Гражданско дело 17329/2018 - Решение - 09-07-2019

Решение по Гражданско дело 17329/2018г.

 

 

Р Е Ш Е Н И Е  № 2898

 

09.07.2019г., гр. Пловдив

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XI – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 12.06.2019г. в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

 

            при участието на секретаря Елена Лянгова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17329 по описа за 2018г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.

            Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 432, ал.1 КЗ

            Предявен е иск от Д.А.Н., ЕГН **********,***, чрез п. си адв. И.Н. против ЗАД „Армеец” АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: град София, район „Средец”, ул. „С. Караджа” 2, представлявано от М. П. И. заедно с всеки един от и. д. В. С. Д. и А. Д. К., за осъждане на ответника да ѝ заплати сумата в сумата 1 655,77 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляваща разлика между платената от ищцата цена за ремонт на л.а. „Опел“, модел „Корса“, рег. № *** в общ размер на 4663,63 лева и изплатеното от ответното дружество обезщетение от 3007,86 лева, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба -– 02.11.2018 г. до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че на 11.06.2018 г. в гр. П. било реализирано ПТП от в. Л. Г. Т., който при управление на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло”, с рег. № ***, движейки се по бул. „***“, в посока запад- изток, преди кръстовището с бул. „***“ и неосигурявайки необходимата дистанция блъснал намиращия се пред него спрял в колоната л.а. „Опел“, модел „Корса“ с рег. №***, управляван от ищцата, като го отместил напред, в резултат на което последният се ударил в намиращото се пред него МПС, с ДР № ***. След първоначалния удар последвал втори отзад. Вследствие ПТП-то са настъпили материални щети, нанесени върху лекия автомобил, управляван на ищцата. Тъй като виновният водач имал сключена с ответното дружество застраховка, ищецът предявил претенциите си за обезщетение на причинените имуществени вреди към ответното дружество, за което била образувана преписка по щета №***, в хода на която са извършени два поредни огледа на автомобила. Съгласно описите за отстраняване на повредите по автомобила, следвало да се извършат следните ремонтни дейности: подмяна и боядисване на предна броня; подмяна на решетка на радиатор, подмяна лайсна решетка радиатор; подмяна фар; подмяна десен фар; подмяна предно стъкло; подмяна и боядисване на дръжка заден капак; ремонт и боядисване на капак на двигател; ремонт и боядисване на задна броня; ремонт и боядисване на заден капак; ремонт и монтаж на лайсна под ДР №; подмяна рамка радиатор; подмяна кора под буфер ляв; подмяна кора под буфер десен; ремонт основа предна броня; ремонт и боядисване преден ляв капак и на преден десен калник; подмяна радиатор климатик; подмяна лява и дясна конзола предна броня; подмяна основа задна броня; подмяна държачи ПВЦ ср. задна броня – 2бр.; ремонт и боя задна маска; подмяна конзола лява и дясна задна броня. Посочените имуществени вреди били остойностени в размер на 2641,11 лева, която сума била заплатена от ответното дружество  на ищцата по банков път. Ищцата предприела действия по извършване на необходимия ремонт в автосервиз „***“ ООД, като за извършения ремонт заплатила сума от 4663,63 лева, за която били издадени 2 броя фактури от 18.06.2018 г. и 14.07.2018 г. Излага, че сумата, която ѝ била заплатена от застрахователя била крайно недостатъчна, за да покрие причинените вреди. В тази връзка депозирала молба до ответното дружество, с която поискала преразглеждане на случая, в резултат на което последвала промяна на размера на обезщетение от 2641,11 лева на 3007,86 лева. Въпреки това обаче последната била неудовлетворена, тъй като разликата до реално платената от нея за ремонт на процесния автомобил сума възлизала в размер на 1655,77 лева, поради което се претендира същата.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответник  ЗАД „Армеец” АД, ЕИК 121076907 чрез п. си юрк В.К. е депозирал писмен отговор.

             Не оспорва наличието на валидно застрахователното правоотношение по отношение на МПС марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № ***. Не оспорва отговорността на водача на л.а. „Фоксваген“, модел „Поло“ с рег. № *** за настъпване на процесното ПТП, съгласно ПТП № ***.  Оспорва изцяло размера на предявения от ищеца иск за причинените имуществени щети по процесния автомобил. Твърди се, че застрахователното дружество е изпълнило задължението, като е превело сумата от 3007,87 лева. В тази връзка се твърди, че размерът на  дължимото застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска застраховка на автомобилисти“ се определя според приложимата Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка „ГО“  към Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължително застраховане по чл. 249, т. 2 и 2 от КЗ и методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства във връзка с чл. 20, ал. 2 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължително застраховане по застраховка „ГО“ и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз издадени от Комисията за финансов надзор. При условията на евентуалност, се твърди, че обезщетението за нанесените на МПС  материални щети следва да се определи по средни пазарни цени към датата на събитието, като се вземат предвид възрастта на автомобила и периода на експлоатация и амортизация на същия, както ѝ наличните преди това ПТП увреди. Сочи се, че процесния автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ , с рег. № *** е на възраст 5 години, поради което съгласно утвърдената практика по ликвидация на щети по МПС, същото не подлежи на ремонт в официален сервиз на марката „Опел“. Ето защо размерът на претендираното обезщетение за причинени на процесния автомобил вреди по предоставените фактури от оторизиран сервиз за марка „Опел“ не обвързват застрахователя и за него не възниква задължения да изплати претендираните суми. С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва. По изложените съображения моли исковете да се отхвърлят. Претендира деловодни разноски. В случай че се претендира адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност. При условията на евентуалност, оспорва претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА като неоснователна и недоказана.

            Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна.

            Видно от протокола за ПТП № 1708178/11.06.2018г. се установява твърдения от ищеца механизъм на ПТП, който и реално не се оспорва от ответника предвид извършеното извънсъдебно плащане от 3007.86 лева по застрахователна полица № *** във връзка с образуваната при ответника щета № ***.

            Основният спор по делото е следващото се на ищцата застрахователно обезщетение и по-конкретно сумата над 3 007.86 лева до 4 663.63 лева или за разликата от 1 655,77 лева, която сума е била реално заплатена на „***“ ООД за пълното отстраняване на щетите по процесния автомобил.

            Видно от заключението на вещото лице С., прието от съда и неоспорено от страните, пазарната стойност за отстраняване щетите от настъпилото ПТП възлиза на 8 464.37 лева като има причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и подмяната и ремонта на посочените от ищеца автомобилни части.  В тази връзка вещото лице посочва, че минималната стойност за отстраняване на настъпилите увреди с алтернативни авточасти възлиза на сумата от 4 643.41 лева.

            По делото е приета втора автотехническа експертиза с вещо лице С. М., който посочва, че стойността на щетите по автомобила според описа на застрахователя е 8 538 лева, налице е причинно-следствена връзка между механизма  на ПТП и нанесените щети. Вещото лице посочва, че автомобилът е закупен от „***“ ООД и ремонтът му следва да бъде извършен там, където ще се гарантира качеството на вложените части и труд, поради което и вещото лице приема, че определената от „***“ ООД стойност в размер на 4 663.63 лева от техническа гледна точка е стойността на качествения ремонт за труд и материали.

            Следователно, предвид на гореизложеното, определеното обезщетение от застрахователя е недостатъчно, за да покрие стойността на отремонтирането на щетите предизвикани от процесното ПТП. Ответникът не доказва начинът по който е приложил Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди причинени на МПС по задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ към Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане по чл. 249, т.2 и 2 от КЗ и Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС във вр. с чл. 20, ал.2 от Наредба № 49/16.10.2014г.  за задължителното застраховане по застраховки „гражданска отговорност“ и „злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз, а единствено посочва, че посочва, че прилага критериите на база на които е извършена оценка на щетите. Не се споделя възражението, че застрахователят няма задължение да заплати застрахователно обезщетение по цени на официален сервиз, тъй като тези цени са пазарните такива за получаването на качеството на вложените части и труд, респ. няма причини, които да са налагали ремонта на автомобила в друг сервиз. Следва да се посочи и обстоятелството, че и двете вещи лица са категорични, че минималната стойност за отстраняване на щетите съгласно Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди причинени на МПС по задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ към Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане по чл. 249, т.2 и 2 от КЗ и Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС във вр. с чл. 20, ал.2 от Наредба № 49/16.10.2014г.  са в значително по-висок размер от това, което застрахователят е определил независимо дали ремонтът е бил извършен в официален сервиз.

            Ето защо претенцията се явява доказана по основание и размер поради което и следва да бъде уважена.

            На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, а именно сума в размер на 608,23 лева.

            Така мотивиран съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА ЗАД „Армеец” АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: град София, район „Средец”, ул. „С. Караджа” 2, представлявано от М. П. И. заедно с всеки един от и. д. В. С. Д. и А. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА  Д.А.Н., ЕГН **********,***, сумата от 1 655,77 лева / хиляда шестотин петдесет и пет лева и 77 ст./ – обезщетение за имуществени вреди, представляваща разлика между платената от ищцата цена за ремонт на л.а. „Опел“, модел „Корса“, рег. № *** в общ размер на 4663,63 лева и изплатеното от ответното дружество обезщетение от 3007,86 лева, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба -– 02.11.2018 г. до окончателното изплащане;

            ОСЪЖДА ЗАД „Армеец” АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: град София, район „Средец”, ул. „С. Караджа” 2, представлявано от М. П. И. заедно с всеки един от и. д. В. С. Д. и А. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА  Д.А.Н., ЕГН **********,***, сумата от 608,23 лева разноски за настоящето производство.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ