Гражданско дело 19138/2018 - Решение - 11-06-2019

Решение по Гражданско дело 19138/2018г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 2428                             11.06.2019 година                                град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI - ри граждански състав, в публично заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА

                                                        

при участието на секретаря Десислава Кръстева,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19138 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с права квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК и чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86 от ЗЗД  и при условията на евентуалност – осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1,предл. 1 от ЗЗД от „Кредит инс“ ООД с ЕИК: 175226410, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цар Борис 3-ти“ № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, представлявано от ***. Р. Д. против Д.Г.А. с ЕГН: **********,*** за признаване за установено спрямо ответната страна, че дължи на ищеца следните суми: 500 лева главница, произтичаща от сключен между страните Договор за Потребителски кредит “Е.” № *****/****г., 90 лева договорна лихва за периода 19.09.2017г.- 01.02.2018г, 285 лева договорна такса „Гарант“ за периода 19.09.2017 г.- 01.02.2018 г. и 9.44 лева обезщетение за забава за периода 20.10.2017г.-01.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението в съда -05.02.2018г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № ****/******г. по ч.гр.д. № ****/2018г. по описа на ПРС, ** гр. състав.

В исковата молба се твърди, че ответната страна –Д.А. кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез сайта на ищцовото дружество, като предоставила личните си данни чрез попълване на регистрационна форма за кандидатстване. В резултат на подадената заявка служител на ищеца се свързал с нея и след като ответницата потвърдила желанието си да получи кредит при посочените от дружеството условия, бил сключен договор за кредит от разстояние “Е.” № ****/*****г. като сумата от 1500 лева била преведена и получена на касата на партньорски офис на „Изипей“ АД. Според твърденията на ищеца,с попълване на данните си в заявката автоматично следвало да се счита, че А. е автор на заявката и е подписала договора по електронен път.

Ищецът твърди, че Д.А. е имала опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението си или да предостави такава от дружеството, с което ищецът има сключен договор. Ответната страна избрала опция да й бъде осигурен гарант за ползване на кредита от „Кредит инс“ ООД, с което на основание т.4 от договора се задължила към ежемесечната вноска по кредита да бъде начислена такса гарант за предоставената услуга. Съгласно условията на сключения между страните договор ищецът е поел задължението да предостави на ответната страна заем под формата на потребителски кредит, а тя от своя страна поела задължението да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „гарант“ , като общия размер на задължението възлизал на сумата от 2880 лева, платима на 12 равни месечни вноски с падеж на 10 –то число от месеца. Първата вноска по кредита, с падеж настъпил на 10.12.2017г. била изцяло погасена от ответната страна. Към 03.05.2018г. А. не осъществила никакво последващо плащане, като дължими били падежиралите вноски за месеците декември 2017г. и от януари до април 2018г. включително. Съгласно чл. 86 от ЗЗД ответната страна дължала на ищеца и заплащането на обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочените задължения, която към датата на подаване на заявлението възлизала на сумата от 16,32 лева.

Твърди се, че съгласно чл. 6 от договора ищецът имал право да обяви кредита за предсрочно изискуем при незаплащане на две поредни погасителни вноски, като в този случай дължими били всички суми по кредита, включително начислените лихви, главници, такса „гарант“ и разноските. На електронния пощенски адрес на ответната страна ищецът изпратил уведомление, с което обявил, считано от 13.04.2018г. кредита за предсрочно изискуем.

Поради липсата на доброволно плащане ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № ****/2018г. и съдът издал заповед за изпълнение за сумата от общо 2656,68 лева, от които – главница в размер на 1375,36 лева, договорна лихва в размер на 247,50 лева за периода от 10.11.2017г. до 03.05.2018г., договорна такса „Гарант“ в размер на 1017,50 лева за периода 10.11.2017г. – 03.05.2018г. и 16,32 лева обезщетение за забава за периода от 11.12.2017г. до 03.05.2018г., както и направените по заповедното производство разноски в размер на 373,13 лева.

В изпълнение на указанията на заповедния съд ищецът предявява настоящия иск за установяване на вземането си, предмет на заповедта за изпълнение по частното гражданско дело. В условията на евентуалност, в случай че съдът отхвърли предявения установителен иск, ищецът е сезирал съдът осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца същите суми, с които неоснователно се е обогатила.

Претендира присъждане на разноските, направени в настоящото и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника Д.Г.А. не е постъпил писмен отговор, нито е изразено становище по иска, същата не е изпратила свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирала доказателства и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

В исковата молба се твърди, а и от приложеното дело се установява, че по частно гр.д. № ****/2018г. по описа на ПРС, ** гр. състав е издадена Заповед за изпълнение № ****/****г., с която е разпоредено длъжникът Д.А. да заплати на кредитора – ищец в настоящото производство следните суми: 500 лева главница, произтичаща от сключен между страните Договор за Потребителски кредит “Е.” № *****/****г., 90 лева договорна лихва за периода 19.09.2017г.- 01.02.2018г, 285 лева договорна такса „Гарант“ за периода 19.09.2017 г.- 01.02.2018 г. и 9.44 лева обезщетение за забава за периода 20.10.2017г.-01.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението в съда -05.02.2018г. до окончателното изплащане, както и за направените в заповедното производство разноски.

Като писмени доказателства по делото са приети заявка за кредит, справка – банково извлечение, договор за потребителски кредит “Е.”, справка – извлечение за получени плащания по процесния кредит, извлечение от кредитния софтуер – копие от изпратеното електронно съобщение до ответника,общи условия, удостоверение от БНБ на „Кредит инс“, договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредит от ****г.

Ответника не твърди и не ангажира доказателства за извършено плащане.

В първото съдебно заседание ищецът, представляван от пълномощника си, моли за постановяване на неприсъствено решение /посредством депозирана преди заседанието писмена молба/, тъй като счита, че са налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника Д.Г.А.. Същата е редовно призована и за първото по делото заседание, като в изпратеното й съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в нейно отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства  и ангажираните от ищеца, приети по делото писмени доказателства, се налага извод, че искът е вероятно основателен.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски  за  настоящото производство, които се претендират и са налице доказателства, че са действително заплатени- държавна такса за образуване на делото в размер на 151,89 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 320 лева, както и разноските в заповедното производство – заплатена ДТ в размер на 53,15 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 320 лева.

 

Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника Д.Г.А. с ЕГН: **********,*** дължи на ищеца „Кредит инс“ ООД с ЕИК: 175226410, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цар Борис 3-ти“ № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, представлявано от ***. Р. Д. следните суми: 500 лева главница, произтичаща от сключен между страните Договор за Потребителски кредит “Е.” № *****/****г., 90 лева договорна лихва за периода 19.09.2017г.- 01.02.2018г, 285 лева договорна такса „Гарант“ за периода 19.09.2017 г.- 01.02.2018 г. и 9.44 лева обезщетение за забава за периода 20.10.2017г.-01.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението в съда -05.02.2018г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № ***/*****г. по ч.гр.д. № *****/2018г. по описа на ПРС, ** гр. състав.

 ОСЪЖДА Д.Г.А. с ЕГН: **********,*** да заплати на ищеца „Кредит инс“ ООД с ЕИК: 175226410, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цар Борис 3-ти“ № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, представлявано от ***. Р. Д. сумата от 471,89 лева /четиристотин седемдесет и един лева и осемдесет и девет стотинки/, от които – заплатена ДТ в размер на 151,89 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 320 лева,  както и направените в заповедното производство разноски в размер на общо 373,13 лева /триста седемдесет и три лева и тринадесет стотинки/,  от които – заплатена държавна такса в размер на 53,13 лева и адвокатско възнаграждение  в размер на 320 лева.

Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 от ГПК.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Диляна Славова

 

 

Вярно с оригинала!

Д. К.