Гражданско дело 17959/2018 - Решение - 29-07-2019

Решение по Гражданско дело 17959/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 3208                                29.07.2019 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На първи юли през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 17959 по описа за 2018 година.

 

Предявеният иск намира основание чл.92, ал.1 ЗЗД.

Ищецът Г.А.Н. твърди, че е сключил с ответника предварителен договор за строителство и покупко-продажба на недвижими имоти от 21.03.2008 г. Предмет на договора било изграждане и предаване в завършен вид на офиси, подробно описани в исковата молба. В допълнително споразумение между страните е било уговорено, че ищецът ще дължи неустойка ако не предаде обектите в определения срок – 31.12.2015 г. Неустойката била определена на 150 лева за всеки ден на просрочие считано от 01.01.2016 г. Тъй като дружеството изпълнител било в забава и не било предало обектите, за периода от 29.06.2018г. – 11.11.2018 г. се дължала неустойка от 20400 лева.

Ответникът „Заводски строежи ПС-Пловдив“ АД не е подал отговор на исковата молба. В становище по същество я оспорва по основание и размер.

Съдът намери за установено следното:

            На 21.03.2008г. между страните по делото бил сключен предварителен договор за строителство и покупко-продажба на недвижими имоти. По силата на същия ответникът като продавач, се задължил да прехвърли на ищеца правото на собственост върху недвижими имоти в новострояща се сграда, които са подробно описани в чл.1 от договора. Продавачът се задължил да прехвърли собствеността върху обектите в срок най-късно до 30.10.2008г. / чл.3, ал.1/, както и да построи и предаде обектите по чл.1 от договора изцяло завършени в срок до 31.12.2008г. / чл.3, ал.4/. Предвидено било разсрочено плащане на цената / чл.5 от договора/.

            На 25.11.2009г. били сключени окончателни договори за продажба, за което били съставени нотариални актове №*, том *, дело ***, ***том *, дело ***на нотариус ***/ лист ***/. На 30.12.2009г. били сключени още два окончателни договора, обективирани в нотариални актове ***, дело ***и ***, дело ***по описа на нотариус ***/ лист ***/.

            Със споразумение от 03.01.2013г. страните констатирали наличие на неизпълнение на задължението за предаване на обектите от продавача до 31.12.2008г. Бил уговорен размер на дължимата за забавата до този момент неустойка и същата била прихваната срещу остатъчното задължение на ищеца за заплащане на цената. Бил договорен нов срок за предаване на обектите до 30.12.2015г., като било предвидено, че в случай на неизпълнение на това задължение в срок ще се дължи от продавача неустойка в размер на 150 лева за всеки просрочен ден, считано от 01.01.2016г. / лист 34-37/.

         При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Безспорно се установява, че между ищеца и ответника е налице сключен договор за продажба, по които ищецът е изпълнил задължението си за плащане на цената. Това е видно от представените по делото платежни документи / л.38-46/, както и от постигнатото между страните споразумение, в което е уговорено задължението за неустойка. Ответникът не е доказал, че е изпълнил задължението си да предаде обектите в завършен вид в уговорения срок, въпреки че носи тежестта да стори това.

            Неизпълнението в уговорения срок води до извод, че за посочения в исковата молба период се дължи уговорената неустойка, която съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД служи за обезщетение на вредите от неизпълнението и обезпечава задължението. За времето от 29.06.2018г. до 11.11.2018г. има 136 дни на забава, от което следва, че дължимата сума възлиза на 20400 лв. (136 х 150).

            Предвид установеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи разноски, които възлизат на 1978 лв. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар от 1142 лв. е неоснователно, тъй като минималното възнаграждение по Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет, изчислено върху цената на иска е 1250 лв.

Водим от горното, съдът   

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСЪЖДА „Заводски строежи – ПС – Пловдив“ АД ЕИК825339653 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. Дунав № 100 да заплати на Г.А.Н. ЕГН ********** с адрес ***, на осн. чл.92, ал.1 ЗЗД, сумата 20400 лв.(двадесет хиляди и четиристотин лева) представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по предварителен договор за строителство и покупко-продажба на недвижими имоти от 21.03.2008г., начислена за времето от 29.06.2018г. до 11.11.2018г., която е уговорена в т.3.2 от споразумение между страните, подписано на 03.10.2013г., ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на делото -12.11.2018г. до окончателното заплащане.

 

ОСЪЖДА „Заводски строежи – ПС – Пловдив“ АД да заплати на Г.А.Н., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1978 лв. /хиляда деветстотин седемдесет и осем лева /, представляваща деловодни разноски.

           

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/ Живко Желев

 

Вярно с оригинала: Ц.В.