Гражданско дело 16163/2018 - Решение - 09-08-2019

Решение по Гражданско дело 16163/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  3351

09.08.2019  година, град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в състав

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16163 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 124 ГПК от К. и Д. К. срещу С.Т., Д.С., П.С. и С.Е. и иск с правна квалификация чл. 33, ал. 2 ЗС срещу Д.С., П.С. и С.Е..

Ищците твърдят, че са собственици на 1/2 ид.ч. от УПИ *****, по плана на гр. П., с площ от 551 кв.м. заедно с източната половина на едноетажна със сутерен и изба жилищна сграда, обособена като самостоятелна жилищна сграда, лятна кухня с площ от 28 кв.м. и стопанска постройка с площ от 21 кв.м. на основание договор за покупко-продажба от 1995г. Твърдят, че от закупуването на имота до настоящия момент упражняват фактическа власт върху описаните сгради и половината от дворното място. През 2018г. установили, че Д.С. и С.Т. се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на земята и сградите. След това С.Т. продала 1/2 ид.ч. от имотите на Д.С. по време на брака й с П.С.. Последните двама продали имотите на С.Е.. Твърдят, че те притежават 1/2 ид.ч. от земята, заедно с цялата източна половина на едноетажна със сутерен и изба жилищна сграда, обособена като самостоятелна жилищна сграда, лятна кухня с площ от 28 кв.м. и стопанска постройка с площ от 21 кв.м. и искат правата им да бъдат установени, като се отмени констативния нотариален акт в тази част. Предвид съсобствеността искат по отношение на Д.С., П.С. и С.Е. да бъде допуснато изкупуване на 1/2 ид.ч. от земята заедно със западната половина на жилищната сграда, обособена като самостоятелно жилище при условията, при които е било продадено на третото лица. Претендират разноски. 

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от никой от ответниците.

 

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нотариален акт от 1972 г. И. К. Т. е признат за собственик по наследство и давностно владение на 1/2 ид.ч. от дворно място със застроена и незастроена площ от 551 кв.м., съставляващо имот планоснимачен номер ****, за който в съсобственост с имот № ***** по регулационния план на гр. П., заедно с 1/2 ид.ч. от застроената в същото място масивна жилищна сграда и от източната част от сградата, обособена като самостоятелно жилище.

С нотариален акт за покупко-продажба от 1986г. наследниците на И.К. Т. (видно от описаните в самия акт документи) са продали на Д.Н. 1/2 ид.ч. от дворно място, цялото със застроена и незастроена площ от 551 кв.м. съставляващо имот планоснимачен номер ****, за който в съсобственост с имот № ***** по регулационния план на гр. П., заедно с 1/2 ид.ч.- източната половина на сградата- едноетажна със сутерен и изба, обособена като самостоятелно жилище, както и лятна кухня, пристроена към същата част от сградата.

През 1989 г. Д. Н. заедно с М. Н. продават на О.Р. 1/2 ид.ч. от дворното място, заедно с източната половина на едноетажната със сутерен и изба, обособена като самостоятелно жилище, сграда, както и лятна кухня пристроена към същата (част) от сградата.

С нотариален акт 1995г. О. Р.и М. Р. продават на ищците 1/2 ид.ч. от дворно място, съставляващо парцел ****по плана на гр. П., с площ от 551 кв.м., заедно с източната половина на едноетажната със сутерен и изба, обособена като самостоятелно жилище, сграда, като сутеренът се състои от две стаи и етажът се състои от две стаи, както и лятна кухня с площ от 28 кв.м. пристроена към същата част от сградата и самостоятелна стопанска постройка с площ от 21 кв.м.

Съгласно удостоверения от 27.09.2018г. двете посочени по-горе описания се отнасят за една и съща територия по отменения план от 1956г. и действащия план от 1989г. на гр. П. 

След това, през 2008г., Д.Д. С.и С.Д.Т. се снабдяват с констативен нотариален акт за собственост на основание давностно владение на целия поземлен имот с ***** и всички сгради в него. Същата година С.Т. продава на Д.С. удостоверената с констативния нотариален акт нейна 1/2 ид.ч. от земята и сградите, а на 10.08.2018г. Д.С. и П.С. продават имотите на ответницата С.Т.Е..

От събраните гласни доказателствени средства се установява, че през целия период от 1995г. до настоящия момент ищците упражняват фактическа власт върху източната половина от сградата, лятната кухня и стопанската постройка, както и върху реална част от дворното място.

От съвкупния анализ на представените документи и обясненията на страните се установява, че дворното място и жилищната сградата са били съсобствени. Данни за праводателите на ответниците има единствено в представеното постановление на *** И. И., който описва настъпилото наследствено правоприемство от К. Д. Т. (****.), към сина му И. К. Т.(снабдил се с констативен нотариален акт, както бе описано по-горе) и дъщерите на другия му син Д., а именно ответниците Д.С. и С.Т.. Изградената в имота сграда е една- едноетажна със сутерен и изба, като преди 1972г. наследниците са обособили две самостоятелни жилища в нея- съответно в източна и западна половина. Самостоятелността на така образуваните обекти изрично се признава от ищците в самата искова молба и не се оспорва от представителите на ответниците след явяването на такива във второто съдебно заседание. Установява се, че както източната така и западната част от жилищната сграда са преградени и няма достъп от едната към другата част, обособени са самостоятелни входове, ползвани от собствениците през различните периоди. Поради това, съдът намира, че в жилищната сграда след изграждането й, са били обособени два самостоятелни обекта на право на собственост, които са ползвани като самостоятелни жилища от 1972г., а след 1986г. източната половина е прехвърляна като самостоятелен обект. Поради горното съдът намира, че представеният нотариален акт от 1995г., легитимира ищците като собственици на източната половина от сградата.

Дворното място, макар да е било реално разпределено относно ползването между различните правоимащи, е останало съсобствено, при квоти 1/2 ид.ч. за ищците и 1/2 ид.ч. за Д.С. и С.Т., съответно за С.Е. след прехвърлянето. Ответниците Д. С. и С.Т. никога не са владели сградите на ищците и ползваната от тях част от дворното място, поради което не са придобили по давност останалата 1/2 ид.ч.

За лятната кухня и стопанската постройка не бяха представи документи за точен момент на изграждане, но предвид опровергаването на констативния нотариален акт в тази му част, следва да се зачете обвързващата трети лица и съда доказателствена сила на нотариалния акт от 1995г., който не е оспорен от ответниците и легитимира ищците като собственици. В този смисъл са и разясненията дадени в мотивите на ТР №11/2012 от 21.03.2013г. на ОСГК на ВКС.

Ето защо претенцията по чл. 124, ал. 1 ГПК е основателна и следва да бъде уважена.

На основание чл. 537, ал. 2, изр. последно ГПК издаденият констативен нотариален акт следва да бъде отменен в частта относно собствеността на ищците.

При така установената фактическа обстановка претенцията по чл. 33, ал. 2 ЗС се явява неоснователна.

Претенцията е допустима, тъй като е предявена в преклузивния двумесечен срок от продажбата, съгласно чл. 33, ал. 2, изр. последно ЗС.

Нормата на чл. 33, ал. 1 ЗС въвежда ограничение за съсобственика, който иска да продаде правата си, при избора на купувач като задължава продавача да предложи дела си за изкупуване на останалите съсобственици. При нарушаване на това изискване за другия съсобственик възниква правната възможност да изкупи дела на разпоредилия се съсобственик при условията на чл. 33, ал. 2 ЗС. Единственото условие, което законът поставя за възникване на правото на изкупуване, е липса на предложение /респ. предложение при по-неизгодни условия от тези по сделката/, когато съсобственикът продава правата си на трето за съсобствеността лице. Без правно значение е дали съсобственикът е признавал правата на останалите съсобственици и е продал само собствената си идеална част или не ги е признавал и е продал целия имот, както и дали купувачът е знаел за наличието на съсобственост. В този смисъл Решение № 37 от 26.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1969/2017 г., II г. о., ГК.

Ответниците Д. и П. С. не са признали правата на ищците като са прехвърли собствеността върху цялото дворно място и всички сгради. Техните права обаче са се разпростирали единствено по отношение на западната половина от жилищната сграда и 1/2 ид.ч. от дворното място. В тази час констативният нотариален акт от 2008г. не се опровергава и съгласно разясненията дадени в ТР № 11/2012 от 21.03.2013г. на ОСГК на ВКС удостоверява правото на собственост. Следва да се има предвид, че права им не се и оспорват от ищците, напротив те се позовават на тях, за да обосноват претенцията си за изкупуване.

В настоящия случай предвид установеното право на собственост следва да се съобрази Тълкувателно решение № 45 от 01.04.1960 г. на ОСГК, ВС, съгласно което разпоредбите на чл. 33 ЗС не се прилагат в случаите, когато в съсобствен парцел съществуват отделно сгради, принадлежащи на различни собственици, и всеки от тях желае да продаде собствената си сграда заедно със съответните идеални части от мястото, макар установената фактическата обстановка да не е идентична. След като двете половини на жилищната сграда са самостоятелни и функционално обособени, положението е както при етажната собственост (чл. 37 ЗС), и съгласно разясненията, дадени в посоченото ТР, собственикът на другия обект в сградата и на идеални части от терена няма право на изкупуване. Това е така и защото при етажната собственост всеки от етажните собственици може да се разпореди с правото си на собственост върху притежавания от него самостоятелен обект, без да иска съгласието на останалите етажни собственици.

Право на изкупуване не е възникнало и предвид съсобствеността в дворното място.

 В решение № 441/2011 г. по гр. д. № 1056/2010 г. на I г. о. на ВКС е посочено, че разпоредбата на чл. 66, ал. 1 ЗС създава ограничение за правото на разпореждане със сграда, суперфициарна собственост - собственикът й е длъжен да я предложи за продажба първо на собственика на земята и само ако той откаже, да може да я продаде на трето лице, при същите условия, при които я е предложил на собственика на земята. Разрешението е обусловено от целта на закона- собствеността върху земята и сградата да се концентрира в едно лице, като предпочитанието е собственикът на земята да стане собственик и на сградата, суперфициарна собственост. В настоящия случай, няма суперфициарна собственост, тъй като собствениците на двата обекта в сградата са съсобственици и на земята върху която е изградена.

Право на изкупуване би могло да възникне единствено при установена към 2018г. съсобственост, както върху земята така и върху цялата сграда или обектите в нея, в идеални части. Ищците обаче не се позовават на такива обстоятелства в исковата си молба, като нито те нито ответниците оспорват самостоятелността на източната и западната половина на жилищната сграда.

Ето защо предявената претенция по чл. 33, ал. 2 ЗС е неоснователна и следва да бъде от отхвърлена.

Относно разноските:

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва да бъдат присъдени направените разноски по установителните искове в размер на 100 лева ДТ, 10 лева ДТ за вписване на ИМ и 15 лева ДТ за вписване на обезпечението. По отношение на адв. възнаграждение се установяват разходи в размер на 800 лева от представените документи, като следва да бъде присъдена половината, предвид уважаването на един исковете.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на отвентицата С.Е. следва да бъде присъдена сумата от 200 лева разноски за адв. възнаграждение предвид отхвърлената претенцията по чл. 33, ал. 2 ЗС. 

По изложените съображения, съдът

Р    Е    Ш    И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: *****Д.Д.С., ЕГН **********, П.И.С., ЕГН **********,*** и С.Т.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, че К.Д.К., ЕГН ********** и Д.В.К., ЕГН **********,***, са собственици на основание договор за покупко-продажба ***** при ПРС, на следния имот: 1/2 ид.ч. от **** целият с площ от 446 кв.м по скица, при съседи имоти с номера: ***** ведно с източната половина на едноетажна със сутерен и изба, обособена като самостоятелно жилище, сграда, като сутеренът се състои от две стаи и етажът се състои от две стаи, ведно второстепенна постройка-лятна кухня с площ 28 кв.м. (26 кв.м. по скица), пристроена към същата част на сградата и самостоятелна стопанска пристройка с площ от 21 кв.м.

ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2, изр. последно ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка с № ***** И., с рег. № **** от регистъра на ****, вписан в СВ с вх. рег. № **** в частта му, с която С.Д.Т., ЕГН ********** и Д.Д.С., ЕГН **********, са признати за собственици на 1/2 ид.ч. от УПИ ****, отреден за ПИ ****, одобрен 1989г., целият с площ от 446 кв.м по скица, при съседи имоти с номера: ***** и улица; източната половина на едноетажна жилищна сграда-къща с площ от общо 97 кв.м., второстепенна постройка от 26 кв.м. и второстепенна  пристройка с площ от 21 кв.м.

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.К., ЕГН ********** и Д.В.К., ЕГН **********,***, срещу Д.Д.С., ЕГН **********, П.И.С., ЕГН **********,***- продавачи и С.Т.Е., ЕГН **********, с адрес: ***- купувач, иск за изкупуване от страна на К.Д.К. и Д.В.К. на 1/2 ид.ч. от УПИ ****., целият с площ от 446 кв.м, при съседи имоти с номера****** и улица, ведно със западната половина на едноетажна със сутерен и изба, обособена като самостоятелно жилище, сграда, при условията, договорени на 10.08.2018 г. между Д.Д.С., П.И.С. и С.Т.Е..

ОСЪЖДА С.Д.Т., ЕГН **********, Д.Д.С., ЕГН **********, П.И.С., ЕГН ********** и С.Т.Е., ЕГН **********, да заплатят на К.Д.К., ЕГН ********** и Д.В.К., ЕГН **********, сумата от 525.00 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА К.Д.К., ЕГН ********** и Д.В.К., ЕГН ********** да заплатят на  С.Т.Е., ЕГН **********,  сумата от 200.00 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                             

 РАЙОНЕН СЪДИЯ /п/

                                                                                           /Тоско Ангелов/

 

Вярно с оригинала.

Р.М.