Гражданско дело 19844/2018 - Решение - 03-07-2019

Решение по Гражданско дело 19844/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

2781, 03.07.2019 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАСОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІХ гр. с.

На 12.06.2019 г. в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА

 

при участието на СЕКРЕТАРЯ : ПЕТЯ КАРАБИБЕРОВА

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19844 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Ищецът З.А.В. с ЕГН **********,***, представляван от п. му адв. С.Й.-П., със съдебен адрес ***, ***, твърди, че въз основа на влязла в сила Заповед № 6027/13.05.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена на по ч. гр. д. № 8449 по описа на Районен съд – Пловдив за 2011 г. „ЕВН България Топлофикация” ЕАД се снабдило срещу него с изпълнителен лист за следните вземания : за сумата от 940.29 лева – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ***, за периода 01.05.2009 г. - 30.09.2010 г. ведно със законната лихва от 11.05.2011 г. до пълното й изплащане; за сумата от 95.44 лева - обезщетение за забава за периода  01.08.2009 г. - 10.05.2011 г. и за сумата от 125 лева - разноски по производството, за принудителното събиране на които е образувано *** по описа на ***, за 2012 г. С молба от 09.04.2014 г. и от 23.10.2017 г. взискателят поискал по последното да бъдат присъединени и други три изпълнителни дела : *** образувано за принудително събиране на вземания по издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК постановено по ч. гр. д. № 329/2013 г. изпълнителен лист - за сумата от 1568.87 лева – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ***, за периода 01.12.2010 г. - 30.04.2012 г. ведно със законната лихва от 10.01.2013 г. до пълното й изплащане; за сумата от 192.75 лева - обезщетение за забава за периода  01.02.2011 г. - 09.01.2013 г. и за сумата от 135.23 лева - разноски по производството; ***, образувано за принудително събиране на следните вземания по издаден на 28.02.2014 г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена по ч. гр. д. №

Продължение на решение по гр. д. № 19844/18 г. на РСПд, ІХ гр. с. – стр. 2/11

 

18509/2013 г. изпълнителен лист - за сумата от 668,34 лева – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ***, за периода 01.05.2012 г. - 30.04.2013 г. ведно със законната лихва от 19.11.2013 г. до пълното й изплащане; за сумата от 60.46 лева - обезщетение за забава за периода  01.07.2012 г. - 18.11.2013 г. и за сумата от 125 лева - разноски по производството; *** образувано за принудително събиране на вземания по издаден на 29.04.2015 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК постановена по ч. гр. д. № 1730/2015 г. изпълнителен лист - за сумата от 526.69 лева – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ***, за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. ведно със законната лихва от 12.02.2015 г. до пълното й изплащане; за сумата от 57.28 лева - обезщетение за забава за периода  01.07.2013 г. - 11.02.2015 г. и за сумата от 325 лева - разноски по производството, като в хода на производството по *** се е погасило правото на принудително изпълнение на дружеството за тези вземания поради непредприемането на действия, прекъсващи давността. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответника горните вземания. Претендира присъждане на разноски.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Ответникът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, представляван от п. му юрисконсулт Д. Н., не оспорва, че за процесните вземания се е снабдил с изпълнителни листове въз основа на влезли в сила заповеди за изпълнение издадени по ч. гр. д. № 8449/2011 г., 18509/2013 г., 329/20113 г. и 1730/2015 г. по описа на  Районен съд – Пловдив, както и че за принудителното събиране на вземанията, правото на принудително изпълнение за които е удостоверено в издадения по ч. гр. д. № 8449/2011 г. изпълнителен лист е образувано *** по описа на *** за 2012 г., към което са присъединени *** дела, образувани за вземанията присъдени с влезлите в сила заповеди за изпълнение издадени по ч. гр. д. № 329/2013 г.; ч. гр. д. № 18509/2013 г. и ч. гр. д. № 1730/2015 г., но твърди, че : в хода на изпълнителното производство са предприети редица изпълнителни действия, с които давността е била прекъсвана; вземанията установени с влязла в сила заповед за изпълнение се погасяват с 5-годишна давност; в хода на висящност на *** дело, погасителната давност относно процесното вземане не тече, поради което моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски и на възнаграждение за защита от юрисконсулт. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

           

 

Продължение на решение по гр. д. № 19844/18 г. на РСПд, ІХ гр. с. – стр. 3/11

 

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Установява се от приетия като доказателство препис на *** по описа на *** ***, за 2012 г., че въз основа на влязла в сила Заповед № 6027/13.05.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена по ч. гр. д. № 8449 по описа на Районен съд – Пловдив, І гр. с. за 2011 г. „ЕВН България Топлофикация” ЕАД се е снабдило с изпълнителен лист срещу З.В. за следните вземания : за сумата от 940.29 лв. – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ***, за периода 01.05.2009 г. – 30.09.2010 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 11.05.2011 г., до окончателното й изплащане; сумата от 95.44 лв. – обезщетение за забава за периода 01.08.2009 г. - 10.05.2011 г. и сумата от 125 лв. – деловодни разноски, за принудителното събиране на които по молба на дружеството от 07.05.2012 г. /лист 73 от делото/ е образувано *** по описа на *** ***, по което след тази дата е извършено следното :

на 11.05.2012 г. са изпратени съобщение по ДОПК и искания за справки за декларирано имущество до НАП – ТД – Пловдив /лист 84 от делото/, Община Пловдив /лист 86 от делото/, а също и искане до ОД на МВР – Пловдив за предоставяне на информация за пътни превозни средства, регистрирани на името на длъжника /лист 85 от делото/;

на 17.05.2012 г. е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК покана за доброволно изпълнение на В. /лист 89 от делото/;

на 18.03.2013 г. /лист 106 от делото/ е насрочен опис на движимите вещи, собственост на длъжника, находящи се на адрес: ***, като е наложен и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Бодигард-Файер-К“ ЕООД, до размера на дълга по делото;

на 12.04.2013 г., както и на 19.05.2013 г. /листове 116 и 130 от делото /във връзка с разпореждане на *** от 18.03.2013 г. е връчено по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК уведомление на длъжника;

на 25.03.2014 г. /лист 139 от делото/ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Бодигард-Файер-К“ ЕООД, до размера на дълга по делото;

на 09.04.2014 г. /лист 146 от делото/ е подадена молба от взискателя, с която е представил две удостоверения по чл. 456, ал. 3 ГПК, издадени по *** и по ***, заведени срещу същия длъжник, като на основание чл. 456, ал. 1 и 2 ГПК е поискал присъединяване на посочените *** по

 

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 19844/18 г. на РСПд, ІХ гр. с. – стр. 4/11

 

***, като според представените удостоверение изх. № 3706/28.03.2014 г. /лист 148 от делото/ и 3593/27.03.2014 г. /лист 147 от делото : *** по описа на *** ***, за 2013 г. е образувано за принудително събиране на следните вземания по издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена по ч. гр. д. № 329 по описа на Районен съд – Пловдив, ІV гр. с. за 2013 г., изпълнителен лист - за сумата от 1568.87 лв. – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ***, за периода 01.12.2010 г. – 30.04.2012 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 10.01.2013 г., до окончателното й изплащане; за сумата от 192.75 лв. – обезщетение за забава за периода 01.02.2011 г. - 09.01.2013 г. и за сумата от 135.23 лв. – деловодни разноски; *** по описа на *** ***, за 2014 г., е образувано за принудително събиране на следните вземания по издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена по ч. гр. д. № 18509 по описа на Районен съд – Пловдив, за 2013 г. изпълнителен лист : за сумата от 668.34 лв. – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ***, за периода 01.05.2012 г. – 30.04.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 19.11.2013 г., до окончателното й изплащане; за сумата от 60.46 лв. – обезщетение за забава за периода 01.07.2012 г. - 18.11.2013 г. и за сумата от 125 лв. – деловодни разноски;

на 19.04.2014 г. /лист 164 от делото/ е връчено по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на длъжника съобщение за наложения запор върху трудовото му възнаграждение;

на 07.05.2014 г. /лист 169 от делото/ на основание чл. 456 от ГПК *** е постановил присъединяване на вземането на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД спрямо длъжника по *** и *** и двете по описа на ***, ***, с район на действие Окръжен съд –П.;

във връзка с разпореждането на *** от 07.05.2014 г. до длъжника е изпратено съобщение, връчено му по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 11.05.2014 г. /лист 173 от делото/;

на 07.05.2014 г. са изпратени съобщения с искания за справки за декларирано имущество до НАП – ТД – Пловдив /листове 170 и 174 от делото;

на 23.01.2015 г. по делото е постъпила молба от взискателя /лист 177 от делото/ с искане за извършване на справки за имущественото състояние на длъжника, като е направено и искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия;

във връзка с постъпилата молба на 13.02.2015 г. са изпратени съобщения с искания за справки за декларирано имущество до НАП – ТД – Пловдив /лист 179/, а

 

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 19844/18 г. на РСПд, ІХ гр. с. – стр. 5/11

 

също и искане до ОД на МВР – Пловдив за предоставяне на информация за пътни превозни средства, регистрирани на името на длъжника /лист 180 от делото/;

на 01.04.2015 г. /лист 189 от делото/ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Бодигард-Файер-К“ ЕООД, до размера на дълга по делото;

на 01.04.2015 г. е изпратено съобщение на длъжника, в което е посочен размерът на дължимата сума по ***, същият е уведомен за присъединяване на *** и ***, както и за наложения запор върху трудовото му възнаграждение, връчено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 10.04.2015 г. /лист 211 от делото/;

на 01.04.2015 г. е изпратено до р. на длъжника „Бодигард-Файер-К“ ЕООД съобщение за наложения запор, получено на 06.04.2015 г. /лист 202 от делото/;

на 26.08.2015 г. е изпратено съобщение до „ОББ“ АД с искане за посочване дали длъжникът е клиент на банката /лист 222 от делото/;

на 11.09.2015 г. по *** е постъпило писмо от „УникКредит Булбанк“ АД, в което *** е уведомен, че длъжникът В. има активни сметки в банката /лист 223 от делото/;

на 12.10.2015 г. по *** е постъпило писмо от „Банка ДСК“ ЕАД, с което *** е уведомен, че длъжникът има банкова сметка *** /лист 224 от делото/;

на 22.08.2016 г. по делото е постъпила молба от взискателя /лист 225 от делото/ с искане след извършване на справки за гражданското и имуществено състояние на длъжника, да се пристъпи към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, включително чрез изпълнение върху притежаваните от В. недвижими имоти, движими вещи и вземания от трети лица;

на 28.09.2017 г. по делото е постъпила молба от взискателя /лист 226/ с искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника;

на 23.10.2017 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя /лист 228/ с искане за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника, установена от извършена справка в Регистър на банковите сметки и сейфове /лист 227 от делото/;

на 23.10.2017 г. с молба /лист 229 от делото/ взискателят е представил удостоверение по чл. 456, ал. 3 от ГПК, издадено по *** по описа на *** *** за размера на задълженията на В. към „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, като на основание чл. 456 от ГПК е поискано присъединяването на посоченото *** по ***, като според представеното удостоверение изх. № 9214/23.10.2017 г. /лист 230 от делото/ *** по описа на *** ***, за 2015 г., е образувано за принудително събиране на следните вземания по издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 19844/18 г. на РСПд, ІХ гр. с. – стр. 6/11

 

 

410 ГПК издадена по ч. гр. д. № 1730 по описа на Районен съд – Пловдив, Х гр. с. за 2015 г. изпълнителен лист : за сумата от 526.69 лв. – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ***, за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 12.02.2015 г., до окончателното й изплащане; за сумата от 57.28 лв. – обезщетение за забава за периода 01.07.2013 г. - 11.02.2015 г. и за сумата от 325 лв. – деловодни разноски;

на 27.10.2017 г. /лист 232 от делото/, на основание чл. 456 от ГПК *** е присъединил вземането на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД спрямо длъжника по *** по описа на ***, ***, с район на действие Окръжен съд – П.;

на 27.10.2017 г. /лист 233 от делото/ на основание чл. 450, ал. 3 от ГПК *** е наложил запор върху всички настоящи и бъдещи вземания по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, за което на посочената банка и на длъжника са изпратени нарочни съобщения, получени съответно от банката на 02.11.2017 г. /лист 243 от делото/ и от длъжника В. лично на 03.11.2017 г. /лист 244-245 от делото/;

на 22.11.2017 г. по *** е постъпило писмо от „Банка ДСК“ ЕАД /лист 247 от делото/, с което *** е уведомен, че запорът е наложен по наличните сметки на длъжника, както и, че по блокираната сметка постъпват възнаграждения за работа под установения размер на минималната работна заплата, с които няма да бъде изпълняван запора, както и, че върху вземането на длъжника по посочената сметка няма други претенции;

на 19.02.2018 г. /лист 250 - 251 от делото/ постъпила молба от п. на длъжника – адв. Й.-П., с която е представено удостоверение относно получаваното от длъжника трудово възнаграждение, изходящо от р. „Бодигард Файер К“ ООД;

на 01.03.2018 г. по делото е депозирана молба от длъжника /лист 254 от делото/, с искане на основание чл. 446а ГПК да бъде вдигнат наложеният запор върху банковата сметка, по която получава трудовото си възнаграждение, което е под определения минимум, във връзка с което на 01.03.2018 г. до „Банка ДСК“ ЕАД било изпратено съобщение /лист 253 от делото/, че запорът върху банковата сметка на В., наложен със запорно съобщение изх. № 9477/27.10.2017 г. по ***, не следва да се счита наложен спрямо суми, постъпващи от р. „Бодигуард Файер-К“ ООД – месечно трудово възнаграждение и посочените суми в пълен месечен размер следва да бъдат оставени на разпореждане на длъжника, но спрямо средствата оставени на разположение на длъжника, но придобили характер на спестявания, както и всички др. постъпления освен

 

Продължение на решение по гр. д. № 19844/18 г. на РСПд, ІХ гр. с. – стр. 7/11

 

 

 

горепосочените, запорът следва да се изпълнява, като това съобщение е получено от банката на 09.08.2018 г. /лист 258 от делото/;

на 13.03.2018 г. постъпила молба от взискателя /лист 256 от делото/, в която е заявено, че няма възражение молбата на длъжника по делото да бъде удовлетворена и запорът на банковата сметка да бъде вдигнат до размера на несеквистируемия доход на В., като над посочения размер не съществува законово основание за вдигане на запора;

на 15.10.2018 г. по делото е депозирана молба от взискателя /лист 265 от делото/, с искане за пристъпване към изпълнение, като след извършване на необходимите справки, бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника или насрочване на опис на движимите му вещи;

на 24.10.2018 г. с разпореждане на *** /лист 267 от делото/ е насрочен опис на движимите вещи, собственост на длъжника, находящи се на адрес: *** и на адрес: ***;

на 24.10.2018 г. са изпратени съобщения до взискателя /получено на 25.10.2018 г. – лист 268 от делото/ и до длъжника /получено на 07.11.2018 г. – лист 269 от делото/;

на 15.01.2019 г. с разпореждане на *** /лист 276 от делото/ е насрочен опис на движимите вещи, собственост на длъжника, находящи се на адрес: *** и на адрес: ***, съобщението за което е получено от длъжника на 21.01.2019 г. /лист 280 от делото/;

на 16.01.2019 г. /лист 277-278 от делото/ е извършено разпределение на постъпилите по делото суми, като е разпоредено на взискателя да бъде преведена сумата от 659,88 лева, съставляваща Такса по тарифа в общ размер на 525.12 лева и 134.76 лева разноски по ***, а остатъкът от сумата до общо постъпилата по *** сума от 1127.52 лева е преведена по сметка на ***, за погасяване на такси и разноски по *** дело;

на 14.02.2019 г. е постъпила молба от п. на длъжника, с която е представена обезпечителна заповед издадена по гр. д. № 19844/2018 г. с искане за спиране на производството по ***;

на 14.02.2019 г. с разпореждане на *** на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК производството по *** е спряно /лист 286 от делото/.

Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД на потребители в град П., одобрени с Решение № ОУ-070/17.12.2007 г. на ДКЕВР, приложими в отношенията между страните на основание чл. 150, ал. 2 Закон за енергетиката : „Купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и сума за услугата дялово разпределение за топлинна енергия в 30 (тридесет)

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 19844/18 г. на РСПд, ІХ гр. с. – стр. 8/11

 

дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.”, като по силата на тази договорна клауза падежът на задължението за плащане на стойността на консумираната топлинна енергия : за месец септември 2010 г. - най-късно възникналото вземане по изпълнителния лист издаден по ч. гр. д. № 8449/2011 г., е настъпил на 30.10.2010 г.; за месец април 2012 г. – най-късно възникналото вземане по изпълнителния лист издаден по ч. гр. д. № 329/2013 г., е настъпил на 30.05.2012 г.; за месец април 2013 г. – най-късно възникналото вземане по изпълнителния лист издаден по ч. гр. д. № 18509/2013 г., е настъпил на 30.05.2013 г.; за месец април 2014 г. – най-късно възникналото вземане по изпълнителния лист издаден по ч. гр. д. № 1730/2015 г., е настъпил на 30.05.2014 г., поради което от следващия ден те са станали изискуеми /чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.

Вземанията за цените на доставена топлинна енергия съставляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което и тъй като  не са установени със съдебно решение, то по отношение на тях не е приложим регламентираният в чл. 117, ал. 2 ЗЗД 5-годишен давностен срок, а те се погасяват с изтичане на 3-годишна давност съгласно чл. 111 ЗЗД /Тълкувателно решение № 3 постановено на 18.05.12 г. от ВКС на РБ по т. д. № 3/11 г./

Съобразно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а от прекъсването на давността съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова давност.

Според приетите задължителни по силата на чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт разрешения в Тълкувателно решение № 2/13 постановено на 26.06.2015 г. по т. д. № 2 по описа на ВКС на РБ за 2013 г. : „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на *** по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ : насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на ***, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на ***, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. ... При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.  ... В изпълнителния процес давността не спира. ... Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в

Продължение на решение по гр. д. № 19844/18 г. на РСПд, ІХ гр. с. – стр. 9/11

 

продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК ... т. нар. „перемция” настъпва по силата на закона, а *** може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. ... Прекратяването на *** производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.” /т. 10/; „...Новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността...”/т. 14/.

            Въз основа на установената по-горе фактическа обстановка и цитираните договорни клаузи, правни норми и задължителна съдебна практика могат да се направят следните изводи :

            Давността за всяко едно от процесните вземания за цените на топлинната енергия е започнала да тече от деня, в който съответното вземане е станало изискуемо /т. е. след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД на потребители в град П./, като изискуемостта на най-късно възникналото от тях – това за заплащане на стойността на топлинната енергия за месец септември 2010 г., е настъпила на 31.10.2010 г., съответно за м. април 2012 г., е настъпила на 31.05.2012 г., за месец април 2013 г. – 31.05.2013 г. и за месец април 2014 г. – 31.05.2014 г. В деня на подаване на молбата за образуване на *** – 07.05.2012 г., по която е образувано ***, давността за вземанията, правото на принудително изпълнение на които е удостоверено в издадения по ч. гр. д. № 8449/11 г. изпълнителен лист е прекъсната, тъй като в нея взискателят е поискал предприемане на изпълнителни действия срещу длъжника. Впоследствие давностните срокове за процесните вземания са били прекъсвани многократно – както с насрочването на описа и налагането на запор на трудовото възнаграждение на длъжника по *** на 18.03.2013 г., съответно на 25.03.2014 г. и на 01.04.2015 г., налагането на запор върху банковите сметки на длъжника на 27.10.2017 г., така и с присъединяването на ответника като взискател по *** по описа на *** *** за 2013 г. и по *** по описа на ***, *** за 2014 г., с молба от 09.04.2014 г., както и присъединяването на ответника като взискател и по *** по описа на ,*** *** за 2015 г., с молба от 23.10.2017 г. Същевременно по *** не е настъпила и т.нар. „перемция“, доколкото ответникът в период по-малък от две години е проявявал активност и е искал извършването на изпълнителни действия, което се установява от приложените по делото молби от 09.04.2014 г., от 23.01.2015 г., от 22.08.2016 г., от 28.09.2017 г., от 23.10.2017 г., от 23.10.2017 г., включително и молба от 15.10.2018 г., с оглед на което неоснователно е възражението на ищеца, че

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 19844/18 г. на РСПд, ІХ гр. с. – стр. 10/11

 

процесните вземания са погасени по давност, поради което и предявените искове като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 12 лв. разноски по производството за заплатена такса за изготвяне на препис на ***.

На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника възнаграждение за защита от юрисконсулт в минималния размер от 100 лв. съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за плащането на правната помощ, тъй като делото не съставлява нито фактическа, нито правна сложност и предвид кратката му продължителност.

               По изложените мотиви съдът :
 
Р Е Ш И :
 
               ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИТЕ от З.А.В. с ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37 : сумата от 940.29 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ***, за периода 01.05.2009 г. – 30.09.2010 г.,за които вземания дружеството се е снабдило със Заповед № 6027/13.05.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 8449 по описа на Районен съд – Пловдив, І гр. с. за 2011 г. и за за принудителното събиране на които е образувано *** по описа на *** за 2012 г.; сумата от 1568.87 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ***, за периода 01.12.2010 г. – 30.04.2012 г., за които вземания дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 329 по описа на Районен съд – Пловдив, ІV гр. с. за 2013 г. и за за принудителното събиране на които е образувано *** по описа на ***, за 2013 г., присъединено към *** по описа на същия ***; сумата от 668.34 лв. – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ***, за периода 01.05.2012 г. – 30.04.2013 г., за които дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 18509 по описа на Районен съд – Пловдив, за 2013 г. и за за принудителното събиране на която е образувано *** по описа на ***, за 2014 г., присъединено към *** по описа на същия ***; сумата от 526.69 лв., представляваща стойност на
 
 

Продължение на решение по гр. д. № 19844/18 г. на РСПд, ІХ гр. с. – стр. 11/11

 

 
топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ***, за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г., за които вземания дружеството се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1730 по описа на Районен съд – Пловдив, Х гр. с. за 2015 г. и за за принудителното събиране на които е образувано *** ***, за 2015 г., присъединено към *** по описа на *** за 2012 г., поради това, че се е погасило правото на принудително изпълнение на дружеството за същите, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
               ОСЪЖДА З.А.В. с ЕГН **********,***, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37 : сумата от 12 лв. разноски по производството и сумата от 100 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт.
               Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
 
СЪДИЯ :/п/
 
Вярно с оригинала!ВГ