Гражданско дело 18182/2018 - Решение - 29-07-2019

Решение по Гражданско дело 18182/2018г.

 

 

РЕШЕНИЕ № 3201

гр. Пловдив, 29.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на пети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА

 

при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 18182 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от Н.Г.К. против Я.К.Х. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 840 лв. – стойността на 400 метра оградна, телена мрежа по сключен през месец април 2018 г. договор за покупко-продажба и сумата от 46, 09 лв. – законна лихва за забава за периода от 17.08.2018 г. до 14.11.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че по силата на договор за покупко-продажба, сключен с ответника през месец април 2018 г., предал на представител на купувача на 19.04.2019 г. 400 метра оградна, телена мрежа – 2 линйени метра, ф5 отвор – 5.5 х 5.5. Ответникът Я.Х. поел задължение да заплати стойността на мрежата от 1840 лв. в десетдневен срок от получаване на вещите, предмет на договора. Впоследствие в деня на предаване на стоката, страните постигнали устна уговорка, вместо плащане ответникът да предаде в същия срок циментови колове за лозе на тази стойност. Ответникът не изпълнил задължението си, като за това бил поканен по телефона от страна на продавача, тъй като интересът от получаване на коловете отпаднал. Ответникът престанал да отговаря след няколко обажданията на ищеца. Това довело до необходимост от изпращане на нотариална покана за заплащане, получена лично от ответника на 10.08.2018 г., в която се предоставял седемдневен срок за плащане. Претендира и заплащане на обезщетение за забава, считано от 17.08.2011 г.

Ответникът Я.Х. чрез особения му представител адв. В.Б., е подал в законоустановения за това срок отговор на исковата молба, в който твърди, че в производството по делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че ищецът е предал и съотв. ответникът е приел движимите вещи, предмет на сключения договор.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материланоправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за продажба, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. Продавачът да е предал стоките, предмет на договора и купувачът да е приел последните.

За изясняване на обстоятелствата, свързани със сключване на договора и доставката на процесната ограда съдът е допуснал събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел. В чл. 164, т. 3 ГПК е предвидено ограничение за доказване сключването на договори на стойност над 5000 лв., а в случая стойността на твърденото облигаторно правоотншение, определяща се от уговорената продажна цена, е под този размер. От друга страна в гражданския процесуален закон не е уредена процесуална забрана със свидетелски показания да се установява фактът на изпълнение на непарично задължение по такъв договор.

От показанията на свидетеля М. Г.К., брат на ищеца, се установява, че през месец април 2018 г. ответникът Х. пристигнал в гр. С., в базата на брат му и направил голяма поръчка за доставка на мрежа от 400 метра. Свидетелят сочи, че познавал ответника преди това, тъй като той и брат му закупували от последния циментови колове. При поръчката на мрежата, ответникът споделил, че последната му е необходима спешно. Затова братът на свидетеля оставил останалите си поръчки и се заел с тази на ответника, която била готова за 4 или 5 дни – около 19 или 20 април. Тогава уведомили купувачът и последният изпратил човек, който да я вземе. Изпратеното от ответника лице пристигнала с оранжев бус с надписи “Титан  строй” и натоварил стоката. Този човек се представил като шофьор на ответника Х. и казал, че ответникът го изпраща. Тогава звъннали и по телфона на Я.Х. и той потвърдил. Свидетелят сочи, че брат му има фирма за производство на оградна мрежа, поставяне и ремонт на метално конструкции – “Ситера 83” ЕООД, като брат му се занимавал с производството, а свидетелят - с монтажа и поставянето. Ответникът предложил вместо да плати цената в същия срок да достави циментови колове, които им били необходими. След като ответникът не изпълнил, започнали да го търсят. Ходили и до базата му, но се оказало, че тя не е негова. Там последният бил само управител. Свидетелят твърди, че брат му поканил ответника чрез съдия изпълнител и последният получил поканата, но не изпълнил. Загубили връзка с него. Като фирма издавали фактури, но след заплащане на цената. Свидетелят не може да отговори, дали брат му сключва договори лично или от името на фирмата му. Мислел, че основно се сключват от фирмата, но било възможно и той лично да приема поръчки.

Съдът намира, че от показнията на излушания в производството по делото свидтел се установява, че между ищеца и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за покупко-продажба на 400 метра оградна мрежа. Тези гласни доказателствени средства съдът цени на основание чл. 172 ГПК, и макар установената роднинска връзка между свидетеля и ищеца, не се установи този свидетел да е заинтересован от изхода на правния спро. Тези показания са обективни, последователни и житейски логични, като възпроизвеждат преките и непосредствени възприятия на свидетела досежно постигнатите между страните уговорки. Установява се, че договорът е сключен от ищеца – в лично качество, а не като представител на търговското дружество, осъществяващо дейност по изработка, доставка и монтаж на огради и метални конструкции. Не е налице пречка физическо лице, което е същевременно едноличен собственик на капитала на търговско дружество с ограничена отговорност, да сключа договори и да поема задължение за изработка и прехвърляне на собствеността върху определени движими вещи, макар и предметът на сделката да попада в обхвата на осъществяваната от дружеството търговска дейност. В този смисъл са и показанията на свидетеля, брат на ищеца и служител във фирмата, че няма знания дали договорите по принцип се сключват от фирмата или брат му като физическо лице.

По силата на така възникналото между страните правоотношение по договор за покупко-продажба, продавачът е поел задължението да изработи и прехвърли собствеността върху 400 метра телена, оградна мрежа (да я предаде) срещу насрещното задължение на купувача да заплати уговорената продажна цена от 1840 лв. Следва да се посочи, че договорът за продажба е неформален, консенсуален, възмезден и двустранен договор, който може да бъде валидно сключен и в устна форма. Не е налице изискване за писмена форма за действителност, когато предмет на последния са движими вещи – арг. чл. 18 ЗЗД.

Въпреки, че страните са постигнали съгласие вещите, предмет на договора да бъдат изработени от ищеца, съдът намира, че породеното между последните правоотношение е такова по договор за покупко-продаажба, а не по договор за израбитка. Това е така, тъй като не се установява ищецът  да се е задължил да изработи оградатата по проект на ответника, в който изработените вещи да бъдат съобразени с предварително зададени специфични характеристики и особености, което би им придало качеството на индивидуално определени вещи. В този случай самото изработване на оградата би съставлявало съществен елемент в предметното съдържание на процесния договор, при който производственият процес (изработката) има водещо значение и при който поръчващият има право да контролира работата на изпълнителя през време на трудовия процес – арг. от чл. 262, ал. 1 ЗЗД. Напротив, при продажбата, какъвто е настоящия случай, производственият процес е без значение за купувача. Той не се интересува кога, къде и как ще се изготви продадената вещ. Неговият интерес се състои единствено в това закупената вещ да му бъде доставена. От значение е само транслативният, вещноправен акт, а не предшестващият го производствен процес.

Обстоятелството, че впоследствие, след сключване на договора, продавачът се е съгласил да приеме друга насрещна престация, вместо първоначално уговорената продажна цена, а именно – движими вещи (бетонови колове) на същата стойност, е ирелевантно за основателността на иска за заплащане на цената на доставката. В случая ищецът се е съгласил да получи нещо друго, вместо първоначално уговореното, като по този начин не се е достигнало до изменение на първоначално склчения договор и същността на престациите, а до постигане на ново съглашение за заместваща престация, която да удовлетвори кредиторовия интерес – арг. чл. 65, ал. 1 ЗЗД. При неизпълнение последният може да търси паричната оценка на своя интерес – първоначално уговорената сума, респ. равностойността на заместващата престация. Този извод се подкрепя и от общата разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, установяваща отговорността на длъжника при неизпълнение на договорно задължение и възможността на кредитора да претендира обезщетение вместо изпълнение.

С оглед на така установените факти от показанията на излушания в производството по делото свидетел съдът приема, че стоката, предмет на процесната транслативна двустранна сделка, е на ответника чрез предаването й на негов представител. Поради което е настъпила изискуемостта на поетото парично задължение за заплащане на уговорената продажна цена.

Обстоятелството, че възникналото от процесния договор за продажба парично задължение е изпълнено, подлежи на пълно и главно доказване от ответника по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Този правен извод се извежда от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно изпълнение на своето правно задължение.

В настоящото съдебно производство този правнорелевантен факт не бе установен от длъжника - ответник.

Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение поетото парично задължение, основателен е и искът за присъждане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За да бъде поставен в забава длъжникът, последният следва да бъде надлежно поканен – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая с нотариална покана ******* ответникът Х. е бил поканен да изпълни доброволно задължението си за заплащане на цената по договора, като му е даден подходящ срок за изпълнение. Поканата е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 10.08.2018 г., поради което и от следващия ден – 11.08.2018 г. – последният е изпаднал в забава. Доколкото обаче съдът е сезиран с искане за присъждане на лихва за забвава за период с начална дата, следваща момента на изпадане в забава, и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, акцесорната искова претенция следва да бъде уважена от посочения начален момент - 17.08.2018 г. Крайният момент, до който следва да бъде присъдено обезщетение за забава е денят предхождащ датата на предявяване на исковата молба – 13.11.2019 г., доколкото от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението се дължи законна лихва за забава. Следователно искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за периода от 17.08.2018 г.  до 13.11.2018 г. за сумата от 45, 49 лв., която съдът установи чрез използване на на онлайн лихвен калкулатор (http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp) и отхвълрен до пълния му предявен размер от 46, 09 лв. и за датата – 14.11.2018 г.

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски, съобразно уважената част от исковата претенция за сумата от 823, 34 лв., от общо сторените в размер на 823, 60 лв., от които сумата от 123, 60 лв. за държавна такса, сумата от 350 лв. – за адвокатско възнаграждение и сумата от 350 лв. – депозит за особен представител.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Я.К.Х., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200 ЗЗД на Н.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** – адв. Ц., сумата от 1 840 лв. – стойността на 400 метра оградна, телена мрежа по сключен през месец април 2018 г. договор за покупко-продажба, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.11.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 45, 49 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 17.08.2018 г. до 13.11.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата до пълния му предявен размер от 46, 09 лв. и за датата 14.11.2018 г.

ОСЪЖДА Я.К.Х. да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Н.Г.К., сумата от общо 823, 34 лв. – разноски в първоинстанционното производство по гр.д. № 18182/2018 г. на Районен съд – Пловдив.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

           

            Вярно с оригинала! ПК