Гражданско дело 5545/2018 - Решение - 05-07-2019

Решение по Гражданско дело 5545/2018г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 2838

 

 

 

гр. Пловдив, 05.07.2019 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в публично съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година

 

Председател: Димитрина Тенева

 

при секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5545 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявен е иск по чл. . 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 258 от ЗЗД от С.Д.З., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. И., против Ш.Е.К. с ЕГН:**********, с адрес: *** за признаване за установено вземането за сумата от 4900 лв.-главница, ведно със законната лихва от 31.08.2017 г. до окончателното плащане и сумата от 1959,40 лв.-неустойка по договор от 25.03.2017 г. за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 13742/2017 г. по описа на PC Пловдив. Притендират разноски.

         В исковата молба се твърди, че между ищеца и БИЛДИНГ 92" ЕООД, представлявано от ответника в качеството му на у., е подписан договор за монтаж от 25.03.2017г., по който ответника се е задължил лично за изпълнението на задължението на дружеството. Изпълнението се състои в демонтаж на стара дограма, съществуваща в момента на подписване на договора и монтирана на обекти с идентификатори 68134.4085.30.9.4, 68134.4085.30.9.5, 68134.4085.30.9.6 и 68134.4085.30.9.7, които са част от сграда, находяща се в град ***; извозване от обекта на демонтираната стара дограма; производство на ПВЦ дограма съгласно описание в приложение 1 към договора за монтаж, с материали-5-камерен ПВЦ Профил „ЕТЕМ" и трипластов стъклопакет; монтаж на произведената дограма и полагане на пяна за луфт, в срок от 25 работни дни, но не по-късно от 30.05.2017г. срещу сумата от 9797 лв., при авансово плащане от 50%-4900 лв. На 27.03.2017г. ищеца-възложител заплатил по банков път на дружеството-изпълнител, сумата от 4900 лв. аванс. До крайната дата по договор 30.05.2017 г. дружеството - изпълнител не е извършило нищо от възложените му СМР. На 26.06.2017г. ищецът поканил дружеството да изпълни изцяло поетото задължение, като информирал, че в противен случай счита договорът за развален поради пълно неизпълнение и дружеството-изпълнител следва да възстанови авансовоплатената сума. До образуване на делото не е настъпило изпълнение и възстановяване на даденото. В т.5.1. във връзка т.4.1. от Договора, при неизпълнение на задълженията по договора, незавършване на монтажа в определения срок Изпълнителят дължи на Възложителя неустойка в размер на 0,5% за всеки просрочен върху стойността на неизпълнението, но не повече от 20% от стойността на договора. Дължи се пълния размер на неустойка от 20%, съответстваща на сумата от 9797 лв. Притендира се от солидарния длъжник-ответника сумата от 1959.40 лв. На 31.08.2017г. е подадено в Районен съд - Пловдив Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 49183/31.08.2017г., по което е образувано ч.гр.д. № 13742/2017г. по описа на XXI гр.с. Издадена е заповед. Същата е връчена по чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което са дадени указания на заявителя за предявяване на установителен иск.

         В предоставения срок за отговор ответника чрез назначения о. п. адв. К. оспорва иска. Оспорва автентичността на подписа на договора и графика за плащане. Твърди, че съобщението за отправената покана и разваляне на договора не е надлежно получено. Това обуславя липса на предпоставка за заплащане на неустойка.

         Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

         От представените писмени доказателства –договор от 25.03.2017 г. ; чертежи(лист63-66 от делото)се установява, че на 25.03.2017 г. от страна на „К Билдинг 92“ ЕООД и ответника Ш.К. е поето солидарно спрямо ищеца задължение за демонтаж на стара дограма, съществуваща в момента на подписване на договора и монтирана на обекти с идентификатори 68134.4085.30.9.4, 68134.4085.30.9.5, 68134.4085.30.9.6 и 68134.4085.30.9.7, част от сграда, находяща се в град ***; извозване от обекта на демонтираната стара дограма; производство на ПВЦ дограма съгласно описание в приложение 1 към договора за монтаж, с материали-5-камерен ПВЦ Профил „ЕТЕМ" и трипластов стъклопакет; монтаж на произведената дограма и полагане на пяна за луфт-25 мм, в срок от 25 работни дни, но не по-късно от 30.05.2017 г. срещу сумата от 9797 лв., от които 50% (4900 лв.) дължими авансово. При неизпълнение на възложеното изпълнителят дължи заплащане на неустойка в размер от 0,5 % за всеки просрочен ден върху стойността на изпълнението, но не повече от 20% от стойността на договора. Възложителя има право да прекрати договора по всяко време до завършване и предаване на обекта, като заплати  стойността на извършените до този момент работи завишени с 20 %.

         От представеният отчет по сметка от 28.03.2017 г.; заключение от 29.03.2019 г. по извършена ССЕ е видно, че на 27.03.2017 г. възложителя, ищец по настоящето дело е превел по банков път на „К Билдинг 92“ ЕООД сумата от 4900 лв. като аванс по договора за монтаж на дограма. За периода 31.05.2017 -31.08.2017 г. дължимата неустойка е в размер от 46,5 % от стойността на договора.

От представената покана (лист 13 от делото) е видно, че на 26.06.2017 г. С.Д.З. е изпратил на „К Билдинг 92“ ЕООД уведомление за неизпълнението на задължението по договора, предоставил е едноседмичен срок за изпълнение и заявил волята си за прекратяване на договора след изтичане на предоставения срок, както и за връщане на платената авансово сума от 4900 лв. и притенция за сумата от 1175.64 лв. –неустойка за неизпълнение на договора.

От приложеното ч. гр. дело № 13742/2017 г. на ПРС е видно, че за притендираното вземане ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която е връчена на длъжника ответник по реда на чл. 47 от ГПК.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

С оглед установените данни за проведено предходно заповедно производство между страните за притендираното вземане съдът намира, че настоящия иск се явява допустим за разглеждане.

Уважаването на предявената притенция предполага установяване на основание за нейното възникване и размера на вземането.

Предвид представените писмени доказателства съдът намира за доказано възникването на договорни отношения между страните по силата, на които ищеца е предал на ответника сумата от 4900 лв. като аванс за извършване на възложената работа. Тъй като към момента падежа на задължението за демотиране на процесната стара дограма и монтиране на изработена нова такава е настъпил и не се твърди това да е осъществено нито се сочат доказателства установяващи факти в тази насока, съдът намира, че е налице забава на изпълнителя по договора, счита от 30.05.2017 г. по аргумент на чл. 84 (1) ЗЗД. По делото не се твърди и не се установява да е налице причина за неизпълнението на задължението на ответника и солидарния му длъжник, освобождаваща ги от отговорност към кредитора З., поради което ищеца като кредитор на основание чл. 87 от ЗЗД разполага с възможност да предостави подходящ срок на длъжника за изпълнение, а след изтичането му да развали договора с произтичащите от това последици. Тъй като процесния договор е сключен в писмена форма е необходимо отправеното предупреждение също  да е в писмена форма. По делото не се установява да е отправено писмено предизвестие от ищеца към ответника за разваляне на договора, като отправената покана от 26.06.2017 г. неможе да се приеме за такова по причина, че няма данни тя да е връчена на длъжника. По тези съображения съдът намира, че не е налице разваляне на договора и независимо, че в настоящия случай е установено внасянето от възложителя на авансово дължимата сума, доколкото се касае за договор с продължително и периодично изпълнение по аргумент на чл. 88, ал. 1 от ЗЗД, чието  разваляне би имало действие за напред, то към момента на притендиране на вземането и към настоящия такъв не е отпаднало основанието за извършеното плащане и съответно ищеца не разполага с вземане спрямо ответника в размер от 4900 лв. Предвид това същия няма право и на законната лихва върху заявената сума за периода от 31.08.2017 г. до окончателното плащане.
По отношение на притендираната сума от 1959,40 лв.-за неустойка, имаща характер на обезщетение за вреди от неизпълнението, съдът намира, че установените факти за настъпила забава на изпълнението на задължението по договора от 25.03.2017 г. в периода 30.05.2017 г.-31.08.2017 г., обосновава правото на възложителя по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД да притендира обезщетение в размер на 0,5 % за всеки просрочен ден върху стойността на неизпълнението, но не повече от 20% от стойността на договора. Доколкото от заключението на вещото лице по извършената ССЕ, която се кредитира от съда като компетентно извършена, се установява, че за визирания период обезщетението се рявнява на 46% от стойността на договора, съдът намира, че ищеца разполага с вземане за неустойка до размера от 20% от 9797 лв. или сумата от 1959,40 лв. съвпадаща с притендираната такава.

По изложените съображения иска се явява доказан и следва да се уважи за сумата от 1959,40 лв.-неустойка, като за сумата от 4900 лв. главница, ведно със законната лихва от 31.08.2017 г. до окончателното плащане са отхвърли.

Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената част от иска или на сумата от 423,38 лв., съобразно представеният списък и доказателства за сторени такива в общ размер от 1482,17 лв. На ответника разноски не се дължат поради липса на доказателства за сторени такива и отправено искане в този смисъл.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ш.Е.К. с ЕГН:**********, с адрес: *** дължи на С.Д.З., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1959,40 лв.(хиляда деветстотин петдесети  девет лева и четириедест ст.)-неустойка по договор от 25.03.2017 г. за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 13742/2017 г. по описа на PC Пловдив.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Д.З., ЕГН: **********, с адрес: *** против Ш.Е.К. с ЕГН **********, с адрес: *** иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 4900 лв.(четири хиляди и деветстотин лева) -главница, ведно със законната лихва от 31.08.2017 г. до окончателното плащане за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 13742/2017 г. по описа на PC Пловдив.

.

 

ОСЪЖДА Ш.Е.К. с ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати на С.Д.З., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 423,38 лв. (четиристотин двадесет и три лева и тридесет и осем ст. ) разноски по производството.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.

 

 

                                                        СЪДИЯ: /П/

Вярно с оригинала!ВГ