Гражданско дело 1991/2019 - Решение - 26-07-2019

Решение по Гражданско дело 1991/2019г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 3191                           26.07.2019 година                   град Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

 

при участието на секретаря Радка Цекова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1991 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Ищецът В.А.Н., ЕГН ********** *** е предявил против  К.Д.Г., ЕГН ********** иск за осъждане на ответницата да заплати сумата от 4200 лв., получена без правно основание, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата признава така предявения иск.        

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

В с.з. на 27,06,2019 г. процесуалният представител на ищеца е поискал постановяването на  решение при признание на иска на основание чл.237 ал.1 от ГПК. Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска  срещу ответницата, визирани в чл.237  от ГПК, а именно същата е признала  иска и своята отговорност в него на осн.чл.237 ал.1 във вр.ал.4 от ГПК, както и с оглед на представените доказателства с исковата молба, иска не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда, поради което и срещу нея ще следва да се постанови  решение при признание на иска, с което да се уважат предявените искове, без същото да се мотивира по същество по аргумент на чл.237 ал.2 от ГПК.

 

По отношение на разноските:

Тъй като ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, макар да е признал така предявения иск,  съдът намира, че са налице основанията на чл. 78 ал. 2 ГПК, тълкувани по аргумент на противното  и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за  настоящото производство, които са направени-  внесена държавна такса в размер на 168 лева и адвокатско възнаграждение – 980 лева. 

По изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА К.Д.Г., ЕГН **********, да заплати на  В.А.Н., ЕГН ********** *** сумата от 4200 лв., получена без правно основание, ведно със законна лихва от 04.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА К.Д.Г., ЕГН **********, да заплати на  В.А.Н., ЕГН ********** *** сумата от 1148 лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Стоянов

 

Вярно с оригинала!

РЦ