Гражданско дело 5761/2018 - Решение - 01-07-2019

Решение по Гражданско дело 5761/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е  № 2744

01.07.2019г , ПЛОВДИВ.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XII-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година , в състав:

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

   с участието на съдебния секретар Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5761/2018г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното:

   Производството е по чл.235 от ГПК - решение по съществото на спора.

   Искове на „Банка ДСК“ ЕАД София с ЕИК :121830616, със седалище и адрес на управление в София , ул. Московска № 19, депозирани срещу ответника Г.К.  В. , ЕГН **********,***.  

   Според фактите, ответника е наследник на В. Г. П., с открито на дата 20.10.2015г.  наследство. Между наследодателя П. и банката -  ищец бил сключен на дата 26.01.2012 година договор за кредит, по силата на който, П. получила в заем сума от  7500 лв.  Сумата следвало да бъде върната на 120 равни месечни вноски, считано от датата на неговото усвояване, като за ползването на заемните средства се дължала и възнаградителна лихва. Размерът на месечната вноска бил 120.77 лв., дължима на 7-мо число на месеца. На 20.10.2015 год. кредитополучателят починал; обслужването на кредита било преустановено, същия  бил обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на повече от три вноски, считано от 29.01.2018 год.

  Наследството на П. било прието от ответника. В. била уведомена изрично от банката за съществуването на дълга. Плащания не постъпили, и банката се снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК под №  по ч.гр. дело № 1562 по описа на Районен съд Пловдив за 2018 г., издадена срещу приелия наследството наследник Г.В.. Последната възразила срещу така издадената заповед, поради което се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземането спрямо ответника в размер на 5624,61 лв. дължима главница; 1736,34лв. неплатена възнаградителна лихва за периода от 07.01.2016 год. – 29.01.2018 год.; 124,99 лв. лихва за забава за периода от 07.02.2016 год. – 29.01.2018 год. и 120 лв. заемни такси и разноски. Евентуално, в случай, че първите искове се отхвърлят, то се моли да се осъди ответника да заплати същите суми в полза на банката, като се претендират и разноските по делото.

   Ответникът оспорва иска в първото открито съдебно заседание, като от същата няма получен в срока по чл. 131 от ГПК отговор. Възразява се договорът да е недействителен на основанията по чл. 22, вр. с чл.11, ал.1 т.9 от ЗПК, тъй като: той е изпълнен със шрифт по-малък от 12 пункта, нямало посочване на условията за прилагане на лихвения процент, не е регламентиран размера на начисляваната лихва, не е посочено каква част от месечна погасителна вноска представлява главница и каква лихва, моли се искът да се отхвърли и да се присъдят сторените от ответника разноски.

    Според заключението на вещото лице по проведената съдебно – счетоводна експертиза , сумата от 7500 лева главница по кредита е усвоена от П. на дата 26.01.2012г. До 29.01.2018г. (датата преди тази на подаването на заявлението за издаване на заповед за плащане), платените погасителни вноски по кредита с в размер от 5796.97 лева , от които главница  - 1886.86 лева, възнаградителна лихва в размер от   3910.10 лева. Допуснати са просрочия на вноски с падежни дати 07.11.2015г., 07.12.2015г и 07.01.2016г, а от 07.02.2016г. обслужването на кредита е изцяло преустановено. Размерът на непогасените задължения  по договора към датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за плащане е следният: непогасена главница – 5613.14 лева, възнаградителна лихва – 1531.76 лева, лихвена надбавка за забава в размер на 124.99 лева за периода от 07.02.2016г до  29.01.2018г, и такси по договора в размер на 120 лева. Неплатените падежирали към дата 30.01.2018 г. вноски са в общ размер от 2898.48 лева .

    Установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, чл. 86 от ЗЗД съединени с евентуални предявени осъдителни такива при условията на чл. 79 и чл. 86 ЗЗД. Исковете са допустими: сроковете по чл. 422 и 414 от ГПК са спазени, има и пълна идентичност между вземането, така , както е описано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и това, предмет на иска. Евентуално съединените осъдителни такива са имплицитно допустими при наличие за твърдения за неудовлетворено притезание; могат да бъдат разгледани обаче - предвид характера на субективното съединяване – само ако съдът не е уважил главните искове.

     Съдът приема от фактическа  и правна страна следното:

     Няколко факта по делото са доказани безспорно : ответникът е наследник по закон на м. си В. П., чието открито на  20.10.2015г. наследство е приела изрично , след като е била поканена от банката по реда на чл. 51 от Закона за наследството това личи от приложеното по делото друго такова - частно гражданско дело № 12190/2016 год. по описа на Районен съд Пловдив, ІV гр. състав.

    На л. 31 от делото е представено заверено от страната копие от договор за кредит за текущо потребление от дата 26.01.2012г, с който В. Г. П., ЕГН ********** ( наследодателя на ответника), е договорила получаване от банката на кредит в размер на 7500 лева. Подписите на П. и представител на банката не са оспорени , а според  заключението на вещото лице, сумата от 7500 лева е изцяло усвоена от кредитополучателя на същата дата. Договорът за кредит е реален, той предполага получаването на сумата от страна на П., и затова и съдът приема , че такъв договор има между страните, доколкото В. е универсален правоприемник на майка си по силата на приетото наследство.

  Към договора, с оглед датата на сключването,  е приложим Закона за потребителския кредит в редакцията му от 30.07.2010 г.;  в нея отсъства  задължение на кредитодателя да изготви договора на хартиен носител с шрифт , не по – малък от 12 пункта ( единственото изискване е било  всички елементи на информацията да се представят с еднакъв по размер, вид и формат шрифт). Лихвения процент, определящ размера на кредиторовото възнаграждение, е фиксиран за целия период на договора на 14.95 % на годишна база, няма договорка, даваща право на кредитора да променя процента едностранно или по съгласие на страните и такава промяна няма в срока на договора, при което посочването на условията за приложение на различен процент е неприложимо към договора; непосочването му не може да съставлява основание за недействителност на същия по смисъла на чл. 22 от ЗПК. В представения като елемент на договора погасителен план има отделно посочване на елементите на вноската – лихва , главница и такса, както и обща сума на дължимите плащания. Възражението за недействителност на договора за кредит поради неспазване на правилата на Закона за потребителския кредит няма как да бъде споделено.

   Приложените епикризи са в своето множество такива от кардиологични отделения на болниците, има само две с индикации за офталмологични проблеми на наследодателя, но те са съответно от 1997г . и  от 2003 г , без да има данни за персистенция или рецидив на описаните там заболявания, тоест , няма как да се направи извод, че П. не е възприела правилно какво подписва.Такъв извод би бил несъстоятелен и по друга причина – кредитът е усвоен изцяло през 2012 и до октомври 2015 е обслужван редовно, тоест, като минимум П. е била наясно с размер на месечната вноска и датата на нейния падеж. По делото фигурира също така на л. 36 декларация от В. П., с която тя заявява, че е получила необходимата преддоговорна информация за вземане на информирано решение за сключване на потребителски кредит, а на обратната страница на същия документ фигурира и неин подпис под искане за кредит , което съдържа всички ( а  не само напр. съществените) елементи на договора за кредит. 

   Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по проведената счетоводна експертиза , при което , приема , че след 07.02.2015г липсват по кредита каквито и да било плащания . Настъпили са предвидените в договора условия за обявяване на предсрочната изискуемост на всички дължими от кредитополучателя , респ., неговите правоприемници , суми. – неплащане на три или повече от вноските. На л. 24  е представено копие от уведомление за настъпването на предсрочната изискуемост, адресирано до ответника и лично и редовно получено от нея , според известието за доставяне на следващия лист от делото. Затова, считано от датата на получаването, 26.10.2017г, всички суми по кредита са изискуеми , и за плащането им В. е в забава. Вещото лице дава различни стойности на непогасената част от дълга към датата на подаване на заявлението, а каза се, съдът кредитира заключението, следователно , исковете са основателни до дадения от  вещото лице размер, като се има предвид,  че няма плащания по кредита след датата на заповедта.  За разликата , исковете следва да се отхвърлят.   

  След като е преценил основателността на предявените осъдителни искове и се е произнесъл по тях с акт по съществото на спора , съдът не може да разгледа предявените осъдителни такива, а не се е сбъднало  и условието, при което са предявени .

   Разноските по спора се възлагат в тежест на ответника, пропорционално на уважената част от исковете. Общия размер на сторените от ищеца разноски е 625.47 лева, пропорционално на уважената част – 607.77 лева ( 625.47/7635.94*7419.89). Липсва от В. искане да се присъдят в нейна полза разноски , а и по делото няма данни такива да са направени.

  Воден от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

                                                                         Р Е Ш И:

     Признава за установено по отношение на Г.К.В., ЕГН **********,***, че в отношенията между страните, дължи, като наследник на м. си В. П. ,  на Банка ДСК ЕАД София с ЕИК :121830616, със седалище и адрес на управление София, ул. Московска № 19, плащане на следните суми ,за които е издадена заповед за изпълнение № 1087/ 01.02.2018г по ч. гр. дело № 1562/2018 год. по описа на Районен съд Пловдив, ІV бр. състав: 5613.14 лева – главница , ведно със законната лихва върху главницата от дата 30.01.2018 до окончателното изплащане на вземането, 1531.76 лева редовна ( възнаградителна)  лихва за периода от 07.01.2016г до  29.01.2018г. сумата от 124.99 лева лихва за забава за периода от 07.02.2016г. до 29.01.2018г ,  и 150 лева  такси и разноски , като  ОТХВЪРЛЯ искането за главница в частта над размера от 5613.14 лева до пълния предявен размер от 5624.61 лева , а в частта за възнаграждението на  кредитора – над размера от 1531.76 лева  до пълния предявен размер от 1736.34 лева ,като неоснователен.

       Осъжда Г.К.  В. , ЕГН **********,***,  да заплати на Банка ДСК ЕАД София с ЕИК 121830616, направените в производството разноски в пропорционален размер от  607.77 лева

    Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ