Гражданско дело 259/2019 - Решение - 10-07-2019

Решение по Гражданско дело 259/2019г.

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 2911

гр. Пловдив, 10.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 259 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Агенция за събиране на вземяания“ ЕООД срещу С.К.Р., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 667.37 лева, от които 314.68 лева – главница по договор за заем  ***от 17.02.2017 г., сключен с „Микро Кредит“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за цесия от 16.01.2015 г и Приложение № 1 към него от 09.03.2018 г., 12.02 лева – договорна лихва за периода 17.11.2017 г,. до 19.01.2018 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане, 84 лева сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода 17.11.2017 г. до 19.01.2018 г., 207.90 лева – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода  17.11.2017 г. до 19.01.2018 г., 25.76 лева – лихва за забава по договора за заем за периода 18.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 09.11.2018 г. и 23.01 лева – лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода 18.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 09.11.2018 г..

В исковата молба и в уточнителна молба от 30.01.2019 г. се твърди, че между ответника С.Р. и „Микро Кредит“ АД е сключен  договор за заем  ***от 17.02.2017 г., по силата на който „Микро Кредит“ АД е отпуснал заем на ответника в размер на 1400 лева. С подписване на договора, ответницата е удостоверила получаването на заемната сума. Съгласно Общите условия, при които е сключен договора, ответницата се е задължила да върне заемната сума, ведно с договорна лихва, която е в размер на 284.80 лева на 48 равни седмични погасителни вноски в размер на 66.60 лева, като първата вноска е платима на 24.02.2017 г. Уговореният общ размер на заема от страните е 1684.80 лева.

На 17.02.2017 г. между същите страни е сключен и договор за допълнителни услуги към договора за заем, съгласно който „Микро Кредит“ АД се е задължил да предостави на ответницата пакет от допълнителни услуги, описани в Приложение № 1 към договора. Цената на тези услуги страните уговорили в размер на 403.20 лева, платима на 48 равни седмични вноски, всяка в размер на 8.40 лева, при първа погасителна вноска, платима на 24.02.2017 г.

По силата на договора за допълнителни услуги „Микро Кредит“ АД в качеството си на застрахователен посредник предоставя на ответника финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит“ АД застраховка „Защита“ към застрахователна компания „УНИКА Живот“ АД. Ответницата се е задължила да върне на „Микро Кредит“ АД платената от последния застрахователна премия в общ размер на 1108.80 лева в срок от 48 равни седмични погасителни вноски в размер на 23.10 лева всяка.

Твърди се, че срокът на договора е изтекъл на 19.01.2018 г., като са останали неплатени главница по договора за заем в размер на 314.68 лева, представляваща сбор от 39 до 48 вноска. Не е заплатена и договорна лихва в размер на 12.02 лева, сбор от неплатени лихви по вноски от 40 до 48. По договора за допълнителни услуги е останала неплатена сума в размер на 84 лева, сбор от неплатени вноски 39 до 48 вноски, както и незаплатена застрахователна премия в размер на 207.90 лева, представляваща сбор от вноски от 40 до 48.          

Претендира се обезщетение за забава по договора за заем в размер на 25.76 лева  и 23.01 лева по договора за допълнителни услуги, начислена върху остатъка от вземането за допълнителните услуги и за застрахователната премия.

Излагат се твърдения, че така описаните вземания са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения принадлежности от „Микро Кредит“ АД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД с Приложение № 1 от 09.03.2018 г. към Договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 16.01.2015 г.

Твърди се, че за вземанията, предмет на настоящото производство е издадена Заповед за изпълнение на парично задължени по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 17832/2018 г. по описа на ПРС, срещу която е постъпило възражение о длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове. Твърди се, че договорът за цесия не е породил действие спрямо нея, доколкото не е уведомена надлежно за прехвърлянето на вземането. Оспорва се на ответника да е предоставена необходимата преддоговорна информация. Прави възражение за нищожност на договора за заем. Излагат се доводи, че шрифта на договора е по-малък от предвидения в закона минимум, в погасителния план не се съдържа информация относно последователността на разпределение на вноските. Възразява срещу задълженията по договора за допълнителни услуги. Счита, че уговореният пакет допълнителни услуги противоречи на чл.10а, ал.4 ЗПК и е нищожен. Счита, че е нищожна и клаузата за уговорена застрахователна премия на основание чл.19, ал.4 ЗПК. Иска се отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.   

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 17832/2018 г. по описа на ПРС,  вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежи на разглеждане по същество.

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.99 ЗЗД; чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.99 ЗЗД и чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.86 ЗЗД, във вр. с чл.99 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи валидно сключен договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на заемателя, уговорка за заплащане на договорна възнаградителна лихва, размер, падеж на задълженията за главница и договорна лихва, валидно сключен договор за допълнителни услуги, уговорено възнаграждение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, размер и падеж, наличие на уговорка за заплащане на застрахователна премия, плащане на застрахователната премия, размер, падеж и падеж, размер на обезщетението за забава, сключване на договор за прехвърляне на вземането, уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането /от цедента или от цесионера при наличие на упълномощаване за това от цедента/.  В тежест на ответника – същият носи насрещно доказване, при установяване на горното от ищеца, че е платил в срок главницата и договорните лихви по договора за заем, че е заплатил пакет допълнителни услуги и застрахователна премия. Ответникът носи тежест да установи, че договорът и посочените клаузи са нищожни на посочените в отговора основания.

Между страните не е спорно, а и от представения по делото договор за паричен заем ***от 17.02.2017 г. /л.6/  се установява, че между „Микро Кредит“ АД в качеството на кредитодател и ответника С.К.Р., като заемател е възникнало заемно правоотношение, по силата на което кредиторът е предоставил заемна сума в размер на 1400 лева, от която със сумата от 696.59 лв. е рефинансирана сума за друг заем, сумата за получаване от заемателя по договора е 703.41 лева. Общо дължима сума по договора възлиза на 1 684.80 лева. В договора е предвиден фиксиран лихвен процент в размер на 40.69 % и ГПР 49.99 %. Уговорено е, че главницата и лихвата ще бъдат заплатени на 48 седмични вноски всяка на стойност 35.10 лева.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че от страна на заемателя по договорните правоотношения с „Микро Кредит“ АД е платена сума в общ размер на 2578.20 лева, с която сума са погасени 1085.32 лева – главница, 272.78 лева – договорна лихва, 319.20 лева – допълнителни услуги и 900.90 лв. – застрахователна премия.  

Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

      Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /т.7/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /т.7/, право да се откаже от договора /т.1/. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Общите условия са подписани на всяка страница от заемателя.

          В тази връзка съдът не споделя възражението на ответника, че договорът не е с необходимия шрифт. Видно от договора, текстът е с еднакъв размер в целия документ, а и установяването, че шрифтът по договора е по-малък от законоустановения минимум беше възложено в тежест на ответника, който не ангажира доказателства в тази насока.

            На следващо място съдът не споделя възражението на ответника, че не е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК В договора са записани условията за издължаването по кредита, съгласно изискванията на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, като е посочен размерът на вноските, техния брой, периодичността на плащанията, падежите на всяка една вноска. Тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по него, последното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК- за посочване последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми в това число главница и лихви, е неприложимо. Съгласно самата разпоредба тази информация следва да се съдържа в погасителния план единствено при наличието на различни лихвени проценти, каквито не се установяват в случая.

         С оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.

По отношение на претендираните вземания по договора, съдът намира следното:

По отношение на главницата

С исковата молба се претендира главница в размер на 314.68 лева лева, която е останала незаплатена. В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника, поради което съдът приема, че ищецът има вземане срещу ответника за главница по договора за заем в размер на 314.68 лева. Падежът и на последната вноска за главница е изтекъл на 19.01.2018 г., поради което цялата сума е изискуема към датата на подаване на заявлението. Искът за главница се явява основателен до пълния предявен размер.

В тази връзка се явява и основателна претенцията за законна лихва върху главницата за периода от датата на входиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 09.11.2018 г. до окончателното плащане. 

         По отношение на възнаградителната лихва:

Претендира се договорна лихва в размер на 12.02 лева останала неплатена за периода от 17.11.2017 г. до последната погасителна вноска 19.01.2018 г. По договора е предвиден фиксиран годишен лихвен процент от 40.69 %. Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от законната лихва. В случая съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, до който извод достигна след преценка на конкретните данни по производството - срока на договора, размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, липсата на предоставено обезпечение, както и автономията на волята. Размерът на договорнота лихва за целия период на договора е 284.80 лева, размерът на отпуснатия кредит е 1400 лева, кредитът е отпуснат за срок от 48 седмици – близо за година, не е обезпечен, поради което съдът приема, че  размерът на лихвата е съответен на насрещната престация на кредитора и на риска, който поема същият като небанкова финансова институция, която се самоиздържа от собствената си печалба, която в случая не противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност.

В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от ответника. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника, поради което съдът приема, че ответникът дължи лихва в претендирания от ищеца размер и искът следва да се уважи в пълен размер.

         По отношение на застрахователната премия и допълнителните услуги

Безспорно между страните е че на 17.02.2017 г. същите са сключили и договор за допълнителни услуги към договора за заем, с който са уговорили допълнителни услуги пакет „Комфорт“, изразяващи се в посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноските; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД; безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни. За тези услуги е уговорено възнаграждение в размер на 403.20 лв., разсрочено в 48 седмични вноски - по 8.40 лева. Уговорена е и застраховка Защита Пакет „Премиум“, за която заемателят дължи сума в общ размер на 1108.80 лв., разсрочена в 48 седмичните погасителни вноски по 23.10 лева. Същото се установява и от приложения по делото договор за допълнителни услуги /л.9-10/.

Представена е и застрахователна полица, по която застраховател е „Уника Живот“ АД, действащо чрез застрахователен посредник „Микро Кредит“ АД и застраховано лице С.Р., ползващо се лице – „Микро Кредит“ АД.

В исковата молба се претендира вземане в размер на 207.90 лева, неплатени застрахователни премии по договор за допълнителни услуги. Видно от представения договор за застраховка "Защита", същият е сключен между застрахователя "Уника" АД и застрахованото лице –ответника по делото. В случая "Микро Кредит" АД не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя, съгласно чл. 313 от КЗ. По договора за застраховка правата и задълженията на застрахователя, включително да получи застрахователната премия, възникват направо в патримониума на ЗК "Уника" АД. Правата на "Микро Кредит" АД като трето правоимащо лице по договора за застраховка, но не и като застрахователен агент са ограничени само до възможността да получи застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. Наред с това по делото липсват данни за плащане на премията в пълен размер от страна на "Микро Кредит" АД в полза на застрахователя, за да е възникнало за него вземане да получи застрахователните вноски.

Предвид изложеното съдът намира, че по отношение на „Микро Кредит“ АД не е налице вземане за застрахователна премия, което от своя страна да прехвърля на ищеца по делото „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

В исковата молба се претендира и вземане в размер на 84 лева – суми за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги.

В тежест на ищеца е разпределено да докаже, че действително е предоставил услугите, за които се претендира плащане, а именно - безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД; безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“. На следващо място съдът счита, че противоречи на добрите нрави уговаряне на възнаграждение за услугата „безплатно предоговаряне и разсрочване на заема“, доколкото такова право заемателят има по закон да иска предоговаряне и разсрочване на заема, още повече противоречи на принципите на добросъвестност и справедливост да се плаща за услуга която не е ясно дали ще бъде предоставена. В случая не се установява и заемателят да се е ползвал от тази услуга. Същото се отнася и за услугата „без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни“ – в този случай дори възнграждението за тази услуга се явява по-голямо от евентуално начислена наказателна лихва за период от 15 дни.

           Предвид изложеното съдът счита, че и това вземане за сумата от 84 лева – за допълнителни услуги е неоснователно и недоказано и следва да бъде отхвърлено.

         По материално-правната легитимация на ищеца

          Видно от представения по делото договор за прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г. и приложение № 1 към него /л.17 и л.63/ вземанията за главница и договорна лихва по договора за кредит срещу ответника са цедирани на "Агенция за събиране на вземания" ООД. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането единствено за главница в размер на 314.68 лева и договорна лихва в размер на 12.02 лева, останалите вземания за допълнителни услуги и застрахователна премия не са индивидуализирани в приложението и в договора. Посочено е общо дължима сума към датата на продажбата 618.60 лева, като не е ясно от какви вземания е формиран общия размер.  Предвид което съдът приема, че с договорът за цесия са прехвърлени надлежно единствено вземанията по договора за заем за главница и възнаградителна лихва, които са конкретно посочени и ищецът е станал титуляр на същите, но не и на вземанията за застрахователна премия и суми по допълнителни услуги, което е допълнително основание за недължимостта на тези вземания, наред с изложените по-горе.

Представено е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 28/. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник  /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./.

Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо от за прехвърляне на вземането /л.6/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.

С оглед изложените съображения съдът намира, че в хода на процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената цесия на главницата и договорната лихва по договора за заем, поради което и ищецът е материалноправно легитимиран да търси в настоящото производство същите. В тази връзка и предвид изложените съображения са неоснователни възраженията на ответникът, че договорът за цесия нямал действие спрямо него и че не бил уведомен за прехвърлянето на вземането преди подаване на заявлението.

      По обезщетенията за забава

В исковата молба се претендира обезщетение за забава върху главницата по договора за заем в размер на 25.76 лева за периода 18.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 08.11.2018 г. Съдът приема, че по делото се установи дължимост на главница в размер на 314.68 лева. В молба от 20.01.2019 г. /л.40/ е индивидуализирано кои седмични вноски за главница не са платени, а това са част от вноска 39 с падеж 17.11.2017 г. до вноска 48 с падеж 19.01.2018 г. По реда на чл.162 ГПК съдът изчисли служебно дължимата лихва за забава, която е в размер на 28.14 лв., доколкото не са нужни в случая специални знания, като използва онлайн калкулатор. Лихвата за забава е изчислена на база претендирания от ищеца размер на неплатените вноските, описани в молба от 30.01.2019г. и падежът на неплатените вноски, посочен в погасителния план. За всяка една от неплатените вноски за главница лихвата е начислена от датата следваща падежа на неплатената вноска до датата на подаване на заявлението в съда - 08.11.2018 г.

В исковата молба се претендира по-малка сума и с оглед диспозитивното начало, именно претендирания от ищеца размер на законната лихва върху главницата следва да се присъди, а именно сумата от 25.76 лева.

Неоснователна е претенцията за обезщетение за забава в размер на 23.01 лева, изчислена върху претенциите по договора за допълнителни услуги – за застрахователната премия и услугата пакет „Комфорт“, доколкото по делото се установи, че вземания за тях не са възникнали за ищеца.

 По отговорността за разноските:

        С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.

От страна на ищеца са представени доказателства за направата на разноските за ДТ в размер на 275 лв.  Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК , във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП. Съдът намира, че ищецът е платил по-голяма сума за държавна такса от законовата. Дължимата държавна такса по делото е 75 лева, съгласно чл.72, ал.2 ГПК /а именно по 50 лева за двете правоотношения за вземанията по договора за кредит – 50 лева и за вземанията по договора за допълнителни услуги – 50 лева = 100 лева, от която се приспада платената в заповедното производство такса в размер на 25 лева/. Предвид което, съдът счита, че в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса в исковото производство толкова, колкото е следвало да внесе ищецът съгласно разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК, а не по негово усмотрение, а именно 75 лева.

Общо разноски за ищеца 175 лева, като от тази сума и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 92.42 лева, съобразно уважената част от претенцията.

В заповедното производство са направени разноски 25 лева – държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, като съобразно уважената част от претенцията ще се присъдят разноски в общ размер на 39.61 лева.

От страна на ответника е представен договор за правна помощ и съдействие /л.65/, съгласно който на ответника е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение за *** в размер на 360 лева с ДДС, като с оглед уважената част от претенцията ищецът следва да бъде осъден да заплати от тази сума – 169.87 лева в полза на ***.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.К.Р., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. – *** сумата в размер на 314.68 лв., главница по договор за паричен заем ***от 17.02.2017 г., сключен с „Микро Кредит“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с подписване на Приложение № 1 от 09.03.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 16.01.2015 г.; 12.02 лева - договорна лихва за периода 17.11.2017 г. до 19.01.2018 г. и 25.76 лева – обезщетение за забава по договора за заем за периода 18.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 08.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 09.11.2018 г.  до окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 17832/2018 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата в размер на 84 лева – сума за допълните услуги за периода 17.11.2017 г. до 19.01.2018 г. по договор за допълнителни услуги от 17.02.2017 г., за сумата от 207.90 лева – застрахователна премия за периода 17.11.2017 г. до 19.01.2018 г. и за сумата от 23.01 лева - лихва за забава по договор за допълнителни услуги от 17.02.2017 г. за периода 18.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 08.11.2018 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА С.К.Р., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.– ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 92.42 лева разноски в исковото производство и сумата в размер на 39.61 лева – разноски по ч.гр.д. № 17832/2018 г. на ПРС.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.– изпълнителни директори да заплати на ***, БУЛСТАТ 160094973, представлявано от *** - *** сумата в размер на 169.87 лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ЗА.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

ЛШ