Гражданско дело 5089/2018 - Решение - 08-07-2019

Решение по Гражданско дело 5089/2018г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  2852                     08.07.2019 година                           град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 2 граждански състав, в публично заседание на осмии юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА

                                                        

при участието на секретаря Десислава Кръстева,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5089 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД  от ЗЗД от „А1 България” ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД/, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 за признаване за установено по отношение на ответника Н.М.Т. с ЕГН: **********, че дължи на ищеца сумата от общо 543,73 лева, от които: 29,81 лева незаплатена далекосъобщителна услуга дължима по договор за далекосъобщителни услуги с номер ***** от **** г. съгласно фактура № ******* с падеж на плащане 27.09.2014г. за отчетен период от 09.08.2014г. до 08.09.2014г., 504,78 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги съгласно фактура № *******с падеж на плащане 19.01.2015г. за отчетен период от 09.12.2014г. до 08.01.2015г., фактура с № ******* с падеж на плащане 19.01.2015г. за отчетен период от 09.12.2014г. до 08.01.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 16.10.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ****/****г. по описа на ПРС, **** състав.

            Ищецът твърди в исковата молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК срещу ответника Н.М.Т. било образувано ч.гр.д. № ****/****г. п описа на РС – Пловдив, **** състав, по което била издадена Заповед за процесните суми, но постъпило от длъжника възражение в срок. В изпълнение на указанията на заповедния съд ищецът предявил настоящия установителен иск за сумите, предмет на образуваното заповедно производство.

            Ищецът  основава претенцията си на сключен с ответната страна договор с № ******* от *******г. за далекосъобщителни услуги. По същия ответната страна дължала стойността на потребена далекосъобщителна услуга и неустойка за предсрочно прекратяване на договора.

            В срока на действие на договора били издадени следните фактури: фактура с № ******/*******г. с падеж на плащане 27.09.2014г. за отчетен период от 09.08.2014г. до 08.09.2014г. за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 29,81 лева, фактура с № *******/******г. с падеж на плащане 19.01.2015г. за отчетен период от 09.12.2014г. до 08.01.2015, в която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 252,39 лева и фактура с № *******/*******г. с падеж на плащане 19.01.2015г. за отчетен период от 09.12.2014г. до 08.01.2015г., в която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 252,39 лева.

Твърди се, че длъжникът не изпълнил задълженията си по договора, като не заплатил дължимите суми за потребени далекосъобщителни услуги, което довело до прекратяване на индивидуалните договори с ответника и начисляването на договорна неустойка в претендирания размер. Клаузата за неустойка била регламентирана в договора и общите условия към него, с които ответната страна се съгласила. Твърди се в исковата молба, че начислената на ответника неустойка има обезщетителен, а не санкционен характер, за размера на същата са издадени фактури и сумите по същите са дължими според ищеца.

            Въз основа на гореизложените твърдения съдът е сезиран с искане да постанови Решение, с което да признае за установено спрямо ответната страна, че му дължи сумата от общо 543,73 лева, от които: 29,81 лева незаплатена далекосъобщителна услуга дължима по договор за далекосъобщителни услуги с номер ***** от **** г. съгласно фактура № ******* с падеж на плащане 27.09.2014г. за отчетен период от 09.08.2014г. до 08.09.2014г., 504,78 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги съгласно фактура № *******с падеж на плащане *****г. за отчетен период от 09.12.2014г. до 08.01.2015г., фактура с № ******* с падеж на плащане 19.01.2015г. за отчетен период от 09.12.2014г. до 08.01.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 16.10.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ****/****г. по описа на ПРС, **** състав. Претендира присъждане на направените в настоящото и в заповедното производство разноски.

            В срока по чл.131, ал.1 ГПК от назначения на ответната страна особен представител – адв. С.И. е постъпил писмен отговор, с който се изразява становище за неоснователност на предявения установителен иск. Въвежда се възражение за погасяване по давност на претендираната главница с изтичане на предвидения в ЗЗД три годишен давностен срок, а предвид погасяването на главното задължение, то недължима на същото основание според ответника е й акцесорната претенция за неустойка. Въз основа на тези  и подробно изложените в писмена защита съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение №****/*****г., издадена по ч.гр.д. № ****/****г. по описа на ПРС, ****** състав е разпоредено длъжникът Н.М.Т. да заплати следните суми: сумата от 29,81 лева главница по договор за далекосъобщителна услуга от 09.07.2014г., сумата от общо 504,78 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договора и сумата от 9,14 лева обезщетение за забава за периода 28.09.2014г. – 25.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 16.10.2017г. до окончателното изплащане, както и направените по заповедното производство разноски – заплатена държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева.

Искът, инициирал настоящото производство е предявен в изпълнение указанията на съда и същият е подаден в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Като писмени доказателства по делото са приети договор за мобилни услуги и общи условия към него, фактури за предоставени услуги и пълномощни.

Установява се от доказателствата по делото, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор от 09.07.2014г. за далекосъобщителни услуги, сключен за неопределен срок.

В срока на действие на договора са издадени следните фактури, приобщени като писмени доказателства:  фактура с № *****/******г. с падеж на плащане 27.09.2014г. за отчетен период от 09.08.2014г. до 08.09.2014г. за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 29,81 лева, фактура с № *******/*****г. с падеж на плащане 19.01.2015г. за отчетен период от 09.12.2014г. до 08.01.2015, в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 252,39 лева и фактура с № *******/*****г. с падеж на плащане 19.01.2015г. за отчетен период от 09.12.2014г. до 08.01.2015г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 252,39 лева.

От приложеното ч.гр.д. № ****/****г. по описа на ПРС, ***** състав е видно, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за събиране на сумите по договора, предмет на горецитираните фактури на 16.10.2017г.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Претенцията на ищеца за  дължимост на главницата в размер на 29,81 лева по договора за далекосъобщителни услуги от 09.07.2014г. е погасена с изтичане на предвидения в закона три годишен давностен срок и в този смисъл възражението на ответната страна е напълно основателно. Това е така, тъй като за процесната главница е издадена фактура с  № *****/*****г. с падеж на плащане 27.09.2014г. за отчетен период от 09.08.2014г. до 08.09.2014г. за ползване на далекосъобщителни услуги. Доколкото се касае за периодично задължение, което се погасява с изтичане на  краткия три годишен давностен срок, то отнесен към падежа на това задължение, давностния срок за същото е изтекъл на 27.09.2017г., а заявлението по реда на чл. 410 от ГПК е подадено от ищеца след изтичането му – на 16.10.2017г., поради което и искът следва да се отхвърли, като погасен по давност. След като по давносте  погасено главното задължение, то не се дължи и акцесорната претенция за неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на общо 504,78 лева.

Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че дори да претенцията да не беше погасена по давност, то изходът от настоящия спор би бил същия, тъй като в настоящото производство ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване, че е предоставил, респективно, че са използвани от ответника през процесния период услуги, индивидуализирани по вид, количество и стойност. Недоказано остана в процеса, че начислената от доставчика стойност за ползваните от ответника услуги по  процесния договор  съответства на договореното между тях и на реално ползваните от него услуги, и че ответника дължи процесните суми. Що се отнася до претенцията за неустойка, то предвид погасяване по давност, респективно – недължимост на главното задължение, то същата не е дължима, още повече, че клаузата за неустойка при всички случаи се явява неравноправна и по аргумент от чл. 143 от Закона за защита на потребителите е нищожна.

 Въз основа на гореизложените съображения предявените установителни искове следва да се отхвърлят.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ответника  на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но такива реално не са направени по делото.

 

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените  от „А1 България” ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД/, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 за признаване за установено по отношение на ответника Н.М.Т. с ЕГН: **********, че дължи на ищеца сумата от общо 543,73 лева, от които: 29,81 лева незаплатена далекосъобщителна услуга, по договор за далекосъобщителни услуги с номер ***** от **** г. съгласно фактура № ******* с падеж на плащане 27.09.2014г. за отчетен период от 09.08.2014г. до 08.09.2014г., 504,78 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги съгласно фактура № *******с падеж на плащане *******г. за отчетен период от 09.12.2014г. до 08.01.2015г., фактура с № ******* с падеж на плащане 19.01.2015г. за отчетен период от 09.12.2014г. до 08.01.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 16.10.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ****/****г. по описа на ПРС, **** състав.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                               СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова

 

Вярно с оригинала!

Д. К.