Гражданско дело 481/2019 - Решение - 23-07-2019

Решение по Гражданско дело 481/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е № 3137

 

23.07.2019 г., гр. Пловдив.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

      при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 481 по описа на същия съд за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.

    Искова молба на „Мелон България „ ЕАД  ЕИК 130550702, със седалище и адрес на управление в  София , бул. Мария Луиза № 100, против О.З.Ц. , ЕГН **********,***,  с правно основание в чл. 79,  чл.  86, 92  и чл. 99 във връзка с чл. 240 от   Закона за задълженията и договорите.

   Според изложеното в исковата молба, между „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 от една страна, и от друга – „Оги и Оги“ ЕООД, БУЛСТАТ/ 160098427, със седалище и адрес на управление в Пловдив,  ул. Брезовско шосе № 4 ет. 16 ап. 77, бил сключен на дата 25.09.2008г договор за заем „Бизнес револвираща линия„ № ***, а на дата 29.09.2008г. - и допълнително  приложение към него. С договора банката отпуснала на „Оги и Оги“ ЕООД кредитна линия с максимален размер от 15 000 лева. Като „съдлъжник„ в договора фигурирал ответника Ц., който поел задължение да отговаря с цялото си имущество за изпълнение на задължението на кредитополучателя, солидарно с дружеството.  Сумата от 15 00 лева била изцяло усвоена от последното дружество, което се задължило да я върне на банката, ведно със възнаградителна лихва и срок за погасяване на кредита от 120 месеца. В чл.3 ал.1 от договора бил  уговорен начина на погасяване  - на 21-во число на всеки един месец, след месеца на откриване на вземането, кредитополучателят следвало да  внася в размер на 2% от главницата и изтеклата лихва , но не по-малко от дължимата лихва, в зависимост от това какво е усвоено в конкретния месец. Лихвата по договора се изчислявала като сбор на базовия лихвен процент за малки фирми , обявен от банката (11.6 %  към датата на сключването на договора ) и  2.95 стотни пункта лихвена надбавка , или 14.55 % на годишна база върху използваната част на главницата. При просрочие се начислявала и наказателна лихва ( неустойка )  в размер на 10 пункта.

   Кредитът не бил върнат – липсвали какви и да било постъпления за погасяване на вземането на банката.  

   Междувременно дружеството – кредитополучател било заличено, без да има приемник на правата и задълженията в патримониума му.    

  На дата   29.09.2018г срокът на договора изтекъл.

  Останали за плащане следните суми: общо 20081.74 лева, от които главница 14 830.71 лева , възнаграждение на кредитора в размер от 3087.27 лева  за периода от  21.11.2008г. до 21.05.2010г., наказателна лихва (за която се твърди всъщност да е неустойка ) в размер 109.40 лева за период от  21.11.2008г. до 21.05.2010г.,  обезщетение за забава в размер на 2048.65 лева, изчислено като еквивалент на законната  лихва  за забава за периода от 25.03.2016г. до 03.08.2017г. и 5.71 лева разноски за обслужване на договора за кредит,  както и законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба (11.01.2019г.) до окончателното изплащане на вземането.

   На дата 03.08.2017г между ищеца „Мелон България“ ЕАД, вписано в ТР с ЕИК 130550702, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза“ №100 ет.3, от една страна, и „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, от друга, бил сключен договор за цесия , по силата на който , вземането на банката против ответника било прехвърлено на ищеца, ведно със всички привилегии и обезпечения. Ц. бил уведомен за прехвърлянето на вземането по реда на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите , което станало с връчването на препис от уведомление с  настоящата искова молба.

    Плащане на вземанията отново не постъпило, при което се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца следните  суми: 14 830. 71 лв. главница, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането, възнаградителна лихва, съобразно чл. 4 от договора за кредит 3087,27 лв. за периода 21.11.2008 год. – 21.05.2010 год. непогасени вземания за наказателна лихва съгласно чл.5 от договора за кредит в размер на 109,40лв. за периода 21.11.2008г. до 21.05.2010г., законна лихва за забава в размер на 2 048,65 лв. за периода от 25.03.2016 год. до 03.08.2017 год., непогасени вземания за разноски за обслужване на договора за кредит в размер на  5,71 лв. за периода 30.11.2008 г. до 21.05.2010 г.  Иска се и присъждане на направените разноски по делото , в размер от 953.27 лева.

   Ответникът е депозирал своевременен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Признава съществуването на договора и приложенията към него, но оспорва да му е съобщено извършването на цесията. Претендира се договорът за кредит да е недействителен , тъй като нямало погасителен план, граматично и стилистично договорът бил написан неясно и неразбираемо. Прави се и възражение за изтекла за всяка от вноските поотделно погасителна давност. Моли се искът да бъде отхвърлен и да се присъдят на ответника сторените по делото разноски.  

   Според заключението на вещото лице по проведената счетоводна експертиза, в счетоводството на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 е открита счетоводна партида на името на  „Оги и Оги“ ЕООД , в която има следните записвания: дата на усвояване – 29.09.2008 г., (еднократно), крайна дата  29.09.2018г., дата на отписване ( задбалансово) - 21.05.2010г., структура на дълга към 11.01.2019г.: 14830.71 лева главница, 3087.27 лева възнаградителна лихва, 109.40 лева мораторна лихва и 2048.74 лева обезщетение за забава  за периода от  25.03.2016г до 03.08.2017г.  Платени са от длъжника общо 318.36 лева – 169.29 лева от главницата, 147.50 лева от кредиторовото възнаграждение  и 1.80 от лихвата за забава.

   С оглед изложеното, водят се имплицитно допустими осъдителни искове с правно основание в чл. 79 ,86, 92 и 99 от ЗЗД във връзка с чл. 240 и сл. от същия закон.

  При тези твърдения, факти и доказателства, съдът съобрази следното:

  На л. 30 от делото е представено заверено от страната  копие, а на л. 52 – и оригинала на договор за банков кредит № ***  и приложение към него от дата 29.09.2008г. като не е спорно авторството на положения под договора подпис на ответника. С договора , банката -  кредитор отпуска на „Оги и Оги„ ЕООД кредит за посрещане на краткосрочни оборотни нужди ( под формата на револвираща кредитна линия) , в размер от 15000 лева . Отв. Ц. се е подписал като съдлъжник по договора , като на основанието по чл. 101 от Закона за задълженията и договорите встъпил във вече съществуващ дълг наред с кредитополучателя, съгласявайки се със „всички условия на настоящия договор „ ( чл.8а ал. 2 от договора). Съдлъжникът отговаря солидарно със кредитополучателя. ( чл. 8б от договора), каквато отговорност е  и законово закрепена за встъпващия в чужд дълг, на основание чл. 101 изр.ІІІ от ЗЗД. Тоест, по отношение на ответника има договор като източник на негово облигационно задължение за  плащане на процесните суми. 

    Уговорени са начин на връщането на заемната сума , точен размер на възнаграждението на кредитора и санкции при неизпълнение – при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита , както и при предсрочна изискуемост, дължимата лихва по чл. 4 се увеличава автоматично с десет пункта.  Платени са  по договора само  318.36 лева, като съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице.

     Договора е със срок от 120 месеца, тоест, действието му изтича на  29.09.2018г., доколкото заемната сметка е била открита на 29.09.2008г.; на същата дата, тя  е заверена със сума от 14800 лева , което съставлява пълно изпълнение от страна на банката ( останалите 200 лева са прихванати срещу насрещно задължение на кредитополучателя за такса по усвояването на кредита). Затова от 29.09.2018г  от длъжника са изискуеми всички дължими плащания по договора. Предсрочна изискуемост не е твърдяна. 

    Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите не са приложимо право. Договорът е търговска по своя характер сделка. Към датата на сключване на договора ответника е управител на дружеството – кредитополучател и едноличен собственик на капитала му, при което   няма как да се приеме,  че действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, и следователно – не попада под дефиницията на чл. 9 ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Затова не е от значение за изхода на спора нито това, дали има към договора погасителен план, нито това , по какъв начин  са формулирани езиково клаузите в договора.

     На следващо място,  на л. 13 от делото е представено копие от договора за цесия между „Юробанк България“ АД , като цедент, и ищеца , като цесионер, от друга , по силата на който , вземането на банката против ответната страна е изцяло прехвърлено на ищеца, ведно със всички привилегии и принадлежности, вкл. изтеклите лихви. Процесното вземане фигурира в приложението към договора (рамков   по своя характер ) , в което са описани прехвърлените вземания, под № *** -  л. 29 от делото. Липсва връчено на ответника преди датата на подаването на исковата молба нарочно уведомление за цесията; такова обаче фигурира като приложение към самата искова молба , а съдебната практика е еднопосочна в приемането си , че връчването на уведомление като приложение към искова молба за вземането поражда целената си последица – да легитимира цесионера като носител на вземането пред длъжника. В исковата молба фигурира изявление на ищеца  с характер на уведомление до  длъжника за настъпилото частно приемство на вземането; макар и изходящо не от цедента , то следва да бъде зачетено , след като за това си действие , „Мелон България“ действа не в лично качество, а като представител на цедента ( пълномощно на л.  11 от делото ). В тази връзка, несъобщаването на цесията на длъжника не съставлява правопогасяващ факт в хипотезата , когато плащане изобщо отсъства. то намира систематично място тогава , когато длъжникът е платил на първоначалния кредитор, преди да бъде уведомен, тоест, в частна хипотеза по чл. 75 ал. 2 от ЗЗД. Плащания в  пълен размер в полза на банката обаче не се твърдят ; извършените такива не са предмет на спора , а и са отчетени от вещото лице предвид заключението му за структурата на дълга към датата на изтичането на срока на договора.    

    По възражението за изтекла погасителна давност:

   Договорът за банков кредит , като разновидност на заема за послужване , е двустранен и възмезден; каза се , в случая той съставлява търговска сделка.  Задължението на кредитополучателя е неделимо по своя характер, въпреки че кредитора е приел изпълнение на части. Тоест, не се касае за  задължения за периодични платежи, и оттам – по отношение на главницата няма основание да се приложи кратката погасителна давност. С оглед твърденията на ответника за погасяване на всяка вноска по давност с изтичане на отделен период от датата на падежа, началния момент , от който давност тече , е спорен. Съдът приема , че с оглед неделимостта на задължението, срокът тече от датата след тази на  изтичането на договора, 30.09.2018г., тъй като кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем от страна на банката, за която такова задължение отсъства – отделните дати на падеж на частичното изпълнение са уговорени в полза на длъжника, който при тази хипотеза не може да черпи права от неправомерното си поведение. Исковата молба е подадена в съда на дата 11.01.2019г, към който момент, от датата на изискуемостта са изтекли по – малко от четири месеца. Дори да приемем , че Ц. отговаря  не като встъпило в чужд дълг трето лице , както е договорено между страните , а като поръчител  (с оглед съществените елементи на задължението на ответника по отношение на банката) отговорността му така или иначе ще ангажира цялото му имущество, а  цесионера е спазил и срока по чл. 147 от Закона за задълженията и договорите. 

   Предвид заключението на вещото лице по проведената счетоводна експертиза , исковете са доказани и по размера си; следва да бъдат изцяло уважени .

  Разноските се присъждат в тежест на ответника, по списък на л. 78 от делото.  

  Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

 

                                                             Р Е Ш И: 

 

   Осъжда О.З.Ц. , ЕГН **********,***  да заплати на  „Мелон България „ ЕАД  ЕИК 130550702, със седалище и адрес на управление в  София , бул. Мария Луиза № 100, следните суми по договор за заем за оборотни средства  „Бизнес револвираща линия„ № ** от дата ***: 14 830.71лв. главница, ведно със  законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба (11.01.2019г.) до окончателното изплащане на вземането,  3087.27 лв. - възнаградителна лихва за периода 21.11.2008 год. – 21.05.2010 год. , 109.40 лв.  неустойка за забава  ( „наказателна“ лихва ) за периода 21.11.2008г. до 21.05.2010г., законна лихва за забава в размер на 2 048.65 лв. за периода от 25.03.2016 год. до 03.08.2017 год., и  5.71 лв. разноски за обслужване на договора за кредит за периода 30.11.2008 г. до 21.05.2010 г.

  

  Осъжда О.З.Ц. , ЕГН **********,*** да заплати на  „Мелон България „ ЕАД  ЕИК 130550702, със седалище и адрес на управление в  София , бул. Мария Луиза № 100, сумата от 1073.27 лева  разноски по делото.

 

    Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.

                                      

       

                                                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

ПМ