Гражданско дело 20135/2018 - Решение - 12-07-2019

Решение по Гражданско дело 20135/2018г.

РЕШЕНИЕ

 

Номер  2954                          Година  2019                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

 

На 12.07                                                                                        Година 2019

 

В публично заседание на 14.06.2019 г. в следния състав:

 

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер  20135  по описа за   2018   година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.422  във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът П.С.К., в качеството му на едноличен търговец с фирма „***, представляван от *** Р.И.Т., моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че последното му дължи по сключен между страните на 27.01.2015 г. в гр. Пловдив Договор за наем сумата 180 лева с ДДС, представляваща наем за месец октомври 2015 г., дължима по фактура № 1000001366/24.09.2018 г., ведно с лихва за забава върху тази сума за периода от 16.10.2015 г. до 15.10.2018 г. в размер на 54, 82 лева; сумата 180 лева с ДДС, представляваща наем за месец ноември 2015 г., дължима по фактура № 1000001367/25.09.2018 г., ведно с лихва за забава върху тази сума за периода от 16.11.2015 г. до 15.10.2018 г. в размер на 53, 26 лева; сумата 180 лева с ДДС, представляваща наем за месец декември 2015 г., дължима по фактура № 1000001368/26.09.2018 г., ведно с лихва за забава върху тази сума за периода от 16.12.2015 г. до 15.10.2018 г. в размер на 51, 76 лева; сумата 2 000 лева – неустойка по чл.16 от Договора за наем, заедно със законната лихва върху трите главници от датата на подаване на исковата молба, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 9043/18.10.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 16396/2018 г. по описа на ПРС - ХХІ гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Ответникът “Арт Лайф Декор” ЕООД - гр. Пловдив оспорва иска по отношение на претенцията за неустойка в размер на 2 000 лева и моли съдът да го отхвърли по отношение на тази претенция, по изложените в отговора на исковата молба съображения, като по отношение на останалата част, чрез *** адв. Ж.Б., заявява, че не оспорва иска. Прави възражение за прекомерност на претендирания размер на неустойката. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 9043/18.10.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 16396/2018 г. по описа на ПРС - ХХІ гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата 540 лева – главница, представляваща сбор от неплатени наемни вноски, всяка по 180 лева, за месеците октомври, ноември и декември 2015 г. по Договор за наем на недвижим имот от 27.01.2015 г., прекратен на 26.01.2016 г.; обезщетения за забава върху всяка вноска, съответно - за периода от 16.10.2015 г. до 15.10.2018 г. в размер на 54, 82 лева, за периода от 16.11.2015 г. до 15.10.2018 г. в размер на 53, 26 лева и за периода от 16.12.2015 г. до 15.10.2018 г. в размер на 51, 76 лева,  дължима по фактура № 1000001368/26.09.2018 г., ведно с лихва за забава върху тази сума за периода от 16.12.2015 г. до 15.10.2018 г. в размер на 51, 76 лева, както и сумата 2 000 лева – неустойка за неизпълнение по чл.16 от Договора, ведно със законната лихва върху главницата, смитано от постъпване на заявлението в съда – 17.10.2018 г. до окончателното погасяване, а освен това е било разпоредено ответникът да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на РС – Пловдив 54 лева ДТ за производството по делото на основание чл.78, ал.6 от ГПК във връзка с чл.620, ал.5 от ТЗ и чл.12, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение срещу посочената Заповед за изпълнение, поради което и ищецът дружество е подал исковата молба за установяване на вземанията си по Заповедта в срока по чл.415 от ГПК, въз основа на която е било образувано настоящето дело.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително на 27.01.2015 г. в гр. Пловдив между страните е бил сключен Договор за наем, с който ищецът, в качеството му на Наемодател, е отдал на ответника, в качеството му на Наемател, за временно ползване собствения си недвижим имот, находящ се в гр. ***, подробно описан в Договора, срещу наем в размер на 150 лева без ДДС месечно, платими по банков път най-късно до 15-то число на месеца, като в чл.16, ал.1 от Договора страните са уговорили, че когато някоя от страните не изпълнява задълженията си по Договора, дължи на изправната страна неустойка в размер на 2 000 лева – като предвид продажбата на имота с влязло в сила на 30.12.2015 г. Постановление за възлагане № 56/25.11.2016 г., постановено по т. дело по несъстоятелност № 573/2011 г. по описа на ПОС – търговско отделение – ХVІ състав и предаването на имота на ответника и въвеждането му във владение на 26.01.2016 г. с подписан между страните Приемо-предавателен протокол от същата дата, с оглед чл.2 от Договора считано от същата дата – 26.01.2016 г. Договорът е бил прекратен.

Ответникът не оспорва, а и от събраните по делото писмени доказателства и служебно извършеното от съда изчисление с компютърна програма на размерите на лихвите за забава за горепосочените периоди, се установява, че действително ответното дружество не е заплатило дължимите наеми за ползването на имота за периода месец октомври – месец декември 2015 г. (по 180 лева с ДДС месечно) – за което ищецът е издал посочените по-горе фактури, както и лихвите за забава върху всяка една от трите главници, чиито претендирани размери съвпадат с действително дължимите. Съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за недължимост на претенцията за неустойка, доколкото – независимо, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2276/09.03.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 2588/2018 г. по описа на ПРС – ХХІ гр. състав, вземанията по която са били признати за установени по отношение на ответника с влязло в сила на 18.12.2018 г. Решение № 3976/22.11.2018 г., постановено по гр. дело № 7065/2018 г. по описа на ПРС – ХІІ гр. състав, е било разпоредено ответното дружество да заплати на ищеца неустойка в размер на 2 000 лева, същата се отнася за неизпълнение на задълженията на ответника за заплащане на наемите за периода месец февруари – месец септември 2015 г., като за процесния по настоящето дело период ответникът също дължи неустойка за неизпълнените си задължения по Договора. Неоснователни са и наведените доводи за прекомерност на неустойката – доколкото видно от събраните по делото доказателства, ответникът трайно не е изпълнявал задължението си да заплаща на ищеца дължимите по Договора месечни наеми, а начисляването на лихва за забава върху неплатените главници не освобождава неизпълнилата задълженията си страна от задължението й да заплати и неустойка – като предвид това съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на неустойката се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер по отношение на всички претенции на ищеца, поради което следва да се уважи изцяло, като – предвид изрично заявеното от ищеца с исковата молба, трите главници следва да се присъдят заедно със законната лихва върху тях от 18.12.2018 г. – датата на подаване на исковата молба, а не от датата на подаване на Заявлението.

Ищецът не претендира разноски и не е ангажирал доказателства за направени такива, поради което и – независимо от изхода от спора, разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат.

Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК във връзка с чл.620, ал.5 от ТЗ, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда ДТ за производството по частното гражданско и по настоящето дело в размер общо на 434 лева.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА „Арт Лайф Декор“ ЕООД– гр. Пловдив, ЕИК 200920399, представлявано от *** Д.С.Г., със съдебен адрес: гр. ***, адв. Ж.Б., ЧЕ ТО ДЪЛЖИ НА П.С.К., в качеството му на едноличен търговец с фирма „***, ЕИК ***, представлявано от *** Р.И.Т., със съдебен адрес: гр. ***, по сключен между страните на 27.01.2015 г. в гр. Пловдив Договор за наем сумата 180 лева с ДДС, представляваща наем за месец октомври 2015 г., дължима по фактура № 1000001366/24.09.2018 г., ведно с лихва за забава върху тази сума за периода от 16.10.2015 г. до 15.10.2018 г. в размер на 54, 82 лева; сумата 180 лева с ДДС, представляваща наем за месец ноември 2015 г., дължима по фактура № 1000001367/25.09.2018 г., ведно с лихва за забава върху тази сума за периода от 16.11.2015 г. до 15.10.2018 г. в размер на 53, 26 лева; сумата 180 лева с ДДС, представляваща наем за месец декември 2015 г., дължима по фактура № 1000001368/26.09.2018 г., ведно с лихва за забава върху тази сума за периода от 16.12.2015 г. до 15.10.2018 г. в размер на 51, 76 лева; сумата 2 000 лева – неустойка по чл.16 от Договора за наем, заедно със законната лихва върху трите главници, считано от 18.12.2018 г., до окончателното им изплащане, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 9043/18.10.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 16396/2018 г. по описа на ПРС - ХХІ гр. състав.

ОСЪЖДА „Арт Лайф Декор“, с посочените седалище, ЕИК, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – гр. Пловдив държавна такса за производството по делото И ПО ч. гр. дело № 16396/2018 г. по описа на ПРС - ХХІ гр. състав В РАЗМЕР НА 434 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на претендирания от ищеца размер на неустойката за неизпълнение на задълженията по Договора.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ХХІ гр. състав ч. гр. дело № 16396/2018 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

                                                                         

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

 

Вярно с оригинала!

ДГ