Гражданско дело 3050/2019 - Решение - 08-07-2019

Решение по Гражданско дело 3050/2019г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  2851                            08.07.2019 година                                град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI - ри граждански състав, в публично заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА

                                                        

при участието на секретаря Десислава Кръстева,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3050 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал. 1 и чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД от  „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: 831030580, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10  против Н.К.С.,***, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 750 лв.- неплатена главница по Договор за кредит № ****** от ****** г.; сумата от 112,21 лева – такса за експресно разглеждане; 885,15 лева наказателна лихва от дата 13.10.2015г до 31.01.2018., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 20.07.2018 г. до окончателно изплащане на вземането. Претендират се направените съдебни разноски – в настоящото и в заповедното производство, както и адвокатско възнаграждение.

Ищецът твърди, че на 14.07.2015 г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „****“ и Н.К.С. е сключен Договор за кредит № ******* по реда на чл. 6 от ЗПФУР, от разстояние.  Кредитополучателят подал заявка за отпускане на кредит след регистрация в системата “В.“ на интернет страницата на кредитодателя www.*****, като имал цялата преддоговорна информация- стандартен европейски формуляр, общи условия, проект на договора. След подаване на заявката, проект на договора за кредит се предоставял на кредитополучателя на интернет страницата на “В.“. С натискане на бутон „подпиши“ се считало, че той е подписал договора, както и, че се е запознал с ОУ. В случая на ***** г. между „4финанс“ ЕООД и ответника бил сключен договор за кредит, по който на последния му била предоставена сумата от 500 лева, чрез паричен превод посредством И., за период от 30 дни до 13.08.2015 г. Начислена била договорна лихва в размер от 16,84 лева. На 21.07.2015г. ответникът заявил искане за допускане на допълнителен кредит в размер на 250 лева, която сума била отпусната на последния и договорът бил изменен. За допълнително изтеглената сума била уговорена договорна лихва в размер от 6,45 лева. Начислена била и такса за експресно разглеждане. На няколко пъти кредитополучателят се възползвал от правото да удължи срока на връщане на договора, като новата падежна дата била определена на *****г. След настъпване на падежа, кредитополучателя не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. На основание т. 13. 3 б. „а“ от ОУ, при изпадане в забава длъжникът следвало да заплати и надбавка за наказателна лихва, изчислима като сбор от наказателния лихвен процент, в размер на законната лихва – 10,01%. На *****г. „4финанс“ в качеството си на цедент, прехвърлило на Кредитреформ България – цесионер вземанията по процесния договор, за което прехвърляне било изпратено уведомление до длъжника. Към настоящия момент липсвало изпълнение от длъжника. За дължимите суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение,  като искането му било уважено. Срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ****/***** на ПРС ответникът възразил, поради което за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на установителен иск за вземанията. По изложените съображения ищецът моли за уважаване на иска. Претендира разноски. Подробни съображения се излагат в писмена защита. 

В срока по чл. 131 ГПК от ответника Н.К.С.  не е постъпил писмен отговор, нито е изразено становище по иска, същият не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

Като писмени доказателства по делото са приети Договори за кредит от ****г. и от *****г., две разписки за извършено плащане - с дата *****г. и от *****г., договор за прехвърляне на вземания и приложение № 1 към него, потвърждение за прехвърляне на вземания и приложение № 1 към него, потвърждение за прехвърляне на вземания от *****г., пълномощно за уведомяване за цесия, обратна разписка и пълномощни.

Ответника не твърди и не ангажира доказателства за извършено плащане.

В първото съдебно заседание ищецът, представляван от пълномощника си, моли за постановяване на неприсъствено решение /посредством депозирана преди заседанието писмена молба/, тъй като счита, че са налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника Н.К.С.. Същият е редовно призован и за първото по делото заседание, като в изпратеното му съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства  и ангажираните от ищеца, приети по делото писмени доказателства, се налага извод, че искът е вероятно основателен.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

Предвид горното, следва ответната страна да се осъди да заплати на ищеца сумите, предмет на исковата претенция.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски  за  настоящото производство, които се претендират и са налице доказателства, че са действително заплатени- държавна такса в размер на 125 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 85,41 лева, от които – заплатена държавна такса в размер на 35,41 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева.

Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника Н.К.С.,***, че дължи на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: 831030580, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 следните суми: 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/- неплатена главница по Договор за кредит № ****** от ****** г.; сумата от 112,21 лева /сто и дванадесет лева и двадесет и една стотинки/ – такса за експресно разглеждане; 885,15 лева /осемстотин осемдесет и пет лева и петнадесет стотинки/ наказателна лихва от дата 13.10.2015г. до 31.01.2018., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 20.07.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ****/****г. по описа на ПРС, 12-ти граждански състав.

ОСЪЖДА Н.К.С.,***, да заплати на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: 831030580, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 сумата от 275 лева /двеста седемдесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски, от които –заплатена държавна такса в размер на 125 лева  и адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 85,41 лева /осемдесет и пет лева и четиридесет и една стотинки/ - направени в заповедното производство разноски.

Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 от ГПК.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Диляна Славова

 

Вярно с оригинала!

Д. К.