Гражданско дело 1887/2018 - Решение - 22-07-2019

Решение по Гражданско дело 1887/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 3123, 22.07.2019 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 27.06.2019 г. в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА

 

при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1887 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Ищецът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище в гр. София и адрес на управление – район „Лозенец“, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, представляван от пълномощника му ...... К.П., твърди, че на че на 02.05.2015 г. между третото лице .............. и Б.И.К. е сключeн Договор за кредит № .........., по който му е предоставен кредит в размер на 550 лв., който е следвало да бъде върнат ведно с уговорените възнаградителна лихва, чийто размер е фиксиран и за срока на договора възлиза общо на 108.48 лв., а също и такси за оценка на досие в размер на 27.50 лв. и за услуга „Кредит у дома” в размер на 430.63 лв., на 60 седмични погасителни вноски в срок до 27.06.2016 г. Ответникът изпълнил част от задълженията си по договора, след което преустановил обслужването на кредита и падежът на първата неплатена вноска е на 26.10.2015 г., поради което от тази дата той изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. На 28.07.2016 г. третото лице  .............. прехвърлило на ищеца вземанията си по договора за кредит, възлизащи на : 407.98 лева – главница; 36.09 лева - възнаградителна лихва за периода 27.10.2015 г. – 27.06.2016 г. и 65.84 лева - лихва за забава за периода 27.10.2015 г. – 30.05.2017 г. и за тях последният се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9324 по описа на Районен съд - Пловдив, ХХІІ гр. с. за 2017 г., която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд указание дружеството е предявило настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи горните суми ведно със законната лихва върху главницата от 22.06.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Назначеният по делото особен представител на ответника Б.И.К. с ЕГН **********, адвокат Н.Г.Т., оспорва предявените искове, като твърди, че : ищецът не е материално правно

 

Продължение на решение по гр. д. № 1887/18 г. на РСПд – стр. 2/4

 

легитимиран по настоящото дело, тъй като не се установява за цесията ответникът да е уведомен, а и недоказано е твърдението на дружеството, че посредством представения като доказателство по делото договор за цесия са му прехвърлени процесните вземания, тъй като в представеното като Приложение № 1 към него - списък на длъжниците и вземанията, липсва препращане към процесния договор за цесия; представеното като доказателство по делото копие на договор за потребителски кредит е напълно нечетливо, тъй като на една страница формат А4 са поместени всичките три страници на договора; договорът за кредит е сключен в противоречие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,  ал. 1,  т. 7 - 12 и ал. 20 и ал. 2 Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и чл. 12, ал. 1,  т. 7 - т. 9 ЗПК и в този случай потребителят дължи връщане само на чистата стойност на получения кредит, поради което и с оглед на обстоятелството, че по договора са платени 455.30 лева, то искът за разликата над 94.70 лева следва да се отхвърли; клаузата за договорна лихва е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, поради което моли съда да ги отхвърли като неоснователни.

            Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

            Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 9324 по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІІ гр. с. за 2017 г. на 23.06.2017 г. е издадена Заповед № 5779 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Б.К. да заплати на кредитора „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД : сумата от 407.98 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ........./02.05.2015 г., сключен с ...................., вземанията по който са прехвърлени на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД чрез цесия на 28.07.2017 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 22.06.2017 г., до окончателното й изплащане; сумата от 36.09 лева - възнаградителна лихва за периода 27.10.2015 г. – 27.06.2016 г.; сумата от 65.84 лева – лихва за забава за периода 27.10.2015 г. – 30.05.2017 г.; сумата от 182.07 лева - такси за периода 27.10.2015 г. – 27.06.2016 г.; сумата от 25 лв. държавна такса по производството и сумата от 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд указание дружеството е предявило настоящата искова молба за установяване на вземанията си по заповедта, като в хода на производството последното е прекратено в частта относно исковете за установяване на вземанията за такси в общ размер на 182.07 лв. поради отказ от същите.

Ищецът основава претенциите си на частен диспозитивен документ, за който сочи, че е наименуван : „Договор за потребителски кредит с номер .........“ от дата 02.05.2015 г., както и заявява по него страни да са третото лице .................... и ответникът Б.К., а също и на твърдението си, че вземанията по договора за кредит са му прехвърлени от .................... посредством сключен

 

Продължение на решение по гр. д. № 1887/18 г. на РСПд – стр. 3/4

 

помежду им на 28.07.2016 г. договор за прехвърляне на вземания и Приложение № 1 към него. Заверени преписи на тези три документа са представени с исковата молба, но преписът на договора за кредит, състоящ се от четири страници, е възпроизведен на един лист формат А4, на първата страница от който са ксерокопирани първите три страници на договора за кредит, поради което същият е нечетлив, което поставя в невъзможност, от една страна, ответника да се защити адекватно, а от друга решаващия състав да направи констатации и да формира категорични правни изводи относно спорното материално право, още повече, че съобразно трайната съдебна практика съдът следва служебно да изследва съответствието на договора за кредит с императивните изисквания за форма и съдържание регламентирани в Закона за потребителския кредит. Същевременно както се посочи по-горе в настоящото изложение с исковата молба е представен и заверен препис на документ, наименуван : „Приложение № 1 – Списък на длъжниците и вземанията по чл. 2“, част от съдържанието на който е на чужд език, а според възражението на особения представител на ответника в приложението няма препращане към договора за цесия, с оглед на което по искане на страната на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ищецът бе задължен да представи оригиналите както на договора за кредит, така и на договора за цесия и на приложението към него. Освен това при доклада по делото в първото проведено открито съдебно заседание на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца изрично бе указано, че не ангажира доказателствени средства относно съдържанието на договора за кредит, съответно за установяване на твърденията си, че вземанията по договора за кредит са му прехвърлени от третото лице .................... и че е уведомил длъжника за извършеното прехвърляне. До датата на приключване на съдебното дирене по делото дружеството не представи оригиналите на трите документа, а също и на ангажира доказателствени средства за установяване на горните факти, като предвид това процесуално бездействие на страната настоящият състав намира, че тя не доказа при условията на главно пълно доказване, че е материалноправно легитимирана по предявените искове - че е носител на процесните вземания, които произтичат от валиден договор за потребителски кредит, с оглед на което исковите претенции като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

По изложените мотиви съдът :

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище в гр. София и адрес на управление – район „Лозенец“, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Б.И.К. с ЕГН **********, му дължи по сключен на 02.05.2015 г. с .................... Договор за

 

Продължение на решение по гр. д. № 1887/18 г. на РСПд – стр. 4/4

 

потребителски кредит с номер ........., вземанията по който са прехвърлени от последното на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД посредством Договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г. : сумата от 407.98 лева – главница ведно със законната лихва от 22.06.2017 г. до окончателното й изплащане; сумата от 36.09 лева - възнаградителна лихва за периода 27.10.2015 г. – 27.06.2016 г. и сумата от 65.84 лева – лихва за забава за периода 27.10.2015 г. – 30.05.2017 г., за които вземания „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД се е снабдило със заповед за изпълнени на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9324 по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІІ гр. с. за 2017 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.

 

СЪДИЯ : /п./ Таня Букова

 

Вярно с оригинала!

ММ