Гражданско дело 2054/2019 - Решение - 08-07-2019

Решение по Гражданско дело 2054/2019г.

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  2871

08.07.2019  година, град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на седми юни две хиляди и деветнадесета година, в състав

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2054 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск за признаването за установено в отношенията между страните, че Б. С. Х. не дължи на „ЕВН България топлофикация” ЕАД следните суми: 637.47 лева главница, 46.18 лева- мораторна лихва.

Ищцата твърди, че срещу нея е издаден изпълнителен лист на основание влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18754/2013г. на ПРС за посочените по-горе суми, заедно със законната лихва и разноските. За събирането им било образувано изпълнително дело № *****. Твърди, че по производството били извършени плащания, с които били погасени разноски и част от вземанията, извън процесните. На 07.06.2016г. изпълнителното дело били присъединено към изп. д. № *****. Твърди, че процесните вземания са се погасили поради изтичане на предвидения в закона давностен срок. Иска да се установи, че не дължи посочените по- горе суми. Претендира разноски.  

В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Прави се възражения за недопустимост на производството поради плащане на част от задълженията и за неоснователност поради същите съображения. Счита, че изпълнителното дело не е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, предвид оправомощаването на ЧСИ по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ и извършваните изпълнителни действия. Твърди, че частичните плащания и присъединяването на изпълнителното дело към друго производство също прескъсват давностния срок и срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Акцентира върху извършени през периода изпълнителни действия- опис на движими вещи, изпращането на ПДИ, присъединяването и предприемането на изпълнителни способи през 2017 и 2018 г.  Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            За процесните суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18754/2013г. на ПРС в полза на ответника срещу ищцата. Заповедта е връчена на 04.12.2013г., от нейна страна не е постъпило възражение и е влязла в сила на 19.12.2018г.. Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист от 21.01.2014г. Със стабилизирането на заповедта се е преклудирала възможността на длъжника да оспорва задълженията с възражения, които е могла да релевира преди изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Предвид изискуемостта на задълженията от 19.12.2013г. е започнал да тече нов давностен срок.   

            От приложеното по делото изпълнително дело *****, се установява, че на 27.02.2014г. ответникът е подал молба за образуването на изпълнително производство по издадения лист, като е направено възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. По самото дело са извършени редица справки за имуществото на длъжника, изпратена е покана за доброволно изпълнение от 17.03.2014г. и е насрочен е опис на движими вещи в дома й. След тези документи са приложени множество платежни нареждания, с които се погасяват задължения по различни изпълнителни дела вкл. процесното № *****. Насрочен е нов опис на движими вещи на 11.09.2015г., като съобщението е връчено на същата дава. Следват нови преводни нареждания за плащане на суми, като липсват данни предприетото изпълнение да е доведено докрай. На 07.06.2016г. е подадена молба за присъединяване на изл. д. № *****., на която е поставена резолюция „Да!“. Следват още преводни нареждания и молба от 02.10.2017г., с която е поискано налагане на запор. То обаче не е довело до прекъсване на давностния срок, защото към този момент погасителната давност вече е била изтекла.

            С молбата за образуване на изпълнително производство взискателят е възложил на ЧСИ да определя начина на изпълнението, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Това обстоятелство обаче не го освобождава от задължението да движи производството и да следи неговото развитие. При наличието на подобно упълномощаване съдът намира, че срокът по чл. 433, т. 8 ГПК, би могъл да се прекъсва със всяко изпълнително действие, което ЧСИ реши да предприеме в изпълнение на възложените му правомощия. Така ЧСИ е пристъпил на два пъти към опис на движими вещи в дома на длъжника- на 17.03.2014 и на 11.09.2015г. Те обаче не са прекъснали давността, защото не са доведени докрай. Въпреки надлежното уведомяване на длъжника, не е направено посещение и не е извършен опис, като по това изпълнително дело няма данни за точните причини довели до изоставянето на действията. В действителност има последващи плащания, но те не погасяват цялото задължение и взискателят е имал интерес от извършването им, тъй като с тях е щял да обезпечи изпълнението- чл.  450, ал. 1 ГПК.   

            В т.10 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че  при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно- с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

            В настоящият случай, насрочените описи на движими вещи не могат да се приемат за валидни действия по изпълнението, защото не са били доведени докрай, без да се установяват конкретни пречки за това, като липсват и данни за внасяне от страна на взискателя на дължими авансови такси и разноски. В този смисъл е и цитираното тълкувателно решение. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на длъжника. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително изпълнение. В този смисъл е и Решение № 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о., ГК, съгласно което молбата на взискателя за извършване на определено изпълнително действие не прекъсва погасителната давност, а само предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Съответно ако съдебният изпълнител незаконосъобразно е отказал да извърши определено изпълнително действия, взискателят може да се защити чрез обжалването на този акт- чл. 435, ал. 1 ГПК.

            Така, давността е започнала да тече от стабилизирането на заповедта на 19.12.2013г. До прекъсване на срока не се е стигнало, съгласно изложените по- горе съображения и вземането се е погасило по давност с изтичането на тригодишния срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД на 19.12.2016г.  

Процесните вземания не се погасяват с 5- годишна давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД давността е винаги 5- годишна ако вземането е установено със съдебно решение. Настоящия случай не е такъв. В действителност е налице влязла в сила заповед за изпълнение, но тя има единствено преклудиращ ефект и препятства оспорването на задълженията въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника и, с които е разполагал или е можел да се снабди, до изтичането на срока за възражение. Влизането на заповедта в сила не създава сила на пресъдено нещо между страните, както влязлото в сила съдебно решение, а поражда изпълнителната й сила. Именно този извод следва от тълкуването на разпоредбата на чл. 424 ГПК, който позволява оспорване на сумите по заповедта при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за възражение или, с които не е могъл да се снабди в същия срок. Този специален иск е предвиден въпреки наличието на влязла в сила заповед за изпълнение, макар тя да е със същия предмет и разкрива, разминаването в последиците на влязлото в сила решение и влязлата в сила заповед за изпълнение. Поради това без изрична законова разпоредба в този смисъл, заповедта не може да бъде приравнена на решение по спора и не може да се ползва от всички негови последици. За да достигне до този извод съдът съобрази и подхода на законодателя при уреждането на двете материи, и предвидения самостоятелен ред за защита срещу влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 424 ГПК, което нямаше да е необходимо ако тя се ползваше със сила на пресъдено нещо като решение по делото, тъй като щеше да намери приложение чл. 303, ал. 1,  т. 1 ГПК, който регламентира идентични предпоставки.

            Давността не се е прекъсната от молбата за присъединяване на изп. д. *****., тъй като в нея не са посочени никакви конкретни изпълнителни действия, нито след нея са предприети такива от ЧСИ предвид възлагането по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Следващата молба, с която вече е поискано налагането за запор, е от 02.10.2017г. Тя не прекъсва давностния срок, защото към този момент същият вече е изтекъл.

            Давността не е била прекъсната и от действия по изп.д. № *****., когато към него е присъединено изпълнителното дело за процените вземания. След тази дата от взискателя е подадена молба на 11.08.2018г. (преди изтичане на давностния срок), с която е поискано проучване на имущество и предприемане на изпълнение с „всички предвидени в ГПК способи“. Давността не е прекъсната, защото няма искане за предприемане на конкретно изпълнение, а реално е извършено ново възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. След тази молба ЧСИ е извършил няколко справки, но реално не е пристъпил към принудително изпълнение, въпреки установяването на имущество- лек автомобил, съгласно постъпила на 05.10.2016г. справка. На същата дата е изискана допълнителна информация, но до изтичането на давностния срок на 19.12.2016г. не е наложен запор и не е предприето друго изпълнение. Следваща молба, с която се иска предприемането на конкретно принудително изпълнение по това дело и присъединените към него производства е от 03.04.2017г. С нея не се прекъсва давностния срок, защото към този момент вече е изтекъл.

            До прекъсване на давността не се са довели и извършените от длъжника плащания от 15.04.2014г. (лист 59), 14.11.2014г. (лист 60) и 21.01.2015г. (лист 61). По делата са налични единствено платежни нареждания, без конкретни изявления на страната и не може да се направи извод за извършено признание на процесните задължения над платените суми. Молбата от 17.03.2014г. (лист 127) се отнася за различни вземания по други изпълнителни дела, преди постановеното присъединяване. Не се установява да е налице и отказ от изтеклата давност.

            Всички останали плащания за извършени от трети лица в полза на длъжника и макар да погасяват задълженията, не могат да се изследват като признания на задълженията прекъсващи погасителната давност.

            Претенцията се явява неоснователна единствено за платената част от процесните задължения, която се установява от приетата по делото ССчЕ, а именно- 46.18 лева мораторни лихви, тъй като никое от погасяванията не е в следствие на изпълнителни действия. Поради това искът в тази им част следва да бъде отхвърлен. Останалите погасени с плащанията задължения не са предмет на настоящото дело.

            Ето защо претенцията се явява частично основателна и следва да бъде уважена за главницата от 637.47 лева главница и да се отхвърли за мораторната лихва от 46.18 лева.  

            Относно разноските:

            С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на адв. М. следва да бъде присъдена сумата от 279.47 лева за адв. възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.

            С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 19.59 лева за юрисконсултско възнаграждение и ССчЕ, съразмерно на отхвърлената част от иска.

            На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноските по делото, а именно 46.49 лева за държавна такса, съразмерно на уважената част от иска.

            Така мотивиран, съдът

Р    Е    Ш    И :

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.С.Х., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *****, сумата от 637.47 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ******, за която е издаден изпълнителен лист от 21.01.2014г., по ч.гр.д. № 18754/2013г. по описа на ПРС, поради изтекла погасителна давност, като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта й относно сумата от 46.18 лева- обезщетение за забавено плащане за периода от 01.01.2013г. до 20.11.2013г.

            ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *****, да заплати на ***** С.Н.М.,***, със служебен адрес: ******, сумата 279.47 лева /двеста седемдесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки/ за адв. възнаграждение, за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. безплатна правна помощ.

            ОСЪЖДА Б.С.Х., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ****, сумата 19.59 лева /деветнадесет лева и петдесет и девет стотинки/ разноски по делото по съразмерност.

            ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ***** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по актуалната сметка на Районен съд- Пловдив сумата от 46.49 лева разноски за държавна такса.

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                            

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

                                                                                           /Тоско Ангелов/

Вярно с оригинала.

Р.М.