Гражданско дело 3308/2019 - Решение - 10-07-2019

Решение по Гражданско дело 3308/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е № 2914

 

гр. Пловдив,  10.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №   3308  по описа на съда за 2019  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа на  искова молба от  Т.Н.Т., ЕГН **********, с адрес: *** против ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ НА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ  ЗА ПРИХОДИТЕ – Пловдив, Булстат: 1310631880039, гр. Пловдив, ул. „Скопие“ № 106 , с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439  ГПК за признаване на установено, че  Т.Н.Т., ЕГН **********, с адрес: *** не дължи на  ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ НА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ  ЗА ПРИХОДИТЕ – Пловдив, Булстат: 1310631880039  гр. Пловдив, ул. „Скопие“ № 106, като погасена по давност, сумата от 1072 лв.     разноски – юрисконсултско възнаграждение, за която сума е издаден изпълнителен лист от 01.02.2008 г., въз основа на  влязло в сила Решение № 545 от 03.07.2007 г. по ах.гр. д. № 1477/2005 г. по описа на ПОС, във връзка с което е образувано изпълнително дело № ***.

Ищецът сочи, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е образувано против него изпълнително дело № *** за сумата от 1072 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изпълнителното дело на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение, наложен е запор на МПС и запор на банковите сметки на ищеца в Уникредит Булбанк АД. Твърди се, че след влизане в сила на решението, въз основа на което издаден изпълнителния лист от 01.02.2008 г. е изтекъл предвидения в закона 5 годишен давностен срок по отношение на процесното вземане, като в този период не са настъпили основания за  прекъсване на този срок. Сочи се, че към датата на образуване на изпълнително дело № ***, с оглед липсата на данни за други образувани изпълнителни дела, срокът на погасителната давност е изтекъл. С оглед изложеното се моли искът да се уважи. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Посочва се, че въз основа на изпълнителния лист от 01.02.2008 г. първоначално е било образувано изпълнително дело № ***, като изпълнителното дело е било прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК на 02.11.2011 г.  След това било образувано изпълнително дело № ***, като с молбата за образуване, депозирана на 12.02.2014 г. е поискан и запор на МПС-та. Това изпълнително дело също е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК на 16.05.2018 г., капо последното изпълнително действие е извършено на 10.03.2014 г. В тази връзка се сочи, че към датата на образуване на изпълнителното дело № *** вземането не е погасено по давност, тъй като са били налице обстоятелство, обуславящи прекъсване на срока на погасителната давност.  С оглед изложеното се моли искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски в размер на дължимо юрисконсултско възнаграждение.

  Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, както и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

 Не се спори и от приложения изпълнителен лист от 01.02.2008 г. се установява,  че за претендираната сума е издаден  по АХ гр.д. № 147*** изпълнителен лист, с който е разпоредено ищецът да заплати на ответника сумата от 1072 лв.- юрисконсултско възнаграждение. На гърба на изпълнителния лист е отбелязано, че на 16.05.2018 г. е прекратено образуваното изпълнително дело № *** на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, като се сочи, че последното изпълнително действие е на 10.03.2014 г.

По делото няма данни за датата, на която е влязло в сила решението, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, но съдът приема, че най – късно на 01.02.2008 г., когато е издаден изпълнителен лист, то е влязло в сила.

Съгласно чл. 115 ж) ЗЗД погасителната давност спира на тече, докато трае съдебният процес относно вземането, от което следва, че след тази дата давността по отношение на процесното вземане, която е петгодишна на основание чл. 117 ЗЗД е започнала да тече, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение или в случая с оглед липсата на такива данни от 01.02.2008 г.

След снабдяването с изпълнителен лист на 27.03.2008 г. ответникът е депозирал молба за образуване на изпълнително производство, въз основа на така издадения изпълнителен лист, която е уважена и е образувано изп.д.№ ***. Тъй като делото е унищожено, то е приета като писмено доказателства изпратената справка, находяща се на л.33-34.  В справката са отразени извършваните от съдебния изпълнител действия, сред които не се сочат от ответника, нито се установява да са налице такива, обуславящи прекъсване на срока на погасителната давност. Правени са справки за имущественото състояние на ищеца, изпращана е покана за доброволно изпълнение и други касаещи проучване на имущественото състояние на длъжника, които действия съгласно ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС не водят до прекъсване на срока на погасителната давност.

 

    В т.10 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че  при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.  Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

От приложената справка от *** не се установява да са извършвани по изпълнителното дело действия водещи до прекъсване на срока на погасителната давност. При разпределената му доказателствена тежест за това, ответникът не успя да установи, че са извършвани такива действия. Предвид изложеното съдът счита, че от 01.02.2008 г. е започнал да тече пет годишния давностен срок, който е изтекъл на 01.02.2013 г.

Не представлява действие, обуславящо прекъсване на срока на погасителната давност постановлението на съдебния изпълнител от 02.11.2011 г. по образуваното изпълнително дело по описа на *** за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.  Съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. При прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.  (В този смисъл са и задължителните разяснения по т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.).

С оглед гореизложеното съдът счита, че към датата, на която е образувано изпълнително дело № *** вземането по издадения на 01.02.2008 г. изпълнителен лист е погасено по давност, поради и което извършените по така образуваното изпълнително производство действия по принудително изпълнение не са довели до прекъсване на вече изтеклия срок на погасителната давност и не следва да се обсъждат.

На основание изложените съображения искът за установяване на недължимост на сумите по изпълнителен лист от 01.02.2008 г. се явява основателен и следва да се  уважи поради погасяване по давност на вземането по изпълнителния лист. При разпределената му доказателствена тежест за това ответникът не успя да докаже, че са налице действия, които са довели до прекъсване на срока на погасителната давност преди неговото изтичане.

Предвид така изложеното съдът счита, че предявеният иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство, както следва: 50 лв. – държавна такса и 350 лв. – адвокатско възнаграждение, съобразно представения и приет списък с разноски по чл.80 от ГПК.

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.Н.Т., ЕГН **********, с адрес: *** не дължи на ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ НА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ  ЗА ПРИХОДИТЕ – Пловдив, Булстат: 1310631880039, гр. Пловдив, ул. „Скопие“ № 106, като погасена по давност, сумата от 1072 лв.     разноски – юрисконсултско възнаграждение, за която сума е издаден изпълнителен лист от 01.02.2008 г., въз основа на  влязло в сила Решение № 545 от 03.07.2007 г. по ах.гр. д. № 1477/2005 г. по описа на ПОС, във връзка с което е образувано изпълнително дело № ***.

ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ НА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ  ЗА ПРИХОДИТЕ – Пловдив, Булстат: 1310631880039, гр. Пловдив, ул. „Скопие“ № 106 ДА ЗАПЛАТИ НА   Т.Н.Т., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 400 лв., представляваща направени в производството съдебно-деловодни разноски, включващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                      

  Препис от решението да се връчи на страните по делото.                                                             

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

ПМ