НОХД 647/2011 - Мотиви - 14-06-2013

Мотиви към присъда по НОХД № 647/ 2011 г

Мотиви към присъда по НОХД № 647/ 2011 г. по описа на ПРС, XII н.с.

 

Пловдивска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Е.П.Д. и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 201, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 93, т. 1, б. „б" от ПК за това, че за периода 13.1 1.2007 г. - 09.02.2008 г. в гр. П., в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - *** на фирма „Т." ООД, гр. П., БУЛСТАТ …, е присвоил чужди пари - сумата от 832.96 лв., вещи - стоки на стойност 1512.58 лв. и амбалаж на стойност 857.40 лв., всичко на обща стойност 3202.94 лв., собственост на фирма „Т." ООД, гр. П., БУЛСТАТ …, връчени му в това качество да ги пази и управлява.

• Подсъдимият в съдебно заседание отказва да даде обяснения по обвинението.

В хода на съдебните прения, представителят на прокуратурата поддържа така повдигнатото обвинение, като счита, че извършването на престъплението е доказано от обективна и субективна страна. Моли съда да признае подсъдимия за виновен, като предлага, при индивидуализацията на наказанието" да бъде определено такова, в размер към предвидения в закона минимум, а именно 2 години лишаване от свобода. Прокурорът счита, че за постигане целите на чл. 36 от ПК, изтърпяването на същото би могло да бъде отложено за срок от 5 години. Представителят на държавното обвинение, също така, моли съда да присъедини към горното наказание и лишаване от право да заема материално отговорна длъжност.

В пледоарията си, защитникът на подсъдимия излага доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подзащитния му и в частност невъзможност последният да разбере в какво е обвинен и да организира правилно защитата си. Процесуалният представител моли делото да бъде върнато на прокуратурата за прецизиране на обвинението, с оглед на това, че вещите, посочени в обвинителния акт не са конкретно определени. Алтернативно, моли съда да се произнесе с оправдателна присъда поради необоснованост на обвинението.

В последната си дума, подсъдимият заявява, че желае да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

Подсъдимият Е.П.Д. е роден на *** год. в гр. У., Р. Ф., живущ ***, р., р. гражданство, със средно образование, неженен, работещ, неосъждан, постоянно пребиваващ в страната, ЕГН **********.

Фирма „Т." ООД извършвала дейност, изразяваща се в търговия на едро и дребно с бира, безалкохолни и алкохолни напитки. Па 03.08.2006 г. Е.Д. постъпил на работа в дружеството на длъжност „***". Поде. Д. управлявал МПС -микробус, с което обслужвал различни търговски обекти, клиенти на дружеството, като им доставял алкохолни и безалкохолни напитки, по предварителна заявка. В кръга на служебните си задължения, последният носел материална отговорност във връзка с опазването на повереното му имущество и отчетническа отговорност във връзка с поверените му парични и материални ценности. Сутрин, подсъдимият натоварвал необходимата за деня стока, за което бил изготвян приемо-предавателен протокол, на който се подписвали поде. Д. и св. М., който изпълнявал длъжността „***". В края на работния ден, подсъдимият отчитал оборота, на база на стокови разписки, в които описвал количествата на продадена от него стока, които следвало да бъдат отчислени от складовата наличност, както и върнатия амбалаж. На стоковите разписки Д. отбелязвал, също така дали дължимата от клиента сума е изплатена изцяло, отчасти или е неплатена.

На неустановена дата през месец януари 2008 г., поде. Д. присвоил сума в размер на 300 /триста/ лева, за която съобщил, при ежедневния си отчет, че не е платена от клиента.

В последствие на 29.05.2008 г. поде. Д. не се явил на работа, без предупреждение и основателна причина за това. *** - св. А.Н. наредил да бъде извършена финансова ревизия на наличностите, с които разполагал подсъдимият. Резултатите от последната били обективирани в протокол от 29.05.2008 г., който бил подписан от комисия в състав: Н.А. - ***, А.М. - *** и И.Т. - ***. Посочени били липси, както следва: 1. Неотчетени суми от доставки по клиенти - 1093.39 лв., 2. Заприходен и невърнат амбалаж - 1:777.40 лв., неотчислени суми от зачислена стока - 1280.26 лв., общо в размер на 41 51.05 лева.

На подсъдимия бил предявен протоколът за извършена ревизия и му била дадена възможност да вземе отношение по констатациите в него. Поде. Д. дал обяснения в писмен вид относно част от липсващите суми, като признал, че през месец януари 2008 г. е присвоил сума в размер на 300 лева, изплатена по заявка от клиент на име О.

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно -счетоводна експертиза, чието заключение е прието в хода на съдебното следствие. В последното са изведени конкретни суми, представляващи липси от зачислената на поде. Д. наличност, както следва: парична сума в размер на 832.96 лв., стоки на стойност 1512.58 лв. и амбалаж на стойност 857.40 лв., общо в размер на 3202.94 лева.

Гореописаната фактическа обстановка се установи по безсъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали - от свидетелските показания на св. А.Н., св. Н.А., св. З.Н.,- св. Г.Д., св. И.Т., св. Н. Д. и св. А.М., дадени в хода на съдебното следствие, свидетелските показания на св. А.Н. /т. 1, л. 51/ и св. А.М. /т. 1, л. 225-226/ - дадени във фазата на досъдебното производство, както и от писмените доказателства - писмени обяснения на Е.Д. относно установени липси /л. 135 от НОХД 647/2011 г./, заключение от съдебно-почеркова експертиза, прието в съдебно заседание, заключение от съдебно - счетоводна експертиза /т. 1, л. 165 от ДП/, прието в съдебно заседание, както и тези, събрани на предварителното производство, прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал - трудов договор, длъжностна характеристика, протокол за извършена финансова ревизия от 29.05.2008 г., свидетелство за съдимост.

Съдът се доверява на експертното заключение с Протокол № ... за извършена от вещото лице Г. Ч. съдебно - почеркова експертиза, с която "се установява авторството на бележка, изписана на кариран лист, формат А4, представляваща писмени обяснения на Е.Д. относно констатирани липси /л. 135 от НОХД 647/2011 г./ В заключението се посочва, че подписите, положени в цитирания лист са изпълнение от поде. Е.Д., както и ръкописните текстове, с изключение на: „О.", „Г. от …", които са изпълнени от друго лице. Съдът намира експертното заключение от СПЕ за задълбочено, прецизно и компетентно изготвено, с оглед на което го кредитира изцяло.

Настоящият състав прецени доказателствената стойност на представените от „Т." ООД вътрешнофирмени документи, удостоверяващи движението на стоки и амбалаж в складовата наличност, зачислена на поде. Д., както и съпътстващи извършената ревизия и обуславящи резултатите от нея. При обстоен анализ на горните писмени доказателства, съдът установи, че те не отговарят на изискванията на Закона за счетоводството. Това, от своя страна, буди съмнение относно прецизността на тяхното изготвяне и истинността на съдържащата се в тях информация. С оглед на това, съдът счита, че горните документи не отразяват по безсъмнен начин обективната действителност и не представляват годни писмени доказателства. Затова съдът не кредитира представените вътрешнофирмени документи на „Т." ООД.

Видно от съдебно - счетоводната експертиза, последната е изготвена на база горепосочените документи, предоставени от „Т." ООД. Експертното заключение, досежно размера на установените липси се основава на документите, чиято доказателствена стойност съдът обсъди по-горе. С оглед на това, съдът не кредитира експертното заключение на съдебно-счетоводната експертиза.

При анализа на гласните доказателства, съдът откри множество противоречия в показанията на свидетелите А.Н., Н.А., И.Т. и А.М.. Показанията на тези свидетели не кореспондират помежду си относно фактите, свързани с провеждането на ревизия за финансови задължения на Е.Д.. Две от лицата, които са посочени за членове на комисията /съгл. Протокол за извършена ревизия - т. 1, л. 11 от ДП/ - св. Н.А. и св. И.Т., отричат да са присъствали при ревизията. Св. А. е оформила документално ревизията, но не е била пряк наблюдател при проверката на наличността в ползваното от подсъдимия МПС, а св. Т., отрича да е била наясно със съдържанието на протокола, който е подписала, като твърди, че е положила подписа си под натиска на своя работодател - св. А.Н., без да е била проведена ревизия. От друга страна, св. М. няма ясни спомени за това, кой е присъствал на визираната ревизия. Всички тези противоречия навеждат на извода, че ревизията, удостоверена с протокол от 29.05.2008 г. /т. 1, л. 11 от ДП/ е опорочена. Последната не е проведена в съответствие с нормативната уредба и с оглед на това, отчетените в протокола липси не следва да бъдат приети за достоверни. В останалата си част, показанията на свидетелите Н., А., Т. и М. допринасят за изясняване фактическата обстановка относно дейността на дружеството, функциите, които е изпълнявал подсъдимият, както и относно хронологията на събитията. В тези свои части показанията им са обективни, логични и непротиворечиви. Затова съдът ги кредитира в частите им, които допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото.

Съдът намира показанията на свидетелите З.Н., Г.Д. и Н. Д. за безпристрастни, последователни и житейски правдиви. Тези свидетели нямат конкретни наблюдения върху инкриминираното деяние. Техните показания кореспондират със събраните по делото материали и допълват фактическата обстановка. С оглед на това, съдът им се доверява изцяло и ги приобщава към доказателствената маса по делото.

При така установената по категоричен и безспорен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка съдът е на становище, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 201, вр. е чл. 93, т. 1, б. „б" от НК.

От обективна страна, за да бъде осъществен състава на престъплението по чл. 201, е необходимо субектът на престъплението да притежава качеството длъжностно лице. Разпоредбата на чл. 93, т. 1 дава легална дефиниция за понятието „длъжностно лице". Настоящият случай попада в хипотезата на чл. 93, т. 1, буква „б", а именно поде. Д. е лице, на което е възложено да изпълнява със заплата, временно или постоянно, работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в юридическо лице /"Т." ООД/. Видно от длъжностната му характеристика, в кръга на служебните си задължения, последният е носел материална отговорност във връзка с опазването на повереното му имущество и отчетническа отговорност във връзка с поверените му парични и материални ценности.

Обект на престъплението са обществените отношения, гарантиращи неприкосновеността на собствеността. Изпълнителното деяние на престъпния състав, визиран в чл. 201 от НК, се изразява в присвояване на чужди пари, поверени на дееца в качеството му на длъжностно лице. Предмет на посегателството е сума в размер на 300 /триста/ лева, собственост на "Т." ООД. По делото се установява по безспорен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на престъплението, като е присвоил чужди пари - сума в размер на 300 лева, която му е поверена да я пази и управлява, в качеството му на *** в горното дружество.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им.

Па поде. Д. е повдигнато обвинение за извършено длъжностно присвояване в условията на продължавано престъпление. За да са налице предпоставките по чл. 26, ал. 1 от НК, деецът следва да е извършел две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление. Тези деяния да са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

По делото не се доказа по безспорен и категоричен начин, подсъдимия
да е присвоил, при условията на продължавано престъпление, в периода
13.11.2007 г. - 09.02.2008 г., чужди пари - сума в размер на 532.96 лв., вещи
стоки на стойност 1512.58 лв. и амбалаж на стойност 857.40 лв., всичко на
обща стойност 2902.94 лв., собственост на „Т." ООД, БУЛСТАТ
…, връчени му в качеството на ***, да ги пази и управлява. С оглед на това, съдът го оправдава досежно квалификацията на престъплението по чл. 201, като извършено във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, както и досежно разликата от 2902.94 лв.

При определяне на наказанието, съдът се съобрази с разпоредбата на чл. 54 от НК.

В конкретния случай, съдът отчита като смекчаващи вината на поде. Д. обстоятелства, чистото му съдебно минало, ниската стойност на предмета на посегателство - сума в размер на 300 лева, както и факта, че подсъдимият сам е признал пред св. Н. за извършеното от него деяние. Същите обуславят изключително ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца.

При съвкупната преценка на изложените обстоятелства, съдът намира, че за постигане целите на чл. 36 от НК, на подсъдимия следва да се наложи наказание в размер към минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 201 от НК /за престъплението се предвижда санкция - лишаване от свобода до осем години/, като на подсъдимия се наложи наказание ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

За подсъдимия са налице законовите предпоставки за отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода, предвидени в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, с оглед на което, същото се отложи при изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият следва да заплати по

сметка на ВСС направените по делото разноски в размер на 1 95.00 лв.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.