Гражданско дело 2419/2019 - Решение - 30-09-2019

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

           3585                  30.09.2019 г.                    Гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, І-ви гр. състав в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА

при участието на секретаря Цвета Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №  2419 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с член 240 ЗЗД и член 92 ЗЗД.

Ищецът К.В.М. с ЕГН ********** е предявил срещу Б.Д. Г.с ЕГН ********** иск за установяването съществуване на парично вземане, произтичащо от сключен договор за паричен заем, подписан между ищеца и ответника на 30.06.2018г. в размер на сумата от 830 лева мораторна неустойка за периода 31.07.2018г. – 10.10.2018г., както  и сумата от 150 лева, представляваща хонорар за изготвяне на договора съгласно т. ІІІ, т. 4 от договора за паричен заем, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по член 410 ГПК по ч. гр. д. № 16181/2018г. на ПРС, ХV гр. състав.

   Ищецът сочи, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по член 410 ГПК срещу ответника, като е образувано ч. гр. дело № 16181/2018 година по описа на ПРС, по което е била издадена заповед за изпълнение на парично вземане по член 410 ГПК за сумата от 830 лева мораторна неустойка за периода 31.07.2018г. – 10.10.2018г., както  и сумата от 150 лева, представляваща хонорар за изготвяне на договора съгласно т. ІІІ, т. 4 от договора за паричен заем, срещу която длъжникът е възразил в двуседмичния срок, поради което и бил предявен и настоящият установителен иск.

   Твърди се, че между страните има сключен договор за паричен заем на 30.06.2018 година за сумата 5 930,00 лева, която сума е била предадена и съответно получана от ответника като заемополучател, за което е било извършено отбелязване на гърба на договора. Твърди се, че така заетата сума е следвало да се върне до 30.07.2018 година, като не е била върната. Твърди се също, че член 10, ал. 1 от договора при забава се дължи неустойка в размер от 0,2 % от дължимата сума за всеки просрочен ден, както и е било уговорено съгласно член 5, ал. 4 от договора заплащането на възнаграждение за изготвяне на договора за паричен заем в размер на 150 лева, като се настоява за заплащане на  неустойка за периода от 31.07.2018 г. – 10.10.2018 година в размер на 830,00 лева и на сумата от 150,00 лева, платен хонорар по заповедното производство.

От ответника няма постъпил в срок писмен отговор. На 22.03.2019г. е подадено възражение от ответника в един екземпляр, с което е възразено срещу предявените искове, но понеже в срока по чл. 101 от ГПК ответникът не е представил препис от това възражение имащо характера на отговор, съдът е счел, че отговор на исковата молба не е бил подаден.

          Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

          Съгласно представения от страните договор за паричен заем, подписан от страните е било уговорено при забава да се дължи неустойка в размер от 0,2 % от дължимата сума 5930 лева за всеки просрочен ден, както и е било уговорено съгласно член 5, ал. 4 от договора заплащането на възнаграждение за изготвяне на договора за паричен заем в размер на 150 лева.

Подписът на заемополучателя не е бил оспорен, ето защо следва да се приеме, че е налице валидно сключен договор, от който са произтекли задължения за заплащане на неустойка и на възнаграждение за изготвяне на договора за паричен заем с оглед настъпилия падеж на задължението за връщане на заемната сума от 5930 лева.

          С оглед изхода на делото на ищеца ще се присъдят разноските по заповедното и исковото производство, които съдът констатира да са в размер на 500 лева адв. възнаграждение и държавна такса в размер на 163,20 лева.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между К.В.М. с ЕГН ********** и Б.Д. Г.с ЕГН ********** съществуване на парично вземане, произтичащо от сключен договор за паричен заем, подписан между ищеца и ответника на 30.06.2018г. в размер на сумата от 830 лева мораторна неустойка за периода 31.07.2018г. – 10.10.2018г., както  и сумата от 150 лева, представляваща хонорар за изготвяне на договора съгласно т. ІІІ, т. 4 от договора за паричен заем, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по член 410 ГПК по ч. гр. д. № 16181/2018г. на ПРС, ХV гр..

               ОСЪЖДА Б.Д. Г.с ЕГН ********** да заплати на К.В.М. с ЕГН ********** разноски по заповедното и исковото производство в размер на 500 лева платено адвокатско възнаграждение и сумата от 163,20 лева за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

       

                РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова

 

Вярно с оригинала: Ц.В.