Гражданско дело 6952/2018 - Решение - 25-07-2019

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

         № 3162                     25.07.2019.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА

 

при участието на секретаря Цвета Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6952 по описа на ПРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 от КТ, вр. с чл. 245, ал. 1 и 2 от КТ; чл. 215, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г.М.М., ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв. Г.Б.,*** срещу „Нени транс 2003“ ЕООД, ЕИК 203858312, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Григор Пърличев“ № 16, ет. 2, ап. 2, представлявано от *** Н.Н..

Ищецът твърди, че в периода 05.07.2017г. – 23.08.2017г. е работил по ТПО с ответника - работодател, по силата на сключен между страните трудов договор на длъжността „***“ на ***, и е полагал труд в чужбина. Твърди за целия период на ТПО да е бил командирован да изпълнява тр. си задължения в чужбина – ***, където бил 48 дни в командировка, за която му се дължали дневни командировъчни пари по 27 евро, общо за 48 дни – 1296 евро, с левова равностойност 2537,96 лева. Твърди за цялото времетраене на ТПО да не са му платени нито тр. възнаграждение за месеците юли и август, нито командировъчните. ТПО било прекратено по взаимно съгласие на страните на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, като от датата на прекратяването – 23.08.2017г. до завеждане на исковата молба – 30.04.2018г. работодателят дължал мотраторна лихва върху всяка от главниците, а оттам насетне – законна такава. Предвид изложеното ищецът претендира да бъде осъден ответника дам у заплати сумата от 649,08 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. юли и август 2017г., сумата от 45,26 лева – мораторна лихва върху сумата от 649,08 лева за периода от 23.08.2017г-30.04.2018г., сумата от 2537,96 лева, командировъчни пари за периода 05.07.2017г. – 23.08.2017г., по 27 евро на ден; сумата от 176,95 лева- мораторна лихва върху сумата от 2537,96 лева за периода 23.08.2017г-30.04.2018г. Претендират се и законна лихва върху главницата и деловодни разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, и уточнение към него по последната уточняваща молба на ищеца, с които се взема становище за недопустимост, респ. неоснователност на всички обективно съединени искове. Признава се твърдението на ищеца, че между страните е съществувало ТПО, както и че за част от посочения от ищеца период последният е бил командирован и е изпълнявал трудовите си задължения в чужбина. Твърди се, че ищецът реално е полагал труд само за периода на командировката, а именно 43 дни за периода 07.07.2017г. до 17.08.2017г., за които му се дължат по 27 евро на ден, общо 1161 евро, като всички дължими суми за трудови възнаграждения и командировъчни са му платени авансово, в размер на 1600 евро, която сума изцяло покрива всички задължения на работодателя за ТВ и командировъчни. С оглед на горното, на ищеца не се дължали посочените в ИМ главници, и съответно – претендираните лихви, предвид авансовото заплащане на сумите. Твърди се ищецът да е започнал работа на 07.07.2017г., да е приключил курса на 17.08.2017г., на 18.08.2018г. да е предал ключовете на ***и да е напуснал работното място. По време на ТПО му били заплатени следните суми: на 19.07.2017г. 400 евро, на 27.07.2018г. – 400 евро, на 31.07.2017г. – 400 евро и на 10.08.2017г. 400 евро, като авансово плащане от страна на немската фирма, където бил изпратен на работа. Сумите били изплатени с квитанции, подписани от ищеца лично. За периода на ТПО му се дължали ТВ в общ р-р 649, 08 лева и командировъчни 1161 евро. След приспадане на командировъчните от платените 1600 евро оставала сумата 439 евро с левова равностойност 859, 70 лева, която сума надвишавала дължимата такава за ТВ на ищеца. Сочи се, че реалният брой дни в командировка се установяват от дигиталната карта на водача и други документи, които се представят. Ето защо се моли исковете за главници и лихви като изцяло неоснователни да бъдат отхвърлени. Също се претендират разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Между страните не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че в периода от 05.07.2017г до 22.08.2017г. между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е бил назначен на работа като ***на тежко***. По делото са представени Разплащателна ведомост за изплатени трудови възнаграждения за м. юли 2017г. и м. август 2017г., от които е видно, че основната заплата на ищеца Г.М. за заеманата от него длъжност е в размер на 520 лева. Представена е справка за изплатени средства на Г.М., в която работодателят е описал, че на работника му се дължи сумата от 649,08 лева за периода от 07.07.2017г. до 22.08.2017г., както и 1161 евро – командировъчни за периода от 07.07.2017г. до 18.08.2017г.,  като е отбелязано, че по време на престоя си в *** ищецът е получил авансово плащане за сумата от 1600 евро. Представени са в превод от немски език 4 бр. квитанции за получени суми за разходи /л. 32-39 от делото/, всяка от които за 400 евро. Като субект предоставил сумите по квитанциите е посочен Нени Транс, като всяка квитанция е подписана. В квитанциите не е посочено лицето,  което е автор на положените подписи.  

В открито съдебно заседание от 21.11.2018 е разпитан като свидетел Е.М.М., който заяви пред съда, че в продължение на една година работил при ответното дружество в периода от 2016 г. до 2017 г. Заплащането се извършвало в ***, при дружеството „Клефс спедицион“. Служителите извършвали превозите, а средствата им били заплащани там. След като се извърши курс ***-***, CMR се връщала за товара, който е осъществен и след представянето на документа получавали по 500 евро от регистрираното в *** дружество.  Свидетелят посочва квитанцията на л. 35 и л. 36 и заявява, че с такива документи се удостоверявало плащането. От работодателя на Нени транс 2003 ЕООД дължимите суми били плащани навреме. Имали карти, с които се отчитало колко време управляват автомобила, на кои дати и по колко часа. Имали и карти за плащане, като всички операции се отчитали.

В открито съдебно заседание от 24.06.2019 г. по делото е разпитан свидетелят И.З.К., който заяви, че е работил при ответното дружество през 2015г. - 2016 г. като ***на камион. Плащането на заплати и командировъчни в дружеството се извършвало чрез получаване на сумите срещу разписка в офиса на дружеството в ***. Разписката представлявала платежно нареждане в три екземпляра. Свидетелят ги взимал лично, но се случвало и ***да взима средства.  Винаги сумата била различна- между 200 и 500 евро. На квитанцията фигурирало неговото име. Той я получавал, когато е взета лично сумата, а когато я получавала управителя, последният му я предавал. Свидетелят се подписвал, само когато получавал лично паричните средства. С парите, които им давал ***плащали и служебните и личните си разходи. Сумите, които били дадени за служебни разходи, впоследствие били връщани на служителите, след извършването на отчет. Отчитали се на Н.Н., който им възстановявал тези средства. Свидетелят заявява, че няма спомен да са подписвали ведомости в дружеството, както и че не са получавали пари по банков път. Свидетелят също не бил получил всичките си пари- не му били заплатени 600 евро- командировъчни. Когато ходили в командировка, получавали командировъчни заповеди, в които бил описан маршрута, начална и крайна точка на командировката. Понякога ***им давал суми, които взимал от намиращия се в *** офис, като последният се подписвал, че ги е получил. С парите, които получавал от офиса в ***, не зареждал гориво, понеже същото се заплащало чрез карта. Таксите за магистралите се плащали автоматично, а ако се наложило да се плащат глоби се плащали с наличните в ***суми, които впоследствие били възстановявани от ***след представянето на съответна квитанция. Купувал бил части за ***и когато отчете бележката разходи за тези части му осребрявали парите. Камионът бил ремонтиран от свидетеля. Не бил получавал всички дължими средства авансово, винаги оставали за доплащане след извършването на курса и когато се приберат в ***тогава ги получавали.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице ***, от което се установява, че съгласно проверените ведомости за заплати ищецът следва да получи 649,08 лева, която сума се формира както следва: При основно месечно трудово възнаграждение в размер на 520 лева, за 19 работни дни за м. 07.2017г. след приспадане на дължимите данъци и осигуровки на служителя се дължи сумата от 366,95 лева, а за м. 08. 2017 г. за 16 работни дни – сумата от 282,13 лева. Размерът на обезщетението за забавено плащане върху сумата от 649.08 лв. за периода 23.08.2017 г.- 30.04.2018 г. възлизал на 45.26 лв. По отношение на командировъчните пари вещото лице е отразило, че командировъчните за 43 дни възлизат на 1161 евро, с левова равностойност 2273,59 лева, а за 48 дни – 1296 евро, с левова равностойност 2537,96 лева. Командировъчните са изчислени на база 27 евро на ден. Посочва се, че дължимата мораторна лихва върху сумата от 2537,96 лева за периода от 23.08.2017г. до 30.04.2018г. възлиза на 176,95 лева.

Съдът кредитира показанията на свидетелите И.З.К. и Е.М.М., като добросъвестни, житейски логични, последователни,  а неоспореното от страните заключение на ССЕ цени като обективно и компетентно.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение е необходимо ищецът да установи, че през процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание.

За да се уважи искът по чл. 215 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца командировъчни пари за процесния период ищецът следва да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника през процесния период, че ищецът е бил командирован и изпълнявал служебните си задължения в чужбина за периода, за който претендира да му се заплатят командировъчни пари, и техния размер. Оттук насетне в тежест на ответната страна е да опровергае твърденията на ищеца, обуславящи основателността на претенцията му, а именно да докаже, че е изплатил командировъчните на ищеца за процесния период, респ. че сумите не се дължат на друго основание.

 По делото липсва спор, че в периода от 05.07.2017 г. до 22.08.2017 г. между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е бил назначен на длъжност ***на ***. Ответникът не е оспорил тези обстоятелства, а и с оглед презумпцията уредена в чл. 8, ал. 2 от КТ съдът приема, че през процесния период ищецът е изпълнявал своето основно трудово задължение да престира на работодателя своята трудова сила, поради което следва да му бъде заплатено дължимото трудово възнаграждение. Трудово възнаграждение се изплаща лично срещу подпис във ведомостта или разписка, разходен касов ордер срещу подпис, или по банков път, като основание за превода следва да се посочи какво трудово възнаграждение и за кой месец се плаща.  В конкретния случай липсва подпис във представените по делото ведомости, с което обстоятелство да се докаже получаването на дължимите суми за трудово възнаграждение, като липсват други доказателства установяващи този факт. Не би могло да се приеме, че представените от ответника квитанции за получени суми за разходи /л. 32-39 от делото/ удостоверяват плащане на дължимото трудово възнаграждение, доколкото като основание за плащане в тях е посочено „аванс за транспорт“. В тежест на ответника съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже изплащането на уговореното и претендирано от ищеца трудово възнаграждение, като в настоящия случай при условията на пълно и главно доказване следва да установи, че сумите по представените 4 бр. квитанции са именно предоставени за заплащането на трудово възнаграждение, респ. за командировъчни пари. В настоящото производство от събраните по делото доказателства не се установява да е налице такава обвързаност. Разпитаните по делото свидетели М. и К., които са работили в ответното дружество през различни периоди, излагат данни свързани с начина на заплащане на дължимите суми. Св. М. заявява, че е получавал възнаграждение след осъществяването на съответния превоз, което е в противоречие с посоченото в представените по делото 4 бр. квитанции за плащане основание. От своя страна св. К. заявява, че не бил получавал всички дължими средства авансово, винаги оставали за доплащане след извършването на курса и когато се приберат в ***тогава ги получавали, като в определени случай получените парични суми били използвани за разходи, свързани с трудовата дейност на служителите. Предвид изложеното не би могло да се направи категоричен извод, че получените от ответника средства са именно за заплащане на командировъчни пари или трудови възнаграждения. Ето защо съдът намира, че искът с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на трудово възнаграждение за периода от м. юли и м. август 2017г.  е доказан по основание, а с оглед  кредитираното заключение на изслушаната ССчЕ, според което неизплатените ТВ за посочения период възлиза на 649,08 лева, същият е доказан и по размер, доколкото посочената сума съвпада с исковата претенция. Доколкото се установи наличието на главен дълг, основателен е и искът по чл. 245, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца и обезщетение за забава върху сумата от 649,08 лева- дължими трудови възнаграждения за периода до датата на подаване на исковата молба в съда, който според заключението на вещото лице възлиза на претендираната от ищеца сума от 45,26 лева за периода от 23.08.2017г. - 30.04.2018г. Ето защо искът следва да се уважи.

  От събраните по делото доказателства се установява, че през периода, в който ищецът е изпълнявал трудовата си функция е бил командирован за 43 дни в ***. На първо място това обстоятелство изрично се заявява от ответника в отговора на исковата молба, което съдът цени като признание на неизгоден за страната факт. Също така видно от представения отговор Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – дирекция гр. Пловдив относно сигнал вх. № ***/12.10.2017 г. е видно, че в хода на извършена проверка на документацията на ответното дружество се установило, че ответникът е командирован със заповед № * от 07.07.2017г. за 43 дни със задача извършване на превози до ***. По отношение на командировъчните пари вещото лице е отразило, че командировъчните за 43 дни възлизат на 1161 евро, с левова равностойност 2273,59 лева. По настоящото дело не се установява с представените по делото 4 броя квитанции да е погасено задължението на ответника за заплащането на командировъчни, доколкото посоченото в квитанцията основание за плащане е аванс срещу транспорт, а не за командировъчни, поради което искът се явява основателен и доказан за сумата от 2273,59 лева. За разликата до пълния предявен от 2537,96 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, доколкото по делото липсват доказателства ищецът да е бил командирован за целия период на действие на трудовото му правоотношение с работодателя- за твърдения период от 48 дни, на което основание да му се дължат командировъчни пари и за останалите 5 дни.

Вземането за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимите командировъчни пари е акцесорно, като правопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение. По делото се установи наличието на главно задължение за заплащане на командировъчни в размер на 2273,59  лева. Размерът на законната лихва е нормативно определен на основание чл.86 ал.2 ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта /чл. единствен от ПМС № 72 от 8 април 1994 г. за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута/, поради което акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД е основателен и доказан за сумата в размер на 158.52 лева за периода от 23.08.2017г. до 30.04.2018г., определена по реда на чл.162 ГПК, изчислени чрез онлайн калкулатор, като за горницата до пълния предявен размер от 176,95 лева, като неоснователен искът следва да бъде отхвърлен.

 

С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, по съразмерност – ищецът съразмерно с уважената, а ответникът – с отхвърлената част от исковете.

Ищецът претендира разноски по делото, като доказва да е извършил такива в размер на 250 лева платено адв. възнаграждение съобразно ДППС /л. 6 д/, и още 200 лева по ДПЗС /л. 126 д./  Съразмерно с уважената част от исковете на същия се следва сумата от 414 лева (четиристотин и четиринадесет лева).

Ответната страна има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Същата претендира и доказва такива в размер на 600 лева /л. 49 д./, платено адв. възнаграждение. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, следващите й се разноски възлизат на 48 лева (четиридесет и осем лева).

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на  190,94 лева  (сто и деветдесет лева и деветдесет и четири стотинки), от които  90,94 лева – ДТ по иска по чл. 215 от КТ, 50 лева – по иска по чл. 128, т. 2 КТ и 50 лева – по иска за обезщетение за забава.

 В негова тежест следва да се възложат и частта от разноските за съдебно-счетоводнa експертизa, направени от бюджета на съда, които са послужили за уважаването на исковете, а именно сумата от 80 лева (осемдесет лева).

Следва на осн. чл. 242, ал. 1 от КТ да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените възнаграждения и обезщетения, тъй като същите представляват дължими трудови възнаграждения и обезщетения по ТПО.

Така мотивиран, съдът 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Нени транс 2003“ ЕООД, ЕИК 203858312, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Григор Пърличев“ № 16, ет. 2, ап. 2, представлявано от ***Н.Н. да заплати на Г.М.М., ЕГН **********,*** сумата от 649,08 лева /шестстотин четиридесет и девет лева и осем стотинки/, представляваща общ сбор от неплатени трудови възнаграждения за м. юли 2017 и м. август 2017г., сумата от 45,26 лева /четиридесет и пет лева и двадесет и шест стотинки/ – мораторна лихва върху сумата от 649,08 лева за периода от 23.08.2017г-30.04.2018г, сумата от 2273,59 лева/две хиляди двеста седемдесет и три лева и петдесет и девет стотинки/- командировъчни пари за извършена командировка за 43 дни в периода м. юли 2017 – м. август 2017г., сумата от 158,52 лева /сто петдесет и осем лева и петдесет и две стотинки/ – обезщетение за забава върху сумата от 2273,59 лева за периода 23.08.2017г. до 30.04.2018г, ведно със законната лихва върху всяка главница за периода от датата на подаване на исковата молба– 30.04.2018г., до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 414 лева (четиристотин и четиринадесет лева) – разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на командировъчни пари за разликата над 2273,59 лева до пълния предявен размер  от 2537,96 лева, както и за мораторна лихва върху главница за дължими командировъчни пари за разликата над 158,52 лева до пълния предявен размер от 176,95 лева.

ОСЪЖДА Г.М.М., ЕГН **********,*** да заплати на „Нени транс 2003“ ЕООД, ЕИК 203858312, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Григор Пърличев“ № 16, ет. 2, ап. 2, представлявано от ***Н.Н. сумата в размер на 48 лева (четиридесет и осем лева) – разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА Нени транс 2003“ ЕООД, ЕИК 203858312, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Григор Пърличев“ № 16, ет. 2, ап. 2, представлявано от ***Н.Н. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 190,94 лева (сто и деветдесет лева и деветдесет и четири стотинки) - дължима държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 80 лева (осемдесет лева) – разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.

ДОПУСКА на осн. чл. 242, ал. 1 от КТ предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдените обезщетения и законна лихва върху тях.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова

 

Вярно с оригинала: Ц.В.