Гражданско дело 10121/2019 - Определение - 01-07-2019

Определение по Гражданско дело 10121/2019г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер  7288                                    01.07.2019 година                   Град Пловдив

       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                ХVIІІ граждански състав

В закрито  заседание на 01.07.2019 г.

 

в следния състав:

                                                                Председател: Николай Стоянов

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер  10121 по описа на ПРС за   2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против О.В.К., ЕГН **********, за признаване на установено, че ответникът дължи присъдената със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по частно гр. дело № 2043/ 2019 г. на ПдРС.

Видно от изисканото ч. гр. дело № 2043/19 г. по описа на ПдРС,  макар длъжникът да е подал по образец възражение по чл. 414 ГПК, същото от правна страна няма характер на възражение по смисъла на чл. 414 ГПК. Този извод се подкрепя от факта, че в това възражение длъжницата признава, че дължи претендираната сума и моли за отсрочка на изпълнението, тъй като е безработна.

С разпореждане от  02.05.2019 г.,  съдът е констатирал, че по делото е постъпило възражение и е дал указания на заявителя  за предявяване  на установителни претенции.  В срока по чл.  415 ГПК,  ищецът е предявил настоящите установителни искове, по които е образувано гр.д. №  10121/2019г. на ПРС.

  При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявените искове са недопустими, по следните съображения:

Съгласно задължителните  разяснения, дадени в т. 5б от Тълкувателно  решение  № 4/2013г. от  18.06.2014г.  на ОСГТК на ВКС, според утвърдените образци за заповеди за изпълнение, към заповедта, която се връчва на длъжника, винаги е приложена бланка на възражение по образец, която съдържа указания за попълването й. Според дадените разяснения, когато не е посочено друго  и доколкото не  е посочено друго,  ако е попълнен образец на възражение, следва да се приеме, че е налице такова срещу вземанията.

В настоящия случай, възражение по образец е подадено, но в него е посочено друго, а именно, че се признават вземанията на кредитора, като моли дългът му да бъде разсрочен. При това положение, липсата на каквото и да е оспорване на вземанията, респективно наличие на волеизявление на длъжника в тази насока, съдът счита, че вземанията  реално не се оспорват. Няма причина  да се изхожда формално от заглавието на представения документ  „Възражение”,  тъй като не се оспорва самото вземане.

 Според разясненията, дадени в т. 10а от  посочено Тълкувателно решение,  съдът в установителния процес, извършва служебна проверка дали е налице възражение от длъжника против заповедта и дали същото е подадено в срок. Допълнено е, че преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на указания на заявителя по чл. 415, ал.1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск.

Доколкото настоящият съдебен състав констатира, че същинско възражение, с което да се оспорват вземанията не е налице, то следва, че възражение няма и заповедта за изпълнение е влязла в сила.

 Следователно, липсва правен интерес от предявяването на  установителни претенции.  Наличието на такъв е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на процеса, за която съдът следи служебно в хода на цялото производство.  

Съгласно  т.  13  на посоченото тълкувателно решение, издадената заповед  подлежат на обезсилване  при прекратяване на производството по предявените искове по чл. 422 ГПК, с изключение на случаите при сключена съдебна спогодба или, ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Компетентен  да обезсили заповедта е съдът в установителното производство.  Доколкото обаче  в случая съдът констатира, че заповедта е влязла в сила, тя не подлежат на обезсилване, макар производството по делото да следва да бъде прекратено и исковата молба върната, на основание чл.  130 ГПК. 

По изложените съображения Пловдивският районен съд, ХVIІІ гр. състав:

 

                                

                                           О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д.№ 10121 по описа на ПРС за 2019 г., като недопустимо. 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

 

Районен съдия:/п/ Николай Стоянов

 

Вярно с оригинала!

РЦ