Гражданско дело 18300/2018 - Решение - 04-07-2019

Решение по Гражданско дело 18300/2018г.

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2804, 04.07.2019 г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 30.05.2019 г. в публично заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА

при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18300 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Ищецът „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК ******, представляван от ******, а също и от пълномощника му ******, твърди, че на 01.02.2017 г. сключил с В.С.М. Договор за предоставяне на кредит от разстояние № *****, по който на последната е отпуснат кредит в размер на 1200 лева, с част от която сума е погасено нейно задължение към дружеството, а остатъкът в размер на 403.96 лева е преведен по банкова сметка *** „Банка ДСК” ЕАД, като кредитът следвало да бъде върнат на 14 броя вноски в срок до 28.03.2018 г. ведно с договорна лихва в размер на 40.15%, чийто общ  размер за целия срок на договора възлиза на 164.83 лева. В чл. 3 от договора страните уговорили дължимостта на неустойка в случай, че ответникът не обезпечи вземанията по кредита при посочените в договора условия, като на това основание поради непредставяне на обезпечение по договора за кредит на ответницата е начислена и неустойка в размер на 762.28 лв. След извършени частични плащания по договора останали непогасени : 942.87 лева - главница, 186.64 лева - възнаградителна лихва за периода 02.04.2017 г. – 28.03.2018 г. и 762.60 лева - неустойка по чл. 3 от договора за кредит, като за тези вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13896 по описа на Районен съд - Пловдив, ХVІІ гр. с. за 2018 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което дружеството е предявило настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му дължи тези суми ведно със законната върху главницата от 24.08.2018 г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ответницата В.С.М. с ЕГН **********,***, не взема становище по предявените искове.

Съдът като обсъди твърденията на ищеца във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 13896 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ гр. с. за 2018 г. на 27.08.2018 г. е издадена Заповед № ***** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът В.С.М. да заплати на кредитора „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД : сумата от 942.87 лева – неизпълнено парично задължение по Договор за кредит № ***** г. ведно със законната лихва от 24.08.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата от 186.64 лева - лихва за периода 02.04.2017 г. – 28.03.2018 г.; сумата от 762.60 лева - неустойка по чл. 3 от договора за кредит; сумата от 25 лв. разноски по производството за заплатена държавна такса и сумата от 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което дружеството е предявило настоящата искова молба за установяване на вземанията си по заповедта.

Ищецът основава претенциите си на договор за паричен заем, за който твърди, че е сключен със средства за комуникация от разстояние, поради което приложими при уреждане на отношенията между страните са Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/; Търговски закон /ТЗ/, Закон за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закон за защита на потребителите /ЗЗП/, към които ЗПФУР изрично препраща, а също и правилата на Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Легалната дефиниция на понятието „договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние” се съдържа в чл. 6 ЗПФУР, според който : това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Преди потребителят да бъде обвързан с предложение или договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние в закона е предявено изискване към доставчика на финансови услуги от разстояние за предоставяне на определена по вид и обем в чл. 8 – чл. 10 от ЗПФУР информация. В глава ІV от последния са уредени и правата на потребителя да се откаже или да прекрати договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже изпълнението на задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазването на срока за отказ на потребителя от сключения договор съгласно чл. 12, ал. 1 ЗПУФР; получаването на съгласието на потребителя за сключване на договора, а при необходимост и за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор, а според ал. 2 на цитираната норма за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени

 

Продължение на решение по гр. д. № 18300/18 г. на РСПд, ХІХ гр. с. – лист 2/2

 

съгласно ЗПФУР се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис.

Вън от горното, тъй като договорът за заем за потребление е реален договор – фактическият състав на сключването му завършва с предаването на парите или вещите, то в тежест на ищеца в настоящото производство е да установи и факта на предаването на определената в договора паричната сума на ответника.

За доказване на възникналата между страните облигационноправна връзка от страна на ищеца по делото са представени :

- възпроизведен в съответствие с изискването на чл. 184, ал. 1 ГПК на хартиен носител като препис електронен документ, наименуван : „Договор за предоставяне на кредит от разстояние № *****/листове 6 – 10 от делото/, в който като страни са посочени „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД – кредитор и В.М. – потребител, имащ за предмет предоставяне от страна на заемодателя от разстояние на заемателя на паричен заем в размер на 1200 лв., с част от която сума да се погасят задължения на потребителя, произтичащи от предходен договор № ***** г. за предоставяне на кредит в общ размер на 796.04 лв., със срок на издължаване – 420 дни;

- възпроизведен на хартиен носител като препис електронен документ, наименуван платежно нареждане за кредитен превод от 01.02.2017 г. /лист 29 от делото/, видно от което на 01.02.2017 г. ищецът е наредил превод на сумата от 796.04 лв. на основание Договор за заем *****

- възпроизведен на хартиен носител като препис електронен документ, наименуван нареждане за кредитен превод от 01.02.2017 г. /лист 30 от делото/, видно от което на 01.02.2017 г. ищецът е наредил превод на сумата от 403.96 лв. по банкова сметка ***: ***, при „БАНКА ДСК” ЕАД;

В действителност Договор № ****** г. не носи подписа на ответницата, но доколкото същият се твърди да е сключен от разстояние и в този случай изявленията на страните са разменени чрез средства за комуникация от разстояние, като същите са записани на технически носител, позволяващ възпроизвеждането им, то макар и неподписани тези електронни документи съставляват доказателства по смисъла на чл. 184, ал. 1 ГПК. Същите, обаче, не са достатъчни, за да се приеме възникването на облигационна връзка между страните, за което, както се посочи по-горе в настоящото изложение, в тежест на ищеца е да установи и получаването на съгласието на потребителя за сключване на договора, а също и предаването на парите на заемополучателя.

До датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция от страна на ищеца не бяха ангажирани доказателства относно установяване на факта на получаване на съгласието на ответницата за сключване на Договор № ***** г., въпреки изрично даденото за това от съда указание при доклада по делото направен в открито съдебно заседание на 30.05.2019 г., а също и за предаване на заемната сума на ответницата, за установяването на което обстоятелство по искане на ищеца му бе издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с информация от третото лице „БАНКА ДСК“ ЕАД относно това дали посочената в горепосоченото нареждане за кредитен превод от 01.02.2017 г. банкова сметка ***.

В обобщение на горното съдът приема, че ищецът не доказа при условията на пълно главно доказване сключването на процесния договор, с оглед на което не би могъл да се направи обоснован и категоричен извод, че в правната сфера на ответницата са възникнали претендираните с исковата молба задължения, поради което установителните искове за същите само на това основание като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл. 71, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 23, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 10 лв. държавна такса за издадените му по негово искане на 28.02.2019 г. две съдебни удостоверения.

По изложените мотиви съдът :

 

Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК ******, представлявано от ******, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 и ал. 2 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В.С.М. с ЕГН **********,***,  му дължи по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ****** г. : сумата от 942.87 лева – главница, ведно със законната лихва от 24.08.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата от 186.64 лева - лихва за периода 02.04.2017 г. – 28.03.2018 г. и сумата от 762.60 лева - неустойка по чл. 3 от договора за кредит, за които вземания „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД се е снабдило със Заповед № ***** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13896 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ гр. с. за 2018 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК ******, представлявано от *******, да заплати по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 10 лв. държавна такса за издаване на две съдебни удостоверения.

            Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.

            На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на решението да се връчат на страните.

 

СЪДИЯ : /п/ Т.БУКОВА

 

Вярно с оригинала.

Р.М.