Гражданско дело 19232/2018 - Решение - 15-07-2019

Решение по Гражданско дело 19232/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е   № 3020

 

гр. Пловдив, 15.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА

 

при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19232 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от „Кредитреформ България” ЕООД против М.Р.Х. ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.99 ЗЗД, във вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лв., представляваща главница по договор за кредит  № *******от *******, сключен между ответника и „4финанс” ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца съгласно договор за прехвърляне на вземания № *******, сумата от 548,10 лв. – наказателна лихва за периода от 24.08.2015 г. до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.12.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.

            В исковата молба ищецът твърди, че между „4финанс” ЕООД и ответника бил сключен договор за кредит  № *******от ******* по реда на чл.6 ЗПФУР, по силата на който на ответника му била предоставена сумата в размер на 500 лв., която следвало да върне на кредитодателя в срок до 27.11.2015 г. Посочва, че в договора била уговорена и договорна лихва за периода от ******* до 27.11.2015 г. е размер на 16,84 лв. Процесната сума била предоставена на ответника чрез „Изипей” АД на ******* В т.11.1 от ОУ на кредитополучателя била предоставена възможност до настъпването на падежната дата по договора да поиска удължаване на срока за изпълнение за 7, 14 или 30 дни, за което следвало да се заплати такса. Ищецът посочва, че ответникът се бил възползвал от предоставената възможност, като удължил срока за връщане на кредита до 11.12.2015 г. След падежа обаче, не последвало плащане на задължението. Съгласно чл.13.3 от ОУ към договора, от 12.12.2015 г. кредитодателят започнал да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ – 10,01 %, към договорния лихвен процент – 40,98 % върху неизплатената сума за периода на просрочието. Кредиторът изпратил на длъжника три броя писма за актуалния размер на дълга, но плащане не последвало. На *******г. кредитодателят „4финанс” ЕООД сключило с ищцовото дружество договор за прехвърляне на вземания № *******, по силата на който били прехвърлени вземанията по процесния договор за кредит. Цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, като от ищеца било изпратено писмо в този смисъл до ответника. Поради неизпълнение на задълженията по договора, ищецът предявява настоящия иск, моли за неговото уважаване, претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът М.Р.Х., не е депозирал писмен отговор на исковата молба. Същият не се явява лично и не изпраща представител в откритото съдебно заседание, както и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът е уведомен за последиците на чл.238 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищеца е депозирал нарочна молба с искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание, видно от призовка – л.47 от делото. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна – л.30 от делото.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства – договор за кредит  № *******от *******, разписка за извършено плащане, договор за прехвърляне на вземания № *******, приложение № 1 към него, потвърждение за прехвърляне на вземания, пълномощно от „4финанс” ЕООД, уведомление за прехвърляне на вземания, се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове да се уважат. Като законна последица от уважаването на исковете е присъждането на законна лихва върху главницата за периода от депозиране на исковата молба в съда – 03.12.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.

            По отношение на разноските:

            При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна за заплатена държавна такса в исковото производство в размер на 100 лв. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА М.Р.Х., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК: 831030580, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, следните суми, а именно: сумата от 500 лв., представляваща главница по договор за кредит № *******от *******, сключен между ответника и „4финанс” ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца съгласно договор за прехвърляне на вземания № *******, сумата от 548,10 лв. – наказателна лихва за периода от 24.08.2015 г. до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.12.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сторените разноски в производството в общ размер на 200 лв. (двеста лева) – за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

            Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

            Препис от решението да се връчи на страните.

        

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В. К.

 

         Вярно с оригинала.

К. К.