Гражданско дело 17713/2018 - Решение - 30-07-2019

Решение по Гражданско дело 17713/2018г.

 

                                       

 

 

                                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  3224                              30.07.2019 година                                 град Пловдив

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:      

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

                                                               

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17713 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК 831030580 против Д.С.П., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 9, чл.11, т.7, т.11, т.17, чл. 33 ЗПК и чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД.

 

Ищецът твърди, че на 12.10.2015 г. между ответника и трето лице – кредитор „4финанс” ЕООД /с търговска марка на пазара „Вивус”/ бил сключен договор за кредит .., под формата на електронен документ по реда на ЗПФУР. Била предоставена сумата от 150 лева, която следвало да бъде върната в срок от 30 дни – 11.11.2015 г.

Според т.8.1 и 2 ОУ – ответникът имал право да кандидатства за втори кредит, преди да е върнал първия, което и сторил. При отпускане на доп. сума, договорът се изменял чрез подписване на нов, без промяна на съществуващите условия, с изкл. на размера на задълженията. Същият бил изменен на 21.10.2015 г. за сумата от 200 лева.

Въпреки настъпване на падежа и опитите за доброволно уреждане на отношенията, ответникът не погасил. На осн. т.13.3 ОУ, кредиторът начислил наказателна лихва.

На 01.02.2018 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, с който вземанията били прехвърлени на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът бил уведомен.

Предвид липсата на плащане, въпреки изпратените покани, се моли за присъждане на сумите от общо: 350 лева – главница; 78,98 лева - наказателна лихва за периода 12.11.2015 г. – 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на ИМ в съда – 08.11.2018 г. до окончателното погасяване и разноските по делото.

 

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения особен представител е подал писмен отговор. Оспорва исковете по основание и размер.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

За основателност на претенциите, ищецът следва да установи пълно и главно  възникване на вземанията и техния размер, в т.ч. – наличието на валидни правоотношения по договори за кредит между ответника и „4финанс” ЕООД, сключени на 12.10.2015 г. и 21.10.2015 г., при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по които са предоставени съответните парични суми, които са усвоени и е настъпил падежът за погасяването им; наличието на валидни уговорки и настъпили предпоставки за начисляване на наказателна лихва за исковия период в сочения размер, т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните суми; прехвърляне на вземанията в своя полза, както и, че ответникът е уведомен за цесията от цедента.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при доказване на горните предпоставки от ищеца – да установи, че е погасил задълженията си в срок.

 

При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема исковете за неоснователни по следните съображения:

 

Въпросните договори са сключени по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се уреждат електронно. Сключването на договора става не чрез подписването му от кредитополучателя, а посредством електронно изявление, чрез активиране на изпратен линк за потвърждение. За да установи възникването на облигационното правоотношение, съгласно чл. 18, ал. 1, т.3 ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В ал. 2 от същата норма е посочено, че - за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис. Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация /чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП, в прил. ред. - ДВ, бр.34/в сила от 7.10.2001 г./. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП – в прил. ред. с ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 1.07.2011 г./, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл.13, ал. 4 ЗЕДЕП/. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението /чл. 180 ГПК/. Ако изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената стойност на документа, но не му придава материална доказателствена сила. Такава законът признава само на подписаните официални документи /чл. 179, ал. 1 ГПК/.

Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната /вж. Решение № 70/19.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 868/2012 г., IV г.о./.

В настоящия случай, от представените по делото договори не се удостоверява извършването от ответника на посоченото в исковата молба електронно потвърждение, за да се приеме, че между него и първоначалния кредитор са възникнали твърдените валидни облигационни правоотношения. Не може да се приеме, че това обстоятелство се установява от представените договори, тъй като ищецът посочва, че същите са част от изпратената на ответника информация, но самото електронното изявление на последния за сключването им се удостоверява с допълнително обстоятелство - активирането на изпратения линк за потвърждение /и натискане на бутон „подпиши”/.

В самите ОУ на договора е предвидено, че кредитополучателят следва да потвърди съдържанието на договора по този начин. Именно потвърждаването, чрез натискане на съответния бутон, има функцията на ел. подпис. От този момент се счита, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка. Доказателства, че именно ответната страна е потвърдила договора и последващите й действия не са ангажирани.

Предвид изложеното, съдът приема, че не се установява наличието на валидни облигационни правоотношения. Представените писмени доказателства, в които са обективирани условията за сключване на договорите, не съдържат подписи на нито една от страните, поради което не може да се приеме, че е налице връзка между тях.

Освен изложеното, следва да се има предвид, че договорът за заем е реален, поради което елемент от фактическия състав на неговото сключване е действителното предаване на сумата. По делото са представени разписки за извършени плащания за 150 лева и 200 лева, но същите са частни документи, не съдържат подписи - на потребителя или на дружеството издател Изипей, при което и не доказват по никакъв начин реалното получаване на исковите суми. Следователно, ищецът не удостоверява да е било извършено електронно изявление за потвърждение с автор П., за да се приеме, че представените договори обвързват страните в установеното съдържание, нито доказва реално получаване на сумите от нея. По делото липсват документи, които да носят подписи или да обективират изявления на ответницата, за да се приеме, че същата е обвързана от твърдените правоотношения, с включените в тях права и задължения. 

Отделно, не се установява спазване на изискванията на чл. 18 ЗПФУР, т.к. няма данни първоначалният кредитор като доставчик да е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 от същия закон, както и, че е получил съгласието на потребителя за сключването им – чл.18, ал.1, т.3 ЗПФУР. Няма доказателства да е била предоставена преддоговорна информация, както и реално ОУ да са получени, при което и не може да се приеме, че задължението по чл. 18, ал.1, т.1 ЗПФУР е изпълнено.

За сключването на договора потребителят следва да изрази по ясен и недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение, при което съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР в тежест на ищеца е да установи получаването на съгласието на потребителя за сключване на договора. Тъй като такова не се установява, нито реално предаване/получаване на сочените кредитни средства, облигационна обвързаност не се доказва.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. Доколкото ищецът не установи елементите от фактическия състав на претенциите си, пълно и главно доказване не е проведено и предявените искове като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.

 

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Няма направено искане, поради което не се дължи произнасяне.

Така мотивиран, съдът                                   

                                                        Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК 831030580 против Д.С.П., ЕГН **********, искове за осъждането й да плати следните суми: 350 лева – главница, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 08.11.2018 г. до окончателното погасяване и 78,98 лева - наказателна лихва за периода 12.11.2015 г. – 31.01.2018 г., по договор за кредит № .., изменен на 21.10.2015 г., сключени с „4финанс” ЕООД, ЕИК 202393458, вземанията по които са прехвърлени на 01.02.2018 г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на „Кредитреформ България” ЕООД.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :п

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП