Гражданско дело 5445/2018 - Решение - 22-07-2019

Решение по Гражданско дело 5445/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е № 3131

 

22.07.2019 г., гр. Пловдив,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на трети юли хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

при секретаря Катя Грудева , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5445/2018 г. по описа на същия съд, за де се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на спора.

    Искова молба на „ Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, против В.С.Д., ЕГН **********,***, да се установи по реда на чл. 422 от ГПК  вземане на дружеството, за което то разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

    В исковата молба им факти, според които, ищецът е комунален – водоснабдителен оператор, а ответникът – потребител на доставяните от ищеца услуги . По силата на договор между страните при общи условия , ищцовото дружество доставило на ответника вода за пиене , след което отвел водата за пречистване, на обща стойност 741.57 лв. за период от 31.10.2015 год. – 16.10.2017 год.. Водата е  доставена до обект в ***, на който ответникът е ползвател със запазено вещно право на ползване, като количеството на доставеното е отчетено нормативно, като еквивалент на 5 кубика за едно лице, което количество се завишавало на всяко  тримесечие се завишава с още 1 кубичен метър, тъй като в имота нямало монтиран водомер, „за което  ответника бил уведомен неколкократно“. Тъй като доставката останала незаплатена, то ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №17944/2017 год., в която заповед, освен главницата, се заповядала за плащане и лихва като обезщетение за забава за периода от 31.10.2015 год. – 30.09.2017 год. в размер на 55.35 лв. Тъй като заповедта е връчена по реда на чл. 47  ал.5 от ГПК, то се иска да се установи вземането със сила на пресъдено нещо, при горните размери и стойности на периодите и да се присъдят на ищеца сторените по делото разноски.

   Ответникът оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Възразява се за тях да е изтекла кратката погасителна давност, моли се искът да бъде отхвърлен и да се присъдят на ответника сторените по делото разноски.

  Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение , че счетоводството на ищеца е  редовно водено, като остойностеното във фактурите съответства по количеството си на това, записано в карнетите. Размерът на задълженията на ответника е следният: 994.27 лева – главница , и 95.04 лева  обезщетение за забавата, за периода, въведен като индивидуализиращ в заповедта за плащане и исковата молба. До момента на изготвяне на експертизата, има извършвани от Д.  плащания, но на вземания, различни от процесните.        

    Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, субективно и акцесорно  съединен  между същите страни с искане за установяване на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК  и има идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска .

  След анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от фактическа и правна страна :

  Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1  от Закона за  регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

  Към началната дата на процесния период действат общите условия между страните, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 09/11.08.2014г. Приложимо право е и НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.   Страни по договор по силата на тези Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от ВиК оператор за гр. Пловдив са именно потребителите на тези комунални услуги, които имат вещни права върху имота – собственици или ползватели със надлежно учредено или запазено вещно право на ползване , както и ( по силата на чл. 2 ал. 3 )   наемателите на водоснабден обект, по отношение на които има разкрита партида в оператора на тяхно име. Този извод почива  и на разпоредбата на чл. 3 от посочената по – горе наредба , според който , потребители на услугите В и К са:  1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;  2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; и  3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По силата на чл. 60 от Общите условия между страните, партида може да бъде разкрита както на ползвател, така и на собственик, включително и служебно от страна на оператора. Не се спори по делото , че ответника Д. има запазено върху имота вещно право на ползване , тоест, като ползвател е страна по договор при общи условия за доставка на питейната вода до имота ; партидата в имота е разкрита именно на името на ответника.  След като е потребител, то същият е страна по договор при общи условия касателно доставката на водата , а оттам – има и облигационното задължение да плати доставеното. 

    На следващо място , твърденията в исковата молба са , че в имота отсъства водомер като средство за търговско измерване на количеството на доставената вода – такъв изобщо не е бил монтиран към водопроводното  отклонение на ответника. Общите условия между страните не предвиждат изрично хипотеза на определяне на размер на доставката при изначално липсващ водомер в имота , предвидени са само хипотези на повреден , вкл. метрологично негоден водомер , или неотчитане поради неосигуряване на достъп до средството за търговско измерване. Затова , прилага се чл. 39 ал. 5 от  Наредба № 4 от 14.09.2004г и количеството на доставеното се определя като еквивалент на 6 м3 месечно за двамата живеещи в имота ( жилището е топлофицирано ) в тази връзка ,съдът кредитира показанията на свид. С. , служителя на ищеца, който за определен период от време е отчитал доставките, че за целия процесен период, имота действително е топлоснабден и в него никога не е имало  поставен водомер. На следващо място, липсата на средство за търговско измерване в даден обект е отрицателен за оператора като ищец факт; наличието на такъв следва да се докаже от ответника ,който обаче не твърди да има монтиран в имота водомер. За разлика от хипотезата, в която водомер има монтиран, но  същия е метрологично негоден, не се изисква и предписание до ответника да монтира средство за търговско измерване (СТЕ), тъй като според чл. 17 ал. 3 и 4  от ОУ (одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 09/11.08.2014г ), е задължение на потребителя да постави  в имота си индивидуален водомер и да го поддържа в метрологична изправност. Следователно, водомер липсва, нормативно определената методика е спазена и  количеството на доставеното се явява правилно определено.

    Съдът не споделя и възражението на ответната страна , че за част от  вземането е изтекла погасителната давност.

  Задължението по договор при общи условия за заплащане на доставена/отведена питейна вода за битови нужди действително съставлява периодични плащания по смисъла на  Тълкувателно решение № 3/2011г , ОСГКТК , и чл. 111 буква В, предл. последно от Закона за задълженията  и договорите, съответно , погасява се с изтичането на кратката тригодишна давност  -  с изтичането на период на бездействие на кредитора от три години. Крайната дата на този срок е 10.11.2017г., когато ищецът – кредитор предприема първото действие за събирането  на вземането си, като инициира процес за него – депозира заявление за издаване на заповед за плащане, което по силата на закона ( чл. 422 от ГПК ) дава начало на исков процес за вземането. А такъв прекъсва давността ( чл. 115) и към момента не е приключил, тоест, давностен срок не може да изтече. А не са минали три години от датата на падеж на първата във времеви аспект фактура. Биха били погасени възоснова давност всички вземания по съставени преди 09.10.2014г фактури , тъй като има съобразно общите условия тридесетдневен срок за плащане на фактурата, каквато ищецът следва да издава ежемесечно ( чл.33 ал. 3 от Общите условия ). Всички процесни фактури са издадени след тази дата.

    Исковете са основателни.

   Разноските, вкл. тези по заповедното производство, се понасят от ответника,   съобразно списъка на ищеца по чл. 80 от ГПК. Възнаграждението на юрисконсулта на ищеца за исковото производство се определя на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК в размер от 100 лева според искането.

   Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

                                              

                                                 Р Е Ш И: 

 

      Признава за установено по отношение на В.С.Д., ЕГН **********,***, че в отношенията между страните , дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, плащане на следните суми по договор при ОУ за доставка на питейна вода до имот в ***,  за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 11004/15.11.2017г по частното гр. дело № 17944 по описа на ПРС за 2017г : 741.57 лв. главница , с период на доставката  31.10.2015 год. – 16.10.2017 год. , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на заявлението – 10.11.2018г до окончателното изплащане на вземането , и  лихва като обезщетение за забава за периода от 31.10.2015 год. – 30.09.2017 год. в размер на 55.35 лв.

 

  Осъжда В.С.Д., ЕГН **********,***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, сумата от 595 лева разноски по двете производства , вкл. ч. гр. д . № 17944 по описа на ПРС за 2017г.

 

     Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                                                         

                                                                                                                                                                                                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

ПМ