежду си, провеждали срещи. При нужда подсъдимият А. започнал да подпомага финансово свидетелката. В края на месец септември 2007 година свидетелката заедно със свидетелката М.Н. гостували на подсъдимият в гр.Н.. Разходите по престоя на свидетелките били поети изцяло от подсъдимия. През лятото на 2008 година свидетелката отново гостувала на подсъдимия в гр.Н. за по дълъг период от време.  През 2009 година в отношения им настъпила промяна и се влошили. Била подадена и жалба от страна на свидетелката А.  в Районна прокуратура гр.П. срещу подсъдимите  А.  за извършена измама във връзка с дадени му от нея парични суми в заем.

             Във връзка с подадената жалба до РП П., представени от свидетелката А. документи удостоверяващи теглени от нея кредити, както и от приетите писмени доказателства се установи че същата е сключила с Банка ДСК АД следните договори за кредити за инкриминирания период от началото на 2007 година до началото на  2009 година:

             На  09.02.2007г. свидетелката А.  сключила с Банка ДСК  договор за кредит в размер на 18 000 лева, по който договор сумата от 14 102,43 лева е приведена служебно за погасяване на задължение на лицето по предходен кредит. Остатъкът 3 897, 57 лева свидетелката не е усвоила еднократно на каса при банката / справка от Банка ДСК – лист 445, т.1 от наказателното/.

            На 09.08.2007г. свидетелката сключила нов договор за кредит с Банка ДСК за 25000 лева, по който договор сумата от 17 395,96 лева е преведена служебно за погасяване на кредита от 18 000 лева. Остатъкът /  7 604, 04  лева  свидетелката не е усвоила еднократно на каса при банката / справка от Банка ДСК – лист 445, т.1 от наказателното/.

             На 18.04.2008г. свидетелката сключила нов договор за кредит с банка ДСК за сумата от 28 220,85 лева / равностойността на 14 450 евро към момента на сключването на договора/, по който договор сумата от 23 967,22  лева е приведена служебно за погасяване на кредита от 25 000 лева. Остатъкът   4 253,63  лева свидетелката не е усвоила еднократно на каса при банката / справка от Банка ДСК – лист 445, т.1 от наказателното/.

             Свидетелката А. като клиент на Банка ДСК и във връзка с изплащането на сключените кредитни договори има разплащателна сметка в Банка ДСК с  № *****. 

             По посочената разплащателна сметка  с операционна бележка от финансов център Н. на дата 16.10.2007г. била внесена от името на свидетелката сумата от 8100 лева / справка от Банка ДСК – лист 445, т.1 от наказателното и лист 446, т.1 от наказателното/.

             По  посочената разплащателна сметка на 22.05.2008г. с наредител Л. Н. С. е постъпила сумата от 5000 лева, ведно със съгласие за директен дебит. С операционна бележка от 23.05.2008г. от свидетелката М.А. е била усвоена сума в размер на 5000 лева. / справка от Банка ДСК – лист 445, т.1 от наказателното/.

             По посочената разплащателна сметка на дата 28.10.2008г. е постъпил превод с наредител БНП „Париба” в размер на 7000 лева. На същата дата с операционни бележки 2 броя / лист 450 и 451, т. 1 от наказателното/ свидетелката А. е усвоила сума в размер на 400 лева, 6585 лева и е заплатила такса 15 лева.

 

            Свидетелката М.А. и свидетелката М.К.Н. са приятелки. Свидетелката  М.Н. по професия е психолог и чрез свидетелката А. се запознала със подсъдимия.

             Свидетелката Н. през 2007 година била с месторабота извън гр.П. и със свидетелката А. се чували по телефона. През месец юли на 2007 година на свидетелката Н. се обадила свидетелката А., като и казала че брат и – подсъдимия А. е на работа по морето и че за бизнеса му се нуждае от 2000 лева, които ще върне до месец. Свидетелката Н. се срещнала със свидетелката А. и изразила съгласие да му предостави поисканата в заем сума. На 20.07.2007г. в гр.П. с вносна бележка / лист 226,  т.1 на досъдебното/ в Банка „Пиреус” била приведена сумата от 2000 лева от свидетелката Н. по сметка на името на З.А..  На неустановена дата през месец септември 2007 година свидетелката А. позвънила на свидетелката Н., и в проведения разговор предала на Н. молба от името брат си – подсъдимия А.  а именно искане за пари в заем, необходими му за закупуване на стока  за неговия бизнес, за когото свидетелката имала престава от казаното и от подсъдимия и М.А.. Свидетелката Н. изразила съгласието за предоставяне на парична сума в заем за подсъдимия, и на 25.09.2007г. по договор за кредит в размер на 15 000 лв. от „Уникредит Булбанк”, след като били взети от кредита  100 лева за такси,  получила с нареждане - разписка сумата от 14 900 лева / л.452-455, т.1 от наказателното/. След получаването на сумата свидетелката Н. я предала на свидетелката А.  за съхранение.  В края на месец септември 2007 година, свидетелките А. и Н. по покана на подсъдимия А.  и на негови разноски му гостували за три дни в гр.Н.. След предаването на сумата на свидетелката А., на неустановена дата и месец, в дома и срещнали подсъдимия А., свидетелката Н., както и свидетелката А., при която среща на подсъдимия била предадена  сума  в  брой. Свидетел на това предаване станал Д.Т. – колега на свидетелката А.. В последствие свидетелката Н. не се е срещала със подсъдимия, като е провеждала разговори по телефона по негова инициатива.  Поради не връщане в сроковете които и били казани на предоставените суми в заем на подсъдимия А.,  свидетелката Н. заедно със свидетелите М.А., Л.  С. и А.  Е. от 31.08.2009г.  подали жалба до РП П. срещу подсъдимите А..

 

             Свидетелката М.А. и свидетелката Л.А.С. са приятелки. Свидетелката С. познавала само подсъдимия А., когото срещнала на тържество на свидетелката А.. Свидетелката С. не е имала срещи с подсъдимите и не е провеждала с тях разговори.   На неустановена дата свидетелката А. позвънила на приятелката си – свидетелката С. и поискала от името на подсъдимия А. пари в заем, които щял да върне до няколко дни. Свидетелката С. разполагала в наличност със сумата от 5000 лева и изразила съгласие пред свидетелката А. да ги предостави в заем.  Свидетелката А. има открита разплащателна сметка № ***** в Банка ДСК. По посочената разплащателна /кредитна/ сметка на 22.05.2008г. с наредител Л. Н. С. е постъпила сумата от 5000 лева, ведно със съгласие за директен дебит./ лист 448, т.1 от наказателното/.  С операционна бележка от 23.05.2008г. от свидетелката М.А. е била усвоена сума в размер на 5000 лева. / справка от Банка ДСК – лист 445 и лист 447, т.1 от наказателното/.  След превеждането на сумата свидетелката С. не е се е срещала с подсъдимия, като е имала само телефонен разговор. Поради не връщане на предадените в заем пари заедно със свидетелите М.А., М.Н. и А.Е., свидетелката С. подала жалба срещу подсъдимите в РП П. за извършена измама.

 

             Свидетелят А.Г.Е. е бил в дългогодишни приятелски отношения със  свидетелката М.А..  През месец декември 2007 година свидетелката го запознала със брат си – подсъдимия А., който имал нуждата от сумата от 40 000 лева, и търсел същата в заем за да закупи стока за предстоящите Коледни и Новогодишни празници.  Между подсъдимия А. и свидетел Е. била постигната договореност за сумата от 40 000 лева, като на 19.12.2007г. във връзка с нейното получаване от страна на подсъдимия, той подписал запис на заповед за сумата от 55 000 лева, с поемател свидетел Е., с падеж 20.01.2008г., с клауза „без протест” съгласно чл.500, ал.1 от Търговски закон, както и че ЗЗ му е предявен на 21.01.2008г.  / лист 256, т.1 от наказателното/. Тъй като договореността за изплащане на главницата на сумата от 40 000 лева била за една година, подсъдимия всеки месец предавал на свидетел Е. дължимите лихви съгласно  устната договореност между тях. Едно от плащанията на лихвите било извършено по банков път от подсъдимата А. на 19.08.2008г. когато по сметка на свидетел Е. е била приведена сумата от 5200 лв. / справка извлечение - лист 157, т.1 от досъдебното /.

           На 16.12.2008г.  подсъдимия А. подписал нова запис на заповед в поемател свидетел Е. за сумата от 32 400 лв., с падеж 18.12.2008г., с клауза „без протест” съгласно чл.500, ал.1 от Търговски закон, както и че ЗЗ му е предявен на 19.12.2008г./ лист 256, т.1 от наказателното/.

           На 17.12.2008г. от свидетелката А.М., чрез пълномощника З.А. е сключен договор за продажба  на МПС - джип „Хюндай Галопер”, с рег. **** на свидетел Б.И.Х., зет на свидетел Е.. / лист 506, т.1 от наказателното/  за сумата от 500 лева.

            На 18.12.2008г. от свидетел Б.Х. е сключен договор за продажба на МПС - джип „Хюндай Галопер”, с рег. **** на ЮЛ – А. ЕООД собственост на свидетел Е. за сумата от 500 лева / лист 154 том 1 от досъдебното/.

            Посоченото МПС през месец юли 2009 година е продадено в гр.С./ справка сектор ПП лист 59, т.2 от досъдебното/.  Срещу подсъдимите А. на 31.08.2009г. е била подадена жалба в РП П. от свидетел А.Е. и свидетелите М.А., М.Н. и Л.С. за извършена измама.

 

            Свидетел П.Г.П. и подсъдимите А. били познати. През месец август 2008г. подсъдимия поискал от свидетел П. назаем пари за закупуване на сребърна бижутерия, при което свидетеля му предоставил 700 лв. След около месец по искане на подсъдимия му дал в заем още 500 лв.  През месец октомври 2008г. подсъдимият отишъл при свидетел  П., и му поискал пари в заем, нужни му за бизнеса му. Помолил го да изтегли пари от „Джет кредит”, но свидетел П. отказал. Свидетел П. имал в наличност 4200 лв. получени срещу лихвоточки по жилищно - спестовен влог. Към тях прибавил още 600 лв. и ги дал на подсъдимия.  През месец декември 2008г. подсъдимите А. се срещнали със свидетел  П. и му представили затрудненото си материално  положение и нуждата от средства. Това мотивирало свидетелят да кандидатства за кредит от „Джет кредит”, като подсъдимите поели задължение да изплащат дължимите вноски по кредита. Подсъдимите придружили свидетеля при кандидатстването за заема, подписването на договора и тегленето на сумата от 3000 лв., което станало на 22.12.2008г. След получаване на сумата свидетел П. я предал на подсъдимите.

            Спрямо свидетелят от страна на подсъдимите няма действия по връщане на взетите заеми или изплащане на дължими вноски по кредита.

 

            Свидетел Г.Д.П. е съученик на З.А.. През месец октомври 2008г. двамата се срещнали в гр.П., като това станало по инициатива на подсъдимия. З.А. поискал от П. да изтегли кредит, като сумата спешно му трябвала в заем за търговската му дейност, като посочил че е въпрос на дни да погаси кредита. Свидетел П. кандидатствал за 30 000 лв., но бил одобрен за кредит в размер на 10 000 лв., които той на 07.10.2008г. след като изтеглил, предоставил на подсъдимия А.. На 21.12.2008г. свидетел П. *** с подсъдимия А., който го помолил за нов кредит. На следващият ден свидетелят се срещнал с подсъдимите, които посочили че имат затруднения които са временни. Свидетелят кандидатствал за заем от „Джет кредит”, и бил одобрен за сумата от 7000 лв., която изтеглил на следващия ден – 23.12.2008г. и я предоставил на подсъдимите. По заема, взет от „Джет кредит” от свидетел П., подсъдимата  А. внесла  1 месечна вноска от 172.52 лв., а подсъдимият дал на неустановена дата през лятото на 2008г. на свидетел П. сумата от 450 лв. Други вноски по кредита не били правени от страна на подсъдимите.

 

            Свидетел И.Д.И. и подсъдимият се познавали от деца. Живеели в близост. На 28.12.2008г. вечерта свидетел И. бил поканен на гости у подсъдимите А.. Последните започнали да му обясняват, че имат голямо количество сребърна бижутерия на митница П. и им е необходима сумата от 30 000 лв., за да я освободят. От свидетел И. била поискана в заем сумата от 5000 лв., а когато той отвърнал, че не разполага с такава сума, му предложили да изтегли кредит от „Джет кредит” ако е съгласен, тъй като било въпрос на  дни, след което ще погасят всичко. На следващият ден подсъдимият А. придружил свидетел И. до офис на „Джет кредит”, за да подаде документи.  На 30.12.2008г. тримата заедно отишли до банката и след като свидетел И. изтеглил сумата от 5000 лв. я предал на Б.А..  Първите две вноски от по 670,82 лв. /тъй като кредитът бил за 9 месеца/ били платени от свидетел И.. Третата вноска частично платили подсъдимите, като внесли 650 лв., а дължимия остатък до пълния размер бил платен от свидетел И.. Други вноски по кредита не били правени от страна на подсъдимите.

 

            Свидетел Р.Ч. бил състудент на З. и Б. А.. На 20.12.2008г. го посетили на работното му място в Община П.. Започнали да го убеждават да им изтегли заем от „Джет кредит”, тъй като искали да отворят магазин в „Капана”. След като дал съгласие за теглене на кредит, свидетелят и подсъдимия А. отишли до офис на „Джет кредит” за подаване на документи. На следващия ден – 21.12.2008г. свидетел Ч. изтеглил отпуснатата му сума от 5000 лв. и я дал на двамата подсъдими, които били с него. Подсъдимите  платили две вноски по кредита в размер на 123,57 лв. всяка, след което кредита не бил обслужван.

 

           Свидетелката Ц.Г.Ц. познавала З.А. от дете, а Б.А. от студентските си години. На 07.01.2009г. З.А. я посетил на работното й място – фирма „А.” ООД гр.П.. Обяснил й, че спешно му трябват пари във връзка с откриването на магазин за бижутерия, и че до ще погаси целия кредит. След като дала съгласието си, още същия ден З.А. придружил свидетелката до офис на „Джет кредит”, за да подаде документи. На следващия ден тя изтеглила отпуснатата й сума от 5000 лв., която заедно с договора предала на А..

            Подсъдимите по кредита получен от свидетелката не са правили вноски.

 

           Свидетелката С.Г.М. била колежка на подсъдимата А. *****. Б.А. отишла при свидетелката и поискала от нея да изтегли заем от „Джет кредит”. Обяснила й, че дължат 30 000 лв., които спешно трябва да погасят. Свидетелката не дала веднага отговор като  казала, че ще си помисли. Малко по-късно й звъннал З.А. и поискал да се видят до хотел „Т.” в гр.П.. На срещата подсъдимият посочил притеснението на семейството му, както и че като им отпуснат кредита, за който кандидатствали, ще погасят изцяло нейния. Свидетелката М. приела че затрудненията им са временни и дала съгласие да тегли заем. Двамата отишли до офис на „Джет кредит”, където тя сключила договор за 5000 лв. потребителски кредит / лист 87, том 1 от досъдебното/. На следващия ден – 21.12.2008г. изтеглила приведената сума и я предала на Б.А..

            По-късно разбрала, че по искане на подсъдимите, и други нейни колеги са теглили заеми, както и че има забава при внасянето на дължимите вноски по кредита теглен от нея. За теглените заеми бил уведомен свидетел К.Г.Л. – директор на галерията, който организирал с помощта на адвокат, среща между подсъдимите и служителите на галерията предоставили заеми на подсъдимите, включително и свидетелката М.. След проведен разговор било изготвено на 16.02.2009г. споразумение заверено от нотариус / лист 34 и 35 от т.1 от досъдебното / определящо отношенията между тях и поведението на подсъдимите.

            По кредита от страна на подсъдимите няма направени вноски.

            

            Свидетелката М.М. Р. също работела в „Х.Г. П.” в гр.П.. На 22.12.2008г. сутринта в дома й в гр.П. се обадила Б.А. и притеснено й споделила, че семейството има спешна нужда от пари. Обяснила й, че на митницата имат голямо количество сребро, което трябва да се освободи. Уверила я, че до 10 дни ще погасят заема, който я карали да изтегли от „Джет кредит”. Тъй като знаела, че подсъдимия А. се занимава с продажба на сребърна бижутерия, приела думите й за истина и се съгласила да изтегли пари.  Още същия ден се срещнала с подсъдимите  които отново я уверили, че става въпрос за дни и заедно отишли до офис на „Джет кредит”, където свидетелката Р. била одобрена и й бил отпуснат заем от 7000 лв. Тъй като имало лимит на тегленията преди обяд, тя изтеглила 4000 лв. и ги дала на Б.А., а следобед изтеглила 3000 лв. и ги дала на двамата подсъдими.

             По-късно разбрала, че по искане на подсъдимите, и други нейни колеги са теглили заеми, както и че има забава при внасянето на дължимите вноски. За теглените заеми бил уведомен свидетел К.Г.Л. – директор на галерията, който организирал с помощта на адвокат среща между подсъдимите и служителите на галерията предоставили заеми на подсъдимите, включително и свидетелката Р.. След проведен разговор било изготвено на 16.02.2009г. споразумение заверено от нотариус / лист 34 и 35 от т.1 от досъдебното / определящо отношенията между тях и поведението на подсъдимите.

             Подсъдимите изплатили цялото задължение на свидетелката Р. към „Джет кредит”.

 

             Свидетелката Н.И.А. работела като главен счетоводител в „Х.Г. П.”. През месец септември 2008г. тя срещнала колежката си Б.А., която помагала на съпруга си – подсъдимия А. на сергията за сребърна бижутерия в гр.П.. Помолила я да изтегли заем от „Джет кредит”, тъй като имали нужда от пари за като обещала, че за броени дни със съпруга й ще го погасят. Свидетелката А. дала съгласие, подала документи и изчакала да бъде одобрена. На 19.09.2008г. сключила договор за потребителски кредит за сумата от 5000 лв. Същия ден изтеглила сумата и я предала на подсъдимата А..  Повече не се поинтересувала от кредита, като предполагала, че е погасен. На 23.12.2008г. подсъдимата А. посетила свидетелката А. и поискала заем, за заредят със съпруга й стока. Свидетелката А. имала 1000 лв., които пазела за абитуриентския бал на сина си и които и дала.   По-късно разбрала, че кредитът в „Джет кредит” не е погасен. За теглените заеми бил уведомен свидетел К.Г.Л. – директор на галерията, който организирал с помощта на адвокат среща между подсъдимите и служителите на галерията предоставили заеми на подсъдимите, включително и свидетелката А.. След проведен разговор било изготвено на 16.02.2009г. споразумение заверено от нотариус / лист 34 и 35 от т.1 от досъдебното / определящо отношенията между тях.

            Подсъдимите изплатили цялото задължение на свидетелката към „Джет кредит”.              

            На 09.03.2009г. подсъдимата А. върнала на свидетелката А. сумата от 400 лева от дължимите 1000 лева. / разписка  - лист 33 от т.1 от досъдебното / . Спрямо свидетелката А. от подсъдимите останала невърната сумата от 600 лева.

 

            Свидетелката В.П.Г. също била колежка на подсъдимата А. ***. Първият работен ден след Коледа – 29.12.2008г. подсъдимите отишли при нея притеснени и поискали да изтегли заем в размер на 5000 лв. от „Джет кредит”. Обещали, че веднага след Нова година ще го погасят. След като дала съгласието си, същия ден подсъдимия А. придружил свидетелката Г., за да подаде необходимите документи в офис на „Джет кредит”. На следващия ден тя изтеглила сумата и я предала на подсъдимите.  За теглените заеми бил уведомен свидетел К.Г.Л. – директор на галерията, който организирал с помощта на адвокат среща между подсъдимите и служителите на галерията предоставили заеми на подсъдимите, включително и свидетелката Г.. След проведен разговор било изготвено на 16.02.2009г. споразумение заверено от нотариус / лист 34 и 35 от т.1 от досъдебното / определящо отношенията между тях.

             Подсъдимите по кредита изтеглен от свидетелката Г. внесли три вноски по 152.23 лв. едната.

 

             Свидетелката П.И.И. работела в „Х.Г. П.” и била колежка с Б.А.. Знаела, че съпругът й З.А. се занимава с търговия на сребърна бижутерия. На 06.01.2009г. подсъдимата й се обадила и я помолила да изтегли заем от „Джет кредит”, защото там нямало формалности. Започнала да я убеждава, че парите спешно им трябват за бизнеса и ще погасят кредита в рамките на няколко дни, защото съпругът й очаквал плащания. Свидетелката И. решила, че затрудненията на семейството действително са временни и се съгласила да помогне. Същия ден свидетелката и подсъдимия отишли да подадат документи, при което А. посочил, че става въпрос за дни, защото очаква плащане. На 07.01.2009г. свидетелката П.И. изтеглила сумата от 5000 лв. и ги предала на А.. За теглените заеми бил уведомен свидетел  К.Г.Л. – директор на галерията, който организирал с помощта на адвокат среща между подсъдимите и служителите на галерията предоставили заеми на подсъдимите, включително и свидетелката И.. След проведен разговор било изготвено на 16.02.2009г. споразумение заверено от нотариус / лист 34 и 35 от т.1 от досъдебното / определящо отношенията между тях.   Подсъдимите по кредита изтеглен от свидетелката И. платили четири вноски по 230.92лв. едната, което се равнява на 923,68 лева.

 

             Свидетел К.Д.И. също бил колега на Б.А. в „Х.Г. П.”. На 09.01.2009г. при него в службата отишъл З.А. и го извикал в една от стаите. Там била и Б.А.. Последната започнала разговора, като му обяснила, че спешно се нуждаят от пари във връзка с откриването на нов магазин, които в рамките на 10 дни ще върнат. Свидетел И. заявил, че не разполага с такава сума, при което бил уведомен, че може да ги вземе от „Джет кредит”, както направили други две колежки, които решили да им помогнат. Свидетел И. им обещал, че ще отиде до офиса на „Джет” на следващия ден защото не носел лична карта, но подсъдимият настоял това да стане веднага. Свидетел И. отишъл до дома си, а после придружаван от А. подал документи за заем. На следващия ден изтеглил 5000 лв. и му ги предал. За теглените заеми бил уведомен свидетел  К.Г.Л. – директор на галерията, който организирал с помощта на адвокат среща между подсъдимите и служителите на галерията предоставили заеми на подсъдимите, включително и свидетел И.. След проведен разговор било изготвено на 16.02.2009г. споразумение заверено от нотариус / лист 34 и 35 от т.1 от досъдебното / определящо отношенията между тях

                 Подсъдимите по кредита изтеглен от свидетел И. погасили три вноски по 230.92 лв. едната.

 

            Свидетелката М.Г.Д. също била колежка на Б.А. ***г. на работното й място била посетена от подсъдимите. Поискали и да им даде пари в заем, тъй като имат  сребро на митницата, за което им трябват средства с които не разполагат. Свидетелката дала съгласие да изтегли от „Джет кредит” колкото може по-голяма сума. Същия ден подсъдимият я придружил при подаването на документите. Свидетелката Д. била одобрена за 5000 лв., които изтеглила на следващия ден – 13.01.2009г. и ги предоставила на подсъдимите.  За теглените заеми бил уведомен свидетел К.Г.Л. – директор на галерията, който организирал с помощта на адвокат среща между подсъдимите и служителите на галерията предоставили заеми на подсъдимите, включително и свидетелката Д.. След проведен разговор било изготвено на 16.02.2009г. споразумение заверено от нотариус / лист 34 и 35 от т.1 от досъдебното / определящо отношенията между тях.

            Подсъдимите по отношение кредита изтеглен от свидетелката Д.  погасили две месечни вноски по 230.92лв. едната.

 

           Свидетел В.Д.Х. също работел в „Х.Г. П.”. Подсъдимите поискали от него пари в заем за да освободят задържано сребро на митницата. Свидетел Х. отказал да тегли кредит от „Джет кредит”, но предложил да им помогне с личните спестявания, които имал. На 15.01.2009г. той изтеглил сумата от 2200 лв. и в гр.П. я предал с договор за заем на А., / лист 65, т.1 от досъдебното/  който обещал, че ще я върне до седмица. От тази сума на свидетел Х.  от подсъдимите са били върнати на два пъти общо 1900 лв. За теглените заеми бил уведомен свидетел  К.Г.Л. – директор на галерията, който организирал с помощта на адвокат среща между подсъдимите и служителите на галерията предоставили заеми на подсъдимите, включително и свидетел Х.. След проведен разговор било изготвено на 16.02.2009г. споразумение заверено от нотариус / лист 34 и 35 от т.1 от досъдебното / определящо отношенията между тях  и съгласно което свидетел Х. е дал на подсъдимите лични средства в размер на 500 лева.

 

            Поради неизпълнение на задължението от подсъдимите поето със споразумението, да изплатят задълженията на лицата от споразумението до 16.03.2009г., свидетелите М. Р., С.М., В.Г., П.И., К.  И., В.Х., Н.А. и М.Д. ***, във връзка с която е образувана прокурорска преписка № ***/2009г. и разпоредено извършването на проверка от полицейски служители при сектор „ПИП” на ОД МВР П..  

           На 05.06.2009г. от свидетелите Ц.Ц., И.И., П.П. и Г.П. *** и сектор „П”П” срещу подсъдимите за извършено престъпление по чл.209 от НК.   След извършена проверка от полицейските служители, на основание установеното и изготвена докладна записка, с постановление на прокурор при РП П. 29.09.2009г. е образувано досъдебно производство № **/2009г. по описа на сектор „ПИП” при ОД на МВР П. срещу двамата подсъдими.  Към преписката била присъединена колективна жалба срещу З.А.А. за извършена измама с потърпевши М.А.А., М.К.Н., Л.А.С., А.Г.Е. от 31.08.2009г. 

            Привлечени като обвиняеми по образуваното досъдебно производство и двамата не се признават за виновни. И двамата дават обяснения по предявеното им обвинение, съгласно които не са вземали пари в заем от свидетелката М.А., М.Н. и Л.С.. Съгласно дадените обяснения от двамата поради изплащане на задължението по записа на заповед подписана от З.А. за сумата от 40 000 лева поискано преди срока от свидетел Е.,  са потърсили пари в заем от свои познати и от колеги на Б.А. за да могат да закупят сребърни изделия необходими им за търговската дейност, както и че не са имали намерение да не ги връщат.

            След приключване на досъдебното производство на основание изготвен обвинителен акт, внесен в съда в едно с досъдебното производство се образува и проведе настоящето наказателно производство.

            В хода на наказателното производство подсъдимите не се признават за виновни по предявеното им обвинение, дават обяснения по същото, като подсъдимият А. в обясненията си взе отношение по всяко едно от предявените им обвинения, които по своето съдържание излагат същите факти и обстоятелства посочени от него в досъдебното производство. Подсъдимата Б.А. се присъедини към обясненията дадени от нейния съпруг, като изрази подкрепата си за тяхната достоверност.

            По искане на защитата на подсъдимия А. се допусна и разпита в съдебно заседание свидетел С.Л.М. ***, който изложи факти относно обстоятелствата при които подсъдимия А. е изпълнявал задължението поето със запис на заповед към свидетел Е..

            В хода на съдебното следствие се назначи и изготви съдебно – графологична експертиза. Съгласно заключението на вещото лице С.А.С. ръкописния текст и в двете запис на заповед е положен от подсъдимия З.А., както и че подписите на издател и при двете запис на заповед са положени от подсъдимия З.А.. Съгласно заключението на вещото лице ръкописния тест и подписа на издател за всяка една от записа на заповед, поотделно изследвани, са били изпълнени с една и съща химикална паста, както и че няма в записите на заповед дописвания, промяна на текста и вписване на други текстове. 

            Съдът възприе и кредитира заключението на вещото лице като изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област. Същото не се оспори от страните.

             В хода на съдебното следствие от подсъдимият А. се представиха и приеха към писмените доказателства данъчни декларации по чл.59 от ЗДДФЛ удостоверяващи годишните доходи на едноличен търговец З.А. за инкриминирания период.

            В хода на съдебното следствие се изиска и прие справка от НСИ относно общ разход на домакинствата по групи разходи и брой членове м домакинството за 2007г., 2008г. и 2009г.

            За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка от следните, събрани по делото доказателствени материали - от обясненията на подсъдимите З.А. и Б.А., дадени в съдебно заседание, в кредитираната им от съда част, от свидетелските показания на свидетелите М.А.А., М.К.Н., Л.А.С., А.Г.Е., С.Г.М., Н.И.А., В.П.Г., И.Д.И., П.И.И., Ц.Г.Ц., К.Д.И., П.Г.П., М.Г.Д., В.Д.Х., М.М. Р., Г.Д.П., Р.И.Ч., А.К.М., Б.И.Х., Д.Т.Т., П.Г.Г., К.Г.Л., С.Л.М.,  дадени в съдебно заседание, както и от писмените доказателства, събрани на предварителното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал: копие на вносни бележки и договори за потребителски кредити, справки за внесени суми, служебни бележки,  / лист18, 19, 22-31, 36-45, 48-62, 68-90, 93-96,101-109, 112-113, 116-130,133-148, 163-200, 203-209, 212-216, 227-229, 234-245, 261, 263-267, т.1 от досъдебното/, бележка за върната сума от 400 лева от Б.А. на Н.А. / лист 33, т.1 от досъдебното/, споразумение / лист 34 – 35, т.1 от досъдебното /, договор за заем между В.Х. и З.А. / лист 65, т.1 от досъдебното/, договори за покупко-продажба на МПС / лист 154-155, т.1 от досъдебното/, извлечение по сметки на А.Е. / лист 156-158, т.1 от досъдебното /, вносна бележка с вносител М.Н. /лист 226, т.1 от досъдебното /, фактура № 078/2007г. / лист 255, т.1 от досъдебното/, стокови разписки / лист 256-260, т.1 от досъдебното /, справки съдимост на подсъдимите А. / лист 85 и 87, т.2 от досъдебното /, характеристични справки на подсъдимите А. / лист 167 и 168, т.2 от досъдебно /, социална оценка на З.А.А. / лист 169, т.2 от досъдебното/, удостоверения, копия на нотариални актове, копия на молби от Частни съдебни изпълнители, искания за вписвания на възбрани,  / лист 2 – 35, т.2 от досъдебното/, справки за първоначална регистрация на МПС собственост на З.А. / лист 37 и 38, том 2 от досъдебното /, договор за банков кредит с „Райфайзенбанк” ЕАД и анекс към него / лист 41 – 47, том 2 от досъдебното /, справки относно регистрацията на МПС „Хюндай Галопер” със стара регистрация *** / лист 55-59, т.2 от досъдебното /, информация относно наличности, движение и операции по кредит за текущо потребление № 15480447, усвоен от М.А.А. на 18.04.2008г. във ФЦ П., РЦ П. на Банка ДСК и копия на налична първична документация, съдържаща се в досието по кредит за текущо потребление № 15480447 / лист 65 – 83, т.2 от досъдебното/,  от заключение на съдебно – графологична експертиза / лист 349 – 358, т.1 от наказателното / прочетена на основание чл.282 от НПК и приобщена към доказателствения макатериал,  както и  от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал:  два броя запис на заповед – / лист 256, т.1 от наказателното/, операционни бележки, съгласие за директен дебит, нареждане разписка, договори, вносни бележки, експертно решение, социална оценка, удостоверение за сключен граждански брак, удостоверение за раждане, декларации по чл.59 от ЗДДФЛ, копие извлечение от трудова книжка, консигнационен протокол, фактура № 081/2005г., заповед за прекратяване на трудово правоотношение, удостоверения, стокови разписки, договор за покупко-продажба на МПС, съобщения от ЧСИ,   постановление на ЧСИ, договор за наем върху вещи, договор за заем срещу залог, / лист 445 -512, т.1 от наказателното /, писмо от Агенция „Митници” / лист 547, т.2 от наказателното/, справка от НАП / лист  549, т.2 от наказателното/, справка от сектор „ПП” относно регистрирани МПС на името на М.А. / лист 552-553, т.2 от наказателното/, справка от НСИ / лист 571 – 574, т.2 от наказателното/.

 

             От така установената фактическа обстановка, въз основа на приетети писмени и гласни доказателства, настоящия съдебен състав при Районен съд П. приема, че подсъдимите З.А.А. и Б.Х.А. не са осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.211, вр. чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и че в периода от началото на 2007г. до 15.01.2009г. в гр.П., в условията на продължавано престъпление, след предварително сговаряне помежду си, с цел да набавят за себе си имотна облага са възбудили и поддържали заблуждение: 

           - в периода от началото на 2007г. до 28.10.2008г. са възбудили и поддържали заблуждение у М.А.А. и с това са й  причинили имотна вреда в размер на 39 261.31 лв.;

         - в периода от 20.07.2007г. до края на м. септември 2007г. са възбудили и поддържали заблуждение у М.А.А. и с това са причинили имотна вреда на М.К.Н. в размер на 17 000 лв.;

         - през лятото на 2007г. са възбудили и поддържали заблуждение у М.А.А. и с това са  причинили имотна вреда на Л.А.С. в размер на 5000 лв.;

         - от 19.12.2007г. до 16.12.2008г. са възбудили и поддържали заблуждение у А.Е. и с това са му причинили имотна вреда в размер на 87 400 лв.;

         - в периода от месец август 2008г. са възбудили и поддържали заблуждение у П.Г.П. и с това са му причинили имотна вреда в размер на 9000 лв.;

         - в периода от 07.10.2008г. до 23.12.2008г. са възбудили и поддържали заблуждение у Г.Д.П. и с това са му причинили имотна вреда в размер на 17 000 лв.;

         -  на 20 и 21.12.2008г. са възбудили и поддържали заблуждение у С.Г.М. и с това са й причинили имотна вреда в размер на 5000 лв.;

         - на 22.12.2008г. са възбудили и поддържали заблуждение у М.М. Р. и с това са й причинили имотна вреда в размер на 7000 лв.;

         - в периода 19.09.2008г. – 23.12.2008г. са възбудили и поддържали заблуждение у Н.И.А. и с това са й причинили имотна вреда в размер на 6000 лв.;

         - на 29 и 30.12.2008г. са възбудили и поддържали заблуждение у В.П.Г. и с това са й причинили имотна вреда в размер на 5000 лв.;

         - на 29 и 30.12.2008г. са възбудили и поддържали заблуждение у И.Д.И. и с това са му е причинили имотна вреда в размер на 5000 лв.;

         - на 20 и 21.12.2008г. са възбудили и поддържали заблуждение у Р.И.Ч. и с това са му причинили имотна вреда в размер на 5000 лв.;

         - на 06 и 07.01.2009г. са възбудили и поддържали заблуждение у П.И.И. и с това са й причинили имотна вреда в размер на 5000 лв.;

         - на 07 и 08.01.2009г. са възбудили и поддържали заблуждение у Ц.Г.Ц. и с това са й причинили имотна вреда в размер на 5000 лв.;

         - на 09 и 10.01.2009г. са възбудили и поддържали заблуждение у К.Д.И. и с това са му причинили имотна вреда в размер на 5000 лв.;

         - на 12 и 13.01.2009г. са възбудили и поддържали заблуждение у М.Г.Д. и с това са й причинили имотна вреда в размер на 5000 лв.;

         - на 15.01.2009г. са възбудили и поддържали заблуждение у В.Д.Х. и с това са му причинили имотна вреда в размер на 2200 лв. или всичко в реда в размер на 229 861.31 лв. /двеста двадесет и девет хиляди осемстотин шестдесет и един лева и тридесет и една стотинки/, като измамата е извършена от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване и е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай.

               За обосноваване на своето заключение съдът кредитира изцяло приетите по делото писмени доказателства. За достоверни се ценят писмените доказателствени средства – официални документи и веществени доказателствени средства, чието съдържание не се оспори от страните и съдът кредитира изцяло, но които съдът намира че следва да бъдат обсъдени при разглеждането на всеки един случай касаещи предмета на настоящето дело.

 

              На основата на изложените правни съображения съдът намира следното по всеки пункт от обвинението:

 

              По 1-вия пункт от обвинението относно отношенията между подсъдимите А. и свидетелката М.А.:

 

              Във връзка с изложеното по – горе и на основание приетите по делото писмени и гласни доказателства съдът счита, че не се доказа по безспорен и несъмнен начин че в периода - началото на 2007 година до 28.10.2008г. включително, подсъдимите З.А. и Б.А. да са възбудили и поддържали заблуждение у свидетелката М.А. и с това да са и причинили имотна вреда в размер на 39 261.31 лева , поради следното:

              Измамата по смисъла на НК е имуществено престъпление и е свързано с набавянето на имотна облага за дееца или другиго и причиняване на имотна вреда на другиго. Само при тези предпоставки съдът следва да обсъжда дали са налице и другите предпоставки за такова престъпление.

              След проведеното съдебното следствие и въз основа на приетите по делото доказателства, включително представената справка-извлечение  от Банка ДСК АД  по кредитното досие на свидетелката М.А. съдът счита, че не се доказа изложеното в ОА че предоставените на свидетелката парични суми по сключени договори за кредит в периода началото на 2007 година  - 28.10.2008 година са в размерите, както са посочени в ОА, и които суми са били в наличност за да бъдат предоставени като заеми на подсъдимите, поради следното основания:

 Съгласно ОА в началото на 2007г. двамата обвиняеми се свързали със свидетелката М.А. и й поискали заем, както и че са я убедили да изтегли кредит, като и казали, че имат блокирано сребро на митницата и в момента, в който го реализират  ще  и върнат цялата сума. Тъй като обвиняемите демонстрирали финансови възможности, свидетелката А. приела, че действително затрудненията им са временни и изтеглила от банка „ДСК” сумата от 15 000 лв., които им предоставила.

              След проведеното съдебно следствие и на основание приетите доказателства съдът намира, че от обективна страна не се доказа посоченото в ОА, че в началото на 2007 година свидетелката А. да е получила сума в размер на 15 000 лева по силата на сключен договор за кредит, който е предоставила на подсъдимите като заем. За да се обоснове това свое заключение съдът взе предвид, че съгласно приета справка от Банка ДСК АД / лист 445 от т.1, на наказателното / свидетелката А.,  на  09.02.2007г.  е сключила с Банка „ДСК” АД договор за кредит в размер на 18 000 лева, по който договор сумата от 14 102,43 лева е приведен служебно за погасяване на задължение на лицето по предходен кредит.  Остатъкът 3 897, 57 лева свидетелката не е усвоила еднократно на каса при банката / справка от Банка ДСК – лист 445, т.1 от наказателното/. 

              С оглед на така установеното, съдът намира, че не се доказа че в началото на 2007 година, след дадено съгласие за даване пари в заем и сключен договор за кредит  свидетелката А. да е имала на разположение в брой сумата от 15 000 лева която сума да е предоставила в заем на подсъдимите, както се твърди в ОА. Вярно е, че сключения договор за кредит с Банка „ДСК” АД е за сума от 18 000 лева, по голяма от посочената в ОА сума от 15 000 лева, но тя не е била получена. С договора от 09.02.2007г. е бил погасено задължение на свидетелката А. в размер на 14 102,43 лева породено от  сключен преди посочената дата договор за кредит.  Остатъкът от 3 897,57 лева е в пъти по малък като размер от посочената сума от 15 000 лева, но и той не е бил получен в този си размер от свидетелката така какво е посочено в ОА. Ноторно известен факт е, че сумата от кредита която следва да получи кредитополучателя се привежда по негова сметка в банката и той може да оперира с тази сума като я получи 1. цялата в брой, 2. или с нареждане да се приведе цялата или част от нея по сметка на изрично посочен получател, 3. да заплаща стоки и услуги в търговски обекти чрез картата  или 4. да тегли суми от банкомат, но които суми не надвишават размера от 400 лева за деня в който се теглят.

             От приетите по делото доказателства съдът не установи наличието на такива операции в полза на подсъдимите от страна на свидетелката А., както и дати на тегления на суми в допустимия размер от банкомат и обосноваващи заключението за налична сума в брой в размер на 15 000 лева, и предоставянето и от свидетелката в  разпореждане на подсъдимите. 

             В хода на съдебното следствие на основание приетите писмени доказателства и показания на свидетелката А. се установи,  че свидетелката на неустановена дата преди 2007 година е сключила с Банка „ДСК” АД договор за кредит за сумата от 15 000 лева. По делото не се представиха от страните доказателства удостоверяващи начина на получаване и усвояване на сумата. Тази сума получена по сключен договор за кредит преди 2007 година не е предмет на обвинение спрямо подсъдимите З.А. и Б.А., поради което и не следва да бъде обсъждана. Във връзка с изложеното съдът намира, че като обстоятелство извън предмета на настоящето производство съдът не следва да прави обсъждане и на посоченото от свидетелката А. че е имала такава сума в брой и че същата е била предоставена на нейни познати за закупуване на жилищен имот извън гр.П., както и че след връщането и е била предоставена на подсъдимите.   Обстоятелствената част на ОА очертава фактическите параметри на произнасяне на съда по повдигнатото обвинение, поради което не е налице правно основание за произнасяне на съда относно тази сума, както и за събиране на доказателства определящи параметрите на този договор за кредит.

               С оглед на така установеното, съдът намира, че от обективна страна не се доказа посоченото в ОА, че през пролетта на 2008 година свидетелката А. да е предоставила на подсъдимите А. пари в заем които да е получила по силата на сключен договор, така както е посочено в ОА  поради следните основания:

             Съгласно ОА свидетелката М.А. на 18.04.2008г. изтеглила от банка „ДСК” сумата от 14 450 евро, които й били изплатени в български лева – 28 261.31 лв. /по курс 1.9558 лв. за 1 евро/.

             С част от сумата / не посочена като размер в ОА/ бил рефинансиран първия кредит в размер на 15 000 лв., а остатъка,  тя предала на подсъдимия А..

             В хода на съдебното следствие се установи, че на 18.04.2008г. свидетелката А. е сключила договор за кредит с банка ДСК за сумата от 28 220,85 лева / равностойността на 14 450 евро към момента на сключването на договора/, по който договор сумата от 23 967,22  лева е приведена служебно за погасяване на предходно изтеглен кредит от 25 000 лева / договора за кредит е от 09.08.2007г. посочен в справка-извлечение на Банка ДСК АД лист 445, т.1 от наказателното, но който не включен в обвинението /. Остатъкът от  4 253,63  лева свидетелката не е усвоила еднократно /  справка от Банка ДСК – лист 445, т.1 от наказателното/. От приетите по делото доказателства в хода на съдебното следствие не се установи тази сума да е била получавана цялата в посочения като остатък размер от свидетелката, както и на части до посочения в ОА размер. Ноторно известен факт е че сумата от кредита която следва да получи кредитополучателя се привежда по негова сметка в банката и той може да оперира с тази сума като я получи 1. цялата в брой, 2. с нареждане да се приведе цялата или част от нея по сметка на изрично посочен получател, 3. да заплаща стоки и услуги в търговски обекти чрез картата  или 4. да тегли суми от банкомат, но които суми не надвишават размера от 400 лева за деня на тегленето. От приетите по делото доказателства съдът не установи наличието на такива операции в полза на подсъдимите от страна на свидетелката А. и обосноваващи заключението за предоставянето на парични средства в размер на 4 253,63 лева в разпореждане на подсъдимите.

               Поради изложеното съдът прие че на датата 18.04.2008г., както и в следващите дни свидетелката А. не се е разпореждала със сума в размер на 4 253,63 лева в  полза на подсъдимите А., поради което и от обективна страна не може да се обоснове заключение и за наличие на  правно основание съгласно твърдяното в ОА. Размера на предишния кредит служебно погасен с кредита от 18.04.2008г. не е в размер на 15 000 лева както се посочва в ОА, а е бил в размер на 25 000 лева, съгласно договор за кредит от 09.08.2007г. Във връзка с изложеното съдът намира, че следва да посочи, че след проведеното съдебно следствие при даване ход по същество от страна на обвинението не се посочиха фактите определящи размера сумата, която като част от предоставен кредит, съгласно ОА, е послужила за рефинансиране на кредит от 15 000 лева. В хода на съдебното следствие се установи, че при сключването на договор за кредит от 09.02.2007г. от свидетелката А. е бил служебно погасен предходен кредит в размер на 15000 лева, както и че след 09.02.2007г. до 28.10.2008г. свидетелката А. не е сключвала договор за кредит в размер на 15 000 лева.

               Поради изложеното съдът намира че от обективна страна не се доказа свидетелката А. да е получавала по силата на договор за кредит сума в брой в  размер на  28 261.31 лв. / равностойността на 14 450 евро/ или по малка, както и на сума в брой в размер на 4 253,63 лева за да е в обективна възможност да ги предостави на друго лице различно от нея, включително и подсъдимите, както и не се доказа наличието на такива суми по нейната разплащателна сметка и за извършването на разпоредителни действия / нареждания / за привеждане на такива суми в полза на подсъдимите.

              От приетите по делото доказателства съдът намира, че не са доказа наличието на сключен договор за кредит овърдрафт в полза на свидетелката А. в размер на 4000 лева както се твърди в ОА. Ноторно известно като факт е,  че Кредитът овърдрафт се предоставя за допълване на временен недостиг на собствени средства за: безкасово плащане на  задължения - данъци, такси и услуги; теглене на суми в брой чрез банкова карта от терминални устройства АТМ и POS; заплащане на стоки и услуги чрез банкова карта от POS в търговски обекти и АТМ. Кредитът овърдрафт се усвоява по разплащателната сметка в лева или валута, до разрешения размер и може да се ползва изцяло или на части. Както се посочи и по горе, предоставяйки сумата в разплащателната сметка на кредитополучателя той може да усвои сумата  изцяло, като прави безкасови плащания, теглене на суми в брой от терминални устройства, но която сума не може да е по – голяма от 400  лева  на теглене, което е само едно за деня. 

              От събраните по делото доказателства не се установи кредит в размер на 4000 лева при условията на овърдраф да е бил предоставян на свидетелката А. в периода след  18.04.2008г. до 27.10.2008г.,  от Банка ДСК АД, както и от друга кредитна институция, поради което съдът обоснова заключение за не наличието на сключен такъв договор и обективна невъзможност за неговото обсъждане спрямо предмета на настоящето дело.

               Съгласно наказателната теория и съдебната практика обстоятелствената част на обвинителния акт очертава фактическите параметри на произнасянето на съда по повдигнатото обвинение. Когато в нея е описано несъставомерно деяние, съдът трябва да постанови оправдателна присъда.   Във връзка с така установеното от обективна страна относно размера на сумите за получаване по договори за кредит сключени от свидетелката А. с Банка ДСК АД на 09.02.2007 година, на 18.04.2008 година, начина на усвояването им, както и не установяване наличие на сключен договор за кредит при условия на овърдрафт в размера на 4000 лева съдът намира като недоказано наличието на обстоятелствата обосноваващи обвинението на подсъдимите относно посочените в ОА по реда на посочването и три  кредита от свидетелката А..

              В хода на съдебното следствие, на основание приетите по делото писмени доказателства се установи като  безспорно, че на 28.10.2008г. по разплащателната сметка на свидетелката М.А. в Банка ДСК АД, от БНП ”Париба” / „Джеткредит” /, като наредител е направен превод на сумата от 7000 лева, като на същата дата свидетелката е усвоила сумата,  като на касата е получила 6 585 лева / операционна бележка – лист 450, т.1 от наказателното/, по Кредитна карта е направен трансфер от 400 лева / операционна бележка лист 451, т.1 от наказателното/ и заплатени 15 лева такса. Не се представиха и доказателства относно начина на разпореждане от страна на свидетелката А. със сумата от 6 585 лева получени в брой на касата на Банка ДСК АД на 28.10.2008г.  Поради не представяне от страните да доказателства определящи правното основание за получаването на тази сума от свидетелката А., както и поради ноторно известното, че кредит при условия на овърдрафт се отпуска от кредитна институция в която кредитополучателя има открита разплащателна сметка с оглед изпълнението на договореностите по кредита, съдът обоснова заключение за не доказаност че преведената сума е именно от сключен договор за кредит при условия на овърдрафт както се твърди в  ОА. 

              Но въпроса относно условията на договора между свидетелката А. и БНП „Париба” не е от толкова голямо значение за настоящето дело. От значение за делото е имаме ли отговор на въпроса как са били използвани тези средства и дали са били предоставени на подсъдимите и при какви договорености.

              Въз основа на установеното по настоящето дело, съдът намира, че не се установи наличието на доказателства в обем определящ заключение относно наличието на договореност между свидетелката А. и подсъдимите за предоставянето на пари в заем в размер на 7000 лева както е посочено в обвинителния акт. Подсъдимите, и най вече подсъдимия А. са били в обективна представа относно финансовите възможности на свидетелката А.. Подсъдимият З.А. е подпомагал свидетелката А. при нужда, факт който и свидетелката потвърди в показанията си дадени в съдебното следствие.  Подсъдимите не отричат че са търсили пари в заем от техни познати – П.П., Г.П., И.И., Ц.Ц., Р.Ч.,  както и от колеги на Б.А.. Подсъдимият А. не отрича и факта, че е водил разговори за предоставяне на заем и е получил пари в заем от свидетел А.Е..

             Относно посоченото в ОА за наличието на такова предоставяне и за обосноваване на обвинение спрямо подсъдимите, съдът намира че същото се основава изцяло върху свидетелките показания на М.А., които в контекста си излагат твърдения за устно постигната договореност за предоставяне на пари в заем от страна на свидетелката А. в разпореждане на подсъдимите, без определен срок на връщане и наличие на определящо условие за това връщане, а именно придобиване от страна на подсъдимите на сребърни изделия / закупуване / и последващото им продаване.

              Подсъдимите отричат наличието на такъв факт.

              В хода на съдебното следствие не се установи наличието на доказателства относно изпълнението на договор за кредит между свидетелката М.А. и БНП „Париба” сключен както е посочено в ОА на 27.10.2008г., както и наличието на доказателства удостоверяващи редоставяне от страна на свидетелката А. в заем на подсъдимите на сума в размер на 7000 лева, така както е посочено в ОА. Установи се че с операционна бележка на касата на Банка ДСК АД свидетелката е получила в брой сума в размер на 6 585 лева, но което не е достатъчно доказателство за обосноваване на заключение за предоставянето и на подсъдимите като заем.

              С договора за заем съгласно разпоредбата на чл.240 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/  заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.  Договора е реален и той е сключен когато е настъпило реално предаване на договорената сума във владение на заемателя.

             Разпоредбите на НПК не определят кръга на обстоятелствата които може да се установят със свидетелските показания, както и относно конкретните факти, които намиращи се във връзка с обстоятелствата по делото като доказателство ще допринесат за тяхното изясняване.  Но с оглед установеното от обективна страна по делото че на 28.10.2008 година свидетелката М.А. не е имала в наличност сумата от 7 000 лева за да я предостави в заем на подсъдимите както е посочено в ОА, както и поради установената недоказаност от обективна страна на изложеното в показанията на свидетелката А. относно сключените от нея договори за кредит в инкриминирания период и тяхното усвояване, съдът не кредитира и показанията на свидетелката в частта им относно получената на 28.10.2008г. по разплащателната сметка на свидетелката сума и тяхното използване. Подсъдимият А. е познавал финансовите възможности на свидетелката А., поради което и я подпомагал когато е имала нужда. Посоченото като обстоятелство не се отрича и от свидетелката А., поради което показанията на свидетелката А. относно предоставянето на сума в размер на 7 000 лева получена по договор за кредит при условия на овърдрафт в заем на подсъдимите съдът намира че не е достатъчно да се обоснове за заключение относно наличие на реално предаване на такава сума както и за извършване на измама по смисъла на чл.209 от НК от страна на подсъдимите спрямо свидетелката за същата сума.

              Във връзка с така установеното от обективна страна съдът намира, че следва да посочи че кредитира като достоверни обясненията на подсъдимите дадени в съдебното следствие в тази им част. Подсъдимият А. посочи че не е  вземал кредити от свидетелката А., за което като обстоятелство от значение по делото подсъдимата  Б.А. заяви че подкрепя изложеното от нейния съпруг, включвайки обясненията му в тази им част. В хода на съдебното следствие не се установи между подсъдимите и свидетелката А. да е извършена каквато и да е размяна на писмени документи, които да удостоверяват по надлежен начин заемното правоотношение, което свидетелката А. твърди, че е възникнало. Липсват данни, освен изложеното от свидетелката, кога е постигнато между страните съгласие за сключването на неформалното заемно правоотношение. Договорът за заем, в зависимост от различни критерии при неговия анализ, има следните характеристики: той е реален, по принцип безвъзмезден, каузален, неформален - не е необходима определена форма за неговата действителност, може да бъде сключен и  при така наречената устна форма. Писмената форма е форма за доказване на същия. Предвид на това, че договорът за заем е реален, същият се счита сключен едва когато въз основа на съгласието на страните заетите пари или вещи бъдат предадени на заемателя. Като консенсуален договор предполага постигането на съгласие между двете страни по него за сключването му.  Във връзка с посоченото и установеното в хода на съдебното следствие, съдът намира, че не се установи по безспорен и несъмнен начин наличието на съгласие за сключването на такъв договор между свидетелката А. и подсъдимите, както и относно реално предаване във владение на подсъдимите на сума в размер на 6 585 лева. Не се установи наличието и на обстоятелства мотивиращи поведението на подсъдимите за извършваните на такива и представляващи измама по смисъла на НК.

            Поради изложеното съдът счита, че не се доказа по безспорен и несъмнен начин от обективна и субективна страна, че в периода - началото на 2007 година до 28.10.2008г. подсъдимите З.А. и Б.А. да са възбудили и поддържали заблуждение у свидетелката М.А. и с това да са и причинили имотна вреда в размер на 39 261.31 лева и поради което ги оправда и призна за невинни по предявеното им обвинение в тази им част.

              Съгласно наказателната теория и съдебната практика обстоятелствената част на обвинителния акт очертава фактическите параметри на произнасянето на съда по повдигнатото обвинение. Когато в нея е описано несъставомерно деяние, съдът трябва да постанови оправдателна присъда. 

 

             По 2-вия пункт от обвинението относно отношенията между подсъдимите А.  и свидетелката М.Н.:

 

             Във връзка с изложеното по – горе и на основание приетите по делото писмени и гласни доказателства съдът счита, че не се доказа по безспорен и несъмнен начин, в периода от 20.07.2007г. до края на месец септември 2007г. подсъдимите да са възбудили и поддържали заблуждение у М.А.А. и с това да са причинили имотна вреда на М.К.Н. в размер на 17 000 лв. поради следните основания:

              Свидетелката М.Н. е психолог по професия. В хода на проведеното съдебно следствие съдът намира като безспорно установено и неоспорено от страните, че свидетелките М.А. и М.Н. са приятелки, както и че свидетелката М.Н. се е срещала с подсъдимия З.А., без присъствието на подсъдимата Б.А.. Срещите били по повод на въпроси от професионалната подготовка на свидетелката. На срещата са присъствали свидетелките М.А. и А.М. Свидетелката не е имала срещи и не е провеждала разговори с подсъдимата А. относно обстоятелствата предмет на обвинението. Не се установи подсъдимата А. да е имала знание, да е давала съвети, одобрение мотивиране поведението на подсъдимия при срещите му със свидетелката Н.. Като установено и неоспорено от страните съдът намира и обстоятелството, че при срещите си със свидетелката Н. подсъдимият, относно бизнеса с който се занимавал, изразявал мнение за успешно развитие с перспективи за разширяването му. Като установено и неоспорено от страните съдът намира и обстоятелството, че подсъдимата А. е осъществявала продажба на сребърни изделия от името на подсъдимия на сергията в гр.П., както за не наличието на нейно участие при  вземането на решения относно този бизнес през периода предмет на обвинението а именно 20.07.2007г. и септември 2007г. от страна на подсъдимия.

              При измамата деецът чрез възбуждане или поддържане на заблуждение мотивира измамения извърши разпоредителни действия, които да причинят имотна вреда на него или на другиго. Измамата по смисъла на НК е имуществено престъпление и е свързано с набавянето на имотна облага за дееца или другиго и причиняване на имотна вреда на другиго. Само при тези предпоставки съдът следва да обсъжда дали са налице и другите предпоставки за такова престъпление.

 Съгласно ОА през месец юли 2007г. А. бил на морето, за това се свързал със сестра си М.А. и й обяснил, че за бизнеса спешно се нуждае от 2000 лв., които ще върне до месец, за което свидетелката А. се свързала със М.Н., която решила да помогне и на 20.07.2007г. му изпратила по банков път / вносна бележка лист 226, т.1 от досъдебното / сумата от 2000 лв., за които знаела от свидетелката А., че ще й бъдат върнати след месец.

 През месец септември свидетелките Н. и А. за три дни били на море по покана на подсъдимия, който демонстрирал много добро благосъстояние, както и че помолил относно взетите 2000 лв. да го изчакат, защото му трябвали оборотни средства. Съгласно ОА след като се върнали от морето чрез сестра си,  подсъдимият отново помолил свидетелката Н. да помогне на семейството с пари, с които да закупи нова стока от чужбина. Последната се съгласила да му услужи и на 25.09.2007г. изтеглила кредит от 15 000 лв., а няколко дни по-късно в дома на М.А. *** лично дошъл А. и взел сумата след като я преброил и в присъствието на свидетел Д.Т.. Съгласно ОА поради не връщането на сумата свидетелката Н. отказала да тегли кредит за поискана нова сума от 5000 лева.

 Подсъдимият А. в хода на съдебното следствие даде обяснения по предявеното му обвинение, като отрече наличие на проведени разговори със свидетелката Н. относно не върната сума от 2000 лева, както и за получени 15 000 лева поискани от него чрез сестра му М.А. от свидетелката Н..

 В досъдебното производство са представени от свидетелката Н. копие от вносна бележка / лист 226, т.1 от досъдебното/, както и копие от погасителен план към договор за кредит в размер на 15 000 лева. В хода на съдебното следствие относно казуса се представиха копие от нареждане разписка за получаване на сума в размер на 14900 лева от страна на М.Н. по договор за кредит  от 25.09.2007г. / лист 452, т.1 от наказателното/, както и копия на документи относно кредита от 25.09.2007г. предоставен от Уни Кредит Булбанк на М.Н. / лист 453 – 455, т.1 от наказателното/.

            Представи се и операционна бележка от финансов център Н., съгласно която  на дата 16.10.2007г. от името на свидетелката М.А.  по нейната разплащателна сметка в Банка ДСК с  № ***** за привеждане на сумата от 8100 лева / справка от Банка ДСК – лист 445, т.1 от наказателното и лист 446, т.1 от наказателното/, в която подписа на вносител е на подсъдимия З.А., чиято уникалност поради инвалидността на едната му ръка е видима и различима, без да е необходимо заключение на вещо лице в тази насока.

              В случая относно отношенията между подсъдимите и свидетелката Н.,  обвинението е развито върху показанията на свидетелката М.А. и М.Н. за наличие на постигнато съгласие за предоставяне в заем на пари от свидетелката М.Н. на подсъдимия А.. Поради не наличието на доказателства удостоверяващи съпричастността на подсъдимата Б.А. в осъществените срещи и договорености със свидетелката А. съдът обоснова заключение за признаването и за невинна и оправдаването и по предявеното и обвинение за извършена измама по смисъла на НК в съучастие с подсъдимия З.А. по отношение на свидетелката А..

             На основание установеното като фактическа обстановка и приетите по делото писмени и гласни доказателства съдът обоснова следните правни изводи относно предявеното обвинение спрямо подсъдимия З.А. за извършено престъпление измама по смисъла на НК спрямо свидетелката Н.:

             При измамата деецът чрез възбуждане или поддържане на заблуждение мотивира измамения, а не друго лице да извърши разпоредителни действия, които да причинят имотна вреда на него или на другиго. За да е налице престъплението измама от обективна страна, следва  конкретно определено лице да бъде заблудено, като се създаде у това лице от страна на извършителя на деянието невярна представа относно такива обстоятелства, съобразно с които заблуденият решава и върши имуществено разпореждане, от което настъпват вреди.  С оглед на изложеното и доказателствата по делото съдът намира, че подсъдимият А. не е мотивирал свидетелката Н. да извършва каквито и да е действия по разпореждане със свое имущество. От показанията на свидетелката Н. които съдът кредитира, с изключение на твърдението за наличие на измама по смисъла на НК, се установява че само свидетелката М.А. е говорила с нея за нужда от пари за бизнеса на брат и, както и че е правила само свидетелката А. в периода предмет на обвинението 20.07.2007г. края на месец септември 2007 година искане за предоставяне от свидетелката Н. на пари в заем на брат и.  Безспорно  е обстоятелството, че свидетелката реално не е познавала бизнеса на подсъдимия, че е имала представа доколкото той е говорил за него пред нея, както и от краткия и престой през месец септември на 2007 година в гр.Н., където заедно със свидетелката А. са гостували на подсъдимия. Безспорно е, и че в хода на проведеното съдебно следствие не се установиха обстоятелства  подсъдимият да е създал невярна представа у свидетелката Н., които да са я мотивирали за действията посочени в обвинителния акт. Поради не наличието на разговори между подсъдимият А. и свидетелката Н. относно сумите предмет на обвинението а именно 2000 лева на 20.07.2007. и 15 000 лева  на 25.09.2007г. и във връзка с посоченото по – горе относно договора за заем съдът намира че между двамата не е имало и устен договор за заем за посочените суми. Договорът за заем, в зависимост от различни критерии при неговия анализ, има следните характеристики: той е реален, по принцип безвъзмезден, каузален, неформален - не е необходима определена форма за неговата действителност, може да бъде сключен и  при така наречената устна форма. Писмената форма е форма за доказване на същия. Предвид на това, че договорът за заем е реален, същият се счита сключен едва когато въз основа на съгласието на страните заетите пари или вещи бъдат предадени на заемателя. Като консенсуален договор предполага постигането на съгласие между двете страни по него за сключването му. Между подсъдимия и свидетелката Н. не е извършена  размяна на писмени документи, които да удостоверяват по надлежен начин заемното правоотношение, което ищецът твърди, че е възникнало. Липсват данни, освен изложеното от свидетелите Н. и А. за внесена сума в размер на 2000 лева / лист 226, т.1 от досъдебното / кога е постигнато съгласие за сключването на неформалното заемно правоотношение.     

              Относно сумата от 15 000 лева се представиха освен показанията на свидетелките Н. и А., и показанията на трето незаинтересовано от изхода на делото свидетел  а именно на Д.Т., колега на свидетелката А.. В тези показания свидетел Т. изложи факти относно дадени от свидетелката Н. на свидетелката А. на пари, които в присъствието на свидетелката Н. били предадени на брата на свидетелката А.. В показанията на свидетел Т. / лист 130, т.1 от наказателното / не се съдържат данни относно наличието на договореност на срок на връщане.  Съдът кредитира показанията на свидетел Т., с изключение в  частта им относно размера на сумата а именно че е била 15 000 лева, първо защото самия свидетел каза че не е била броена, само е било казано че са толкова, както и поради това че със средствата на доказване в наказателен процес а именно чрез свидетелски показания,  не може да се заобикаля разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК съгласно който свидетелките показания са недопустими установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително.

             Противоречивостта в показанията на свидетел Т., с тези на свидетелките Н. и А., както и поради отричането от страна на подсъдимия за наличие на устно сключен договор за заем между него и свидетелката Н., както и установеното в хода на съдебното следствие наличие на превод от страна на подсъдимия в размер на 8100 лева по разплащателната сметка на свидетелката М.А. на 16.10.2007 г. / лист 446, т.1 от наказателното / съдът обосновава извод за наличие на друго правоотношение, различно от посоченото в ОА, и  което не е елемент на обвинението спрямо подсъдимия А. по настоящето производство.

              Но освен посоченото, с оглед на това че измамата по смисъла на НК е имуществено престъпление и е свързано с набавянето на имотна облага за дееца или другиго и причиняване на имотна вреда на другиго, в хода на съдебното следствие съдът намира, че не се установи по несъмнен и безспорен начин, че с вносна бележка / лист 226, т.1 от досъдебното / в патримониума на подсъдимия е постъпила сумата от 2000 лева, тъй като не се доказа че посочената сметка с титуляр подсъдимия е била негова, както и че същата е била активна и че твърдяната сума е постъпила и подсъдимият се е разпоредил с нея.

              С оглед заинтересоваността от изхода на делото и отношенията на свидетелката А. със свидетелката Н. съдът не кредитира показанията на свидетелката А. дадени в съдебно заседание в частта им относно обстоятелствата че подсъдимия А. я е търсил за пари взети в заем от свидетелката Н..

            Поради изложеното съдът счита, че не се доказа по безспорен и несъмнен начин от обективна и субективна страна, че в периода 20.07.2007. края на месец септември 2007 г.  подсъдимите да са възбудили и поддържали заблуждение у М.А.А. и с това да са причинили имотна вреда на М.К.Н. в размер на 17 000 лв. и поради което ги оправда и призна за невинни по предявеното им обвинение в тази им част.

 

             По 3-вия пункт от обвинението относно отношенията между подсъдимите А. и свидетелката Л.С.:

 

             Във връзка с изложеното по – горе и на основание приетите по делото писмени и гласни доказателства съдът счита, че не се доказа по безспорен и несъмнен начин, че през лятото на 2007г. подсъдимите да са възбудили и поддържали заблуждение у М.А.А. и с това да са причинили имотна вреда на Л.А.С.  в размер на 5 000 лв. поради следните основания:

              Въз основа само на дадени в хода на досъдебното производство показания като свидетел от Л.С. е предявено срещу подсъдимите З. и Б. А. обвинение за извършено престъпление по смисъла на чл.209 от НК – измама, по отношение на свидетелката С. която е извършена през лятото на 2007 година.

              Съгласно наказателната теория и съдебната практика обстоятелствената част на обвинителния акт очертава фактическите параметри на произнасянето на съда по повдигнатото обвинение. Когато в нея е описано несъставомерно деяние, съдът трябва да постанови оправдателна присъда.  / Решение № 65 от 02.02.2006г. по н.д. № 664/2005г. на Първо н.о. на ВКС – докладчик Румен Ненков, Бюлетин на ВКС кн.7 за 2005г. /.  

              В хода на проведеното съдебно следствие съдът намира като установено по несъмнен и неоспорен начин, на основание показанията на свидетелката С. / лист 380 – 381 от т.1, на наказателното/ както и от приетите писмени доказателства, че през лятото на 2007  година свидетелката С. не е извършвала действия по разпореждане с парични средства и привеждане на парична сума в размер на 5000 лева по разплащателна сметка на свидетелката А., както и че това е ставало през 2008 година, на 22.05.2008г. Установи се,  че  по разплащателна сметка № ***** в Банка ДСК на името на свидетелката М.А., на 22.05.2008г. с наредител Л. Н. С. е постъпила сумата от 5000 лева, ведно със съгласие за директен дебит./ лист 448, т.1 от наказателното/.  С операционна бележка от 23.05.2008г. от свидетелката М.А. е била усвоена сума в размер на 5000 лева. / справка от Банка ДСК – лист 445 и лист 447, т.1 от наказателното/.  Установи се в хода на съдебното следствие от показанията на свидетелката С., че тя е имала само една среща с подсъдимия А., на тържество на свидетелката А., когато го е видяла и е разбрала че той е брат на М.А., както и че не е имала никакви лични срещи и разговори с него. На основание посоченото като установено съдът обоснова заключение относно не доказаност  на твърдените от обективна страна обстоятелства в ОА относно времето на извършването на деянието предмет на обвинение спрямо подсъдимите, и тъй като правоотношението породено на 22.05.2008 година не е предмет на обвинение не определя задължение за съда за произнасяне  по него.

             Освен изложеното при постановяване на своя съдебен акт съдът взе предвид, че подсъдимите А. лично не са контактували със свидетелката С., както и че при обажданията от страна на свидетелката А., тя е говорила от името на своя брат – подсъдимия З.А., но не е споменавала името на подсъдимата Б.А., нито е посочвала наличието на знание и съгласие за възникването и осъществяването на правоотношения между подсъдимите и свидетелката С.. От показанията на свидетелите М.А. и Л.С. не се установи подсъдимата А. да е имала знание, да е давала съвети, одобрение и да е мотивирала поведението на подсъдимия при осъществяване на отношенията със  свидетелката С. така както са посочени в ОА.

              Поради изложеното съдът счита, че отношения между подсъдимите и свидетелката С. така както са посочени в ОА не е имало, тъй като нито заедно, нито поотделно се са мотивирали свидетелката С. за извършване на разпоредителни действия със свое имущество, и които действия да представляват измама по смисъла на НК.  Поради изложеното съдът при постановяването на своя съдебен акт призна подсъдимите за невинни и ги оправда по предявеното им обвинение за извършено престъпление измама по отношение на свидетелката С..

 

             По 4-вия пункт от обвинението относно отношенията между подсъдимите А. и свидетел А.Е.:

 

              Във връзка с изложеното по – горе и на основание приетите по делото писмени и гласни доказателства съдът счита, че не се доказа по безспорен и несъмнен начин, че от 19.12.2007 година до 16.12.2008 година подсъдимите да са възбудили и поддържали заблуждение у А.Е. и с това да са му причинили имотна вреда  в размер на 87 400 лв. поради следните основания:

              При измамата деецът чрез възбуждане или поддържане на заблуждение мотивира измамения, а не друго лице да извърши разпоредителни действия, които да причинят имотна вреда на него или на другиго. За да е налице престъплението измама от обективна страна, следва  конкретно определено лице да бъде заблудено, като се създаде у това лице от страна на извършителя на деянието невярна представа относно такива обстоятелства, съобразно с които заблуденият решава и върши имуществено разпореждане, от което настъпват вреди.   В хода на съдебното следствие от показанията на свидетелката М.А.,  на свидетел А.Е., на свидетелите А.М. и Б.Х. се установи, че подсъдимата Б.А. не е имала  разговори и срещи със свидетел А.Е., както и не се установи наличието на доказателства удостоверяващи знание и дадено съгласие относно постигане на определени или направени договорености между подсъдимия А. и свидетел А.Е.. От посочените гласни доказателства се установи, че свидетелката М.А. е осъществила срещата между подсъдимия А. и свидетел Е., както и че само свидетелката М.А. е присъствала на някои от срещите между тях. Някои от срещите са били и само между подсъдимия и свидетел Е.. С оглед на изложеното съдът намира, че не се доказа по безспорен и несъмнен начин участието на подсъдимата Б.А. за постигнатите договорености между подсъдимия и свидетел Е., както и по какъвто и да е начин да е възбуждала и поддържала заблуждение у свидетел Е. с което да му е причинена имотна вреда в размера посочен в ОА, поради което при постановяване на своя съдебен акт по отношение на подсъдимата Б.А. относно предявеното и обвинение за извършена в съучастие с подсъдимия З.А. измама по отношение на свидетел А.Е. бе призната за невинна и оправдана .

              Относно отношенията между подсъдимия и свидетел Е., с оглед крайния съдебен акт, то съдът за постановяването му взе предвид следното:

               Свидетел Е. е в приятелски отношения със свидетелката М.А., и срещата му с подсъдимия е била осъществена със съдействието на М. А.. Като установено и неоспорено между страните съдът намира, че между свидетел Е. и подсъдимия е била постигната договореност, устна, за предоставяне в заем на подсъдимия. За постигнатата договореност не е бил съставен писмен акт – договор за заем, съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД. Бил е издаден запис на заповед за сума от 55 000 лева от името на З.А. в полза на свидетел Е., на дата 19.12.2007г., с падеж 21.01.2008г. Следвайки хронологически отношенията помежду им, на основание приетите по делото доказателства, извън свидетелките показания се установи, че на  16.12.2008г. е била издаден нов запис на заповед от името на З.А. в полза на свидетел Е. за сума от 32 400 лева. В представените два броя записи на заповед не са направени вписвания за плащания. Двата записи на заповед са били издадени / саморъчно написани / от З.А., както и лично от него подписани / заключение на вещо лице – лист 349 -357, т.1 от наказателното/.

              Записът на заповед е ценна книга, писмено обещание за безусловно плащане. Записът на заповед е форма за писмено, доброволно и предварително уреждане на финансови отношения между лица, като неговата правна уредба е в Глава 31 / чл.535-538 /  от Търговския закон, като липсва легална дефиниция

              Записът на заповед е абстрактна сделка и представлява безусловно писмено обещание на издателя да плати на поемателя определена сума пари при предявяване на записа за плащане или след настъпването на посочена дата. Записът на заповед е своеобразна „ценна книга“, тъй като самото му съществуване материализира и доказва правото на поемателя да получи от издателя посочената сума пари. Ако сумата не бъде платена, поемателят може да поиска от съда да му издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, за да пристъпи към принудително събиране на дълга. Издателят дължи плащането поради самото съществуване на записа на заповед – освен ако докаже плащането чрез съответен платежен документ или докаже, че предявеният запис е неистински. Тъй като записът на заповед не се нуждае от допълнителни доказвания и се превръща в несъдебно изпълнително основание, съдържанието му се подчинява на строги формални правила. На първо място, изразът „запис на заповед“ трябва да фигурира както в заглавието, така и в самия текст на записа. Трябва да фигурира и безусловно, неотменимо обещание да се плати точно определена сума пари. Ако бъде посочено каквото и да било условие за плащането или ако дължимият размер бъде изразен с формула за изчисляването му, записът на заповед ще стане невалиден. Ако не е посочено кога е дължима сумата, плащането се дължи „на предявяване“ от страна на поемателя, но не по-късно от 1 година от датата на издаването. Ако не е посочено къде следва да се извърши плащането, същото се дължи в адреса на издателя. Ако се плащат части от дължимата сума, плащанията трябва да се отбележат върху самия запис, а при окончателното плащане оригиналът трябва да бъде предаден на издателя или да бъде унищожен. Ако след настъпване на падежа (или след предявяване) издателят откаже да плати, записът трябва да бъде протестиран пред нотариус (освен ако е издаден с уговорката „без протест“ или „без разноски“, при което протестирането става излишно) и може да бъде представен в съда за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Ако записът не е изряден като съдържание или се пропуснат сроковете за принудително изпълнение, той губи специфичната си правна сила и се превръща в обикновен документ за наличието на дълг – по подобие на обикновена разписка. В това му качество може да бъде използван за събиране на дълга по общия исков ред.

             Във връзка с изложеното относно записа на заповед и реда за защита интересите на кредиторът съдът не установи наличието на предприети действия по реда на чл.417 и следващи от ГПК от страна на свидетел Е. спрямо подсъдимия А. поради не плащане на поетите задължения от подсъдимия пред Районен съд П..

             На 31.08.2009г. е  подадена в РП П. колективна жалба срещу З.А.А. за извършена измама с потърпевши М.А.А., М.К.Н., Л.А.С. и А.Г.Е.. 

              Както се посочи записът на заповед е едностранна и абстрактна правна сделка при чисто теоретичното му разглеждане. Поради това, основанието за плащане е елемент, който следва да е изключен от съдържанието му и при наличието му се променя вида на документа. Тъй като каузата е вън от съдържанието,  кредиторът разполага с правото да събере вземането на основание самата ценна книга, позовавайки се директно на менителния ефект. Но реално в практиката на съдилищата се прави разлика между липсата на посочено основание в самата ценна книга и отсъствието на такова основание въобще.  С оглед възможността за направата на менителни възражения в съдебния процес, абстрактният характер на записа на заповед не следва да се абсолютизира. Издателят на записа на заповед може да възрази в хода на съдебния процес за липса на правно основание, на което е издаден записът на заповед. Такова възражение би породило необходимостта от изследване на каузалността на облигационното задължение. Това е така, защото макар и абстрактни сделки, менителните ефекти се издават във връзка с или по повод на каузални отношения между издателя и поемателя и нямат самостоятелен характер. В тази насока е преобладаващата част от съдебната практика и на ВКС на РБ.

            След проведеното съдебно следствие и на основание установеното по делото, въз основа на обясненията на подсъдимия А., на показанията на свидетелите М.А. и А.Е., съдът обоснова заключение че пред месец декември към датата 19.12.2007 година между подсъдимия А. и свидетел Е. е постигната устна договореност за предоставяне на пари в заем от свидетел Е. на подсъдимия. С договора за заем съгласно разпоредбата на чл.240 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/  заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.  Договора е реален и той е сключен когато е настъпило реално предаване на договорената сума във владение на заемателя.  Договорът за заем е неформален договор, и за сключването му не е необходима специална форма (писмена, нотариална и т. н.). Специална форма - писмена е необходима с оглед доказване волята на страните при евентуален спор, затова в повечето случаи не би било излишно постигнатото съгласие между страните да бъде облечено в писмена форма. В случая договора е бил устен, не е изготвен  писмен договор за заем удостоверяващ клаузите постигнати между страните, а издадената запис на заповед представлява гаранция за получаване на дадената в заем сума.

              Във връзка с изложеното, относно размера на договорената сума поради не изготвяне на писмен акт – договор за заем, и правната природа на записа на заповед, съдът намира, че представената запис на заповед от 19.12.2007г., като частен писмен документ, не представлява надлежно доказателство за размера на предоставената сума в брой, поради не възможност за установяване параметрите на постигнатите договорености, включително срок, както и договореност за лихви и техния размер, които са допустими съгласно ЗЗД и само ако са посочени в писмен акт на договор за заем са предмет на разглеждане при съдебно решаване на спора. Представената запис на заповед от 19.12.2007 година съдът намира, че представлява доказателство че между подсъдимия А. и свидетел Е. е породено гражданско правоотношение представляващо договор за заем, на което издадената запис на заповед представлява гарант за свидетел Е. за получаването на предоставените пари в заем. Относно размера на предоставения заем, съдът не установи както се посочи наличието на писмен акт, съгласно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, като приема като достоверно посоченото от подсъдимия А. че предоставената сума е била в размер на 20 000 евро, което той приема че представлява сума от 40 000 лева, тъй като този факт се потвърждава от показанията на свидетелката А., присъствала при предаването на сумата / лист 127, т.1 от наказателното/. 

              Поради изложеното съдът не кредитира показанията на свидетел Е. относно размера на предоставения заем на подсъдимия, а именно че е в размера посочен в Записа на заповед  / лист 130,  втора страница, т.1 от наказателното /. 

              Не наличието на доказателства относно съдържанието / каузалността /  на  така породеното правоотношение, както и установеното в хода на делото извършване с платежно нареждане на превод от сметка на подсъдимия А. по сметка на свидетел Е. на сума в размер на 5200 лева от страна на подсъдимия, дава основание на съда да кредитира като достоверно посоченото от подсъдимия относно наличието на договореност за лихва по предоставения му заем, тъй като нямаме надлежно вписване на частично изпълнение на задължение по записа на заповед.

               Относно изпълнението от страна на подсъдимия А. по договора за заем, удостоверен с първия запис на заповед, след проведеното съдебно следствие съдът не установи наличие на надлежни доказателства удостоверяващи  такова. В представената в оригинал запис на заповед / лист 256, т.1 от наказателното/ не са направени вписвания удостоверяващи частично или пълно изпълнение на задължението на подсъдимия. В съдебно заседание подсъдимият А. с обясненията си потвърди наличието на договореност за предоставяна му в заем парична сума от страна на свидетел Е., както и че след направена покана от страна на свидетел Е., предсрочно е започнато погасяне на задължението, в размери не установени по делото поради не представяне на доказателства,  и не вписване в записа на заповед. Във връзка с това изпълнение подсъдимият заяви че свидетел Е. е имал претенции за дължими лихви, както и че втората запис на заповед  от 16.12.2008г. е за размера на исканите лихви. В тази насока са и показанията на свидетел С.М. дадени в съдебно следствие / лист 557 – 558 от т.2, от наказателното /.  Посоченото от свидетел М., както и от подсъдимия се отрича от свидетел Е..

   От събраните по делото доказателства съдът счита, че не се установява осъществяване на обективните белези от състава на престъплението измама по смисъла на чл.209 от НК. За да е налице престъплението измама от обективна страна, следва  конкретно определено лице да бъде заблудено, като се създаде у това лице от страна на извършителя на деянието невярна представа относно такива обстоятелства, съобразно с които заблуденият решава и върши имуществено разпореждане, от което настъпват вреди. В конкретния случай не е налице именно посочения белег на деянието измама – не се установява да е въведено в заблуждение лице, което от своя страна да е извършило разпоредително действие с имущество за своя или чужда сметка и в резултат на това за него или за другиго да настъпи имотна вреда. През декември 2007 година между подсъдимия А. и свидетел Е. е била постигната устна договореност представляваща по своята правна същност договор за заем. Съдът счита, че не е осъществен състава на престъплението по чл.209 от НК, а се касае за изцяло гражданско-правни отношения, свързани с неизпълнение на договор и подлежащи на уреждане по реда на ГПК. Този свой извод съдът основа на  становището си, че в хода на разследването не са събрани доказателства към момента на сключване на договора за заем подсъдимият А. да е имал субективното намерение да въведе в заблуждение свидетел Е., и  така да му причини имотна вреда, както и на заключението, че към онзи момент действително подсъдимият А. е имал обективната възможност да действа според обявеното пред кредитора си  - имал е търговска регистрация като търговец, извършвал е продажби на сребърни изделия на две места – в гр.П. и гр.Н., като е била налице воля от негова страна да изпълнява всички договорености по постигнатото помежду им правоотношение. В хода на съдебното следствие съдът счита, че не се установи наличието на предварително взетото решение от подсъдимия за неизпълнение  към момента на сключване на договора. Когато не се касае за измама, неизпълнението на договорно задължение става в сферата на гражданското право, а неуредените отношения се решават по реда на  ГПК.

 При анализа на всички събрани доказателства, във връзка с хронологичното протичане на фактите от значение по делото, съдът обоснова заключение относно наличие на гражданско правна сделка – договор за заем между подсъдимия А. и свидетел Е., като за нейната обезпеченост е издаден запис на заповед от 19.12.2007г. Поради изложеното съдът призна за невинен и оправда подсъдимия по предявеното му обвинение за измама срещу свидетел Е. относно изложеното по горе. 

  Относно втората част на обвинението срещу подсъдимите относно извършено престъпление измама спрямо свидетел Е. за сумата от 32 400 лева съдът, след анализа на всички събрани доказателства намира за установено следното:

   През лятото на 2008 година подсъдимия е извършвал търговска дейност в гр.Н., при което за период повече от месец при него е била свидетелката А..***08 година и в началото на 2009 година,  поради недостиг на средства за закупуване на изделия от сребро за търговия, потърсили заеми от свои познати а именно П.П., Г.П., И.И., Ц.Ц., Р.Ч., както и от колеги на подсъдимата Б.А. – С.М., М. Р., Н.А., В.Г., П.И., К.И., М.Д., В.Х..  Във връзка с посоченото, както и въз основа на показанията на свидетел С.М. че през 2009 година от подсъдимия са били търсени неплатени от него лихви дължими на свидетел Е., както и установеното не наличие на надлежни доказателства относно предоставяне на сума в посочения в записа на заповед размер а именно 32 400 лева от свидетел Е. на подсъдимия на 16.12.2008г. съдът обоснова заключение че при издаването на записа на заповед от 16.12.2008г. не е имало реално предаване на сума. Анализа на доказателствата събрани по настоящето дело определя заключение относно не наличието на каквото и да е правно и житейско основание пораждащо даване на нов паричен заем от свидетел Е. на подсъдимия без пълното уреждане на отношенията по първия запис на заповед. Съгласно показанията на свидетелката М.А., както и показанията на свидетел Е. относно факти от значение преди 16.12.2008г. се установи, че срещите са били само между двамата – подсъдимия и свидетел Е., без посочване за присъствие на други лица. Не е налице и писмен акт определящ каузалността на породените отношения, поради което и за съда е в обективна невъзможност да се определи че това представлява измама по смисъла на чл.209 от НК, тъй като не се представиха доказателства определящи характера на тези правоотношения. За обосноваване на заключение относно не наличие на реално предаване пари в брой по записа на заповед от 16.12.2008г. съдът взе предвид и обстоятелството, че при предишно предоставения му заем подсъдимите не са търсили помощта на свои познати, колеги по месторабота за събиране пари в размерите на отразените в двата запис на заповед.

 Не опровергаващ заключението е и факта, че през същото време 16.12.2008г. и 17.12.2008г. са извършени две покупко-продажби на МПС, тъй като представените по делото договори, с оглед характера на същите и заверките на подписите удостоверяват като реално платени суми посочените в същите а именно 500 лева, но не и за предоставени суми в размер на 8 000 лева.

            Измамата по смисъла на НК е имуществено престъпление и е свързано с набавянето на имотна облага за дееца или другиго и причиняване на имотна вреда на другиго. Само при тези предпоставки съдът следва да обсъжда дали са налице и другите предпоставки за такова престъпление.  След като  не се доказа по безспорен и несъмнен начин реално предаване на парична сума в размер на 32 400 лева  на подсъдимия от свидетел Е., както и характера на породеното отношение съдът обоснова заключение относно не извършителство на престъпление измама от страна на подсъдимия А. по отношение на свидетел А.Е. поради което го призна за невинен и оправда по предявеното му обвинение в тази му част.

 

             По 5-тия, 6-тия, 11-тия, 12-тия и 14-тия пункт от обвинението относно отношенията между подсъдимите А. и свидетелите П.П., Г.П., И.И., Р.Ч. и Ц.Ц.:

 

              Във връзка с изложеното по – горе и на основание приетите по делото писмени и гласни доказателства съдът счита, че не се доказа по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимите да са възбудили и поддържали заблуждение у свидетелите П.П., Г.П., И.И., Р.Ч. и Ц.Ц. и с това да са им причинили имотна вреда  в размерите посочени в ОА поради следните основания:

 

              Свидетелите П.П., Г.П., И.И., Р.Ч. и Ц.Ц. и подсъдимите З.А. и Б.А. са били познати от дълги години.  Свидетел П. бил съсед на подсъдимите, свидетел П. бил съученик на З.А., свидетелите Ч. и Ц. познавали подсъдимите от студентските им години. През 2008 година поради недостиг на средства за закупуване на изделия за търговия подсъдимият потърсил от посочените свидетели пари в заем, като първи се обърнал към свидетел П. – през месец август 2008 година.

               С оглед не повтаряне на фактическата обстановка описана по-горе, в краткост, след проведени разговори  и постигната устна договореност, свидетел П.П. предоставил на подсъдимите в заем парична сума в размер на 6000 лева налични, и 3 000 лева получени по сключен договор за кредит или общо в размер на 9 000 лева, по която от страна на подсъдимите след 22.12.2008г. няма действия по връщане на взетите заеми или изплащане на дължими вноски по кредита.

               Свидетел Г.П. предоставил на подсъдимите в заем парична сума в размер на 17 000 лева, представляващи суми по два договора за кредит, по които е била платена една вноска в размер на 172.52 лв., а подсъдимият дал на неустановена дата през лятото на 2008г. на свидетел П. сумата от 450 лв. Други вноски по кредита не били правени от страна на подсъдимите.

              Свидетел И.  И. на 30.12.2008г. предал на подсъдимата Б.А. сума в размер на 5000 лева представляваща сума по договор за кредит, по който първите  две вноски от по 670,82 лв. били платени от свидетел И.. Третата вноска частично платили подсъдимите, като внесли 650 лв., а дължимия остатък до пълния размер бил платен от свидетел И.. Други вноски по кредита не били правени от страна на подсъдимите.

            Свидетел Р.Ч. предоставил на 21.12.2008г. на подсъдимите парична сума от 5000 лв. получена по договор за кредит. Подсъдимите  платили две вноски по кредита в размер на 123,57 лв. всяка, след което кредита не бил обслужван.

            Свидетелката Ц.Г.Ц. предоставила на подсъдимите на 09.01.20009г. парична сума в размер на 5000 лева получена по договор за кредит Подсъдимите по кредита получен от свидетелката не са правили вноски.

             След анализ на приетите по делото доказателства съдът обоснова заключение относно наличието на гражданско-правно отношение между подсъдимите и свидетелите П.П., Г.П., И.И., Р.Ч. и Ц.Ц., които отношения с оглед характера на постигнатите договорености представлява договор за заем, който е бил сключен в устна форма допустима съгласно ЗЗД. Подсъдимите не отричат наличието на такива договорености, както и каузалността на породените отношения. Към момента на сключването им, и след предаване на паричните суми подсъдимите са осъществявали търговска дейност в гр.П.. Извършили са частични издължавания спрямо свидетелите П., И. и Ч..

              От събраните по делото доказателства, съдът счита, че не установява осъществяване на обективните белези от състава на престъплението измама. За да е налице престъплението измама от обективна страна, следва  конкретно определено лице да бъде заблудено, като се създаде у това лице от страна на извършителя на деянието невярна представа относно такива обстоятелства, съобразно с които заблуденият решава и върши имуществено разпореждане, от което настъпват вреди.

               След проведеното съдебно следствие в контекста на показанията на свидетелите П.П., Г.П., И.И., Р.Ч. и Ц.Ц. съдът обоснова заключение, че подсъдимите са посочили нужда от средства за придобиване на сребърни изделия с които са търгували. Относно способа за придобиването им - участие в търгове, освобождаване от митница на налична стока, откриване на магазин след анализ на всички доказателства съдът намира, че сами по себе си не представляват измама  по смисъла на НК, а ако има такава то тя е т.н. гражданска измама с правна регламентация чл.29 от ЗЗД, тъй като при посочването им подсъдимите са искали да мотивират посочените свидетели за постигане на договореност за заем, но  когото като съдържане не са имали намерение да не го изпълняват. Към момента на постигането на договореностите подсъдимите са участвали в търговския оборот, осъществявали са търговска дейност, позволяваща изпълнението на задължението. Установеното настъпване на изпълнителни основания след месец март 2009 година по отношение на подсъдимите и принудителните мерки предприети от кредитори се явява от  обективната страна причината за неизпълнението на задълженията по посочените договорености. При престъплението измама деецът изначално няма намерение за изпълни задължението, най-често и не разполага с обективна възможност да стори това. В тези случаи сключването на договора е способ за въвеждането на пострадалия в заблуждение. Когато не се касае за измама, неизпълнението на договорно задължение става в сферата на гражданското право, а неуредените отношения се решават по реда на  ГПК.  Видно от решение № 404 от 19.09.1995 г. по н. д. № 300/95 г. на І н. о. с докладчик П. Томов  “Деецът, който по чл. 209 от НК, който използва договорните отношения само като способ за измама, поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях. От тази гледна точка основателното оспорване  от страна на длъжника по договора може да послужи като доказателство, че при сключването му той не е имал за цел да ощети кредитора. Разбира се, доколкото става въпрос за обстоятелство, последващо сключването на договора, т. е. моментът от значение на умисъла, при това е с косвено доказателствено значение, то не може да бъде единственото за определяне субективната страна на деянието на подсъдимия.”

Съдът като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че описаните деяния в ОА, за които подсъдимите са били привлечени като обвиняеми,  не реализират нито обективните, нито субективните признаци от състава на престъплението по чл.209 от НК и това е така, тъй като от всички изброени по-горе доказателствени средства, оформящи настоящата фактическа обстановка, а именно свидетелки показания, обяснения на подсъдимите, договори, разписки не обосновават извод за престъпен умисъл у подсъдимите. Престъплението по чл. 209 ал. 1 от НК е умишлено користно престъпление, за да е налице трябва да има измамено лице и ощетено имущество от една страна, то да е осъществено чрез три форми на изпълнително деяние - възбуждане на заблуждение, поддържане на заблуждение, използване на заблуждение, неопитност или неосведоменост, в следствие на което следва да е настъпила имотна вреда. От субективна страна следва деецът са действа с пряк умисъл и с користна цел - да въздейства върху измамения в следствие на което последния да извърши акт на имуществено разпореждане, от което да настъпи вреда. Както бе отбелязано по-горе, анализът на всички събрани доказателства и хронологията на развилите се събития сочи, че са налице гражданско правни сделки, и неизпълнение от страна на подсъдимите на техните задължения поети по тези правоотношения. Касае се за отношения, които могат да бъдат уредени по реда на  ГПК, като правоимащите са могли да реализират правата си ако са намирали, че те са нарушени, пред единствения компетентен орган за това - съответния граждански състав на компетентния съд. Единственият изход от така създалата се ситуация по отношение на жалбоподателите е търсенето на правата по законов път чрез сезиране на съда с искова молба насочена срещу конкретно лице - длъжник. Всички обстоятелства установени по делото касаят единствено и само виновно неизпълнение на една гражданско правна сделка от страна на подсъдимите,  които права биха могли да потърсят пред съответния първоинстанционен граждански съд, при спазване на законовите изисквания на ЗЗД.  Тъй като актът на имуществено разпореждане, извършен от  свидетелите П.П., Г.П., И.И., Р.Ч. и Ц.Ц., не е бил формиран в следствие на неправилни представи, издавани пред тях от подсъдимите, нито техните действия да измамливи по възбуждане на заблуждение, поддържане на заблуждение, използване на неопитност, неосведоменост по отношение на посочените свидетели.

  Поради изложеното съдът счете, че описаните деяния в ОА, за които подсъдимите са били привлечени като обвиняеми,  не реализират нито обективните, нито субективните признаци от състава на престъплението по чл.209 от НК поради което и ги призна за невинни и ги оправда по предявеното им обвинение за извършено престъпление измама по смисъла на НК спрямо свидетелите П.П., Г.П., И.И., Р.Ч. и Ц.Ц..

 

  По 7-мия,  8 – мия,  9 – тия,  10 – тия,  13 – тия,  15 – тия, 16 – тия  и 17 – тия пункт от обвинението относно отношенията между подсъдимите А. и свидетелите  С.М., М. Р., Н.А., В.Г., П.И., К.И., М.Д. и В.Х.:

 

             Във връзка с изложеното по – горе и на основание приетите по делото писмени и гласни доказателства съдът счита, че не се доказа по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимите да са възбудили и поддържали заблуждение у свидетелите Свидетелите С.М., М. Р., Н.А., В.Г., П.И., К.И., М.Д. и В.Х. и с това да са им причинили имотна вреда  в размерите посочени в ОА поради следните основания:

              Свидетелите С.М., М. Р., Н.А., В.Г., П.И., К.И., М.Д. и В.Х. са били колеги с подсъдимата Б.А., и са познавали и подсъдимия З.А.. Посочените свидетели са имали представа относно бизнеса на подсъдимия тъй като Б.А. е ползвала отпуските си за да му помага при продажбите в гр.П.. В периода от месец септември 2008 година месец януари 2009 година подсъдимите, заедно или отделно, провели разговори със посочените свидетели, при които изразила нужда от средства необходими им за закупуване на сребърни изделия с които да търгуват.

             След проведените разговори и постигнатата договореност устна на договор за заем, в краткост съобразно установената фактическа обстановка, свидетелката С.М. предоставила на подсъдимите сумата от 5000 лв. получена по сключен договор за кредит на  21.12.2008г. на Б.А.. По представения им сума подсъдимите нямат направени вноски по кредита.

             Свидетелката М. Р. предоставила на подсъдимите сумата от 7 000 лева получена по сключен договор за кредит, който в последствие подсъдимите след 16.02.2009г. изплатили изцяло.

             Свидетелката Н.А. предоставила на подсъдимите сума в размер на 5000 лева получена по договор за кредит, която подсъдимите изплатили изцяло, както и сумата от 1000 лева лични средства, от които са били върнати 400 лева.

            Свидетелката В.Г. предоставила на подсъдимите сума в размер на 5000 лева получена по договор за кредит, по който кредит подсъдимите внесли три вноски по 152.23 лв. едната.

             Свидетелката П.И. предоставила на подсъдимите сума в размер на 5000 лева получена по договор за кредит, по който кредит подсъдимите внесли четири вноски по 230,92лв. едната, което се равнява на 923,68 лева.

            Свидетел К.И. предоставил на подсъдимите сума в размер на 5000 лева получена по договор за кредит, по който кредит подсъдимите внесли три вноски по 230.92 лв. едната.

            Свидетелката М.Д. предоставила на подсъдимите сума в размер на 5000 лева получена по договор за кредит, по който кредит подсъдимите внесли две вноски по 230.92 лв. едната.

           Свидетел В.Д.Х. предоставил на подсъдимите лични средства в размер на 2200 лева, за което бил изготвен договор за заем, с посочена лихва от 200 лева, като подсъдимите на два пъти му върнали общо 1900 лв.

            За теглените заеми бил уведомен свидетел  К.Г.Л. – директор на галерията, който организирал с помощта на адвокат среща между подсъдимите и служителите на галерията предоставили заеми на подсъдимите, включително и свидетел Х.. След проведен разговор било изготвено на 16.02.2009г. споразумение заверено от нотариус  определящо отношенията между тях  и съгласно което свидетел Х. е дал на подсъдимите лични средства в размер на 500 лева.

            След анализ на приетите по делото доказателства съдът обоснова заключение относно наличието на гражданско-правно отношение между подсъдимите и свидетелите С.М., М. Р., Н.А., В.Г., П.И., К.И., М.Д. и В.Х., които отношения с оглед характера на постигнатите договорености представлява договор за заем. Само в случая със свидетел Х. е бил изготвен писмен акт – договор за заем, в който съгласно ЗЗД е била договорена и лихва. В останалите случаи договорните отношения били оформени в устна форма допустима съгласно ЗЗД. Подсъдимите не отричат наличието на такива договорености, както и каузалността на породените отношения. Към момента на сключването им, и след предаване на паричните суми подсъдимите са осъществявали търговска дейност в гр.П.. Както се установи по делото за гарантиране изпълнението на договореностите от страна на подсъдимите, свидетелите С.М., М. Р., Н.А., В.Г., П.И., К.И., М.Д. и В.Х. с помощта на свидетел К.Л. организирали среща с подсъдимите при която е било подписано споразумение, с нотариална заверка на подписите, определящо отношенията между тях  а именно на страни по договор за заем, както и срок за изпълнението му – 16.03.2009г. В изпълнение на договореностите и поети задължения при тази среща спрямо посочените свидетели, подсъдимите изплатили напълно задължението на М. Р., изплатили изцяло кредита по договор на свидетелката Н.А., извършили и частични издължавания, в размери посочени по – горе.

          Поради не изпълнение на споразумението от страна на подсъдимите след 16.03.2009г. са били заведени срещу тях граждански дела / виж ОА лист 6 от него/.

              От събраните по делото доказателства, съдът счита, че не установява осъществяване на обективните белези от състава на престъплението измама. За да е налице престъплението измама от обективна страна, следва  конкретно определено лице да бъде заблудено, като се създаде у това лице от страна на извършителя на деянието невярна представа относно такива обстоятелства, съобразно с които заблуденият решава и върши имуществено разпореждане, от което настъпват вреди.

               След проведеното съдебно следствие в контекста на показанията на свидетелите С.М., М. Р., Н.А., В.Г., П.И., К.И., М.Д. и В.Х. съдът обоснова заключение, че подсъдимите са посочили нужда от средства за придобиване на сребърни изделия с които са търгували. Относно способа за придобиването им - участие в търгове, освобождаване от митница на налична стока, откриване на магазин след анализ на всички доказателства съдът намира, че сами по себе си не представляват измама  по смисъла на НК, а ако има такава то тя е т.н. гражданска измама с правна регламентация чл.29 от ЗЗД, тъй като при посочването им подсъдимите са искали да мотивират посочените свидетели за постигане на договореност за заем, но  когото като съдържане не са имали намерение да не го изпълняват. Към момента на постигането на договореностите подсъдимите са участвали в търговския оборот, осъществявали са търговска дейност, позволяваща изпълнението на задължението. Установеното настъпване на изпълнителни основания след месец март 2009 година по отношение на подсъдимите и принудителните мерки предприети от кредитори се явява от  обективната страна причината за неизпълнението на задълженията по посочените договорености. При престъплението измама деецът изначално няма намерение за изпълни задължението, най-често и не разполага с обективна възможност да стори това. В тези случаи сключването на договора е способ за въвеждането на пострадалия в заблуждение. Когато не се касае за измама, неизпълнението на договорно задължение става в сферата на гражданското право, а неуредените отношения се решават по реда на  ГПК.  Видно от решение № 404 от 19.09.1995 г. по н. д. № 300/95 г. на І н. о. с докладчик П. Томов  “Деецът, който по чл. 209 от НК, който използва договорните отношения само като способ за измама, поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях. От тази гледна точка основателното оспорване  от страна на длъжника по договора може да послужи като доказателство, че при сключването му той не е имал за цел да ощети кредитора. Разбира се, доколкото става въпрос за обстоятелство, последващо сключването на договора, т. е. моментът от значение на умисъла, при това е с косвено доказателствено значение, то не може да бъде единственото за определяне субективната страна на деянието на подсъдимия.”

Съдът като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че описаните деяния в ОА, за които подсъдимите са били привлечени като обвиняеми,  не реализират нито обективните, нито субективните признаци от състава на престъплението по чл.209 от НК и това е така, тъй като от всички изброени по-горе доказателствени средства, оформящи настоящата фактическа обстановка, а именно свидетелки показания, обяснения на подсъдимите, договори, разписки не обосновават извод за престъпен умисъл у подсъдимите. Престъплението по чл. 209 ал. 1 от НК е умишлено користно престъпление, за да е налице трябва да има измамено лице и ощетено имущество от една страна, то да е осъществено чрез три форми на изпълнително деяние - възбуждане на заблуждение, поддържане на заблуждение, използване на заблуждение, неопитност или неосведоменост, в следствие на което следва да е настъпила имотна вреда. От субективна страна следва деецът са действа с пряк умисъл и с користна цел - да въздейства върху измамения в следствие на което последния да извърши акт на имуществено разпореждане, от което да настъпи вреда. Както бе отбелязано по-горе, анализът на всички събрани доказателства и хронологията на развилите се събития сочи, че са налице гражданско правни сделки, и неизпълнение от страна на подсъдимите на техните задължения поети по тези правоотношения. Касае се за отношения, които могат да бъдат уредени по реда на  ГПК, като правоимащите са могли да реализират правата си ако са намирали, че те са нарушени, пред единствения компетентен орган за това - съответния граждански състав на компетентния съд. Единственият изход от така създалата се ситуация по отношение на жалбоподателите е търсенето на правата по законов път чрез сезиране на съда с искова молба насочена срещу конкретно лице - длъжник. Всички обстоятелства установени по делото касаят единствено и само виновно неизпълнение на една гражданско правна сделка от страна на подсъдимите,  които права биха могли да потърсят пред съответния първоинстанционен граждански съд, при спазване на законовите изисквания на ЗЗД, обстоятелство което свидетелите са заели и както е посочено в ОА са реализирали тези свои права. Тъй като актът на имуществено разпореждане, извършен от  свидетелите С.М., М. Р., Н.А., В.Г., П.И., К.И., М.Д. и В.Х., не е бил формиран в следствие на неправилни представи, издавани пред тях от подсъдимите, нито техните действия да измамливи по възбуждане на заблуждение, поддържане на заблуждение, използване на неопитност, неосведоменост по отношение на посочените свидетели.

  Поради изложеното съдът счете, че описаните деяния в ОА, за които подсъдимите са били привлечени като обвиняеми,  не реализират нито обективните, нито субективните признаци от състава на престъплението по чл.209 от НК поради което и ги призна за невинни и ги оправда по предявеното им обвинение за извършено престъпление измама по смисъла на НК спрямо свидетелите С.М., М. Р., Н.А., В.Г., П.И., К.И., М.Д. и В.Х..

              Съдът намира, че при не доказани противоправни деяния, извършени от подсъдимите З.А. и Б.А., прямо тях не са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, поради което и предявените срещу двамата граждански искове от М.А.А., М.К.Н., Л.А.С., А.Г.Е., С.Г.М.,  Н.И.А., В.П.Г., И.Д.И., П.И.И., Ц.Г.Ц., К.Д.И. отхвърли като неоснователни.

             Предвид изхода на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК, съдът постанови направените по дело разноски в размер на 300 лева да останат за сметка на държавата.

             Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.