Гражданско дело 9392/2019 - Решение - 10-01-2020

Решение по Гражданско дело 9392/2019г.

     

 

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 133

гр. Пловдив, 10.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 11.12.2019 г. в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9392 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба от Р.И.Б. срещу „С.Г. Груп“ ООД, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите в размер на 89.33 лева, представляваща задължение за месечни такси и неустойки по договор с „Мобилтел“ ЕАД по партида № за периода месец ноември-декември 2005 г., което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД.

  В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата не е била в правоотношение с „Мобилтел“ ЕАД, поради което и не дължи сумата в размер на 89.33 лева. Счита, че дори и да е имала правоотношение с посоченото дружество вземанията са погасени по давност. Обосновава правен интерес от образуване на производството, поради обстоятелството, че ответника претендира посочената сума извънсъдебно чрез изпращане на покани за доброволно плащане.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество. Счита иска за допустим и основателен. Признава изрично иска. Моли за постановяване на решение при признание на иска. Претендира разноски, доколкото не е дал повод за завеждане на делото.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК.

В отговора на исковата молба ответникът изрично признава предявения иск. Счита, че действително вземанията, предмет на иска са погасени по давност. Ищецът не е направил искане за постановяване на решение при признание на иска, поради което и такова не следва да се постановява.

Искът се явява основателен. Видно от покана за плащане /л.6/ ответникът е отправил искане до ищеца да му бъде заплатена сума в размер на 89.33 лева, произтичащо от договор, сключен между ищеца и „Мобилтел“ ЕАД, което е прехвърлено на „С.Г. Груп“ ООД с договор за цесия. В случая не се доказа, че ищецът е имал договор с Мобилтел ЕАД по който да е останал задължен за сумата от 89.33 лева, а и доколкото тя е падежирала към месец септември 2003 г. е изтекла предвидената в закона 3 – годишна давност.

Предвид изложеното искът се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

По отговорността за разноските:  

В отговора на исковата молба ответникът е направил искане разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищеца, съгласно чл.78, ал.2 ГПК, доколкото с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, както и че е признал иска за основателен.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК, доколкото ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, независимо, че е отправял покани за доброволно изпълнение. Извънсъдебните претенции на ответника за заплащане на дължимите вземания, дори и със заплаха за предприемане на съдебни мерки, не са повод за предявяване на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичане на срока за отговор на исковата молба. От друга страна в отношенията си с ответника ищецът не се е позовал, извънсъдебно, на изтекла в нейна полза погасителна давност, поради което право на ответника – кредитор е да иска изпълнение на задълженията.

Отговорност за разноски би възникнала за ответника, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявеният основателен иск за несъществуване на вземането, поради изтекла погасителна давност. В случая не са налице такива обстоятелства, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, като в тежест на ищеца следва да се възложат разноските в настоящото производство. В този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК.

Искане за присъждане на разноски е направено от ответника в отговора на исковата молба. Ответникът доказа разноски в размер на 360 лева – платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което е представена разписка, обективирана в договора за правна помощ и съдействие /л.16/, което сума следва да се присъди в пълен размер.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.И.Б., ЕИК ******, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „С.Г. Груп“ ООД, ЕИК 148062016, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 150, представлявано от у.С.И.Ц. сумата в размер на 89.33 лв., представляваща задължение за месечни такси и неустойки по договор с „Мобилтел“ ЕАД по партида №…. за периода месец ноември-декември 2005 г. за предоставени телефонни/фиксирани услуги, което вземане е прехвърлено с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ на „С.Г.Груп“ ООД.

ОСЪЖДА Р.И.Б., ЕИК **********, с адрес: *** да заплати на „С.Г. Груп“ ООД, ЕИК 148062016, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 150, представлявано от у. С. И. Ц., сумата в общ размер на 360 лева – разноски в производството, на основание чл.78, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:п

            ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП