Гражданско дело 1591/2019 - Решение - 02-07-2019

Решение по Гражданско дело 1591/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е № 2759

 

гр. Пловдив,  02.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №   1591  по описа на съда за 2019  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от Р.И.Г., ЕГН **********  против  АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК: 203374133 с правно основание чл.   439 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които е издаден   изпълнителен лист   по ч.гр.д. № 16251 / 2007 г. по описа на СРС, както следва: сумата от 849,82 лв.- дължима сума по запис на заповед от 26.01.2007 г., ведно със сумата от 17,00 лв.- съдебни разноски и сумата от 42,50 лв.- юрисконсултско възнаграждение. Претендират се и разноски по делото.

Ищецът твърди, че   Ти Би Ай Кредит ЕАД, ЕИК 121554961  се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист против него по ч.гр.д. № 16251 / 2007 г. по описа на СРС за сумите, както следва: сумата от 849,82 лв.- дължима сума по запис на заповед от 26.01.2007 г., ведно със сумата от 17,00 лв.- съдебни разноски и сумата от 42,50 лв.- юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително изп. д. №  ***. По делото е връчена покана за доброволно изпълнение на трето лице на 09.11.2009 г. и е насрочен опис през 2010 г., но не е извършен такъв.

През месец септември 2018 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, *** прекратява делото.

 Сочи се, че през същия период е сключен договор за цесия на вземането между „Ти Би Ай Кредит ЕАД”, в качеството на цедент и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД, в качеството на цесионер, за който договор ищецът не е бил надлежно уведомен. На 02.11.2018 г. се сочи, че е получено съобщение за образувано *** с взискател „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД за сумата от 2 562,29 лв.

          На първо място се сочи, че ищецът не дължи на ответника процесните суми, тъй като липсват данни за сключения договор за цесия, както и с оглед на обстоятелството, че не му е съобщено за извършената цесия.  На следващо място счита процесните  вземания за погасени по давност. На основание изложените доводи ищецът моли предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК ответникът не  е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Преди първото по делото съдебно заседание ответникът е депозирал становище, с което дава съгласие делото да се гледа в негово отсъствие. Оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана и прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение при условията на евентуалност – в случай, че е над определения в Наредбата минимум.

  Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, както и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящото дело заверено копие от изпълнително дело *** се установява следното: на  30.07.2007 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 16251/2007 г. по описа на СРС, с който е разпоредено ищецът да заплати на ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД сумата от 849,82  лв. – главница,  дължима съгласно запис на заповед, издаден на 26.01.2007 г., , ведно със законна лихва върху главницата от 16.07.2007 г. до окончателното изплащане на вземането, както сумата от 17 лв.- разноски по делото на основание чл. 64, ал. 5 ГПК и сумата от 42,50 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба от 28.10.2009 г.  ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД , което дружество по-късно сключва договор за цесия в качеството си на цедент, с „АПС Бета България“ ЕАД, ЕИК: 203374133, в качеството на цесионер, е поискало образуване на изпълнително дело за събиране на сумите. Образувано е изпълнително дело ****.  С молбата е поискано да се насочи изпълнението върху вземанията на длъжника от трети лица (авоари по банкови сметки, трудово, както и всяко друго възнаграждение, получавано от длъжника, пенсия  и вземания за наем).

След образуването на изпълнителното дело е   насрочен опис на движими вещи в жилището на длъжника на 22.02.2010 г., като му е връчено съобщение за насрочения опис на 09.11.2009 г. След връчването на покана за доброволно изпълнение и съобщение за насрочения опис са извършвани справки за проучване на имущественото състояние на длъжника. В Протокол от 22.02.2010 г. е отразено, че описът не  се е състоял, тъй като длъжникът и/или негов представител не се е явил, за да осигури достъп до жилището.  Описът е пренасрочен за 12.08.2010 г. В протокол от 12.08.2010 г. е отразено, че на местоизпълнението на описа е представена вноска бележка, от която се установява, че на 11.08.2010 г. е внесена сума в размер от 100 лв. по сметка на ***, като длъжникът заявява, че всеки месец ще внася по 100 лв. до 15то число на месеца до пълното погасяване на задължението. Описът е пренасрочен за 23.12.2010 г. На 11.08.2010 г. е депозирана и молба от длъжника за разсрочване на задължението – по 100 лв. всеки месец, считано от 11.08.2010 г.  Съдебният изпълнител е разпоредил молбата да се изпрати на взискателя за сведение.

С разпореждане от 27.12.2010 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника на 03.05.2011 г. от 10-16 часа, като е изпратено съобщение до длъжника по пощата.

С Разпределение от 28.06.2011 г. постъпилата сума в размер на 200 лв. (11.08.2010 г.- 100 лв. и 29.06.2011 г.- 100 лв.) е разпределена за погасяване на такси по делото.  С разпределение от 12.10.2011 г. е разпоредено сумата в размер от 80 лв. да се преведе по сметка на взискателя, като сума за частично погасяване на дълга по изпълнителния лист.  След тази дата  взискателят не е искал извършване на изпълнителни действия в период на повече от две години, като на 06.08.2015 г. е депозирана молба от ответника АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД за конституирането му като взискател с оглед на сключения договор за цесия от 23.02.2015 г.  Към молбата е приложено споразумение за прехвърляне на вземания от 23.02.2015 г., потвърждение за сключена цесия, пълномощно. С протокол от 13.08.2015 г. ответникът е конституиран като взискател по изпълнително дело ***, като е изпратено съобщение за конституирането му до длъжника, получено на 03.09.2015 г. С молба от 13.09.2018 г.  ответникът е поискал да се извърши справка за регистрирани банкови сметки на името на длъжника Р.Г. и да се наложи запор на последните две новооткрити банкови и/или спестовни сметки.  Съдебният изпълнител е оставил без уважение искането, като е посочил, че делото е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. С Постановление от 13.09.2018 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. С молба от 17.10.2018 г. ответникът е поискал да му бъде предаден оригинала на изпълнителния лист, след като бъдат отбелязани на гърба му съответните действия.

С молба от 17.10.2018 г. ответникът е поискал образуване на ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист, като същото е образувано под № ***.  Поискано е налагане на запор на последните две новооткрити банкови сметки на длъжника, като е наложен запор на банковите сметки в Уникредит Булбанк АД и Юробанк България АД,  по които обаче се оказва, че няма налични суми. От наложения запор на банковата сметка на името на ищеца в Уникредит Булбанк АД са постъпили суми от трудови възнаграждения, като сумата в размер от 531,03 лв. е разпределена по следния начин – 466,03 лв. по сметка на *** и 65 лв. са възстановени на длъжника с основание връщане на несеквестируеми суми. На 11.01.2019 г. е разпределена от съдебния изпълнител сума в размер от 466,03 лв., както следва: сумата от 44,96 лв.- по сметка на ***, 87,63 лв. пълно плащане към НАП, 76,64 лв. на взискателя, 301,76 лв.- на взискателя.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

На първо място следва да се разгледат възраженията на ищеца, че не дължи претендираните от ответника суми, тъй като не му е връчено уведомление за извършената цесия. По делото не се доказа при разпределената доказателствена тежест за това цедентът и/или цесионера да са уведомили длъжника за прехвърляне на вземанията. В задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК :решение № 449/06.03.2013г. по гр.д. № 1268/2011г. на ВКС, IV г.о. и решение № 123/24.06.2009г. по т.д. №12/2009г. на ВКС, II т.о. е дадено разрешение, че правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента. Цесионерът става титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента, на осн. чл.99, ал.4 ЗЗД. Освен това от представения по изпълнителното дело договор за цесия не може да се направи извод, че именно вземанията по процесния изпълнителен лист са прехвърлени на ответника. В договора се сочи, че е прехвърлен портфейл от всички вземания с обща номинална стойност, произтичащи от необслужвани договори за потребителски кредити, посочени в Приложение № 1. Вземането по процесния изпълнителен лист е с основание – задължение по запис на заповед, а Приложение № 1 по делото не е представено.

Относно срока на погасителната давност, приложима в настоящия случай следва да се посочи, че по отношение на вземанията за главница по запис на заповед и     е приложим тригодишен давностен срок. Вземането за разноски, като акцесорно вземане се счита погасено в случай, че се приеме, че е погасено главното вземане.  В чл. 531, ал. 1 ТЗ е посочено, че исковете по менителницата срещу платеца, които правила се прилагат и за записа на заповед, се погасяват с тригодишна погасителна давност, считано от датата на падежа. Доколкото издаденият изпълнителен лист е въз основа на несъдебно изпълнително основание, то не се прилага разпоредбата на 117, ал. 2 ЗЗД и давността остава тригодишна. /в т. см. - Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о. и Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г. IV г. о./

 Не представлява действие, водещо до прекъсване на давността издаването на изпълнителен лист. В т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че   молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание  по ГПК (отм.) не може да бъде придадено действие да прекъсва давността. Такова действие е неприемливо и поради едностранния характер на производството за издаване на изпълнителен лист. Длъжникът узнава за това производство, едва при връчването на призовката за доброволно изпълнение, когато давността е прекъсната със започването на изпълнителния процес. Давността се счита прекъсната с подаване на молба за образуване на изпълнителното производство и искане за налагане на принудителни мерки на  28.10.2009 г. 

Впоследствие давността се прекъсва с насрочване на съответните описи на движими вещи, които не са се състояли поради възпрепятстване от страна на длъжника. Последното валидно изпълнително действие е отразяването на действията на съдебния изпълнител по насрочения опис, отразени в Протокол от 12.08.2010 г.   

След 12.08.2010 г. до 06.08.2015 г. не са искани, нито извършвани действия по принудително изпълнение. В т.10 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че  при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.  Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

 Считано от датата  на образуване на изпълнителното производство – 12.08.2010 г. в период от повече от две години не са поискани от взискателя и/или предприети изпълнителни действия, поради което въз основа на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се счита прекратено по силата на закона. Съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. При прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.  (В този смисъл са и задължителните разяснения по т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.).

Новата погасителна давност по отношение на вземанията, предмет на изпълнителния лист, която е тригодишна, съгласно т. 10 от цитираното тълкувателно решение е започнала да тече, считано от датата на последното валидно изпълнително действие – 12.08.2010 г.  и е изтекла на 12.08.2013 г., като всички последващи действия, включително  сключване на договор за цесия, с който не се установява да са прехвърлени процесните вземания и конституиране на сочения като цедент – ответник не могат да обусловят прекъсване на срока на погасителната давност.

 На основание изложените съображения искът за установяване на недължимост на сумите по изпълнителен лист от 30.07.2007 г. се явява основателен и следва да се уважи, като недължимо поради липса на уведомяване за цесия.

Предвид така изложеното съдът счита, че предявеният иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство, както следва: 50 лв. – държавна такса и 300 лв. – адвокатско възнаграждение, съобразно представения и приет списък с разноски по чл.80 от ГПК.

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.И.Г., ЕГН **********  не дължи на  АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК: 203374133   сумите, за които е издаден   изпълнителен лист   по ч.гр.д. № 16251 / 2007 г. по описа на СРС, както следва: сумата от 849,82 лв.- дължима сума по запис на заповед от 26.01.2007 г., ведно със сумата от 17,00 лв.- съдебни разноски и сумата от 42,50 лв.- юрисконсултско възнаграждение, поради погасяване по давност към датата на цесията и несъобщаване на цесията на длъжника.

ОСЪЖДА „АПС БЕТА България“ ООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 81В, ап.3 ДА ЗАПЛАТИ НА   Р.И.Г., ЕГН ********** сумата от 350 лв., представляваща направени в производството съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                      

                                                             

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

ПМ