Гражданско дело 11584/2019 - Определение - 26-07-2019

Определение по Гражданско дело 11584/2019г.

                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

  8415                               26.07.2019 г.                                          гр. Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  XXI гр. състав, в закрито заседание  на 26.07.2019 г. в състав:

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело 11584/2019 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба наЛагардер Травъл Ритейл” ЕООД, ЕИК 200241238 против „С. Груп” ЕООД, ЕИК 205152206, за установяване дължимостта на главни и акцесорни вземания, за които е образувано производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1378/2019 г. на ПРС, II бр.с.

За преценка допустимостта на иска е изискано заповедното производство. Като разгледа материалите по него, съдът намира, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на претенциите не са налице.

След посещения на адреса на управление на длъжника, връчителят е удостоверил, че адресатът не е намерен, а по данни на близки е в чужбина /явно става дума за представляващия/. Разпоредено е залепване на уведомление по чл. 50, ал. 4, вр. с чл. 47, ал. 1 ГПК. След изпълнение на процедурата, неполучаване на книжата и изтичане на срока за възражение, заповедта по чл. 410 ГПК влиза в сила и въз основа на нея, на осн. чл. 416 ГПК, следва да бъде издаден изпълнителен лист за вземанията.

Нормата на чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК е неприложима при юридически лица – длъжници /в т.см. Определение № 408/20.02.2018 г. по в.ч.гр.д. № 165/2018 г., V гр.с., ПОС; Определение № 181/29.03.2018 г. по т. д. № 22/2018 г. на ВОС и др./. Тя не препраща към чл. 50, ал.4 ГПК /относима за търговците/, нито целта на законодателя е била да защити интересите на ЮЛ – които следва да имат представители на вписаните седалище и адрес на управление, предвид извършваната от тях дейност /за разлика от ФЛ/. Друг аргумент в тази насока е невъзможността за назначаване на особен представител на ЮЛ – ответник в исков процес.

Ето защо, предпоставки за даване на указания, респ. – за предявяване на искове по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК не са налице.

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, т.к. той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане. В този смисъл - Определение № 1542 от 20.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1652/2018 г.

Следва да се допълни, че в тази насока са и разясненията на т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки /подадено в срок възражение/ и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Исковата молба следва да бъде върната, на основание чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Заповедта не подлежи на обезсилване, въпреки прекратяване на делото, по аргумент от т.13 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК, ВКС, т.к. въз основа на нея следва да бъде издаден изп. лист за присъдените суми.

Частното дело ще бъде върнато на заповедния съд след стабилизиране на настоящия акт.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВРЪЩА искова молба вх. № 45742/11.07.2019 г., подадена от Лагардер Травъл Ритейл” ЕООД, ЕИК 200241238 против „С. Груп” ЕООД, ЕИК 205152206, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 11584 по описа за 2019 г. на Районен съд- Пловдив, XXI гр.с.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

 

Препис от Определението да се връчи само на ищеца, чрез пълномощника а. Ч. на съд. адрес.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП