Гражданско дело 20447/2018 - Решение - 22-07-2019

Решение по Гражданско дело 20447/2018г.

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 3111                          22.07.2019 година                   град Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

 

при участието на секретаря Радка Цекова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20447 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба на Р. П. Н., ЕГН ********** *** против „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52- 54, представлявано от *** Н.И.П.и И. С. И., с която са предявени обективно съединени искове - установителни и осъдителен с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между ищеца Р. П. Н., в качеството му на кредитополучател и „Ти Би Ай Банк” ЕАД, в качеството на кредитодател бил сключен договор за потребителски кредит ***, по силата на който на ищеца била отпусната сумата от 4000 лева.  Сочи се, че в процесният договор бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като на ищеца не били предоставени по разбираем начин преддоговорна информация, която била необходима за сключване на договора, Твърди, че били нарушени чл. 11, ал. 1, т.9, 11, 12 ЗПК. Липсвало посочване на условията за прилагане на договорния лихвен процент. Не било ясно как бил определен размерът на общо дължимата сума от 7517,83 лв. Липсвало погасителен план. Нямало информация по чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК. В договора за кредит били уговорени еднократни възнаграждение Bank живот агент в размер на 560,60 лв. и такса за оценка на риска в размер на 547,39 лв., които не били дължими на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като се касаят за суми, които били свързани с усвояването и управлението на кредита. Освен това те не се дължали и на основание чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Навеждат се доводи, че възнаградителната лихва била нищожна поради противоречие с добрите нрави. 

Освен това твърди, че в договора не било изписано името на пълномощника на ответника.

Предвид изложеното ищецът иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че договор за потребителски кредит е изцяло недействителен (нищожен) на основанията посочени по-горе и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 2142,78 лева, представляваща получена от дружеството сума по недействителен договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен договор за потребителски кредит. Твърди, че банката е предоставила СЕФ на ищеца, като при нея не се съхранява екземпляр. Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК не било налице, т.к. в чл. 9 от договора било посочено размерът на лихвения процент, като общо дължимата сума била посочена в чл. 10.  Изискването на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК било спазено – чл. 11,2 от договора посочвал броя на вноските, техния размер и падеж на всяка една от тях.  Твърди, че изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 били спазени в чл. 12 от договора. Навеждат се доводи, че не били нарушени изискванията на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като сумата от 561,60 лв. представлява застрахователна премия и ищецът е изразил съгласието си да сключи застраховка Живот, а таксата от 547,39 лв. не била свързана с управлението и усвояването на кредита , а представлявала разходи по кредита които заедно с ГЛП формирали ГПР.  Договорната лихва била по ниска от трикратния размер на законната лихва. Претендира разноски.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти гр. състав, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, с доклада по делото, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е бил сключен договор за потребителски кредит от *** , по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 4000 лева.

Като писмено доказателство по делото е приет договор за потребителски кредит *** от ***

По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като компетентно дадено и не оспорено от страните, по която вещото лице след извършена проверка в банката по кредитното досие на длъжника е установило, че по процесния договор за кредит ищецът е погасил общо 6142,78 лв. Договорната лихва е 27,09 % за периода от 25,04,2016 г. до 25,03,2019 г. и е в размер на 2408,84 лв. лихвата за просрочие за периода от 25,01,2017 г. до 04,04,2019 г. е 206,59 лв. 

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

В разглеждания казус ищецът Р.Н.  е физическо лице, на което по силата на договор от *** е предоставен банков кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което и същия има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Това негово качество не се и оспорва от ответника по иска. Следователно ищецът, като кредитополучател в отношенията, възникнали между него и ответника по силата на процесния договор за банков кредит се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Правната регламентация на договорите за кредит, се съдържа в Търговския закон, в Закона за кредитните институции /ЗКИ/ и в специалния Закон за потребителския кредит /ЗПК/, поради което разпоредбите на същите следва да бъдат съобразени при сключването на такива договори. Съгласно легалното определение в чл.430 ал.1 от ТЗ, с банковия договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел, при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Ответното дружество има качеството и статута на Банка по смисъла на чл.2 от ЗКИ.

В правната норма на чл. 9, ал. 1 ЗПК е уредена легална дефиниция на договора за потребителски кредит – „Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение на плащане”. По дефиниция договорът за потребителки кредит е възмезден – срещу отпуснатия кредит потребителят дължи заплащане на уговорените граждански плодове (възнаградителна лихва, такси и комисионни). 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съгласно чл. 22 от ЗПК освен при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 /неприложим в настоящия случай, доколкото процесния кредит не е предоставен под формата на овърдрафт/.

Безспорно от предмета, страните и съдържанието на процесното съглашение се налага извода, че ищецът в качеството му на кредитополучател и ответникът са сключили договор за банков потребителски кредит, по силата на който „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД се е задължило да предостави на потребителя сумата в размер на 4000 лева. От приетото и неоспорено от страните заключение по допусната съдебно – счетоводна експертиза се установява, че ответникът е изпълнил своето задължение по процесния договор. Страните са постигнали съгласие кредитополучателят да погаси получената сума, заедно с дължимата възнаградителна лихва на тридесет и шест равни месечни вноски.

Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за нищожност на договора, тъй като ответникът не му предоставил по пълен и разбираем начин преддоговорна информация, като намира, че в договора ясно и пълно са посочени параметрите му, които са били известни на ищеца към момента на сключването му. Освен това в чл. 25.13 от договора е посочено, че с подписването на договора потребителят декларира, че: чл. 25.13.1 преди сключването на договора, кредиторът му е предоставил своевременно, безвъзмездно на хартиен носител и на български език необходимата информация във формата на „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация“ за сравняване на различни предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договора, съобразно изразените от потребителя предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора. По делото няма спор, че договорът е подписан от ищеца, като от съдържащото се в чл. 25.13.1 от договора изявление, може да се направи категоричен извод, че същият е имал възможност да се запознае с цялостното съдържание на договора, преди да положи подписа си под същия, т.е. да сключи договора.

Неоснователно е възражението за недействителност на договора, поради нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която разпоредба предвижда, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. В чл. 9,1-9,4 от Договора е посочен годишния лихвен процент – 27,09%, а в чл. 10 и годишния процент на разходите по кредита – 42,41% и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит – 751783 лева /чл.10/;

Основателно е обаче възражението на ищеца за нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК, договорът трябва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В договора за кредит е инкорпориран погасителен план, който обаче не съдържа информация относно отделните компоненти на месечните вноски. Всяка една анюитетна месечна вноска представлява сбор от главница, лихви и съответна част от годишна такса управление и обслужване, като за всеки един месец тези компоненти са различни. Липсата на подробна разбивка лишава от възможността ответникът – потребител да е наясно внасяйки парична сума в погашение на своя дълг, коя част от него погасява. Основната цел на ЗПК е да гарантира правата и защити интересите на икономически по-слабата страна, а именно на потребителите, които следва да са информирани относно разпределението на заплатените от тях суми.

С оглед изложеното, съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният от ищеца установителен иск за обявяване недействителността на Договор за потребителски кредит *** от *** на основание чл. 22 от ЗПК, е основателен и като такъв следва да се уважи.

Във връзка с предявения осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2142,78 лева, съдът счита същия за основателен. Безспорно по делото се установи от заключението на вещото лице К., което съдът кредитира изцяло като пълно, обективно и компетентно изготвено, че ищецът е върнал 6142,78 лв. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят дължи връщането само на чистата стойност на получения кредит, която в настоящия случай се равнява на сумата от 4000 лева. Ето защо и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, ответникът следва да върне получената без основание сума от 2142,78 лева.  С оглед уважаването на главния иск, то следва да бъде уважен и акцесорният иск за присъждане на законна лихва върху сумата от 2142,78 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.12.2018г. до окончателното плащане на дължимата сума.

Гореизложеното налага извода, че така предявените искове за основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

 

По отношение на разноските:

Предвид изхода на делото- уважаване на иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в  настоящото производство - държавна такса в размер на 391,24 лева, депозит  за вещо лице 130 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

 

Поради изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между Р. П. Н., ЕГН ********** *** и „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52- 54, представлявано от *** Н.И.П.и И. С. И., Договор за потребителски кредит *** от ***, е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН тъй като е в противоречие със закона-  чл. 11, ал. 1, т. 11  ЗПК.

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52- 54, представлявано от *** Н.И.П.и И. С. И. ДА ЗАПЛАТИ на Р. П. Н., ЕГН ********** *** , сумата от 2142,78 лева, представляваща получена без основание сума по недействителен Договор за потребителски кредит *** от ***, ведно със законната лихва върху тази сума от 27.12.2018 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52- 54, представлявано от *** Н.И.П.и И. С. И. ДА ЗАПЛАТИ на Р. П. Н., ЕГН ********** ***, сумата от 1121,24 лева, представляваща направени от ищеца съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.  

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:            /П/

`                                                                    НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

В.С.