Гражданско дело 3684/2018 - Решение - 10-08-2018

Решение по Гражданско дело 3684/2018г.

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  3117

10.08.2018 година, град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на десети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

при участието на секретаря Иванка Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3684 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. с чл. 240 във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от Р.В.Р. срещу А.К.Х. за сумата от 100 лева- неизплатено задължение по договор за заем от 19.04.2017г.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за заем за сумата от 100 лева, като за предаването й била подписана разписка от ******. Заемът следвало да се върне при поискване, което било извършено преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. Ответникът не изпълнил задължението, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. По образуваното заповедно производство по частно гр. дело била издадена заповед за посочената сума. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, длъжникът подал възражение за недължимост на вземането. Моли да се установи съществуването на вземането, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК не подава отговор на исковата молба.

Съобразно т. 11а от ТР 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС в производството по настоящото дело следва да се вземе предвид и оспорването на ответника, направено в подаденото от него възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК относно това, че процесната сума, наред с други суми по отделни договори за заем, е сумирана в общо задължение в размер на 2700 лева, което е било събрано от ***.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Относно допустимостта:

Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора Р.В.Р. срещу А.К.Х., по което е образувано ч. гр. дело № 17043/2017 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесната сума, както и за разноските.

Заповедта е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, като е постъпило и възражение от 05.01.2018г., уточнено със становище от 21.02.2018г. и 02.03.2018г. след указания на съда. Съдът е указал на заявителя да предяви установителен иск. Исковата молба е подадена в преклузивния срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По същество на спора:

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ГПК заемът е реален договор, по силата на който едната страна предоставя на другата заместими вещи, а последната като получател се задължава да ги върне. Елементите от фактическия състав на договора за заем са: съгласие на страните за предаване парична сума като заем и реалното предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължения на последния.

Между страните по делото не е бил сключен изричен писмен договор за заем. За доказването на твърденията си ищецът представя разписка, в която е записано, че ответникът е получил от ищеца сумата от 100 лева като заем и се задължава да я върне при поискване. От това изявление може да се заключи, че процесната сума е била предадена и е било постигнато съгласието за връщане. Тези обстоятелства покриват всички елементи от фактическия състав на договора за заем, предвидени в чл. 240, ал. 1 ЗЗД и установяват изцяло претенцията.

Изложените от ответника възражения са неоснователни. В действителност от приложените по заповедното производство доказателства е видно, че между настоящите страни са били сключени множество договори за заем за различни суми. Всички представени изпълнителни листо обаче са за различни правоотношения с ищеца от различни дати. Неоснователно е и възражението, че процесната сума заедно с другите вземания представлява част от общо задължение от 2700 лева, за което бил сключен договор от ******и  което било погасено. Представените по заповедното производство изпълнителни листове са на обща стойност 3200 лева, която не съответства на твърдяното от ответника, като част от задълженията са от дати следващи сключването на договора за 2700 лева. Стойността на задълженията възникнали преди него също не съответства на посочената, тъй като е равна на 1900 лева. Освен това, правоотношенията са възникнали между различни субекти, като едни са със заемодател Р.Р., а договора за 2700 лева е със заемодател Е.В.. В самия договор за заем от ******не е посочена връзка с предходни правоотношения.

При така събраните доказателства не може да се направи обоснован извод за идентичност между посочените правоотношения.   Други доказателства в тази насока не бяха ангажирани от ответника въпреки изричните указания на съда с доклада на делото.

Ето защо претенцията е основателна и следва да бъде уважена, ведно със законната лихва.    

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на делото, следва да се присъдят и разноските в заповедното производство, като съобразно т. 12  на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение. Разноските, на които има право ищецът в заповедното производство, са в размер на 25 лева за държавна така и 300 лева за адв. възнаграждение.

Отделно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и направените разноски в настоящото исково производство в размер на 25 лева за държавна такса и 300 лева за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

Р    Е    Ш    И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.К.Х., ЕГН **********, с адрес: ***. Стамболийски № 104 ет. 5, ап. 56, ДЪЛЖИ на Р.В.Р., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 100 лева- главница, по договор за заем от 19.04.2017 г., ведно със законна лихва, върху главницата считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда- 25.10.2017г. до пълното й изплащане, за които суми е била издадена Заповед № 10421 от 30.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 17043/2017 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА А.К.Х., ЕГН **********, да заплати на Р.В.Р., ЕГН **********, сумата от 650.00 лева  /шестстотин и петдесет лева/- разноските по ч. гр. дело № № 17043/2017 г. на ПРС и по настоящото гр.д. № 3684/2018г. по описа на ПРС, XIV гр. с-в.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

                                                                                              /Тоско Ангелов/

Вярно с оригинала.

В.С.