Гражданско дело 2753/2019 - Решение - 22-07-2019

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 3121

гр. Пловдив, 22.07.2019 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІ-I граждански състав, в публично заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                  Районен съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА

при участието на секретаря Цвета Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2753 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен e иск с правно основание член 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 207, ал. 1, т. 1 от КТ.

          Производството по делото е образувано по искова молба на МБАЛ Свети Мина – Пловдив ЕООД с ЕИК 115531627 против М.А.М. с ЕГН ********** за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумата от 2280,63 лева, за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 16410/2018г. на ПРС, ІV гр.с.. Претендира присъждане на разноски по заповедното и исковото производство.

Ищецът сочи, че има образувано частно гражданско дело по описа на ПдРС, по което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за посочените по горе суми, срещу която длъжникът е възразил в двуседмичния срок, поради което и предявил настоящия установителен иск.

Ищецът твърди, че в периода от 30.09.2010 г. до  15.05.2017 година ответницата е работила при ищеца на длъжността ......................., която длъжност била ..........., като в резултат на неподаване до НОИ на данни за лицето ..........., касаещи  документ - Приложение № 10 към НОИ, с което е нарушила разпоредбите на НПОПДОО, причинила имуществена вреда на работодателя в размер на 3226,85 лева.

Ищецът сочи, че за вредата бил съставен ревизионен акт за начет от 11.09.2018г. от ТП на НОИ- .......за сумата от 3290 лева, като лечебното заведение било глобено да заплати горепосочената сума, в резултат на  неправомерно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете, като със заповед на работодателя служителката била поканена да заплати процесната сума, съответстващя на трикратния размер на уговореното трудово възнаграждение и която заповед й била връчена при отказ, удостоверен с подписа на двама свидетели.

Възраженията на ответницата в отговора на исковата молба се свеждат до следното:

Възразява, че е  материално отговорно лице, тъй като заеманата от нея длъжност не била ............ Възразява да е причинила вреди на ищеца, които да са причинени в резултат на неизпълнение на нейни трудови задължения, доколкото от приложения ревизионен акт е видно, че глобата е била наложена за неправомерно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете. Ответницата твърди, че е подала по електронен път в системата на НОИ необходимите данни по закон, по повод на плащания, като се приемат или отхвърлят от НОИ, като твърди удостоверенията да са били приети, като след тяхното приемане ответницата не е имала никаква връзка с плащанията и размера им, доколкото не е получавала последваща  информация. Ответницата твърди, че за лицето ........... са били подадени данни като работеща, като сумите са били получени от това лице и то следва да ги възстанови, тъй като е било недобросъвестно, доколкото му е било известно, че работи, а е получавала обезщетение като неработещо лице.

            Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

 Съгласно представеното ч. гр. д. № 16410/2018г. на ІV гр.с. при ПРС се установява издаването на заповед за изпълнение на парично задължение за  сумата от 2280,63 лева, както и подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение и даването на указания за предявяване на установителен иск. Искът е предявен в месечния срок, като паричното вземане, предмет на иска е идентично на паричното вземане, предмет на заповедта за изпълнение, ето защо искът е допустим. 

Страните не спорят, че между страните съществува ТПО, както и че ищцата заема длъжността ........................ Няма спор и че на лечебното заведение е съставен ревизионен акт за начет № .............../11.-09-2018г., с който при извършената ревизия от служители на НОИ лечебното заведение е било начетено със сумата от 3290,05 лева, поради неправомерно изплатени от НОИ парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване и за отглеждане на малко дете на служителя ............

Представени са следните писмени доказателства – справка за неправомерно изплатени парични обезщетения и помощи; 12 броя справки за приети и върнати документи, представени с придружително писмо в ТП на НОИ или по електронен път; извадка от интернет страницата на НОИ за подадени приложения за болнични и майчинство, заповед за налагане на ограничена имуществена отговорност № ..... от 27.09.2018г., с която на ищцата е било наредено да заплати исковата сума в 14-дневен срок от връчването й, като върху заповедта е извършено отбелязването да  й е била връчена на 27.09.2018г. с удостоверен отказ за връчване с подпис и имена на двама свидетели. Представени са също така трудовия договор и дл. характеристика на ищцата и списък на материалноотговорните лица в болничното заведение.

С оглед  установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

За уважаване на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: ответницата  има качеството на ........ по смисъла на член 207, ал. 1 от КТ; работодателят на ответницата е претърпял имущ. вреди, причинена при ........... дейност на ищцата и размера на вредата.

От приложения трудов договор, сключен с ответницата се установява същата да е заемала длъжността .................... с код НКП ........, и с притежавано от същата средно специално образование. Представената от ищеца длъжностна  характеристика е за длъжността специалист ТРЗ,  с код по НКП ........, за която длъжност в самата дл. характеристика е посочено като изискване висше образование по специалност икономическа или счетоводна отчетност, каквото ответницата не се установява да притежава, и който код е различен с кода на заеманата от ответницата длъжност. Понеже в КТ няма легално определение на понятието ........, съдът намира, че с оглед на смисъла, който законодателят влага в това понятие, следва да се приложи член 1, ал. 1 от Наредба № 63 за прилагане на Указ № 1074 за ограничаване заемането на отчетнически, материалноотговорни и други длъжности от осъдени лица.

Доколкото работодателят не е представил дл. характеристика за заеманата от ответницата длъжност, за да може съдът да извърши надлежна преценка относно обстоятелството дали се касае за длъжност, която да е свързана с ..........., материалноотговорна длъжност или да касае фактическо изпълнение на ........... функция, при изпълнено от съда задължение, с което на ищеца е била указана доказ. тежест за установяване на релевантния за спора факт, следва да се приеме, че  не  е доказана първата от необходимите за ангажиране на имущ. отговорност на ответницата предпоставка – да притежава качеството на .........

С оглед неустановяване на първата предпоставка, съдът не счита за необходимо да разгледа съществуването на останалите, поради което искът като недоказан ще се отхвърли.

За пълнота на изложението, съдът намира, че представената от същия заповед № ....... от 30.06.2016г., с която на осн. раздел ІІ чл. 203, 206, 207 и 208 от КТ са определени материалноотговорните лица на МБАЛ „Св. Мина“ Пловдив – ЕООД не се установява да е била връчена на ищцата, нито е ясно какви са критериите посочените лица да се определят като  материалноотговорни.

По изложените съображения, искът ще се отхвърли като недоказан и неоснователен.

С оглед изхода от спора на ответника ще се присъдят разноски в размер на 400 лева платено адв. възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът

                                     

                                                РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от МБАЛ Свети Мина – Пловдив ЕООД с ЕИК 115531627 против М.А.М. с ЕГН ********** иск за признаване за установено в отношенията между страните и на осн. член 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с член с чл. 207, ал. 1, т. 1 от КТ, че  М.А.М. с ЕГН ********** дължи на  МБАЛ Свети Мина – Пловдив ЕООД с ЕИК 115531627 сумата от 2280,63 лева, представляваща имуществени вреди за работодателя, настъпили в резултат на ........... дейност на ответницата М., изразяваща се в неподаване до НОИ на данни за лицето ..........., касаещи  документ - Приложение № 10 към НОИ и за която вреда е съставен ревизионен акт за начет от 11.09.2018г. от ТП на НОИ- ......., за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 16410/2018г. на ПРС, ІV гр.с., като недоказан и неоснователен.

ОСЪЖДА МБАЛ Свети Мина – Пловдив ЕООД с ЕИК 115531627 да заплати на М.А.М. с ЕГН ********** разноски от 400 лева платено адвокатско възнаграждение.

 

          Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                        Районен съдия: /п./ Анета Трайкова

 

          Вярно с оригинала!

          ММ

 

 .