Гражданско дело 5321/2018 - Решение - 05-07-2019

Решение по Гражданско дело 5321/2018г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 2839        05.07.2019 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII състав, в публично заседание на 10.06.2019г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

 

при участието на секретаря Елена Лянгова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5321 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правна квалификация по 422 от ГПК, вр. с чл. 203 от ЗВ, вр. с чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град П., бул. „Ш. С.” № .., представлявано от у.С.Л. Н., чрез пълномощника си ю. Н., е предявил против В.А.Т. с ЕГН ********** ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 15674/2017 г. на РС - Пловдив със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9515/09.10.2017г., суми, както следва:

542,07 главница за консумирана, но незаплатена питейна и отведена вода за периода 09.11.2012г. до 08.09.2017г., за обект, находящ се в гр.П., бул. Б.№ .., ет.., ап..,

72,41 лева.  обезщетение за забавено плащане от 31.01.2013г. до 31.08.2017 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2017г. до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че за периода периода 09.11.2012г. до 08.09.2017г ответникът имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода  за ползван от него обект, находящ се в гр. П., бул. Б.№ .., ет.., ап.. по партида с аб.№ **********, като за потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба. При забава в плащанията абонатът следвало да дължи и законна лихва, в която връзка също били издадени фактури. Отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми, но по образуваното по случая частно гр. дело № 15674/ 2017 г. на ПдРС. Заповедта била връчена при условията на чл. 415, ал.1, т.2 вр. с чл. 47, ал.5 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск за горните суми. Претендират се и разноските в настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез особен представител назначен по реда на чл. 47, ал.6 ГПК – адв. З. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност за период 3 години назад считано от подадаването на заявлението по чл. 410 ГПК.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

От приложеното частно гр. дело № 15674/2017 г. на РС - Пловдив, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за сумата от 542,07 главница за консумирана, но незаплатена питейна и отведена вода за периода 09.11.2012г. до 08.09.2017г., за обект, находящ се в гр.П., бул. Б.№ ., ет.., ап..,

72,41 лева.  обезщетение за забавено плащане от 31.01.2013г. до 31.08.2017 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2017г. до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство в общ размер на 75 лева. Заповедта била връчена при условията на чл. 415, ал.1, т.2 вр. с чл. 47, ал.5 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск за горните суми.

Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По делото са представени:

 справка за задълженията на абоната, както и преписи от издадените фактури на ответника за отделните доставки придружен с опис, копия от карнети за отчитане на абоната;

справка за разсрочване на задължение № 15567/12.07.2016г. сключено с длъжника В.А.Т., с което той признава натрупаните си задължения за периода от 01.01.2000г. до 30.06.2016г. и уговаря с кредитора погасителен план на 15 вноски. В представения от ищеца документ подписът за ответника е положен от съпругата А.В.Т.

справка от Агенция по вписванията – имотен регистър, че ответника притежава ½ ид.част от водоснабденият имот, заедно със съпругата си А.Т.

Приета е и съдебно- счетоводна експертиза, която е извършила проверка в счетоводството на ищеца и е установила, че размерът на задълженията на ответника за процесния период за главница и лихва напълно съответствала по размер на претендираните с исковата молба суми. Фактурите били надлежно осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество, което било редовно водено. Сумите отразени във фактурите са правилно изчислени , съгласно действащите цени.

От разпитаната по делото свидетелка Й.П. се установява, че същата е инкасаторка и е отчитала показанията на водомера на водоснабдения имот като показанията са й били диктувани по телефона. Не била влизала в имота, тъй като не е била допускана. Инксаторът е нанасял данните в карнетите, тъй като не е бил допускан, а когато е допускан лицето, което е намирано на адреса е слагало подписа си.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П.. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. Според ал.8, в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от В и К операторите различни условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения.

Съгласно чл. 3, ал.1, т.2 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Според чл.8, ал.1 от същата наредба, получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор. С общите условия за получаване на услугата В и К, наричани за краткост "общи условия", се определят:1. правата и задълженията на оператора и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води;3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води; 5. редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти.

Съгласно чл. 2, ал.1, т.2 от Общи условия (ОУ) за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД-гр. П.,  потребители на В и К услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. Според чл. 31. (1) от ОУ, В и К операторът издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактуриране, а съгласно, ал.2, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране, поради и което неоснователни се явяват възраженията на ответника, че не е получавал фактури за начислените суми. Ищцовото дружество не е задължено да изпраща фактури на потребителите, като изискуемостта настъпва от датата на фактуриране.

Ответникът не оспорва качеството си на потребител, което и обстоятелство се доказва от справката на АВ – имотен регистър.

От показанията на свидетеля П. се установи, че изразходваното количество вода се е измервало с водомер, който се е отчитал от потребителя, тъй като не е бил осигуряван достъп.

Според заключението на вещото лице по ССчЕ, неоспорено от страните, размерът на задълженията на ответника за процесния период за главница и лихва напълно съответствала по размер на претендираните с исковата молба суми.

В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществуват вземания за главница и лихви, които произтичат от валидно възникнало правоотношение между страните, по отношение на които претенции вече е била издадена заповед за изпълнение.

Споделят се възраженията на ответника чрез особения представител за погасяване по давност на задълженията на ответинка за период 3 години назад считано от подадаването на заявлението по чл. 410 ГПК, тъй като споразумението е сключено от съпругата А.Т., с което и давността не може да бъде прекъснат, респ в първия възможен момент в който ответникът е разбрал за сключеното споразумение същото е оспорено поради което и не може да се потвърди действието по сключване на споразумението.. Следва да се посочи, че признанието от единия съпруг на задължение, което е възникнало за задоволяване на семейните нужди съгласно чл. 32 СК е не е обвързващо и за другия съпруг, тъй като поначало съпрузите са солидарно отговорни, а съгласно чл. 125, ал.1 ЗЗД прекъсването на давността спрямо един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо другия, т.е споразумението подписано от А.Т. има значение за прекъсване давността за нейните задължения като потребител към ищеца, но не и за задълженията на нейния съпруг.

Следователно главницата по предявения иск възлиза на сумата от 312,05 лева, а над тази сума до пълния претендиран размер от 542.07 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан поради погасяването му по давност. Аналогично претенцията за мораторна лихва е погасена за сумата от 36,28 лева, а дължимите лихви са в размер на 36.13 лева за която сума искът следва да се уважи.

 

 

По отношение на разноските:

Предвид изхода от спора, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в размер съобразно уважената част от исковете, а именно сума от 396,77 лева за заповедното производство и настоящата инстанция от общо извършени разноски в размер на 700 лева, които се разпределят за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозит за ССче и депозит за особен представител.

Така мотивиран съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че против В.А.Т. с ЕГН ********** *** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град П., бул. „Ш. С.” № ., представлявано от у.С. Л. Н. дължи присъдените по частно гр. дело № 15674/2017 г. на РС - Пловдив със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9515/09.10.2017г., суми, както следва:

главница 312,05 лева за консумирана, но незаплатена питейна и отведена вода за периода 09.11.2012г. до 08.09.2017г., за обект, находящ се в гр.П., бул. Б.№ ., ет…, ап..,

мораторна лихва  в размер на 36,13 лева за периода от 31.01.2013г. до 31.08.2017 г.,

 заедно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2017г. до изплащане на вземането.

КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете над тези суми до пълния им претендиран размер както следва: за главницата – сума в размер на 542.07 лева, а за мораторната лихва сумата в размер на 72.41 лева като неоснователни и недоказани поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА В.А.Т. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град П., бул. „Ш. С.” № .., представлявано от у.С. Л. Н. СУМАТА от 396,77 лева разноски за настоящата инстанция и заповедното производство съразмерно на уважената част на исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ :/п/ Веселин Атанасов

 

Вярно с оригинала.

Е.Л.