Гражданско дело 2343/2019 - Решение - 28-08-2019

Решение по Гражданско дело 2343/2019г.

РЕШЕНИЕ

 

№ 3436                                        28.08.2019г.                      Град   ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                          ХV граждански състав

На двадесет и осми август                        две хиляди и деветнадесета година

 

В  открито  заседание на двадесети август 2019 г. в следния състав:

 

Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

 

Секретар:Росица Марджева

 

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 2343 по описа за  2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр.с чл.225, ал.1 от Кодекса на труда вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът С.Г.Д., ЕГН: ********** ***. „М. Х.“ №**, твърди, че със Заповед №******** г. й е наложено дисциплинарно наказаниеуволнение" на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ от *****Б. Л. И. на ОУ „Петър Бонев", гр. Перущица, БУЛСТАТ: 000453335, ул. „Христо Ботев" №7.

Заявява, че е работила като **** **** **** в същото училище от 22 г. През **** била уволнена от *****Б. Л.  на ОУ „Петър Бонев". След решение на съда била възстановена на работа от *******г. На ******г, при ПТП **************** А. Д.

На 04.09.2018г., след лятната ваканция на учениците, тя се явила на работа за началото на новата учебна година. Още при явяването й в училището към нея от страна на *****Б. Л.  И., негови *** и *** усетила неприязнено отношение. Ежедневно й се връчвали различии документи, издадени от *****на училището. Разпореждането било да ги подпише веднага, същото било придружено с обяснението от съответния служител на училището, че трябва да ги подпише, без да й се даде възможност да прочете текста на съответния документ. Въпреки нейната реакция и желанието да се запознава със съдържанието на съответните документи,  описани в уволнителната заповед, на нея й било отказвано и поради тази причина тя не ги подписвала. На нея никой не й е връчвал искане за даване на обяснение на основание КТ.

За цитираните в атакуваната заповед дисциплинарни нарушения, твърди, че не ги е извършила, описанието им не отговаря на фактите и обстоятелствата от действителността. Твърди, че с описаните по-горе действия на *****и на служители на училището тя била умишлено тормозена, предизвиквана, обиждана и в крайна сметка смята, че с нея се отнасяли като ненужен техен колега и **** на училището я дискриминирал по всякакъв повод, използвайки властта си и принуждавайки колеги по същия начин да се отнасят с нея.

По повод на тези действия и на това силно негативно и неприязнено отношение към нея, тя се обърнала към Районна прокуратура Пловдив с жалба против тези действия. От прокуратура препратили жалбата към РИО - Пловдив. От там препоръчали двамата с *****на училището да седнат и колегиално да си изяснят има ли проблеми между тях. За съжаление такъв разговор не бил проведен. Вместо това ***** И. внесъл жалба против нея до Районен съд – Пловдив и било образувано ЧНД №***** г. С решение на съда жалбата на *****била отхвърлена.

Атакуваната в настоящото производство заповед й била връчена преди произнасянето на съда по частното дело.

Счита, че ***на училището с тази заповед превишил своите правомощия с издаването й, доказал авторитарния си начин на управление на училището и смята, че е целял преднамерено, за втори път да я уволни.

С оглед изложеното моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени заповедта за дисциплинарно уволнение като незаконосъобразно, ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ да й бъде изплатено обезщетение за времето, през което е останала без работа, смятано от 11.12.2018г. – 11.05.2019 г. В размер на 5794лв. Претендира разноски.

Приложени са доказателства, направени са доказателствени искания.

 В дадения му срок ответникът депозира отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни, като оспорва и фактическите твърдения в исковата молба. Ищцата твърди, че оспорената от нея Заповед № ********г., с която й е наложено дисциплинарно наказание „*****", е незаконосъобразна. Във връзка с това претендира сыцата да бъде отменена, тя да бъде възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност и да й бъде изплатено обезщетение за времето, през което е останала без работа- от 11.12.2018г. до 11.05.2019г.

Твърденията на ищцата са изцяло неоснователни, поради което моли съда да ги остави без уважение, а атакуваната от нея Заповед за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудово правоотношение, да потвърди като законосъобразна и правилна.

Моли да се има предвид, че в обстоятелствената част на исковата молба не се съдържа нито едно твърдение или възражение, пряко насочено към оспорване на което и да било от конкретните основания за налагане на дисциплинарното наказание на ищцата, нито към опровергаване на изложените в заповедта факти и твърдения за извършени от ищцата конкретни нарушения на трудовата дисциплина. Вместо това, ищцата само бланкетно заявява, че не е извършила описаните в заповедта нарушения, без да навежда нито конкретни доводи, нито конкретни доказателства в подкрепа на това си твърдение, като въвежда в предмета на делото напълно неотносими към конкретните основания за налагане на дисциплинарното й наказание твърдения, нямащи никакво отношение към законосъобразността на атакуваната от нея уволнителна заповед. Заявява, че не отговаря на истината нито едно от твърденията в исковата молба за наличието на специално отношение от страна на *****на ответното училище, негови ****и а*** спрямо ищцата, нито в посочения от нея период - след лятната ваканция на 2018г., нито в който и да било друг период от време. Както *** на училището, така и всички останали работници и служители в образователната институция, са проявявали към ищцата същото лично отношение, което са проявявали и към всеки друг работник или служител. Отношенията между всички работници и служители, и между тях и ръководството на училището, почиват на принципите на колегиалност и взаимно уважение, в резултат от което в учебното заведение не са налице междуличностни конфликта и неразбирателство, както в личностен, така и в професионален план. Дори и в определени момента да са възниквали в известна степен по-остри противоречия между служители, по определени въпроси от професионален и поведенчески характер, незабавно са били полагани усилия същите да бъдат своевременно разрешавани, за да не прерастват в междуличностни конфликти и да не дават повод за трайно или преднамерено отрицателно отношение към определен работник/служител в училището.

Всъщност, в рамките на образователната институция по-скоро е налице основание други работници/служители да се чувстват засегнати от отрицателно отношение от страна на ищцата към тях, а не обратното. За това свидетелства доклад от ***на Комисията по етика в учебното заведение /вх. № ********/, и приложения към нея Протокол № ******г., от които е видно, че на ******г. Комисията е разгледала пет броя жалби против ищцата от страна на други работници/служители, въз основа на което е приела, че същата с поведението си е нарушила чл. 35 и чл. 41 от Етичния кодекс, третиращи дължимото й поведение като ***** и колега. Ако в исковата си молба ищцата има предвид тези жалби като проява на лично отношение към нея, очевидно е, че това не са прояви на преднамерено лично отношение към нея от страна на колегите й, тъй като жалбите са законова форма за повдигане на определени въпроси към ръководството или към колегиални органи на учебното заведение, които при разглеждането им са се оказали и основателни.

Всъщност, твърдението на ищцата за наличието на „специално отношение" към нея по никакъв начин не кореспондира с предмета на делото и по никакъв начин не следва въобще да бъде коментирано в настоящия казус, тъй като нито ищцата твърди, нито пък се установява от съдържанието на оспорената от нея заповед, така описаното от нея отношение на *****или на други служители на училището да е дало основание за налагане на дисциплинарното наказание „******", дори и такова отношение да е било налице. В уволнителната заповед са описани конкретни действия и/или бездействия на ищцата, които по обективното си съдържание покриват хипотези на дисциплинарни нарушения, даващи основание за налагане на дисциплинарно наказание, което пък при съвкупната преценка на тежестта им е определено именно в наложения със заповедта вид -         „**********". Всички те представляват обективни нарушения на трудовата дисциплина, които произтичат пряко от поведението на ищцата, а не от поведението или отношението на други работници/служители, или пък на *****на училището към нея.

Напълно неверни и неотносими към спора са и твърденията на ищцата за „ежедневното връчване на документи, издадени от *****на училището", както и твърдяното от нея „разпореждане веднага да ги подпише", „без да й се дава възможност да прочете текста на съответния документ", поради което тя твърди че не ги е подписвала. В процеса на възлагане и изпълнение на задълженията на ищцата като **** **** **** в ответното учебно заведение, действително се налага ежедневно да й бъдат предоставяни документи, работни материали, учебни планове, заповеди за възлагане и/или уточнение на конкретни задължения, свързани с изпълнение на работата й и т.н. Това обаче представлява част от ежедневните служебни взаимоотношения между работниците/служителите, от една страна, и ръководството на учебното заведение, от друга, без чието извършване е невъзможно да се осъществи въобще учебният процес. Ищцата действително отказвала да получава каквито и да било документи, от когото и да било в училището, дори и от свои колеги, с което нееднократно е създавала изключителни затруднения при администрирането и на учебния процес. Тя е заявявала отказите за получаване на документи преди въобще да й бъде обяснено какъв документ и по какъв повод й се връчва, дори и тогава, когато е ставало въпрос за документ, пряко касаещ осъществяваната от нея педагогическа дейност и работа с децата. Ищцата никога не е заявявала желание първо да прочете документите и тогава да ги подпише, а напротив-директно е заявявала, че няма да получи никакви документи, нито преди, нито след запознаване с тяхното съдържание.

В подкрепа на казаното, с отговора на исковата молба представя писмени документи, от които е видно, че ищцата е отказала да получи и подпише дори и справката за прието уведомление до НАП по чл. 62, ал. 5 от КТ за възстановяването й на работа след отмяна на предходната й заповед за дисциплинарно уволнение, както и на декларацията, че са й предоставени за запознаване правилника за вътрешния трудов ред, правилника за устройството и дейността на училището и Етичния кодекс на училищната общност. Същото се случва и с длъжностната й характеристика, със Заповед № ********., регламентираща задълженията на *****ите по време на свободните им часове, както и със Заповед № ************ г. относно начина на провеждане на свободни часове в училището.

Предвид на това, моли съда да приеме, че неполучаването на документи от страна на ищцата, включително и тези, описани в уволнителната заповед, съставени и връчени й във връзка с налагането на дисциплинарното наказание, не е резултат от целенасочени действия на ръководството или персонала на училището, а е резултат от трайното и последователно поведение на ищцата, изразяващо се в постоянни безмотивни откази да получи каквито и да било документи, предоставяни й в рамките на осъществяваната от нея дейност в училището. Въпреки безмотивните й откази да получава документи, почти във всички случаи на откази, документите, предназначени за нея, са й били прочитали на глас, поради което дори и при условията на отказ да ги получи, ищцата е била запозната с тяхното съдържание и е имала възможност да изрази становище или да оспори тяхното съдържание, ако не е била съгласна с него.

Категорично невярно е и твърдението на ищцата, че е била „умишлено тормозена, предизвиквана, обиждана...", както и че с нея са се отнасяли „като ненужен техен колега", а *** я е „дискриминирал по всякакъв повод, използвайки властта си и принуждавайки колеги по същия начин да се отнасят с нея".

*** на училището с никакви свои действия или бездействия не е проявявал каквито и да било форми на тормоз, предизвикване или обида спрямо ищцата. Всичките му действия са били извършвани изцяло на професионална и колегиална основа, всяко негово действие спрямо ищцата е било в рамките на професионалните му задължения като *** на учебно заведение, а всичко, което е изисквал като поведение от страна на ищцата, е било в качеството й на ***** и лице, отговорно за здравето, живота и образованието на децата, за които тя е била призвана да се грижи и да обучава. Отношението на *****към ищцата е било еднакво с това към останалите работници и служители в училището, а по какви критерии ищцата е възприела наличието на „специално" отношение към нея, е въпрос, който вероятно намира оправдан отговор само във възприятията на ищцата, тъй като не намира опора в нито един писмен документ.

Ако пък ищцата е почувствала наличието на „специално" отношение към нея от страна на нейни колеги, е следвало да сигнализира за това *****на училището, за да бъдат предприети съответните адекватни мерки за преодоляване на евентуални спорни ситуации във взаимоотношенията й с останалия персонал в училището. Такива сигнали до *****не са постъпвали, а резултатът от проверката на Районна Прокуратура Пловдив и РУО Пловдив, извършена по сигнал от самата *** Д., не сочи наличието на дискриминационно отношение на персонала спрямо нея, а напротив - коментира наличието на изключително колегиално и добро отношение на персонала с нея. Този факт е удостоверен и в приложеното по делото от самата ищца писмо от РУО Пловдив изх. № **************г., както и в протокола от извършената проверка на РУО - Пловдив вх. № **********г. по повод на същия сигнал, който прилага към отговора.

Напълно неотносими към спора са и останалите твърдения на ищцата - за наличието на жалба от *****към нея, по повод на която е образувано ч.н.д. № ****г„ за преднамерено повторно уволнение и т.н. Жалбата по ч.н.д. № ****г. касае конкретно заявени от страна на ищцата спрямо *****на училището публични клевети и обиди, съдържащи и обвинение в подправка на документи и кражба на нейни лични вещи от кабинета й, които са били изречени пред целия ***** екип. Този спор обаче по никакъв начин не е повлиял издаването на уволнителната заповед, тъй като същата е издадена изцяло въз основа на обективно установени реални нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищцата, с които същата е нарушила както конкретно посочените в заповедта правни норми, така и норми на поведение, които същата следва да има по отношение на ****, за които е призвана да се грижи и да обучава в изпълнение на възложените й трудови функции.

В исковата молба не се съдържат конкретни твърдения за незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание, поради което с отговора не могат да бъдат изложени други конкретни съображения за законосъобразност на оспорената заповед.

Моли съда да приеме, че е спазена процедурата за налагането на дисциплинарното наказание, като е дадена възможност на ищцата да даде обяснения по всяко едно от коментираните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина и да представи доказателства в подкрепа на такива обяснения. Всяко едно от исканията за даване на обяснения е било отказано да бъде получено, но е било прочетено на ищцата от лицата, които са направили опит да й го връчат, поради което тя е имала възможност да депозира обяснения или писмени документи по всеки отделен случай. Извършването на нарушенията е надлежно установено, посочена е и конкретната норма от конкретния нормативен акт, която е нарушена с извършването на съответното нарушение. Коментирана е и тежестта на нарушенията, с което е обосновано и налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.

С оглед на изложеното, неоснователни са и трите предявени от ищцата иска - както за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „*****", така и за връщането й на заеманата преди уволнението длъжност, така и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа. Уважаването или отхвърлянето на последните два иска е функция от законосъобразността или незаконосъобразността на извършеното уволнение, поради което моли, след като се установи законосъобразността на уволнението, да бъдат отхвърлени и исковете за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение, дори само на основание признаването на законосъобразността на уволнението, без да се изследва по същество основателността на другите два иска, респ. -размера на последния от тях. Моли съда да остави исковата молба без уважение, а атакуваната с нея заповед да остави в сила като законосъобразна и правилна, като присъди в полза на ответника и направените от него разноски в производството. Направени са доказателствени искания.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

         Не се спори между страните, че ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор на длъжността “*********”. Със Заповед № ***************** г. на *****на ответното училище, връчена при условията на отказ от страна на служителката, считано от 10.12.2018 г., трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ вр. с чл.190, ал.1, т.1, т.3, т.7 и чл.187, ал.1, т.1, пр.2, т.7, т.10 от КТ и Правилника за дейността на училището, Етичния кодекс на училищната общност в училището и длъжностната характеристика на служителя.

Ищецът не оспорва вменените му нарушения на трудовата дисциплина. Оспорва законосъобразността на уволнението, като твърди, че след възстановяването й на работа от съда след предходно уволнение, отношението на *****спрямо нея е дискриминационно и е целяло единствено прекратяване на трудовото правоотношение, като същият е използвал служебното си положение, за да настрои и ***** колектив против ищцата.

От разпита на св. А.  И. В. - ******** в ОУ „Петър Бонев“, се установи, че от ******* работи в ОУ „Петър Бонев“ като *******, познава ищцата отпреди това, защото е била неин *** по ***в трети или четвърти клас. Има изготвени графици и са поставени на видно място, за да могат ***** да се запознаят с тях. Доколкото знае, ******** ги изготвя, някои от тя ги изготвяла. Графици има и са поставени на видно място. Относно нарушенията, които е извършила *** Д., за да й бъде наложено най-тежкото нарушение „********“, тя заявява, че е св. на арогантно отношение от страна на ищцата към колегите, никаква екипност, никаква положителна атмосфера по време на учебните часове. Последният случай, на който аз била свидетел, бил през месец октомври, когато тя напуснала класната стая. Св. присъствала в класната стая, като установила, че тя не намира никакъв общ език с децата, няма положителна атмосфера, държи се грубо. По същия начин общува както с родителите,  така  и с колегите. Допълнително стресира обстановката в училището с грубото си отношение. Всеки път, когато свидетелката се опитвала да има нормален контакт, опира на остър камък и арогантно отношение към нея. Нейните отношения с нея са изцяло свързани с работата ми в училището като педагогически съветник. Имало детето, което редовно плачеше в часовете. Тя не намирала подход към него, детето стояло в коридора сам-само, без свидетелката да бъде потърсена или да бъде уведомен някой друг. Това го знаела по информация на родителите на детето. Детето е споделяло вкъщи, а и свидетелката разговаряла с него.  Детето е споделяло, че госпожата крещи в часовете, стресира ги допълнително. Детето сънува кошмари. Детето е на * години. Другият случай  бил през  месец октомври-ноември. Имало токов удар в района на училището. Слязла от третия етаж, където е кабинетът й, на първия етаж, за да види децата. Тогава видяла, че госпожа Д. напуснала класната стая по време на час. Няма информация къде е отишла. Освен С.Д., не знае да има друг ***, който е дисциплинарно уволнен в училището и след това да е върнат на работа по силата на съдебно решение.

Отрича да е осъществявала контакти или да коментира някаква сума с ищцата по повод явяването й в съда като св.

 Още през първата учебна година, когато започнала работа,  ***  година, тогава **** Д. била ***** *****на трети клас. Била викана  няколко пъти, за да разрешава различни ситуации. Там виждала липса на положителна атмосфера, създадена от нея и грубо отношение към учениците – хвърляне на тетрадки, децата не се подчинявали, защото тя се отнасяла към тях доста грубо. На първия педагогически съвет,  първият човек, който възразил за нейната работа, била госпожата, като през *** година коментирала, че не си върши добре работата,  защото не пуснала в нейния клас анкета за тормоза. Тя твърдяла, че пуснала анкета само в две паралелки, което не било истина. Тя тогава била *** на ** клас.

Въпросното дете, за което каза, че е плачело и е извеждано отвън, без намесата на адекватни мерки, след като ***та вече не е ****** на детето, то е преодоляло нещата, завършило първи клас успешно.

Не била ставала свидетел на дискриминационна отношение от страна на *****спрямо ищцата, по-скоро тя се държала грубо и по този начин отблъсквала всички останали. Преди началото на учебната *** година имало Педагогически съвет, който *** Д. напуснала без разрешение, но това не е единствената ситуация, в която тя напуска П. съвет. Тя напуска много често, когато има П. съвет, когато се обсъжда нещо, тя така действа. Конкретната причина е, че не е съгласна с нещо. Тя влиза винаги в спор, започва да спори, не чува другата гледната точка, смята, че светът трябва да се движи около нея, тя така действа спрямо другите колеги. За конкретния П. съвет, в който *** *** И. размахвал една папка през 5-10 м маса пред очите на С.Д., в който директорът твърди, че *** го е обиждала, не била видяла. Спомня  си, когато тя обидила *** И. в  началото на учебната *** година.

От разпита на св.Е.Р. К. - ******* в ОУ „Петър Бонев“, се установи, че работи в училището от ** години  на тази длъжност, а в училището - от ** години.  Познава ищцата от *** години,  живеят на една улица, тя живее сама със сина си в бащината й къща. Познава я като конфликтна личност. В последните години тази конфликтна личност се превръща в агресивна. В началото на месец *** има поправителна сесия за ученици, които са на самостоятелна форма на обучение.  Имало изпълнения от нейна страна,  на *** година със заповед й било възложено да изпълнява квесторство на изпит. Изпитите били два, един от 9,00 часа, а вторият от 13.00 часа или от 10,00 часа или 12.00 часа. Тогава госпожата не се явила на втория изпит, не желаела да си изпълни задълженията. Тя не си изпълнила заповедта, не се явила на изпита, била уведомена, има положен подпис,  още по времето, когато започва работа на ***. С колежката й обяснили, че тя си е положила подписа и не трябва да възпрепятства работата, но тя категорично отказала. Казала, че за първия изпит е запозната и си е положила подписа, но за втория са фалшифицирали подписа й, не била същата заповед, която е подписала. Била на работа на първия изпит. Двата изпита са разпоредени в една заповед, в една последователност. Същия ден, ***. имало Педагогически съвет. На следващия ден, свидетелката била в канцеларията, когато тя дошла и поискала да й бъде разрешен платен годишен отпуск за 05.09. и 07.09., т.е. същия ден искала да й бъде разрешен отпуск за самия ден. Отпускът не й бил разрешен, защото била квестор в същото време на изпит. Тя не останала на работа, напуснала самоволно с викове, с крясъци.

Бил й разрешен отпуск само за ***., но не и за ***., когато имала служебни ангажименти.

Тя извършвала всекидневни нарушения. След учебните часове напускала учебното заведение, не си предавала децата на родителите, оставяла ги сами. Случвало се редовно, тя не си изпълнила задълженията  на ***, тя трябвало да напусне в 14.00 часа, когато всички деца са предадени на родителите и са напуснали училището.

На *** г. свидетелката била потърпевша. Отишла повторно в същия ден след приключване на учебните занятия на *** Д.. Било след 12,20-12,30 часа, за да връчи покана на *** Д. като *** на Етичната комисия да се яви на поредното заседание във връзка с жалба на колеги за нейното поведение. Влязла в стаята, не очаквала такова поведение от нея, носила папки и документи, които трябвало да даде. Тя агресивно се нахвърлила върху нея и й казала: „Хайде сега, цял ден ме преследваш. Дай да видя за какво си дошла. Дай ми поканата“. Сграбчила нещата, опитала се да я заключи в стаята. В стаята имало две деца, за които свидетелката повече за тях се притеснила, отколкото за себе си, за да не стане нещо. Тя започнала да бута, агресивно да блъска, имало свидетели, помогнали й да излезе от стаята,  ***, която била в коридора – *** А. и една от ч.. Свидетелката не се почувствала добре, била вдигнала кръвно, отишла разтреперана в *****ската стая, всички колеги са свидетели на това. Госпожата взела и скъсала поканата и свидетелката не могла да я връчи.  При  опити да й се връчат документи, включително и други искания за даване на обяснения във връзка с дисциплинарни нарушения, винаги са връчвани в *****ската стая от ***. Свидетелката присъствала в *****ската стая при връчването и винаги било четено, това което й се връчва – заповедта и искането за даване на обяснения, но тя винаги казвала: „Сега нищо няма да подпиша.“ или  „Махай ми се с твоите глупости и вашите измишльотини“. Винаги отказвала да подпише това, което ***** се е опитвал да й връчи и се е държала агресивно.

Нямало е дискриминационно отношение към нея от страна на *****или от други колеги. Всички са се опитвали всячески да й помогнат, да й окажат помощ и съдействие, никога не е имало разделение към нея. Винаги се опитвали да й обяснят, когато й се връчват някакви документи, но тя отговаряла: „Сега не мога, в почивка съм, ще се обадя на ***“ .

През целия й професионален живот е била конфликтна, няма човек, с който да не е влязла в конфликт. Такава е била с *****и, с родители, с помощен персонал. Настройва се срещу всеки, който й помага, затова колегите започнали да се отдръпват от нея и да я отбягват. Агресията й се изразява като примерно нейното поведение спрямо св., обидите, които нанася, тряскането на бюрото пред ученици. При инцидента със св., учениците  били в *** клас.

След възстановяване на ищцата на работа през ***на *** година имало методично обединение на началните *****и,  споделят, събират се, правят се сбирки, на които госпожата не е присъствала. Всеки ден *****ите се събират, тя знае кой е *** на методичното обединение. *** Т. Н., *** на методичното обединение, е човекът, който може да й помогне, тя е човекът, който непрекъснато бил до нея.

Св. заяви, че не знае поради каква причина С.Д. напуска училище, тя напуска самоволно. Не била съобщила причина от семеен характер, поради която напуска.

Не знаела за здравословен проблем на сина на ищцата. За конкретния изпит, на който ищцата не присъствала, знаела, че имало смърт в семейството й, но смъртта била през месец ***, а не през ***.

Ищцата самоволно напускала училище и не съобщавала къде отива. Същия ден родителят бил отвън, бил дошъл да си забере децата и станал свидетел на нейното поведение. Не знае за случаи, в които *** Д. да е водила децата в дома им.

От разпита на св.М. Д. З. - *** в училището, се установи, че тази година ще й бъде *** учебна година, откакто работи в училището. Познава ищцата от училище, отпреди това  не я познавала. При провеждането на изпит на *** г. *** отказала, защото вече е била. Свидетелката й обяснила, че трябва да се яви, а нейното обяснение било, че се е явила вече сутринта. Следобед, след приключване на изпитите, имало Педагогически съвет. Тя влезнала за малко, след това излязла и повече не се върнала,  не обяснила нищо. На *** *** Д. била ***. Всички *****и, не само ***, имат дежурства, важат за цялата учебна година, по време на междучасията и когато имат свободни часове. *** Д. редовно не си изпълнявала дежурствата. На *** г. имало работна среща за изготвяне на графици, след учебните часове, в рамките на работното време, ***, обсъждали графици за класните и контролните за предстоящата година. *** Д. не присъствала, била уведомена, всички били уведомени. Пренасяли си информацията. Тя била уведомена, защото свидетелката била в коридора. Т. Н. ги информирала, която е ***.

Тя перманентно напуска работното място през работно време.  Преди да приключи работното време в 14.00 часа, тя напуска работното място преди това. Миналата година свидетелката била на *** клас ***. *** Д. била  ***** *****на ***клас. В задълженията им влиза да изчакат родителите и да предадат децата,  петият  час приключва около 12.10 часа и тя си тръгвала.

На *** г. имало инцидент с *** К., ***. Св. не присъствала, но тя се качила  в ***** стая, била силно притеснена. Обяснила, че *** Д. я е нападнала, когато е искала да й връчи покана за Етичната комисия, но тя я е скъсала, дръпнала я от ръцете й. При връчване на документи от страна на *****или други колеги, тя никога не ги подписва, без значение,  дали е заповед или друг документ, не ги подписва. Казва:  „Няма да подпиша нищо“.  На всички им се обяснява за какво е тази заповед, запознават се с нея, тогава си слагат подписа. Всички се държат колегиално един към друг. Св. се срещнала с нея, когато я върнали на работа, имала лично отношение към нея, без дори да я познава.  Не била обърнала внимание, дали отказът на *** Д. да подпише и приеме документи предизвиква някаква реакция от страна на ръководството на училището.

На *** г., в 12:40 часа, след приключване на петия час в 12.10. свидетелката била в коридора. Установила, че *** Д. я няма в учебната стая и се качила да информира *** К..

Изискване на училищата е да се наблюдават коридорите, входа и изхода на училището. Мониторът се намира в кабинета на ***. Класната стая, в която работи, се намира на същия етаж,  на който се намира стаята на *** Д., през няколко стаи. Нейната класна стая е първата по коридора, св задължително минава през нейната класна стая. Не е имало поръчение да направи проверка. След приключване на учебните часове има право да обикаля. Когато минала, стаята била отворена, нямало я и в ***** стая.

Присъствала на разговор между С.Д. и М. Ш. на *** г. При този разговор в присъствието на св, нямало думи от страна на М. Ш. към С.Д., че е „ненормалница“.

М. Ш. е на длъжност „*****************************

Съдът кредитира показанията на разпитаните св. като логични, последователни, съответни на събраните писмени доказателства и едни на други, както и основани на преки впечатления, макар същите да са заинтересовани предвид служебната зависимост на свидетелите от *****на ответното училище.

От показанията на свидетелите, както и от писмените доказателства, неоспорени от ищцата, се установява, че на процесните дати ищцата е извършила вменените й нарушения на трудовата дисциплина, които по същество не се отричат от нея. За напускане на работното си място на 05.09.2018 г., след получен отказ да й се разреши платен годишен отпуск, ищцата заявява, че е придружавала сина на лекарски преглед, за което са представени два амбулаторни листа. От разпита на св.К. не се установи ищцата да е посочила причина за необходимостта от отпуск, а именно придружаване на сина й на *** преглед. Следва да се посочи, че в посочената хипотеза осигурените лица имат право на отпуск, разрешен от медицинските власти, като липсват доказателства в подкрепа на твърдението на ищцата, че такъв й е отказан поради изчерпване на броя дни за временна неработоспособност за годината.

За неявяване на втория изпит на 04.09.2018 г. в качеството на квестор ищцата заявява, че е имало смърт в семейството й, но самата тя заявява в исковата молба, че съпругът й е *** на ***** г., т.е. в период от около четири месеца преди тази дата.

За упражнено спрямо нея от страна на *****и на останалите *****и негативно отношение или неравно третиране, по делото не бяха събрани доказателства. От разпита на всички свидетели се установи, че конфликти в училището действително има, но техен инициатор е именно ищцата, която проявявала негативно отношение спрямо колегите си.

Подадената от нея до Районна прокуратура – Пловдив жалба в тази насока била изпратена на Регионалното управление на образованието – Пловдив, а от проведената от тях проверка се установява, че е налице проблем, който следва да бъде взет предвид при планиране на квалификационните форми, отнасящи се до отношенията ***** – ***** – ръководител. Посочено е, че изцяло в правомощията на *****на училището е предприемане на действия за стабилизиране и уравновесяване на отношенията в работния екип. В писмените бележки ищцата навежда съображения, че директорът не е изпълнил дадените препоръки и задълженията си в тази насока, уредени в 38  и чл.40 от Етичния кодекс, чл.22, т.1, глава ІV от ПВТР. Умело настройвал колектива срещу ищцата и нарушавал задълженията си по т.2 от Раздел ХІV от Етичния кодекс. Не се опитал да й помогне при връщането й на работа, което задължение произтича от чл.22, т.1 от Раздел ІV от ПВТР.

Съдът не споделя тези възражения, тъй като се установи от разпита на св.К., че методическа помощ и ръководство ищцата можела да получи от председателя на методичното обединение, но ищцата никога не се явява на техните събирания, въпреки че била уведомена за тях. Установи се от разпита на същата свидетелка, че колегите се опитали да й помогнат в началото, но тя била конфликтна и те се отдръпнали от нея и започнали да я отбягват. С оглед изложеното, съдът намира, че отношението на ищцата към колегите й и ръководството на училището се явяват в основата на възникналите конфликти, а не неравното третиране от страна на *****на училището.

Не се възприема и възражението на ищцата, че на същата не са били надлежно връчени искания за обяснения, тъй като първо били изготвяни протоколите за отказ да получи исканията, а след това – самите искания. За сочените твърдения липсват доказателства по делото. Липсва пречка отказът на работника или служителя да получи съответен документ да бъде удостоверен от свидетели, като бъде съставен протокол за отказа, а те не положат подпис върху самия документ. С представените протоколи / л.49, 52, 57,67, 70, 81 от делото/ се установява, че ищцата е отказвала да получи исканията за даване на устни или писмени обяснения по конкретните нарушения на трудовата дисциплина, за които е наказана с процесната заповед. От разпита на свидетелите се установи, че тя по правило отказвала да получи каквито и да е документи, връчвани от *****или заместник – *****на училището.  Предвид изложените съображения, съдът намира, че процедурата по чл.193 от КТ е спазена, като ищцата не е дала обяснения и не е била изслушана по нейна вина, поради което и е налице хипотезата, уредена в разпоредбата на чл.193, ал.3 от КТ.

По отношение на тежестта на наложеното наказание, съдът намира, че същата е съобразена с тежестта на констатираните нарушения. Налице е неколкократно преждевременно напускане на работното място от ищцата, преди децата да са напуснали учебното заведение след края на учебния процес. Предвид ниската им възраст и оставянето им без надзор, нарушенията се явяват изключително тежки. Законодателят последователно провежда изискване за надзор върху малолетните от страна на родители, възпитатели, ***** и други лица, на които са поверени грижи върху децата, като е предвидил санкции при неизпълнението на задълженията на тези лица. Оставянето им без надзор може да доведе до фатални последици, вкл. настъпване на наранявания, несъвместими с живота, които случаи зачестиха в обществото в последните години. Нарастването на агресията в училище е обезпокоителна тенденция, като именно за предотвратяването й е предвиден надзор от страна на *****ите. Липсата му би могла да доведе и до неволни наранявания на децата. Именно с оглед ниската им възраст, нарушението се явява изключително тежко, тъй като оставени без надзор, същите могат да напуснат без придружител учебното заведение, което също ги поставя в риск.

Изключително тежко се явява и нарушението на Етичния кодекс, изразило се в грубо блъскане и дърпане на св.К., както и опитът на ищцата да я заключи с класната стая, тъй като инцидентът се е разиграл пред очите на две невръстни деца, които също са щели да бъдат заключени в класната стая от своята *****. Соченото поведение на ищцата се явява непростимо и в разрез както с морални – етичните правила, залегнали в Етичния кодекс, така и с общочовешките ценности, както и с длъжностното й качество. ***** следва да съблюдава такова поведение пред своите ученици, с което да се явява пример за подражание, като в случая примерът се явява ярко отрицателен, с проява на агресия и арогантно държание.

Сочените нарушения, ведно с останалите нарушения на трудовата дисциплина, които създават затруднения в работата на училището – неявяване на изпит в качеството на квестор, самоволно напускане на педагогически съвет, напускане на училището без разрешен отпуск, неявяване на съвет за обсъждане на графици на началните *****, обосновават по тежест наложеното най – тежко дисциплинарно наказание. В тази насока не се възприемат възраженията на ищцата, че отношението на колегите й било негативно и това предизвиквало ответна реакция, тъй като нарушенията, за които й е наложено наказание, нямат отношение към атмосферата в работния колектив.

Процесната уволнителна заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на нормативно установената процедура, като заповедта е издадена в преклузивния срок, уреден в чл.194 от КТ и съдържа реквизитите, посочени в разпоредбата на чл.195 от КТ. Ето защо, съдът намира, че уволнението на соченото правно основание се явява законосъобразно, като заповедта отговаря на законовите изисквания за съдържание, налице е съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението, поради което и искът следва да се отхвърли като неоснователен. С оглед отхвърляне на главния иск, следва да се отхвърлят и исковете по чл.344, ал.1, т.2 и 3 от КТ като неоснователни.

Ищецът претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, но предвид изхода на делото разноски не следва да му бъдат присъдени. Ответникът претендира разноски, като на основание чл.78, ал.3 от ГПК на същия следва да се присъдят такива в размер на 620лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.

         Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                                  РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Г.Д., ЕГН: ********** ***. „М. Х.“ №**, против Основно училище „Петър Бонев", БУЛСТАТ: 000453335, с адрес гр. Перущица, ул. „Христо Ботев" №7 искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр. с чл.225, ал.1 от Кодекса на труда вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № ************** г. на *****на училището, с която на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ вр. с чл.190, ал.1, т.1, т.3, т.7 и чл.187, ал.1, т.1, пр.2, т.7, т.10 от КТ и Правилника за дейността на училището, Етичния кодекс на училищната общност в училището и длъжностната характеристика на служителя, считано от ***** г., е наложено дисциплинарно наказание „******“ и е прекратено трудовото правоотношение със С.Г.Д., както и иска за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както и за присъждане на обезщетение за оставане без работа в периода 11.12.2018 г. до 11.06.2019 г. в размер на 5794,44лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и за заплащане на разноски, като неоснователни.

         ОСЪЖДА С.Г.Д., ЕГН: ********** ***. „М. Х.“ №**, да заплати на Основно училище „Петър Бонев", БУЛСТАТ: 000453335, с адрес гр. Перущица, ул. „Христо Ботев" №7, сумата от 620лв./шестстотин и двадесет лева/ - разноски.

 

         Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок, считано от 03.09.2019 г., като препис от същото се връчи на страните.

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова

 

Вярно с оригинала!

КЯ