Гражданско дело 231/2019 - Решение - 30-07-2019

Решение по Гражданско дело 231/2019г.

     

     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 3231

гр. Пловдив, 30.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на пети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 231 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

         Оразувано е по искова молба от „Ринекс Революшън“ ООД срещу В.П.П. за присъждане на неустойка по договор за посредничество от ***. в размер на 4107 лева.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за посредничество от ***., по силата на който ответникът е възложил на ищеца срещу възнаграждение да продаде собствения му недвижим имот, представляващ жилище – апартамент, находящо се в ***В договора е уговорено възнаграждение в полза на ищеца – посредник в размер на 2.5 % от продажната цена на имота. В т.8.1. от договора е уговорено, че при забава плащането на част или цялото възнаграждение от клиента се дължи неустойка в размер на 1 % на ден от дължимата сума, а при забава на плащането повече от месец или ако продавачът продаде имота без посредничеството на посредника, неустойката е в размер на 5 % от продажната цена. При извършена справка в Служба по вписвания ищецът установил, че ответникът е продал недвижимия имот, за който бил сключен договора за посредничество за сумата от 42 000 евро, като не бил заплатил възнаграждение на посредника. Счита, че са налице и двете хипотези предвидени в т.8.1 от договора, като се претендира неустойка в размер на 5% от продажната цена в размер на 4107 лева., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 07.01.2019 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Оспорва се иска по допустимост, счита че заявената правна квалификация от ищеца по чл.124, ал.1 ГПК не съответства на петитума, който е осъдителен. Счита, че е недопустима претенция за акцесорно вземане, каквото е вземането за неустойка, при липса на претенция за главното вземане – за възнаграждение. Оспорва се и основателността на иска, счита че договорът е нищожен поради липса на воля, доколкото направеното волеизявление не съответства на действителната воля на ответника. Същият не е знаел, че подписва договор, считал е че подписва протокол за оглед. Твърди се, че подписът положен в договора за ищеца, не е поставен от неговия У., поради което не е налице валидно сключен договор. Счита, че не дължи неустойка, на първо място защото не дължи възнаграждение, доколкото ищецът не е извършил каквато и да било работа по договора и във връзка с него. Счита, че клаузата за неустойка при продажба на имота без посредничеството на посредника е нищожна, поради противоречие със закона, липса на основание, клаузата била неравноправна и противоречала на добрите нрави. Иска се отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на иска

Съдът не споделя възражението на ответникът, че предявеният иск е недопустим, доколкото като правна квалификация в исковата молба е посочена разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, като за установителен иск, а с петитума се претендира осъждане на ответника. Определянето на правната квалификация на предявения иск е дейност на съда, а не на страната. Съдът определя правната квалификация с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и заявения петитум. Грешно посочената правна квалификация от ищеца не води до недопустимост на иска. Недвусмислено в исковата молба се търси присъждане на парични суми, дължими по договор. Съдът не споделя и възражението на ответникът, че е недопустим акцесорен иск за неустойка без да се претендира главното вземане за възнаграждение. В случая неустойката обезпечава конкретно задължение на клиента по договора, а именно да не продава имота без посредничеството на посредника. В открито съдебно заседание ищецът уточнява, че претенцията му не е за неустойка за неизпълнение на задължението на ответника по договора за посредничество за заплащане на възнаграждение, а се претендира неустойка за неизпълнение на договорното задължение на ответника да не продава имота, предмет на договора. Отделно от това акцесорните вземания имат своя самостоятелен характер и могат да се предявяват и самостоятелно без да се предявява иск за главното вземане, което няма да води до недопустимост на така предявен иск.

По същество на иска  

   Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.92, ал.1 ЗЗД.

   За да бъдат уважени така предявения иск ищецът следва, да установи, валидно сключен договор за посредничество между страните, в който е уговорена клауза неустойка в случай, че продавачът продаде имота без посредничеството на посредника, размерът на вземането си, изискуемост на вземането.  В тежест на ответника е да докаже възраженията си за нищожност на договора и клаузата за неустойка.

Видно от приложен по делото Ексклузивен договор за посредничество от ***. /л.6/ ответникът В.П.П., в качеството си на Възложите е възложил на ищеца „Ринекс Революшън“ ООД, в качеството на посредник да осъществява посредничество при продажба на следния недвижим имот – двустаен апартамент, находящ се в *** с продажна цена в размер на 42 000 евро. В чл.8.1 от договора е предвидено в случай че продавачът /възложител по договора/ продаде имота без посредничеството на Посредника, Възложителят дължи неустойка в размер на 5 % от продажната цена, посочена в договора.

Безспорно между страните е, че подписът положен за „Ринекс Революшън“  ООД под договора не е положен от у. на дружеството. Независимо от това, договорът не е недействителен, доколкото съгласно чл.301 ТЗ когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В настоящия случай не само търговеца „Ринекс Революшън“  ООД не се е противопоставил, но и с подаването на исковата молба категорично дава заявка, че приема и потвърждава сключения договор. Наред с това на недействителност на посоченото основание може да се позовава единствено ненадлежно представлявания, а не другата страна по договора.

Безспорно между страните е, че подписът за Възложител по договора и изписването на имената са положени от ответника В.П..

В тази връзка ответникът оспорва съдържанието на договора, като заявява, че не е имал воля да подпише договор, а протокол за оглед.

Съгласно чл.164, ал.1, т.6 ГПК са недопустими свидетелски показания за опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ, какъвто е процесният договор. Действително със свидетелски показания може да бъде установявано каква е била действителната воля на страните, но в случаите когато е безспорно наличието на договорното правоотношение, и се цели установяване на конкретни уговорки по договора, или когато се цели установяване на симулация, при наличие на писмено доказателство, изходящо от другата страна, каквато в случая не се твърди. Свидетелски показания в хипотезата на чл.164, ал.1, т.6 ГПК са допустими единствено със съгласието на другата страна – чл.164, ал.2 ГПК.

Предвид изложеното съдът счита, че не следва да бъдат обсъждани свидетелските показания на с. Р. П. П./протокол от о.с.з. 05.07.2019 г. л.43/, доколкото с тях се цели опровергаване на съдържанието на частен документ, изходящ от ответника, а именно, установяване на изгоден за него факт, че не искал да се задължава по договор за посредничество, а считал, че подписва протокол за оглед. Идеята на чл.164, ал.1, т. 6 ГПК е да не се допуска лицето направило от външна страна определено изявление, в случая, че се задължава по договор за посредничество, да опровергава съдържанието му със свидетели. Ищецът не е дал и изрично съгласие да бъде разпитан свидетел за посочените обстоятелства.

Наред с това процесният договор от външна страна не въвежда в заблуждение какъв е документа. На първата страница с едри букви е записано Ексклузивен договор за посредничество. Редно е, лицето което подписва даден документ, преди да го подпише да се запознае със съдържанието му. Полагането на подписа под документа свидетелства, че подписващият се е запознал с съдържанието на документа и го приема.

Предвид изложено съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че процесният договор е нищожен поради липса на воля за сключването му. Подписът положен под договора безспорно е положен от ответника, като съдът приема, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за посредничество /поръчка/.

Видно от представения по делото нотариален акт /л.8/ ответникът е продал имота, предмет на договора, като е безспорно, че имота е продаден без съдействието и посредничеството на Посредника – ищец по делото, поради което е налице неизпълнение на договорно задължение на ответника, което активира неустойката по чл.8.1 от договора, в която е предвидено, че в случай че продавачът продаде имота без посредничеството на Посредника, Възложителят дължи неустойка в размер на 5 % от продажната цена, посочена в договора.

Съдът не споделя възражението на ответника, че неустойката е недействителна поради липса на основание. Основанието е ясно посочено, неизпълнение на договорно задължение, конкретно посочено. Съдът не споделя и възражението на ответника, че неустойката противоречи на закона, доколкото липсва конкретна правна норма, на която неустойката да противоречи.

Съдът споделя, обаче, възражението на ответника, че така предвидената неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

  Така предвидената клауза за неустойка е предназначена да санкционира Възложителя за виновното неспазване на договорното задължение, като не се държи сметка за изпълнение на насрещното задължение на посредника и за настъпването на вреди за него. Неустойка се дължи, дори и Посредникът да не е извършил каквато и да било работа във връзка с договора.   Предварителното уговаряне на неустойка в размер двоен на възнаграждението, което Посредника би получил при изпълнение на своето главно задължение по договора, а именно с негово посредничество да се продаде имота противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Подобна неустойка цели да санкционира ответника и то в противоречащи на добрите нрави размери. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на посредника за сметка на възложителя, дори и при липса на извършена работа от Посредника, което е в разрез с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона.

  Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 8.1 от договора.

Ето защо претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение да не продава имота, предмет на договора без посредничеството на Посредника в размер на 4107 лева ще се отхвърли изцяло, поради противоречието на клаузата от процесния договор на добрите нрави.

Останалите събрани по делото доказателство, съдът счита за не необходимо да обсъжда, доколкото няма да доведат да изясняване на предмета на делото.

       По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски се пораждат за ответника, който е направил своевременно искане за присъждане на такива. Ответникът доказа разноски в размер на 600 лева – платено адвокатско възнаграждение, видно от договор за правна защита и съдействие, в който се съдържа разписка за платена сума /л.33/, които следва да му бъдат присъдени в пълен размер.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

Р Е Ш И:

      ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ринекс Революшън“ ООД, ЕИК 203303595, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Обеля“, бл.208, вх.Г, ет.4, ап.74, представлявано от И. Я.– У. срещу В.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** осъдителен иск с правна квалификация чл.92, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата в размер на 4107 лева, представляваща неустойка по чл.8.1 от  ексклузивен договор за посредничество от ***. в размер на 5 % от посочената в договора продажна цена за неизпълнение на договорно задължение да не се продава имота, предмет на договора без посредничеството на Посредника.

    ОСЪЖДА „Ринекс Революшън“ ООД, ЕИК 203303595, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Обеля“, бл.208, вх.Г, ет.4, ап.74, представлявано от И. Я.– У. ДА ЗАПЛАТИ на В.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 600 лева – разноски в производството за платено адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

        Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

В.С.