НОХД 1931/2011 - Мотиви - 03-02-2014

Мотиви по Наказателно дело 1931/2011г.

МОТИВИ ПО НОХД № 1931/2011 г. по описа на Пловдивски районен съд, Х наказателен състав

 

С внесен в съда обвинителен акт е било повдигнато обвинение против М.Б.Р. за това, че на 24/25.08.2010 г. в гр. П., в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК и след като е осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода, за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, след предварително сговаряне с О.Т.М. ЕГН ********** и Б.М.Р. ЕГН **********, в немаловажен случай, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство – метална щанга тип „кози крак”, е отнел чужди движими вещи, а именно пари – 30 000 лв. и метална каса с размери 50х50х70 на стойност 1152 лв., всичко на обща стойност от 31 152 лв. от владението на „***„ ООД гр. П., без съгласието на ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.2, вр. с ал.1, т.3, т.4 и т.5, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, както и за това, че на 25.08.2010 г. в гр. П., съзнателно се е ползвал от преправен истински официален документ – български документ за самоличност - лична карта с № ***, на името на С.Х.С. ЕГН **********, неистински официален документ – български документ за самоличност лична карта с № ***, на името на С.Х.С. ЕГН ********** и преправен истински официален документ – български документ за самоличност - задграничен паспорт № ***, на името на лицето С.Х.С. ЕГН **********, като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316, вр. с чл.308, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение и против Б.М.Р. за това, че на 24/25.08.2010 г. в гр. П., след предварително сговаряне с О.Т.М. ЕГН ********** и М.Б.Р. ЕГН **********, в немаловажен случай, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство – метална щанга тип „кози крак”, е отнел чужди движими вещи, а именно пари – 30 000 лв. и метална каса с размери 50х50х70 см., на  стойност 1152, лв. всичко на обща стойност от 31 152 лв. от владението на С.Л. гр. П., без съгласието на ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери - престъпление по чл.195, ал.2, вр. с ал.1, т.3, т.4 и т.5 вр. с чл.194, ал.1 от НК.

Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение и против О.Т.М. за това, че на 24/25.08.2010 г., в гр. П., след предварително сговаряне с М.Б.Р. ЕГН ********** и Б.М.Р. ЕГН **********, в немаловажен случай, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство – метална щанга тип „кози крак”, е отнел чужди движими вещи - пари 30 000 лв. и метална каса с размери 50х50х70 на стойност 1 152 лв., всичко на обща стойност от 31 152 лв. от владението на С.Л. - гр. П., без съгласието на ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери – престъпление по чл.195, ал.2, вр. с ал.1, т.3, т.4 и т.5, вр. с чл.194, ал.1 от НК, както и за това, че на 25.08.2010 г. в гр. П. съзнателно се е ползвал от преправен истински официален документ – български документ за самоличност - лична карта с № ***, на името на И.Г.Г. ЕГН ********** и преправен истински официален документ – български документ за самоличност СУМПС  № *** на името на И.Г.Г. ЕГН  **********, като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316, вр. с чл.308, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

 В рамките на наказателното производство е бил предявен и приет за съвместно разглеждане гражданският иск на “***” ООД гр. П. солидарно против тримата подсъдими за имуществени вреди от престъплението кражба в размер на 31 152 лв., със законна лихва върху сумата от датата на престъплението до окончателното изплащане на сумата и направените разноски в производството. Дружеството “***” ООД е конституирано като граждански ищец по делото.

В рамките на проведеното съдебно следствие на основание чл.287, ал.1 от НПК РП –Пловдив е повдигнала нови обвинения против подсъдимите за престъплението кражба, поради съществено изменение на обстоятелствената част на първоначалното обвинение досежно участие и на други лица в извършителството на престъплението, както и стойността на предмета на деянието. Изменението на обвинението е прието от съда с определение от 18.04.2012 г., като производството е продължило по новите обвинения, а именно: по отношение на подсъдимия М.Р. за това, че на 24/25.08.2010 г. в гр. П., в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК и след като е осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода, за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, след предварително сговаряне с О.Т.М. ЕГН ********** и Б.М.Р. ЕГН ********** и неизвестни извършители, в немаловажен случай, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство – метална щанга тип „кози крак” да е отнел чужди движими вещи, а именно пари – 29 947, 54 лв. и метална каса с размери 50х50х70 на стойност 1152 лв., всичко на обща стойност от 31 099,54 лв. от владението на С.Л. гр. П., без съгласието на ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери - престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.2, вр. с ал.1, т.3, т.4 и т.5, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК; по отношение на подсъдимия О.М., за това, че на 24/25.08.2010 г., в гр. П., след предварително сговаряне с: М.Б.Р. ЕГН ********** и Б.М.Р. ЕГН ********** и неизвестни извършители в немаловажен случай, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство – метална щанга тип „кози крак” да е отнел чужди движими вещи - пари 29 947,54 лв. и метална каса с размери 50х50х70 на стойност 1 152 лв., всичко на обща стойност от 31 099,54 лв. от владението на С.Л. - гр. Пловдив, без съгласието на ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери - престъпление по чл.195, ал.2, вр. с ал.1, т.3, т.4 и т.5, вр. с чл.194, ал.1 от НК; по отношение на подсъдимия Б.Р. за това, че 24/25.08.2010 г. в гр. П., след предварително сговаряне с: О.Т.М. ЕГН ********** и М.Б.Р. ЕГН ********** и неизвестни извършители, в немаловажен случай, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство – метална щанга тип „кози крак”, да е отнел чужди движими вещи, а именно  пари – 29 947,54 лв. и метална каса с размери 50х50х70 см., на  стойност 1152, лв. всичко на обща стойност от 31 099,54 лв. от владението на С.Л. гр. П., без съгласието на ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери - престъпление по чл.195, ал.2, вр. с ал.1, т.3, т.4 и т.5, вр. с чл.194, ал.1 от НК.

 Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатите срещу всеки от подсъдимите нови обвинения за квалифицирана кражба, както и обвиненията против подсъдимите М.Р. и О.М.. за документни престъпления. Изложено е подробно становище по същество, като се прави искане за признаване на всеки от тримата подсъдими за виновни в извършване на вменените им престъпления, както и определяне на наказание лишаване от свобода за всяко от престъпленията, ориентирано към средния размер, при приложение на разпоредбата на чл.54 от НК. Предлага се досежно подсъдимите М.Р. и М. да се определи и съответно общо и най-тежко наказание измежду тези за всяко от повдигнатите им две обвинения, като за всеки от тримата подсъдими се извърши и приспадане на предварителното задържане от наказанието лишаване от свобода. Моли се уважаване на гражданския иск отчасти, съобразно с приетия в новоповдигнатото обвинение размер на имуществената щета от кражбата. Предлага се, поради значителния им обем, произнасянето на съда за веществените доказателства да стане с определение по реда на чл.306 от НПК.

Повереникът на гражданския ищец адв.С. моли за присъждане на претендираното обезщетение за имуществени вреди, като претендира и разноски. Същото е заявил и повереникът адв.М..       

Защитникът на подсъдимия М.Р., адв.К., моли за постановяване на оправдателна присъда по отношение на подзащитния му и за двете му повдигнати обвинения, като твърди недоказаност на същите. Излага подробно становище по същество. Моли да се отхвърли гражданския иск.

Защитникът на подсъдимия М. Р., М.Р., сочи, че поддържа становището на адв.К..

  Подсъдимият М.Р. не се признава за виновен. Дава обяснения по делото, заявява, че поддържа становището на защитниците и моли да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимия Б.Р., адв.П., също моли да бъде постановена оправдателна присъда, като излага подробни доводи в подкрепа на искането си. Моли да се отхвърли гражданският иск, а разноските по делото да останат за сметка на Държавата.

Защитникът на Б.Р., М.Р., сочи, че няма какво друго да допълни към изложеното от адв.П..

Подсъдимият Б.Р. не се признава за виновен. Дава обяснения пред съда, сочи, че поддържа становището на защитниците си и моли за правосъдие.

Защитникът на подсъдимия О.М., адв.Ш., също пледира за недоказаност на обвиненията, повдигнати спрямо неговия подзащитен.

Подсъдимият М. не се признава за виновен по нито едно от повдигнатите му обвинения. Дава обяснения пред съда, сочи, че поддържа становището на своя защитник и моли да бъде оправдан от съда. 

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Подсъдимият М.Б.Р. е роден на *** г. в гр. С., живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, безработен, осъждан, ЕГН **********. Преди датите на инкриминираните деяния са налице общо седем осъждания на подсъдимия М.Р., като по първите две е отразена настъпила реабилитация по право. Следват осъждания през 2002 г. за престъпление кражба на РС С. с наложено наказание лишаване от свобода за шест месеца, отложено с изпитателен срок от три години; през 2006 г. - по дело на РС Д. за престъпление по чл.343б от НК – наказание пробация и лишаване от права; през 2007 г. - по дело на ОС –В. –  общо наказание от пет месеца и осемнадесет дни лишаване от свобода, както и глоба за престъпления по чл.321, чл.215 и чл.278б от НК; през 2008 г.-  по дело на РС Д. – наказание три месеца лишаване от свобода, лишаване от права и глоба за престъпление по чл.343б, ал.2 от НК и през месец януари 2010 г. – по акт на РС Б. за кражба, извършена при условията на опасен рецидив, наказание от девет месеца лишаване от свобода.

Подсъдимият О.Т.М. е роден на *** *** гр. С., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, ЕГН **********. Осъждането на подсъдимия М. е с акт на РС С. по НОХД № 1903/2007 г., в сила от 20.06.07 г., като  за престъпление по 354а, ал.5 от НК му е наложено наказание глоба. Преди това М. е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за престъпление по чл.216 от НК.

Подсъдимият Б.М.Р. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, ЕГН **********. Със съдебен акт по НОХД № 514/08 г. на РС В., в сила от 18.04.2008 г. му е било наложено наказание пробация за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Налице е отразяване в справката за съдимост относно констатирана настъпила реабилитация по право за това осъждане.

Дружеството “***” ООД гр. П. с управители свидетелките Д.Д. и Л.П., притежавало магазини тип супермаркети с наименование “***”, единият от които, находящ се на ул. „*** Г.”***. През 2009 г. дружеството поръчало от СД “***” гр. С. доставка и монтаж на три броя каси за съхранение на парични средства тип сейф 803А, едната от които, с размери - височина 750 мм, ширина 500 милиметра, дълбочина 550 мм и маса 350 кг - била докарана от свидетеля М.Т. и монтирана чрез трайното й закрепване за земята посредством анкерен болт, в присъствието на свидетеля Ат.П., в складово помещение на магазин “***” на ул. ”*** Г.”***. Помещението с монтираната каса се намирало в задната част на магазина, ползвана за склад, откъдето не влизали клиенти, като влизането в цялата складова зона ставало през метална врата с две крила, едното от които закрепено за земята, заключваща се със секретен ключ и метално резе. От това складово помещение през врата в дясно от входа му, която не се заключвала, се достигало и до помещението, където била монтирана касата. Същата се отваряла единствено посредством копче с код с цифрова комбинация, която била известна само на няколко от служителите на дружеството, сред които свидетелката Ел.Б. и Г.Д.. В касата се съхранявали основно пари в брой от оборота на магазина. След края на работния ден на 24.08.2010 г. във въпросната каса имало общо 29 947,54 лв., които съставлявали останалите пари от оборотите на магазина, след извършените разплащания с доставчици за дните 22.08.,23.08 и 24.08.2010 г. В края на работния ден 24.08.2010 г. последно в касата били оставени парите от 9 500 лева, остатък от предходен оборот, с който свидетелят Г.Д. се разплащал с доставчици, като тази сума същият предал на свидетелката Б. под формата на четири пачки от по сто броя банкноти с номинал от 20 лева, завързани с ластичета, както и една пачка от 100 броя в купюри по десет лева, както и други дребни банкноти, всички поставени в прозрачна зелена найлонова торбичка. Предаването на сумата станало в присъствието на свидетелката Д.Д.. След приключване на работата в магазина вратите, включително и задната врата към складовото помещение и помещението с касата били заключени и обектът предаден на обслужващата фирма със СОТ, а именно “***” ООД гр. П.. От същото дружество в обекта била монтирана охранителна техника – инфрачервени и акустични датчици, като самата каса не била допълнително обезопасена със специален касов датчик, тъй като в “***” ООД нямало постъпила информация от клиента, че в обекта има такава каса.

 През нощта на 24.08.2010 г. срещу 25.08.2010 г. била извършена кражба от магазина “***”, като от същия била изнесена, заедно с наличните в нея пари, цялата метална каса. Проникването до помещението с касата станало посредством разбиване на металната врата към складовото помещение, която била изкривена навън и бил взломен заключващият механизъм. За безпрепятствено от охранителната фирма проникване в обекта, било извършено смущаване на сигнала на охранителната техника, монтирана в обекта, посредством излъчване на сигнал със същата честота, което се отразило на доброто и качествено приемане на сигнали от всички охраняеми обекти в региона и било записано от техниката в “***” ООД в периода от 02.12 ч. до 02.57 ч. на 25.08.2010 г., като в системата се отразило, че “няма тест”, поради което и започнал обход от охранителите на обектите с т.нар. по-висок риск, сред които обаче, не бил включен магазинът “***”. Междувременно датчиците на СОТ в магазина били изтръгнати от местата им. Металната каса също била изтръгната от земята и провлачена до изхода на магазина, което оставило следи по настилката, като за заличаване на следите на извършителите на местопрестъплението, по земята в цялото помещение били посипани черен пипер и „Сода каустик”. В помещението, от което с влизало в това с касата, имало поставена на тавана охранителна камера, която заснела в нощта на кражбата движение на човек, облечен в тъмни дрехи с шапка и маска на главата, носещ предмет в ръка, подобен на щанга, който се качва на диван в помещението и с предмета удря камерата, като я завърта към тавана, така че в зрителното й поле вече да не попада помещението. Записът от камерата по-късно бил свален от служители в “***” ООД и предаден на полицията. През нощта на  извършването на кражбата в района на магазина “***” се отчело и записало от мобилните оператори извършването на телефонни разговори, включително и провеждането на конферентни връзки в периода от 00,20 ч. до 06,09 ч. на 25.08.2010 г. между телефонните номера ***, ползвани в телефонни апарати, за които по-късно се установило, че са с манипулирани идентификационни /IMEI/ номера. Част от тез телефонни номера били регистрирани като закупени от лица, които обаче изобщо никога не ги били ползвали, а само били предоставили личните си данни за закупуването им от други лица. 

На сутринта около 07,00 часа свидетелките Б. и Й. установили, че техниката на СОТ не сработва, както обикновено при отключване на магазина, поради което и очаквали обаждане от охранителната фирма, но такова така и не постъпило. Същите установили кражбата и с обадили на ръководството на дружеството, като в тази връзка започнало разследване по случая.

Междувременно в Сектор ПКП Пловдив била постъпила информация относно пребиваването в гр. Пловдив на лице от криминалния контингент, а именно подсъдимия М.Р., който имал влязла в сила присъда с наказание лишаване от свобода и се укривал от изтърпяването й. Подсъдимият М.Р. действително се укрил от изпълнение на наказание лишаване от свобода по последното му осъждане, като през месец март 2010 г. наел жилище в гр. П. от свидетеля Х.Х. с посредничеството на свидетеля Сл.П., за което бил сключен писмен договор. Още преди датата на сключване на договора за наем за охраната на апартамента бил сключен договор с “***” ООД гр. П., като в него като възложител бил вписан подсъдимият Б.Р., находящ се по същото време в гр. П., син на подсъдимия М.Р., но вместо него, друг положил подпис под договора, което по-късно било установено в рамките на заведено от “***” ООД гражданско дело против Б.Р.. В апартамента била поставена охранителна техника на *** – СОТ по избор на клиента, която на практика по характеристики съвпадала с тази, монтирана в магазина “***”. В жилището, заедно с подсъдимия М.Р., заживял и подсъдимия О.М., а често същото било посещавано и от криминално проявеното лице Б.Б., което било забелязвано от съседи на адреса.

Следобеда на 25.08.2010 г., предвид постъпилата информация в Сектор „ПКП”, било организирано посещение на адреса, на който живеели подсъдимият М.Р. и О.М., където били заварени те двамата и подсъдимия Б.Р.. И тримата били задържани, като им били поставени белезници на ръцете на гърба. Действията по задържане и претърсване били филмирани, като записът по-късно бил разпространен и ползван в новинарска емисия на „П.”. Пред полицейския служител К. подсъдимият О.М. не се представил с истинските си имена, а заявил, че се казва И.Г., което било чуто и от свидетеля Р., като при извършеното претърсване и изземване в апартамента, в спалнята се открили в черна кожена чантичка лична карта с № ***, на името на И.Г.Г. ЕГН **********, както и СУМПС  № *** на името на И.Г.Г. ЕГН  ********** със снимки на подсъдимия М., както и контролен талон на същото име, което се отразило в съставения протокол за претърсване и изземване. В действителност личната карта била преправена такава, издадена по-рано на името на Н. И. П.. След установяване на действителната самоличност на подсъдимия М., същият бил записан с действителните си лични данни в протокола. По време на претърсването, от дрешник в коридора на жилището, от чантичка се иззели български документ за самоличност - лична карта с № ***, на името на С.Х.С. ЕГН **********, втора лична карта с № ***, на името на С.Х.С. ЕГН ********** и паспорт № ***, на името на лицето С.Х.С. ЕГН **********, всички със снимки на подсъдимия М.Р., а в действителност паспорта бил преправен, първоначално издаден на името на Р.Б.С. от МВР – С. . Заедно с другите множество открити и иззети вещи от жилището, били иззети и отразени в съставения протокол, като обект № 34, телефонни апарати, както следва: мобилен телефон марка „Самсунг Е 1070” с ИМЕИ № *** - върху стикера и друг ИМЕИ № ***, който излиза от апарата; мобилен телефон марка „Самсунг Е 121ОМ” с ИМЕИ № ***- върху стикера и друг ИМЕИ № ***, който излиза от апарата, мобилен телефон марка „Самсунг Е 1080” с ИМЕИ № ***- върху стикера и друг ИМЕИ № ***, който излиза от апарата, мобилен телефон марка „Самсунг Е 1210” с ИМЕИ № ***- върху стикера и друг ИМЕИ № ***, който излиза от апарата; мобилен телефон марка „Самсунг С130” с ИМЕИ № ***- върху стикера и друг ИМЕИ № ***, който излиза от апарата, активиран със сим карта на „Глобул” с № ***; мобилен телефон марка „Самсунг С450” с ИМЕИ № ***; 5 бр. батерии за мобилни телефони; 6 бр. хендсфри комплекти /кабел, слушалки, микрофон/; 2 бр. радиостанции – радиостанция, марка “WOUHUN” с № SCRH07-3985 и радиостанция с № 100 225 056 48, всички поставени в една торба, от коридора от стелаж били иззети чифт маратонки “Адидас – Веспа” № 42 черни на цвят. При извършеното претърсване и изземване от различни места в жилището била открита и иззета от различни места голяма сума пари от общо 14 520 лева, както и уред, съставляващ честотомер. При проведената  при задържането беседа с подсъдимия Б.Р. същият дал объркани обяснения относно причината за престоя му в гр. П., като заявил и че през нощта преди задържането му баща му бил излизал с приятели. Предвид данните за криминалистическите регистрации на всеки от подсъдимите, както и събраните веществени доказателства, подсъдимите били задържани за 24 часа, а впоследствие задържането било продължено по повод на започналото наказателно производство против тях.

Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, както и приетите експертизи.

Съдът кредитира показанията на разпитаните непосредствено в заседанието свидетели Ан.А., К., Р., включително и прочетените негови показания от досъдебното производство, Л.П., К.В., включително и приобщените чрез прочитането им показания от досъдебното производство, Ил.Д., М.Д., Ел.Б., Ел.Й., Г.Д., Д.Д., Сл.П., Хр.Х., В.О., Евг.Г., Н., Г.И., В.К., Ф., О., С.А., Г., Р.М., включително и приобщените й показания от досъдебното производство чрез прочитането им, Ол.Д., Д.Й., Юл.Д., Н.В., Н.Ч., Г.И., М.Т., Ат.П., В.Л., Ш.К., Д.К., Ш.Ш., М.Г., Л.Й., Л.В., Г.Г., Ст.А.. Тези показания съдът намира за логични и последователни, както и без противоречия по отношение на съответните им писмени доказателства досежно основните факти от значение за разследването. Установените противоречия, станали причина за прочитане показанията на част от посочените свидетели, според съдебния състав се дължат на изминалия период от време до разпита на свидетелите пред съда, като не се засягат по особено съществен начин общите изводи относно фактическата обстановка.

Що се касае до показанията на свидетелите с отчетено от страните по делото в пледоариите им съществено значение за изясняване на делото, а именно показанията на свидетелите Н. и А., дадени пред съда, както и тези, приобщени чрез прочитането им, дадени на досъдебното производство, съдебният състав намира следното: Показанията на свидетеля Н. и свидетелката А. от досъдебното производство се кредитират от съда, като подробни, последователни, логични, сравнително съответни помежду си, а и със значителна част от останалите доказателства по делото, а също така и дадени в момент твърде близък до инкриминираните събития. В рамките на разпита му пред съда, свидетелят Н. е дал показания, които на практика са съответни в по-голямата им част с тези, дадени от него в досъдебното производство, поради което и в по-голямата им част, тези показания се приемат от съдебния състав като дадени добросъвестно от свидетеля. Различие се установява досежно броя на лицата, за които свидетелят сочи да са живели постоянно на адреса на бул.”А.”, като пред съда той е заявил за двама постоянно живущи, а в досъдебното производство е посочил четирима мъже. В тази насока обаче, се изяснява от разпита на свидетеля пред съда, че същият визира общо лицата, които е виждал заедно и около адреса на жилището и това са подсъдимите О..М., М.Р., Б.Р. и лицето Б.Б.. Иначе показанията на свидетеля Н., дадени пред съда, са съответни на тези от досъдебното производство, касателно описанието на жилището, в което са живели подсъдимите, начина им на обличане, автомобилът, който е бил ползван от някои от тях, като тези показания са изключително подробни и логични, съдържат конкретни детайли, които са впечатлили свидетеля лично, противно на твърдението на защитника на подсъдимия М. и самия подсъдим, в насока на това, че свидетелят имал нелогични твърдения. Относно изявленията на свидетеля, направени при проведената очна ставка, то съдът намира, че твърденията му за конкретните лица, както и техният брой, за които лица е разказал по-рано да е видял в нощта преди кражбата, не могат да бъдат отчетени като достоверни. На първо място, същите противоречат на показанията на свидетеля от досъдебното и съдебното производство, в рамките на което впрочем, същият е заявил неколкократно, че поддържа показанията си от досъдебната фаза и че там е казал това, което е видял. Наличието на такива последващи противоречия в твърденията на Н. според съда се определя, както от факта, че същият е поставен в по-особено положение, предвид характера на процесуално - следственото действие очна ставка, така и от факта, че при същото му се е наложило да отговаря по реда на съпоставяне след подсъдимия М., в присъствието на същия и в непосредствена близост до него, което доведе до видимо притеснение за свидетеля, така и поради факта, че на практика това процесуално – следствено действие е извършено през 2014 г., а разпитите на свидетеля на досъдебното производство и пред съда по време на съдебното такова са проведени през 2011 г., или значително по-близко до датата на инкриминираното деяние кражба. Затова и съдебният състав дава вяра на посочените показания, а не на твърденията, изложени при очната ставка, доколкото показанията, освен всичко вече посочено, се подкрепят и от приложените протоколи за разпознаване на лица при извършено от Н. разпознаване и имат връзка с част от събраните веществени доказателства. Отделно от това, свидетелят е посочил без съмнение пред съда и че разпознава лицето от предявената му снимка, /при предявяване на справката за лице по отношение на Б.Б./ като едно от лицата, за които е свидетелствал да са се движили заедно с подсъдимите и което е видял във въпросната нощ на кражбата заедно с подсъдимия М. и две други лица. В рамките на разпита си пред съда, свидетелят Н. изрично е посочил, а това е казано и на досъдебното производстово от него, че не е срещал по стълбите същата нощ подсъдимият М.Р..

Относно показанията на свидетелката А., съдът възприема като по-достоверни тези от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им като подробни, логични, пълни и конкретни досежно основни факти от значение за разследването. Възникналите противоречия в показанията на свидетелката А. при разпита й пред съда се отдават, от една страна, на периода от време между двата разпита, а от друга, също на видимото притеснение на свидетелката от присъствието в залата на подсъдимите, при което и от самите показания от съдебната фаза личи стремеж свидетелката да се дистанцира от случая и по възможност да сподели по-малко обвързваща я лично информация. Като отчита тези обстоятелства, съдът като цяло се ползва от показанията и на тази свидетелка.

Досежно обясненията на подсъдимите съдебният състав ги възприема само отчасти и то само доколкото се явяват съответни на кредитирания доказателствен материал. Същите се разглеждат критично, като се има предвид обстоятелството, че съставляват средство за защита от една страна, а от друга, поради изложените по част от обстоятелствата, като например причините за съвместното съжителство на подсъдимите М. и М.Р., произхода на паричните средства, установени в жилището, където са задържани подсъдимите, а така също и досежно намерените веществени доказателства, нелогични, неподкрепени с други доказателства твърдения, част от които и в явно противоречие с останалия доказателствен материал. Установяват се при част от обясненията и вътрешни противоречия и нелогичност, които ще бъдат споменати от съда по-долу при анализа на доказателствата.

За да приеме описаната фактическа обстановка и при постановяване на присъдата си, както и досежно личните данни за подсъдимите, съдът взе предвид и събраните писмени доказателства и доказателствени средства – дневни финансови отчети от ФУ, справки от Търговския регистър за регистрация на дружества, справки от Затвора Пловдив, уведомления, уверения и заповеди от ВУЗК –гр. П., филиал В., както и ВУАРР – В., справки от Сектор БДС- гр. С. и от Сектор БДС при СДВР, справки от Затвора Ловеч, справка от “***” ООД досежно регистрирани трудови договори, справка от РУ гр. В., писма от Сектор ПКП, решение на ПРС по гр.дело, писма от „П.”, както и от Пресцентър и връзки с обществеността при МВР, разписки за връщане на веществени доказателства, заповеди за задържане на лица, справки от сектор ПКП относно издирвано лице, заявления за издаване на български документи за самоличност, писмо и техническа спецификация за сейф, писма и справки от мобилните оператори относно ползватели на телефонни номера, както и регистрирана телефонна кореспонденция по номера и клетки, постановления РП и ОП –гр. В. досежно отлагане изтърпяване на наказание, удостоверение за раждане, експертно решение на ТЕЛК, препис - извлечение от акт за смърт, медицински справки, справка от Сектор ПКП относно ползване на сервизни карти, протоколи за оглед на местопроизшествие с фотоалбуми, протоколи за претърсване и изземване с фотоалбуми, протоколи за изземване на следи от миризми, копие от запис на заповед, характеристични справки, експертни справки, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване, протокол за изследване следи от миризми, фактура, договор за наем, договор за охрана на обект, разпечатка от системата на “***” ООД, протоколи за разпознаване на лица по снимки, протоколи за оглед на веществени доказателства, протокол за доброволно предаване, справка от “***” ООД за параметри на ползвана техника, карта за издирвано лице, приемо - предавателни протоколи, разписки, етапна епикриза, справка от регионална база КАТ, както и заявления за регистрация и документи за собственост и регистрация на МПС, материали по приложеното ЧНД № 7576/10 г. на ІІ н.с.

При постановяване на присъдата си съдът взе предвид и събраните веществени доказателства, описани към обвинителния акт подробно, както и допълнително приобщени по делото, като от съществено значение за изясняване на същото, намира, че са тези, описани в справката към обвинителния акт по номера от 1 до 6, 13, 34, 44, 45, 46, 47, 54 до 62, 68, 71, 76, 77, 78, а така също и приобщения запис от видео репортаж.   

Съдебният състав кредитира напълно и изцяло всяка от приетите по делото експертизи, като професионално и обективно изготвени от вещи лица с необходимия опит.

 Така от приетата по делото трасологическа експертиза, както и предвид разясненията на вещото лице в съдебно заседание, се установява категорично, че иззетата при огледа в магазина “***” една следа от дивана в складовото помещение е оставена от дясната обувка на иззетия чифт обувки “Адидас – модел Веспа” № 42, а останалите две следи най-вероятно също са оставени от същия чифт обувки, а следите на тавана в помещението с касата, както и върху входната врата и външната мазилка е възможно да са били оставени от металната щанга тип “кози крак”, приобщена като веществено доказателство по делото.

От заключението на приетата по делото дактилоскопна експертиза става ясно, че иззетите дактилоскопни следи от местопрестъплението не са оставени от когото и да било от тримата подсъдими.

Приетата по делото съдебно - оценъчна експертиза определя пазарната стойност на отнетата метална каса към датата на деянието, която е меродавна за това изчисление, а именно в размер на 1152 лв.

Съгласно изводите на техническата експертиза на веществените доказателства уред “Ацеко”, както и три радиостанции, се установява, че първият уред съставлява свръхшироколентов честотомер, с който може да се определи честотата на работещ наблизо радиопредавател, а радиостанциите, поради малката им излъчвателна мощност не могат да бъдат използвани за ефективно заглушаване на трансмитер на охранителна техника. При разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че с оглед на техническите й характеристики, както и тези налични по делото относно централата на СОТ, радиостанцията, описана като обект 3 в експертизата, може да бъде използвана обаче за смущаване на сигнала на охранителната техника, а отделно от това, в самата експертиза е посочено, че същата работи в честотния диапазон на СОТ охранителните системи.                             

   От заключението на химическата експертиза се установява, че изследваните частици, отделени от металната щанга тип “кози крак” са сходни по морфологични и химични признаци с тези, отделни от тавана до датчика за пожар при огледа на местопроизшествие, частиците, иззети от пода на помещението, където е извършена кражбата съставляват подправката с търговско наименование “Млян черен пипер”, а иззетите люспи съставляват натриев хидрооксид –“Сода каустик”. Установява се също и че иззетите частици от решетка на прозореца и от мястото зад касата са различни по морфологични и химични признаци с тези от щангата, а между изследваното вещество, иззето от апартамента по задържането на подсъдимите и веществата, иззети от местопрестъплението няма сходство.

От приетата по делото техническа експертиза на документи се установява, че лична карта № ***, издадена на името на И.Г.Г. от МВР – С. на 14.11.2006 г., е преправен истински документ за самоличност. Преправени са данните и снимките на л.к. № ***, издадена от СДВР на името на Н. И. П.; свидетелство за управление на МПС № ***, издадено на името на И.Г.Г. от МВР – С. на 01.03.2007 г. е преправен истински документ за самоличност, преправени са данните и снимките; едната лична карта № ***, издадена на името на С.Х.С. от МВР – В. на 29.11.2001 г. е преправен истински документ за самоличност, преправени са данните и снимката; втората лична карта № ***, издадена на името на С.Х.С. от МВР – В. на 29.11.2001 г. е неистински документ; Международен паспорт № ***, издаден на името на С.Х.С. от МВР –В. на 19.06.2007 г.  е преправен истински документ за самоличност, преправена е стр.№2 с данните и снимките от паспорт № ***, издаден на името на Р.Б.С. от МВР – С., а контролен талон № ***0, издаден на името на И.Г.Г. от МВР – С. към свидетелство за управление на МПС № *** от 01.03.2007 г. е неистински документ.

  От приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза се установява какъв е бил оборотът в магазина на дружеството “***”, както и какви средства са били разходвани за разплащане с доставчици, като, включително и от разясненията на експерта, се установява конкретният размер на съхраняваната към датата на деянието в касата парична сума, която именно е посочената и от прокурора при повдигане на новото обвинение.

От приетата видео - техническа и идентификационна експертиза се установява, че няма следи от манипулация върху записаната информация на записа от видеокамерата, предоставен от управата на ощетеното дружество, заснетото лице е с приблизителен ръст от 185 см, а поради качеството на записа и наличието на маска, качулка и шапка при заснетото лице, не може да се извърши лицева идентификация, нито е възможно извършване на сравнително изследване на походка и условни движения. В разясненията си в съдебно заседание, вещото лице, изготвило тази експертиза, е пояснило, че посоченият приблизителен ръст е максималният възможен ръст на заснетото лице, а минималният възможен ръст на заснетото лице, не може да е по-малко от 180 см.

От заключенията на всяка от двете съдебно - почеркови експертизи, изследвали иззетото при претърсване и изземване от жилището по задържане на подсъдимите листче с ръкописен и цифров текст, както и мащабни фигури на правоъгълник с посочени размери, се установява, че текстовете не са изпълнени от никого от подсъдимите, нито от лицето Б.Б., нито от свидетеля К.В., за когото от доказателствата по делото се установява да е проявявал интерес към начина на монтиране на касата.

От заключенията на техническата експертиза на веществените доказателства -  мобилни телефонни апарати и сим-карта, както и допълнителната такава експертиза, се установява, че всеки от изследваните мобилни телефони, иззети от жилището по задържането на подсъдимите в обща торба, е бил с манипулиран софтуерно идентификационен номер, тоест, налице е несъответствие между IMEI номерата, изписани върху етикета с тези от паметта на апарата, като са изведени телефонните номера, записани в паметта на апаратите и тези в паметта на сим-картата, изяснено е каква е възможността за манипулиране на информацията, съдържаща се в паметта на мобилен телефон.

По делото е приета и съдебно - медицинска експертиза досежно здравословното състояние на подсъдимия М., но същата е имала отношение и е била допусната и обсъждана във  връзка с произнасяне по реда на чл.270 от НПК.

На базата на така посочените доказателства, съдебният състав счете, че недоказани се явяват обвиненията по отношение на всеки един от подсъдимите и за всяко едно от повдигнатите им обвинения.

На първо място, досежно обвиненията за документните престъпления, касаещи подсъдимите М. и М.Р., категорично се установява от приетата по делото техническа експертиза на документи, както и от приетите писмени доказателства, а именно справките от секторите БДС при СДВР и ОД на МВР гр. С. и протокола за претърсване и изземване, а така също и от обясненията на всеки един от подсъдимите и част от свидетелските показания, че двамата подсъдими се притежавали към инкриминираната дата и са съхранявали сред личните си вещи инкриминираните документи за самоличност, част от които изобщо неистински, а друга част, преправени истински документи за самоличност.

 За да е налице изобщо престъпление по чл.316 от НК е необходимо да се осъществи от обективна страна представяне на инкриминирания документ и употребата му пред съответен доказателствен адресат, като редовен документ с оглед на претендираното негово правно значение. В тази насока изпълнителното деяние следва да се осъществи чрез действие – представяне на документа, в което именно се изразява неговото престъпно ползване за удостоверяване на включените в него факти. Престъплението е резултатно и неговият резултат е узнаване от страна на лицето, на което се представя за документа, без да има значение дали това лице е заблудено или не, относно същия документ, но при всички случаи този престъпен резултат следва да е в причинно-следствена връзка с конкретно престъпно поведение на дееца, изразило се в представяне на документа. В показанията си свидетелят К. твърди, че подсъдимият О.М. е показал при задържането му пред него и извършващият претърсване разследващ полицай лична карта с имена И.Г. и твърдял, че се казва така. Свидетелят е уточнил и че М. извадил картата от сак и портмоне. По-надолу в показанията си свидетелят е посочил, че М. бил посочил сака, но дали той бил бръкнал в него, за да извади личната карта, или това било сторено от друго лице, свидетелят не помни. Свидетелят Р., също присъствал при задържането на подсъдимите М.Р. и О.М., когато се твърди те да са извършили престъплението по чл.316 от НК, е заявил, че подсъдимият М. се представил с лична карта, която била с имената на И.Г. и снимка на подсъдимия М., като нямал спомен, откъде подсъдимият извадил личната карта, като я дал на колега на свидетеля Р.. Присъствалите при претърсването и изземването в апартамента като поемни лица свидетели Д. и В. са заявили, че не са възприели легитимиране на когото и да било от подсъдимите с документи.

Видно от протокола за претърсване и изземване от апартамента, който е бил одобрен от съдия, всички инкриминирани документи, както тези, върху които е имало снимки на подсъдимия М., така и тези, със снимки на подсъдимия М.Р., са били намерени и иззети от местонахожденията им, като конкретно документите на името на И.Г.И. - от черна кожена чантичка в спалнята, а тези на името на С.Х.С. - от  чантичка  в дрешник в коридора на жилището. Установява се от обясненията на подсъдимите, както и показанията на посочените свидетели Д., В., Р. и К., косвено от показанията на свидетеля Г.И., както и от записа на полицейските действия, ползван като видео репортаж, че подсъдимите при задържането им са били с поставени белезници на ръцете отзад на гърба им. В тази връзка и макар съдът да намира, че показанията на свидетелите Р. и К. като цяло са достоверни, то поради тяхната некатегоричност досежно конкретни действия на подсъдимия М., свързани с каквото и да било боравене с инкриминираната лична карта лично от него, както и изводимото от характера на тези свидетелски показания заключение, съответно и на доказателствата за начина на задържане на подсъдимия, а именно, че подсъдимият М. не е представил лично документа, понеже е бил с вързани ръце, не се установява по категоричен начин извършването от страна на подсъдимия М. на изпълнителното деяние на престъплението по чл.316 от НК – представяне - и то по отношение на инкриминираната лична карта. В тази насока и както се посочи, въпросната лична карта е описана като намерена и иззета в протокола за претърсване и изземване, поради което е удостоверен по надлежен ред начинът на нейното приобщаване към доказателствата по делото. Това, че подсъдимият може да е посочил местонахождението на инкриминиран документ не означава, че същият го е ползвал, в смисъл на представил пред съответния доказателствен адресат. Нещо повече, в тази връзка следва да се има предвид и факта, че в същата чантичка, от която е била иззета инкриминираната лична карта, се е намирал и другият инкриминиран в обвинителния акт документ – свидетелството за управление на МПС. По отношение на същото обаче, за което, както и за личната карта също е изрично записано в протокола, че са били иззети заедно, липсват каквито и да било доказателства да е било представяно от страна на подсъдимия М. пред когото и да било. Същото се отнася и за инкриминираните в обвинителния акт документи, издадени на името на С.Х.С., за които се твърди да са били престъпно ползвани от подсъдимия М.Р.. Нито един от свидетелите не е заявил подсъдимият М.Р. да е представял, или да се е легитимирал, или да е извършвал, каквото и да било друго действие с тези документи. Същите, както се посочи, е отразено в протокола за претърсване и изземване да са иззети от чанта в дрешник в коридора на жилището, а както става ясно от показанията на свидетелите Р., К., В., Д. и обясненията на подсъдимите, тримата подсъдими при задържането им са били разделени в три отделни стаи от жилището, но никой от тях не е бил в коридора. При това положение, както се каза, липсват категорични доказателства, от които да може да бъде направен извод за осъществяване от страна на подсъдимия О.М. на изпълнителното деяние на престъпно ползване досежно инкриминираната лична карта, както и каквито и да било доказателства за извършване на престъплението от негова страна по отношение на инкриминираното свидетелство за управление на МПС и каквито и да било доказателства за осъществяване от страна на подсъдимия М.Р. на всички обективни признаци от състава на престъплението по чл.316 от НК за всички инкриминирани документи. Затова и по отношение на така повдигнатите обвинения за документни престъпления, съдебният състав счете, че следва да постанови оправдателна присъда по отношение на всеки от двамата подсъдими М.Р. и О.М..

Що се касае до обвиненията в квалифицирана кражба, повдигнати спрямо всеки от тримата подсъдими, съдебният състав, след преценка на всички събрани по делото доказателства и при изчерпване на всички процесуални средства за допълнително изясняване и установяване на обективната истина, намери, че тези обвинения не са доказани по необходимия несъмнен начин, съгласно визираното изискване по чл.301 от НПК. 

В тази насока следва да с има предвид, че по делото действително се събраха един значителен обем от косвени доказателства, които навеждат на извод за известна съпричастност на подсъдимите към престъплението. Най-общо в тази посока следва да се обсъдят веществените доказателства, открити при претърсването и изземването и съставляващи – маратонки “Адидас –Веспа” № 42, радиостанция, честотомер, парична сума, щанга тип “кози крак”, листче хартия с изписани данни, мобилни телефонни апарати, а така също и показанията на свидетеля Н.. Обаче, макар тези доказателства да са свързани с факта на престъплението, те не са достатъчни, за да се прецени конкретно и категорично дали, а и каква е била формата на участие на всеки един от подсъдимите при извършването на престъплението, което е от съществено значение за евентуалното реализиране на наказателната отговорност.

 Така, на първо място, следва да се отбележи факта, че жилището, в което са задържани подсъдимите е в непосредствена близост до обекта, в който е била извършена кражбата, а същата, с оглед на нейния конкретен характер, личи да е била предшествана от значителен предварителен замисъл и подготовка. В жилището по задържането на подсъдимите са открити маратонките, марка “Адидас”, за които трасологическата експертиза е категорична, че са оставили изследваната следа, иззета от дивана в складовото помещение на магазин “***”. Относно това по какъв начин тези маратонки са попаднали в дома, нает от подсъдимия М.Р., са налице обясненията на последния, както и тези на подсъдимия О.М.. Макар, в тази им част обясненията на всеки от посочените подсъдими съдът да намира за лишени от житейска логика на фона на всички останали данни за начина на живот на подсъдимите, поддържания от тях стандарт на живот, включително облеклото им, както и твърде “удобни”, за да съвпаднат със защитната им теза, то фактът на откриването на обувките в жилището не обвързва с категоричност когото и да било от подсъдимите и то по конкретен начин с извършването на престъплението. Установява се от разпита на свидетеля А., съпоставен с данните от съответните протоколи за изземане и изследване на мирисов материал, че при извършване на проверката от следовото куче, не е установено съвпадение на иззетата миризма от маратонките с тези, иззети от подсъдимите, а и това е било обяснено и с наличието на странична фонова миризма, която пречи на изследването и това е логично, предвид установеното наличие на разпръснати силно миришещи вещества – черен пипер и “Сода каустик” в цялото помещение по местоизвършване на кражбата, където очевидно и от иззетата следа, са стъпвали въпросните обувки. Отделно от това, при извършените в рамките на съдебното следствие антропометрични измервания дължината на ходилото на подсъдимия Б.Р. е определена на 27,43 см, на подсъдимия О.М. – 26,7 см, на подсъдимия М.Р. – 25,7 см, а съгласно трасологическата експертиза дължината на ходилото на изследваните обувки е 28 см. и върху тях е записан № 42. Според европейските стандарти за обувки, дължина на ходилото от 26,5 см съответства на № 41, дължина от 27 см – на № 42, а  дължина от 27,5 см. на № 43. От изложеното, а и с оглед на обясненията, дадени от подсъдимите при предявяване на веществените доказателства досежно това кои от предявените им обувки на кого са, както и обясненията за това кои номера обувки носи всеки от тях, би могъл да се направи извод, че на практика всеки от тримата подсъдими би могъл да обуе и носи въпросният чифт обувки “Адидас Веспа”, изследван от трасологическата експертиза. Тук съдът взема предвид показанията на свидетеля Н., който е посочил, че с такива на цвят маратонки е виждал обут конкретно подсъдимия М.. Освен това, свидетелят Н. е заявил и в кредитираните от съда негови показания, че в нощта на кражбата е видял именно подсъдимия М. да слиза по стълбите, ведно с разпознатия от него Б.Б. и още две непознати му лица. Обаче, при съпоставка на изводите от видео - техническата и идентификационна експертиза, с тези, получени при извършеното антропометрично замерване на ръста на всеки от подсъдимите в съдебно заседание и декларирания от всеки от подсъдимите в рамките на приложените заявления за издаване на български документи за самоличност  ръст в сантиметри, не може да се обоснове заключението, че именно подсъдимият М., а и който и да било от другите двама подсъдими съвпада по ръст с лицето, носило въпросните маратонки и заснето от охранителната камера в обекта на ощетеното дружество, защото нито един от подсъдимите не е с посочения от експертизата ръст. Логично е иначе да се приеме, че именно това заснето и неустановено лице е лицето, носило маратонките, намерени после в жилището по задържането на подсъдимите, доколкото от самия запис е видно, че за да елиминира записващата камера, лицето стъпва именно върху дивана, от който после са иззети следите от маратонките. Впрочем, не може да се направи и категоричен извод относно това, че разпознатия от свидетеля Н. Б.Б. е бил лицето, носило маратонките, защото, видно от заявленията за издаване на документи за самоличност на същия и той е декларирал по-нисък ръст от този, посочен от видео –техническата експертиза. Тези изводи единствено подкрепят тезата на прокуратурата за наличието на други лица, участвали в извършване на престъплението.

При задържането на подсъдимите и извършеното претърсване и изземване са открити и описани в протокола за претърсване и изземване и шестте мобилни телефонни апарата, както и сим - карта, предмет на техническите експертизи по делото, поставени заедно в една чанта с други веществени доказателства, а именно радиостанции, също изследвани по делото от техническа експертиза. От изводите на техническите експертизи на телефоните, протокола за оглед на същите веществени доказателства, както и при анализ на данните, получени от мобилните оператори и показанията на значителна част от свидетелите, може да се направи категорично заключение, че пет от телефонните апарати, отразени като обекти на изследване съответно с номера 1,2,3,4,6, по техническите експертизи, които са с манипулирани идентификационни номера, са били използвани в нощта на кражбата и то в района на същата, тъй като ІMEI номерата са отразени в съответните клетки на мобилните оператори, обслужващи и мястото на кражбата, с номера, регистрирани на лица, които изобщо не са ползвали закупените на тяхно име сим-карти, като е била осъществявана конферентна връзка, заедно с още един мобилен телефон, който не е сред доказателствата по делото. Така се установява, че телефонните номера, които са били в конферентна връзка в нощта на кражбата са следните: ***. В телефонен апарат, отразен като обект № 1 по експертизите е записан номерът ***, като този телефонен апарат е бил ползван с номер *** на 25.08.2010 г. и са провеждани продължителни разговори към номер *** в периода 00,20 – 05,50 часа на същата дата, видно от разпечатките, приложени в обособения том към съдебното дело. В телефонния апарат, записан като обект 2 от техническите експертизи,  е записан номерът ***, като с него е ползван номер ***, свързвал се в нощта на кражбата с номер *** /записан в обект 1 и в обект 4/ и провеждал разговори в периода 00,52 до 03,31 часа на 25.08.2010 г. В обект № 3 по експертизите са записани номерата  ***, ***, *** и ***, като този телефон е бил ползван с номерата  ***,  ***, *** и ***. В обект № 4 е записан номер ***, като с този телефонен апарат е ползван номер *** и е провеждан разговор със записания в него номер в периода 00,37 ч до 04,39 часа на инкриминираната дата. Обект номер 6 по експертизата е бил ползван с номер *** и се е свързвал с номер *** в периода 00,52 ч до 06,09 часа на инкриминираната дата, видно от разпечатката, съдържаща се също в обособения том към съдебното дело.  Установява се също така и че е съществувал още един телефонен апарат, отразен по разпечатките, с IMEI номер ***, който е бил ползван в нощта на кражбата с номерата *** и с номер ***. От разпита на свидетеля Р. се установява, че при първоначалния анализ на данните при извършваното разследване на кражбата се установило, че шест телефона са били използвани като т.нар. “работни телефони”  за осъществяване на конферентна връзка по време на извършване на кражбата, което е дало повод да се предположи, че участниците в кражбата са поне шест лица. Видно е от писмените доказателства, че телефонен номер *** е бил регистриран на името на свидетелката Р.М., която е обяснила в показанията си начина на закупуване на сим-карти и е посочила, че изобщо не притежава мобилен телефонен апарат. За телефонен номер *** са налице показанията на свидетеля О.Д., на чието име е регистриран този номер, който също е посочил, че не е ползвал такъв телефон, както и че изобщо не разполага с телефонен апарат, както и показанията на свидетеля Г.И.. Подобно е положението и за телефонния номер 0876 676487, регистриран на името на свидетеля В.О..

По отношение на телефонния апарат, както и сим картата, изследвани от експертизите и посочени като обекти № 5 и 5.1 от техническите експертизи, за които веществени доказателства е дал  специално обяснения подсъдимия О.М., то от протокола за претърсване и изземване се установява, че тези веществени доказателства са били намерени заедно и на едно място с останалите телефони, описани в техническите експертизи. Установява се от последните, че в телефона и сим картата са записани номера на лица, част от които познават подсъдимия О.М.. В тази връзка са показанията на свидетелите В.Л., М.Г., Л.Й., С.А., Л.В.. Същевременно се установява, че този телефон и тази сим карта не са били ползвани в нощта на инкриминираното деяние, като сим картата е била ползвана с друг номер, но преди датата на престъплението и е била регистрирана в гр. П. от клетка на мобилния оператор на адрес бул. “А.” и в гр. С., кв.”***”, където е постоянният адрес на М. / горното е видно от приложенията на л.18 и л.19 в т.3 на досъдебното производство/.

Изложеното по-горе, най-общо води до извода, че в жилището, където са задържани подсъдимите, са били открити пет от общо шестте мобилни телефонни апарата, които са били ползвани в нощта на кражбата и то по начин, който сочи, че са били в конферентна  връзка  помежду си и са засечени именно в района на мястото, където е извършена кражбата. При това, заедно с тях е открит и телефон с карта, за които се установява да са ползвани лично от подсъдимия М., а както се посочи и по-горе, тезата на този подсъдим, изложена в обясненията му относно това, че бил намерил телефоните навън и просто ги прибрал не звучи логично. Още повече, че същият първоначално в обясненията си, при предявяване на веществените доказателства, е посочил, че предявените му телефонни апарати в торба са именно намерените от него, а едва по-късно, когато от доказателствата се изяснява, че в единият телефон са записани данни, свързващи го с М., твърди за извършване на манипулация при приобщаването или при огледа на веществените доказателства. За подобна манипулация според съда изобщо не са налице доказателства, защото данните, които са извлечени още при изземането на телефоните, а след това при огледа им и тези от експертизите на практика са едни и същи. Освен това, в обясненията си подсъдимият М. първоначално сочи съвсем бегло да е погледнал телефоните, а след това заявява, че е разбрал, че в тях нямало сим –карти, което предполага едно по-подробно разглеждане на телефоните и най-малкото изваждането им от торбичката и отварянето им.

Досежно откритите и иззети като веществени доказателства радиостанции и честотомера, за които става дума в техническата експертиза от досъдебното производство, то при съпоставка с показанията на свидетеля Г., отчасти тези на свидетеля Ф., както и писмените справки по делото от “***” ООД и приложения договор за охрана на обект, може да се направи извод, че преди инкриминираната дата е била извършвана “проверка” на честотата на излъчвателя на охранителната фирма, както и реакцията на дружеството- охранителя и то като е била ползвана за тези цели монтираната в наетото от подсъдимия М. жилище охранителна техника, което е способствало по-късно за успешното смущаване на сигнала на охранителната техника при  кражбата от магазина. По въпроса, свързан с договора за охрана в приложеното решение на граждански съд е прието, че не е подписан от подсъдимия Б.Р.. Същевременно обаче, данните в договора съответстват на личните данни на подсъдимия Б.Р., а става ясно от разпечатката за ползвания от него телефонен номер, приложена в обособения том към съдебното дело, че на датата на сключване на този договор подсъдимият Б.Р. се е намирал в гр. Пловдив. Видно от отразяванията при дружеството - охранител пък, на случаите на задействане на охранителната техника в жилището на бул.”А.”, разговори са били провеждани освен с лице, представило се като МОЛ на обекта – а като такъв съгласно договора следва да се счита Б.Р., както и с лице “С.”, каквито имена пък фигурират в инкриминираните документи със снимките на подсъдимия М.Р.. В тази връзка и с оглед на изложеното и по-горе, изводите по обвинителния акт, че монтирането, засичането, пробването на  функциите на охранителната техника в жилището има отношение към подсъдимите и е свързано с последващото извършване на кражбата се явяват обосновани.

  Обясненията на подсъдимите М. и М.Р. относно радиостанциите, съдът не възприема като достоверни. Подсъдимият М.Р. твърди, че се е укривал в гр. П., поради което и се е стремял да не излиза много и да не напуска града. Същевременно е посочил, че радиостанциите бил взел, за да използва при риболов, което обаче звучи твърде нелогично на фона на изложеното относно причината за пребиваването му в гр. Пловдив. Отделно от това, при предявяване на веществените доказателства и подсъдимият М., и подсъдимият М.Р., вземат становище относно радиостанциите, като сочат коя с коя била синхронизирана, в какъв честотен диапазон е отключена и в кой е заключена пр., което сочи, че са запознати с характеристиките на тези вещи и начина, по който се борави с тях, в противоречие с по-късно заявеното от подсъдимия О.М., че не знаел нищо за радиостанциите, които М.Р. му бил дал уж да ги носи в гр. С.. Впрочем, по каква причина е следвало да се носят в гр. С. тези радиостанции не бе обяснено логично от подсъдимите, на фона на посоченото вече твърдение на подсъдимия М.Р., че щял да ги ползва при риболов. 

Относно паричната сума, открита при претърсването и изземването, която общо възлиза на 14520 лева, то същата се явява малко по-малко от половината на отнетата от владението на “***” ООД парична сума. В тази насока и би могло да се предположи, ако се приеме, че действително извършителите на деянието са шестима на брой, понеже толкова мобилни телефона са били в конферентна връзка по време на извършване на престъплението, че ако тримата задържани подсъдими са участвали в същото, то това е техният дял от предмета на престъплението. От показанията на свидетелите Б., Г.Д. и Д.Д. се установява, че начинът, по който са били оформяни пачките с пари, оставяни в отнетата каса е сходен с вида, в който са открити част от парите в апартамента по задържането на подсъдимите. Обаче не е налице пълно съвпадение между броя и вида на купюрите при условие, че парите са родово определими вещи.  Досежно произхода на паричните суми, съдът не приема твърденията на подсъдимите, изложени в техните обяснения за достоверни. Подсъдимият М.Р. твърди да е извършвал дейност по препродажба на автомобили, но освен и то косвено обясненията на подсъдимия О.М., доказателства в тази насока изобщо липсват. Напротив, става ясно, че пред полицейския служител Р. подсъдимият Б.Р. е заявил по време на задържането му, че баща му М.Р. работи в строителството. Впрочем, относно такова изявление относно характера на заетостта на подсъдимия М.Р. свидетелства да е разбрал и свидетелят Н.. В тази връзка обясненията за налична сделка с автомобила на подсъдимия О.М. поради занятието на М.Р. и предоставянето на парични средства и то точно в деня преди кражбата звучат твърде “удобно” и за да “оправдаят” наличието на такава голяма парична сума във вещите на подсъдимия О.М.. Същият впрочем, в обясненията си твърди, да е имал затруднения от финансов характер и по тази причина да бил дошъл в Пловдив, понеже искал да продаде автомобил, но пък същевременно, при идването си в града бил тръгнал да търси фитнес – зала, в която да тренира, което обаче не звучи никак логично, защото на практика е свързано с разход на средства. Отделно от това,  при условие, че подсъдимият М.Р. се е укривал от властите, също нелогично звучи да е доверил това на съвсем непознат, какъвто твърди да му е бил подсъдимият М. и да го е поканил да живее в дома му. Относно паричните средства, намерени в багажа на подсъдимия Б.Р., вярно е, че по делото е приложена запис на заповед в полза на свидетеля Н., обаче не става ясно от обясненията на подсъдимите, каква сума е искал да му върне подсъдимият М.Р. и защо точно в този момент, когато твърди да е било в ход осъществяване на сделка с автомобил, при която на практика той разходва средства, както и от каква сума е следвало да се ползва семейството му, предвид твърденията, че част от сумата била за Н., а друга – за издръжка на сина и съпругата му и защо именно тогава, при условие, че записа на заповед е още от 2007 г., а Б.Р. го е посещавал и друг път, М.Р. решава да връща пари, които очевидно не му се търсят настоятелно, съгласно изявленията на свидетеля Н.. Всичко изложено според съдебния състав разколебава съществено изявленията на подсъдимите относно характера, произхода и предназначението на откритите в жилището парични суми в значителен обем.

Относно намерената на мястото на задържане на подсъдимите веществено доказателства щанга – тип “кози крак”, по-горе се посочи какви са изводите на трасологическата и химическата експертизи, като следва да се имат тук предвид и изясненото от вещото лице в заседанието, че се касае за степен на вероятност в тези изводи, поради което и следите може да са оставени и от друга щанга със същите характеристики.

Относно вещественото доказателство, съставляващо парче от лист хартия с изрисувани обемно правоъгълници с размери, което е станало предмет на двете почеркови експертизи, то неговото обследване по делото бе от значение, доколкото предметите, очертани на листчето видимо наподобяват изгледа именно на касата, предмет на отнемането от владението на “***” ООД. Изводите на тези експертизи бяха записани по-горе, като обясненията на подсъдимите досежно това, че те нямат отношение към въпросното изписване на листчето са в съответствие с тези изводи.

На последно място, налице са показанията на свидетеля Н., който е свидетелствал за извършвано според него наблюдение на магазина от автомобила, ползван от подсъдимите, от страна на лицето Б.Б., преди инкриминираната дата, както и среща в нощта на кражбата по стълбите на блока, в който е наетото от М.Р. жилище, която е впечатлила свидетеля Н. поради изгледа на срещнатите лица, с четири лица, две от които разпознати от него като подсъдимия О.М.. и лицето Б.Б., придружени от двама непознати му мъже. В показанията на свидетеля Р. пък се съдържат твърдения за това, че първоначално при проведената беседа подсъдимият Б.Р. е посочил през нощта на кражбата да е бил сам в апартамента.

Всички тези изложени по-горе косвени доказателства и установени въз основа на тях факти, а именно наемането на жилище в непосредствена близост до мястото на кражбата с договор от подсъдимия М.Р., наемане на охрана със същите характеристики като тази на обекта, в който е предмета на кражбата, с данни в договора на подсъдимия Б.Р. и оказването на въздействие върху охранителната техника в апартамента, видно от разпечатките на охранителната фирма, забелязаното наблюдение на магазина, както и излизането късно в нощта на кражбата на подсъдимия О.М.. навън, посочено от свидетеля Н., откритите в жилището уреди, с които е възможно да се установи честотата на предавателя на охранителната техника и да се извърши ефективно смущаване на сигнала на същата, каквото е установено да е станало в нощта на кражбата, откритите в жилището пет от общо шестте телефонни апарата, използвани по времето на кражбата и очевидно за нейните цели, откритата метална щанга, с която е възможно да е било извършено взломяването на врата и премахване на датчици на местопрестъплението, откритите в жилището маратонки, с които е стъпвано на местопрестъплението, както и откритите в жилището пари с неустановен произход, които почти съответстват на половината от отнетата сума, откритата на мястото бележка с изображения на предмет, приличен на отнетата каса, на фона на не дотам логичните обяснения на подсъдимите, сочат на явна съпричастност на подсъдимите към престъплението, което им е вменено. Обаче, от всички тези доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и съпоставени с останалите доказателства по делото, не може да се направи един единствен и категоричен извод относно точния характер на поведението, което е имал всеки от подсъдимите на инкриминираната дата, или преди, или след това, за да може на тази база, да се прецени дали това поведение осъществява състав на престъплението, за което се води делото, или на друго такова. В тази връзка са известни множеството решения на ВС/ВКС/ досежно необходмостта от хармонична съвкупност от косвени доказателства, които да изключват всяка друга хипотеза относно извършителството на деянието и неговия характер, за постановяване на осъдителна присъда. Не се установява по делото според съдебния състав по отношение на когото и да било от подсъдимите и с необходимата категоричност да е участвал пряко в извършването на инкриминираната кражба чрез действия по разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и отнемане на вещите, предмет на престъплението. Не се установява в какво се е изразил твърдяният предварителен сговор между подсъдимите и другите неустановени лица по повдигнатото обвинение, като не може от доказателствата по делото да се направи извод кой от подсъдимите каква точно роля е имал в осъществяване на престъплението. Както се сочи в решение № 34/85 г. на ІІ н.о. на ВС, косвените доказателства - уликите, могат да послужат в наказателния процес като единствена основа за изграждане на осъдителна присъда, но само в случай, че направеният въз основа на тях извод е единствено възможният. Обвинение, основано само на косвени доказателства - улики, е доказано по несъмнен начин съобразно с изискването на чл. 303, ал. 2 НПК, когато всяка улика е свързана с основния факт и е от такова естество, че обсъдена във връзка с всички останали, съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и дава основание да се направят обосновани изводи относно основния факт, за да се разкрие обективната истина досежно фактическите обстоятелства, при които е извършено престъплението. Това ще рече, че е нужно от така събраните доказателства да се установява не само факта на извършената кражба, но и кой от подсъдимите какво по своя характер участие е имал в осъществяването на деянието, а в случая следва да се установи кой е разбил вратата, кой е елиминирал охранителната система, кой е преместил и изнесъл касата с парите и кой ги е присвоил. Доказателства  за единствено възможен извод в тази именно насока според съдебния състав не са събрани, но вместо това от събраните такива, не може да бъде изключена хипотезата относно това, че подсъдимите, или някои от тях, са участвали само при подготовката на кражбата, а това, че тя е добре предварително планирана и подготвена е несъмнено, или хипотезата, че са имали качеството на подбудители, например с обещанието, че ще укрият крадените вещи и средствата, способствали за извършване на кражбата, или на помагачи, например чрез предварителното набавяне на тези средства, съоръжения или техника за извършване на престъплението, или помагачество дадено по време на самото извършване на престъплението чрез даване на наставления по телефона например, или стоене “на стража”. Следва тук да се има предвид, че в наказателния процес са допустими всякакви хипотези при планирането и провеждането на разследването, но правно значение имат само онези, които са проверени и подкрепени с конкретни и несъмнени доказателства. Само тогава хипотезата губи характера си на предположение и става фактология на престъплението, както е посочено в решение № 228/95 г. на ВКС. При липса на такива доказателства обаче, хипотезата остава едно от възможните предположения за събитието на престъплението. В тази връзка, отразените в обвинителния акт твърдения досежно конкретно извършени от подсъдимите общи действия се явяват само хипотеза относно участието им при осъществяването на кражбата, която обаче не се подкрепи по необходимия категоричен начин от доказателствата по делото, като единствено възможен извод относно действително случилите се събития. При това положение и при оставащи възможни и други хипотези, както и при изчерпване на  процесуалните средства относно премахване на съмнението досежно извършителството на престъплението именно от страна на подсъдимите, съдът счете, че следва да признае подсъдимите за невиновни в извършването му, не защото съмнението се тълкува в тяхна полза, а защото обвинението не е доказано по несъмнен начин.

С оглед на така постановената присъда относно обвинението в престъплението кражба и макар и частично основателен, предвид действително установената липса в по-малък от претендирания от гражданския ищец размер, причинена от извършено престъпно деяние, гражданският иск, предявен солидарно против тримата подсъдими бе отхвърлен като недоказан, защото не се доказа същите да са извършители на престъплението, от което са причинени вредите, тоест да са имали конкретно виновно поведение.

Досежно веществените доказателства и предвид техния значителен обем, съдът счете за целесъобразно да се произнесе по реда на чл.306 от НПК.

На основание чл.190, ал.1 от НПК и предвид изцяло оправдателната присъда, направените разноски в производството от общо 2269,03 лв. съдът постанови да останат за сметка на Държавата.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

                                         Районен съдия:   

 

ВЯРНО с оригинала.

 

Г.С.