Гражданско дело 2319/2018 - Решение - 23-07-2019

Решение по Гражданско дело 2319/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е № 3150

 

23.07.2019 г., гр. Пловдив,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

при секретаря Катя Грудева , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2319/2018 г. по описа на същия съд, за де се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на спора.

    В депозирана пред РС Пловдив искова молба, по която е образувано настоящото гражданско дело, ищецът„ Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250 , претендира да се установи против ответника Н.  С.И. , ЕГН **********,***, вземане на дружеството, за което то разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

    Според изложеното в исковата молба, ищецът е комунален оператор -  доставчик на питейна вода, а ответника – наемател на жилището на горния  адрес, собствено на Община Пловдив , чрез Общинско предприятие „Жилфонд“, като партидата при ищеца била разкрита на името на наемателя. Затова между страните имало договор при общи условия за доставка на питейна вода и отвеждане на канална такава, по силата на който, дружеството доставило вода и отвело за пречистване канална вода за периода 07.03.2014год. – 09.05.2016 год. на стойност от 460.88 лв., като съставило за доставката и фактури. Монтираното в  имота на ответника измервателно устройство било неизправно, и затова количеството доставена вода било начислено нормативно, по 5 м3 на човек на месец, при петима живущи в имота. Понеже плащане не последвало в сроковете по договора, начислили в тежест на длъжника и мораторна лихва в размер на 89.52  лв. за периода от 31.05.2014г. до 30.09.2018г., като „Водоснабдяване и канализация“ се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение № 10906//13.11.2017г., издадена  по ч. гр. дело № 17949/2017г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. състав; заповедта била връчена на ответника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, при което се иска от съда  вземането да бъде установено по реда на чл. 422 от ГПК, и да се присъдят на ищеца сторените разноски по двете производства.  

    От ответника е подаден отговор в срока по чл.131 ГПК, с който се оспорва исковата претенция по основание и размер. Ответника нямал качеството на потребител на услугите, доставяни от ищеца, тъй като не бил нито собственик, нито наемател, нито ползвател на процесното жилище. Възразено е също така, че вземането е погасено с изтичането на погасителна давност, като в този връзка, ответната страна се позовава на кратката тригодишна такава. Карнетите за отчета били нередовно водени ( непопълнени, липсвали и подписи в тях). Останало недоказано и твърдението на ищеца, че е неизправен водомера, отчитащ доставената вода за целите на договора.  Моли се исковете да се отхвърлят и да се присъдят разноските, направени за защитата.

     Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение , че счетоводството на ищеца е  правилно водено , като остойностеното във фактурите съответства по количеството си на това, записано в карнетите. Размерът на задълженията на ответника е следният: 460.88 лева- главница и 89.52 лева от обезщетението за забавата, за периода, въведен като индивидуализиращ в заповедта за плащане и исковата молба. До момента на изготвяне на експертизата, няма извършвани от И. плащания.    

     Вещото лице по проведената техническа експертиза дава заключение, че  жилищния блок е водоснабден от водопроводното отклонение към него, в отделния имот, представляващ апартамент № 1, има монтиран водомер (по писмени данни в кориците на делото, тъй като в апартамента не е открит никой), но няма данни дали водомера е годен да мери точно преминалото през него количество вода. Инкасаторът е начислявал по 10 /11 м3 вода на месец, което е потреблението на двама човека съобразно тарифа. Жилището не е топлофицирано.

     Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, субективно и акцесорно  съединен  между същите страни с искане за установяване на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК  и има идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска .

   След анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от фактическа и правна страна :

    Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1  от Закона за  регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

  Спорно е по делото дали  ответника е  потребител на доставяните от ищеца услуги. Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от ВиК оператор за гр. Пловдив са именно потребителите на тези комунални услуги, включая наемателите на водоснабден обект, по отношение на които има разкрита партида в оператора на тяхно име. По силата на чл. 60 от Общите условия между страните, партида може да бъде разкрита както на ползвател, така и на собственик, включително и служебно от страна на оператора. На л. 84 от делото е представено от третото  на спора лице , ОП „Жилфонд „ гр. Пловдив , заверено копие на договор за наем на същото жилище , по който ответникът е страна, както и от съответната настанителна заповед; по делото са инкорпорирани всички писмени доказателства към преписката по наемното правоотношение – съставяни са годишни констативни протоколи за състоянието на наетия имот, от които личи , че за целия процесен период договора е бил в сила. Тоест, И. има качеството на ползвател на имота, представляващ апартамент на ***,  а оттам – и това на  потребител питейна вода , доставяна от ищеца. Не се спори в тази връзка , че партидата в имота е разкрита именно на името на ответника.  След като е потребител, то същият е страна по договор при общи условия касателно доставката на водата, а оттам – има и облигационното задължение да плати доставеното. 

       Що се касае до това, дали количеството на доставената вода е правилно определено, тоест, дали иска е доказан с оглед размера си ,  то трябва да се каже следното: според изложеното в исковата молба, в имота има монтиран водомер, но той е неизправен;  според заключението на вещото лице, водомер  има , и не може да се каже дали той е изправен – метрологично годен да мери преминалото през него количество питейна вода. Вещото лице е дало заключението си възоснова наличните по делото писмени доказателства, тъй като достъп до жилището не е било осигурен от ответника. Съдът  кредитира експертизата , която обича на обективни данни в кориците на делото, и приема , че   водомерът, монтиран в процесното жилище , е неизправен, той не измерва преминалото през него количество вода. Водомер има монтиран, и това обстоятелство личи от  протокола – опис на наетото имущество от дата 08.02.2016г. Била е поставена на вещото лице по техническата експертиза задача да се каже дали водомера е метрологично годно средство  за търговско измерване, но при посещенията на вещото лице на  имота, не е открито лице , което да осигури достъп до същия. Затова и съдът на основание чл. 161  от ГПК възприема за достоверен извода на вещото лице , че наличното в имота средство средство за търговско измерване не е годно да отчита точно количеството на доставената вода. Това заключение на ВЛ Б. кореспондира и със гласните доказателства – така твърди в показанията си разпитания свидетел Д.Е., и съдът няма основание да се съмнява в достоверността на тези показания.  

   Към началната дата на процесния период действат общите условия между страните, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 027 /09.06.2006г . , според които, чл. 17 и 18, задължение е на потребителя, който е и собственик на индивидуалното средство за търговско измерване, да поддържа същото в метрологична годност. Неизпълнението на това задължение по каквито и да било причини води до право на оператора да начисли като използвано количество вода по реда на чл. 23 от ОУ ал. 5, тоест - определено нормативно, без да има нужда от реален отчет. Отсъства каквото и да било задължение на оператора да уведомява абоната за задължението му да поддържа СТИ в изправност, като пише напр. нарочно предписание за подмяната на негодния водомер. За целия процесен период,   количеството на доставеното е определяно договорно, по правилата на чл. 23 ал. 5 т. 1 предл.  второ от ОУ, което се установява от показанията на свидетеля Е. и от записите в съответните графи в карнетите , където в графата „показания „ е записано „т” ( тарифа), а количеството на водата навсякъде е посочено да е 10 м3 при двама живущи на адреса, макар да има данни , че апартамента е обитаван от поне четири човека. Следователно условията на чл. 23 са били налице и са спазени, при което няма как съдът да уважи възражение за липса на реална доставка (за неизпълнен договор). При нормативното начисляване, неизвършването на отчета или неспазването на предвидената в общите условия процедура за това е обстоятелство, ирелевантно на спора.

     Съдът споделя обаче - отчасти  -  възражението на ответната страна , че за вземането е изтекла погасителната давност.

  Задължението по договор при общи условия за заплащане на доставена/отведена питейна вода за битови нужди съставлява периодични плащания по смисъла на  Тълкувателно решение № 3/2011г , ОСГКТК , и чл. 111 буква В, предл.  последно от Закона за задълженията  и договорите. Вземанията за периодични плащания се погасяват с изтичането на кратката тригодишна давност , тоест, с изтичането на период на бездействие на кредитора от три години. Крайната дата на този срок е 10.11.2017г., когато ищецът – кредитор предприема първото действие за събирането  на вземането си, като инициира процес за него – депозира заявление за издаване на заповед за плащане. Началната дата е датата на изискуемостта на всяка от месечните сметки, дължими в тридесетдневен срок от датата на фактурата, каквато ищецът следва да издава ежемесечно ( чл.33 ал. 3 от Общите условия ),  тоест, биха били погасени с изтичането на давност всички вземания на ищеца с настъпил преди 10.11.2014г. падеж – вземанията по фактури , издадени редовно преди 17.10.2014г. Според таблицата към заключението на вещото лице на л. 80 , която възпроизвежда описа на фактурите на л. 2 от делото , с падеж преди 10.11.2014г са първите осем фактури, която сумарно са на стойност от  137.08 лева- от главницата, и 39.45 лева от лихвите.     

    Тоест, иска за главницата е основателен до размер от 323.80 лева , а за разликата от 137.08 лева  до пълния размер от 460.88 лева , следва да бъде отхвърлен ; иска да се присъди обезщетение за забавата  е основателен до размер от  50.07 лева , а за разликата от този размер до пълния претендиран такъв от  89.52 лева , тоест, за сумата от 39.45 лева , той следва да бъде отхвърлен, включително и поради приложението на чл. 119 от Закона за задълженията и договорите.                                                                                                       

  Разноските, вкл. тези по заповедното производство,  се понасят от страните съобразно уважената/отхвърлената част на исковете. Възнаграждението на юрисконсулта на ищеца за исковото производство се определя на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК в размер от 150 лева, като по този начин общия размер на разноските на ищеца става 870 лева, като се има предвид и хонорара на особения представител.  Дължат се пропорционално 590.96 лева.  Ответникът не е правил разноски за защитата си , бил е представляван от назначен от съда особен представител, и в полза на И. разноски няма да бъдат присъдени.  

   Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

                                              

                                                 Р Е Ш И: 

 

       ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Н.  С.И. , ЕГН **********,***,  че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, плащане на следните суми по договор при ОУ за доставка на питейна вода до имот в ***, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 10906/13.11.2017г., по ч. гр. дело № 17949/2017г. по описа на Районен съд – Пловдив,: 323.80 лева - главница, стойност на доставена за периода от 07.03.2014год. – 09.05.2016 год. питейна вода, сумата от 50.07 лева обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 31.05.2014г. до 30.09.2018г , и законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба/заявлението – 10.11.2017г до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ  за главницата – над размер от 323.80 лева до пълния предявен размер от  460.88 лв.,  и за лихвите – над размер от 50.07 лева до пълния предявен размер от 89.52 лв. като неоснователни поради погасяването на вземането по давност .  

 

    Осъжда Н.  С.И. , ЕГН **********,***,  да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, разноски по производството в размер на  590.96  лева, по съразмерност.

      

      Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                                                                     

                                                                                                                                                                                                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

ПМ