Гражданско дело 2220/2019 - Решение - 26-09-2019

Решение по Гражданско дело 2220/2019г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 3551                           26.09.2019 година                     град Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

 

при участието на секретаря Радка Цекова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2220 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът Д.И.М., ЕГН ********** *** е предявил против „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: град София, район „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, представлявано от *** Р.И.М.- Т.  иск за приемане на установено, че  не дължи сумата от 1006,94 лева по договор за потребителски кредит от *** г., сключен с „Юробанк България“ АД.

В исковата молба се твърди, че между „Юробанк България“ АД и ищецът Д. М. бил сключен договор за потребителски кредит на  *** г., по силата на който ищецът получил в заем сумата от 1349 лева.

Твърди се, че бил определен годишен процент на разходите от 33,18%, като общо дължимата сума по договора била в размер на 1698,22 лева, която следвало да бъде върната с плащането на 19 месечни вноски, вяска в размер на 89,38 лева.

С договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 18.01.2016 г. „Юробанк България“ АД продала на ответника вземанията си по посочения договор, като според ответникът дължимата сумата по договора била 1006,94 лв., в която се включвала неплатена главница от 529,37 лв., неплатена законна лихва от 92,57 лв. и разходи в размер на 385 лв.

Твърди се, че не се дължат тези суми, тъй като същите били погасени по давност. Навеждат се доводи, че давността започнала да тече от 29.06.2010 г., на която дата бил настъпил падежът на последната вноска. Считано от тази дата е започнала да тече погасителната давност както за главницата, така и за лихвите. Претендира разноски.

 В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който не признава предявения иск. Твърди, че правните последици на погасителната давност настъпват само ако задълженото лице изрази изрично воля да се ползва от тях. В тази връзка моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XVIII- ти гр. състав, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

По делото се установява от приетите писмени доказателства, че между „Юробанк И еф джи България” АД /сега Юробанк  България АД/ и ответникът е бил сключен Договор за кредит от *** г. за сумата в размер на 1349 лв., който М. е следвало да погаси  на 19 месечни вноски.

Представен е и договор за цесия от 18,01,2016 г., сключени между ответното дружество “Еос Матрикс” ЕООД и „Юробанк България” АД, по силата на които задълженията на ищеца, произтичащи от процесния договор са изкупени от ответника.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

От представения договор кредит от 29,11,2008 г., се установи наличието на възникнало договорно правоотношение между ищеца и „Юробанк България” АД по силата, на което банката е предоставила на ищеца заем от 1349 лева,  който ответникът следва да върне на 19 месечни вноски.

По отношение  на процесното вземане следва да намери приложение общата петгодишна погасителна давност, уредена в нормата на чл.110 ЗЗД. Съгласно решение №28 от 05.04.2012г. по гр.д.№523 от 2011г.,ІІІ г.о. задълженията по договор за кридит/заем не са такива за периодичен платеж. Задължението е неделимо и дори договореното връщане на кредита/заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи,а представлява частични плащания по договора , поради което е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД предвижда, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Последното вноска по кредита е на 29,06,2010 г.  Следователно към 06,02,2019 г. – датата на подаване на исковата молба давността вече е била изтекла по отношение на главницата по кредита. Разпоредбата на чл. 119 ЗЗД предвижда, че с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.

В заключение, следва с решението да се признае за установено, че търсените от ответника вземания не се дължат поради изтекла давност.

      

 

По отношение на разноските:

Предвид изхода от спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за  настоящото производство, които са направени, а именно  внесена държавна такса в размер на 50 лева, 5 лева за съдебно удостоверение.

Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие адвокат Д. *** се е ангажирала да представляват по делото ищеца М. безплатно при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Заявената претенция е изцяло уважена, като на основание чл. 38, ал. 2 ЗА при предоставена безплатна помощ в полза на страна адвокатът, предоставил правна помощ има право на възнаграждение от насрещната страна, чието размер се определя по реда на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение /Наредбата/. С оглед на цялостното уважаване на предявения иск адвокатът, извършили процесуално представителство на ищеца по делото, има право на възнаграждение в размер на 300 лв. според материалния интерес /чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата/. Поради това тази сума ще следва да се възложи за заплащане на ответника в полза на адвокат Б..

 

Поради изложеното, съдът

 

                                                           Р Е Ш И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: град София, район „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, представлявано от *** Р.И.М.- Т., че Д.И.М., ЕГН ********** *** не дължи сумата от 1006,94 лева по договор за потребителски кредит от *** г. сключен с „Юробанк България“ АД.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: град София, район „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, представлявано от *** Р.И.М.- Т., да заплати на Д.И.М., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 55 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: град София, район „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, представлявано от *** Р.И.М.- Т., да заплати на Д. ***,  сума от 300 лева -адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.  

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

   

                                                            СЪДИЯ :/П/

 

Вярно с оригинала!

ДГ