Гражданско дело 20232/2018 - Решение - 24-07-2019

Решение по Гражданско дело 20232/2018г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 3154

 

гр. Пловдив, 24.07.2019г.

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IV-ти брачен състав, в открито съдебно заседание на  шестнадесети  юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТАДИНОВА

 

при участието  на секретаря СОФИЯ  ЧАУШЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20232/2018г. по описа на ПРС, IV-ти бр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано  по  искове с правно  основание чл. 143 и  чл. 149 СК, предявени  от  Ж.Б.Л.  ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на нейната майка М.А.А., ЕГН **********,***, двете представлявани от а. М.Б., с адрес ***, ***** Против Б.С.Л., с ЕГН **********, с адрес ***.

М.А.А. е живяла във фактическо брачно съжителство с Б.С.Л. *** година. От това съжителство двамата имат дъщеря - Ж.Б.Л.- ищцата в производството. Още преди раждането на детето Ж. (в началото на *******г.) бащата Б. се разделя с майката М. и е заживял отделно. След раждането на Ж., тя остава да живее при майка си М., която се грижи за нея и я издържа. От както са разделени фактически с Б. Л., последният не поддържа никаква връзка нито с М., нито с дъщеря си Ж.. Същият до настоящия момент не е заплащал дължимата по закон издръжка на дъщеря си, нито е помагал по някакъв начин с пари или грижи. До момента няма постановено решение, с което ответникът да е осъден да заплаща издръжка на дъщеря си Ж..

От другата страна майката на детето М.А.А. понастоящем е б., тъй като поради продължителни здравословни причини е била в болничен в периода ******* и не е имала възможност да ходи на работа,  което е наложило на нейно място да назначат нов р.

Към настоящият момент Ж. и М. живеят под н. в жилище, находящо се на адрес гр. П., ***********, заедно с майката на М. и с другото д. на М.. М.А. среща трудности да задоволява всички потребности на дъщеря си за храна, дрехи, учебници, джобни пари, частни уроци и други. М. има в. д., което също издържа, както и осигурява средствата за ежемесечните разходи за електрическа енергия, вода, отопление, наем на жилището, в което живеят. В. д. на  майката на  ищцата- С. – С. Д. Г. Б., ЕГН ********** е от друг баща – Г. М. Б., който също не заплаща издръжка за него. И това д. е издържано единствено от майка си М.А.. С Решение № 3334/9.10.2018г. постановено по гр. д 4335/2018г. по описа на PC - Пловдив Г. М. Б. е осъден да заплаща издръжка в размер на 170 лв месечно за детето си. Същият обаче не заплаща доброволно издръжката и срещу него е образувано изпълнително дело № 354/2018г. при ДСИ към PC - Пловдив. По делото обаче към настоящия момент няма открито имущество, от което да бъде събрана присъдената издръжка.

Детето Ж.Б.Л. сега е на ******* години и посещава П. г. по х. т. и т., гр. П. в ****** клас. Училището се намира много далеч от жилището, където живеят Ж. и майка й, и се налага да сменя два автобуса, за да ходи на училище. В училище детето посещава занятия по т. и. Ж. посещава частни уроци по а. е. два пъти в седмицата, както и уроци по м. два пъти седмично. Урок по а. струва по 20 лв на посещение, а урок по м. по 28 лв на посещение. Именно това налага и нарасналата нужда от издръжка, тъй като детето се нуждае от джобни пари за пътни и храна, учебници, частни уроци, облекло, обувки и други. Издръжката на ненавършилата пълнолетие Ж. е необходима за задоволяване на жизнено важните й потребности, които са ежедневни.

С оглед на гореизложеното е направено  искане съдът да  постанови решение, с което да осъди Б.С.Л., с ЕГН ********** с адрес *** да заплаша на Ж.Б.Л., с ЕГН **********, с адрес *** месечна издръжка в размер на 250 лв./двеста и петдесет лева/ месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба – 20.12.2018г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане;

Както и  на основание чл. 149 от СК да осъди Б. С.Л., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Ж.Б.Л., с ЕГН **********, с адрес *** издръжка в размер на 3000 /три хиляди/ лв, дължима за периода от една година преди завеждане на исковата молба,  а  именно в периода  20.12.2017г. до  19.12.2018г.

Претендират се направените по делото разноски.

 

Претендираното от ищеца право произтича от следните обстоятелства: ищеца е  дете  на ответника; ответника има възможност да предоставя средства за издръжка; доходите на майката на   ищцата са  недостатъчни за покриване нуждите на детето.

 

На основание чл.131 от ГПК молбата е приета за разглеждане, тъй като е родово и местно подсъдна на настоящия съд. Преписи от молбата и приложенията са връчени на ответника с указание да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му разяснени и последствията от неподаване на такъв.  В определение срок а.Г.Н.М.,***, назначена за особен представител на Б. С Л., ЕГН ********** е депозирала такъв.

 

Намира предявените искове за допустими. От представения по делото акт за раждане на Ж.Б. Л. било видно, че Б.С.Л. е неин баща. По делото липсват данни до настоящия момент да има постановено предходно решение за издръжка, поради което и искът по чл.149 от СК също е допустим.

Безспорно родителите са длъжни да издържат децата си до навършване на пълнолетие. Размерът на издръжката обаче се определя според нуждите на детето и съответно възможностите на родителя да я дава.

С оглед на обстоятелството, че няма връзка с ответника, по основателността на претендиралия размер на издръжката, както и за претендираната издръжка за минало време, ще вземе становище след събиране на всички доказателства по делото - писмени и гласни. Освен това в исковата молба се твърдят завишени нужди от издръжка извън тези за ежедневни потребности - за частни уроци, за пътни, за учебници и други, за които към настоящия момент не са налице доказателства по делото.

 

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

 

Между страните не се спори, а и от представените по делото удостоверения  за раждане /л.3 от делото/ се установява, че Ж.Б.Л. ЕГН ********** е дете на М.  А.  А.  ЕГН **********  и Б.  С.Л.  ЕГН **********.

 

От приетия по делото социален доклад на ДСП – П. се установява, че  родителите на детето М.А. и Б.Л. се познават от ******г. По данни на г-жа А. в началото поддържали приятелски взаимоотношения. Съобщава, че през *******г. г-н Л. е бил в з. Майката заявява, че след *****г. с бащата поддържат сериозна връзка. Казва, че живеят на семейни начала общо 7-8 месеца - от *******г. Информира, че две седмици преди да се роди Ж., г-н Л. влиза отново в з. за срок от *****години. На ***г. се ражда дъщеря им - Ж.Б.Л.. Родителите нямат сключен граждански брак, а детето е припознато от Б.Л.. Г-жа А. определя съвместния им живот като тежък. Казва, че са имали много конфликти и скандали, бащата я е ревнувал. Съобщава, че г-н Л. я е заключвал в жилището им, не й позволявал да контактува със семейството си. Докато Б.Л. отсъства майката на М.А. й помага в грижите за Ж.. По данни на майката през *****г. бащата излиза от затвора и отново заживяват заедно. Г-жа А. споделя, че се местят да живеят в гр. Б., откъдето е бащата. Заявява, че се е надявала г-н Л. да се промени, но психическият и физическият тормоз продължил. Майката разказва случай, в който се прибира от работа и вижда как бащата удря Ж.. По данни на майката, той заявил, че е защото детето не искало да яде приготвената от него закуска. След този инцидент г-жа А. и детето се местят пак в гр. П.. По данни на майката, тя и Ж. пребивават в гр. Б. около 1-2 месеца. Тя заявява, че детето също е било обект на физическо и психическо насилие, било свидетел на отношението на баща й спрямо нея. Г-жа А. споделя, че въпреки влошените отношения между нея и г-н Л., тя е искала Ж. да поддържа връзка с баща си. Казва, че веднъж е годила детето на посещение в з., но тогава не успели да се видят с г-н Л., защото той имал друг п. Г-жа А. съобщава, че от *****г. до този момент Б.Л. е изтърпял **** н. л. от с. Майката казва, че бащата е писал писма от време на време и няколко пъти се е обаждал по телефона. Тя заявява, че при телефонните им разговори г-н Л. не проявявал желание да разговаря с Ж., интересувал се за неща, свързани с г-жа А..

По информация на г-жа А., преди 3-4 години г-н Л. я посетил на работното й място. Разказал й, че току-що е излязал от з. Майката споделя, че се съгласила бащата да остане да пренощува 2-3 вечери в нейното жилище. Заявява, че го е направила, за да му помогне да се установи и за да прекара време с Ж.. По информация на г-жа А., г-н Л. откраднал телефона на детето. Майката споделя, че тогава помолила г-н Л. да напусне жилището им. Г-жа А. заявява, че г-н Л. не проявява интерес към дъщеря си. Ж. споделя, че не се е виждала с баща си от 3-4 години. Информира, че не контактуват по никакъв начин. Момичето казва, че има блед спомен за г-н Л.. Заявява, че няма желание той да бъде част от живота й. Към момента грижи за Ж.Л. полага майка й - М.А.. Помощ и подкрепа в грижите за детето, майката получава от своята м., с която споделят общо домакинство. Г-жа А. информира, че н. й п. – Ц. Г. също се включва в грижите за детето. Базовите, здравните, образователните и психо-емоционалните потребности на Ж. се посрещат адекватно. Личен л. на момичето е *******. Ж. има направени всички необходими имунизации и ваксинации, съобразно възрастта й. Към настоящия момент Ж., майка й и б. й живеят в жилище под наем като заплащат 250 лв. месечно. То се състои от хол, спалня и кухня. Детето има самостоятелна стая, обзаведена съобразно възрастта й.

Към момента М.А. е б. Тя информира, че ходи на к. за п. Г-жа А. споделя, че п. й е образувал ф. "Ж.", която се занимава с подпомагане на социално-слаби хора. Заявява, че доходът й от там е около 600 лева на месец. Помощ получава от м. си, б. си и п. си, като последните двама в момента работят във Ф. М.А. споделя, че разчита на подкрепата на м. си. Ж. ежедневно общува с б. си по м. л. Майката заявява, че не познава никои от р. на г-н Л.. Казва, че те не са правили опит за връзка нито с нея, нито със Ж.. През *****. Ж. завършва ****. клас в ******, специалност „Л.". Детето казва, че е завършила учебната година с отличен успех. Момичето посещава курсове по т. и., а. е. и м. По данни на майката курсовете на Ж. струват около 120 лв. на седмица. Споделя, че обича да излиза с приятелки. Между Ж. и майка й има изградена силна емоционална връзка. Емоционално превързана е към б. по майчина линия. Разбира се с п. на майка си. С. р. не е присъствал на среща между детето и баща й, поради което не може да даде оценка на емоционалната й привързаност към него. М.А. заявява, че тя самостоятелно взима решения, свързани с образованието и възпитанието на Ж.. Заявява, че е правила опити да се свърже с Б.Л., за да го информира относно образованието или здравословното състояние на детето, но той й казвал, че не го интересува.

Касателно доходите на майката на детето, видно от приложеното и прието по делото като писмено доказателство писмо - отговор от ТД НАП – Пловдив : За лицето М.А.А. с ЕГН **********: Няма регистрация като ЕТ, няма регистрация като самоосигуряващо се лице, няма участие в търговски дружества; няма действащи трудови  договори;

Няма данни за подадена годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ: отчетни 2017г. и 2018г.; По информация от централизирана база данни „Справки по чл. 57 от ЗОДФЛ  за лицето няма данни за изплатени суми от фирми през 2017г. и 2018г.; Няма декларирано движимо и недвижимо имущество /по данни на Общините/.

Касателно доходите на бащата на детето, видно от приложеното и прието по делото като писмено доказателство писмо - отговор от ТД НАП – Пловдив : За лицето Б.С.Л. с ЕГН **********:  Няма регистрация като ЕТ, няма регистрация като самоосигуряващо се лице, няма  участие в търговски дружества.Няма регистрирани действащи трудови договори от работодатели за период 01.01.2017г. до 18.06.2019г.; Няма данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.01.2017г. до 31.05.2019г.; Няма данни за подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетни 2017 г. и 2018 г.; По информация от централизирана база данни „Справки по чл. 57 от ЗОДФЛ за лицето няма данни за изплатени суми от фирми през 2017г. и 2018г.; Няма декларирано движимо и недвижимо имущество /по данни на Общините/.

 

От разпита на допуснатия с. на  ищцовата страна М. А. А., б. на ищцата става  ясно, че за  ищцата  с. и  майката на  ищцата  се  грижат от самото й раждане. Живеели под наем. Наемът на жилището бил 250 лв. С. заплащала наема на  жилището. М. полагала грижи за двете си деца – имала  още  един с.- . който бил в  ***** - С. С.-Д. Ж. вече била на  ***** години, но баща й  15 стотинки небил дал за нея.  Детето посещавало уроци по м. и а. Пълна отличничка била. Посещавала и т.  и. През учебната година два пъти седмично ходила на уроци по м. и по а., през ваканцията- по един път. На месец горе-долу, ако ходи по два пъти и по двата предмета на  уроци, всичко струвало около 200 лв.Детето  имало ежедневни разходи за пътни и закуска. Всеки божи ден й давали по 5 лв., по 10 лв. и така. Пътувала, сменяла два автобуса. Имала си нейни разходи за закуски, за нейното ежедневие. М. работела до декември, но здравословно ѝ  се влошило състоянието и от декември месец не била на работа. Търсила си работа в момента. Ж. учила в *****. Картата за автобуса струвала 28 лв. за един месец. С. била виждала ответника  Б.Л., още като била бременна дъщеря й. Преди 4-5 години нямало къде да спи  като  излязъл от з. и с. и д. й го прибрали в дома си  и тогава той  откраднал  телефона на детето  Ж.. С. не знае ответника  да има някакви здравословни проблеми. Мисли, че няма, никога не се бил оплаквал от нищо. Знае, че  има  още  едно дете  от п. на  М.. Ж. изобщо не искала да чуе за баща си, тъй  като той не я бил потърсил  за нищо и  никога. Понастоящем не знаели къде е  ответника и с какво се занимава.

 

При така установените факти от значение за спора, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на непълнолетното си понастоящем дете Ж.  в определен размер следва да се установи, че ответника е баща на детето, като следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на децата  си.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.  142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на 320,00 лева - за храна, дрехи и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, необходими за правилното му интелектуално и физическо развитие, както и за задоволяване на здравословните му проблеми и необходимите за това лекарства, за  училищни пособия, за забавления, за  частни  уроци. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 200,00 лева месечна издръжка за детето си, а останалите 120,00 лева следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на детето.

Съдът приема, че ответника е млад и в трудоспособна възраст и  може да реализира доходи  от труд в размер на средния за страната такъв. В същото време той има задължение за издръжка и към друго малолетно лице /видно то справката  ГРАО за роднински връзки на  ответника  той  има  още  една  д. Р.,  която е м./. Предвид  изложеното съдът намира, че  на настоящия  етап  предвид възрастта на  детето и неговите  нужди  от  издръжка,  предвид   доходите на родителите  му и факта, че  баща му до настоящия момент е  изтърпявал няколкократно н. „л.  от с.” и не е полагал труд в з., че  издръжката  на детето  следва да бъде  определена на сумата  от 200лева  месечно, което прави предявеният иск частично основателен.

Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 200 лв месечно за детето Ж., считано от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2018г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до окончателното й изплащане. 

За разликата  от  уважения размер  200 лева месечно до пълния претендиран такъв  от 250 лева месечно, искът следва да бъде  отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Относно искането за издръжка за периода от 20..12.2017г.  до датата на завеждане на  исковата молба -19.12.2018г. съдът намира, че същото е основателно и следва да се уважи в размер на месечната  издръжка от 200 лева.

Установи се в хода на производството, че ответника не е живял с детето си и не се е грижил за него в процесния период. Не е  давал пари на  детето по никакъв повод, не му е  давал  издръжка. Ето защо издръжка за минал период следва да бъде присъдена. Следва да се  има предвид, че за периода от 20.12.2017г.-19.12.2018г..социално-икономическите условия в страната не са се  променили значително, което  обуславя извода, че детето  е  имало нужда от издръжка и в този период в същия размер месечно. По горните съображения съдът счита, че издръжката за минал период от време, дължима от ответника следва да се определи в размер на 200 лева на месец. Издръжка в посочените размери за посочения период, макар да би представлявала известно затруднение за ответника, предвид факта, че  ще се дължи наведнъж, то водещи при определяне на размера на издръжката са преди всичко нуждите на детето, което определено е  било в затруднено положение предвид факта, че  бащата не му е давал никаква издръжка в този период. Поради гореизложените съображения съдът намира, че искът за присъждане на издръжка за периода от 20.12.2017г.-19.12.2018г. следва да се уважи за сумата в размер на 200 лв. месечно за детето Ж..

За разликата  от  уважения размер  200 лева  месечно до пълния претендиран такъв  от 250 лева месечно, искът следва да бъде  отхвърлен като неоснователен и недоказан за периода  20.12.2017г.-19.12.2018г.

 

  С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска, а ответника – съразмерно с отхвърлената част. Ищцовата страна  е направила  искане за присъждане на разноски, каквито и реално  са направени  в размер на 300 лева –заплатен  а. хонорар за един  а.  от ищцовата страна. С  оглед частичното  уважаване на  иска на  ищцовата страна се дължат разноски в размер на 240 лева /двеста и четиридесет лева/, които  следва да бъдат възложени в тежест на  ответника.

Пак с оглед изхода на спора, на основание  чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на държавна такса по сметка на ПРС в размер на 288  лв. (двеста, осемдесет и осем лева) – 4 на сто върху сбора от тригодишните платежи на присъдената издръжка [(200 лв. х 36 месеца) х  4 %] за присъдената  издръжка занапред, както и  сумата  от 96  лева /деветдесет и шест лева/ - 200лв. х 12 месеца х 4% за присъдената  издръжка за минал период от време. Отделно  от това  ответникът дължи по сметка на  Районен съд – Пловдив сумата  от 150лева / сто и петдесет лева/ - заплатено  от бюджета на  съда  възнаграждение за назначения му  о. п.

 

   Така мотивиран,  съдът

 

 

 Р Е Ш И:

 

 

 

ОСЪЖДА Б.  С.Л.  ЕГН ********** да заплаща на непълнолетното си дете Ж.Б.Л. ЕГН **********, чрез неговата майка М.  А.  А.  ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200.00 лева (двеста) лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2018г., до настъпването на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане,  като  ОТХВЪРЛЯ  иска  за сумата над  уважения  размер  от 200 лева до пълния претендиран размер от  250 лева.

 

ОСЪЖДА Б.  С.Л.  ЕГН ********** да заплати  издръжка на непълнолетното си дете Ж.Б.Л. ЕГН **********, чрез неговата майка М.  А.  А.  ЕГН **********  за минал период от време, а  именно: от 20.12.2017г. до 19.12.2018г., в размер на 200 лева /двеста лева/ месечно, или  общо  сумата  от  2 400.00 лева  /две хиляди и четиристотин лева/, считано от датата на влизане на настоящето решение в сила до  окончателното  изплащане на сумата, ведно със законната лихва за забава; като  ОТХВЪРЛЯ  иска  за сумата над  уважения  размер  от 200 лева до пълния претендиран размер от  250 лева.

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК.            

 

      

ОСЪЖДА Б.  С.Л.  ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата 384 лв. (триста, осемдесет и четири лева), представляваща държавна такса за настоящото производство относно  определената  издръжка занапред и за минал период  от време.

 

ОСЪЖДА Б.  С.Л.  ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата 150 лв. (сто и петдесет лева), представляваща заплатено  от бюджета на  съда  възнаграждение за назначения му  о. п..

 

ОСЪЖДА Б.  С.Л.  ЕГН ********** да заплати на Ж.Б.Л. ЕГН **********, чрез нейната майка М.  А.  А.  ЕГН ********** сумата  от 240 лева  /двеста и четиридесет лева/, представляваща  направени  от  ищцовата страна разноски в производството, съобразно с  уважената част от  иска.

 

 

 

 

        Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.                      

    

 

 

        Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

 

                                                        

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ Д.Костадинова

Вярно с оригинала.

ТР