Гражданско дело 3051/2019 - Решение - 05-07-2019

Решение по Гражданско дело 3051/2019г.

                                                 РЕШЕНИЕ

 

№ 2830                                     05.07.2019г.                      Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Пловдивски районен съд                    ХІ граждански състав

 

На пети юли                                          две хиляди и деветнадесета година

 

В  открито  заседание на двадесет и седми юни 2019 г. в следния състав:

 

                                                        Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

 

Секретар:Катя Янева

 

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 3051 по описа за  2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 и чл.215, ал.1, чл.344, ал.1, т.1 и 3 вр. с чл.225, ал.1, чл.245, ал.1 от Кодекса на труда и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът С.Б.С., ЕГН **********,*** твърди, че с ответното дружество „Н и Н транспорт и логистика“ АД, ЕИК 202244560, със седалище и адрес на управление с.Ягодово, бул.“Цариградско шосе“, база „МАН сервиз“ бил в трудово - правни отношения от **** г. по силата на Трудов договор № **** г. до **** г. като ************ - *************** - код по НКПД ******. Трудовият му договор бил прекратен по реда на чл. 325 ал.1 т.1 от КТ по взаимно съгласие. На първо място това прекратяване на правоотношението е незаконосъобразно, понеже той, макар и да подписал заповедта,  изготвена от ответника, не бил подавал заявление за прекратяването му, нито по какъвто и да било начин изразявал воля за това. Второ: в периода от 20.09.2018 г. до 14.10.2018 г. , който предхождал прекратяването на правоотношението, той извършил два курса по маршрута както следва: На **** г. тръгнал от гр. П. **** към гр. Л. ****. Пътят му преминавал през Р., У., А., Г. Л., Б. и Ф. до В. - Л. На връщане по разпореждане на работодателя пътят му преминал от Л. В. през Ф., като там по регламент направил 48 - часова пауза, Б., Г.. В.-А.. У., Р. до П. Б., на **** г. Вторият му курс започнал на **** г. отново от гр. П. през Р., У.. С., П. Л.  и Л. , където пристигнал на **** г. Обратно към Б. тръгнал на **** г., като зададеният му курс бил по направление: от Л. , Л., П., Ч. до гр.Г.-А. и от Г. през У., Р. до Б., където пристигнал на **** г. Конкретното време на пребиваване във всяка една от държавите е отразено в представените от него на работодателя отчети, времето на пътуване, задължителните престой за почивка, направените разходи за гориво и пътни такси. Тази информация се съдържа и в дигиталната карта на автомобила. Поради отказа на ответното предприятие да му предостави исканите от него документа в момента не бил в състояние да възстанови абсолютно точно, по памет, датите и други правно значими факти. До датата на прекратяване на трудовото му правоотношение, не му е предявяван от работодателят протокол за вреди, които ищецът да му е причинил. След прекратяването на договора ответното дружество отказало да му изплати полагащите му се трудови възнаграждения съгласно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, както и да му заплати полагащите му се суми за командировъчни разходи за времето на описаните по-горе курсове. При поискване от негова страна на справка за дължимите и неизплатени заплати и командировъчни, от дружеството му било обяснено, че те се „задържат", за да компенсират някакви вреди и пропуснати ползи, които той нанесъл на фирмата и му било отказано да му се издаде исканата справка.

С оглед изложеното, от съда се иска да постанови съдебно решение, с което да признае прекратяването на трудовия му договор за незаконосъобразно, поради липса на съгласие от страна на работника, като то бъде отменено, да осъди ответника „Н и Н Транспорт и Логистика"АД адрес на управление: с. Ягодово" общ. „Родопи" бул. „Цариградско шосе", база „МАН сервиз" с ЕИК 202244560, представлявано от А.Г.К.-Т. - ***** да му заплати сумата от 1040 лв., представляваща размера на неизплатената му брутна месечна заплата за м. септември 2018 г. и м. октомври 2018 г. / по 520лв. месечно/, сумата от 36,26лв.- обезщетение за забавено плащане на възнагражденията, считано от първо число на месеца, следващ полагането на труда до **** г., както и сумата от 1158 лв. представляващ размера на полагащите му се командировъчни средства за периода на двата курса от **** г. до **** г.,  сумата от 45,15лв. - обезщетение за забавено плащане на претенцията за неизплатени командировъчни пари от датата на приключване на всеки от двата курса до **** г., сумата от 29,78лв.– обезщетение за забава на неизплатеното обезщетение за оставане без работа, дължимо за периода 01.11.2018 г. – 18.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното изплащане.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в предоставения му едномесечен срок. Счита, че искът по чл.344 ал.1, т. 1 КТ е недопустим, тъй като същият е погасен по давност. Съгласно разпоредбата на чл.358, ал.1, т.2 КТ исковете по спорове за прекратяване на трудовото правоотношение се предявяват в 2-месечен срок. Срокът тече от момента на връчване/узнаване/ на заповедта - **** г. и изтича на **** г. Исковата молба е заведена на **** г. - месец и двадесет дни след изтичане на предвидения в чл.358, ал.1, т.2 КТ срок, който е преклузивен.

Искът по чл.344 ал. 1 т.3 КТ досежно заплащане на обезщетение и лихви за периода, в който ищецът е останал без работа ноември 2018г. -май 2019г. също се явява недопустим, с оглед преклузията на иска по чл.344 ал.1 т. 1 КТ.

Оспорва предявените искове като неоснователни.

Прави възражение.че предявеният иск по чл.344 ал.1 т. 1 КТ е погасен по давност, като предявен извън преклузивния срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ.

Оспорва всяко от твърденията в исковата молба. Заявява, че не отговаря на истината изложеното от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба твърдение, че само бил подписал изготвената заповед за прекратяване на трудовото провоотношение, но не бил подавал заявление за прекратяването му и по никакъв начин не бил изразявал воля за това. Видно от заявление с вх.№ **** г., отправено от ищеца до ответното дружество е, че на **** г. той е изразил волята си, да бъде прекратено трудовото му правоотношение с „Н и Н Транспорт Логистика" АД. Заявлението му е прието лично от у. и резолирано незабавно в негово присъствие и заведено. Причината да поиска да бъде прекратено трудовото му правоотношение е фактът, че на **** г. е ***** „****" с peг. №****, собственост на ответното дружество, след употреба на алкохол. В резултат на това му е съставен АУАН №**** г., отнето му е свидетелството за правоуправление, а в., собственост на ответното дружество е спрян от движение за срок от 1 месец, който впоследствие се превърнал в месец и деветнадесет дни.

Не отговаря на истината твърдението на ищеца, че не е получил трудовото си възнаграждение и полагащите му се командировъчни за месеците септември и октомври 2018г.

За периода **** година - **** година ищецът С.Б.С., на длъжност „****** *******", е получил след удръжки следното трудово възнаграждение по месеци:

Трудов договор№**** г., длъжност ****** *********** с НКПД ****** и допълнително споразумение№**** от **** г. Основно месечно трудово възнаграждение 510 / петстотин и десет /лв.

        За М.09 .2018 г за отработени 18 работни дни, начислена основна заплата в размер на 510.00 лв., допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 3.06 или всичко начисления /брутно трудово възнаграждение/ 513.06 лв. Начислени удръжки/ДОО, ЗОВ и ДОД/ в размер на 114.94 лв. Сума за получаване /Нетно трудово възнаграждение/ 398.12 лв.

        За м.октомври 2018 г за отработени 11 работни дни, начислена основна заплата в размер на 243,91 лв., допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 1.46 лв, неплатен отпуск 12 дни или всичко начисления /брутно трудово възнаграждение/ 245,37 лв. Начислени удръжки/ДОО, ЗОВ и ДОД/ в размер на 64.54 лв. Сума за получаване/Нетно трудово възнаграждение/180.83 лв.

Осигурителният доход за съответната професия /****** ******* -НКПД ******/ в зависимост от кода на икономическа дейност на работодателя за 2018 г.е 510,00 лв. Върху същия осигурителен доход са начислени удръжки за сметка на работника / за ДОО, ЗОВ, ДОД / и са внесени осигурителните вноски.

Рекапитулация за периода м.09.2018г. До м. 10.2018 г. включително:

Начислена основна заплата в размер на 753.91 лв., допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 4.52 лв. или всичко начисления/брутно трудово възнаграждение/ 758.43 лв. Начислени удръжки/ДОО, ЗОВ и ДОД/ в размер на 179.48лв.

Сума за получаване /Нетно трудово възнаграждение/ - 578.95  лв.

Видно от представените фишове за заплати на ищеца за месец септември 2018 г. и месец октомври 2018 г. е, че той е получил възнаграждението си за двата месеца, след въведените от закона удръжки.

    Не отговарят на истината изложените в исковата молба твърдения, че ответното дружество не е изплатило дължимите за месец  септември   2018   г.   и   месец  октомври   2018   г. дневни командировъчни съгласно Приложение № 3 към чл.31 ал. от НКСЧ общо в размер на 1 211.00 лв. Видно  от  представеното  платежно  нареждане  от 26.09.2018 г., ответното дружество е превело по банков път на ищеца авансово командировъчни в размер на 1000 лв., защото точният им размер никога не е предварително ясен, поради спецификата на работата. Дължимите за септември командировъчни са в размер на 579.15 лв. т.е. налице е остатък в размер на 420.85 лв. за месец октомври 2018 г.

Освен това по карта ****, предназначена за плащания и командировъчни в евро, която е предоставена на ищеца, през месец септември и месец октомври 2018 г. той е изтеглил сума общо в размер на 241.73 евро/ левовата равностойност е 484.52 лв./, като отчетни разходни документа за платените от него суми за такси и гориво ищецът е представил само за 275.40 лв., останалите 209.12 лв. са именно остатъкът от претендираните от него командировъчни за месец октомври 2018 г., в общ размер на 631.95 лв., т.е. неизплатените му командировъчни са в размер на 1.98 лв./един лев и деветдесет и осем стотинки/.

Следователно претендираните от ищеца трудови възнаграждения за месеците септември и октомври 2018 г. и командировъчните за месеците месеците септември и октомври 2018 г. са изплатени и претенцията се явява неоснователна и цели неоснователно обогатяване от страна на ищеца.

Неоснователна е и претенцията на ищеца да бъде осъдено ответното дружество да му заплати трудово възнаграждение за времето, което е останал без работа периода: ноември 2018г. -май 2019г., още повече че е завел иска си през месец февруари 2018 г.

Моли съда да отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

         Не се спори между страните, а и от представения трудов договор № **** г., се установява, че ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор на длъжност “************ - ******”. Със заявление с вх.№**** г., отправено от ищеца до ответното дружество на **** г. той е изразил волята си да бъде прекратено трудовото му правоотношение с „Н и Н Транспорт Логистика" АД по взаимно съгласие. Заявлението му е прието от *** на работодателя и резолирано с „Да“. Със заповед № **** г. на ******* на ответното дружество трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ.

Ищецът оспорва законосъобразността на уволнението, като заявява, че макар да е подписал заповедта, то не е отправял писмено искане до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, нито пък последният е сторил това. Съдът не възприема наведеното съображение, тъй като от неоспореното от ищеца заявление /л.48 от делото/ се установява, че ищецът е заявил желанието си да бъде освободен от заеманата длъжност. За прекратяване на трудовия договор на това правно основание/ чл.325, ал.1, т.1 от КТ/ е необходимо една от страните по правоотношението да отправи до другата страна писмено предложение за прекратяване по взаимно съгласие, като получилата предложението страна следва да отговори в 7-дневен срок, като приеме или отхвърли предложението. Ако липсва волеизявление в посочения срок, предложението се счита за отхвърлено. Предвид наличието на отправено писмено предложение от ищеца до работодателя в посочения смисъл и приемането му в 7 – дневния срок, то прекратяването на правоотношението се явява именно на основата на постигнато взаимно писмено съгласие между служителя и работодателя за преустановяване на правната връзка между страните занапред. Ето защо, искът за признаване на незаконно на уволнението на ищеца следва да се отхвърли като неоснователен.

Предвид отказа на ищеца от иска за заплащане на обезщетение за оставането му без работа след отмяна на незаконно уволнение и прекратяване на производството по отношение на този иск, то  съдът не дължи произнасяне по него, но предвид липса на отказ от иска за обезщетение за забава върху това обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, то следва да се произнесе по него. Същият се явява неоснователен предвид обусловения характер на иска по чл.225, ал.1 от КТ от уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и тъй като последният е отхвърлен, то и претенцията за обезщетение за оставане без работа би се явил неоснователен. Следователно, неоснователен се явява и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава върху обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ.

Относно доказване на  предявените искове за заплащане на трудови възнаграждения за м.септември и м.октомври 2018 г. беше ангажирано заключение на ССЕ, от което се установи, че дължимите на ищеца трудови възнаграждения съответно за м.септември 2018 г. в размер на 398,12 лв. и за м.октомври 2018 г. в размер на 180,83лв. са били изплатени изцяло, като са положени подписи във фишовете за заплати срещу „сума за получаване“, като дължимите осигурителни вноски са внесени в ТД на НАП в законоустановените срокове. Ищецът не е оспорил заключението, нито представените от работодателя писмени доказателства – фишове за заплати за процесните месеци, поради което и съдът намира, че дължимите трудови възнаграждения са били изплатени изцяло на служителя. Ето защо исковете се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят. С оглед отхвърляне на главните претенции, следва да се отхвърлят и акцесорните такива за заплащане на обезщетение за забава.

Ищецът претендира заплащане на дневни командировъчни пари за времето на командироването му в чужбина, за „единична езда“ в размер на 1158лв. От представените Заповед № ********** г. и Заповед № ********* г. на работодателя се установява, че ищецът е бил командирован съгласно първата заповед до А. и обратно със задача да извърши превоз на товари в срок от 11 дни в периода 17.09.2018 г. – 27.09.2018 г. вкл., а съгласно втората заповед – до Л. и обратно със същата задача за срок от 12дни в периода 02.10.2018 г. – 13.10.2018 г. вкл. В двете заповеди е посочено, че на лицето следва да се изплатят командировъчни пари в размер на 27 евро на ден за времето на командировката. От представените от работодателя писмени доказателства, както и от заключението на съдебно- счетоводната експертиза, които са неоспорени от страните, се установява, че полагаемите се пари за командировъчни са в размер на 1214,40лв. за двете командировки, които са осчетоводени от ответното дружество. С платежно нареждане от **** г. е извършен банков превод по сметката на ищеца в размер на 1000лв. с основание „изплатена командировка“. От извлечение от банкова карта, предоставена на ищеца, се установява, че за процесния период той е извършил тегления от нея общо в размер на 241,73 евро с левова равностойност 484,52лв.  Съгласно представените от ищеца отчети извършените от него разходи са общо в размер на 275,40лв. Общата сума на получените от ищеца парични средства е в размер на 1482,52лв., а отчетените разходи – в размер на 275,40лв. Полагаемите се суми за командировки са в размер на 1214,40лв. плюс отчетен разход – 275,40лв. / общ размер от 1489,80лв./ или е налице разлика в размер на 7,28лв., която се явява дължима на служителя.

Ищецът е навел възражение в хода на устните състезания, че приложените от ответника писмени доказателства – документ за преведена на 26.09.2018 г. сума в размер на 1000 евро, с него не са компенсирани командировъчните разходи за двете пътувания, за двата курса – до Л.  и до Л.. В отговора на исковата молба ответникът заявява, че тези средства се превеждат авансово понякога и след това, след като се представят отчетите, се изравняват – довнася се или се удържа съответна сума. Преводът е направен в тази карта, която обаче не е личната карта на С.С., по която той получава трудовото си възнаграждение и командировъчни пари, а е картата, с която той погасява разходите по време на курсовете си за винетни такси, за зареждане на гориво и други, от каквито има нужда за самата композиция, за самия автомобил, а не той да ги ползва за себе си. Това кореспондира съвсем пряко с обстоятелството, че той е представил в отчета си, 240 или 270 и няколко евро, които обаче кореспондират в отчета с направени разходи от тези 1000 евро именно по автомобила, което ясно и по един безспорен начин доказва, че тази карта не е картата, по която той получава собствените си средства, с които може да разполага и те са за него.

Съдът не споделя така наведеното възражение. На първо място, то е наведено в хода на устните състезания, което лишава насрещната страна от защита, но и като се взе предвид, че не са оспорени приетите писмени доказателства, както и заключението на съдебно- счетоводната експертиза. Същото обаче се явява неоснователно и по същество, тъй като от представеното извлечение от Интернет – банкиране / л.54 от делото/ се установява, че на ищеца е преведена сумата от 1000 лв./ а не евро/, по банкова сметка, ***, с посочено основание за превод „ изплатена командировка – авансов отчет 2018“. Сочената банкова сметка, ***, *** *******. Видно от представените извлечения от банковите операции с процесната банкова карта, титуляр на сметката е дружеството – работодател и същата е открита при ********. С оглед изложеното, съдът намира за недоказано възражението на ищеца, че сума от 1000евро е преведена на ищеца за заплащане на разходи по превоза, тъй като сумата от 1000 лв. е преведена по банкова сметка ***, а му е предоставена банкова карта с титуляр на сметката – работодателят, от която са били заплащани съответните разходи. Не се възприема и възражението на ищеца, че разходите му са били в размер на 240 – 270 евро, което се установявало от отчета му. От неоспореното заключението на съдебно - счетоводната експертиза се установи, че ищецът е представил разходо – оправдателни документи за сума в общ размер на 275,40лв., които са приспаднати при изготвяне на заключението. Макар ищецът да е посочил в отчета си разходи в по- висок размер, същите не следва да бъдат приспаднати, тъй като за тях не са налице разходо – оправдателни документи.

Ето защо искът се явява основателен до посочения размер и до него ще се уважи, а до пълния претендиран такъв – ще се отхвърли като неоснователен. Предвид претенцията на ищеца за заплащане на мораторно обезщетение за забава в периода 14.10.2018 г. – 18.02.2019 г., от общодостъпния он-лайн калкулатор calculator.bg се установява, че обезщетението за забава възлиза на 0,26лв., до който размер искът ще се уважи като основателен, а до пълния предявен размер от 45,15лв. – ще се отхвърли.

Ищецът претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, като от представения договор за правна защита и съдействие се установява, че е заплатено такова в размер на 350лв. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете, на същия следва да се присъди такова в размер на 0,40лв. - разноски за адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и съдействие, съразмерно на уважената част от исковете. Същото е изчислено на база сумата от 280лв. /касаещо четирите иска, като се приспадне заплатеното възнаграждение за иска по чл.225 от КТ, за който производството беше прекратено/ при обща цена на исковете от 5229,19лв. и уважена част от 7,54лв.

         На ответника следва да се присъдят разноски в размер на 799,08лв.- съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции и на прекратената част от исковете.

          При този изход на делото ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса в размер на 100лв./ по 50лв. за уважените два оценяеми иска/, както и сумата от 50лв. – разноски за ССЕ.

         Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                                        РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Б.С., ЕГН **********,*** против „Н и Н Транспорт и Логистика"АД, със седалище и адрес на управление: с. Ягодово, общ. „Родопи", бул. „Цариградско шосе", база „МАН сервиз" с ЕИК 202244560, представлявано от А.Г.К.-Т. - *****, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда за признаване за незаконно уволнението, извършено със заповед № **** от **** г. на ******* на „Н и Н Транспорт и Логистика"АД, с която на основание  чл.325, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, е прекратено трудовото правоотношение със С.Б.С., считано от *** г. и за неговата отмяна, като неоснователен.

         ОСЪЖДА „Н и Н Транспорт и Логистика"АД, със седалище и адрес на управление: с. Ягодово, общ. „Родопи", бул. „Цариградско шосе", база „МАН сервиз" с ЕИК 202244560, представлявано от А.Г.К.-Т. - ***** да заплати на С.Б.С., ЕГН **********,***, сумата от 7,28лв. /седем лева и 28ст./ – незаплатен остатък от дневни командировъчни пари, дължими за командироването му в периода 02.10.2018 г. – 13.10.2018 г. вкл. до Л. и обратно със Заповед № **** г. на работодателя, сумата от 0,26лв./двадесет и шест ст./ - обезщетение за забавено плащане на неизплатените командировъчни пари, дължимо за периода 14.10.2018 г. – 18.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 0,40лв./четиридесет ст./– разноски по делото, като за разликата над уважените до пълните предявени размери съответно на иска за заплащане на дневни командировъчни пари от 1158 лв. и на обезщетението за забавено плащане в размер на 45,15лв. ОТХВЪРЛЯ предявените искове като неоснователни.

 ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Б.С., ЕГН **********,*** против „Н и Н Транспорт и Логистика"АД, със седалище и адрес на управление: с. Ягодово, общ. „Родопи", бул. „Цариградско шосе", база „МАН сервиз" с ЕИК 202244560, представлявано от А.Г.К.-Т. - *****, искове с правно основание чл.128, т.2 вр. с чл.245, ал.1 от Кодекса на труда и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1040 лв., представляваща размера на неизплатената му брутна месечна заплата за м. септември 2018 г. и м. октомври 2018 г. / по 520лв. месечно/, сумата от 36,26лв.- обезщетение за забавено плащане на възнагражденията, считано от първо число на месеца, следващ полагането на труда до 18.02.2019 г., както и сумата от 29,78лв.– обезщетение за забава на неизплатеното обезщетение за оставане без работа в размер на 2920лв., дължимо за периода 01.11.2018 г. – 18.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното изплащане на главницата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА С.Б.С., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Н и Н Транспорт и Логистика"АД, със седалище и адрес на управление: с. Ягодово, общ. „Родопи", бул. „Цариградско шосе", база „МАН сервиз" с ЕИК 202244560, представлявано от А.Г.К.-Т. - *****, сумата от 799,08лв. / седемстотин деветдесет и девет лева и осем ст./ – разноски, на основание чл.78, ал.3 и 4 от ГПК.

ОСЪЖДА „Н и Н Транспорт и Логистика"АД, със седалище и адрес на управление: с. Ягодово, общ. „Родопи", бул. „Цариградско шосе", база „МАН сервиз" с ЕИК 202244560, представлявано от А.Г.К.-Т. - ***** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от  100лв./сто лева/ - държавна такса, както и 50лв./петдесет лева/ - разноски за ССЕ.

 

         Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова

 

Вярно с оригинала!

КЯ