Гражданско дело 2390/2019 - Решение - 01-07-2019

Решение по Гражданско дело 2390/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е № 2723

гр. Пловдив, 01.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на    седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година , в състав

 

Председател: Дафина Арабаджиева

 

секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2390 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против Н.И.О. , ЕГН  ********** , адрес: *** с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД. 

 Ищецът върди се, че за периода от  11.08.2015г. до 10.10.2018г. ответникът имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в  размер на  743,65 лв.  и мораторна лихва  в размер от 83,14 лв. към главницата за периода от 31.10.2015 г. до 30.09.2018г. за обект, находящ се в ***  като за потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване на фактурата, дължима сума и период, за който се дължи сумата. Съгласно чл.31, ал.2 и 42 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр.Пловдив при неспазване   на срока на плащане потребителите дължат законна лихва по чл.86, ал.2 ЗЗД, поради което на ответника са издадени фактури за лихви. Ответникът фигурирал  в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между експлоатационното дружество и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Посочва се, че ответникът има качеството потребител, тъй като е собственик на горепосочения водоснабден  недвижим имот.Твърди се, че отчетът в имота на потребителя е извършван съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 5 на ОУ, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1, т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ – 027 от 09.06.2007 г. и аналогичната разпоредба на ОУ на ВиК оператор – гр. Пловдив, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., т. 32 при условията на неизправно измервателно устройство. Сочи се, че задължение на всеки един потребител е да поддържа в изправност монтираните индивидуални измервателни устройства в имотите, които са негова собственост или които използва. Именно поради това при условията на неизправно измервателно устройство са начислявани количества вода по тарифа за 2 ма човека, като съгласно ОУ се начислява по 5 куб. м. за нетоплофицирано жилище на всеки един обитател, като дори е предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателно устройство.  В картотеката на дружестовот  се сочи, че монтираното измервателно устройство фигурира под номер ***. В изпълнение на разпоредбата на чл. 201 от Закона за водите „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив  е подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение по ред чл.410 от ГПК срещу ответницата за натрупани задължения . В законоустановен срок лицето-неизправен длъжник Н.О. е подало възражение .С депозирано Възражение по ч.гр.д.  №17187/2018г. , VIII граждански състав на Пловдивски Районен Съд , ответникът прави възражение по отношение на задълженията му, което обосновава правния интерес от предявяване на исковете. Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски в заповедното и настоящото исково производство.

 В законоустановения едномесечен срок по чл.131 ГПК  не е постъпил отговор на исковата молба  от ответника.

Ответникът е редовно призован   и за първото съдебно заседание, но нито лично, нито негов представител се е явил, нито е направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.

          Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

         Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в настоящото исково производство  в  размер на 175  лв. – държавна  такса  и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и в заповедното производство в размер от 75  лв., от които 25 лв.- държавната такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения съдът 

 

Р Е Ш И:

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.И.О. , ЕГН  ********** , адрес: ***  дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250  сумата от 743,65 лв.   главница, представляваща задължение предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в *** за периода 11.08.2015г. до 10.10.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 01.11.2018 г. до окончателното й изплащане и сумата от  83,14 лв.  обезщетение за забава на главницата за периода от 31.10.2015 г. до 30.09.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №17187/2018 г. по описа на ПРС.

           ОСЪЖДА  Н.И.О. , ЕГН  ********** , адрес: ***  ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670,   със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 разноски, както следва: сумата от  175 лв.- държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по  гр.д. № 2390/2019 г. по описа на ПРС  и сумата от 75 лв.- разноски по ч.гр.д№17187/2018 г. по описа на ПРС , от които сумата от 25 лв.- държавна такса и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение. 

Решението е окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му. 

                                                                      

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:     /п/

 

Вярно с оригинала.

ПМ