НОХД 3699/2011 - Мотиви - 08-01-2014

Мотиви по Наказателно дело 3699/2011г.

Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу Р.К.Н., като същата е предадена на съд за престъпление по чл. 210, ал.1, т.5 вр. с чл. 209, ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Със същата правна квалификация бе повдигнато ново обвинение на подсъдимата в хода на съдебното следствие за това, че през периода  месец  март  2007   година   - месец октомври 2007 година, в град П., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у различни лица, както следва:

            През периода месец Март 2007г. - месец Септември 2007г., в град П., е възбудила и поддържала заблуждение у П.И.Я., ЕГН:**********,*** и с това му е причинила имотна вреда в общо в размер на 70 000 лева; През пролетта на 2007г., в град П., е възбудила заблуждение у В.Б.Н., ЕГН:**********,*** и с това му е причинила имотна вреда в размер на 5000 лева; През периода месец Май 2007г. - месец Юли 2007г., в град П., е възбудила и поддържала заблуждение у Й.И.Н., ЕГН:**********,*** и с това й е причинила имотна вреда общо в размер на 30 000 лева; през периода месец Юни 2007 г. - месец Юли 2007г., в град П., е възбудила и поддържала заблуждение у Ц.М.Д., ЕГН:**********,*** и с това му е причинила имотна вреда в размер на 7 500 лева; На 09.07.2007г., в град П., е възбудила заблуждение у И.И.Н., ЕГН:**********,*** и с това й е причинила имотна вреда в размер на 10 000 лева; На 14.08.2007г., в град П., е възбудила заблуждение у Й.А.Т., ЕГН:**********,*** и с това му е причинила имотна вреда в размер на 10 000 лева; През лятото на 2007г., в град П., е възбудила заблуждение у А.П.П., ЕГН:**********,*** и с това му е причинила имотна вреда в размер на 60 000 лева; През периода месец Юни 2007 г. - месец Август 2007г., в град П., е възбудила заблуждение у И.С.Б., ЕГН:**********,*** и с това й е причинила имотна вреда в размер на 5 000 лева; През периода месец Август 2007 г. - месец Септември на 2007г., в град П., е възбудила и поддържала заблуждение у Х.Д.Д., ЕГН:**********,*** и с това му е причинила имотна вреда в размер на 20 000 лева; от месец Юни 2007г. до 26.10.2007г. в град П., е възбудила заблуждение у Е.С. Д., ЕГН:**********,*** и с това й е причинила имотна вреда в размер на 45 000 лева; През периода месец Юли 2007г. - месец Септември 2007г., в гр.П., е възбудила и поддържала заблуждение у А.Б.Т., ЕГН:**********,*** и с това му е причинила имотна вреда общо в размер на 4 000 лева; През периода месец Юли 2007г. - месец Септември 2007г., в град П., е възбудила заблуждение у Д.А.Т., ЕГН:**********,*** и с това му е причинила имотна вреда в размер на 15 000 лева; През месец Септември 2007г., в град П., е възбудила и поддържала заблуждение у И.Н.Д., ЕГН:**********,*** и с това му е причинила имотна вреда в общ размер на 12 600 лева; На 15.09.2007г., в град П., е възбудила заблуждение у С.Д.П., ЕГН:**********,*** и с това й е причинила имотна вреда в размер на 3 000 лева; През периода месец Август 2007г. - месец Септември 2007г., в град П. е възбудила заблуждение у А.И.К., ЕГН:**********,*** и с това е причинила имотна вреда на К.П. К. в размер на 35 000 лева; През периода месец Август 2007 г. - месец Септември 2007г., в град П. е възбудила заблуждение у Я.Х.П., ЕГН:**********,*** и с това й е причинила имотна вреда в размер на 17 000 лева; В края на месец Август 2007г. - месец Септември 2007г., в град П., е възбудила заблуждение у Р.В.В., ЕГН:**********,*** и с това му е причинила имотна вреда в размер на 5 000 лева; На 15.10.2007г., в град П., е възбудила заблуждение у Д.С.С., ЕГН:**********,*** и с това му е причинила имотна вреда в размер на 4 000 лева; През месец септември - октомври 2007г., в град П., е възбудила заблуждение у Ц.Г.М., ЕГН:**********,*** и с това й е причинила имотна вреда в размер на 10 000 лева,  като с деянията си е причинила имотна вреда на горепосочените лица в размер общо на 368 100 лева, като причинената имотна вреда е в големи размери.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. По отношение реализирането на наказателната отговорност се предлага на подсъдимата да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер на три години лишаване от свобода, като изтърпяване на наказанието бъде отложено с изпитателен срок по реда на чл. 66, ал.1 от НК.

Частният обвинител А.К. поддържа становището на РП П..

Защитникът на подсъдимата – адв. К.Е. *** пледира за невиновност на подсъдимата поради недоказаност на обвинението. Излага доводи, че от доказателствата по делото не се установява същата да е осъществила състав на измама по отношение на посочените от държавното обвинение лица, като самата тя е била обект на измама. Моли съда да я оправдае изцяло.

Подсъдимата Р.К.Н. не се признава за виновна по повдигнатото й обвинение. Дава подробни обяснения, като моли съда да я признае за невиновна и оправдае изцяло.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимата Р.К.Н. е родена на ***г***, живее в същия град, тя е българка, българска гражданка, с висше образование, разведена, работеща, не е осъждана, с ЕГН **********.

Подсъдимата Р.К.Н. работила в Дирекция „И. Т.” гр. П. на длъжност „старши счетоводител” до 31.08.2007г., след което започнала работа в С. п. гр.П..

Същата се познавала със свид. А.Т., който работел в „Т.” АД гр.П., намираща се в съседство с местоработата на Н., като охрана. През месец юли 2007г. Н. споделила с Т., че обслужва счетоводно дружество, което е проспериращо, но очаква кредитиране от държавата и имало нужда от оборотни средства. Предложила му същият да повиши доходността си, като участва със свои парични средства, в замяна на което ще получи дивидент под формата на лихва върху първоначално вложените от него средства. Тъй като свид. Т. имал доверие в Н., в следващите дни й предал сумата от 2000 лв., като за предаването не бил съставен писмен документ. Скоро след предаването на посочената парична сума подсъдимата Н. му дала 500 лв., като му обяснила, че това е лихва върху първоначално внесената сума. През на м.август 2007г. подсъдимата му поискала още пари, като от Т. получила още 1000 лв., а през септември още 2000 лв. Обяснението й било, че всичко се натрупвало в неговата кредиторска партида. За така предадените суми двамата не съставили никакъв документ. Междувременно при срещите им подсъдимата оставила впечатление у свидетеля, че работи до късно по счетоводството на фирмата, но че същата се развива успешно. Същата била започнала да демонстрира по-висок стандарт на живот – започнала да ходи с прически на работа, да носи по-скъпи костюми, което убедило свидетелят, че се дължи на получаваните средства от фирмата, а не от работата й в „И.  Т.”. Постепенно подсъдимата и свидетелят Т. започнали все по-рядко да се засичат и последният все по-трудно осъществявал връзка с нея. Когато все пак успявал да се свърже с нея, тя му обяснила, че фирмата била фалирала, а по настояване на свидетелят му върнала още 500 лв. Тъй като не върнала остатъка от 4000 лв., въпреки обещанието й, а и опитите му да се свърже с нея не довели до положителен резултат, свидетелят се обърнал към сектор „БОП” при ОД на МВР П. в началото на 2008г.

Свид. В.Н. познавал подсъдимата от дълги години, тъй като бил колега на съпруга й - Л.А.. През пролетта на 2005г. тя му поискала от него назаем сумата от 1 000 лв., които свидетелят й дал, а скоро същата му била върната от подсъдимата. През пролетта на 2007г. подс. Н. поискала от свидетеля сумата от 5000 лв. под предлог, че й трябват, за да извърши спешни плащания за фирмата, за която работи в извънработно време, като обещала да върне парите до 1 месец. Свидетелят й дал исканата парична сума без писмен документ, тъй като й имал доверие – работел заедно със съпруга й и семействата им се познавали от дълго време. След изтичане на уговорения срок свидетелят започнал да си иска парите от подсъдимата, но тя постоянно отлагала връщането им под различни предлози. При проведена между тях среща в присъствието на съпруга й и нейни роднини през есента на  2007г., подсъдимата заявила, че е дала парите на лице на име „В. П.”, собственик на фирма „Д.”, за когото работела като счетоводител. Сумата от 5000 лв. не била върната на свид. Н..

Подсъдимата поддържала добри приятелски отношения и с колежката си – свид. Ц.М.. Преди инкриминирания период М. й била услужвала с парични суми, които подсъдимата своевременно връщала.  През м. октомври 2007 г. подсъдимата поискала от свидетелката пари на заем, за които обяснила, че й трябват за фирмата, която обслужва счетоводно, за заплащане на стока и за закупуване на машини за производството, на когото не отпускали кредит. Свидетелката разполагала със сума в размер на 10 000 лв.  и тъй като подсъдимата била изключително настоятелна, а и свидетелката й имала доверие и искала да й услужи, й дала посочената парична сума без писмен документ. Двете се разбрали парите да й бъдат върнати до месец. Подсъдимата й обещала при връщането на парите да й даде и допълнителна сума като благодарност, но това не станало. Контактите между двете ставали все по-трудни, като инициатор на обажданията била само свид. М.. Подсъдимата отлагала връщането на парите поради различни поводи, като й обяснила, че лицето, на което ги била предала, е арестувано.

Свид. Р.В. също бил колега с подсъдимата в Дирекция „И. Т.” гр.П. и двамата се познавали от няколко години. Подсъдимата била споделила с него, че е започнала да води счетоводството на частни фирми и по този начин си докарва допълнителни доходи. На неустановена дата през периода август-семтември 2007г. подсъдимата помолила свидетеля В. да й даде сумата от 10 000 лв., които й били необходими за закупуване на някаква голяма машина за парфюмерийна фирма, на която извършва счетоводно обслужване. Обяснила, че фирмата има одобрен кредит от 70 000 евро, който обаче щял да се забави, а парите трябвали спешно. Подсъдимата била много настоятелна и убедителна в обясненията си, което пък мотивирало свидетеля да й даде в посочения период искана парична сума срещу обещанието същата да му се върне след около месец. За предаването на парите не бил подписан писмен документ. Скоро след това същата му върнала сума в размер на 5000 лв., но след изтичане на уговорения срок, нито в последствие подсъдимата му върнала парите. На проведена няколко месеца по-късно среща между подсъдимата и нейни бивши колеги от Д „И.  Т.” П., включително и свид. В. по повод на това, че подсъдимата била взела суми от много лица, които не връщала, същата не дала конкретно обяснение защо не може да върне парите, а единствено обяснила, че шефът на фирмата се оказал несериозен. С течение на времето спряла да отговаря на телефонните обаждания.

Подсъдимата и свид. К.П. /със стара фамилия Б./ били много добри приятелки. През 2007г. подсъдимата споделила със свид. П., че частната фирма, в която работи - „Д.” и собственикът й имали спешна нужда от пари за плащане на осигуровки на фирмата и заплати на работниците. Обяснила, че фирмата се занимава с пластмасови изделия. Тъй като свидетелката не разполагала със свободни парични средства, насочила подсъдимата към сестра си – свид. Я.П.. При срещата между двете в края на лятото на 2007г. подс. Н. й поискала сумата от 19 000лв., за които казала, че са й необходими, тъй като някакви хора – „мутри” - я притискали и заплашвали. Обещала, че ще върне парите до един месец. На неустановена дата  в периода август-септември 2007г. свид. Я.П. й дала исканата парична сума от 19 000 лв. без писмен документ. Няколко дена по-късно подсъдимата й върнала сумата от 2000 лв. В следващите месеци на 2007г. свид. Я.П. си поискала останалите 17 000 лв., но подсъдимата  заявила, че не може да й ги върне в момента и й подписала Запис на заповед за посочената парична сума с падеж м.януари 2008г., като изтъквала различни причини за невъзможността да върне парите. Едва в следващите няколко  месеца, след образуване на наказателното производство против подсъдимата, остатъка от 17 000 лв. бил изцяло възстановен на свид. П..

Свид. И.Б. и подсъдимата работели заедно в Дирекция „И. Т.” гр.П. и се сприятелили. През лятото на 2007г.  подсъдимата поискала от свидетелката да й даде някаква парична сума, каквато има възможност, които пари били необходими за закупуване на машини за фирмата, за която работи на частно като счетоводител в извънработно време. Обяснила, че на фирмата все още не бил отпуснат кредит от банката и затова й били необходими тези пари. Тъй като и преди този период свидетелката била услужвала на подсъдимата с парични средства, които последната своевременно връщала, Б. се съгласила да й предостави сумата от 5 000 лв. срещу обещанието да й бъдат върнати след един месец. За предаването не бил подписан документ, като това станало в периода юни – юли 2007 г. Била й обещана и лихва в размер на 10 %. В началото на м.септември 2007г. /след инкриминирания период/ свид. Б. си поискала парите, но подсъдимата я помолила за отсрочка, тъй като се намирала в момента във финансово затруднение, като й върнала само сума от 50 лв. Когато свидетелката отново потърсила подсъдимата в последващите седмици, не могла да се свърже с нея, тъй като последната не си вдигала вече телефона. Остатъкът от сумата не бил върнат и към момента на разглеждане на делото в съда.

Свид. Д.Т. и подсъдимата работели заедно в Дирекция „И. Т.” гр.П. и били в добри отношения. През лятото на 2007г. подсъдимата поискала от свид.Т. да й даде назаем толкова пари, колкото има, защото й трябвали за дейността на фирмата, който обслужвала счетоводно в извънработно време, като уточнила, че средствата са необходими за ремонт във фирмата. За последната пояснила, че развива дейност в хранително-вкусовата промишленост. Подсъдимата убедила свидетеля, че при връщане на парите ще му даде допълнителна сума за благодарност. През периода юли-м.септември 2007г. свидетелят предавал на подс.Н. на няколко пъти пари в различен размер, като първоначално дадената от него сума в размер на 3000 лв. била върната, а в последствие на части й дал и сума в общ размер на 15 000 лв., за което не бил изготвен писмен документ. След изтичането на срока, за който бил дал парите, свидетелят ги потърсил, но подсъдимата му обяснила, че не може да му върне парите, а накрая спряла да си вдига телефона.

Подс. Н. се познавала със свид. Й.Т., като същият на два пъти преди инкриминираната дата по нейна молба й давал пари назаем, които същата му връщала своевременно. През лятото на 2007г. подсъдимата отново му поискала пари за бизнес, свързан с фабрика в гр.П., като му обяснила, че е за нещо, касаещо транспорт. Поискала му конкретно сумата от 10 000 лв., като му обещала и лихва върху заетата сума. На 14.08.2007 година свидетелят й дал исканата парична сума срещу подписана от самата Н. запис на заповед за срок от осем дни, но след като срокът изтекъл и свидетелят си поискал обратно парите, подсъдимата му казала, че парите ги е предала на трети човек и не може да ги вземе, за да му ги върне. Посочената сума не била върната на свидетеля.

Подсъдимата се познавала със свид. Е. Д., като през октомври 2007г. поискала от свид.Д. сумата от 45 000 лв., за които казала, че й трябва за плащане на ДДС на фирма, която тя обслужва счетоводно. Пояснила, че няма да има проблем с връщането на парите, тъй като собственикът на фирмата бил „напред с материала” и притежавал акции в „К.к.”. На 26.10.2007 година свидетелката й дала исканата парична сума за срок от един месец и срещу подписването от страна на подсъдимата на запис на заповед за посочената парична сума. След изтичането на месеца Н. започнала да се крие от свидетелката, а когато последната успявала да се свърже с нея, й давала различни обяснения относно невъзможността да върне парите веднага – че сметката на фирмата била запорирана, че банката се бавела. Предложила на свидетелката да изтегли кредит от 10 000лв., който та самата да погасява. Свидетелката изтеглила кредита, но подсъдимата не извършила плащания по погасяването му. След инкриминирания период й върнала сумата от 600 лв. по банков път.

Свид.А.П. познавал подс. Н. от дълги години, тъй като бившият й съпруг бил брат на неговия кумец. Същата неколкократно получавала от свидетеля по нейна молба суми в заем, които своевременно връщала. През лятото на 2007 г. тя му поискала отново пари, този път сумата от 60 000 лв., като обяснила, че й трябват за дейността на фирмата, в която работи като счетоводител – предприятие за производство на пластмасови изделия в гр.П., чийто шеф се казвал В. П.. Свидетелят поискал изрично да осъществи среща с въпросния В. П., която била уговорена от подсъдимата, но на самата среща лицето В. П. не се явило. Свидетелят й дал исканата сума от 60 000 лв. за срок от един месец, като след изтичане на срока свидетелят започнал да търси подсъдимата по телефона, но тя не се обаждала. Тогава се свързал със съпруга й и му обяснил проблема. След много настоявания месеци след инкриминирания период свид.П. се срещнал с подс.Н., която му върнала сумата от 10 000 лв. , но останала да му дължи сумата от 50 000 лв.

Свид. Ц.Д. се познавал с подс. Н., като през лятото на 2007г. подсъдимата му поискала първоначално сумата от 5 000 лв., като веднага след получаването й поискала още 2 500 лв., които той и предоставил без документ. Това станало в периода юни-юли 2007г. Н. обяснила, че парите й трябват спешно за оборотни средства на фирма с цех в гр. П., чието счетоводство води в извънработно време, която фирма се занимавала с пластмасови изделия – изработване на шприцове, шнекове. За да го мотивира да извърши горните разпореждания подсъдимата му обещавала и висока лихва върху предадената сума – в размер на по 500 лв. на седмица. В началото на месец юли му поискала още 10 000 лв. Тъй като Д. не разполагал със сочената парична сума се обърнал към познатата си свид. И.Н., която да ги осигури от лични средства. На 09.07.2007г. същият запознал последната с Н., като срещата се осъществила в сградата на бившия Партиен дом в гр. П., където подсъдимата работела.  Там и пред свидетелката Н. подс. Н. много убедително обещала обезщетение от 10% месечна лихва върху предадената сума, като обяснила, че същата й е необходима като оборотни средства за фирмата, за която работи, като не било проблем да се изплаща такова обезщетение. Убедена от горното, както и от предложената висока лихва, Н. й предала сумата от 10 000 лв., като преди това Ц.Д. поискал от подсъдимата като гаранция да издаде на негово име /като неин познат/ запис на заповед за посочената парична сума с падеж след девет дни. След изтичането на падежа по записа на заповед обаче подсъдимата спряла да отговаря на обажданията на свидетелите. В редките случаи, когато Д. успявал да се свърже с нея, подсъдимата му обещала, че до края на месец септември 2007г. ще им върне цялата сума, което обаче не станало. Значително време след инкриминирания период подсъдимата върнала на свидетелите общо сума в размер на  около 7000 лв.

Свид. С.П. също се намирала в близки приятелски отношения с подсъдимата. През 2007г. Н. намерила купувач за жилището на свид.П.. На 15.09.2007г. подсъдимата поискала от свид. П. сумата от 3 000 лв., които й обяснила, че ги иска от името на  В. П., за когото работела като счетоводител. Разяснила на свидетелката, че фирмата била пазарджишка и се занимавала с производство на пластмасови изделия с офис в гр. П.. Свидетелката й дала още същия ден исканата парична сума с уговорката да й бъде върната след един месец. Подсъдимата й върнала, но след инкриминирания период общо сумата от 450 лв., а за остатъка от 2 550 лв. й подписала запис на заповед. В последствие Н. спряла да вдига телефона си и започнала да отбягва свидетелката.

Свид. Х.Д. и Р.Н. били втори братовчеди. Същият неколкократно преди инкриминирания период й бил предоставял суми в заем, които подсъдимата своевременно му връщала. На неустановена дата през м.август – септември 2007г. Н. поискала от него сумата от 15 000 лв. за срок от една седмица, а преди изтичането на седмицата му поискала още 5 000 лв.. Обяснила му, че са й необходими за оборотни средства за фирмата, която обслужва счетоводно и която очаквала банков кредит. Подсъдимата обещала да му даде 10% лихва и да ги върне в срок от една седмица от получаване на втората парична сума, поради което свидетелят й дал исканите пари общо в размер на 20 000 лв. За това не бил оформен писмен документ. В последствие Н. му казала, че ще се забави с връщането на парите, а от м.октомври 2007 г. спряла да си вдига телефона.

Свид. Й.Н. била съпруга на брата на подсъдимата.  През м.май 2007г. подсъдимата разговаряла със свидетелката и й предложила да се включи в кредитирането на фирма „Д.”, за която фирма работела в извънработно време. Казала, че на фирмата й трябват средства, като същите се връщали срещу лихва. Представила фирмата като занимаваща се с производство на капачки, а в последствие посочила, че средствата били необходими за закупуването на бусове. През м.май свидетелката дала сумата от 8 000 лв. на подсъдимата за нуждите на посочената фирма срещу обещаната лихва. А през месец юли 2007г. подсъдимата й поискала още пари - 40 000 лв., като същите свидетелката й дала на няколко пъти в рамките на месеца. Така общата сума, която подсъдимата получила, възлизала на 48 000 лв., като подсъдимата й върнала сумата от 18 000 лв. и останало да връща общо 30 000 лв. В следващите месеци обаче същата се оправдавала, че не може да ги върне, тъй като шефът й бил в чужбина, а  в последствие заявила, че същият не й вдига телефона.

Свид. И.Д. бил колега на подсъдимата от Дирекция „И.  Т.” гр. П.. През септември 2007г. Н. му поискала да й даде спешно пари, колкото има възможност. Обяснила, че същите са й необходими за покриване на текущи разходи на фирма „Д.”, в която тя работела в извънработно време като счетоводител. Обещала, че ще върне парите с лихва за услугата. В началото на месец септември 2007 г. свидетелят дал на Н. сумата от 8 000 лв. за срок от една седмица, която сума самият той бил взел от свид. П.Ч.. Малко след това тя му поискала още 6 000 лв. пак за фирма „Д.” ЕООД, които обещала да върне след 1 седмица заедно с предходно получената сума. Всеки път при поискване на сумите подсъдимата давала различни обяснения за тяхното предназначение – единият път посочила спешно внасяне на осигуровки към бюджета, друг път – преместване на цеха, участие в Пловдивския панаир. Този път свидетелят Д. намерил парите чрез своя познат – свид. И., който лично ги предал на подсъдимата. В рамките на уговорения срок подсъдимата върнала на свид. Д. само сума в размер на 1400 лв. За предаването на нито една сумите не бил изготвен писмен документ. Подсъдимата останала да дължи общо сумата от 12 600 лв. на свид. Д., а последният лично започнал да издължава парите на приятелите си.

Свид. П.Я. бил кум на подсъдимата. През месец март 2007г. същата му поискала на заем 5 000 лв., като обяснила, че й трябват за закупуване на нови машини на фирма, на която води счетоводството и на която всеки момент щял да бъде отпуснат кредит. Обещала да върне парите, ведно с 10 % лихва. Когато след изтичането на уговорения срок свидетелят си потърсил парите, подсъдимата обяснила, че все още са й необходими и поискала още 5 000 лв. срещу 10 % лихва, от които върнала на свидетеля същият месец 500 лв. През периода м. май – септември 2007 година, свидетелят на няколко пъти дал на подсъдимата общо сумата от 60 000 лв., от които впоследствие в рамките на посочения период тя му върнала 45 000 лв. и останало да му дължи 25 000 лв. без обещаните лихви. При предаването на част от сумата свидетелят поискал среща с шефа на фирмата, за която подсъдимата твърдяла, че работи – В. П.. На уговорената среща обаче той не се появил, тъй като по обяснение на подсъдимата по това време се намирал в чужбина. Н. постоянно твърдяла, че води счетоводството на „Д.” и по този начин разполага с всички сметки на фирмата, поради което можела и да ги следи. От м.октомври 2007г. свид. Я. започнал да иска връщане на парите, но Н. не си вдигала телефона.

Свид. А.К. и подсъдимата били състудентки,  като  в последствие станали и много добри приятелки. През месец август 2007 г.  подсъдимата поискала от свидетелката първоначално сумата от 20 000 лв., които й трябвали много спешно. Обяснила, че работи на частно във фирма „Д.”, с управител В. П., която фирма се занимавала с производство на пластмасови изделия. Свидетелката намерила парите чрез майка си – свид. К. К., която по молба а дъщеря си, ги предоставила на подсъдимата. След няколко дни подсъдимата върнала на свид. К. сумата от 5000 лв., като поискала от свид. А.К. нови 20 000 лв., отново под предтекст, че са необходими за дейността на обслужваната фирма и обещала да ги върне до 10 дни. Поради това, че подсъдимата частично върнала предходната сума, свид. помолила отново майка си да намери пари, при което на 25.09.2007г. свид .К. К. изтеглила от Банка „Д.” АД сумата от 20 000 лв., които предоставила на подсъдимата, отново без да е подписан документ за предаването на парите. Тъй като парите не били върнати в срок, свид. А.К. започнала непрестанно да търси Н. и да си иска парите. К. посетила работното й място, където подсъдимата й подписала запис на заповед за сумата от 40 000 лв., включваща взетите от нея парични суми и обещаната лихва.

Свид. Д.С. се познавал с подсъдимата чрез приятелката й - свид. А.К.. На 15.10.2007 г. Н. му се обадила с молба да й даде сумата от 4 000 лв. на заем за 1 ден. Помолила го изрично да не казва на свид. А.К. за това. На същата дата свидетелят предал парите на подсъдимата, като тя му подписала запис на заповед за посочената сума. Тъй като на следващия ден не върнала парите, свидетелят й се обадил, а тя го помолила за отсрочка. В последствие същата спряла да вдига телефона си, поради което свидетелят споделил за проблема си на свид. К. и установил, че подсъдимата дължи и на нея пари. Към момента на разглеждане на делото сумата  не е била върната.

През 2007г. във връзка с депозирана жалба от Р.К.Н. против лице с имена В. П., в Районна прокуратура е било образувано досъдебно производство – дознание 41/2007 г. по описа на сектор „БОП” гр. П. за престъпление по чл.210, ал.1, т.5. вр. с чл. 209, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, а като обвиняем за посоченото престъпление е бил привлечен  К.Н.Ж. - за това, че през периода от м.ноември 2006г. до м.септември 2007г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Р.К. А. /понастоящем Н./ и с това й е причинил имотна вреда в големи размери – 323 830 лв. Същият е бил посочен от Р.Н. като лицето В. П. – управител на фирма „Д.”, за когото същата събирала от приятели и близки парични суми и му ги предавала. С постановление на Районна прокуратура гр. П. от 30.09.2008 г., влязло в сила, наказателното производство е било прекратено на основание чл. 243 ал.1 т.1 вр. с чл. 24 ал.1 т.1 от НПК.

Съгласно извършената на обвиняемата комплексна съдебно психиатрична психологична експертиза, същата страда от смесено тревожно депресивно разстройство, но може да участва в наказателния процес. Към инкриминирания период, както и към момента на извършване на експертизата е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си. Така представеното експертно заключение съдът приема за обективно и компетентно изготвено, от лица със съответната квалификация и опит, същото не е и оспорено от страните.

За да постанови присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена именно описаната по-горе фактическа обстановка. Същата според съда се установява от следните събрани по делото доказателствени материали – от показанията на пострадалите свидетели, дадени в хода на съдебното следствие, а на някои от тях – и от досъдебното производство, приобщени по съответния ред, от показанията на свид. Ж., И.Б., А.Б., Т., З., А., Н., Р. и Л., на свид. Р., на свид. К. К., Т., Ч., И., на свид. Г. и свид. Н.. Приетата от съда фактическа обстановка се доказва също така по един безспорен и категоричен начин и от събраните в хода на воденото дознание писмени доказателства, прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал, както и от изисканите от съда при съдебното дирене – копия от подписаните от подсъдимата записи на заповед, от разписки за извършени разплащания, справки от частните съдебни изпълнители за образувани изпълнителни производства против подсъдимата и предприети действия по принудително изпълнение, банкови извлечения, от документи за подавани данъчни декларации на дружеството “М.” ООД, справка от “К. Б. М.” АД за регистрирани мобилни номера на лицето К.Ж., заверени копия от дневници за продажби на дружеството “П.” ООД за 2006 и 2007г., протокол от изготвена комплексна съдебно-психиатрична  и психологична експертиза, справка съдимост и характеристична справка на подсъдимата, както и медицински документи, касаещи здравословното й състояние. Тук следва да се посочат и инкорпорираните писмени доказателства от дозн.№ 41/2007г. по описа на сектор “БОП” при ОД на МВР П..

От наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, времето на извършването му, мястото, механизма и начина на извършване, както и авторството на деянието.

Спор относно предаването на парични средства от страна на посочените в обвинението като пострадали свидетели на подсъдимата през инкриминирания период няма. Самата Н. неколкократно в дадените от нея обстойни обяснения признава, че е получавала пари на ръка от страна на пострадалите, като дори уточнява, че си е водела и бележки за това каква сума и през кои периоди е получавала от свидетелите. Обясненията на същата обаче съдът ще обсъди долу по-обстойно. С известна несигурност се отличиха показанията на някои свидетели досежно размера на сумите, които сочат, че са предали на подсъдимата и времето, когато това е ставало. Въпреки това, съдът не намира, че показанията им като цяло са компрометирани, предвид изминалия значителен период от време от извършването на деянието до момента, когато същите лица бяха разпитани пред съда. Впрочем досежно изтъкнатите обстоятелства показанията на част от тях , депозирани в хода на досъдебното производство пред съдия или пред разследващ орган, бяха приобщени по надлежния процесуален ред, като същите потвърдиха истинността на заявеното от тях в по-ранните им разпити. Освен това всеки един от свидетелите посочи именно близките си приятелски или родствени отношения с подсъдимата и изградените с годините доверие помежду им като основна причина да й предоставят сумите пари. Съдът кредитира показанията им в тази част, още повече, че видно е за някои свидетели касае се за значителни суми. В по-голямата си част свидетелите посочиха, че и преди инкриминираните периоди са предоставяли на подсъдимата значително по-ниски суми в заем, които Н. е връщала своевременно, което допълнително е мотивирало пострадалите да се доверят на твърденията й за предаването на посочените по-долу суми. Така свидетелите А.К., Я., С., П., Д., Я.П., Й.Т., Й.Н., Н., В. и М. в показанията си посочват, че са предоставяли на подсъдимата пари и преди инкриминирания период на значително по-ниска стойност, които е връщала своевременно. Именно своевременното връщане на заемите от страна на подсъдимата Н., при това в рамките на кратки срокове  според свидетелите П. /л.205-гръб/, В. /л.97/, Б. /л.94/ е била и една от причините същите да й предадат и инкриминираните суми. Според повечето от пострадалите подсъдимата им е обещавала и лихва върху главницата на сумите, които взема от тях, за това, че в съвсем кратки срокове всеки един от тях й предоставя значителни парични средства. При това при даването на тези последни пари, подсъдимата е мотивирала , че същите не са й необходими за лични нужди /изключение е посоченото от нея пред свидетелите Я.П. и С./, а с оглед дейността на фирмата, която същата обслужвала счетоводно в извънработно време. За свидетелите Ц.  Д. и Н. обаче посочват, че именно обещаваните от подсъдимата лихви са мотивирали последните да й предоставят парични средства.  Показанията на пострадалите свидетели съдът кредитира като кореспондиращи досежно отношенията, които подсъдимата поддържала с всеки един от тях, досежно изтъкваните от последната причини за предоставяне на паричните средства, респективно – невръщането на същите. Освен това показанията на тези свидетели не остават изолирани, като се подкрепят и от представените от повечето от тях записи на заповед, от показанията на други свидетели и писмени доказателства, които ги подкрепят и които съдът ще обсъди.

Така от показанията на свид. П.Я. се установява, че същият е бил кум на семейството на подсъдимата и отношенията им са били на доверие. Свид. Я. също посочва, че е предоставял на подсъдимата суми до 5000 лв.,  като му е давала лихва върху тези суми. Той определя даването на тези суми като заем, който подсъдимата предавала на лицето В. П. – като управител на обслужваната от Н. фирма, тъй като същият “имал затруднение с фирмата”, трябвали му пари за машини, а дейността й била свързана с производство на пластмасови изделия /л. 104/. Показанията на свидетелят като логично изложени и неопровергани от обясненията на Н. съдът кредитира. Свидетелят посочва, че именно подсъдимата го била търсела, когато имала нужда от средства, като последната сума, която й бил предал, възлизала на 20 000 лв. Посочва, че общо на подсъдимата е предал сумата от 70 000 лв., както и че същата му била върнала през инкриминирания период сума от 45 000 лв. Подсъдимата не отрича получаването на посочената от свидетеля сума, като в обясненията си обаче посочва, че върнатата на свидетеля сума надхвърля дадената от него – посочва върнати 73 000 лв. /л. 297 от НОХД/. Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимата, тъй като открива значителни несъответствия в обясненията й и показанията не само на този свидетел, но и на останалите. Подробно ще ги коментира по-долу, като намира обясненията й за проява на защитна позиция. Досежно периода на предаване и връщането частично на средствата на свид. Я., съдът не открива съществени несъответствия между дадените в тази насока гласни доказателства, като приема за доказано, че това е станало в периода март-септември 2007г. Частичното връщане на паричните средства също е станало в този период, поради което и съдът намира, че реално настъпилата вреда за свидетеля възлиза на разликата от 25 000 лв. От показанията на този свидетел се установява, че за въвеждане в заблуждение на свидетеля, подсъдимата не само е използвала близките семейни отношения с него, наличието на доверие, но и е поддържала вече създаденото заблуждение чрез периодичното предаване на т.нар. “лихва” върху дадените от свидетеля суми, при което създава у същия впечатление за достоверност на първоначалното твърдение за финансиране на фирма, управлявана от В. П. и за сигурна възвращаемост на средствата. Освен това при поискването на уверение от подсъдимата “дали е сигурно връщането на парите, тя ме увери, че след като е счетоводител и държи сметките, няма проблем”  /виж показанията на свид. Я. – л.104-гръб/, като дори “оперира с една от сметките” /по-нататък/. Поддържането на заблуждение у свидетеля е продължило до м. септември 2007г., когато последният започнал да търси подсъдимата по телефона, но същата не отговаряла.

Няма противоречие в показанията на свид. В.Н. и обясненията на подсъдимата досежно предоставената от свидетеля сума на последната в размер на 5000 лв. и времето, когато това е станало. В показанията си от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал.4 от вр. с чл. 281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, които потвърди, свидетелят посочва, че е предоставил на Н. сумата от 5000 лв. през пролетта на 2007г., като същата лично го помолила за това и посочила като причина – “спешни плащания” за фирмата, която обслужвала счетоводно. Поради близките колегиални отношения, които свидетелят поддържал със съпруга на подсъдимата – свид. А. и приятелски с нея самата, последният се съгласил да й предостави тази сума. Освен това свидетелят изтъква, че и около две години по-рано също е давал пари назаем на подс. Н., които същата му била върнала. Т.е. своевременното и коректно изпълнение на това задължение от нейна страна го мотивирало да й предостави повторно през пролетта на 2007г. и сумата от 5000 лв. при поискване от нейна страна, без да се усъмни в истинността й. Поради това, че показанията и на този свидетел не остават изолирани, съдът им дава вяра.

Няма противоречие в събраните доказателства касателно причинената вреда на свид. Й.Н.. От приобщените частично показания на свидетелката от досъдебното производство – виж л.422 от делото, се установява категорично, че  именно през месец май 2007г. подсъдимата й  предложила да се включи в кредитирането на фирма, която обслужвала под формата на заем. И в този случай, както и при повечето от останалите свидетели – близки приятели, колеги или родственици на подсъдимата, не бил изготвен документ за предаването на средствата, тъй като си имали доверие /л. 133 от ДП, том І/, като свидетелката посочва, че е предала на подсъдимата първоначално сумата от 8000 лв. “по същото време” , а през месец юли 2007г. поискала от нея още пари, като този път свид. Н. й дала на три пъти общо сума в размер на 40 000 лв. Също така свидетелката е категорична при този разпит, че подсъдимата й е върнала сума в размер на  18 000 лв., като невърнати останали 30 000 лв., а подсъдимата посочила като причина забавяне от страна на шефа й. В показанията си пред съда свидетелката посочва, че и пред нея Р.Н. звъняла на това лице, но безуспешно. Съдът кредитира показанията на свидетелката и досежно мотивите й да предостави средствата на подсъдимата - близките й роднински отношения, както и желанието да й помогне /л.103 от НОХД/. Поддържането на заблудата досежно предназначението на предаваните средства от свидетелката, е било възможно от подсъдимата и като същата частично е върнала от дадената сума от свидетелката в размер общо на 18 000 лв. Поддържането на заблудата е продължило до м. юли 2007г. включително, тъй като именно тогава свидетелката е предоставила на подсъдимата последните суми, а към месец август същата вече е изразила притеснение относно невръщането им /виж показанията й на л. 133, ред 22-23 от ДП, том І/. Подсъдимата не оспори в съдебно заседание депозираните от свидетелката показания, последните съдът кредитира.

Известна колебливост съдът констатира в показанията на свид. Ц.Д. пред съда, поради което и показанията му от досъдебното производство бяха частично приобщени /досежно това кога и какви средства е предоставял на подсъдимата и касателно името на фирмата, за която същата му посочила, че обслужва счетоводно/. Именно тези показанията в посочените части, като депозирани в период, по-близък до процесния, съдът кредитира. Свид. Ц.Д. посочва, че като причина да предаде исканите от подсъдимата средства, била обещаната от нея лихва – “Предложи ми хубава лихва ... и аз се полакомих” /л.91-гръб/. От неговите показания се установява, че действително през лятото на 2007г. подсъдимата му е поискала сумата от 5000 лв., а скоро сред това й е дал и 2500 лв., които били негови средства. Пред съда свидетелят посочи, че като причина същата изтъкнала нуждата от оборотни средства за цех в гр. П., а в разпита си от досъдебното производство уточнява името на фирмата и на посочения от Н. управител – В. П.. Както вече се посочи, въвеждането в заблуждение на свидетеля, освен  в убеждаване за финансова стабилност на фирмата, е станало и посредством обещаването на лихва, а в последствие свидетелят посочва, че подсъдимата продължила да го притеснява по телефона да намери още пари /л. 91-гръб/.  Пак от показанията на този свидетел се установява, че именно той е запознал подсъдимата и със свид. И. Н.. Аналогични са показанията и на тези свидетелка, която посочва – “тя събираше пари от познати, като обещаваше високи лихви”. Свидетелката описва лична среща с подсъдимата преди предаването на парите, на която последната я уверила, че на месец ще й представя по 10 % лихва върху дадените пари и след определен период ще върне главицата. Свидетелката описва поведението на подсъдимата на тази среща като „много убедителна, говорела със замах”. Спокойното и сигурно поведение на подсъдимата и обещаваната висока лихва според свид. Н. са я били подтикнали да й предостави сумата от 10 000 лв., като при предаването на парите присъствал и свид. Д., който поради познанството си с Н., последната подписала в негова полза запис на заповед на датата на предаване на парите – 09.07.2007г. от свид. Н.. Подсъдимата в обясненията си потвърждава показанията на свид. Н., че действително се е срещала с последната преди да й бъдат предоставена сумата от 10 000 лв. от Н. и че са разговаряли, поради което и съдът намира за  достоверни именно показанията на свид. Н. в тази част, а не на свид. Д.. Последният в разпита си пред съда посочи, че всъщност Н. не се е срещала към този момент с подсъдимата. Това обаче не поставя под съмнение показанията на свидетеля, доколкото същият многократно в първоначалните си показания и в допълнителния разпит посочва, че не е сигурен относно заявените от него обстоятелства.

И свид. Д., и свид. Н. са категорични, че към месец септември подсъдимата е започнала да се укрива от тях, като не отговаряла на телефонните повиквания. Освен това свид. Н. дава показания за това как подсъдимата не се явила и на уговорена среща. Подсъдимата Н. в обясненията си не отрича, че към есента на 2007г. действително не е отговаряла на телефонните повиквания на пострадалите. Ето защо, съдът се позовава именно на свидетелските показания.

       Част от показанията на свид. Й.Т., депозирани на досъдебното производство също бяха инкорпорирани по реда на чл. 281, ал.1, т.1  от НПК /л. 104-104 от ДП/ - досежно причината, изтъкната от подсъдимата, когато му е поискала парични средства. Съдът кредитира показанията на свидетеля, които е заявил пред съдия в хода на досъдебното производство, тъй като намира, че същите са били депозирани в период, значително по-близък до инкриминирания и спомените на свидетеля са били по-ясни. И този свидетел посочва, че и преди инкриминирания период е давал на подсъдимата заеми в по-малък размер, който тъй като тя върнала коректно и своевременно, го мотивирало да й предостави и поисканата от нея сума конкретно в размер на 10 000 лв.  Подсъдимата не оспорва размера на предоставената й от свидетеля сума, както и посочва, че на този свидетел не е връщала никакви пари. Предаването на средствата е било удостоверено и с подписването на запис на заповед от датата на предаването на парите – 14.08.2007г. Събраните гласни доказателства си кореспондират изцяло в тази насока досежно посочените факти. И свид. Й.Т. посочва, че е търсил подсъдимата в лични срещи, при което същата тогава му заявила, че е предоставила парите на трето лице.

За да кредитира изцяло показанията и на свид. П. досежно факта на предаване от негова страна на подсъдимата на сумата от 60 000 лв. през лятото на 2007г., респективно – невръщането на същата, съдът преценява, че и неговите показания не остават изолирани. Признават се от подсъдимата Н., макар и с известни разминавания в сумите. Подсъдимата признава в дадените от нея в съдебно заседание обяснения, че през месец август 2007г. /л.298/ е получила от свидетеля сумата от 60 000 лв., но възразява, че е върнала част от същата под формата на лихви в размер на 12 000 лв. В приобщените в хода на съдебното следствие показания на свидетеля от досъдебното производство /от л.112-113 от ДП, том І/, които П. потвърди в съдебна зала, същият е посочил, че действително подсъдимата му е върнала сума от около 10 000 лв., но това е станало едва през 2009г., т.е. много след края на инкриминирания период. Това обстоятелство съдът намира за доказано, но същото има значение при преценка на наказанието на подсъдимата. От показанията на свид. П. се установява и как точно същият е бил въведен в заблуждение от страна на подс. Н. – използвала близките семейни отношения със свидетеля, а и тъй като вече била коректна по отношение срочното връщане на предходни заеми от свидетеля, той откликнал на директното й поискване на сумата от 60 000 лв., придружено с обяснението, че е за нуждите на обслужваната от нея пазарджишка фирма, която произвеждала пластмасови изделия.

Аналогично на останалите свидетели и свидетелката И.Б.  посочва, че е предоставяла на подсъдимата Н. в заем суми от около 1000 до 2000 лв., които същата е връщала своевременно през 2006г. За да мотивира същата да й предостави сума в по-голям размер, свидетелката посочва, че й била обещана лихва от 10 %, както и било обяснено, че средствата са необходими за закупуване на машини от обслужваната от нея счетоводно фирма, а кредитът се бавел. Коректността в заемните отношения между свидетелките отпреди инкриминирания период и наличните колегиални такива, както и обещаната лихва, както посочва свид. Б., я в посочения от нея период - юни-юли 2007г. да предаде на подсъдимата сумата от 5000 лв. От показанията й се установява, че подс. Н. й дала сума от 50 лв., като това станало много след инкриминирания период и остатъкът от парите не й бил върнат. Съдът кредитира именно показанията на тази свидетелка, а не обясненията на подс. Н. /л. 300-гръб/, в които посочва, че й била върнала сума в по-голям размер.

 Показанията на свид. Д. в съдебното дирене се отличават като логични, подредени, като същият потвърди и дадените от него по-обстойни показания от ДП досежно периода, в който е предоставил парични средства на подсъдимата и техния размер. От показанията му се установява, че същият през месец август – септември 2007г. е предал на подсъдимата общо сумата от 20 000 лв., на два пъти, като същата го е уверила, че предадените суми са за спешна нужда на обслужваната от нея счетоводно фирма, която пред свидетеля е посочила, че се занимава с пластмасови изделия. Също така свидетелят посочва, че именно Н. активно го е търсила в този период, тя е ходила и до офиса му. Близките родствени отношения между двамата, както и факта, че и преди инкриминирания период същият й бил предоставял парични заеми, които Н. връщала своевременно, го мотивирали да й даде и този път средства. Освен това свидетелят признава, че подсъдимата му обещала и лихва върху даваните суми. В обясненията си подсъдимата не отрича получаването на посочената сума, но възразява, че под формата на лихви е върнала на свидетеля 8 000 лв. Последният отрича /л. 212-гръб/,  като  дори описва и неуспешните си опитите да разговаря с подсъдимата, за да му бъдат върнати средствата. Съдът обаче дава вяра изцяло на неговите показания, доколкото същите се подкрепят и от показанията на останалите свидетели по отделните обстоятелства – причините, изтъквани от подсъдимата за нуждата от парични средства, обещанието на лихва почти за всеки един то тях и т.н., докато обясненията на подсъдимата остават изолирани, но подробни мотиви съдът ще изложи по-долу.

Показанията на свид. Д. съдът намира за логични подредени, същите са подробни и категорични, а и не остават изолирани – подкрепя ги представеното по делото копие от изпълнителен лист, който подсъдимата не отрича да е подписала. Същият е от дата 26.10.2007г. /л. 228/ и подкрепя твърденията на свидетелката за времето, когато подсъдимата се е срещнала с нея и е получила средствата. Съдът кредитира показанията на свидетелката и досежно това как е била мотивирана от подсъдимата да се разпореди с тези пари, доколкото и не се опровергаха от обясненията й  – като я е уверила, че парите са й необходими спешно за внасяне на ДДС за фирмата, която обслужва и след 2-3 седмици ще й върне сумата. За да бъде по-убедителна, същата й казала, че „господинът, за когото работи, е напред с материала”, от което свидетелката разбрала според показанията й, че разполага с големи суми, както и че управителят имал акции в „К.к.”. Според твърденията на свид. Д., именно уверенията за финансовата обезпеченост на фирмата, както и личното им приятелство убедило пострадалата да се разпореди със сумата от 45 000 лв. И тази свидетелка посочва, че след изтичането на срока, за който двете се разбрали да й бъде върната сумата, подсъдимата започнала да се укрива от нея, като не си вдигала телефона или посочвала, че е ангажирана. Свидетелката признава, че подсъдимата й е върнала, но много малка част от предадените средства /около 600-700 лв. по банковата сметка/, като това е станало значително време след инкриминирания период /л.210/, а и предложила да изтегли потребителски кредит, който обаче в последствие подсъдимата не обслужвала.

Неопровергани досежно размера на предоставените средства и времето, когато това е ставало, останаха и показанията на свид. А.Т., поради което съдът им дава вяра. Последният твърди, че подсъдимата го убедила да повиши доходността си, като му обяснила, че „парите отиват за фирма, която е просперираща и очаква кредитиране от държавата”. Наред с това и промяната в стандарта й на живот мотивирала свидетелят да повярва на уверенията на подсъдимата, като за времето от юли 2007г . до септември 2007г. й предал общо сума в размер на 5000 лв., а за същия период подсъдимата му върнала сумата от общо 1000лв. Разликата в размера на предадените от свидетеля и върнатите от подсъдимата средства съдът намира, че съставлява щетата за свидетеля. И при този свидетел предаването на парите не е било обективирано с документ. Периодичното предаване на  средства от свидетеля на подсъдимата се установява и от нейните обяснения.

Съдът кредитира показанията на свид. Д.Т. досежно времето на възбуждане на заблуждение у свидетеля, предаването на средствата на подсъдимата и техния размер, като свидетелят изрично уточни, че предадената от него сума от 15000 лв. са реално дадените пари, които подсъдимата не му е върнала /л. 96-гръб/. Като подсъдимата и не оспори  показанията му, поради което приема за достоверни твърденията на същия и касателно това как подсъдимата го е мотивирала да му предаде средства – като използвала доброто им познанство и обещанието за даването на допълнителна сума при връщането на парите /л.96/. Свидетелят посочва, че през лятото на 2007г. подсъдимата го помолила за пари, тъй като фирмата, към която работела имала нужда от паричен капитал за ремонти, като посочила, че дейността й е  хранително-вкусовата промишленост. Също така свидетелят не отрича, че неколкократно е предавал на подсъдимата пари, които същата съгласно уговорката е връщала с допълнително средства, определени от свидетеля като “дивидент” след около седмица-две.

За да кредитира изцяло и показанията на свид. И.Д. относно това какви средства и към кой момент е предал на подсъдимата, както и по какъв повод, съдът отчита, че същите не остават изолирани. Подкрепят се изцяло от показанията на свидетелите Ч. и И., както и косвено от приетите по делото копие от запис на заповед от дата 21.09.2007г., подписан от свид. Д. и разписките за върнати суми. Подкрепят се и от обясненията, дадени от подсъдимата в хода на съдебното следствие. Така посочените доказателства установяват, че към месец септември 2007г. подс. Н. е получила от свид. Д. общо сума в размер на 14 000 лв. Според свидетелят тази сума той е взел от приятелите си –свидетелите Ч. – в размер на 8 000 лв. и от свид. И.  - в размер на 6000 лв., което категорично се потвърждава от показанията им. Причината, за да се разпореди с тази сума в полза на подсъдимата, свидетелят описва като необходимост от внасяне спешно на суми за осигуровки за фирмата, обслужвана от подсъдимата, а в последствие като причина същата изтъквала преместване на цеха и за участие в Пловдивския панаир. Именно доброто познанство и факта, че и преди това е предоставял средства на подсъдимата, които същата своевременно му е връщала, са мотивирали Д. да намери първоначално при възбуждане на заблуждението средства в размер на 8000 лв. от свид. Ч., които да предостави на подсъдимата, а в последствие – поддържането на заблудата досежно предназначението на парични средства го е мотивирало да потърси и от свид. И. пари, които последният лично е предал на Н.. В случая подсъдимата не оспорва факта на получаване на средствата, нито техния размер /л. 300/. Доколкото от гласните доказателства се установява, че още към инкриминирания период подсъдимата е възстановила сумата от 1 400 лв. на свид. Д., то реално настъпилата за него щета е в размер на 12 600 лв. Съдът намира, че вредата от деянието е настъпила именно за този свидетел, тъй като посочените гласни доказателства категорично установяват, че той лично се е задължил към познатите си да им издължи взетите средства, което е и сторил.

 Подсъдимата не отрича и факта на предаване на средства в размер на 3000 лв. от свид. С.П., нито, че това е станало на 15.09.2007г. Свид. П. е конкретна в показанията си, като посочва, че подсъдимата й е върнала сумата от 450 лв., но твърди това да е станало в по-късен момент, което не декриминализира деянието. Също така свидетелката посочва, че по повод подписания в последствие от подсъдимата запис на заповед за невърнатата сума в размер на 2550 лв. е било образувано изпълнително производство. От приобщената справка от ЧСИ М. С.-Ц. действително се установява, че задължението на подсъдимата по образуваното против подс. Н. производство по принудително събиране на вземането на взискателя П., се погасява от наложен запор върху трудовото възнаграждение на подсъдимата. Съдът кредитира като неизолирани показанията на тази свидетелка досежно възбуждането на заблуждение от подсъдимата у П., доколкото същата, използвайки близкото си приятелство със свидетелката й заявила, че иска парите за нейния шеф – В..

И пред свидетелката А.К. подсъдимата е изтъкнала като причина да иска пари – “за нуждите на фирмата”, към която работела, като й била уточнила, че същата се занимавала с пластмасови изделия. Свидетелката обяснява и механизма на възбуждане на заблуждението у нея от подсъдимата – същите към онзи момент са били близки приятелки, а и преди инкриминирания период й е услужвала с парични средства, които Н. й е връщала своевременно. Съдът кредитира показанията на  тази свидетелка като неизолирани – подкрепят се и от показанията на нейната майка – свид. К. К., частично от показанията на свид. Т., от представената операционна бележка от 25.09.2007г. от Банка Д. АД, както и от представеното по делото копие от запис на заповед /л.160, том І от ДП/. Както свидетелката, така и подсъдимата в обясненията си пред съда посочва, че този документ е бил подписан от подсъдимата по-късно – на 24.10.2007г. От посочените гласни и писмени доказателства се установява , че през периода м. август-септември 2007г. на два пъти подсъдимата е получавала парични средства от свид. К. в размер на по 20 000 лв., от които към инкриминирания период е върнала сумата от 5000 лв. Също така от показанията на свидетелките К. се установява и че макар подсъдимата да е контактувала именно със свид. А.К. и на нея да е обяснявала за нуждата от парични средства, т.е. тя е била въведена в заблуждение относно причината за предаване на средствата, реално предадените й пари са били на свид. К. К. и вредата от деянието е настъпила за нея.

Редно е да се отбележи, че свид. Я.П. даде твърде колебливи показания пред съда, като същата не си спомняше значителни подробности от отношенията си с подсъдимата във връзка с предоставянето на парични средства, както и съдът констатира противоречия в показанията й. Това наложи да бъдат приобщени отчасти показанията й от досъдебното производство досежно периода на предаване на средствата на подсъдимата, дали са й били върнати и към кой момент е станало това, причината, поради която подсъдимата й е искала пари. Свидетелката отдаде това на изминалия продължителен период от време – причина, която съдът намира за резонна и поради това не намира основание да бъдат дискредитирани показанията й. Още повече, че същите остават като цяло подкрепени и от показанията на свид. К.П. /нейна сестра/ и на свид. И.П. /майка/, отчасти на свид. А., а и не се опровергават като цяло от подсъдимата. От така посочените гласни доказателства се установява непротиворечиво, че през месец август-септември 2007г. /период, който свидетелката свързва с връщането от морето след лятната й отпуска/ е предоставила средства на подсъдимата в размер на общо 19 000 лв., от които скоро върнала 2000 лв. Нито свидетелката, нито подсъдимата отричат връщането изцяло и на останалата сума, което обаче и двете посочват, че е станало месеци след инкриминирания период, когато вече е било образувано досъдебното производство против подсъдимата. Това обстоятелство съдът ще отчете при преценка на наказанието, което следва да наложи на подсъдимата. Относно това чии са били паричните средства, съдът намира, че от показанията на свид. Х.А., които намира за непредубеден, както и на свид. И.П., се установява, че макар част от парите да са били техни, то те са ги предоставяли на Я.П., без да знаят, че са били за трето лице. Свид. Я.П. пък в показанията си посочва, че причината да предаде тези средства  на подсъдимата е изтъкнатото от последната затруднение, тъй като била “притеснявана от мутри” да им върне пари, както и че близкото им познанство, както и приятелските отношения между подсъдимата и сестра й всъщност я мотивирало да й предостави средствата.

Изключително прецизен в показанията си е свид. Р.В., като съдът кредитира показанията му, още повече, че не се и оспорват от подсъдимата. Същият посочва, че е предоставил на подсъдимата средства в общ размер на 10 000 лв. към месец август- септември 2007г., от които Н. след около седмица му върнала 5000 лв. Ето защо, съдът приема,че реалната щета за свидетеля е невърната сума в размер на 5000 лв. Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля и досежно това как подсъдимата го е мотивирала да се разпореди в нейна полза с посочените суми – лична молба, отправена от близък колега, на когото и преди това свидетелят посочва да е услужвал с пари, които подсъдимата своевременно му връщала. Същевременно свидетелят посочва, че като причина за нуждата от пари подсъдимата му изтъкнала необходимостта от спешно закупуване на машини с оглед развиваната парфюмерийна дейност от обслужваната от нея счетоводно фирма.

Подсъдимата не отрича фактите, изнесени и от свид. Д.С.. От неговите показания, които съдът кредитира изцяло, се установява, че същата  на 15.10.2007г. при среща със свидетеля в дома на А.К. е получила от него сумата от 4000 лв., които помолила да му даде, тъй като “била на зор”. Датата на предаване на сумата се установява и от копието от изготвената между двамата запис на заповед /л. 159, том І от ДП/. Свидетелят обяснява, че причината да й предостави тези пари освен близкото й приятелство с А.К., бил и факта, че и преди това й бил услужвал с пари, които подсъдимата своевременно му връщала. Друг довод според свидетеля бил и фактът, че подсъдимата обещала още на следващия ден да му върне парите. Съдът кредитира показанията на свидетелят и относно това, че на следващия ден подсъдимата не е отговаряла на повикванията му по телефона.

От показанията на свид. Ц.М., които съдът също кредитира като подкрепени от останалите доказателства и неопровергани от обясненията на подсъдимата, се установява, че към месец октомври 2007г. подсъдимата е поискала от нея в телефонен разговор пари за заплащане на стоки и машини за фирмата, за която работела, тъй като се бавел очакван кредит /л. 90 от делото/. Именно близките приятелски и колегиални отношения между двете, изтъкнати от свидетелката и предходни коректни заемни отношения между тях, били причините според свидетелката да се съгласи да предостави на подсъдимата сумата от 10 000 лв. Също така не е спорно, че нито след изтичането на уговорения срок от един месец, нито в последствие тези пари са били върнати на свидетелката.

Както съдът посочи по-горе, има известни противоречия в показанията на отделните свидетели-пострадали и подсъдимата досежно времето на въвеждането им в заблуждение от подсъдимата, както и на поддържане на заблуждението за някои от тях, за размера на предоставените й средства, а за някои от тях – и в какъв размер са им били върнати от подсъдимата. Съдът вече уточни, че приема за истинни именно твърденията на пострадалите, но не и на подсъдимата досежно тези обстоятелства, тъй като изначално нейните обяснения съдът приема за проява на защитна позиция. Обясненията на подсъдимата като израз от една страна на процесуалното й право на защита и от друга – като доказателствено средство, съдът обстойно анализира, като съпостави с останалите гласни и писмени доказателства по делото, но счита, че изключая признанието на факта на получаване на средства от пострадалите, а за някои от тях – и връщане отчасти или изцяло на тези средства, не следва да кредитира. Това е така, тъй като по основни обстоятелства обясненията на подсъдимата останаха изолирани.

На първо място – подсъдимата твърди, че същата не е въвеждала в заблуждение свидетелите относно причината за предоставяне на средствата, нито е поддържала заблудата у някои от тях. Изтъква, че самата тя е била обект на измама от страна на свид. К.Ж., представил й се като „В. П.” – управител на фирма “Д.” ЕООД. Съдът намира за несъстоятелни доводите на подсъдимата, доколкото същите не се подкрепиха от нито едно от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.- Изключение са единствено показанията на свид. И.Г., който заяви, че също е предавал на подсъдимата пари срещу лихва и посочи, че е виждал веднъж лицето „В. П.”. При извършеното разпознаване в съдебно заседание по снимков материал категорично свидетелят посочи свид. К.Ж. като лицето, на което подсъдимата е предала  пари.  В случая обаче следва да се отчете наличната близка родствена връзка между неговата дъщеря /свид. Й.Н./ и подсъдимата, от една страна, което поставя под съмнение обективността му. От друга страна, свидетелят нееднократно посочи, че същият още в хода на образуваното ДП №41/2007г. по описа на Сектор БОП е посочил, че може да разпознае лицето, посочено му от подсъдимата като В. П., но видно от приобщените материали по делото, че такова разпознаване не е било правено, нито свидетелят е бил разпитван в качеството му на свидетел, не е давал и писмени обяснения /материалите по ДП № 41/2007г. по описа на Сектор БОП са приобщени с определение на съда от 22.03.2012г./. Така изложените обстоятелства дискредитират показанията му.

На следващо място – самият свид. К.Ж. категорично отрича познанство и други отношения с подсъдимата. Показанията му не остават изолирани, а се подкрепят от тези на свид. И.Б., Е.Т., А.Б. и на свид. З.. Посоченият от подсъдимата номер на сим карта, на който твърди да е осъществявала контакти с лицето В. П., визирайки в обясненията си именно свид. Ж., се установи, че бил на името свид. Т. и към инкриминирания период е бил ползван от свид.- И.Б.. Приобщените справки от мобилните оператори – разпечатки от проведени телефонни разговори, приложени към ДП № 41/2007г. по описа на сектор БОП /том ІІ, ІІІ и том І V/, категорично установяват, че първите контакти между мобилния телефон на подсъдимата, ползван от нея към инкриминирания период – ******, с този, ползван от свид. Б., са от 18.10.2007г., т.е. значително време след като пострадалите твърдят подсъдимата да е започнала да им иска пари. Ако, както твърди подсъдимата, многократно още към месец август 2007г. същата е търсела лицето В. П. на този номер, когато същият й заявил, че ще отсъства, то следваше тези разговори да намерят отражения в представените справки от проведени телефонни разговори. И свид. И.Б., както и свид.Ж. посочват, че името на последния е било афиширано на рекламните табели, поставени пред входа на заложната им къща. Двамата дават логични и кореспондиращи си показания относно началния момент и повода, по който свид. И.Б. е бил търсен по телефона от жена, за която двамата в последствие са разбрали, че е подсъдимата и тези им показания, освен че се подкрепят изцяло от твърденията на свид. З., се подкрепя и от коментираната по-горе от съда справка от мобилния оператор „М. т.” АД.

От показанията на свид. А.Б., на сина му и на Ж., се установява, че дружеството, в което Б. и Ж. са били съдружници – „М. ” ООД, е било обслужвано счетоводно от кантората на свид. А.Б. в част от инкриминирания период.  И двамата свидетели са категорични, че заложната къща е започнала работа някъде към края на лятото или есента на 2007г., което като цяло кореспондира и с показанията на А.Б..

Обясненията на подсъдимата досежно развиваната дейност от страна на посоченото от нея дружество “Д.” ЕООД също остават неподкрепени от каквито и да било доказателства. Проверката в търговския регистър /л. 40, том ІV от ДП № 41/2007г. по описа на Сектор БОП/ посочва едно единствено дружество с такова наименование - еднолично дружество с ограничена отговорност с едноличен собственик и управител на капитала свид. Д.Р.. Последният, разпитан като свидетел заявява, че дружеството му се занимава с търговия, но развива бизнес само в гр. Д., където е и регистрирано. Отрича да познава подсъдимата, както и лице с име В. П.. Показанията и на този свидетел като незаинтересован, съдът намира за обективни и ги приема с доверие.

Според обясненията на подс. Н. сред основните контрагенти на фирма “Д.” ЕООД, която същата обслужвала счетоводно, била и фирма “П.” ООД. При разпита на свид. Г. – съдружник в същата и на свид. Д.Н. – управител и на свид. И.Н. – счетоводител  в дружеството, че установява, че фирмата е осъществявала дейност към 2006г. и 2007г., но сред нейните контрагенти не е била фирма с наименование  “Д.” ЕООД. Това обстоятелство се потвърждава и от представените от свид. Н. заверени копия от дневниците за продажби на дружеството за 2006 г. и 2007г., приобщени по делото /л.739-762/. И тримата категорично отричат да познават подсъдимата или лице с имена „В. П.”.

Депозираните от подсъдимата обяснения за мястото, където счетоводно е оформяла документацията на фирма “Д.” ЕООД, а именно – в апартамент на бул. “К. М.Л.” № , ап. в гр. П., също остават опровергани от показанията на свидетелите Р. и Б.Л.. И двамата свидетели посочват, че живеят в този апартамент от десетки години и не са виждали подсъдимата, нито същата е посещавала дома им в посочения от нея период, както и няма на адреса други лица с малко име “Л.” , които да са живели или пребивавали там към 2006-2007г. Освен това свидетелят Л. посочи, че и към 2007г. апартаментът му е бил свързан с алармена инсталация към охранителна фирма, поради което е невъзможно в негово отсъствие чужди лица да са посещавали апартамента. Показанията на този свидетел и на свид. Р. като незаинтересовани от изхода на делото съдът изцяло кредитира. И двамата посочват, че  в съботите са били в дома си, като рядко са го напускали за часове, а  свид. Л. конкретизира, че след смъртта на съпругата му през април 2007г. е ограничил значително излизанията си. Посочените гласни доказателства категорично опровергават тезата на подсъдимата за посещения само в съботните дни на адреса, при това не всяка събота.

Не се доказа и твърдението на подсъдимата, че лице с имена Н. или Н. К. я е запознала с В. П.. Издирените от съда лица с такива имена не се установи да познават подсъдимата, нито тя тях. Поради така изложените доводи, съдът намира, че подсъдимата Н. не дава достоверни обяснения за причините, поради които е вземала  средства от пострадалите, нито за направлението на същите. Нелогично е при положение, че същата от години се занимава с финанси и счетоводно обслужване, да се задължава към свидетелите чрез подписването в лично качество на записи на заповед за взетите суми, след като твърдението й е, че е вземала средствата за нуждите на обслужваната от нея счетоводно фирма. При това подсъдимата посочи, че не е получавала дивиденти за това, че е намирала средства. Действително установи се, че част от тези записи са били подписвани от нея след като не можела да установи контакт с лицето В. П., но също така Н. признава, че някои от записите за заповед/ напр. този в полза на свид. Д./ са били подписани при предаването на средствата.

Съдът не открива логика и в твърдението на подсъдимата, че от месец август 2007г. лицето В. П. не й бил искал пари /виж обясненията й на л. 266-гръб/, като същевременно подсъдимата не отрича, че и през месеците август, септември и октомври 2007г. е искала и получавала средства от част от пострадалите. Същевременно малко по-нататък в обясненията си Н. посочва, че от средата на месец август започнала да търси пари, за да връща на хората. Обясненията й обаче страдат от вътрешно противоречие, тъй като подсъдимата неколкократно настояваше, че всички получени средства ги предавала на „В.”.

В допълнение към твърденията на пострадалите свидетели, са и показанията на свид. Л.А., Д.Н., които също посочват, че към инкриминирания период подсъдимата им е искала парични средства, като е изтъквала, че са необходими за фирмена дейност. Свид. Н. бе по-обстоен в показанията си, като дадените от подсъдимата обяснения досежно това дали и в какъв размер е върнала предадените й от свидетеля пари /макар същите да не са в предмета на обвинението/, останаха опровергани от изисканите от съда справки от „П. Б.” АД и показанията на свидетеля.

От приетите по делото вносни бележки в П. АД и „А. Б.” АД , както и от изисканите от съда справки от ЧСИ М., С.-Ц. и П.И., се установява, че подсъдимата лично и чрез нейната майка – Ц. Н. възстановява и към момента на разглеждане на делото част от причинените на свидетелите вреди. Това се установява и от приобщената от съда справка от настоящия й работодател – ОП „З. К.”  и кореспондира с обясненията й в тази насока и с показанията на свидетелите.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установената фактическа обстановка съдът е на становище, че с деянието си подсъдимата Р.К.Н. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 210 ал.1 т.5, вр. чл. 209 ал.1, вр. чл. 26 ал.1 за това, че през периода месец  Март  2007 година   - месец Октомври 2007 година, в град П., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у П.И.Я., с ЕГН:********** ***, В.Б.Н., с ЕГН:********** ***, Й.И.Н., с ЕГН:********** ***, И.И.Н., с ЕГН:********** ***, Й.А.Т. с ЕГН:********** ***, А.П.П. с ЕГН:********** ***, Ц.М.Д. с ЕГН:********** ***, И.С.Б. с ЕГН:********** ***, Х.Д.Д. с ЕГН:********** ***, Е.С. Д. с ЕГН:********** ***, А.Б.Т. с ЕГН:********** ***, Д.А.Т. с ЕГН:********** ***, И.Н.Д. с ЕГН:********** ***, С.Д.П. с ЕГН:********** ***, А.И.К. с ЕГН:********** ***, Я.Х.П. с ЕГН:********** ***, Р.В.В. с ЕГН:********** ***, Ц.Г.М. с ЕГН:********** *** и Д.С.С. с ЕГН:********** *** и с това е причинила имотна вреда, както следва:

- През периода месец Март 2007г. - месец Септември 2007г., в град П., е възбудила и поддържала заблуждение у П.И.Я., ЕГН:**********,*** и с това му е причинила имотна вреда в общо в размер на 25 000 лева.

- През пролетта на 2007г., в град П., е възбудила заблуждение у В.Б.Н., ЕГН:**********,*** и с това му е причинила имотна вреда в размер на 5000 лева.

- През периода месец Май 2007г. - месец Юли 2007г., в град П., е възбудила и поддържала заблуждение у Й.И.Н., ЕГН:**********,*** и с това й е причинила имотна вреда общо в размер на 30 000 лева.

- През периода месец Юни 2007 г. - месец Юли 2007г., в град П., е възбудила и поддържала заблуждение у Ц.М.Д., ЕГН:**********,*** и с това му е причинила имотна вреда в размер на 7 500 лева.

- На 09.07.2007г., в град П., е възбудила заблуждение у И.И.Н., ЕГН:**********,*** и с това й е причинила имотна вреда в размер на 10 000 лева.

- На 14.08.2007г., в град П., е възбудила заблуждение у Й.А.Т., ЕГН:**********,*** и с това му е причинила имотна вреда в размер на 10 000 лева.

- През лятото на 2007г., в град П., е възбудила заблуждение у А.П.П., ЕГН:**********,*** и с това му е причинила имотна вреда в размер на 60 000 лева.

- През периода месец Юни 2007 г. - месец Юли 2007г., в град П., е възбудила заблуждение у И.С.Б., ЕГН:**********,*** и с това й е причинила имотна вреда в размер на 5 000 лева.

- През периода месец Август 2007 г. - месец Септември на 2007г., в град П., е възбудила и поддържала заблуждение у Х.Д.Д., ЕГН:**********,*** и с това му е причинила имотна вреда в размер на 20 000 лева.

- На 26.10.2007г., в град П., е възбудила заблуждение у Е.С. Д., ЕГН:**********,*** и с това й е причинила имотна вреда в размер на 45 000 лева.

- През периода месец Юли 2007г. - месец Септември 2007г., в гр.П., е възбудила и поддържала заблуждение у А.Б.Т., ЕГН:**********,*** и с това му е причинила имотна вреда общо в размер на 4 000 лева.

- През периода месец Юли 2007г. - месец Септември 2007г., в град П., е възбудила заблуждение у Д.А.Т., ЕГН:**********,*** и с това му е причинила имотна вреда в размер на 15 000 лева.

- През месец Септември 2007г., в град П., е възбудила и поддържала заблуждение у И.Н.Д., ЕГН:**********,*** и с това му е причинила имотна вреда в общ размер на 12 600 лева.

- На 15.09.2007г., в град П., е възбудила заблуждение у С.Д.П., ЕГН:**********,*** и с това й е причинила имотна вреда в размер на 3 000 лева.

- През периода месец Август 2007г. - месец Септември 2007г., в град П. е възбудила заблуждение у А.И.К., ЕГН:**********,*** и с това е причинила имотна вреда на К.П. К. в размер на 35 000 лева.

- През периода месец Август 2007 г. - месец Септември 2007г., в град П. е възбудила заблуждение у Я.Х.П., ЕГН:**********,*** и с това й е причинила имотна вреда в размер на 17 000 лева.

- В края на месец Август 2007г. - месец Септември 2007г., в град П., е възбудила заблуждение у Р.В.В., ЕГН:**********,*** и с това му е причинила имотна вреда в размер на 5 000 лева.

- На 15.10.2007г., в град П., е възбудила заблуждение у Д.С.С., ЕГН:**********,*** и с това му е причинила имотна вреда в размер на 4 000 лева.

- През месец Октомври 2007г., в град П., е възбудила заблуждение у Ц.Г.М., ЕГН:**********,*** и с това й е причинила имотна вреда в размер на 10 000 лева, като с деянието си е причинила имотна вреда на горепосочените лица в размер общо на 323 100 лева.

       С действията си подсъдимата е осъществила от ОБЕКТИВНА страна всички съставомерни признаци на престъпния състав “измама”, тъй като през инкриминирания период с думи е убедила всеки един от пострадалите, че следва да й предоставят парични средства, като е изтъквала различни причини – на някои е посочвала, че средствата са необходими за внасяне спешно на ДДС или осигуровки и заплати от името на дружеството, което е обслужвала счетоводно /за свид.Д., свид. Д./, на други – необходимост от закупуване на машини в дружеството / свид.Б., свид. Н., свид. Я., В., М./, или просто за нуждите на фирмата /за свид. П., Д., Т., К./. На част от свидетелите подсъдимата предлагала да си повишат доходността /свид. Т./, а на други – посочвала лични причини – че я притесняват мутри /за свид. П./. Подсъдимата използвала близкото си приятелство или родство със свидетелите, обстоятелството, че по отношение на някои от тях е имала и коректни заемни отношения от по-рано. Освен това тя предлагала на някои от тях връщане на средствата с допълнително възнаграждение като благодарност под формата на дивидент или лихва. Именно по този начин същата мотивирала всеки един от пострадалите да направи имуществено разпореждане с посочените по-горе средства. Допълнителен стимул за пострадалите да се разпоредят със средствата, било и обстоятелството, че подсъдимата обещавала бързо и своевременно връщане на заетите средства, периодично им предоставяла малки суми, обяснени от същата като лихви, а и изтъквала доброто материално обезпечение на обслужваната от нея фирма, както и че като счетоводител има поглед върху финансовото й състояние. Подсъдимата е въвела в заблуждение всеки един от посочените свидетели, като е създала неправилна представа у него за действителното фактическо положение, за поводът, по който иска и получава средства, както и за намерението си да му ги върне.

Както вече се посочи, поддържането на заблуждението у част от свидетелите, е било осъществено от подсъдимата като в процесния период същата е продължавала да ги уверява в платежоспособността на фирмата, периодично им е давала малки суми под фирмата на лихви, което ги е уверявало в сигурността на вложението им и мотивирало да й предоставят допълнително средства. Невъзможността за връщане на получените пари обяснявала с неотпускането на банковия кредит на фирмата, с временното отсъствие на управителя на същата от страната.

Изложените съображения мотивират съда да намери, че поведението на подсъдимата осъществява именно състав на престъплението „измама”, а не става въпрос аз граждански правоотношения именно предвид подхода на същата при мотивиране на свидетелите - пред различните свидетели Н. представяла несъществуващо дружество като проспериращо и очакващо получаването на голям банков кредит. Същевременно съобщавала и различен предмет на дейност – производство на пластмасови капачки, производство на пластмасови изделия, строителство, производство и търговия с парфюмерия, обосновавала и различни нужди на предприятието - спешни плащания към бюджета и/или доставчици, или за закупуване на машини за производство, или закупуване на моторни превозни средства, или общо като нужда от оборотни средства до получаване на банков кредит. Т.е. същата е използвала измамни методи, за да мотивира свидетелите да се разпоредят със средствата в нейна полза. От друга страна, същата нито е имала намерение към този момент, нито установява се /от обясненията и писмените доказателства за имотното ъ състояние от досъдебното производство/ – възможност да върне взетите средства.

Свид. Й.Н. посочи, че не се чувствала измамена от подсъдимата. Субективната увереност на свидетелката обаче на фона на така установените безспорно факти не прави деянието на подсъдимата несъставомерно.

Съдът и не намира, че поведението на подсъдимата осъществява от обективна страна състава на престъпление по чл. 252, ал.1 от НК, т.е. същата да е извършвала влогонабиране, банкова дейност по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗКИ, именно с оглед измамливия подход при мотивиране на свидетелите да й предоставят парични средства /в този смисъл и Решение № 223/15.06.2009г. на ВКС по н.д.№ 197/2009г., ІІ н.о./. Предаването на лихви, обещавани от същата на някои от свидетелите, е бил един от методите да стимулира същите да се разпоредят с пари в нейна полза.

Размерът на причинените имотни вреди за свидетелите остава доказано освен от показанията им, а така също и от изготвените за част от тях записи на заповед. Щетата за всеки един от пострадалите е безспорна, като по отношение на част от тях – за свид. Я.П., за свид. Б., свид. П. – установява се, че част или изцяло /за П./ щетите са им били възстановени след инкриминирания период и образуване на наказателното производство против подсъдимата. Мястото и времето на извършване на престъплението остават доказани от коментираните по-горе свидетелски показания, а за част от деянията – и от изготвените записи на заповед.

Доказва се според настоящия състав и квалифициращия признак на престъплението по чл. 210, ал.1, т.5 от НК, тъй като причинената общо вреда на пострадалите е над предвидения критерий в  ТР № 1/1998г. на ВКС, ОСНК и постановление № 1/10.01.2009г. на МС.

Доказва се и користната цел на подсъдимата – да придобие имотна облага за себе си, като е съзнавала неизбежността на настъпилата вреда за пострадалите. Действително не се установи по делото значителни парични постъпления по банковите й сметки, нито придобити от същата недвижими имоти или движими вещи на значителна стойност. Установяването обаче на съдбата на предоставените й парични средства не е и необходимо в настоящото производство. Тук следва да се отчете и заявеното от част от свидетелите, че същите са забелязали повишаване на жизнения стандарт на подсъдимата.

От СУБЕКТИВНА СТРАНА деянието е извършено от подсъдимата при пряк умисъл, като е съзнавала неговия общественоопасен характер, предвиждала е настъпването на общественоопасните му последици и е желаела настъпването им. Умисълът на дееца се извлича от поведението на същата – целенасочено в продължение на месеци тя е търсела свидетелите и ги е мотивирала под различни предтекстове да се разпоредят в нейна полза с парични средства. Подсъдимата съзнателно е поддържала заблуждение у пострадалите, че сумите ще им бъдат върнати, с ясното съзнание, че това не отговаря на истината. Последващото поведение на подсъдимата – укриването й от лицата, също доказва прекия умисъл.

       Изготвената по делото СППЕ дава категорично заключение, че към инкриминирания период, както и към момента на извършване на експертизата подсъдимата е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си. Също така вещите лица и в съдебно заседание обосноваха, че Н. страда от смесено тревожно депресивно разстройство, но може да участва в наказателния процес. Така представеното експертно заключение съдът приема за обективно и компетентно изготвено, от лица със съответната квалификация и опит, същото не е и оспорено от страните.

Престъплението е извършено като продължавано такова, тъй като за целия инкриминиран период подсъдимата е въвеждала в заблуждение пострадалите, а у част от тях – и го е поддържала. Извършени са множество деяния, които поотделно осъществяват едни и същи състави на едно и също по вид престъпление – обсебване. Същите са извършени при една и съща обстановка, при използването на еднакъв маниер, при аналогична последователност на действията на подсъдимата. Последното според съда говори за наличието на трайно отношение на подсъдимата както към предмета на престъпленията, така и към обекта на престъпно посегателство – обществените отношения, свързани с упражняване правото на собственост. Следва да се отбележи, че всяко едно от деянията са извършени при еднородност на вината. При така установените по отношение на престъпленията белези, съдът намира, че те се намират в такова съчетание и връзка, че последващото деяние е от обективна и субективна страна продължение на първото, т.е. в условията на продължавана престъпна дейност.

Същевременно установява се категорично по делото, че по отношение на свид. П.Д.Я. е била върната сума в размер на 45 000 лв. още към инкриминирания период, поради което и следва подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана в това да е причинила на свидетеля имотна вреда за сумата над 25 000 лева до първоначалното повдигнатото обвинение от 70 000 лева. Това рефлектира и върху общия размер на причинената вреда, като доказва се същият са е в общ размер на 323 100 лева. За разликата до общия размер на повдигнатото обвинение подсъдимата следва да бъде оправдана.

Не се доказват и част от инкриминираните периоди по отношение на част от свидетелите, а именно – в това периодът на възбуждане в заблуждение у И.Б. да е и през месец Август 2007г., за Е.С. Д. – от месец Юни 2007г. до 25.10.2007г. включително и за Ц.Г.М. – инкриминираният период да е продължил през месец септември 2007г. За посочените периоди подсъдимата следва да бъде призната за невиновна и оправдана.

Самият законодателят при определяне границите на наказанието в разпоредбата на чл. 210, ал.1, т.5 вр. с чл. 209, ал.1 от НК е взел предвид по-високата обществена опасност на този род деяния, която в случая произтича от причинената щета за пострадалите. За да наложи на подсъдимата справедливо наказание, съдът съобрази избраният метод, по който подсъдимата е подходила към пострадалите, за да ги въведе в заблуждение, използвайки отношенията си с тях и създадено вече доверие, като се е представила за лице, което има поглед върху финансовото състояние на дружество, представяща го и за проспериращо, т.е. дава предварителни гаранции за обезпеченост и сигурност при връщането на дадените й средства.  Съдът отчита, че престъплението е продължавано такова, както и е пострадали по същото са голям брой лица. Причинената обща вреда е в големи размери, което е взето предвид от законодателя, но съдът следва да отчете признанието на подсъдимата, че е получавала средства от пострадалите, както и че същата лично и чрез свои роднини е възстановила част от вредите. Освен това подсъдимата е неосъждана, същата е трудово ангажирана, има добри характеристични данни и следва да полага грижи за непълнолетното си дете, които обстоятелства я определят като лице с по-ниска степен на обществена опасност. Освен това, независимо, че делото е с фактическа и правна сложност, следва да се отчете и продължителността на наказателното производство, което без съмнение  не се дължи на поведението на подсъдимата, но е обстоятелство, което следва да бъде отчетено при определяне на наказанието на подсъдимата /виж в този смисъл решение № 190/21.06.2010г. по н.д.№59/2010г., ІІ н.о.  на ВКС/.

Изложените по-горе смекчаващи обстоятелства, макар да не са многобройни такива, нито някое от тях да е изключително, щото и най- лекото, предвидено в закона наказание /а в случая то е лишаване от свобода от една до осем години/ да се оказва несъразмерно тежко за дееца, безспорно натежават над отегчаващите и мотивират съда да наложи на подсъдимата наказание лишаване от свобода при техен превес.  Справедливо и отговарящо на обществената опасност на деянието, от една страна и на ниската обществена опасност на дееца е наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, т.е. в размер над минималния.

От друга страна, налице са предпоставките по чл. 66, ал.1 от НК – деецът до настоящия момент не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, респективно – не е прилаган спрямо нея института на условното осъждане, така определеното от съда наказание е до три години лишаване от свобода. Ето защо, съдът счита, че следва изтърпяването на така наложеното наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде отложено с изпитателен срок от ЧЕТИРИ  ГОДИНИ, като и чрез условното осъждане биха се постигнали целие на чл. 36 от НК и преди всичко би се стигнало до поправяне на дееца.

Направените по делото разноски в размер на 555,49 лв. лв. следва на основание чл. 189, ал.3 от НПК да бъдат заплатени от подсъдимата по сметка на ВСС.

 

По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: И.П.